РЕШЕНИЕ

 

№ 222

Град  Пловдив, 30 януари  2013 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на десети януари през две хиляди и тринадесета  година  в състав:                                                                   

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                      

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от  съдията ЯНКО АНГЕЛОВ, административно  дело № 1299 по описа за 2012 год. и взе предвид следното:

 

           Делото е образувано по жалба на “Новиз”АД с ЕИК ***, с адрес на управление: град П., ул.*** и по жалбата на Л.И.Ф. с ЕГН **********,***№3, представлявани от пълномощниците: адв.Е., адв.Бончева и адв.Ч., срещу общ административен акт - решение №463, взето с протокол № 23 от 17.12.2009 година на Общински съвет Пловдив,  с което по т.І на основание чл. 66, ал.1 от ЗМДТ е утвърдена План-сметка за приходи и разходи за поддържане на чистотата, сметосъбирането и сметоизвозването за 2010 година, а по точка ІІ са определени таксите за битови  отпадъци /ТБО/ за 2010 година.

          Според жалбоподателите, в нарушение на принципа -  “замърсителят плаща" е определен размера на ТБО единствено и само на основание отчетната стойност на обектите, а като не изпълнява този принцип Община Пловдив нарушавала чл. 15 от Директива 2006/12/ЕО от 05.04.2006 г. /сега чл.14, пар.1 от Директива 2008/98/ЕО/.

            Твърди се, че решението е нищожно, в частта, в която са определени различни размери на такса битови отпадъци, в зависимост от критериите – притежател на имота, жилищен или нежилищен имот и ползване за стопански, респ. за нестопански нужди. В тази насока се навеждат и доводите за противоречие с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи – чл.14, според която: “Упражняването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основано по-специално на ...., имущество, рождение или друг признак.

  Сочи се противоречие с чл.1 от Допълнителния Протокол към Конвенцията, доколкото въвеждането на разграничение между размера на дължимата такса за битови отпадъци според това, дали притежателите  ги използват за търговска дейност, представлява различно третиране на собствениците на недвижими имоти по признака “обществено положение”

Пловдивският Административен Съд, Десети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира, че оспорването е допустимо, а по същество неоснователно, по следните съображения:

По допустимостта:

Въпроса за допустимостта на оспорването е разрешен с ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10996 от 03.08.2012 година,  Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, по административно дело  дело № 7473/2012 година /в кориците на настоящото дело/.

Административен съд - Пловдив е сезиран с жалби, с които се иска прогласяване на нищожност на решение на Общински съвет-Пловдив, с което в т.І на основание чл. 66, ал.1 от ЗМДТ е одобрена План-сметка за приходи и разходи за поддържане на чистотата, сметосъбирането и сметоизвозването за 2010 година, а с  точка  ІІ-ра от решението,  взето на основание чл. 63, чл. 66, чл. 67 от ЗМДТ и чл.16 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив е определен размер на таксите битови отпадъци за 2010 г.

    Нищожността е форма на незаконосъобразност.

    Проверката за законосъобразност на административния акт обхваща и проверката за неговата нищожност. Извън причините за нищожност, поради издаване на административния акт от некомпетентен по материя, по място или по степен административен орган, в зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а във втория - административният акт се отменя, като незаконосъобразен.  

     Поддържането на чистотата, сметосъбирането и сметоизвозването следва да се разглеждат като елемент от сложния процес по управление на отпадъците, който има за цел опазване на околната среда, обществена безопасност и човешкото здраве съгласно съображения 2, 6 и 8 - 10 от Директива 2006/12, а именно:

      Основната цел на всички разпоредби, отнасящи се до управлението на отпадъците следва да бъде опазването на здравето на човека и на околната среда от вредните въздействия, причинени от събирането, транспортирането, третирането, складирането и изхвърлянето на отпадъците. Общи принципи на правото на ЕО и тяхната приложимост, въведени в Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно отпадъците (OB L 114, В 114, стр. 9), с която по съображения за яснота и рационалност се кодифицира Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (ОBL 194, стр. 39) и доразвити в решенията на Съда на Европейския съюз /общност, /наричан Съда/, който упражнява контрол за законосъобразност на актовете на институциите на Европейския съюз, следи за спазването от държавите членки на задълженията им по договорите и тълкува правото на Съюза, така че при конфликт между националното право и правото на ЕС/ЕО се прилага принципът на върховенство на европейското право, тълкуван и изведен от практиката на Съда на европейските общности.

     Задължението за неприлагане на противоречаща на общностното право вътрешноправна норма се разпростира и върху всички административни органи. Задължението за тълкуване в съответствие с общностното право се отнася до всички разпоредби на националното право, приети преди и след съответната директива. Този принцип се прилага последователно от Съда по отношение на управлението на отпадъците, свързани с опазване на екологията и човешкото здраве, така:

    Съгласно Решение на Съда (втори състав) от 16 юли 2009 г. по повод преюдициално запитване, (обн. С ОВ. бр. 220 от 12 септември 2009 г.) по дело (С-254/08), преюдициално запитване - Директива 2006/12/ЕО - чл. 15, буква а) - липса на разпределение на разходите за обезвреждане на отпадъците в зависимост от действителното им произвеждане - съвместимост с принципа "замърсителят плаща") (2009/С 220/21) с предмет на тълкуване на чл. 15 от Директива 72/422/ЕИО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (OB L 114, стр. 9) съдът се произнася по въпроса, има ли съвместимост с принципа "замърсителят плаща" когато националната система, която не разпределя разходите за обезвреждане на отпадъците в зависимост от производството на отпадъците или от тяхното съхранение с оглед предаването им на събирач на отпадъци или на предприятие, отговарящо за тяхното обезвреждане.

      В диспозитива Съдът постановява: Член 15, буква а) от Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно отпадъците трябва да се тълкува в смисъл, че при действащото общностно право допуска национална правна уредба, която предвижда такса за целите на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на "битовите отпадъци", която да се изчислява въз основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на услугата, а не въз основа на количеството на отпадъците, които те действително са произвели и предоставили за събиране.  Националната юрисдикция обаче трябва да провери въз основа на представените данни от фактическа и правна страна дали разглежданата такса за обезвреждането не води до положение, при което на определени "притежатели" се разпределят явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които те могат да произведат. 

   По дело С-297/08 Съдът излага следните съображения:

   Една от най-важните мерки, които държавите-членки трябва да предприемат в рамките на задълженията си по Директива 2006/12 относно отпадъците да установят планове за управление, които могат да включват по-специално необходимите мерки за насърчаване на по-рационално събиране, сортиране и третиране на отпадъци, е мярката, предвидена в чл. 5, § 2 от тази директива, изразяваща се в търсенето на възможност за третирането на отпадъците във възможно най-близката инсталация.

    Критериите при разполагане на площадките за обезвреждане на отпадъците трябва да се избират в светлината на целите на Директива 2006/12 сред които се включват по-специално защитата на здравето и на околната среда, както и изграждането на интегрирана и адекватна мрежа от инсталации за обезвреждане, която трябва да позволява по-конкретно обезвреждане на отпадъците в една от възможно най-близките подходящи инсталации.

   Принципът на приоритетно отстраняване още при източника на замърсяване на околната среда, установен в чл. 191 от ДФЕС за действията на Общността, отнасящи се до околната среда предполага всеки регион, община или друга териториална единица да вземе подходящи мерки, за да осигури приемането, третирането и обезвреждането на собствените си отпадъци и последните възможно най-близо до мястото на което са генерирани, за да се ограничи, доколкото е възможно техния превоз. Съдът е приел, че е без значение дали неизпълнението се дължи на умисъл от страна на държава-членка, на която е вменено, на нейната небрежност или пък на технически трудности, с които се е сблъскала.

Настоящата инстанция счита, че по конкретния правен спор въпросите поставени от жалбоподателите, не попадат в хипотеза по чл. 628 от ГПК и не касаят приложение на национална норма, която да противоречи на норма на правото на Европейския съюз, чието тълкуване следва да се извърши по реда на преюдициалното запитване.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. По силата на ал. 2 от същата разпоредба, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основата, определена от общинския съвет.

В случая за община Пловдив е приложима Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив, текстове от която са послужи като правно основание при издаване на решението. За определяне таксата пропорционално върху данъчната оценка, е необходимо да е налице невъзможност да се установи количеството на битовите отпадъци. С оглед тази законова разпоредба не е предоставен избор на съответния общински съвет относно приложимите методи-според количеството битови отпадъци или пропорционално върху основата, определена от общинския съвет. Само при невъзможност за определяне на таксата за битови отпадъци по начина, посочен в ал.1 е допустимо тази такса да се определя по начина, регламентиран в чл.67, ал.2 от ЗМДТ.

          Правилата за определяне на ТБО се съдържат в раздел I "Такса за битови отпадъци" от глава трета "Местни такси" на Закона за местните данъци и такси.    Според тези правила ТБО се заплаща за услугите по: а) събирането битовите отпадъци и извозването им, б) обезвреждането на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, в) поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места (чл. 62, изр. 1-во ЗМДТ) и се определя в левове (чл. 67, ал. 1 ЗМДТ), в годишен размер за всяко населено място, с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка от изброените дейности (чл. 66, ал. 1 ЗМДТ). План-сметката включва необходимите разходи за: осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци (контейнери, кофи и други); събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по Закона за управление на отпадъците; почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване (чл. 66, ал. 1 ЗМДТ).        

          Предметът на правния спор, заявен за разрешаване от Административен съд  Пловдив, включва съществения аргумент, че ТБО не е определена по правилото на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ - според количеството на битовите отпадъци, а при липсата на каквито и да било доказателства, че това количество не може да бъде установено, ТБО е определена по правилото на чл. 67, ал. 2, предложение второ ЗМДТ - пропорционално върху основа, определяна от Общински съвет Пловдив ежегодно с план-сметката за дейностите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци.        

          Количеството на битови отпадъци, събирани и извозвани от определен недвижим имот, могат да бъдат определени по смисъла на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ само когато за тази цел имотът е снабден със съдове за събиране и съхраняване, предназначени единствено за създаваните в него отпадъци. Реалното количество на битовите отпадъци в този случай ще бъде равно на броя на съдовете, умножено с честотата на сметоизвозването.

             Когато в определен район на  град Пловдив са разположени съдове за събиране и съхраняване на битови отпадъци от неопределен брой имоти в тяхната близост, количеството на битови отпадъци от един имот в този случай не може да бъде определено и за всички имоти в района ТБО се определя по правилата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ (в случая и по правилата на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от община Пловдив).           

   Наведените с жалбата доводи относно приложение на разпоредби на Закона за защита от дискриминацията не са относими пряко в случая към валидността на акта.

  При вземане на процесното решение на ОбС Пловди не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

  Правилно от административния орган е възприет метода за определяне на таксата по т. II. “В” от решението относно нежилищните имоти на граждани в регулационните граници - застроени, използвани за стопански цели, неподали декларации по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Пловдив. Този метод е в съответствие с разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, според който, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от ОС.

Невъзможността за определяне на количеството битови отпадъци се предпоставя именно от липсата на декларация по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, в която се посочват видът и размерът на съдовете за битови отпадъци, които ще се използват през годината.

Приложимия през процесния период - 2010 г.  механизъм за определяне на размера на съответно дължимите такси за битови отпадъци е уреден от разпоредбата на чл. 67 от ЗМДТ . Съгласно ал. 4 таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, съобразно одобрената план-сметка, включваща съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ необходимите разходи за почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

В решението на общинския съвет - гр. Пловдив, взето с протокол № 463 от 17.12.2009 г. размерът на таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в гр. Пловдив е разграничен в зависимост от това дали задълженото лице е подало или не декларация по чл. 19, ал. 1 и 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив. В случай, че такава декларация липсва - таксата за битови отпадъци е в размер на 5,5 промила за нежилищни имоти на предприятия, включително и фирми на еднолични търговци върху данъчните оценки /отчетната стойност/ на имотите, в това число за сметосъбиране и извозване - 1, 5 промила, за обезвреждането на битовите отпадъци в депа или други съоръжения - 1 промил, за чистотата на териториите за обществено ползване - 3,0 промила.

По изложените по-горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че решението на общинския съвет представлява валиден общ административен акт издаден от компетентния за това орган. Решението не противоречи на конституционни норми и такива на общностното право, а е израз на делегираното от закона (чл. 66 ЗМДТ) правомощие на административния орган да определя годишния размер размер на местните данъци и такси при спазване на изискванията на същия нормативен акт, които съдът намира, че са спазени.

 

                            Поради мотивите, изложени по – горе

         АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД   ПЛОВДИВ –  Десети състав :

 

Р      Е      Ш      И:

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Новиз”АД с ЕИК ***, с адрес на управление: град П., ул.*** и жалбата на Л.И.Ф. с ЕГН **********,***№3, съдържащи искане за прогласяване нищожността на решение №463, взето с протокол № 23 от 17.12.2009 година на Общински съвет Пловдив, като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :