РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 297

 

гр. Пловдив,  31 януари  2014 год.

                                                                       

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение,  ХІ с., в открито заседание на  седми януари през две хиляди и четиринадесета година,  в състав:

                          Председател:  Милена Несторова - Дичева                                                            

                  

при секретаря М.Ч. и участието на прокурора …,  като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 1412 по описа за 2012 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по жалба на Р.Т.С. ***, против АУЗД № 156/22.02.2011 г.

Твърди се, че този АУЗД не е връчен надлежно на жалбоподателя, същият не е бил уведомен, съответно не е узнал за издаването му. С узнаването за издаването на акта, жалбоподателят е подал жалба до Директора на „МДТ“ при Община Пловдив по реда на чл.107, ал.4 от ДОПК, който в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК не се е произнесъл.

Сочи се незаконосъобразност на акта с твърдения за погасяване на установените с него задължения по давност.

В крайна сметка се иска отмяна на процесния АУЗД.

Ответникът, Директорът на Дирекция „МД и ТБО и ревизионен контрол“ при Община Пловдив, чрез надлежен процесуален представител заема становище за неоснователност на жалбата.  В подробно писмено становище се излага и тезата, че жалбата пред горестоящия орган е недопустима поради просрочие.

Жалбата е подадена в срок  и от лице, имащо право на жалба, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е АУЗД № 156 от 22.02.2011 г., издаден от гл.инспектор С.П., отдел „Събиране, контрол  и ревизии“ на Дирекция „МД и ТБО и ревизионен контрол“ при Община Пловдив, с който са установени задължения по декларация – данък върху превозните средства и пътен данък за периода 01.01.2002 г. до 31.12.2010 г. и лихви за просрочие.

Видно от твърденията на ответната страна този АУЗД е връчен на жалбоподателя по реда на чл.32 от ДОПК още към м.април 2011 г. и с подаването на жалбата си против него едва на 28.02.2012 г. жалбоподателят е пропуснал срока за обжалване, съответно жалбата му е недопустима – не  е спазен срокът по чл.107, ал.4 от ДОПК.

Въпреки така изложените твърдения обаче, по делото, като част от административната преписка, не са представени доказателства за изпълнение на процедурата по чл.32 от ДОПК. Това обстоятелство и твърдението на жалбоподателя, че процесният АУЗД не му е надлежно връчен, налага извода, че оспорването му пред горестоящия орган е осъществено при спазване на законоустановения срок.

На следващо място, предвид определение № 14229 от 13.11.2012 г., постановено по адм.дело № 13 564/2012 г. на ВАС, следва да се приеме, че предмет на настоящото  съдебно оспорване е мълчаливо потвърден АУЗД № 156/22.02.2011 г.

Същият е частично законосъобразен – направеното основно оплакване от страна на жалбоподателя за изтекла погасителна давност по отношение на определените с АУЗД задължения е частично основателно предвид следното:

Видно от чл.60 от ЗМДТ в различните му редакции, действали през процесните периоди от 2002 г. до 2010 г., данъкът се заплаща на две равни вноски през годината, за която е дължим. Съответно давностните срокове започват да се броят от годината, следваща годината, през която е следвало да се плати процесното публично задължение.

Съгласно чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.) и чл. 171, ал. 1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, смятан от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В закон не е предвиден по-кратък срок за публичните вземания за данък върху превозните средства. В конкретния случай по делото не са представени и доказателства за спиране или прекъсване на погасителната давност преди издаването на процесния АУЗД. Чл. 141, ал. 2, т. 1 ДПК (отм.) предвижда започване на данъчна ревизия, а чл. 171, ал. 1, т. 1 ДОПК - започване на производство по установяване на публичното вземане. Съгласно чл. 141, ал. 2, т. 1 ДПК (отм.) давността се прекъсва с влизане в сила на акта за установяване на публичното вземане, а съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане.

Предвид това, установените задължения за 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г. следва да се считат за погасени по давност.

Към датата на издаване на оспорения акт – 22.02.2011 г., за неплатените от жалбоподателя задължения за 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г. е изтекъл 5 годишния давностен срок. С оглед на това същите не следва да бъдат включени в акта за установяване на задължения, издаден на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 109, ал.1 от ДОПК. Поради това съдът намира, че в тази си част оспореният акт е издаден в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменен.

С издаването на процесния АУЗД давността се прекъсва. Тя се прекъсва и с предприемане на действия по принудителното изпълнение – чл.172, ал.2 от ДОПК, в конкретния случай предвид наложения запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя – запорно съобщение на л.6 по делото. Т.е. за останалите задължения за следващите периоди, поради прекъсването на давността, направеното в този смисъл възражение от страна на жалбоподателя е неоснователно.

Другите доводи на жалбоподателя, че автобусът е продаден, а лекият автомобил е „под обсебване“ също са неоснователни. Още в хода на административното производство са правени и обсъждани тези възражения, но същите не са подкрепени с доказателства. При наличието на данни, че именно жалбоподателят е собственик на въпросните превозни средства и с оглед нормата на чл.53 от ЗМДТ, според която данъкът върху превозните средства се заплаща от собственика им, се налага извода, че правилно задълженията за него са вменени на Р.Т.С..

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш  И :

 

ОТМЕНЯ АУЗД № 156 от 22.02.2011 г., издаден от гл.инспектор С.П., отдел „Събиране, контрол  и ревизии“ на Дирекция „МД и ТБО и ревизионен контрол“ при Община Пловдив, с които са установени задължения по декларация – данък върху превозните средство и пътен данък за периода 01.01.2002 г. до 31.12.2005 г. като погасени по давност ведно със съответните лихви.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                              

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: