РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1718

 

град Пловдив,     9 декември  2010  год.

 

 

                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 10 с., в открито заседание на  девети ноември   през две хиляди и десета   година,  в състав:

 

           Административен съдия:  Милена Несторова - Дичева  

                                                         

при секретаря Марина Чиракова  и участието на прокурора ……,  като разгледа   докладваното от председателя административно  дело № 1787 по описа за 2010 г. , и за да се произнесе,  взе предвид следното :

 

                        Производството е по реда на Дял Трети,  Глава Десета, Раздел Първи  от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.405 от Кодекса на труда /КТ/.

                        Образувано е по жалба на “МБАЛ Пловдив” АД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”България” № 234, представлявана от изпълнителния директор д-р Аргир Василев Аргиров против предписания на Д”ИТ” Пловдив за доначисляване на обезщетенията по чл.220 ал.1 от КТ и по чл.224 ал.1 от КТ на Антонина Славова Славова, изчислени от начисленото при работодателя среднодневно брутно трудово възнаграждение, в което да се включи и възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи на заплащане на труда  т.е. средствата за работна заплата, които се изплащат в размер до 40 на сто от размера на приходите, реализирани по договори с НЗОК за изпълнени клинични пътеки, които са елемент от брутното трудово възнаграждение, от което се определя обезщетенията – на основание чл.17, ал.1, т.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди се незаконосъобразност на така направеното предписание, имащо характер на ПАМ, като постановено в нарушение на материалния закон. Основното съображение в подкрепа на това твърдение е, че с подписания между работодателя и Антонина Славова  трудов договор има договорено едно единствено допълнително трудово възнаграждение  от вида с постоянен характер  и това е такова за продължителна работа  като други допълнителни трудови възнаграждения, определени с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, друг нормативен акт, с КТД или с вътрешен акт, които да имат постоянен характер не са начислявани към брутната заплата на Славова. Сочи се също, че възнаграждения, които да се заплащат задължително над основната работна заплата и които да са изплащани на Славова в размер на 40 на сто от размера на приходите, реализирани по договори с НЗОК за изпълнени клинични пътеки  те е имало според прилаганите системи за заплащане  на труда в болницата за месеците, когато са заработени и които са послужили като база за начисляване на обезщетенията. Посочено е също в жалбата, че неначисляването е направено на основание Инструкция № 1 от 24.10.2007 г. на МЗ за образуване на средствата  за работна заплата в търговските дружества – лечебни заведения с над 50 на сто държавно или общинско участие в капитал, издадена  в изпълнение на §2 от ДР на Постановление № 4 от 17.01.2007 г. за приемане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, където изрично е посочено, че при прилагане на инструкцията от начислените средства за работна заплата през предходното и отчетното тримесечие се изключват обезщетенията по чл.220, 222 и чл.224, ал.1 и чл.331 от КТ. Именно предвид тези съображения се иска отмяна на оспореното предписание. Претендират се и разноски по делото. В съдебно заседание, чрез надлежен процесуален представител, жалбата се поддържа по посочените съображения.

            Ответникът по жалбата – Дирекция “Инспекция по труда” - Пловдив, чрез юрисконсулт Матанова, заема становище за неоснователност на жалбата, съответно за законосъобразност на издаденото от инспекцията предписание, в подкрепа на което се сочат подробни доводи, включително и в представено писмено становище.  

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представена на лист 17 по делото обратна разписка, протокол № 998/30.07.2010 г. е получен от жалбоподателя на 03.08.2010 г., а самата жалба съобразно отбелязаният върху нея входящ номер на административния орган е подадена пред него на 12.08.2010 г./ и при наличието на правен интерес, а по същество за   основателна, предвид следното установено от  фактическа и правна  страна:

            Предмет на съдебната проверка за законосъобразност  в настоящото производство е оспореното от жалбоподателя предписание от Протокол за извършена проверка изх.№ 998/30.07.2010 г., издадено на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ от Ангелина Георгиева Бабунска – главен инспектор при Дирекция”Инспекция по труда”-Пловдив. С оспореното предписание, имащо характера на принудителна административна мярка, жалбоподателят е задължен да доначисли обезщетенията по чл.220, ал.1 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ на Антонин Славова Славова, изчислени от начисленото при работодателя среднодневно брутно трудово възнаграждение, в което да се включи и възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи на заплащане на труда т.е. средствата за работна заплата, които се изплащат в размер до 40 на сто от размера на приходите, реализирани по договори с НЗОК за изпълнени клинични пътеки, които са елемент от брутното трудово възнаграждение, от което се определят обезщетенията – основание чл.17, ал.1, т.2  от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Процесното предписание е издадено в резултат на извършена проверка от страна на гл.инспектор Бабунска, при която е констатирано, че със Заповед № 8 от 26.01.2010 г., работодателят е прекратил трудовото правоотношение с Антонина Славова Славова, считано от 26.01.2010 г. като е разпоредил на лицето да се изплатят  обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ; във ведомостта за заплати за м.януари са начислени обезщетения за неспазено предизвестие и на неизползван платен годишен отпуск за 2009 г. и за 2010 г., пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, което е изчислено от начисленото при работодателя среднодневно брутно трудово възнаграждение, определено от основното месечно трудово възнаграждение и процента за трудов стаж и професионален опит, без да са включени допълнителните месечни възнаграждения с постоянен характер /не е включено и възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда т.е. средствата за работна заплата, които се изплащат в размер до 40  на сто от размера на приходите, реализирани по договори с НЗОК за изпълнени клинични пътеки, които са елемент от брутното трудово възнаграждение, от което се определя обезщетението/, което представлява нарушение на чл.17, ал.1, т.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

            По делото няма спор за факти. Спорният момент е чисто правен и касае обстоятелството дали   в  начислените на Славова при прекратяването на трудовия й договор обезщетения по чл.220, ал.1  от КТ и чл.224, ал.1 от КТ следва да се включи  възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи на  заплащане на труда т.е. средствата за работна заплата, които се изплащат в размер до 40 на сто от размера на приходите, реализирани по договори с НЗОК за изпълнени клинични пътеки.

            Като част от административната преписка по делото не е представена Заповед № 8 от 26.01.2010 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на Антонина Славова Славова, но обстоятелствата, които биха били установени посредством това доказателство не са спорни между страните – не се спори, че към посочената дата  е прекратено трудовото правоотношение, както и какъв е начисления и изплатения размер на обезщенията за неспазено предизвестие и за неизползван платен годишен отпуск за 2009 г. и 2010 г. като в тях не е включено възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда т.е. средствата за работна заплата, които се изплащат в размер на 40  на сто от размера на приходите, реализирани по договори с НЗОК за изпълнени клинични пътеки.  Видно от  представените по делото  на лист 30 и сл. Заповед № 2/04.01.2010 г., Заповед № 34/05.02.2010 г. и Заповед № 85/09.03.2010 г. на ИД на “МБАЛ-Пловдив”АД  такива суми /по КП/ са разпредени за м.ноември 2009 г., м.декември 2009 г. и м. януари 2010 г. за формиране на ФРЗ  съответно е наредено изплащането на възнаграждения на персонала по отделения.

                Преценката за законосъобразността на процесния ИАА предпоставя преценка и отговор на въпроса за характера на сумите, реализирани по клинични пътеки,  разпределението им между работещите и начина им на начисляване и изплащане.        

Според чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от КТ се включва и възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда. Възнагражденията по клинични пътеки са именно такива по чл. 17, ал. 1, т. 2 от НСОРЗ. Те са регламентирани от работодателя (съгласно чл. 22 от НСОРЗ ) в правила за работната заплата в предприятията. По делото са представени Вътрешни правила за организация на работната заплата, утвърдени от Изпълнителния директор на “МБАЛ-Пловдив”АД, които са в сила от 01.01.2010 г.   Видно от чл.12 на тези вътрешни правила  допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време  се определят в индивидуалния трудов договор. Съгласно чл.13 пък допълнителните възнаграждения, които не са с постоянен характер са изплащат, когато е възникнало основание за това, което се установява с първичната документация. Видно от представения на лист 6 по делото трудов договор, в неговия раздел допълнителни трудови възнаграждения, няма уговорено заплащане на допълнително  възнаграждение по клинични пътеки.

Т.е. в случая  не се касае за допълнителни трудови възнаграждения по чл. 17, ал. 1, т. 3 от НСОРЗ, които имат постоянен, а не временен характер,  а за възнаграждения над основната работна заплата по системата за заплащане на труда в зависимост от постигнатите резултата от труда за изпълнени клинично пътеки по договор с НЗОК /чл.25 от Вътрешните правила/. По своята характеристика въпросните възнаграждения представляват такива с непостоянен характер, които се заплащат от НЗОК в резултат на изпълнени клинични пътеки като в конкретната хипотеза основанието за изплащането им са трите посочени заповеди на изпълнителния директор на болницата. Съответно, както се каза, разпределението, начисляването и дължимостта на въпросните суми се преценява на база действащата при работодателя методика за заплащането на тези суми, разписана във Вътрешни правила за организация на работната заплата, утвърдени от Изпълнителния директор на “МБАЛ-Пловдив”АД, които са в сила от 01.01.2010 г. /л.26 по делото/. Тази действаща при работодателя методика не позволява включването на сумите по клинични пътеки в брутната заплата на служители на които се прекратяват трудовоправните отношения - чл.25, ал.16 от Вътрешните правила. Въпросната норма сочи именно да не се включват в брутната заплата суми по ДМС на служители на които трудовоправните отношения се прекратяват. Граматическото и логическото тълкуване на нормата сочи на извод, че тук под ДМС се има предвид именно сумите по клинични пътеки.

По делото е установено, че Славова е работила в болницата като икономически директор като трудовото й правоотношение е прекратено към 26.01.2010 г. Съответно изплатените й обезщетения по чл.220 , ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ са изчислени на основание чл.220, чл.224, чл.228 от КТ и чл.17 от НСОРЗ т.е. релевантния месец за определянето на тези обезщетения е м.декември 2009 г. Съответно заповедта, явяваща се основание, за  разпределение и  изплащане на възнагражденията  по КП от РЗОК за м.декември 2009 г. е от 05.02.2010 г. – т.е. същата е издадена след прекратяване на трудовото правоотношение на Славова и предвид нормата на чл.25, ал.16 от Вътрешните правила тези суми не следва да се включват в брутната й заплата, което води до извод, че същите и не могат да бъдат включени в обезщетенията по чл.220 , ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ

Т.е. в конкретния случай към момента на прекратяването на трудовия договор 26.01.2010 г. не е съществувало въобще основание за начисляване и  изплащане на въпросните суми за м. декември, още по-малко за включването им в размера на обезщетенията по чл.220 и 224 от КТ. А след прекратяването на трудовото правоотношение въпросните суми по КП въобще се явяват недължими предвид нормата на чл.25, ал.16 от Вътрешните правила.

При това положение, жалбата се явява основателна, а атакуваното с нея предписание следва да бъде отменено.

 

            Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

            ОТМЕНЯ  Предписание по Протокол за извършена проверка изх.№ 998/30.07.2010 г., издадено на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ от Ангелина Георгиева Бабунска – главен инспектор при Дирекция”Инспекция по труда”-Пловдив.

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в  14 - дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                                                               

                                                                  

                                                                       Административен съдия: