РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 28

 

 

     гр. Пловдив, 07.01. 2013 год.

 

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публичното съдебно заседание на седми декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

        при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА М.МИХАЙЛОВА административно дело № 1217 по описа за 2012 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.   

Образувано е по жалба на Сдружение “Съюз на Офицерите и сержантите от запаса и Резерва” – Общински съвет – *** , чрез Адвокат Г.А. срещу Заповед № 12 ОА 571/09.03.2012г. на Кмета на Община Пловдив, с която е прекратен договор за отдаване под наем от 07.03.2011г., сключен със Сдружение “Съюз на Офицерите и сержантите от запаса и Резерва”, вписан в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел под № 14, стр.132, партида 663 по ф.д № 1878/1990г., със седалище и адрес на управление * , БУЛСТАТ ** , представлявано в гр.Пловдив от Председателя на Общинския съвет полковник ОЗ Д. В. М. на недвижим имот – частна общинска собст­веност, на­хо­дящ се в гр.Пловдив, район “Южен”, ул.”Бугариево” № 20, а именно : постройка с идентификатор 56784.530.127.5, с площ 97 кв.м, брой етажи 1 с предназначение : сграда за култура и изкуство, попадаща в ПИ с идентификатор 56784.530.127 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, УПИ – І – Комплексно застрояване, кв.37 по плана на кв.”Възстанически – юг”.

Недоволен от така постановения административен акт, жалбоподателят го счита за незаконосъобразен, като излага конкретни основания за това и настоява за отмяната му. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Кметът на Община – Пловдив намира същата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, дванадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличие на правен интерес, поради което и е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Не е спорно между страните по делото, че на 07.03.2011г. е сключен договор за наем между Община – Пловдив и Сдружение “Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва” /наричано за краткост Сдружението/, по силата на който ответната Община, в изпълнение на Решение №12 на Общински съвет – гр.Пловдив, взето с протокол № 2 от 20.10.2011г., е предоставила ползването вър­ху описания по – горе имот на основание чл.14 ал.6 от Закона за общинската собст­веност/ЗОС/ на Сдружението, със срок на наемното правоотношение – 5 години от сключването му.

В договора били посочени и клаузи за прекратяването му /чл.19/, приповтарящи съдържанието на разпоредбата на чл.15 ал.1 ЗОС.

В казуса, административното решение на ответника е издадено във връзка с приложение нормата на чл.15, ал.1, т.7 от ЗОС, във вр. с чл.11 от ЗОС, като е посочено в съобразителната част, че след проверка на място на дата 01.03.2012г. от служители на ответника е установено, че имотът се полза като “... ресторант “Дон Камило” от ЕТ “МД – МИЛЕНА ДЕВЕНИЗОВА…”, което е в директно нарушение на последнопосочената разпоредба от ЗОС.

В тази връзка, към административната преписка е представен Про­то­кол от дата 01.03.2012г., съставен от служители на Община – Пловдив Я.В. и А.В./разпитана и като свидетел по делото/, като във въпросния удостоверителен документ е посочено изрично, че процесния обект – частна общинска собстве­ност, се ползва към този момент за ресторант “Дон Камило” от ЕТ “МД – МИЛЕНА ДЕВЕНИЗОВА.

От страна на ответника се представиха още и Удостоверение за утвърдена категория “Една звезда” на ЕТ “МД – МИЛЕНА ДЕВЕНИЗОВА” за обект снек-бар “Дон Камило”, Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 01.12.2011г. и Удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с храни на заведение за обществено хранене № 00463/06.06.2011г. на адреса на предоставената под наем на Сдружението сграда – гр.Пловдив, ул.”Бугариево” № 20.

В тази връзка, от страна на оспорващото Сдружение се признава, че действи­телно са налице договорни отношения с едноличния търговец, като е налице договор във връзка със съвместното ползване на предоставената на Сдружението сграда, за цели и нужди, пряко свързани с дейността на Сдружението.

В тази посока е представен по делото Договор за сътрудничество от дата 22.03.2011г., сключен между Сдружение “Съюз на Офицерите и сержантите от запаса и Резерва” – Общински съвет – гр. Пловдив и ЕТ “МД – МИЛЕНА ДЕВЕНИЗОВА”.

От така представеното съглашение се установява, че в клаузите на същото е залегнало условието процесната сграда – частна общинска собственост, да се пре­дос­тави за съвместно ползване срещу насрещно задължение на търговеца за поддържане имо­та в добро състояние и заплащане на всички консумативи/т.н. текущи раз­нос­ки за вещта/. Впрочем, от въпросният договор за сътрудничество, въобще  не става ясно и какви цели и нужди, свързани с дейността на Сдружението, за които е предоставен под наем процесния имот, покрива това съглашение.

Всъщност освен, че установява основание за съвместно ползване и плащане на необходимите и текущите разноски по поддържане на вещта, това съг­ла­шение е твърде “общо” и не изяснява за каква конкретна съвместна дейност между Сдружението и едноличния търговец, ще се извършва в обек­та или чрез него.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че в имота се намира търговското пред­приятие на ЕТ “МД – МИЛЕНА ДЕВЕНИЗОВА”, осъществяващо дейност чрез функциониране на заведението ка­тегоризирано с “Една звезда” – като снек – бар “Дон Камило”, в което без­спорно/и по признание на жалбоподателя/ се предлагат/сервират/ кафе и други напитки, предлагат се храни.

От изложеното в защитната теза на Сдружението, всъщност става ясно, че механизма на съвместно ползване е – едноличния търговец осъществява търговска дейност чрез посоченото заведение, представляващо и търговското му предприятие, а то на свой ред заплаща всички консумативи за обекта и необходими разноски.

Последното обаче не представлява, а и не може да е ползване за нуждите, за което е предоставен имота на Сдружението и за цели, свързани пряко с дейността му, съгласно Устава.

Това е така, защото развитието на търговското предприятие на  едноличния търговец,  не може да е такава цел – нито пряко, нито косвено.

В случая е очевидно,  че предлагането на напитки и храна, е не само за нуждите на дейността на Сдружението, за които му е предоставен имот от Община - Пловдив,  нито става безвъзмездно /в този смисъл е и приложения към Протокола за проверка от 01.03.2012г. фискален бон от регистрирано фискално устройство на името на “МД – МИЛЕНА ДЕВЕНИЗОВА”.

Няма никакво съмнение, че в случая е нарушена повелителната норма  на чл.11, ал.2 от ЗОС, съгласно която имоти и вещи - общинска собственост, се използват съобразно предназначението им и за нуждите, за които са предоставени. Предоставените имоти и вещи не могат да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, да се отдават под наем или да се пренаемат, освен в случаите, предвидени в закон.

В този смисъл и анализът на представеното съглашение / Договорът за сътрудничество от 22.03.2011г./ не обосновава противен извод. Напротив, тъкмо въпросното съглашение, сключено между Сдружението и търговецът обосновава изводът на този съд, че в случая е нарушена императивната забрана на чл.11, ал.2 от ЗОС, като не се установи,  имотът, предоставен за ползване за нуждите на Сдружение “Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва” по силата на договор за наем от 07.03.2011г.,  да се използва за нуждите на Сдружението, за които имотът му е предоставен.

Поради това, настоящият състав намира, че в случая безспорно се установява нарушение на повелителната норма на чл.11, ал.2 от ЗОС, тъй като предоста­вения за нуждите на Сдружение “Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва” /общинско ръководство/ недвижим имот - частна общинска собственост,  е преотстъпен за ползване по съвместно споразумение/дого­вор/ с  едноличен търговец и то за нужди и цели, които не са свързани, пряко с дейността на Сдружението, за които е предоставен имота, а с тези на едноличния търговец. Това от своя страна обосновава и извода на този съд, че е реализирано основанието по чл.15, ал.1, т.6 от ЗОС за прекратяване на договора за наем, а именно помещението – частна общинска собственост,  се ползва в нарушение на забраните по чл.11 от ЗОС.

В случая, от събраните гласни и писмени доказателства по делото безспорно се установява едно трайно състояние на ползване на по – голямата част от имо­та за търговски цели от страна на търговеца /не само за обслужване членове­те на Сдружението/, като е налице споразумение с него за това, независимо, че то формално не е възмездно /поне липсва уговорено пла­ща­не на пари срещу осигуреното ползване на вещта/, но и чл.11, ал.2 от ЗОС из­рично сочи и такава хипотеза в частта “... преотстъпване за ползване” … “ ползване съвместно по договор с трети лица”./. Или не е необходимо извличане на граждански плодове от имота.

Отделно от това, ползването на една малка част от имота, и то спорадично от Сдружение “Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва”, не може да  обоснове извод, че имотът се ползва от  Сдружението за нуждите, за които му е предоставен по договора за наем с Община – Пловдив, и в та­зи си част оспореното административно решение е незаконосъобразно.

Това е така, защото с договорът за отдаване под наем от 07.03.2011г.  е предоставено ползването на вещта на Сдружението като цяло, поради което и условията, на които следва да отговаря това ползване, следва да са налице по отношение на него изцяло. Нарушаването на тези условия, чрез засягане ползването и макар и частично, на основание договора за сътрудничество с едноличния търговец, без всякакво съмнение обосновава извод за неспазване законо­установения режим, като цяло и е основание за прекратяване възмездното, в случая ползване на имота от Сдружението, на основание сключения договор за наем с Община - Пловдив.

Или, следва да се обобщи, че в случая е налице безспорно установено съглашение /Договор за сътрудничество от 22.03.2011г./ за ползване на цялата предоставена сграда меж­ду Сдружението и търговеца, вкл. и за цели, които безспорно не отговарят на нуждите, за които имота му е предоставен от Община - Пловдив.

Т.е. ако в случая не се бе установила воля, действие или каквато и да е съпричастност в предоставяне ползването от страна на жалбоподателя на едноличния търговец, то изводът на Съда би бил съвсем друг, тъй като не би било налице укоримо поведе­ние на Сдружението, в нарушение на чл.11 ал.2 от ЗОС, а Общината би следвало да реализира правата си по чл.65 ЗОС, тъй като ще е налице ползване на общинския имот от субект, който няма право на такова, а самото полз­ване не би било установено с помощта или съгласието на законния ползвател.

Не може да се сподели и твърдението на защитата на Сдружението -жалбоподател, че същото не е било своевременно уведомено за започване на административното произ­водство по издаване на административния акт, тъй като в случая основание за издаването му е Протокола от 01.03.2012г., от който компетентния орган се е сезирал, за да установи основание за прекратяване на наемното правоотношение. Поради то­ва други действия на органа не са били предприети, освен издаване на оспоре­ното тук негово административно решение, срещу което жалбоподателят е упраж­нил надлежно правото си на защита – пред съда.

В заключение, настоящият състав намира, че с извършеното прекра­тяване на наемното пра­во­отношение не се увреждат незаконно интересите на Сдружението  – с оглед възможността за развитие на нормалната му дейност, съгласно Устава на Сдружението, тъй като самото то, с описаното по - горе, поведение се е поставило в подобна ситуация, и не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Всъщност, в случая, несъмнено е налице засягане на тези интереси, но то се явява непълно законно.

Консеквентно на изложеното се обосновава и изводът на този съд за неоснователност  на жалбата на Сдружение “Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва”. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора Сдружение “Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва” ще следва да бъде осъдено да заплати на Община – Пловдив и сумата от 150 ле­ва разноски по делото за осъществена защита от юрисконсулт.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., ХІІ състав :

 

 

Р      Е      Ш      И

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение “Съюз на Офицерите и сержантите от запаса и Резерва” – Общински съвет – **** , чрез Адвокат Г.А. срещу Заповед № 12 ОА 571/09.03.2012г. на Кмета на Община Пловдив, с която е прекратен договор за отдаване под наем от 07.03.2011г., сключен със Сдружение “Съюз на Офицерите и сержантите от запаса и Резерва”, вписан в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел под № 14, стр.132, партида 663 по ф.д № 1878/1990г., със седалище и адрес на управление ** , БУЛСТАТ *** , представлявано в гр.Пловдив от Председателя на Общинския съвет полковник ОЗ Д. В. М. на недвижим имот – частна общинска собст­веност, на­хо­дящ се в гр.Пловдив, район “Южен”, ул.”Бугариево” № 20, а именно : постройка с идентификатор 56784.530.127.5, с площ 97 кв.м, брой етажи 1 с предназначение : сграда за култура и изкуство, попадаща в ПИ с идентификатор 56784.530.127 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, УПИ – І – Комплексно застрояване, кв.37 по плана на кв.”Възстанически – юг”, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Сдружение “Съюз на Офицерите и сержантите от запаса и Резерва”, вписан в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел под № 14, стр.132, партида 663 по ф.д № 1878/1990г., със седалище и адрес на управление *** , БУЛСТАТ ***** , представлявано в гр.Пловдив от Председателя на Общинския съвет на Съюза полковник ОЗ Д. В. М., да заплати на Община – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, пл. “Стефан Стамболов”№ 1 сумата от 150 /сто и петдесет/ лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :