РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 53

 

Град Пловдив, 10.01.2013 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на десети декември през две хиляди и дванадесетата година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1244 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на С.С.А., ЕГН ********** и М.Ч.А., ЕГН **********, и двамата от ***, против заповед № ДК-10-ЮЦР- 16/22.02.2012 г. на Началника на РДНСК - ЮЦР, с която е оставена без уважение жалбата на жалбоподателите против разрешение за строеж № 122/ 18.06.2004 г. на гл. архитект на Община Пловдив, Район „Северен“ за строеж: „външно остъкляване на съществуващо самостоятелно стълбище към обект „Салон за фитнес“ на основание чл.147, ал.2 от ЗУТ, обект Шеста категория, в УПИ IX – 1656, кв.571 по плана на Пета градска част гр. Пловдив, с административен адрес ул.“Сава Муткуров“ № 34, издадено на името на Р.Б.С. и Н.Л.К.

Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна и се иска нейната отмяна. Посочва се, че не е спазена процедурата по издаване на въпросното разрешение за строеж, тъй като не е било искано одобрение от страна на съсобствениците на сградата. Твърди се още, че прекият им съсед е направил пълна промяна на предназначението на обекта си от магазин в салон за фитнес, без да бъдат по някакъв начин уведомени съседите, като е следвало да се вземе тяхното нотариално заверено съгласие. Твърди се, че в заповедта неправилно е посочено, че в представеното конструктивно становище се предвижда да се остъкли с алуминиева дограма стълбище от съществуващия изграден монолитен парапет с височина 0.80 м до долния външен ръб на съществуващата тераса с височина на сградата 3,10 м. В самото конструктивно становище било записано друго, а на място било изпълнено трето, като предвидената конструкция била закрепена на съществуваща преградна стена, обща собственост, както и на долната част на тераса, собственост на един от съсобствениците, без негово разрешение.  Поради тези и дреги изложени в жалбата съображения иска да се отмени заповедта, както и да бъде обезсилено издаденото строително разрешение като незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение  на процесуалните правила.  В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. В.Я. Претендират се направените разноски.

Ответникът - началник на РДНСК - ЮЦР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., намира жалбата за неоснователна и иска същата да бъде оставена без уважение поради законосъобразност на оспорената заповед. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна главен архитект на Район „Северен“ при Община Пловдив не взема становище по жалбата.

Заинтересованите страни Н.Л.К. и Р.Б.С. не вземат становище по жалбата.

Окръжна прокуратура - Пловдив, уведомена за производството по делото по реда на чл.16 ал.1 т.3 от АПК, не встъпва в процеса.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от лицата, съсобственици на процесния имот, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси пряко се засягат от нея. Съдът намира също така, че жалбата е подадена в срок на 06.04.2012 г., предвид обстоятелството, че по делоно няма данни за връчването на заповедта на нейните адресати.

 Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Във връзка с издаването на процесната заповед, административният орган е приел, че с представените доказателства жалбоподателите се легитимират като собственици  на самостоятелен обособен партерен обект в западната част на кооперацията, находяща се на ул.“Сава Муткуров“ № 34 в гр. Пловдив, поради което същите са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал.2 от ЗУТ. Констатирано е също, че  издаването на разрешението за строеж е съгласувано с конструктивно становище от инженер-конструктор, като са дадени указания за изпълнение и скици към него. Прието е, че при остъкляването не се променя предназначението на помещението и същото попада в разпоредбата на чл.185, ал.1, т.1 от ЗУТ, тъй като в конкретния случай е налице остъкляване, монтирано върху съществуващ парапет и входна врата към „Салон за фитнес“, а ул.“Сава Муткуров“ не попада в графа улици от „първостепенната улична мрежа“, съгласно одобрената транспортна схема на гр. Пловдив, одобрена с решение № 375 на Общински съвет – Пловдив, взето с протокол № 16 от 05.09.2007 г. Органът е приел, че са налице строителни книжа, издадени от ковмпетентни органи при спазване ва материалноправните и процесуални изисквания на закона.

В настоящото производство бе изслушана съдебно-техническа експертиза с в.л.Я.Р., която съдът кедитира като обоснована и обективна, както бе изслушан и един свидетел във връзка с твърденията на жалбоподателите. Приети бяха по делото и цялата строителна документация за обект „Преустройство на магазин в жилищна сграда на ул.“Сава Муткуров“ № 34 в „Салона за фитнес“.

При така събраните по делото писмени и гласни доказателства от фактическа и правна страна съдът намира за установено следното.

На първо място съдът намира, че с издаденото разрешение за строеж не е налице промяна на предназначението на обекта, тъй като и в двата случая се касае за обекти с обществено предназначение – магазин и салон за фитнес.Съгласно чл. 185, ал.1, т. 1 – 7 от ЗУТ Не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: 1. не се променя предназначението им; 2. не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им; 3. не се изменят съществено общите части на сградата; 4. се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос;  5. се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици; 6. (нова - ДВ, бр. 65 от 2004 г.) се променя предназначението на обекти, разположени в нежилищни сгради; 7. (нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) преустройството се извършва при условията на чл. 38, ал. 5 и 6. Не се доказа по делото изпълнението на някоя от останалите цитирани хипотези на чл.185 от ЗУТ, за която да се изисква такова разрешение от страна на съсобствениците на сградата.

От своя страна нормата на чл.38, ал.5 от ЗУТ предвижда помещения и обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена жилищна сграда да могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, в случай че не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. В случая по делото не е  установено, нито се твърди  да е налице такова наднормени шумово или друго замърсяване. Твърденията на разпитания  свидетел С.А., че към настоящия момент обектът не се ползва по предназначение, а като студио за особен тип масажи, не са относими в производството по установяване законността на издаденото разрешение за строеж, а касаят евентуално друго производство.   Помещения и обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена жилищна сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, в случай че не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване.

Съдът намира, че изграденото остъкляване не представлява  нарушаване на общите части на сградата, тъй като изграденият зид от 0,80 м представлява предпазна стена за нуждите именно на стълбището към сутеренните помещения на въпросното студио /преди това магазин/  – за предпазване на стъпалата и обектите в сутерена от наводняване при дъжд и за да не се допуска влизащите автомобили да пропаднат по стъпалата надолу. Последното е безспорно установено от вещото лице и разпитяния по делото свидетел.  (5) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., доп., бр. 61 от 2007 г.)

Също така от представените към административната преписка данни и изготвената техническа експертиза  не се установява да са предвидени каквито и да била архитектурни и конструктивни промени, а единствено е предвидено изграждане на остъкляване на собствено стълбище по смисъла на чл.147, ал.1, т.12 от ЗУТ. Поради това съдът намира, че не са налице твърдените нарушения на общите части по отношение на захващането на елементите на остъкляването под първия надсутеренен етаж.

Направените от жалбоподателите възражения за поставяне на врата на входа на собствеността на обекта, за който е издадено спорното разрешение за строеж, не представляват нито нарушение на изискванията на ЗУТ, нито тези на конструктивното становище, тъй като повече от очевидно е, че при предвиденото остъкляване следва да има осигурен достъп до обекта. От техническата експертиза става ясно още, че изградената врата не препятства свободното преминаване и ползване на останалите части от сградата.  

Съдът намира за неотносимо към предмета на спора обстоятелството, че една част от предвиденото остъкляване е изпълнено не по предвидения в констуктивното становище и разрешението за строеж начин, а чрез поставяне на ламарина и стоманени профили, вместо предвидената алуминиева дограма. Последното касае изпълнението на разрешението за строеж, което също е предмет на друго производство, доколкото същото въобще представлява съществено отклонение от материалните изисквания на закона и одобреното строително разрешение.

При това положение съдът намира, че не е било необходимо за издаването на спорното разрешение за строеж съгласието на останалите собственици в сградата. Последното е основание да се приеме, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

От страните се претендират разноски, които предвид изхода от делото следав да се присъдят на ответника в размер на 150 лв. за осъществената юрисконсултска защита.

Поради което и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV състав,

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на С.С.А., ЕГН ********** и М.Ч.А., ЕГН **********, и двамата от *** гр. Пловдив, против заповед № ДК-10-ЮЦР- 16/22.02.2012 г. на Началника на РДНСК - ЮЦР, с която е оставена без уважение жалбата на жалбоподателите против разрешение за строеж № 122/ 18.06.2004 г. на гл. архитект на Община Пловдив, Район „Северен“ за строеж: „външно остъкляване на съществуващо самостоятелно стълбище към обект „Салон за фитнес“ на основание чл.147, ал.2 от ЗУТ, обект Шеста категория, в УПИ IX – 1656, кв.571 по плана на Пета градска част гр. Пловдив, с административен адрес ул.“Сава Муткуров“ № 34.

ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН ********** и М.Ч.А., ЕГН **********, и двамата от ***, против заповед № ДК-10-ЮЦР- 16/22.02.2012 г. на Началника на РДНСК – ЮЦР да заплатят на РДНСК – ЮЦР сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи разноски за осъществената юрисконсултска защита.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                     

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/