Р Е Ш Е Н И Е

 

 184

 

гр. Пловдив, 22 януари 2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на седми ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                          НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1461 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

“Фреш Лоджик” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от адвокат Г.П.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №16251100429 от 09.01.2012г., издаден от Красимира Ангелова Бибова- главен инспектор по приходите в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, Дирекция “Средни данъкоплатци и осигурители (Д”СДО”), на Националната агенция за приходите (НАП), потвърден с Решение №353 от 05.04.2012г. на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” (Д”ОУИ”), гр. Пловдив, а понастоящем Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на търговското дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 144 000,91 лв. и са начислени законните лихви върху тази сума. Претендира се изцяло отмяна на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, а понастоящем директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, представляван от юрисконсулт Нина Попова-Шутилова- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Христо Анчев, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, при което положение се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №1100257 от 11.07.2011г. (листи 700-701) на Антоанета Николова Крушкова- началник отдел “Контрол”, Дирекция “СДО” при ТД- Пловдив на НАП е възложена ревизия на дружеството жалбоподател по прилагането на ЗДДС за периода 01.06.2010г. – 30.11.2010г. и са определени за ревизиращи органи– Красимира Ангелова Бибова и Добрияна Неделчева Бозева- инспектори по приходите. Заповедта е връчена на 21.07.2011г. на Г.П.П.- упълномощено от дружеството лице, за което по делото е прието заверено копие на нотариално заверено пълномощно от 21.07.2011г. (листи 66, 702-703). Със ЗВР с №1100429 от 21.10.2011г. (листи 697-698) на Антоанета Николова Крушкова- началник отдел “Контрол”, Дирекция “СДО” при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 21.11.2011г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е връчена на 15.11.2011г. на М.Т.С.- главен счетоводител и пълномощник на ревизираното дружество. Ревизионният доклад (РД) с №1100429 (листи 42-65) е изготвен на 05.12.2011г., респективно в срока по чл.117, ал.4 от ДОПК, и е връчен на Г.П.П. на 13.12.2011г. по делото не са ангажирани докамателства за подадено възражение против изготвения РД. Със Заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) с №К1100429 от 05.12.2011г. (лист 704) на Антоанета Николова Крушкова- началник отдел “Контрол”, Дирекция “СДО” при ТД- Пловдив на НАП, Красимира Ангелова Бибова- главен инспектор по приходите, е определена за компетентен орган, който да издаде ревизионен акт. Посочената ЗОКО е връчена на 13.12.2011г. на Г. П. П.. Ревизионният акт (листи 38-40), предмет на настоящето производство, е издаден на 09.01.2012г. и връчен на Г.П.П. на 13.01.2012г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира ревизионното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Освен това, по делото е прието заверено копие на Заповед №РД-09-1 от 04.01.2010г. (листи 4-5) на териториалния директор на ТД- Пловдив на НАП, според точка VІ., от която заповед, на Антоанета Николова Крушкова е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии и съответно да определя компетентния орган по приходите, който да издава РА, по отношение ня субекти, регистрирани в Дирекция “СДО” при ТД- Пловдив на НАП.. Посоченото делегиране на правомощия съдът намира за надлежно направено, поради което процесният РА се явява издаден от компетентен орган.

На първо място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 5 броя данъчни фактури, издадени от “Глобъл Трейдингс” ЕООД, съответно с №43 от 01.06.2010г. (лист 600, 637), с данъчна основа (ДО) от 58 400,00 лв. и ДДС в размер от 11 680,00 лв.; с №44 от 01.06.2010г. (лист 599, 637), с ДО от 58 400,00 лв. и ДДС в размер от 11 680,00 лв.; с №53 от 07.07.2010г. (лист 598, 638), с ДО от 24 166,67 лв. и ДДС в размер от 4 833,33 лв.; с №73 от 11.08.2010г. (лист 597, 63), с ДО от 48 000,00 лв. и ДДС в размер от 9 600,00 лв.; и с 79 от 18.08.2010г. (лист 596, 640), с ДО от 48 000,00 лв. и ДДС в размер от 9 600,00 лв. Предмет на доставките по 5-те фактури е “филе пангасиус” с общо количество от 90 000,00 кг. Общият размер на данъчните основи по петте доставки е в размер от 236 966,67 лв., а общият размер на начисления ДДС е 47 393,33 лв. Плащането по фактурите е направено по банков път, според представени по преписката копия на банкови извлечения. Фактурите са отразени в справките-декларации за съответните периоди и в дневниците за покупките.

В рамките на извършена насрещна проверка на доставчика “Глобъл Трейдингс” ЕООД, резултатите от която са отразени в Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) с №1625-1100257-02 от 12.09.2011г. (листи 546-548), е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с Изх.№54075-1 от 01.09.2011г. (листи 549-551). В отговор на посоченото искане, като приложение към писмени обяснения (листи 553-554) са представени множество документи (листи 555-604), между които копия на процесните фактури; банкови извлечения за направените плащания; 2 броя договори за влагане на стока в складова база, съответно от 08.02.2010г. (лист 556) с влогодател прекия доставчик и влогоприемател “Даго Трейдинг” ООД за 300 000,00 кг. замразена риба, и от 10.06.2010г. (лист 555), с влогодател прекия доставчик и влогоприемател “Дженезис Лаборатори” АД за 300 000,00 кг. замразена риба; митнически декларации за осъществен внос на замразено, непочистено филе от пангасиус, с изпращач на стоките “Нтако Корпорейшън 99”, Виетнам; 5 броя изходящи разписки (листи 591-595), удостоверяващи изпращането на общо 89 990,00 кг. “замразен пангасиус” и “замразен пангасиус филе” от “Дженезис лаборатори” АД и “Даго Трейдинг” ООД към жалбоподателя; и др. Според посочените обяснения от прекия доставчик, транспортът на стоките е за cметка на получателя. Според писмени обяснения досежно процесните 5 доставки (лист 636), стоките са натоварени от пристанище Варна и получени са в склад на жалбоподателя в с. Бенковски, област Пловдив; стоките са приети от Д.Д.Б.; транспортът е осъществен със собствени на жалбоподателя моторни транспортни средства (МПС), за което са представени регистрационни свидетелства (лист 647, 649, 659, 661); представени са 2 броя товарителници от 01.06.2010г. (лист 646, 648), удостоверяващи натоварването на общо 41 тона риба на 01.06.2010г. от “Даго Трейдинг” ООД за жалбоподателя; пътни листи (лист 650, 653, 656, 660), съставени по повод изпълнени автомобилни превози по маршрут Радиново – Варна; тахографски шайби (лист 651, 654, 655, 658), удостоверяващи движението на собствените на жалбоподателя МПС-та; 4 броя заверени копия на трудови договори (листи 662-665) за наети по трудови правоотношения от страна на жалбоподателя 4-ма водачи на товарни автомобили.

След извършен анализ на представените в рамките на ревизията документи, органите по приходите приемат, че в представените два броя товарителници, съставени по повод транспортирането на рибата до склада на жалбоподателя, липсват основни реквизити, каквито са вида на товара, име на превозвача, име на придружителя на стоката; представените пътни листи не са придружени от товарителници; не се установява мястото на натоварване на стоките и мястото на получаване на същите; липсват документи за направено разплащане между прекия доставчик “Глобъл Трейдингс” ЕООД и “Нтако Корпорейшън 99”, Виетнам; не са представени транспортни документи от пристанищата Варна и Констанца /Румъния/ до складовете за съхранение на рибата; няма доказателства за наличието на персонал, позволяващ извършването на доставките; няма данни за лицата, извършили приемането и предаването на рибата. Съответно, издадените към жалбоподателя 5 броя фактури не отразяват извършването на доставки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС; липсва данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС и за прекия доставчик не възниква задължение да начислява данъка; поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.6, чл.9 и чл.68 от ЗДДС, на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 47 393,33 лв.

Признаването на получател по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 от ЗДДС се обуславя от наличието на някое от условията, посочени в чл.71 от ЗДДС, а при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, задължително се държи cметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и едва след това се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

В случая, не се спори, че е изпълнено условието по чл.71, т.1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактури/ от страна на получателя по доставката, издадени му от неговия пряк доставчик, които са отразени в дневника му за продажбите. Спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗДДС по делото е наличието на осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, с предмет “замразено филе пангасиус”, за които са издадени процесните 5 фактури.

Според чл.6, ал.1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а според чл.24, ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род /какъвто несъмнено е процесната замразена риба/, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В случая, по делото са ангажирани достатъчно и непротиворечиви доказателства, въз основа на които да се направи извод, че количествата замразена риба, за чиято покупко-продажба са издадени процесните 5 фактури, действително са предадени на жалбоподателя от страна на прекия му доставчик.

Според заключението на вещото лице Т.Р. (листи 961-975) по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира, като съответстващо на останалите по делото доказателства, фактурите са платени по банков път; отразени са в счетоводството на жалбоподателя по съответните регистри- заприходени са по дебита на cметка “303-продукция”, данъкът е отразен по дебита на cметка “4531-начислен данък за покупките”, стойността на стоките и данъка са отразени по кредита на cметка “400-доставчици”, плащанията са отразени по кредита на cметка “503-разплащателна cметка в левове” срещу дебитиране на cметка “400-доставчици”; фактурите са включени в съответни справки-декларации и дневници за покупките; осчетоводяването на процесните фактури е извършено в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч), ЗДДС и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС). Приложение 1 към заключението на експерта (листи 966-970) подробно проследява последващата реализация на замразената риба. По делото е прието заверено копие на РА с №031200357 от 12.03.2012г. (листи 744-751) за извършена ревизия на “Глобъл Трейдингс” ЕООД по прилагането на ЗДДС за периода 01.02.2010г. – 31.12.2010г. Според посочения РА, по доставките, по които ревизираното лице е изпълнител, не е извършвана корекция на начисления данък. Също така, със самия оспорен РА не е извършвана корекция на начисления данък по последващите продажби на замразения пангасиус.

Видно от посочените по-горе два броя договори за влагане на стока, към датите на издаване на процесните фактури прекият доставчик разполага с необходимото количество замразена риба, което да продаде на жалбоподателя, като самият произход на стоките, предмет на доставки, не е елемент от фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит.

На следващо място, според чл.50 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), договорът за превоз се установява с товарителница (ал.1), като действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата (ал.2), а според чл.18 от Наредба №Н-8 за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена cметка (Наредба №Н-8), при извършване на превози на товари за собствена cметка, какъвто безспорно е настоящият случай, водачът представя при поискване от контролните органи изчерпателно изброени в 4 точки документи, между които не са посочени нито пътен лист, нито пък товарителница. Следователно, за транспортирането на процесната замразена риба, извършено в хипотезата на превоз за собствена cметка по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАвП и чл.9 от Наредба №Н-8, жалбоподателят не е нормативно задължен да съставя пътни листове или товарителници. Ето защо, липсата на такива документи и съответно нередовността на представените такива по време на ревизията, не могат да обусловят направения от ревизорите извод за нереалност на на фактурираните 5 доставки.

Поради изложените съображения, съдът намира, че фактурираните 5 доставки от прекия доставчик “Глобъл Трейдингс” ЕООД са реално изпълнени и за жалбоподателя е налице правото на приспадане на данъчен кредит по тези фактури, противно на установеното с РА. Респективно, оспореният РА в тази си част е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Нещо повече, да се допусне хипотетично, че липсата на материална обезпеченост на прекия доставчик да изпълни процесните доставки предпоставя съмнение за реалността на доставките, доколкото от страна на жалбоподателя са спазени законовите изисквания и същият е в невъзможност да знае, че доставчикът му не е спазил или не ще спази предвиденото от закона, то той има законово основание да очаква да му бъде разрешено приспадането на ДДС, който е заплатил на доставчика си. Иначе казано, правото на упражняване от страна на жалбоподателя на процесния данъчен кредит в случая е най-малкото “легитимно очакване” за получаване на ефективно възползване от право на собственост, свързано със “собственост” по смисъла на първото изречение на чл.1 от Протокол №1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Гарантирането и защитата на това право е възведено като основен принцип и в чл.17, ал.ал.1 и 3 от Конституцията на Република България (КРБ).

Също така, решаването на спора по същество следва да се съобрази и с Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11 (Mahagében kft срещу Nemzeti Adóés Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (C-80/11), и Péter Dávid срещу Nemzeti Adóés Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága (C-142/11)), чийто диспозитив ясно и точно постановява: “1) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. 2) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материално правни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател”.

С оглед, задължителния характер на посоченото решение на Съда на Европейския съюз, ползващо се със сила на тълкуваното нещо не само спрямо националния съд, автор на преюдициалното запитване, и евентуално на по–горните инстанции, сезирани по същото дело, но и спрямо всички други национални юрисдикции в страните – членки, както и неангажирането на доказателства по делото, въз основа на които да се направи извод за наличието на измама или нарушаване на реда за отразяване и разчитане на ДДС с бюджета, за която дружеството жалбоподател да е знаело или да е имало начин да знае, от една страна. А от друга страна, установеното по делото редовно и своевременно изпълнение на задълженията за отчитане на процесния ДДС от страна на жалбоподателя и начисляването на данъка от страна на доставчика му, обуславят извода за надлежно установено право на приспадане на данъчен кредит, чието отказване с оспорения РА е направено в противоречие с материалния закон.

На второ място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 9 броя данъчни фактури, издадени от “Сам-М” ЕООД, съответно с №30 от 09.08.2010г. (лист 458, 607), с ДО от общо 61 707,53 лв. и ДДС в общ размер от 12 341,51 лв.; с №31 от 11.08.2010г. (лист 461, 608), с обща ДО от 88 823,44 лв. и ДДС в общ размер от 17 764,69 лв.; с №33 от 18.08.2010г. (лист 464, 609), с обща ДО от 1 088,25 лв. и ДДС в общ размер от 217,65 лв.; с №35 от 23.08.2010г. (лист 467, 610), с обща ДО от 37 046,53 лв. и ДДС в общ размер от 7 409,30 лв.; с №39 от 03.09.2010г. (лист 474, 611), с обща ДО от 66 465,00 лв. и ДДС в общ размер от 13 293,00 лв.; с №40 от 03.09.2010г. (лист 475, 612), с ДО от общо 31 634,05 лв. и ДДС в общ размер от 6 326,81 лв.; с №41 от 10.09.2010г. (лист 478, 613), с обща ДО от 29 945,00 лв. и ДДС в общ размер от 5 989,00 лв.; с №45 от 23.09.2010г. (лист 481, 614), с обща ДО от 88 134,13 лв. и ДДС в общ размер от 17 626,83 лв.; и с №77 от 25.11.2010г. (лист 486, 615), с обща ДО от 78 193,88 лв. и ДДС в общ размер от 15 638,77 лв. Предмет на доставките по посочените фактури са различно видове меса и месни продукти. Общият размер на данъчните основи по 9-те доставки е в размер от 483 037,80 лв., а общият размер на начисления ДДС е 96 607,56 лв. Плащането по фактурите е направено по банков път, според представени по преписката копия на банкови извлечения, а по фактура с №30 от 09.08.2010г. е представен протокол за прихващане от 31.08.2010г. (лист 496) за сумата от 49 379,26 лв. Фактурите са отразени в справките-декларации за съответните периоди и в дневниците за продажбите на прекия доставчик.

На “Сам-М” ЕООД е извършена насрещна проверка, за което е съставен ПИНП с №1625-1100257-01 от 27.09.2011г. (листи 443-445). В отговор на ИПДПОЗЛ с Изх.№19-53-02-2405 от 23.08.2011г. (лист 456) са представени множество документи (листи 457-535), между които копия на процесните фактури; банкови извлечения за направено разплащане по фактурите; договор за влог с №53 от 13.05.2010г. (листи 502-507), с влогоприемател “Еврофриго” АД, за съхранение на стоки на влогодателя “Сам-М” ЕООД в хладилни помещения; търговски документи, удостоверяващи товаренето на процесните стоки; стокови разписки, придружаващи доставките и др. Представени са фактури за придобиване собствеността върху процесните меса и месни продукти от страна на предходни доставчици- “Емимар В” ЕООД (лист 489) и “Терит” ЕООД (листи 490-495). Според обяснения от жалбоподателя (лист 606), транспортът на стоките е за cметка на доставчика.

Извършена е насрещна проверка на предходния доставчик “Емимар В” ЕООД, за което е съставен ПИНП с №1625-1100257-03 от 11.11.2011г. (листи 372-373). В отговор на ИПДПОЗЛ с Изх.№12-53-06-610 от 18.10.2011г. (лист 374), като приложение към придружително писмо от 10.11.2011г. (лист 384) са представени множество документи (листи 385-434), между които фактура с №110 от 09.08.2010г. (лист 385); договор за влог с №51 от 13.05.2010г. (листи 386-391), с влогоприемател “Еврофриго” АД, за съхранение на стоки на влогодателя /”Емимар В” ЕООД/; договор за влог с №26 от 14.01.2010г. (листи 397-401) и анекси съм същия, с влогоприемател “Фриго Сток” ЕООД, за съхраняване стоки на “Емимар В” ЕООД; протоколи за ВОП /вътреобщностно придобиване/ на месо; международни товарителници (ЧМР) за превоз на товари с получател “Емимар В” ЕООД; фактури, издадени от чуждестранните доставчици на предходния доставчик.

Извършена е насрещна проверка на предходния доставчик “Терит” ЕООД, резултатите от която са отразени в ПИНП с №1625-1100257-04 от 11.11.2011г. (листи 217-219). Като приложение към писмо с Вх.№19-53-02-2953 от 10.11.2011г. (лист 229) и в отговор на отговор на ИПДПОЗЛ с Изх.№19-53-02-2953 от 17.10.2011г. (лист 227), от страна на “Терит” ЕООД са представени множество документи (листи 230-304), между които фактури, издадени към “Сам-М” ЕООД; протоколи за ВОП на меса и месни продукти; ЧМР за извършен превоз на товари, по които “Терит” ЕООД е получател; инвойс фактури за осъществения внос; договор за влог с №57 от 01.06.2010г. (листи 261-266), с влогоприемател “Еврофриго” АД, за съхранение на стоки на влогодателя /”Терит” ЕООД/; договор за влог с №68 от 01.08.2010г. (листи 276-279) и анекси към същия, с влогоприемател “Фриго Сток” ЕООД, за съхранение на стоки на влогодателя /”Терит” ЕООД/; извлечение от cметка “3041-стоки на склад”; извлечения от дневниците за продажбите на предходни доставчик. Към ревизионната преписка са приобщени РД с №1010621 от 05.05.2011г. (листи 305-324) и РА с №200101621 от 14.06.2011г. (листи 325-346) за извършена ревизия на “Терит” ЕООД по прилагането на ЗДДС за периода 30.04.2010г. – 31.10.2010г., според който РА на ревизираното лице са вменени задължения по ЗДДС в общ размер от 771 650,05 лв., представляващи отказано право на приспадане на данъчен кредит, поради липса на реални доставки.

Органите по приходите приемат, че непредставянето на товарителници, пътни листи и други документи, съпътстващи превоза на процесните месни продукти от “Сам-М” ЕООД до жалбоподателя; липсата на доказателства, че прекият доставчик разполага с необходимата кадрова и материално-техническа обезпеченост, позволяваща му изпълнението на доставките; липсата на подписи върху стоковите разписки и търговските документи, издадени от прекия доставчик към жалбоподателя, придружаващи изпълнението на доставките; някои несъответствия между посочените държави за произход на месата в търговските документи, издадени към жалбоподателя и посочените от предходните доставчици държави на произход на месата, продадени на прекия доставчик; липсата на транспортни документи, съставени по повод доставките между прекия доставчик и предходните такива; липсата на представени ветеринарномедицински свидетелства (здравен ветеринарен сертификат), придружаващи транспортирането на месо и суровини от животински произход, съгласно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) и правилника за неговото прилагане; обуславят извод за липса на доставки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС по издадените 9 броя фактури, липсата на данъчно събитие по чл.25 от ЗДДС. Съответно начисленият по 9-те фактури ДДС се явява неправомерно начислен и за жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит.

Посочи се по-горе, че признаването на получател по облагаема доставка на правото на приспадане на данъчен кредит по чл.68 от ЗДДС се обуславя от наличието на някое от условията, посочени в чл.71 от ЗДДС, като задължително се държи cметка за наличието на облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от закона и при наличието на такава се се проверява изпълнението на предпоставките, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

Няма спор, че условието по чл.71, т.1 от ЗДДС е налице, доколкото жалбоподателят притежава данъчен документ /фактури/, издадени му прекия доставчик, които фактури са отразени в справките-декларации и в дневниците за продажбите за съответните периоди. Спорът е концентриран върху реалността на фактурираните доставки с предмет меса и месни продукти.

Пак според заключението по назначената ССЕ, фактурите, издадени от “Сам-М” ЕООД, са платени по банков път; отразени са в счетоводството на жалбоподателя по съответните регистри- заприходени са по дебита на cметка “303-продукция”, данъкът е отразен по дебита на cметка “4531-начислен данък за покупките”, стойността на стоките и данъка са отразени по кредита на cметка “400-доставчици”, плащанията са отразени по кредита на cметка “503-разплащателна cметка в левове” срещу дебитиране на cметка “400-доставчици”; фактурите са включени в съответните справки-декларации и дневници за покупките; осчетоводяването на процесните фактури е извършено съгласно ЗСч, ЗДДС и ППЗДДС. Приложение 2 към заключението на експерта (листи 971-975) детайлно проследява последващата реализация на месните продукти. И пак според процесния РА няма извършени корекции на начисления данък по последващите продажби на месните продукти.

По делото са приети РД с №1007991 от 10.12.2010г. (листи 754-789) и РА с №2001007991 от 25.01.2011г. (листи 790-827) за извършена ревизия на “Емимар В” ЕООД по прилагането на ЗДДС за периода 14.03.2009г. – 30.06.2010г., с който РА на ревизираното лице са вменени задължения по ЗДДС в общ размер от 1 836 419,33 лв., формирани от отказано право на приспадане на данъчен кредит, поради липса на реални доставки. Доколкото обаче, фактура с №110 от 09.08.2010г., издадена към прекия доставчик “Сам-М” ЕООД, е издадена извън ревизирания период, то последно посочените РД и РА се явяват неотносими към настоящето производство.

Приети са РД с №1009868 от 30.12.2010г. (листи 843-863) и РА с №20001009868 от 17.02.2011г. (листи 830-841), издадени в резултат на извършена ревизия по прилагането на ЗДДС за периода 01.01.2009г. – 30.06.2010г. от страна на прекия доставчик “Сам-М” ЕООД, с който акт на прекия доставчик на жалбоподателя са вменени задължения по ЗДДС в общ размер от 161 355,14 лв., представляващи отказано право на приспадане на данъчен кредит. Периодът на ревизия на прекия доставчик не съвпада с периода на процесната ревизия на жалбоподателя, поради което издадените спрямо “Сам-М” ЕООД РД и РА са неотносимо към настоящето производство.

От страна на жалбоподателя се представиха преводи от заклет преводач (листи 895-956) на фактурите и ЧМР-та, издадени по повод придобиването на месни продукти, както от страна на предходните доставчици “Терит” ЕООД и “Емимар В” ЕООД, така и от прекия доставчик “Сам-М” ЕООД, в подкрепа на твърдението, че предходните доставчици и прекия доставчик са придобили собствеността върху достатъчно количество месни продукти, които впоследствие да бъдат продадени на “Фреш Лоджик” ЕООД.

Преценени в своята съвкупност, доказателствата по делото обуславят извод за реалността на фактурираните 9 доставки от “Сам-М” ЕООД, поради което отказаното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 96 607,56 лв. се явява направено в противоречие с материалния закон. Съответно, жалбата се явява основателна и в тази си част.

Посоченото е в съответствие и с цитираното по-горе Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11.

С оглед очерталия се изход на делото, направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно и такива следва да му се присъдят до размера, в който са направени.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт с №16251100429 от 09.01.2012г. на Красимира Ангелова Бибова- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив, Дирекция “СДО”, на НАП, потвърден с Решение №353 от 05.04.2012г. на директора на Д”ОУИ”, а понастоящем Д”ОДОП”, при ЦУ на НАП, с който на “Фреш Лоджик” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ******, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 144 000,91 лв. и са начислени законните лихви върху тази сума.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- Пловдив, при ЦУ на НАП да заплати на “Фреш Лоджик” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ******, сумата от 10 575,00 лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:/п/.........................

/Н.Бекиров/

 

 

Вярно с оригинала.

 

 

Секретар:

 

 

НБ