РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

  …………

 

гр. Пловдив,  10.01. 2013год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, І състав в публично заседание на трети декември през две хиляди и дванадесетата година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                                                                                  

при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1065 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.

2. Образувано е по жалба на “АЗАРРА”ЕООД, със седалище и адрес на управление, гр. Пловдив, ж.к. Т., бл.215, вх.А, ет. 3, чрез процесуалния представител адв. Д. Б. срещу Заповед № 57114-S012856 от 14.11.2011г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите, Пловдив с която спрямо търговското дружество е наложена принудителна административна мярка “запечатване на обект” – магазин за дрехи, находящ се в гр. Пловдив, ул. “Капитан Райчо”, ТЦ “Гранд”, ет.1 за срок от един месец  и забранен достъпа до него.

Жалбоподателят  счита оспорения акт за постановен в нарушение на материалния и процесуалния закони. Поддържа се, че въпросната заповед не е мотивирана. Според жалбоподателя, по отношение на посочения едномесечен срок на действие на мярката, липсват каквито и да изложени от административния орган мотиви, основаващи прилагането на максимално установения в закона срок на действие.

Иска се оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.

3. Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите, Пловдив, чрез процесуалния представител юрк. М. Москова е на становище, че жалбата е неоснователна.

 

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите :

5. На 03.08.2011 г., инспектори по приходите към ТД на НАП, Пловдив са извършили проверка в обект - магазин за дрехи, находящ се в гр. Пловдив, ул. “Капитан Райчо”, ТЦ “Гранд”, ет.1, стопанисван от търговското дружество и са установили, че не се издават касови бележки от въведения в експлоатация в обекта ЕКАФП с ИH РУ126529  и номер на ФП 36328408. При извършена контролна покупка на един брой дамска пола на стойност от 22.00лв. не е издадена бележка от ЕКАФП, нито от кочан с ръчни касови бележки. При проверката е изведен дневен финансов отчет без нулиране от ФУ под №1047 от 03.08.2011 г. със запис – нулеви регистри

За извършената проверка и направените констатации са съставени Протокол серия АА №0067229 от 03.08.2006 г. и Акт за установяване на административно нарушение № S012856 от 31.08.20011 г.

6. Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление  № 57113 - S012856 от 14.11.2011 г. на Директора на ТД на НАП. Прието е че в случая е налице нарушение на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на Министерство на финансите, във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС. При това положение на едноличния търговец, на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 800.00лв.

Наказателното постановление е обжалвано своевременно, като с Решение №1297 от 12.05.2012 г., постановено по н.а.х. дело № 2420 по описа за 2012 г., Пловдивски районен съд, ХІ нак. състав е изменил същото, като е намалил размера на наложената имуществена санкция от 800.00лв. на 500.00лв.

Съответно, по повод предявена от търговското дружество касационна жалба, Пловдивски административен съд ХХІV състав, с Решение № 2308 от 25.10.2012г., постановено по к.н.а.х. дело № 2006 по описа за 2012 г. е оставил в сила, прежде посоченото решение на районния съд.

7. Описаната в ПИП АА №0067229 от 03.08.2006 г. и АУАН № S012856 от 31.08.20011 г. фактическа обстановка е изцяло възприета от Директора на ТД на НАП, Пловдев и възпроизведена в издадената от него Заповед № 57114-S012856 от 14.11.2011г. Освен нея, в процесния административен акт са инкорпорирани типизирани съображения придаващи му характер на бланкетно създадена форма в което се попълват само индивидуалните белези на нейният адресат. Срока на действие на принудителната мярка е определен на един месец.

8. Извършването на описаното административно нарушение не е спорно между страните. То ще следва да бъде прието като проявен юридически факт, включително с оглед правните последици от влизането в сила на Решение №1297 от 12.05.2012 г., постановено по н.а.х. дело № 2420 по описа за 2012 г. на Пловдивски районен съд.

 

IV. За правото:

9. Спора между страните се концентрира по отношение на липсата на конкретно изложени в оспорения акт мотиви относно конкретната необходимост от налагането на принудителната административна мярка и основно по отношение на срока за нейното приложение.

10. Не издаването на съответен документ за осъществената продажба - фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба, е предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл.186 от ЗДДС. Тя се прилага след установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно изброени в нормативния текст материални правила за поведение, а не в хипотеза на наложено административно наказание /каквато е уредбата по чл. 124а ЗАДС/. Впрочем, в случая, както се посочи и този факт /наложено административно наказание/ е проявен в правната действителност.

11. Принудителната административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Казано с други думи, при прилагането на ПАМ, във всички случая, трябва да бъде спазен установения в чл. 6 от ДОПК, принцип на “съразмерност”, според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.

12. Преценката за съответствие на принудителната мярка с целта на закона, следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.186 ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186 ал.1 б.”а” от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Следва да се има предвид, че във всички случаи изводът, че съществува такава възможност трябва да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни обстоятелства, от които може да се изведе обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго административно нарушение. Това е така, тъй като заповедта за налагане на принудителната мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията за форма, установени с АПК.

В тази насока, разпоредбата на чл.59 ал.2 т.4 от АПК налага, в административния акт да се съдържат фактическите и правните основания за издаването му. Съответно, според изискването на чл.186 ал.3 от ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице.

13. Както се посочи в предходния раздел на настоящото решение, в мотивите на оспорената заповед е посочено, че е извършена контролна покупка в момента на проверката и е установено, че не е издадена касова бележка, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки.

Нормата на чл. 186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба.

От събраните по делото доказателства се установи, че установения ред за издаване на фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба е нарушен от жалбоподателя, но в оспорената заповед не са изложени мотиви относно възможността провереният субект да извърши друго нарушение, което да бъде предотвратено с наложената принудителна мярка. Следва в тази насока да се констатира, че в тежест на административния орган е да установи всички фактически основания, породили необходимостта от налагане на принудителна мярка.

14. Продължителността на срока на наложената принудителна мярка също не е обоснован с конкретни фактически основания, наложили именно определения от органа срок на действие, съобразно изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Каза се, с оспорената заповед е постановено, запечатването на процесния обект и забрана на достъпа до него да е с продължителност от  един месец, т. е. максималният срок, предвиден в закона, като не са изложени никакви мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи максимално допустимия по закона срок за действие на мярката.

15. Не посочването на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, тъй като лишава съда от възможност да установи, дали актът е постановен в съответствие с целта на закона по аргумент на чл. 146 т.5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове, защо в конкретния случай е счел, че следва да бъде определен неговия максимален размер. Доколкото органа по приходите не е сторил това, съдът не би могъл да прецени, дали той е упражнил своето правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл.146 от АПК, за оспорване на индивидуалните административни актове. Това нарушение е особено съществено и е основание процесната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. В този смисъл, както е посочено в жалбата с която е сезиран съда е и константната практика на Върховния административен съд - Решение № 4971/14.04.2009г. на ВАС по адм. д. № 1460/2009г.., I-во отд; Решение № 3726/19.03.2009г. на ВАС по адм.д. № 14058/2008г.., I-во отд; Решение № 2428 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм.д.№ 11179/2009г.

 

V. За разноските :

16. Констатираната основателност на жалбата, налага на дружеството да се присъдят сторените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 410.00лв. – заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № 57114-S012856 от 14.11.2011г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите, Пловдив с която спрямо търговското дружество е наложена принудителна административна мярка “запечатване на обект” – магазин за дрехи, находящ се в гр. Пловдив, ул. “Капитан Райчо”, ТЦ “Гранд”, ет.1 за срок от един месец, стопанисван от“АЗАРРА”ЕООД, със седалище и адрес на управление, гр. Пловдив, ж.к. Т., бл.215, вх.А, ет. 3  и забранен достъпа до него.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за приходите, Пловдив да заплати на “АЗАРРА”ЕООД, със седалище и адрес на управление, гр. Пловдив, ж.к. Т., бл.215, вх.А, ет. 3 сумата от 410,00лв./четиристотин и десет лв./, представляваща заплатено от последното, възнаграждение за един адвокат и държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният  административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                    

 

Административен съдия  :