Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    119           Година  2013, 16.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 16.10.2012 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА а.х. дело номер 1204 по описа за 2011 година и като обсъди :

 

Жалбоподателят “Агро М”ЕООД, ЕИК по Булстат *********,*******, представлявано от управителя Д.Г., е ос­­­­порил Ре­­ви­зи­онен акт /РА/ № 161004656/18.02.2011г., из­да­ден от Р.Б.Т. – главен инспектор по при­хо­дите в ТД на НАП – Плов­див, пот­вър­де­ни с Ре­­ше­ние № 320/19.04.2011г. на Ди­рек­тор Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, с кой­то на жалбоподателя за данъче­н пе­ри­­од месец Септември 2008г. е от­ка­зано право на данъчен кре­дит в размер на 37 298,75 лева по фактура № 245 от 02.09.2008г., издадена от “Ер Джи Ен”ЕООД, гр.С., в резултат на ко­ето е кори­ги­ран резултатът по подадената СД за същия данъчен перио­д и е определено за­дъл­жение за данък добавена стойност за вна­­сяне, ведно със съответните лихви за забава за несвоевременното му разчи­та­­­не с бюджета в размер на 10 051,58 ле­ва.

В жалбата се твърди, че РА е незаконосъобразен, необоснован и неправи­лен, с аргумента че задълженията са установени при съществени нарушения на про­цесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Конкретно били на­ру­шени принципите на обективност и служебно начало – чл.3 и чл.5 от ДОПК, като върху ревизирания субект е прех­вър­лена отговорността по доказване реалността на осъществените между него и ци­тирания търговец доставки, както и относно ре­ал­но­стта на предходни такива; в случая неправилно бил приложен чл.56 от ДОПК при положение, че на данъчно задължените лица не е разяснено съдържанието му – т.е. последиците от непредставянето на изисканите, доказателства, доку­мен­ти и писмени обяснения. За неп­ра­вилни се считат и изводите на органите по при­хо­дите за липсата на дока­за­тел­ст­ва за реално осъществи доставки, обосновани с не­откриването на адреса и не­представянето на изисканите доказателства и лип­са­та на такива за транспортът на стоките, за складови помещения на “Ер Джи Ен” ЕООД, като в тази насока се излагат съображения, че се касае за транзитна про­даж­ба по смисъла на чл.329 от ТЗ като стоките, придобити от доставчика в хипо­те­зата на ВОП от РГърция, директно са транспортирани до получателя – “Агро М” ЕООД, гр.Пловдив. Или в обобщение се счита, че от доказателствата по делото се обосновава изводът за реалността на всяка една от преките доставки, по която правомерно е начислен ДДС, съответно е на лице и правото на данъчен кредит за получателя, което незаконосъобразно е отказано на същия. Подробни съображе­ния се излагат и в депозираната по делото писмена защита, в която оспорващият се позовава и на практиката на Съда на Евро­пей­с­кия съюз. Претен­ди­ра се отмяна на ревизионния акт, как­то и раз­нос­ки по делото.

Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “ОУИ”–Пловдив при ЦУ на НАП (сега с променено наименование Дирекция “Обжалване и данъчно-осигу­ри­тел­на практика) счита същата за неоснователна, поради което настоява за отх­вър­лянето й, по под­роб­ни съоб­раже­ния, изложени в депозираната по делото пис­ме­на защита. Пре­тен­ди­ра при­съж­дане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският Административен Съд– Първо отделение, трети състав, след ка­­то прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производст­во до­ка­­за­телства, намира за установено следното:

Със Заповед № 1002893/24.08.2010г. (л.44) на компетентния за това орган, било об­разувано ре­визионно производство,насочено към установя­ва­не на пу­­б­лич­­ни за­дъл­жения на ос­порващия за данък върху добавената стойност за данъчен пе­­­риод месец Септември 2008г., със срок за приключване на ревизията два ме­се­ца, считано от датата на връчване на заповедта, което е осъще­ст­­вено на 31.08. 2010г. Тази заповед е издадена по повод Решение № 630/18.08.2010г. на Зам.Ди­рек­тор на Дирекция “ОУИ” – Пловдив (действаща в условията на “заместване” на ти­туляра на длъжността Директор на Дирекция “ОУИ” – Пловдив), с което е отме­нен предходно съставен РА на дружеството в тази му част и преписката е върната за нова ревизия със задължителни указания за събиране на доказателства.

В последствие със ЗВР № 1004138/29.10.2010г. и ЗВР № 1004656/29.11. 2010г., на органа възложил ревизията, сро­кът на същата е последователно про­дъл­жен до 31.12.2010г., в рамките на зако­но­уре­де­ния такъв в чл.114 от ДПОК, ко­я­то заповед също е редовно връчена на ревизи­ра­ния субект.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад от проверя­ващите органи по приходите № 1004656/14.01.2011г. /л.31 и сл./.

Установи се в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК да е постъпило възраже­ние от проверяваното лице против така съставения Ревизионен доклад, към което не са депозирани доказателства.

Със Заповед № К 1004656/20.01.2011г. (л.27) компетентният за това орган, опре­де­­лил съгласно чл.119 ал.2 ДОПК компетентния да издаде ревизионния акт ор­­ган, а именно един от органите по приходите, съставил ревизионния доклад – главен ин­­­с­пектор Р.Т. Тук следва да се посочи, че съвместява­не­то на две­­те ка­­чества/съставител на ревизионния доклад и на ревизионни акт/ не вли­яе вър­ху законосъобразността на оспорвания административен акт.

Въз основа на същия ревизионен доклад, в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК, оп­ре­­деленият за това компетентен орган издал и процесния РА № 161004656 от 18.02.2011г. /л.21 и сл/.

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК РА, е обжалван пред Директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155 ал.1 ДОПК постановил и реше­нието си под № 320/19.04.2011г., с което потвърдил изцяло същия.    

При така установеното настоящата инстанция на съда намира, че жалбата до съда е процесуално допустима като подадена в предвидения за това срок и от ли­­це имащо правен интерес от това.

На следващо място, съдът счита и при изложената фактическа обстановка, че про­цесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се фо­­р­­­ма и при спазени административно-процесуални правила за това.

Относно компетентността на лицето, издало три ЗВР и подписало ЗОКО, по делото са налични съответно Заповед № РД – 09 – 1/04.01.2010г. на Ди­рек­тора на ТД на НАП – Пловдив.

Не се установиха твърдяните процесуалния нарушения.

Така в унисон с изискванията на чл.3 и чл.5 от ДОПК органите по приходите са положили всички необходими усилия за пълното и всестранно изясняване на фактическата обстановка по казуса – изискали са определени доказателства и обя­с­­нения от доставчика и след като не е бил открит и не е представил такива, съответно документите са били изискани и от самия ревизи­ран субект, извършили са необходимите служебни проверки. Непра­вил­но в тази връз­ка се сочи, че в раз­рез с тези принципи на процеса в тежест на ревизирания субект е възложено да до­казва реалността на всяка една доставка. Касае се за положителен факт от обек­тивната действителност, който на общо ос­но­вание под­ле­жи на доказване от субекта, който го твърди и който черпи благоп­ри­ят­ни за се­бе си правни после­ди­ци. Именно в този смисъл са и дадените из­рич­ни указания и в хода на съдебното об­жалване на РА към “Агро - М”ЕООД, а имен­но че следва именно той да устано­ви всички нормативно установени кумулативни пред­поставки за възникването и над­лежното упражняване правото на данъчен кре­дит. Отделен е въпросът в какъв обем органите по приходите изискват провеждането на това доказване, респ. пра­вил­ни и законо­съ­образни ли са изградените от тях изводи въз основа на съб­ра­ни­те доказател­ст­ва, но тези въпроси касаят материалната законосъобразност на ак­та.

Неправилно се твърди и че ревизиращият екип е приложил нормата на чл. 56 от ДОПК. Липсва позоваване на чл.56 ал.2 от ДОПК при със­та­вянето на РД, РА, респ. Решението на Директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив.

В този смисъл и възраженията за допуснати съществени процесуални нару­ше­ния от органите по приходите в рамките на проведеното ревизионно произ­вод­ст­во спрямо оспорващия не се споделят от съда. Отделно от това дори и да са до­пуснати такива, при положение че не водят до опорочаване валидността на РА, не могат да доведат на самостоятелно основание до отмяна същия като незако­но­съ­образен при положение, че съдът е инстанция по съществото на спора /така чл. 160 ал.1 от ДОПК/.

Спори се и относно приложението на материалния закон.

По същество се установява, че извършената на дружеството ревизия относ­но пра­вилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС, обхващаща данъчен период 01.09. 2008г. – 30.09.2008г.

Установеният от органа по приходите размер на задълженията по ЗДДС е фор­­миран в резултат на отказан на “Агри - М”ЕООД данъчен кредит в раз­мер на 37 298,75 лева по фактура № 245 от 02.09.2008г., издадена от “Ер Джи Ен”ЕООД, гр.С., на осно­ва­ние чл.70 ал.5 от ЗДДС поради липса на представени в хода на реви­зия­та дока­за­тел­ства за извършването на доставката на стоки, по смисъл на чл.6 от ЗДДС, извън фактурата, а именно такива за: 1. Прехвърляне правото на собственост върху стоките /захар/; 2. Такива за транспортът на същите /и достав­чи­ка и оспорващия не са представили доказателства за притежавани транспортни средства или за направени разходи за транспорт/ и 3. Не са представени пър­вич­ни  счетоводни документи за извършено плащане по фактурата.

Т.е. органът по приходите е фор­ми­рал извод, че при съ­б­раните в хода на ре­визионното производство доказа­тел­ст­ва, не е налице реал­но извършена дос­тав­ка между ревизираното дружество и доставчика на стоките, посочен във фак­ту­рата, поради което следва, че няма въз­никнало данъч­но съ­битие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, във връзка с чл.6 ал.1 от същия закон, т.е. данъкът по спорния пър­вичен счетоводен документ, е начислен без основание, съ­ответно за ревизи­ра­ното дру­жество не е на лице правото на приспадане на данъ­чен кре­дит, съглас­но чл.70 ал.5 от ЗДДС, и същото му е отказано на това осно­ва­ние.

Тези изводи за потвърдени изцяло в хода на административното обжалване на РА.

В хода на съдебното оспорване с оглед изричните указания към оспор­ва­щия бяха ангажирани РА, съставен на доставчика, необхващащ процесния данъ­чен период, множество документи събрани в хода на извършен международен об­мен на информация с гръцката данъчна администрация, по повод декларираните ВОП от “Ер Джи Ен”ЕООД, по реда на чл.192 от ГПК бяха изискани доказателства от фирмите, визирани като осъществили транспортът на процесните стоки, бяха съ­брани и материалите по предходната ревизия на “Агро – М”ЕООД, както и бе допуснато по него ис­кане изготвено и прието по делото заключение по ССчЕ.

Приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ, съ­дът кредитира като компетентно дадено и съответно на събрания по делото дока­зателствен материал, но същото е изготвено единствено и само на база проверка материалите по делото и счетоводството на “Агро М”ЕООД. Експертните изводи са единствено и само в насока, че:

1.                           По дебита на cметка 304 са на­­мерили отражение стоки, от вида на тези, предмет на всяка процесната фак­ту­ра, като към 31.12.2008г. салдото е кредитно, което показва наличието на стоки, както и че по счетоводни данни оспорващият е осъществил последващи дос­тав­ки – към “Е и Е Транс”ЕООД през месец Юни 2009г.; касови про­дажби на 2,75 т. захар и ВОД към “Ади транс импорт-експорт” – Ре­пуб­лика Румъния – през месец Юли 2009г.

2.                           Продажбите са отразени от “Агро – М”ЕООД в съответните справ­ки-декларации и дневници за продажби, като дължимият по тях ДДС е отразен като задължение към бюджета, съответно приходът е отразен по cметка 702;

3.                           От същото това заключение не се установява разплащане на цена­та между търговците по веригата от доставки, включително и по про­цесната доставка, за което вещото лице е констатирало нали­чие­то единствено и само на копия и то незаверени от 8 броя фис­кал­ни бонове, единият от които напълно нечетлив, с които явно се обос­новава плащане в брой от “Агри М”ЕООД на неговия достав­чик, всички те от м.10.2008г. които от своя страна са намерили сче­то­водно отразяване при оспорващия едва през месец Януари 2010г. – до този момент cметка 401 (аналитичен контрагент “Ер Джи Ви”ЕООД) по фактура 245 от 02.09.2008г. е с кредитно салдо;

Т.е. като цяло от заключението по допусната ССчЕ се установява един­­­ствено счетоводното отразяване на доставките и то единствено и само при ос­­­пор­ващия, но не и при прекия доставчик, проверка в сче­то­вод­ството на който не е пра­вена.

Безспорно вещото лице е работило изцяло и един­ствено по сче­то­вод­ни дан­­­ни или като цяло всъщ­ност това заключение прин­цип­но не уста­но­вява, различ­на от възприетата такава от орга­ни­те по приходите.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Адми­ни­ст­ративен съд – гр.Пловдив намира оспорвания ревизионен акт, с който на жал­бо­по­дателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесната фак­ту­ра за законосъобразен, по­ради след­ните съображения : 

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното пра­во на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от ус­ловията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за въз­ник­­ване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи cметка за това, на­лице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото всъщност се установява от събраните доказателства при реви­зи­я­­та, че е изпълнено условието по чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС, свързано с при­те­жа­ва­не­то на данъчен документ /фактура/ от страна на прекия дос­тав­чик, кой­то е из­дал същата, отразил ги я е в днев­ника за про­дажби и справката-дек­лара­ция, като не се спори, че е и начислил да­нъка по смисъла на чл.86 ЗДДС.

Всъщност основната спорна предпоставка за възникване правото на прис­па­­да­не на данъчен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС в процесния случай е нали­чи­е­то на осъ­­­ще­стве­на облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС на стоки, съглас­но описанието на същите в първичния счетоводен докумен­т, изда­де­н към “Агро М”ЕООД. 

Изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка между прекия дос­тавчик и жалбоподателя са обосновани с липсата на каквито и да било дока­за­телства за начина на осъществяване на самите доставки, извън депозираните такива и то единствено от оспорващия Договор, фак­тура, приемо-преда­ва­телни про­токола към нея и данните за отразяването на стопанските операции в счето­вод­ството на оспорващия, при липсата на доказателства дори за заплащане на це­ната – в който аспект незаверените копия от фискални бонове, предвид на лип­са­та на своевременно им счетоводно отразяване при оспорващия и липсата на друг първичен счетоводен документ за извършеното разплащане в брой. Т.е. из­ве­ден е извод че не е на лице доставка на стока в хипо­те­зата на чл.6 ал.1 от ЗДДС, съответно липсва и настъпило данъчно съ­би­тие по смисъла на чл.25 ал.1 ЗДДС.

Според легалното определение на чл.6 ал.1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно пра­­во върху стока, а според чл.25 ал.1 от закона, данъчно събитие е доставката на сто­ки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътре­об­­щ­ност­ното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл. 25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на коя­то собствеността върху стоката е прехвърлена или услуга­та е извършена.

В случая, според съда не е установено прехвърляне правото на собстве­ност върху стоката от прекия доставчик на жалбо­по­да­те­ля, кое­то съставлява дос­тавка на стока по смисъла на това понятие, вложено в нор­­мата на чл.6 ал.1 ЗДДС в сила от 01.01.2007г.

Според този състав на съда от доказателствата по делото, преценени поот­дел­но и в тяхната съвкупност, включително и съобразно заключението на вещото лице, се достига до извода, че липсват доказателства сочения като из­пъл­ни­­­тел търгов­ец да е прехвърлил правото на собственост върху стоките на ос­пор­ва­щия, а се ка­сае единст­ве­но и само до документално оформяне при липса на ре­ал­но осъ­ще­ствена от тези именно ли­ца доставка на стоки.

Всъщност вещото лице не да­­ва отговор именно на този въпрос, като от екс­пер­­тните му изводи се установява единствено и само документалното офор­мя­не и счетоводно отразяване на доставките на същите.

Показателно в тази връзка е обстоятелството, че  оспорващия поддържа те­за­та, че се касае за “транзитна доставка” на стоки в хипотезата на чл.329 от ТЗ.

По делото за установяване на този факт се изискаха и приложиха събрани­те в хода на осъществения международен обмен с РГърция документи – ЧМР във връз­ка с декларирания ВОП от “Ер Джи Ви”ЕООД.

Част от същите бяха представени и в превод на български език и прието ка­то част от доказателствения материал по делото.

От тези документи се установява, че липсва посочено място на разто­вар­ва­не на стоките, липсва подпис на получател, като в нито един от тях не фигурира до­ри и името на “Агро М”ЕООД.

Нещо повече – от отговорите на молбите по чл.192 от ГПК, постъпили от ви­зи­раните като превозвачи търговци в същите тези ЧМР, е видно че никой от тях не е бил в каквито и да е отношения с гръцкия търговец или с посочения получател – “Ер Джи Ви”ЕООД, което се потвърждава и от събраната в хода на ревизията ин­фор­мация от ИС на НАП – че тези фирми или “Ер Джи Ви”ЕООД не са декла­ри­ра­ли доставки помежду си.

Или в обобщение се следва изводът, че от доказателствата по делото ка­тегорично се установява липсата на транспорт на стоките, по начина по който се твър­ди от оспорващия.

Отделно от това от съставения РА на прекия доставчик се установява, че същият не е представил каквито и да е доказателства или счетоводни документи на ревизиращите органи, включително и относно декларираните ВОП, което е на­ло­жило провеждането на ревизията по чл.122 от ДОПК. Същият търговец не е по­давал ГДД, не е декларирал трудови договори, липсват обекти от които да осъ­ще­ст­вява дейност и прочие.

При това положение, съдът намира, че представените по делото писмени до­­­казателства не позволяват да се направи обоснован извод, че е на лице реал­ност на пряката доставка.

Такъв извод не може да се направи от наличието на самите пър­вич­ни сче­то­водни документи и тяхното счетоводно отразя­ва­не във вторичните сче­то­вод­ни ре­гистри.

Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в същите стопански операции. При оспорване на фактурите относ­но отразените в тях стопански операции, в тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените във фактурите стопански операции дей­­ствително са осъществени. Недоказана реална доставка, макар и докумен­тал­но оформена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице, как­то по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на пре­ки данъци изисква, преди всичко, доказателства за реалност на доставката, а след това и за правилното й счетоводно отразяване.

Този извод не се променя и от заключението на вещото лице, което прин­цип­но, каза се, отразява единствено и само счетоводното отразяване на стопан­с­ки­те операции, но не може само по себе си да обоснове извод за прехвърляне пра­вото на собственост върху процесните стоки, именно от всеки един от сочени­те преки доставчици, което съставлява е доставка на стока по смисъла на чл.6 ал. 1 от ЗДДС.

Тук отново следва да се има в предвид и общото пра­ви­ло на чл.170 ал.2 АПК, във връзка с §2 от ДР ДОПК, като лице, претендиращо право на данъчен кредит, след­ва да докаже по пътя на пълното доказване, че са на­ли­це законо­ус­та­но­вените пред­­по­ставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на пра­во­то на данъчен кре­дит. Като лице, черпещо и бла­го­п­ри­ятни за себе си последици от пред­ставе­ни­те в хода на ревизията документи, именно жалбоподателят и пред ре­визиращите ор­­гани е следвало по несъмнен на­чин да установи, че отношенията са такива, как­ви­то са се твърдяли от него.

Поради всички изложени съображения, се налага изводът, че процес­ната фа­­к­тура не удостове­ря­ва осъ­ще­ст­вена облагаема доставка по сми­съла на чл.6 ал.1 ЗДДС в сила от 01. 01.2007г. и възникнало данъчно събитие по сми­съла на чл.25 ЗДДС, поради което и следва да се приеме, че по нея е на­числен неп­­ра­во­­ме­рно данък, и на основание чл.70 ал. 5 от ЗДДС следва да се от­каже пра­во­то на да­нъчен кредит за получателя.

По отношение на практиката на Съда в Люксембург на която се позовава ос­­порващият, касателно тези две групи доставки, следва да се има в предвид след­ното.

В случая е не може да намери приложение и разрешението дадено в реше­нието по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да ус­танови наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на да­нъ­чен кредит, първата от които е осъществяване на доставката на услуга в слу­чая.

Изрично в Решение от 06 Декември 2012г. постановено по дело № С – 285/ 11, образувано по запитване на български съд, Съдът на Европейския Съюз се про­изнесе, в смил че “а да се установи обаче, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото на приспа­да­не, ..., е необходимо да се провери дали пос­ледните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани .... за извършването на облагаеми сдел­ки” /т.31/.

По отношение на начина по който следва да бъде проведено това доказ­ва­не в същото това решение е припомнено, “че в рамките на производството, обра­зу­вано на основание член 267 ДФЕС, Съдът няма компетентност да проверява, ни­то пък да преценява фактическите обстоятелства, свързани с делото по глав­но­то производство. Следователно запитващата юрисдикция е задължена в съот­вет­ст­вие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши гло­бална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи дали .... може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки (вж. в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C‑273/11, все още непубликувано в Сборника, точка 53)” /т.32/.

Като краен резултат е обобщено че единствено и само в случаите, в които при така сторената преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би мог­ло да му бъде отказано.

Т.е. във всички случаи Съдът на Европейския Съюз е категоричен, че за приз­наване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е уста­­но­­вено осъ­ществяване на фактурираната доставка – в случая на стока.

С това до­каз­ване стра­ната не се е справила. Т.е. не може да се приеме, че се касае до действия на дос­тав­чика, за които получателят трябва да отговаря, или че администрация е прехвърли върху данъчни субект собствените са за­дъл­жения по осъществяване на контрола. Ако процесната доставка е извършена реално и въобще облигационните отношения между ревизирания субект и него­вия достав­чик са се развили по начина,по който се твърди, то са­мият получа­тел следва да при­тежават до­ка­зателства за самото изпълнение. На­ли­чието само на фак­тури, придружени с приемо-предавателни протоколи, без доказателства дори за извър­ше­но разплащане на едни значителни по размер суми, дори  не може да бъ­­де до­ка­зателство за реалното изпълнение на достав­ки­те и то в случаи като процесния, при положение че се касае за едно значително количество стока, на не малка сто­й­ност. В крайна cметка дори и размерът на дължимия ДДС не е разплатен между страните по която и да е доставка – надолу или нагоре по очертаната верига.

Действително както нееднократно СЕС в своите решения подчертава, прин­ципът на данъчния неутралитет изисква освобождаване от ДДС да се пре­дос­тави, ако материалноправните изисквания са изпълнени, дори и ако данъчно задъл­же­ните лица са пропуснали някои формални изисквания.Същият този съд обаче при­­ема, че това не е така само ако нарушаването на тези формални изисквания въз­­­­препятства доказването по си­гурен начин на изпълнението на материално­прав­­­­ни­те изисквания, и самото данъчно задължено лице участва или според обек­тив­ни фак­ти се установи, че е било длъжно да знае, че участва в данъчна измама.Всъщ­­ност в последната хипотеза Съдът приема, че лицето няма основание да се позо­ва­ва на принципа на данъчния неутралитет.

Следователно от получателя по дадена доставка е оправдано да се иска да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които разумно могат да бъдат изи­с­квани от него, за да се увери, че осъществяваната от него сделка не води до участието му в данъчна измама.

Т.е. ако лицето, въпреки че е действало добросъвестно и е взело всички мер­­­­ки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, не може да предостави дру­­ги писмени доказателства, за това че е придобил правото да се разпорежда ка­то собственик с дадена стока, респ. че е получател на определена услуга, извън притежаваната от него фактура и данни за счетоводното й отразяване, то правото му на данъчен кредит не може да бъде отказано, като в тези случаи казус следва да намери своето разрешение съобраз­но цитираното по-горе Решение по съеди­не­ни дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС.

Процесния случай обаче каза се не такъв – лицето не се установи да е по­ло­жило каквито и да било усилия да се снабди с документите по изпълнението, не се установи да събрал такива дори и за собствената си дейност, с която всъщност обосновава и послед­ва­ща­та реализация на тези стоки, липсва плащане по дос­тав­ките, поради което вследствие именно на неговото по­ве­дение не може да се ус­танови имен­но изпълнението на материалноправните изи­ск­вания на закона за въз­никването на правото на данъчен кредит, поради което и търговецът не мо­же да се ползва от цитираната съдебна практика.

Предвид изложеното, съдът намира, че правилно и законосъобразно с про­цес­­ния РА на оспорващия е отказано правото на данъчен кредит по спорните фак­ту­ри, в резултат на което са определени и процесните фискални задължения, вед­но с прилежащата им лих­ва за забава.

С оглед изложените по-горе мотиви жалбата против РА се явява неоснова­телна и като такава подлежи на отхвърляне.

При посочения изход на спора, на основание чл.161 от ДОПК жалбоподате­лят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на дължимото се юрисконсултско възнаграждение от 1 397 лева. 

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  І отд., ІІІ състав :

 

 

Р      Е      Ш      И

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Агро М”ЕООД, ЕИК по Булстат *********, ****, представлявано от управителя Д.Г., против Ре­­ви­зи­онен акт № 161004656/18.02.2011г., из­да­ден от Р.Б.Т. – главен инспектор по при­хо­дите в ТД на НАП – Плов­див, пот­вър­де­ни с Ре­­ше­ние № 320/19.04.2011г. на Ди­рек­тор Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, с кой­то на на “Агро М”ЕООД, ЕИК по Булстат *********, гр.Плов­див, за да­нъ­че­н пе­ри­­од месец Септември 2008г. е от­ка­зано право на данъчен кре­дит в раз­мер на 37 298,75 лева по фактура № 245 от 02.09.2008г., издадена от “Ер Джи Ен” ЕООД, гр.С., в резултат на ко­ето е определено задължение за данък добавена стойност за внасяне, ведно със съответните лихви за забава за несво­ев­ременното му разчи­та­­­не с бюджета в размер на 10 051,58 ле­ва, като НЕОСНО­ВА­ТЕЛНА.

ОСЪЖДА “Агро М”ЕООД,ЕИК по Булстат *********,******, представлявано от управителя Д.Г., да запла­ти на Ди­ре­к­ция “Обжалване и Данъчно-Осигурителна Практика” – гр.Пловдив, сумата от 1 397 /хиляда триста деветдесет и седем/ лева, разнос­ки по де­ло­то.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/

 

 

 

Вярно с оригинала,

 

Секретар:

 

Т.К.