РЕШЕНИЕ № 24

гр. Пловдив, 07.01.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Пловдив,  ІІ-ри състав, в открито заседание на шести декември, две хиляди и дванадесета година  в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар П.С. като разгледа административно дело № 1023 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по два броя жалби: 1. на Т.С.Г. ***, против Заповед № ДК-10-ЮЦР-13/ 10.02.2012 г. на Началника на РДНСК – ЮЦР, в частта, с която е отменена вписаната в Разрешение за строеж № 423/ 29.12.1996 г. на 29.09.2010 г. забележка по реда на чл.154, ал.5 от ЗУТ за  „Промяна по време на строителството – обособяване на мансарден етаж в жилищна сграда, намираща се в УПИ ІІІ-4195, кв.341 по плана на гр.Асеновград; 2. на Д.М.Д. *** против Заповед № ДК-10-ЮЦР-13/ 10.02.2012 г. на Началника на РДНСК – ЮЦР в частта, с която се оставя в сила вписаната в Разрешение за строеж № 423/ 29.12.1996 г. на 13.09.2010 г. забележка по реда на чл.154, ал.5 от ЗУТ за „Промяна по време на строителството на магазин в жил. сграда в кафене”, находящ се в УПИ ІІІ-4195, кв.341 по плана на гр.Асеновград. В жалбите се излагат различни съображения, като се твърди незаконосъобразност на заповедта в различните й части, с искане за съответна отмяна  на същите. В СЗ всяка от жалбодателките чрез процесуални представители поддържа жалбата си и оспорва жалбата на другата страна.

          Ответната по жалбата страна  чрез процесуален представител оспорва жалбите.

          Заинтересованите страни  не се представляват и не вземат становище по жалбите. 

          Жалбите са подадени в срок, видно от известия за доставяне на л.14-15 от делото, и  от лица имащи право на жалба, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество  жалбите са  основателни, макар и по различни от изложените в същите соъбражения.  

          Производството пред Началника на РДНСК е било образувано  по жалба на Д.М.Д. ***, в качеството й на собственик на самостоятелен обект /етаж/ в сграда,   находяща се в УПИ ІІІ-4195, кв.341 по плана на гр.Асеновград, против Разрешение за строеж № 423/ 29.12.1996 г. на гл.архитект на Община Асеновград, и по-конкретно срещу вписаните в строителното разрешение два броя забележки, от 13.09.2010 г. и 29.09.2010 г., с които са разрешени промени по време на строителството съответно на магазин в жил. сграда в кафене и обособяване на мансарден етаж в жилищна сграда.  В оспорената Заповед на Началника на РДНСК – ЮЦР е посочено, че „разгледана по същество жалбата е основателна по следните причини...”, а с диспозитива на заповедта е отменена единствено вписаната в Разрешение за строеж № 423/ 29.12.1996 г. на 29.09.2010 г. забележка по реда на чл.154, ал.5 от ЗУТ за  „Промяна по време на строителството – обособяване на мансарден етаж в жилищна сграда, намираща се в УПИ ІІІ-4195, кв.341 по плана на гр.Асеновград;  като е оставена в сила вписаната в Разрешение за строеж № 423/ 29.12.1996 г. на 13.09.2010 г. забележка по реда на чл.154, ал.5 от ЗУТ за „Промяна по време на строителството на магазин в жил. сграда в кафене”, находящ се в УПИ ІІІ-4195, кв.341 по плана на гр.Асеновград.   Като мотиви за този резултат е посочено, че в представената преписка по разрешението за строеж „няма представено нотариално заверено съгласие на заинтересованите лица по чл.149, ал.2 от ЗУТ” и че „не са представени данни за обявяване на вписаната в разрешение за строеж № 423/ 29.12.2996 г. забележка по реда на чл.154, ал.5 от ЗУТ”, а също така са цитирани дословно разпоредбите на чл.149, ал.2 от ЗУТ и чл.38, ал.5 от ЗУТ. Други мотиви в заповедта липсват.

            Съгласно разпоредбата на чл.216, ал.6 от ЗУТ /предишна ал.5/ “Когато жалбата или протестът са допустими, началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол или упълномощеното длъжностно лице пристъпва към разглеждането им по същество и се произнася с мотивирана заповед...”  Настоящият състав на Административен съд – Пловдив намира, че атакуваната заповед не отговаря на изискването за форма по чл.216 от ЗУТ. Освен, че същата е немотивирана, е налице изключително сериозно противоречие между крайно лаконичното й съдържание, и по-конкретно посочването, че жалбата на  Д.М.Д. е основателна, и диспозитивната част на заповедта, с която жалбата е частично уважена, или казано по друг начин от заповедта на практика не може да се изведе смисъла на изразеното от органа волеизявление, а ако последният е имал предвид частична основателност на жалбата, такава не може да се изведе от самата заповед, предвид практическата пълна липса на мотиви в същата.  За да отмени едната от двете вписани забележки в разрешението за строеж органът се е задоволил бланково да посочи, че в представената му преписка нямало представено нотариално заверено съгласие от заинтересованите лица по чл.149, ал.2 от ЗУТ, без да изложи мотиви, включително дали такова съгласие евентуално е необходимо и от кои лица, а по отношение на посочването, че „не са представени данни за обявяване на вписаната в разрешение за строеж № 423/ 29.12.2996 г. забележка по реда на чл.154, ал.5 от ЗУТ” дори не става ясно за коя от двете забележки става дума, нито в каква връзка е направено това посочване. Буквалното цитиране на две разпоредби на ЗУТ -   чл.149, ал.2 от ЗУТ и чл.38, ал.5 от същия закон по никакъв начин не може да се приеме за мотиви, нито да замести същите.  Липсата на мотиви не може да бъде попълвана пред и от съда с доказателства, тъй като изобщо няма предмет на доказване, нито може да бъде заменена от посочването на правни основания,  като с тази липса  и цитираното несъответствие между съдържанието на заповедта и диспозитивната  й част възможността на съда да извърши контрол за законосъобразност на атакуваната в настоящото производство заповед в конкретния случай е напълно препятствана.  

Поради изложеното атакуваната заповед следва да бъде отменена, а преписката изпратена на Началник РДНСК – ЮЦР за произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото решение. При този изход на делото  и съобразно своевременно направените искания следва да бъде осъдена РДНСК – ЮЦР да заплати на жалбодателките   направените от последните разноски.       

            Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

           ОТМЕНЯ Заповед № ДК-10-ЮЦР-13/ 10.02.2012 г. на Началника на РДНСК – ЮЦР.

            ИЗПРАЩА преписката на Началник РДНСК – ЮЦР за произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото решение.

            ОСЪЖДА РДНСК – ЮЦР да заплати на Т.С.Г. *** разноски в размер на 510 лв.

            ОСЪЖДА РДНСК – ЮЦР да заплати на Д.М.Д. *** разноски в размер на 410 лв.

            Решението е окончателно – чл.215, ал.7 от ЗУТ.

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: