Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 266

 

гр. Пловдив, 21.02. 2011 год.

 

 

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

 

               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на  двадесет и четвърти януари  през две хиляди и  единадесета година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА  

 

 при секретаря Т.К. и с участието на прокурора Димитър Ангелов, като разгледа докладваното от  съдията Л. Несторова административно дело № 1098 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

                1. Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК, обн. ДВ, бр.105 от 29.12.2005г. в сила от 1.01.2006 г./ във вр. с чл. 145, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК, Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г./

                2. Образувано е по жалба предявена от Е.А.А., ЕГН **********, едноличен търговец с фирма “К. А.”, със седалище и адрес на управление гр. П.,  ул. “М. К.” № ..., ЕИК по БУЛСТАТ .........  против Решение № 308 от 10.05.2010г. на Директора на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП-гр. Пловдив, с което е потвърден Ревизионен акт № 900662 от 15.03.2010 г. издаден от Б. Ст. П., старши инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив офис Пазарджик, в частта, с която е отказан данъчен кредит в размер на 19 905,92 лв. и е начислен ДДС в размер на 7 500 лв. и лихви в размер на 641,35 лв.

                Навеждат се  доводи за материалноправна и процесуална незаконосъобразност на административния акт  и се иска неговата отмяна от Съда. Развити са подробни съображения относно  допуснати от ревизиращия орган нарушения.

                Претендират се  направените разноски по настоящото производството.

                3. Национална агенция за приходите – Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив, чрез процесуалният си представител - юрисконсулт Х., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение. Излага подробни съображения в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

                4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, е на становище, че жалбата  е неоснователна.

 

                ІІ. За допустимостта :

                Ревизионният акт, обект на настоящото производство, е бил обжалван в предвидения за това процесуален срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който е счел същият за законосъобразен. Така постановеният от приходния орган резултат и подаването на жалбата, в рамките на установения в закона срок, по повод на която е образувано настоящото производство, налагат извода за нейната ДОПУСТИМОСТ. 

           

                ІІІ. За фактите:

       

               1. Със Заповед за възлагане на ревизия № 900498 от 25.09.2009г. /л. 293/ е сложено начало на ревизия на  жалбоподателката, която обхващаща следните видове задължения за периоди: Данък върху добавената стойност за периоди:  от 07.04.2009г. до 31.08.2009г. Посочената заповед е издадена от  И.И.Д.-Началник сектор “Ревизии и проверки” към отдел “Контрол”  при ТД на НАП гр. Пазарджик  на осн. чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и на осн. Заповед № 211 от 07.04.2006 г. на Директора на ТД на НАП –Пазарджик, с която на органите по  приходите, включително и на И.И.Д. Началник сектор “Ревизии и проверки” към отдел “Контрол”  при ТД на НАП гр. Пазарджик е възложено да издават заповеди за възлагане на ревизии по реда на чл. 112 ал.1 от ДОПК, да издават заповеди за издаване на РА по реда на чл.  119 ал.2 от ДОПК, да издават резолюции за проверки по прихващане или възстановяване по реда на чл. 129 ал.2 от ДОПК. Определени са: Б.С.П. – на длъжност старши инспектор по приходите и Е. К. Р.– на длъжност инспектор по приходите, да извършат ревизията. Определен е срок за завършване на ревизията-два месеца, считано от датата на връчване на ЗВР. Същата е връчена на 30.09.2009г. на Е.А.. На  30.11.2009г. е постановена ЗВР № 900590, като ревизията е следвало да завърши до 30.12.2009г. Този административен акт е получен от Е.А. на 17.12.2009г., видно от приложената разписка / л. 288/. Последвало е издаването на Заповед № 900662 от 30.12.2009 г. на Началник сектор “Ревизии и проверки” към отдел “Контрол” при ТД на НАП Пазарджик- И. Д., като е определено ревизията да завърши на 30.01.2010г. Връчена е на 25.01.2010г.

                  Съгласно чл. 114 ал.1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане, в конкретния казус от 30.09.2009г.-датата на връчване на жалбоподателката на Заповед № 900498 от 25.09.2009г. Разпоредбата на чл. 114 ал. 2 от ДОПК определя, че ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до един месец със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията.  От изброените по-горе актове е видно, че сроковете на ревизията са съобразени със законовите изисквания, тъй като определените срокове са в рамките на четиримесечния срок / до три месеца по ал.1 на чл. 114 ДОПК и един месец продължение по ал. 2 от същата разпоредба/. В срока по чл. 117 ал. 1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад № 900662 от 12.02.2010г. Същият е  надлежно връчен на Е.А. на 15.02.2010г., видно от разписка за връчване /л. 62/. Издадена е Заповед № 900662 от 12.02.2010г. от Началник сектор “Ревизии” към Д “Контрол” при ТД на НАП гр. Пловдив, с която на осн. чл. 119 ал.2 от ДОПК е определена Б.С.П. на длъжност инспектор по приходите за компетентен орган по издаването на ревизионен акт.

                 2. В хода на производството, в срока по чл. 119 ал.3 от ДОПК е издаден  Ревизионен акт № 900662 от 15.03.2010г., с който на Е.А.   е определен ДДС за внасяне в размер от 7500 лв. и лихви в размер от 641,35 лв. РА е връчен на жалбоподателката на 15.03.2010 г., видно от Разписка със същата дата. /л. 41/.

                 3. ­В хода на ревизионното производство  във връзка с процесната фактура с №4 от 13.05.2009г. на стойност 50778,50лв. и ДДС 10155,70 лв., с предмет на доставката – лек автомобил “Фолксваген Туарег” с рег. № РА 1800ВВ, дизел , издадена от “Прима-2” ЕООД,  е изпратено ИИНП  с № 1303-9400498-02/02.10.2009г. Изпратено е ИПДПОЗЛ с № 24187 от 06.10.2009г. до “Прима-2” ЕООД. Представен е Договор от 13.05.2009г./л. 191/ за покупко-продажба на лек автомобил “Фолксваген Туарег” с № РА 1800ВВ, с контрахенти:  “Прима-2” ЕООД и ЕТ “Катя А.”. Разплащането между страните е извършено по банков път с преводни нареждания от 15.05.2009г. /два броя по 15000,00 лв. / и от 16.05.2009г. /два броя по 15000,00лв/. Сделката е намерила счетоводно отражение. Предходен доставчик по извършената сделка е установено, че е “Пасат Антени” ООД гр. Пещера по фактура № 616 от 04.03.2009г., представен договор за продажба на лек автомобил от 04.03.2009г. между  “Пасат Антени” ООД и “Прима-2” ЕООД. От представеното Свидетелство за регистрация на МПС № 00366342 от 13.05.2009г. са посочени за процесния автомобил 6+1 места. Ревизиращите са направили ИИДДКО с изх. № 31418 от 26.11.2009г. до СДВР, отдел “Пътна полиция” гр. София за да се установи колко местен е автомобилът, регистриран ли е като товарен и има ли изпитателен протокол от Технотест. Запитаният административен орган отговаря с писмо с изх. № 42152 от 09.12.2009г. Посочва се, че лек автомобил “Фолксваген Туарег” с рег. № С 7600 ХН е регистриран в ОПП-СДВР  на 02.03.2005г. с брой места 6+1. На 29.01.2009г. автомобилът е отчислен за ОДМВР Пазарджик и е регистриран с рег. № РА 1800 ВВ. Изпратен е изпитвателен протокол от 28.02.2005г., издаден от “Технотекст”. Заключението на “Технотекст” е, че процесният автомобил е с 6+1 места, съответства на техническите изисквания и може да бъде представен за регистрация, съгласно Наредба І-45 на МВР. Органът по приходите, на осн. чл. 68 ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 25 ал.3 т.1 и чл. 6 ал.2 т.1 от ЗДДС е приел, че датата на възникване на данъчното събитие е 28.02.2005г., когато фактически е предаден автомобилът с приемо-предавателен протокол и на тази дата данъкът е станал изискуем. В мотивите на процесното решение по-горестоящият в приходната администрация орган е посочил, че е неправилна констатацията във връзка с определянето на датата на данъчното събитие- 28.02.2005г., тъй като не кореспондира с нормите на  чл. 68 ал.2 във вр. с чл. 25 ал.3 т.1 и чл. 6 ал.2 т.1 от ЗДДС. Посочено е и още едно основание за отказване на правото на приспадане на данъчен кредит- прието е на осн. чл. 69 ал.1 т.1 от ЗДДС, че ревизираното лице не е извършвало облагаеми доставки за целия период от закупуването на актива до момента на извършване на ревизията. В хода на административното обжалване, като доказателство за извършени облагаеми доставки, жалбоподателката е представила фактура № 2 от 22.03.2010г. с предмет-транспортна услуга Пазарджик-Велинград, с данъчна основа 100 лв. и ДДС-20 лв. Същата тази фактура е посочена като доказателство за извършена транспортна услуга с друго превозно средство, собственост на Катерина А.-товарен автомобил Мерцедес Вито 110 ЦДИ, закупен от “Прима-2” ЕООД, с приложен Договор за покупко-продажба на  МПС от 13.05.2009г.  В хода на административното обжалване е извършена проверка в информационната система на НАП за подадени от лицата, регистрирани по ЗДДС дневници за покупки и продажби за съответните данъчни периоди до 31.03.2010г. Установено е, че в Дневниците за продажби за процесните периоди не е отразена посочената по-горе фактура.Жалбоподателката представя като доказателство за извършени облагаеми доставки следните писмени доказателства: пътен лист № №015498 от 06.07.2009г.; 015429 от 07.07.2009г., 015410 от 08.07.2009г., 015411 от 09.07.2009г. и приемо-предавателен протокол от 30.07.2009г. Тези писмени доказателства не са представени в хода на ревизионното производство, в хода на съдебното производство е оспорена достоверността на датата на документите.

             4.Относно три броя фактури с №№74 от 10.07.2009г., 75 от 30.07.2009г., 76 от 30.07.2009г., издадени от “Щърбев Трейд” ЕООД.

 

            Изпратено е ИПДПОЗЛ с изх. № 24186 от 06.10.2009г. до “Щърбев Трейд” ЕООД –доставчик на жалбоподателката. По фактури : № 74 от 10.07.2009г. на стойност 8492,00лв. и ДДС 1698,40лв. с предмет на доставката- амониева силитра; № 75 от 30.07.2009г. на стойност 19443,20лв. и ДДС 3888,64 лв. с предмет на доставката –скреч карта 5лв. и фактура № 76 от 30.07.2009г. на стойност 20749,00лв. и ДДС 4149,80 лв. с предмет на доставката-скреч карта 5 лв. и 10 лв. ИПДПОЗЛ с изх. № 24186 от 06.10.2009г .е получено на 12.10.2009г./известие за доставяне/. Представени са фактури с №№ 74 от 10.07.2009г., № 75 от 30.07.2009г., № 76 от 30.07.2009г. и дневни финансови отчети към фактурите. Предходен доставчик по фактурата за амониевата силитра е “Дони-МП” ООД гр. Пловдив с ЕИК . по фактура № 3197 от 06.07.2009г., на скреч карти от 5 лв. и 10 лв. е “Ферекс” ЕООД гр. Доспат с ИЕК ..... по фактури №№ 1482 от 27.07.2009г. и 1484 от 28.07.2009г. Разплащането е извършено по касов път, като са приложени 1 бр. фискален бон с дата 06.07.2009г. и 2 броя фискални бонове с дата 27.07.2009г. и 28.07.2009г. От ведомости за заплати  за месец юли /2009г. и справка за всички подадени уведомления от работодателя- Дони-МП” ООД гр. Пловдив по чл. 62 от КТ за периода 01.01.2009г. – 31.10.2009г. е установено от ревизиращия орган, че дружеството е назначило общо 5 работници, в това число бармани-4 броя и 1дин готвач. От оборотната ведомост е установено, че дружеството не разполага с МПС, няма заведена сметка -205 “транспортни средства”, има договор за наем на МПС-товарен бус “Форд Транзит”, собственост на Николай Стефанов Зънгаров, с рег. № РА29216АС със срок на действие- 28.05.-28.07.2009г. Плащането по договора за наем е извършено с РКО от 03.08.2009г. в размер на 400 лв. Няма налице пътни листа, товарителници и кантарни бележки, установяващи покупката на 22 тона амониева силитра от “Дони МП” ООД гр. Пловдив. по фактура № 3197 от 06.07.2009г. на стойност 8470,00лв. и ДДС 1694,00лв.  На предходния доставчик на “Щърбев Трейд” ЕООД, а именно “Дони МП” ООД е извършена насрещна проверка за издадена фактура № 3197 от 06.07.2009г. с ИПДПОЗЛ № 32006 от 01.12.2009г., получено на 03.12.2009г. /обратна разписка/. Не са представени от задълженото лице исканите счетоводни документи и регистри.

           Предходен доставчик на доставките на скреч карти е “Ферекс” ООД, издал на “Щърбев Трейд” ЕООД фактури с №№ 1482 от 27.07.2009г. и 1484 от 28.07.2009г. Връчено е ИПДПОЗЛ № 32007 от 01.12.2009г. Същото е получено на 07.12.2009г. /известие за доставяне/. Представени са следните счетоводни документи: издадени фактури на “Щърбев трейд” ЕООД с №№ 1482 от 27.07.2009г. на стойност 20705,00 лв. и ДДС 4141,00 лв.-скреч карти, 1484 от 28.07.2009г. на стойност- 19393,60 лв. и ДДС 3878,72 лв.- скреч карта 5.00лв., два броя дневни финансови отчети. Разплащането е извършено по касов път, като са представени  два броя фискални бонове от 27.07.2009г. и 2 бр. свидетелства за регистрация на фискални устройства.  В Дневника за продажбите за месец 07/2009г. , в който са включени посочените по-горе фактури. Представен е частичен хронологичен опис по с-ка 4112 “клиенти”, с-ка 702 “продажби на стоки”, с-ка 4532-“ДДС по продажби” и с-ка 304 “стоки на склад” по посочените по-горе фактури. Представена е справка за наличност на стоки в склад № 106-Мобилни апарати и ваучери за месец 07/2009г. От разплащателната ведомост за заплати за месец юли/2009г. и Справка за подадени уведомления от работодател по чл. 62 от КТ за периода 01.01.2009г.- 31.10.2009г. от информационния масив на ТД на НАП Пазарджик е установено, че дружеството разполага с кадрови потенциал, налице са трудови договори. Предходен доставчик по извършените продажби на скреч карти е “Кавен Орбико” ООД гр. София с ЕИК 131012382 по фактури с №№ 4210001394 от 07.07.2009г. и 4210001471 от 15.07.2009г., 4210001540 от 21.07.2009г. с предмет на доставката скреч карти меджик код на Глобул от 5 лв. и 10 лв. Предходният доставчик не е представил оборотна ведомост за проверявания период, извлечение от касова книга и разпечатка на с-ка 501 “Каса”. От Протокол № 1000498 от 29.01.2010г. се установява, че е извършена инвентаризация на наличните активи на ЕТ “Катя А.” в обекта, който е посочен от жалбоподателката в Декларация от 20.11.2009г. Следва да се уточни, че от Декларацията следва да се направи изводът, че  процесните скреч-карти и амониева силитра /общо 22 тона/ се съхраняват в търговския обект-павилион в гр. Пещера, ул. “Петър Цикалов” № 1. Установено е, че има наличности от различни видове сим-карти-Прима на “М-тел” АД. Изготвен е опис на наличните /иззети стоки/. Не са описани наличности на амониева силитра. В хода на административното производство жалбоподателката е дала обяснения, че амониевата селитра е транспортирана в местността “Манда гьол”, землище на гр. Пещера, но не са представени писмени доказателства като приемо-предавателни протоколи, пътни листове, доказателства за обект-склад, в който да се съхранява количеството от 22 тона амониева силитра.  Органът по приходите е приел, след извършената инвентаризация, че е налице противоречие между представената фактура № 2686 от 30.12.2003г. от “Ферекс” ООД за скреч карти Меджик код на “Глобул” от 5 лв. и 10 лв. и същата фактура, представена от ИТ “Катя А.” за доставка на скреч карти. Налице е различен предмет на доставката. Приходната администрация е приела, че ЕООД “Щърбев трейд” като пряк доставчик не може да докаже произхода на фактурираните количества скреч карти, не може да се докаже и по безспорен начин извършването на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради съществуването на две фактури с различен предмет на доставката. Констатирано е, че доставчикът “Щърбев трейд” ЕООД е начислил данък без да е налице основание за това. На основание чл. 70 ал.5 от ЗДДС във вр. с чл. 68 ал.1 т.1 и чл. 69 ал.1 т.1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по посочените по-горе фактури на “Щърбев трейд” ЕООД в общ размер от 9750.22лв.

              5. Относно начислен ДДС в размер от 7500 лв.

          В хода на ревизионното производство Е.А. представя Договор от 20.04.2009г.  /л.104/ за изкупуване на розов цвят реколта 2009г., сключен между Е.А.А. – земеделски производител-продавач и “Катеко “ ООД гр. Пловдив-купувач.Продавачът се задължава да произведе и достави, а купувачът да изкупи и заплати цялото количество свеж розов цвят, представляващ 30000 кг. –реколта 2009г., който ще се добие  от 35 дка розово насаждение, собственост на продавача. Представена е Разплащателна ведомост за розов цвят от 15.06.2009г. за 30000 кг. на стойност  45000,00лв., подписана от Е.А.. По делото са приети анкетни карти за регистрация на земеделски производител, анкетен формуляр за местонахождение на земеделски имот, Разплащателна ведомост за розов цвят от 15.06.2009г. Органът по приходите е констатирал, че получените от Е.А.А. средства в размер от 45000 лв., представляват облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от ЗДДС и на основание чл. 25 ал.2 от ЗДДС  във вр. с чл. 25 ал.5 от ЗДДС , на датата на възникване на данъчното събитие по ал.2 данъкът  става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.

          В хода на съдебното производство жабоподателката не ангажира други доказателства, доказващи реалност на процесните доставки, заличена е и назначената ССчЕ, поради невнесен депозит от същата.

 

ІV.Относно правото :

 

                1.Относно фактура №4 от 13.05.2009г. на стойност 50778,50лв. и ДДС 10155,70 лв., с предмет на доставката – лек автомобил “Фолксваген Туарег” с рег. № РА 1800ВВ, дизел , издадена от “Прима-2” ЕООД. В хода на административното обжалване е извършена проверка в информационната система на НАП за подадени от лицата, регистрирани по ЗДДС дневници за покупки и продажби за съответните данъчни периоди до 31.03.2010г. Установено е, че в Дневниците за продажби за процесните периоди не е отразена  фактура №2 от 22.03.2010г., издадена от ЕТ “Катя А.” на “Медия Борси Имоти4” ООД с БУЛСТАТ ....., с предмет на доставка –“транспортна услуга Пазарджик-Велинград, с данъчна основа 100лв и ДДС 20 лв. Едва в хода на обжалването по административен ред са представени от жалбоподателката четири броя пътни листи и приемо-предавателен протокол. Това обстоятелство  поражда основателни съмнения за достоверността на писмените доказателства, а също и съмнения, че са новосъздадени доказателства, с цел да се защити тезата на едноличния търговец, че е извършвана облагаема доставка с процесния автомобил, същите нямат достоверна дата и като частни документи, не се ползват с обвързваща доказателствена сила. При това положение същите правилно не са били съобразени и ценени от органа по приходите. След като “Катя А.” ЕТ не е извършвала никакви облагаеми доставки през процесния период, а и не се събраха доказателства за въобще извършвани доставки от датата на регистрация по ДДС до завършване на ревизионното производство, то се налага изводът, че процесният автомобил не се използва за целите на независимата икономическа дейност на търговеца, което означава, че доставката на процесния автомобил не може да се ползва с право на приспадане на данъчен кредит, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 69 ал.1 от ЗДДС. Като е стигнал до този правен извод, органът по приходите е постановил, в тази част, правилен и  законосъобразен административен акт.

          2.Относно три броя фактури с №№74 от 10.07.2009г., 75 от 30.07.2009г., 76 от 30.07.2009г., издадени от “Щърбев Трейд” ЕООД.

            По фактура № 74 от 10.07.2009г. на стойност 8492,00лв. и ДДС 1698,40лв. ,с предмет на доставката- амониева силитра не са представени доказателства, обосноваващи реалност на доставката. Нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното такова се ангажираха доказателства, оборващи констатацията на приходната администрация за липса на реалност на доставката. Констатацията е за липса на реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и че фактурата е издадена, без да е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. В чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е предвидено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а според чл. 69, ал. 1 ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. От съдържанието на цитираните разпоредби се налага изводът, че изискванията за възникване на право на приспадане на данъчен кредит се отнасят до конкретна доставка, по която е претендирано това право. Разпоредбата има предвид само пряката доставка, но процесната фактура не удостоверява реално осъществена доставка на посочените в нея стоки – амониева селитра, тъй като не са налице доказателства за извършен транспорт и съхранение на тази стока: липсват приемо-предавателни протоколи, товарителници, складове за съхраняване на 22 тона амониева селитра, договори с работници, осъществяващи дейност, свързана с натоварване, превозване и др. на стоката. Налага се изводът, че фактурата не удостоверява реална доставка на описаните стоки. Предвид естеството на стоките, които са родово определени – амониева селитра, собствеността върху която се прехвърля с отделянето и предаването на стоката, е необходимо да се представят доказателства точно в тази посока. Но по делото не са представени доказателства за предаване на стоката от доставчика на получателя, следователно липсва реалност на доставката и до този верен извод е стигнал органът по приходите.  

        Относно фактури с №№ 75 от 30.07.2009г., 76 от 30.07.2009г., издадени от “Щърбев Трейд” ЕООД. Съгласно чл. 68 ал.1 т.1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Необходимо е да е налице доставка, но същата не се доказва само и единствено с издаването на първичен счетоводен документ и включването в дневниците за продажби за съответния период, необходимо е да се докаже и реалното извършване на доставките, в случая предаването на скреч карти “Меджик код от “Щърбев Трейд” ЕООД. След като жалбоподателката не е извършвала облагаеми сделки от датата на регистрацията си по ДДС-07.04.2009г. до извършване на ревизията, то следва същата да разполага при извършване на инвентаризацията от приходната администрация, обективирана с  Протокол № 1000498 от 29.01.2010г., с посочените по-горе скреч-карти. Но е установено наличието на други по вид, стойност и количество карти-“Прима”, което категорично опровергава наличието на реална доставка по процесните фактури.

            Относно начислен ДДС в размер от 7500 лв. На основание чл. 86 ал.1 от ЗДДС органът по приходите е начислил ДДС, тъй като е приел, че продажбата на розов цвят по договор от 28 .04.2009г. представлява облагаема доставка. Съдът намира, че изводите на приходната администрация са правилни и законосъобразни, поради следното:обосновано е прието, че жалбоподателката е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 вр. с чл. 4 ЗДДС, тъй като извършва независима икономическа дейност, независимо от целите и резултатите от нея. Освен това, следва да се посочи, че съгласно чл. 56 ТЗ същата е регистрирана като едноличен търговец. Законодателят е отредил систематическо място на правната норма на чл. 56 ТЗ в част втора, дял първи, глава осма, озаглавена "Търговец - физическо лице", което означава, че не е придаден статут на юридическо лице на едноличния търговец, а той си остава физическо лице с разширена правосубектност, тъй като осъществява търговска дейност. В този смисъл едноличният търговец и физическото лице, което го представлява, не са различни данъчни субекти, тъй като те са с един и същ статут, но едноличният търговец, с оглед естеството на дейността си и регистрацията по ТЗ, е с по-разширена правосубектност. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗДДС не са данъчно задължени по този закон физическите лица, които не са еднолични търговци. По аргумент за противното, физическите лица, които са еднолични търговци са данъчнозадължени лица по ЗДДС. Между ФЛ и ЕТ за целите на ЗДДС, не съществува разлика, тъй като регистрацията като търговец не създава нов правен субект., който развива самостоятелно облагаема търговска дейност, която води до определяне на ДДС на правен субект различен от ФЛ.

              Изложеното до тук от фактическа и правна страна налага извода, че процесният РА е издаден от компетентен орган, същият е законосъобразен и следва да бъде потвърден, а жалбата -отхвърлена.

 

                  V. За разноските :

                На основание чл. 161 ал.1 от ДОПК на данъчна администрация се дължи юрисконсултско  възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, които  при липсата на данни за изплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.8 във връзка с чл. 7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / Издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г./ се констатираха в размер на 1011 лв./хиляда и единадесет/лева.

                 

           Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът

Р    Е    Ш    И    :

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.А.А., ЕГН **********, едноличен търговец с фирма “К. А.”, със седалище и адрес на управление гр. П..,  ул. “...” № .. ЕИК по БУЛСТАТ ....  против Ревизионен акт № 900662 от 15.03.2010 г., издаден от Б.С.П.-старши инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, в частта, с която е отказан данъчен кредит в размер на 19 905,92 лв. и е начислен ДДС в размер на 7 500 лв. и лихви в размер на 641,35 лв., потвърден с Решение № 308 от 10.05.2010г. на Директора на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП-гр. Пловдив

           ОСЪЖДА Е.А.А., ЕГН **********, представляващ ЕТ с фирма “Катя А.”, със седалище и адрес на управление гр. П.,  ул. “М. К. № .., ЕИК по БУЛСТАТ ........... да заплати на Национална агенция за приходите – Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив сумата от 1011 лв. /хиляда и единадесет лева/, представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/