РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 122

гр.Пловдив, 17.01.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КАЛИН КУМАНОВ

 

при секретаря Р.А. и участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 1887 по описа на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл.203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба и уточняваща такава (л.38), предявена от "Сервиз импекс" ЕООД – в ликвидация, със седалище в *  и адрес на управление **  , представлявано от К. Т., с която са предявени обективно съединени искове срещу Министерството на регионалното развитие и благоустройството, община Садово и Националната компания "Железопътна инфраструктура", с искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди заради отнет единствен вход, обслужващ базата на дружеството в землището на община Садово, претърпени при изграждане  на обект "Реконструкция и електрификация на железопътна линия Пловдив–Свиленград–турска/гръцка граница км 164+550-км 204+360".

С определение № 1001 от 08.03.2011 г. на Административен съд София град по адм. дело № 6037/2010 г. исковата молба е оставена без разглеждане, делото е прекратено, а исковата молба в частта й срещу община Садово е изпратена на Административен съд Пловдив. Казаното определение е влязло в сила, тъй като е оставено в сила с определение № 9285 от 27.06.2011 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 7805/2011 г.

В изпълнение на дадените от Съда указания с молба от 19.09.2011 г. (л. 50), ищецът уточни, че се касае за обективно съединени искове срещу община Садово за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от незаконосъобразни бездействия на ответника, изразяващи се в необявяване на Заповед № РД-02-14-586/13.10.2004 г. на МРРБ, обн. ДВ, бр. 97/02.11.2004 г.; на второ място – поради незаконосъобразен отказ на община Садово, обективиран в писмо № 20-00-181/21.09.2006 г., постановен по повод молба с вх.№ 09-00-190/02.06.2006 г. с искане за служебно изработване на ПУП; на трето място – поради обстоятелството, че община Садово не е отчуждила по реда на чл.205-209 от Закона за устройство на територията имотите на ищеца, респективно не е осигурила достъп до тях.

Съгласно първоначално предявената искова молба до Софийски градски съд и двете уточняващи молби до Административен съд - София град и до Административен съд - Пловдив, с така предявените искове се претендира обезщетение на имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби в размер на 73 000 лв., представляващи изплатени от ищеца неустойки по договори с трети лица вследствие от неосигуряването от страна на община Садово на достъп до собствените на ищеца имоти, и пропуснати ползи в размер на 57 000 лв.

Ответникът община Садово не взема становище по исковата молба.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив застъпва становище за неоснователност на исковата претенция.

Пловдивският административен съд, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

С оглед твърденията в исковата молба е формулиран петитум, съответен на претенция с основание в чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като се твърди, че общината следва да отговоря при условията на специалната деликтна отговорност за вредите, причинени на ищците от незаконосъобразното й бездействие, осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност, съобразно изискването на ЗОДОВ.

 

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Дружеството-ищец е собственик на имоти, идентифицирани в плана на гр. Садово, Пловдивска област: № 039.101 и 039.100, представляващи УПИ VІІ-32,31 – стоп. Дейност и № VІІІ-30 - стоп. дейност от кв.9 по плана на гр. Садово от 1994 г. Имотите са използвани до края на 2005 г. за извършване на стопанска дейност, включително за производство на фъстъчено масло, производство на фъстъци, пакетиране на насипни зърнени хранителни стоки, както и отдаване под наем на част от площите – покрити и непокрити.

С Решение № 950/13.12.2005 г. на Министерския съвет на Р. България са отчуждени имоти и части от имоти – частна собственост, за държавни нужди, включително № 039100 (631 кв.м); № 039101 (129 кв.м) и две сгради в имот № 039100 - № 039.100.03 и № 039.100.04, с площ за отчуждаване съответно 742 кв.м и 139 кв.м по плана за земеразделяне на гр.Садово, мест. "Садовски орешак", ЕКАТТЕ 65123 – собственост на "Сервиз импекс" ООД гр.Пловдив, за които е постановено да бъде изплатено парично обезщетение общо в размер на 1088019,51 лв. С решение № 4880 от 09.05.2006 г. на Върховния административен съд, влязло в сила на същата дата, определеният размер на обезщетението е увеличен на 256682 лв.

Съгласно твърденията в исковата молба с отчуждаването на посочените имоти и части от имоти е отнет единственият вход към производствената база на ищеца, като в изготвения парцеларен план не е предвиден алтернативен изход. Границите на обекта са определени чрез парцеларен план, одобрен със заповед № РД-02-14-586/13.10.2004 г. на МРРБ, обявена в ДВ бр. 97/02.11.2004 г., срещу която не са постъпили възражения.

Практически с реализирането на проекта са отчуждени южните части на VІІ-32,31 и УПИ VІІІ-30 в кв.9, улицата-тупик е заличена и по този начин е бил прекратен транспортният достъп до имотите.

С молба вх.№ 09-00-190/02.06.2006 г. ищецът е поискал община Садово да изработи служебно ПУП и да осигури транспортен достъп до двата УПИ. По същата е постановен отказ, обективиран в писмо изх.№ 20-00-181/21.09.2006 г., който е обжалван по съдебен ред пред Окръжен съд Пловдив. По повод на което оспорване е било образувано адм. дело № 1567/06 г., присъединено за послужване към настоящото дело. С неподлежащо на обжалване решение № 300 от 30.06.2008 г. ОС Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу изричния отказ на Кмета на община Садово за изготвяне на ПУП.

Видно е от мотивите на съдебното решение и от събраните по същото дело доказателства, че със Заповед № 34/09.05.1997 г. е одобрено застроително решение, регулационен план и идеен проект за вертикално планиране на стопански двор гр.Садово, в който се намират имотите на ищеца. Със заповед № 43/25.08.2004 г. е одобрен ИПУП на гр.Садово във връзка с проекта за реконструкция и електрификация на ж.п. линия Пловдив-Свиленград-турска/ гръцка граница. Съгласно изричната констатация в мотивите на съдебния акт на ОС Пловдив последно посочената заповед е била съобщена на жалбоподателя, чрез негов представител на 28.10.2004 г., като това обстоятелство не е било оспорено от дружеството. Жалбата на дружеството - настоящ ищец, е била отхвърлена като неоснователна, тъй като същото не е защитило правата си чрез обжалване на заповед № 43/25.08.2004 г. (л.54), поради което и исканото от него изменение на ПУП не е следвало да се извърши служебно от общината, а по реда на чл.135 ЗУТ.

Със свое писмо изх.№ 92-00-88/14.07.2009 г. МРРБ е указало на община Садово да реализира съвместно с възложителя НК "ЖИ" решение на проблема относно достъпа до имотите на дружеството ищец.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, съгласно приетото заключение по която достъп до имота е осигурен едва през 2012 г., когато със Заповед № АБ-9/20.02.2012 г. е одобрен ПУП-ПР, като се образуват нови УПИ, изменение на улична регулация по основи точки 38-39 и нова улица с осови точки 43-205-204-44.

Последно цитираната заповед е била оспорена от "Севиз Импекс" ЕООД - в ликвидация, по повод на което оспорване е образувано адм. дело № 2051/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив - съдебно удостоверение на л.325.

Съгласно приетите по делото СТЕ и допълнителна СТЕ:

Границите на държавния обект във връзка с реконструкцията на ж.п. линията са определени чрез парцеларен план /ПУП-ПП/, одобрен със Заповед № РД-02-14-586/13.10.2004 г. на МРРБ, обнародвана в ДВ, бр.97 от 02.11.2004 г. Същият не е съобщаван лично на ищеца. По данните от делото няма постъпили възражения срещу заповедта.

УПИ VІІ-31,32 - стопански дейности, и УПИ VІІІ-30 - стопански дейности в кв.9 са засегнати от реализиране на държавния обект, като е отпаднала улица-тупик, минаваща южно от имотите и осигуряваща транспортен достъп до двата УПИ. С молба вх.№ 09-00-190/02.06.2006 г. ищецът е поискал от общината да изработи служебно ПУП.

Преди отчуждаването двата УПИ са ползвани за производство на фастъчено масло, пакетиране на насипни зърнени храни, което съответства и на отреждането за стопанския двор по регулационния план. За транспортно обслужване на тази дейност е необходим транспортен вход за товарни МПС с широчина 4 до 8 м съгласно доказана интензивност на транспорта.

От приложените по делото преписки и проведената кореспонденция може да се направи извод, че до настоящия момент освен ПУП-ПП е извършено и изменение на ПУП-ПП за същия обект. Изменението е обявено на ищеца лично и чрез "Държавен вестник". Подадено е възражение от К. Т. - управител на "Сервиз импекс" ЕООД с вх.№ 20-00-214/06.10.2008 г. И в двата проекта не се третира транспортен достъп да имотите на ищеца. Възражението е уважено от НК"ЖИ", като са направени промени в проекта при което имотите са изключени от обхвата на разработката - Проект за изменение на ПУП-ПП. Изменението е одобрено със Заповед № РД-02-14-1823/02.09.2011 г. на МРРБ. Срещу обнародваната в ДВ заповед не са постъпили жалби.

Както се каза и по-горе, със Заповед № АБ-9/20.02.2012 г. на община Садово е одобрен ПУП-ПР с възложител ДП НК"ЖИ", като се образуват нови УПИ, изменя се уличната регулация по т.38-39 и нова улица по о.т. 43-205-204-44, с цел осигуряване достъп до имоти на Стопански двор-Садово, засегнати от обект "Реконструкция и електрификация на ж.п. линия Пловдив-Свиленград-турска/ гръцка граница и оптимизиране на трасето със скорост 160 км/ч". Осигурен е транспортен достъп и до УПИ № ІІ-30, кв.9 по регулационния план "Стопански двор" съгласно искането на НК"ЖИ". Съгласно заключението на вещото лице този достъп не е реализиран на място до настоящия момент, тъй като не са предприети практически действия по изготвяне на инвестиционен проект и изграждане на улиците-тупик и практически от 2006 г. до настоящия момент не е реализиран транспортния достъп за осигуряване на дейност от ищеца.

 

При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни изводи:

По силата на чл.7 от Конституцията на Репубика България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Така прогласеният в основния закон принцип е залегнал в нормата на чл.203 АПК, който позволява на гражданите и юридическите лица да предявят искове за обезщетение за вреди, които са им причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ.

За да се признае за основателен предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда от такъв административен акт; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие, и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Задължителен критерий за определянето на една дейност като административна е дали тя е свързана с властнически правомощия. При всички случаи тя е подзаконова дейност, осъществява се в изпълнение на закона, но от административни и държавни органи, както и от длъжностни лица. Актът, респ. действието или бездействието са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание.

Между страните по делото не се формира спор по обстоятелството, че производствената база на дружеството, находяща се в гр.Садово, е останала без достъп, тай като с заповед № РД-02-14-586/13.10.2004 г. на МРРБ, обявена в ДВ бр. 97/02.11.2004 г., и извършеното отчуждаване на част от собствените на дружеството имоти е заличена улица-тупик, осигуряваща въпросния достъп. В тази връзка ищецът претендира обезщетение за претърпените вреди – пропуснати ползи и претърпени загуби, представляващи изплатени неустойки във връзка с предсрочното прекратяване на договори за наем на част от производствената база поради липсата на достъп до същата.

За доказване размера на така претендираното обезщетение са представени единствено копия от прекратените договори за наем, но не и доказателства относно размера на пропуснатите ползи. Последните впрочем, биха могли да бъдат установени само след изслушване на съответната икономическа експертиза, доколкото същите се твърди да са следствие от неосъществявана търговска дейност на територията на производствената база в гр. Садово.

Както се каза и по-горе, за да бъде основателен иск по чл.1 ЗОДОВ, следва да се докаже наличието на неправомерно действие и/или бездействие, респективно незаконосъобразен административен акт на административен орган, вреди (установени по вид и размер) и причинно-следствена връзка от неправомерното поведение на административния орган. Когато се касае за претендирани вреди от незаконосъобразен административен акт, за да бъде допустим, искът същия административния акт следва да е отменен по съответния ред или искът да е предявен при условията на чл.204, ал.2 АПК – заедно с оспорване на самия административен акт.

В настоящия процес се претендира обезщетение на вреди вследствие на незаконосъобразен според ищеца отказ на община Садово, обективиран в писмо № 20-00-181/21.09.2006 г., постановен по повод молба вх.№ 09-00-190/ 02.06.2006 г. с искане за служебно изработване на ПУП; на второ място – поради необявяване Заповед на МРРБ № РД-02-14-586/13.10.2004 г., обн. ДВ бр. 97/02.11.2004 г.; и на трето място – поради това, че община Садово не е отчуждила имотите на ищеца по реда на чл.205-209 ЗУТ, респективно че не е осигурила достъп до тях. По същество всяко отделно посочено основание (админстративен акт, действие или бездействие) представлява самостоятелна искова претенция, по които Съдът дължи отделно произнасяне, като същите са предявени при условията на алтернативност:

1. Относно претенцията за обезщетение на вреди вследствие на отказа на кмета на Община Садово, обективиран в писмо № 20-00-181/21.09.2006 г., постановен по  повод молба вх.№ 09-00-190/02.06.2006 г. с искане за служебно изработване на ПУП.

Така предявеният иск на осн. чл.204, ал.1 и ал.2 АПК е недопустим. Отказът за служебно изработване на ПУП по аргумент от чл.21, ал.3 и 4 АПК представлява административен акт. Същият е бил надлежно оспорен от ищеца пред компетентния за това към онзи момент съд – Окръжен съд Пловдив. С неподлежащо на обжалване съдебно решение № 300 от 30.06.2008 г. жалбата на настоящия ищец срещу изричния отказа на Кмета на община Садово за изготвяне на ПУП, обективиран в писмо изх.№ 20-00-181/21.09.2006 г., е била отхвърлена като неоснователна. В този смисъл не е налице отменен по съответния ред административен акт, същият е влязъл в сила, поради което е недопустимо повторното му оспорване в рамките на настоящото производство, респективно по аргумент от чл.204, ал.1 и ал.2 АПК така предявения иск за обезщетение на вреди вследствие отказа на кмета на община Садово, обективиран в посоченото писмо е недопустим и производството в тази му част следва да бъде прекратено.

2. На следващо място с исковата молба се претендира обезщетение на същите имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи), като се твърди същите да са следствие от незаконосъобразно бездействие на компетентните за това общински органи, изразяващо се в необявяване на Заповед № РД-02-14-586/13.10.2004 г. на МРРБ.

С посочената заповед е одобрен парцеларен план, с който са определени  границите на обекта "реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив-Свиленград-турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч, участък с.Крумово-гр.Първомай, км 164+550 – км 204+630". Въз основа на същия е прието и решение № 950/13.12.2005 г. на МС, с което са отчуждени имоти и части от имоти – частна собственост, за държавни нужди, включително такива собственост на ищеца, подробно описани по-горе в решението.

Установява се по делото, а в този смисъл са и твърденията в самата искова молба, че въпросната заповед е обнародване в Държавен вестник – бр.97 от 02.11.2004 г.

При това положение Съдът намира, че исковата претенция в тази й част е неоснователна. На първо място не е налице законоустановено задължение на кмета на общината да съобщава заповедта, издадена от МРРБ, с която са одобрени парцеларните планове – същата е била надлежно съобщена чрез обнародването й в "Държавен вестник".

Отделно от това съобщаването на един административен акт е от значение за влизането му в сила, респективно от този момент текат предвидените в съответния нормативен акт срокове за оспорването му. Вследствие на това и за ищеца не биха могли да настъпят каквито и да е било вредни последствия от евентуалното несъобщаване на акта, тъй като за него не би започнал да тече срока за оспорването му. В подобна хипотеза евентуално настъпили вреди ще са в причинно-следствена връзка не с несъобщаването на административния акт, а с неговата незаконосъобразност, респективно със започнало негово изпълнение. В този случай за лицето би останала принципната възможност да оспори административния акт, тъй като за него няма да е започнал да тече срок за обжалването му, и едва след отмяната му или при условията на чл.204, ал.2 АПК би бил допустим и иск по ЗОДОВ. Но и в този случай вредите ще са в следствие на незаконосъобразния административен акт, а не от предполагаемото му несъобщаване или съобщаване със закъснение на определено лице.

От изложеното следва еднозначният извод, че на първо място не е налице бездействие на административен орган – част от структурите на община Садово, който да не е изпълнил свое задължение да съобщи на ищеца Заповед № РД-02-14-586/13.10.2004 г. на МРРБ, обн. ДВ, бр.97 от 02.11.2004 г., респективно не е налице твърдяното в исковата молба бездействие и същата в тази й част е неоснователна.

3. Третият от обективно предявените при условията на алтернативност искове е за обезщетение на вреди, поради неотчуждаване от община Садово по реда на чл.205-209 ЗУТ имотите на ищеца, достъпът до които в резултат на извършеното отчуждаване на части от тях е бил отнет.

По силата на чл.205, т.1 от посочения закон (ред. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.). въз основа на влезли в сила подробни устройствени планове, недвижими имоти - собственост на юридически и физически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост за обекти - публична собственост на държавата и общините – в това число за изграждане и реконструкция на транспортната техническа инфраструктура, трасета на железопътни линии и съоръжения към тях. Според нормата на чл.32 ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. На свой ред правилото на чл.21 ЗОС предвижда, че принудителното отчуждаване на имоти, собственост на физически или на юридически лица за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, става въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост. Отчуждаването се реализира по процедура, разписана в Глава трета на ЗДС, която предвижда влязъл в сила ПУП, искане до МФ и МРРБ, решение на МС, определяне на обезщетение, заповед за отчуждаване от областния управител;  или по рада на Глава трета на ЗОС, която пък предвижда решение на общинския съвет, определяне на обезщетение, уведомяване на собствениците, заповед за отчуждаване от кмета на общината.

В случая отчуждаването на част от имотите на ищеца е станало с акт на Министерски съвет, тъй като става въпрос за реконструкция на транспортната техническа инфраструктура, а именно трасе на ж.п. линия и съоръжения към нея – чл.205, т.1 ЗУТ. Поради това и не е налице законоустановено задължение за ответната община по принцип и в подобни случаи да отчужди поземления имот. Отделно от това и в настоящия случай не се установява причинно-следствена връзка между твърдените от него вреди и неизвършване на исканото от него отчуждаване.

Следва да се подчертае, че в настоящото производство ответник е община Садово, срещу която само е насочена исковата претенция и липсата на нормативно установено задължение за общината да действа води до липса на бездействия, което прави иска неоснователен. Едва при предявяване на иска срещу МРРБ би била мислима хипотезата на бездействие от компетентния за целта административен орган, а оттам – и за вреди от бездействието.

4. За пълнота на изложението Съдът следва да посочи, че доколкото в резултат на извършеното през 2005 г. отчуждаване имотите на жалбоподателя са останали без осигурен  достъп, то за същия безспорно са настъпили имуществени вреди. Същите обаче са следствие от липсата на осигурен достъп до собствените на лицето имоти, а това обстоятелство обаче не е настъпило в резултат на което и да е било от посочените от ищеца обстоятелства, представляващи самостоятелни искови претенции и подробно обсъдени в предходните три точки. В случая обаче се касае за исково производство, при което Съдът е обвързан от предявените от ищеца искове, с тяхното фактическо основание и петутум, и дължи произнасяне само по тях.

В случая евентуалните вреди на ищеца биха били следствие от незаконосъобразно изменение на устройствения план, респ. незаконосъобразен отказ за изготвяна и одобряване на изменение в същия по реда на чл.135 ЗУТ.

Не на последно място следва да се има предвид, че ищецът нито е предприел действия пред общината по реда на чл.190 ЗУТ – за прокарване на временен път, нито по чл.192 от същия закон – за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот, и в този смисъл може да се говори за съпричиняване на вредите. Ето защо ищецът не може да черпи права от своето неизправно поведение.

 

Крайният извод на Съда е, че от трите обективно съединените искове срещу община Садово за присъждане на обезщетение за претърпени вреди, недопустима е претенцията за обезвреда от незаконосъобразен отказ на община Садово, обективиран в писмо № 20-00-181/21.09.2006 г., постановен по повод молбата на ищеца за служебно изработване на ПУП; а останалите две претенции са неоснователни: тази за обезвреда от незаконосъобразни бездействия на община Садово, изразяващи се в необявяване на ищеца на Заповед № РД-02-14-586/13.10.2004 г. на МРРБ; и тази за обезвреда от незаконосъобразни бездействия на община Садово, изразяващи се в неотчуждаване по реда на чл.205-209 от Закона за устройство на територията имотите на ищеца, респективно неосигуряване на достъп до тях.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предложение последно и чл.204, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Съдът

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, предявена срещу община Садово от "Сервиз импекс" ЕООД – в ликвидация, със седалище в **  и адрес на *** , Булстат: **** , представлявано от К.Т., В ЧАСТТА, с която се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди заради отказ на община Садово за служебно изработване на ПУП, обективиран в писмо № 20-00-181/21.09.2006 г., постановен по повод молба вх.№ 09-00-190/02.06.2006 г. на "Сервиз импекс" ЕООД.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1887 по описа на Административен съд – гр.Пловдив за 2011 г., в посочената по-горе част.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен срещу община Садово от "Сервиз импекс" ЕООД – в ликвидация, със седалище в ***  и адрес на управление ****  Булстат: **** , представлявано от К. Т., В ЧАСТИТЕ, с които се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди заради незаконосъобразни бездействия на община Садово, изразяващи се в необявяване на "Сервиз импекс" ЕООД на Заповед № РД-02-14-586/13.10.2004 г. на МРРБ; и заради незаконосъобразни бездействия на община Садово, изразяващи се в неотчуждаване по реда на чл.205-209 от Закона за устройство на територията имотите на "Сервиз импекс" ЕООД, респективно неосигуряване на достъп до тях.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба или протест пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне, а в прекратителната част, имаща характер на определение - в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: