Описание: Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

 

Град Пловдив, 14 януари 2013 година

 

           

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:

                                        Административен съдия: Анелия Харитева 

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Георги Димитров, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1419 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на М.С.М., ЕГН **********,***, против ревизионен акт № 161105428 от 03.01.2012 г., издаден от П.И.Т., главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 270 от 12.03.2012 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ Пловдив, относно допълнително установените публични задължения по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) и чл.48 ЗДДФЛ, както следва: за 2004 г. – главница в размер на 7276,30 лева и лихви за забава в размер на 6067,13 лева; за 2006 г. – главница в размер на 9142,18 лева и лихви за забава в размер на 5278,39 лева; за 2007 г. – главница в размер на 14 961,32 лева и лихви за забава в размер на 6543,76 лева и за 2008 г. – главница в размер на 767,14 лева и лихви в размер на 219,83 лева.

Жалбоподателят счита, че актът е неправилен и незаконосъобразен. При издаването му не е установено наличие на обстоятелство по в чл.122, ал.1 ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. Не е доказано също което и да е от обстоятелствата по чл.123, ал.1, т.1 и т.2 ДОПК, не е налице основание за прилагане на законоустановената презумпция по чл.123 ДОПК, поради което органите по приходите следва да докажат наличието на подлежащи на облагане с данъци доходи. Оспорва се от жалбоподателя непризнаването като разполагаема сума към 01.01.2004 г. на декларираните в годишните данъчни декларации за предходните години доходи от селскостопанска дейност в размер на 150 000 лева. За вменените за 2004 г. задължения жалбоподателят прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.108, ал.1 ДОПК и чл.140, ал.1 ДПК (отм.), приложим към задълженията от 2004 г. За вменените за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. задължения жалбоподателят счита, че незаконосъобразно не му е признат деклариран доход за всяка от годините съответно от 8800 лева, 18860 лева и 24000 лева, тъй като ЗОДФЛ не изисква земеделските производители да представят доказателства за декларираните от тях доходи в това им качество. Оспорва се размера на извършените през 2006 г. разходи за пътувания в чужбина. Прави възражение за нищожност на ревизионния акт в частта на установените задължения за 2006 г., тъй като за същата календарна година е издаден акт за прихващане или възстановяване от 14.06.2007 г., а заповедта за възлагане на ревизия е издадена по реда на чл.113 ДОПК, а не по реда на чл.133 и 134 ДОПК. Подробни възражения са изложени в депозираната на 29.11.2012 г. писмена защита. Иска се отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” Пловдив – счита жалбата за неоснователна. Пре­тендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при евентуално уважаване на жалбата прави искане по чл.161, ал.3 ДОПК за възлагане разноските на жалбоподателя поради представяне на многобройни доказателства, непредставени в хода на ревизията и административното обжалване.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита жалбата за основателна и следва да бъде уважена, а ревизионният акт да бъде отменен.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от заинтересована страна, пряко засегната от ревизионния акт, с който за нея се установяват нови публични задължения, в преклузивния 14-дневен срок от издаване на решението на горестоящия в йерархията на приходната администрация решаващ орган, след проведено задължително оспорване по административен ред, което налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е частично основателна поради следните съображения:

Ревизията е повторна и е възложена във връзка с решение № 578 от 29.06.2011 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ Пловдив, с което е отменен първоначално издадения по отношение на жалбоподателя ревизионен акт № 261004481 от 21.04.2011 г., по възложена със заповед за възлагане на ревизия № 1004481 от 16.11.2010 г. ревизия и преписката е върната за извършване на нова ревизия. Със заповед № 1103393 от 06.07.2011 г. на Венета Петрова А., началник сектор “Ревизии“ в Дирекция „Контрол” при ТД Пловдив на НАП е било об­разу­ва­но по отношение на жалбоподателя ревизионно производство за установяване на задължения за данък върху доходите на физи­чес­ките лица за периода 01.01.2004 г. – 31.12.2004 г. и 01.01.2006 г. – 31.12.2008 г., изменена със заповеди за възлагане на ревизии № 1104721 от 15.09.2011 г. и № 1105428 от 17.10.2011 г. В срока по чл.117, ал.1 ДОПК бил съставен ревизионен доклад № 1105428 от 29.11.2011 г. Със заповед № К1105428 от 29.11.2011 г. на органа по възлагане е опреде­лен компетентния да издаде ревизионния акт орган. Въз основа на констатациите в ревизионния доклад и в срока по чл.119, ал.3 ДОПК е издаден процесният ревизионен акт № 161105428 от 03.01.2012 г. Тук следва да се посочи, че съвместява­не­то на двете качества (съставител на ревизионния доклад и на ревизионни акт) не влияе върху законо­съ­об­разността на оспорвания административен акт. Основавайки се на заповед № РД-09-1 от 04.01.2010 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, приложенията към нея и заповед № РД-09-139 от 17.02.2010 г. на директора на  ТД Пловдив на НАП, може да направи извод за наличие на компетент­ност на органа, издал цитираните заповеди за възлагане на ревизия и на заповедта за определя­не на компе­тентен орган, с изключение на установените задължения за 2006 г., поради наличието на издаден по отношение на жалбоподателя акт за прихващане или възстановяване.

От събраните при ревизията доказателства се установява, че жалбоподателят е подал декларации по чл.41 ЗОДФЛ (отм.) и чл.50 ЗДДФЛ за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. и е декларирал доходи от трудови правоотношения и доходи от земеделско производство, за 2004 г. и 2005 г. не е подавал декларации, тъй като реализираните доходи са от трудово правоотношение.

Установено е, че за периода 2004 г. – 2008 г. жалбоподателят е давал пари в заем, закупил е дялове от търговски дружества, пътувал е в чужбина. От органите по приходите е прието, че декларираните в подадените годишни данъчни декларации доходи от земеделие не са реално получени от лицето. При тези констатации органите по приходите са приели, че по отношение на М.М. за процесните данъчни периоди е налице обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК, поради което данъчната основа е била определена на чл.122, ал.2 ДОПК. В хода на ревизията жалбоподателят е попълнил декларации по чл.124, ал.3 ДОПК след връчено уведомление по чл.124, ал.3 ДОПК.

След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК и въз основа на събраните доказателства органите по приходите на база извършените рекапитулации по години на приетите за установени доходи и извършени разходи, са формирали данъчни основи от превишението на разходите над приходите, както следва: за 2004 г. – 27 465, 86 лева (приходи в размер на 15000 лева и извършени разходи в размер на 42 465,86 лева); за 2005 г. – 1912,25 лева (приходи в размер на 11 250 лева и извършени разходи в размер на 9 337,75 лева); за 2006 г. – 39 883,55 лева (приходи 22 771,13 лева и извършени разходи в размер на 62 654,68 лева); за 2007 г. – 62 386,44 лева (приходи в размер на 2802,40 лева и разходи в размер на 65 188,44 лева); за 2008 г. – 12 951,85 лева (приходи в размер на 6 058,70 лева и разходи в размер на 19 010,55 лева).

Формирана е данъчна основа по реда на чл.122, ал.2 ДОПК като сума от декларираните от лицето в подадените годишни данъчни декларации доходи, с изключение на непризнатите такива от дейност като земеделски производител, и констатираните превишения на разходите над приходите. Към така формираните основи е приложена действащата за съответната година данъчна ставка (чл.41 ЗОДФЛ (отм.) и чл.48, ал.1 ЗДДФЛ) и е определен размера на дължимия данък. Данъчната основа за 2008 г. е била определена само на база констатираното превишение на разходите над приходите, без да е увеличена с размера на получените доходи от трудово правоотношение. Тази грешка при формиране на данъчната основа за 2008 г. е констатирана от решаващия орган, но с оглед забраната за влошаване положението на обжалвания, ревизионният акт е потвърден в тази част.

Органите по приходите не са признали като разполагаеми суми декларираните от жалбоподателя в годишните данъчни декларации за съответните годи доходи като земеделски производител – 150 000 лева като налични към 01.01.2004 г., 8 800 лева за 2006 г., 18 860 лева за 2007 г. и 24 000 лева за 2008 г.

В годишните данъчни декларации е декларирано, че произведената продукция е от обработка на наета земеделска земя, за която е платен наем в размер на 50 лева на Е.К.М.. Представени са копие от регистрационна карта на земеделски производител, издадена от МЗГ, ОД „ЗГ“ Пловдив, анкетни карти със съответните заверки (л.91 и сл. от делото). По повод на искане за представяне на документи и писмени обяснения № К8-1102 от 01.02.2011 г. жалбоподателят е депозирал отговор, в който е посочил, че е регистриран по съответния ред като земеделски производител и получените от него доходи са отразени в подадените годишни данъчни декларации без да дава обяснения и да представя документи за извършени разходи за производство на земеделска продукция и за последващата й реализация. Представени са само договор за наем (л.102 от делото) на недвижим имот от 01.01.2006 г. между жалбоподателя като наемател и Е.К.М., за отдаване под наем на лозе и ниви за цена от 50 лева, касови бележки за платени от Т.К.К. (л.119 от делото) суми за напояване на праскови в землище „Речица“, където съгласно договора за наем се намира наетото от жалбоподателя лозе, две опростени фактури, с предмет дисковане и пръскане на лозе и с получател – Е.К.М. и Т.К. (л.119, гръб, от делото). Тъй като не са представени всички изискани документи, органите по приходите са приели, че декларираните суми от дейност като земеделски производител в съответните годишни данъчни декларации не представляват доказателство за получени доходи, тъй като жалбоподателят не е представил нито доказателства за реализация на произведена селскостопанска продукция, нито  доказателства за извършени разходи за производството й, включително за наети лица и за собствена или наета механизация за обработка на земята.

С акт за прихващане или възстановяване № 37381 от 14.06.2007 г. (л. 878) е извършено прихващане на изискуеми задължения на жалбоподателя с установен с подадената от него за 2006 г. годишна данъчна декларация надвнесен данък от трудови правоотношения в размер на 122,96 лева.  С акт за прихващане или възстановява № 818034 от 06.06.2008 г. от надвнесеният за 2007 г. данък върху доходите в размер на 256 лева е прихваната дължима сума по наказателно постановление № 112 от 20.03.2003 г.

От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява, че бащата на жалбоподателя – Стоимен М., е декларирал доходи от трудови правоотношения и като земеделски производител в подадените годишни данъчни декларации от 1998 г. до 2006 г.; същият е собственик по наследство на земеделски земи – ниви и оризища.

Представени са и са приети като доказателства по делото: данъчни актове за прихващане или възстановяване № 15637  от 14.07.2005 г. и № 15638 от 14.07.2005 г., с които са възстановени недължимо платени данъци, такси и суми във връзка със задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. и 2002 г.; акт за прихващане или възстановяване № 37381 от 14.06.2007 г., с  който е прехванат надвнесен данък върху доходите за 2006 г. със изискуеми задължения по наказателни постановления в размер на 600 лева и по годишна данъчна декларация за 2003 г.; акт за прихващане или възстановяване № 818034 от 06.06.2008 г. за извършена проверка по възстановяване на надплатен данък по подадена годишна данъчна декларация от 2008 г. Всички актове за прихващане или възстановяване са влезли в сила.

По искане на жалбоподателя в хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Е.К.М. и Т.К.К..

От показанията на свидетелката М. се установява, че към настоящия момент живее заедно със сина си в едно домакинство, а до смъртта на съпруга си през 2006 г. и омъжването на дъщеря й през 2000 г. четиримата са живеели заедно. Твърди, че тя и съпругът й са поемали издръжката на семейството – ток, телефон, данъци. Получавали са доходи от трудова дейност – тя като изпълнителен директор на „Тракия комерс 90“ АД, а съпругът й – на „Екарисаж Пловдив“ АД, след това като кмет на Община „Родопи” и общински съветник в Общински съвет Пловдив. Извън доходите по трудови правоотношения, свидетелката и съпругът й са реализирали също доходи от земеделие, тъй като са им били възстановени земеделски земи – нейни в Сливен и негови в Цалапица. Свидетелката посочва, че земеделските земи са наследствени и са разделени на три дяла, всеки от по 11,3 декара, обработвала ги със сестра си, а от 2006 г. с нотариално заверен договор за наем ги е предоставила на сина си за обработване. Обработката на земите е извършвана с машини, като тя лично е участвала в беритбата на лозята и прасковените градини.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката, тъй като тя е майка на жалбоподателя и показанията й не могат да бъдат безпристрастни. От друга страна, от самите показания не могат да се направят обосновани и категорични изводи за факти, които са от значение за установяване на конкретни по размер доходи на сина й, а от там и за установяване на размера на дължимите данъци.

Свидетелката К. в показанията си потвърждава, че тя и сестрите й са обработвали наследствените земеделски земи и че делът на всяка е 11,3 декара, че от 2006 г. делът на Е.е обработван от сина й М.. Свидетелката посочва, че във всеки дял има 1 декар лозе, от което добива е около 1 тон годишно, 1,3 декара праскови и останалото са ниви, които се засаждат със зърно. Според свидетелката земята се обработва заедно от всички, като си делят разходите за пръскане и оран. Продажбата на продукцията е извършвана на магистралата на пазарче, тъй като цените там са по-високи. Всичко получено като пари от продукцията е разделяно на три, след приспадане на разходите. Относно зърното, свидетелката твърди, че жалбоподателят го е продавал на земеделски стопани. В заключение, свидетелката в посочва, че не може да каже точно каква е сметката, но около 1000 лева изкарват.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката, тъй като същата е леля на жалбоподателя и сестра на неговата майка, поради което показанията й не могат да бъдат преценени като безпристрастни. От друга страна, съдът не намира, че с тях се установяват различни факти, от значение за установяване на доходите на жалбоподателя. Свидетелката посочва само една конкретна сума от 1000 лева, като годишен доход от добита селскостопанска продукция, която не може да обоснове твърдението на жалбоподателя, че към 01.01.2004 г. е разполагал със сума от 150 000 лева, представляваща също доход, реализиран като земеделски производител.           

В хода на съдебното производство е прието заключение на вещо лице, според което общият размер на доходите, получени от Е.и С. М. за периода от 1996 г. до 2008 г. от трудови възнаграждения и услуги от личен труд в деноминирани лева е 170 370,42 лева брутен доход, респективно 129 064,06 лева нетен доход. Общият размер на доходите от земеделска дейност на Е. и С.М.в деноминирани лева, декларирани за периода от 1997 г. до 2003 г., е 376 111 лева. Посочвайки в табличен вид данните от НСИ за издръжка на четири, три и двучленно домакинство, при отчитане броя на членовете на домакинството на жалбоподателя за отделните периоди, включително преди ревизирания, и при съпоставка с декларираните от С и Е.М. доходи, вещото лице заключава, че доходите на родителите на жалбоподателя, а след смъртта на С. М. доходите на Е. М., са достатъчни за издръжка на домакинството. Въз основа на представените данъчни декларации и служебни бележки вещото лице е изчислило размера на доходите на жалбоподателя за периода от 1996 г. до 2003 г. – от доходи, получени от “Екарисаж Пловдив“ АД и „Месокомбинат Асеновград“ ООД, в размер 24 317,12 лева и от дейност като земеделски производител в размер на 217 769 лева. Съобразно поставената задача и при признаване на начално салдо към 01.01.2004 г. в размер на 150 000 лева, вещото лице е изготвило паричен поток по години в осем различни варианта, като във всеки един от тях не констатира превишение на разходите над приходите.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице, защото макар че същото е компетентно и безпристрастно, не кореспондира със събраните по делото доказателства, от една страна, а от друга страна, с оглед направеното оспорване от страна на процесуалния представител на ответника по същите съображения. Но тъй като вещото лице е ограничено в своята работа от зададените му въпроси, съдът счита, че то е отговорило компетентно на тези въпроси, изхождайки от своите познания и квалификация.

При тези факти съдът намира, че оспореният ревизионен акт е частично незаконосъобразен, защото с издадените актове за възстановяване или прихващане в настоящия казус се признава или се отрича наличието на надвнесен или дължим за съответната година данък върху доходите. При наличието на влезли в сила актове за прихващане или възстановяване за определени данъчни периоди преди законодателната промяна на чл.129, ал.3 ДОПК в сила от 19.12.2007 г., с която изрично се въведе възможността независимо от извършването на прихващане или възстановяване задълженията за данъци или задължителните осигурителни вноски да подлежат на установяване чрез извършване на ревизия, органите по приходите биха могли да извършат ревизия на конкретно задължено лице за същите данъчни периоди само по реда и при условията, описани по-горе. Част от приложените по делото по делото актове за прихващане или възстановяване са издадени преди изменението на чл.129, ал.3 ДОПК. Преценката, дали процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, предпоставя анализ именно на посочените обстоятелства. В случая след като администрацията веднъж е признала правото на възстановяване на надвнесения от жалбоподателя данък по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. без да констатира нарушения на данъчното законодателство и това е установено с влезъл в сила акт за прихващане или възстановяване № 37381 от 14.06.2007 г., то недопустимо е същата администрация в настоящото ревизионно производство, което не е възложено по реда на чл.133 ДОПК със заповед на териториалния директор, да направи констатации напълно противоположни на посочените. Още повече, че органите по приходите не са лишени от възможността да разпоредят съответната проверка да премине в ревизия, ако са налице предпоставки за това. Наличието на влязъл в сила акт за прихващане или възстановяване означава, че даденото с него разрешение на конкретен административен въпрос е задължително не само за адресата на акта, но и за всички държавни органи, включително и за съда. Тази сила може да бъде преодоляна единствено по особения ред на чл.133 ДОПК, която възможност в настоящият случай не е била използвана от приходната администрация.

В този смисъл ревизионният акт се явява нищожен в частта на допълнително установения данък върху доходите по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г.  в размер на  9142,18 лева и лихви за забава в размер на 5278,39 лева, съответно следва да бъде прогласена тази нищожност.

Останалите три акта за прихващане или възстановяване, издадени на жалбоподателя, не касаят ревизираните периоди, а един от тях е издаден след законодателната промяна на чл.129, ал.3 ДОПК и не се отразяват върху законосъобразността на ревизионния акт – предмет на делото.

По възражението за погасяване по давност на допълнително установените задължения по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. съдът намира, че подлежи на  изследване въпросът за приложимото право по отношение на института на погасителната давност с оглед на настъпилите законодателни промени в тази насока, изхождайки от факта, че трайната съдебна практика постановява, че институтът на погасителната давност е материалноправен институт, поради което при липса на изрична правна норма в противна насока следва да се приложи тази разпоредба, която е в сила към момента на възникване на спорното правоотношение. Следва да се преценява също, доколко евентуалното последващо законодателно изменение поставя в по-благоприятно положение субекта, за да намери приложение по-благоприятния институт.

    Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 ДПК (отм.), действал през периода на възникване на процесните задължения за данък върху доходите за 2004 г., публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно ал.2 от същата правна норма с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите по чл.152 и 153. Идентично е съдържание и сега действащата норма на чл.171 ДОПК. Нормите на чл.141, ал.1 и 2 ДПК (отм.) и чл.172, ал.1 и 2 ДОПК установяват основанията за спиране и прекъсване на давността.

За процесното задължение за допълнително установен данък върху доходите за 2004 г. погасителната давност, в случай, че липсват основание за спирането или прекъсването й, независимо от това дали следва да намери приложение режима по ДПК (отм.) или ДОПК (предвид еднаквата уредба в двата кодекса на въпросите за срока на погасителната давност и началния момент, от който почва да тече), би изтекъл на 31.12.2010 г. Не се установява и не се твърди да са налице основания за спиране или прекъсване на давността извън тези свързани с възлагане на ревизиите – първоначалната и повторна, и издаване на съответните ревизионни актове. Началото на ревизионното производство по установяване на задълженията на жалбоподателя по ЗОДФЛ (отм.) е поставено с издаването на заповед за възлагане на ревизия № 1004481 от 16.11.2010 г., като са индивидуализирани данъчните задължения, които подлежат на контрол. Това означава, че крайният срок за образуване на административно производство при съблюдаване на правилото на чл.109, ал.1 ДОПК за задълженията за 2004 г., който също е 31.12.2010 г., е спазен. Т.е., в случая както материалният закон с оглед приложението на материалноправния институт на давността, така и процесуалният закон с оглед процедурите по възлагането и провеждането на данъчна ревизия са приложени точно. Следва да се добави, че отмяната на ревизионния акт, издаден в хода на първоначалната ревизия и връщането на преписката на компетентната териториална дирекция за извършване на повторна ревизия, не променят в никаква степен направения извод. От процесуалноправна гледна точка няма никакво съмнение, че както първоначалният ревизионен акт, така и процесният ревизионен акт са издадени в рамките на една административна процедура, чието начало е сложено именно с издаването на заповед за възлагане на ревизия № 1004481 от 16.11.2010 г. Тази процедура обхваща и производството по осъществяване на йерархичен, вътрешноведомствен административен контрол с упражняване на предоставени от закона правомощия на контролния административен орган, поради което не може да става дума за наличие две различни ревизионни производства. И при двата режима с издаване на заповед за възлагане на ревизия № 1004481 от 16.11.2010 г., към който момент 5-годишният давностен срок за задълженията за данък върху доходите за 2004 г. не е изтекъл, давността е спряла да тече (арг. от чл.141, ал.1, т.1 ДПК (отм.) и чл.172, ал.1, т.1 ДОПК). Давността за допълнително установените с ревизионния акт задължения за данък върху доходите за 2004 г. е спряла да тече на 16.11.2010 г. и не е изтекла, поради което направеното в тази насока възражение е неоснователно.

По същество спорни между страните са приетите от органите по приходите разходи за издръжка и живот, разходите за застраховка автокаско, за пътувания в чужбина и непризнаването на декларираните доходи от селскостопанска дейност, включително начално салдо от 150 000 лева към 01.01.2004 г. Съдът намира, че е неоснователно възражението на жалбоподателя относно разходите за издръжка. Размерът им е определен в съответствие с декларираните от самия него в декларациите по чл.123, ал.3 ДОПК разходи за издръжка и живот. В този смисъл последващото им оспорване от негова страна е неоснователно. От показанията на св. Марчева (майка на жалбоподателя) се установява, че тя е поемала разходите за издръжката на семейството – ток, телефон, данъци, но това не означава, че жалбоподателят не е имал разходи извън посочени, напротив такива са присъщи. Доколкото М.М. е декларирал такива разходи, органите по приходите законосъобразно са ги включили в изготвения паричен поток. При липса на представени други документи относно разходите за живот органите по приходите правилно и законосъобразно са възприели декларираните от жалбоподателя в декларациите по чл.123 ДОПК разходи.

Неоснователно е също възражението, свързано с включването като разход на платени застрахователни премии за МПС. В случая от значение е не собствеността върху МПС (възражението в тази насока е неотносимо), а лицето, което реално е извършило плащанията. В случая плащанията безспорно са извършени от жалбоподателя и правилно са отразени като разход. Доколкото в случая се касае за плащане на застрахователна премия за застраховка на чужд автомобил, жалбоподателят е имал право да получи платените суми от собственика, но доказателства за това не са ангажирани. Наличието на вземане обаче е без значение. При изготвяне на паричния поток от значение са не вземанията или задълженията на лицето за съответния период, а реално получените и реално изразходваните средства.

В хода на ревизионното производство въз основа на получените справки от органите на МВР са установени задграничните пътувания на жалбоподателя, за които не са представени разходни документи извън тези, касаещи пътуването до Франция. При това положение и на основание чл.37, ал.4 ДОПК органите по приходите законосъобразно са определили размера им на база на статистически данни. Следва да се отбележи, че органите по приходите при определяне на разходите за пътуванията в чужбина не са включени разходите за пътуванията до Франция, за които е установено, че са били за сметка на юридически лица.

Основният спорен по делото въпрос е свързан с декларираните, но непризнати доходи от дейност като земеделски производител. Същите за жалбоподателя съгласно събраните като доказателства годишни данъчни декларации и заключението на вещото лице за периода от 1999 г. до 2003 г., включително възлизат общо на 217 769 лева, а за ревизираните 2006 г., 2007 г. и 2008 г. – съответно на 8800 лева, 18860 лева и 24000 лева.

От приложените по делото анкетни карти и карта за регистрация се установява, че жалбоподателят за периода от 1999 г. до 2008 г. включително е бил регистриран като земеделски производител, като е декларирал доходи от тази дейност. Тези доходи по силата на изричните законови текстове, действащи през отделните години, са били необлагаем доход – като реализиран от регистрирано като земеделски производител физическо лице, доходи от реализацията на непреработена растителна продукция. В хода на ревизията органите по приходите са изискали доказателства и обяснения във връзка с реализацията на така декларираните доходи – документи за извършени разходи по производството, контрагенти, на които е реализирана произведената продукция, и т.н. Не са представени доказателства освен посочените в обстоятелствената част на решението две квитанции за платени суми за напояване и фактури за пръскане, с предмет: дисковане и пръскане на лозе. Въз основа на събраните доказателства, органите по приходите са приели, че декларираните доходи не са реално получени и не са признати. В тази връзка в хода на повторната ревизия е извършена и справка в система за агропазарна информация за средни добиви (САПИ) и пазарни цени по видове земеделски култури за ревизираните периоди, въз основа на които е установено, че декларираните от жалбоподателя доходи надвишават значително данните от САПИ. В хода на съдебното производство бяха представени и приети като доказателства решения на поземлени комисии и удостоверения към тях за възстановяване в полза на родителите на жалбоподателя на собствеността върху наследствени земеделски земи, но и не бяха представени доказателства за реалната им обработка, за количествата реализирана продукция и получени доходи от реализацията й. В този смисъл нито една от двете разпитани свидетелки не посочва конкретни размери на доходите на жалбоподателя от селскостопанска дейност. За периода от 1999 г. до 2006 г. включително за жалбоподателя не е налице законово основание да издава касова бележка или друг документ за реализираните доходи от селскостопанска дейност и едва след влизане в сила от 01.01.2007 г. на чл.9, ал.2 ЗДДФЛ е задължен да издава документ за придобитите от него доходи от източници по чл.10, ал.1, т.3 и 4, съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството. Въпреки това такива не са представени, дори и само за 2007 г. и 2008 г., документи за декларираните доходи от дейността като земеделски производител. Въпреки липсата за по-голямата част от ревизирания период на законоустановено задължение за издаване на документ за получените доходи, това не е пречка органите по приходите да не признаят декларираните от жалбоподателя доходи. Още повече, че към обсъжданите периоди необлагаеми са били доходите от непреработена растителна и животинска продукция. В този смисъл земеделският производител следва да притежава документ за продадената селскостопанска продукция, за да може в случай на извършване на проверка или ревизия да удостовери, че доходите са от продажбата на непреработена продукция, а не на вторични стоки, доходите от които биха били на общо основание облагаеми. Доколкото от обстоятелството, че доходите са от непреработена продукция, лицето черпи изгодни за себе си правни последици – необлагаемост на съответния доход, то същият следва да разполага с документ, удостоверяващ продажбата на именно на такава произведена и непреработена продукция.

Само по себе си декларирането на определен доход не задължава органите по приходите, респективно съда, да признае същите за реално получени. С подадените годишни данъчни декларации лицето декларира получени доходи от определени източници в конкретни размери, но тези годишни данъчни декларации представляват по своята същност частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Още повече, че в случая се касае за декларирани доходи, които са били необлагаеми, съответно от декларирането им за жалбоподателя на са възникнали данъчни задължения. Дори последното да не беше така, декларациите сами по себе си не доказват получаването на декларирания доход, а за приходната администрация съществува възможност в хода на едно ревизионно производство да направи констатации, различни от декларираните. В случая се касае за декларирани доходи в големи размери, за чиято реализация е необходимо използване на механизация, работна ръка, база за съхранение на добивите и контрагенти, на които да бъдат продадени. По делото обаче са представени единствено решения за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, но не и доказателства за тяхната обработка. Този извод не се променя от свидетелските показания и от представените квитанции за напояване, доколкото те взаимно се противоречат – едните установяват възстановените на майката на жалбоподателя земеделски земи в област Сливен, които обаче са по-малко от 12 декара и от тях не могат да се реализират добиви на значителна стойност, както това се установява и от показанията на св. Кондева, според които при съвместната обработка със сестрите й, а след 2006 г. с племенника й – жалбоподател по делото, на наследствените земи, чистият доход от тях на година е около 1000 лева. Следва да се отбележи изрично, че това е единствената конкретна сума като годишен доход от селско-стопанска дейност, за която са налице доказателства, макар и устни, макар и от заинтересован от изхода на делото свидетел.

Доколкото от страна на жалбоподателя не са представени каквито и да било доказателства за ползвана механизация, за наети лица, за реализация на произведената продукция и за лицата, на които е била продадена продукцията (за евентуално събиране на доказателства от самите контрагенти и потвърждаване от тяхна страна, че са закупили от жалбоподателя определена селскостопанска продукция), органите по приходите законосъобразно са приели, че същите не са реално придобити, респективно, че са налице констатираните превишения на разходите над приходите за 2004 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. Фактът, че родителите на жалбоподателя също са реализирали определени доходи, в значителен размер, включително от дейност като земеделски производители, не означава, че тези пари са предоставени на жалбоподателя, за което липсва изявление от страна на свидетелката Марчева. Тя не посочи в показанията си, че заедно със съпруга си са предоставили на сина си суми, формиращи претендираното от него начално салдо от 150 000 лева. Тя посочи единствено, че са поемали цялата издръжка както на семейството, така и на сина си.

С оглед на изложеното до тук може да се направи обоснован извод, че в хода на ревизията са били събрани доказателства, въз основа на които правилно е констатирано превишение на разходите над приходите, респективно, че е било налице обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК и основите за облагане законосъобразно са били определени по реда на чл.122, ал.2 ДОПК. В този смисъл, органите по приходите законосъобразно са прибавили към декларираните от лицето доходи от трудова дейност констатираните превишения, формирайки по този начин отделните годишни данъчни основи за облагане с данък върху доходите, към който е приложена действаща през съответната година данъчна ставка по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) и чл.48 ЗДДФЛ. Това не е направено единствено при формиране на данъчната основа за 2008 г., като за такава в ревизионния доклад неправилно е прието констатираното превишение на разходите над приходите за същата година без към него да са добавени декларираните доходи по трудово правоотношение. Допуснатото нарушение е в полза на ревизираното лице, тъй като води до формиране на по-ниска данъчна основа и по-малък размер на данъчното задължение. При това положение и отчитайки забраната за влошаване положението на обжалващия, ревизионният акт в тази му част следва да бъде потвърден, както е сторил и решаващият административен орган.

Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав намира ревизионният акт в частта извън допълнително установените задължения за 2006 г., в която част същият се явява нищожен, за законосъобразен. При този изход на делото и претендиране на разноски и от двете страни, същите следва да им бъдат присъдени при условията на съразмерност и компенсация и съобразно  уважената и отхвърлената част от жалбата: на жалбоподателя – 1389 лева, представляващи съответната част от разходи за държавна такса в размер на 10 лева, за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 530 лева и 4300 лева за адвокатско възнаграждение; на административния орган – 1038 лева за юрисконсултско възнаграждение. Ето защо и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

            ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на ревизионен акт № 161105428 от 03.01.2012 г., издаден от П.И.Т., главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 270 от 12.03.2012 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ Пловдив, в частта на допълнително установените на М.С.М., ЕГН **********,***, публични задължения по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. – главница в размер на 9142,18 лева и лихви за забава в размер на 5278,39 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.М., ЕГН **********,***, против ревизионен акт № 161105428 от 03.01.2012 г., издаден от П.И.Т., главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 270 от 12.03.2012 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ Пловдив, в останалата част относно допълнително установените публични задължения по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) и чл.48 ЗДДФЛ, както следва: за 2004 г. – главница в размер на 7276,30 лева и лихви за забава в размер на 6067,13 лева; за 2007 г. – главница в размер на 14 961,32 лева и лихви за забава в размер на 6543,76 лева и за 2008 г. – главница в размер на 767,14 лева и лихви в размер на 219,83 лева.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (преди Дирекция „Обжалване и управление на изпъл­не­нието”, сменено наименование съгласно § 44, т.2 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС, ДВ, бр.94 от 30.11.2012 г.) Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на М.С.М., ЕГН **********,***, су­мата от 1389 лева (хиляда триста осемдесет и девет лева), разноски по делото.

ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********,***, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (преди Дирекция „Обжалване и управление на изпъл­не­нието”, сменено наименование съгласно § 44, т.2 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС, ДВ, бр.94 от 30.11.2012 г.) Пловдив при ЦУ на НАП су­мата от 1038 лева (хиляда тридесет и осем лева), юрисконсултско възнаграждение.    

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                                                           Административен съдия: