РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 2

 

гр. Пловдив, 2 януари  2013 год.

                                                                                         

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение,  ХІ с., в открито заседание на  двадесет  и девети ноември  през две хиляди и дванадесета година,  в състав:

Председател:  Милена Несторова - Дичева

                  

при секретаря Марина Чиракова и участието на прокурора …………….,  като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 1472 по описа за 2012 г., и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

          Образувано е по жалба на „Шанс 2001”ЕООД, представлявано от управителя Т.И.М., със седалище и адрес на управление *****, със съдебен адрес: *****,  против Решение № 368/06.04.2012 г. на Васко Апостолов – Директор на Д”ОУИ”-гр.Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта, с което е потвърден РА № 241105155/23.12.2011 г., издаден от Е.С.-ст.инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив.

          Твърди се незаконосъобразност на оспореното решение като постановено при СПН и в противорчие с материалния закон. Конкретните посочени подробно в жалбата доводи в подкрепа на заявената теза са, че жалбоподателят не е осъществил твърдяното  от органите по приходите ВОП в размера, приет за установен на база представена от германските данъчни власти фактура със стойност, различна от тази, която е декларирана в хода на ревизионното производство. Съоветно се сочи, че необосновано е и допълнителното начисляване на ДДС върху по-високата стойност на фактура № 23/25.03.2010 г.  и се иска отмяната му ведно с произтиащите от това последици. В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител юрк.Коева взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Предмет на настоящото оспорване е Ревизионен акт № 241105155/23.12.2011 г., издаден от Е.К.С. – ст.инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, в потвърдената с Решение № 368/06.04.2012 г. на Директора на Дирекция ”ОУИ”- гр. Пловдив  при ЦУ на НАП  част макар в жалбата  като такъв да се сочи решението на Директора на Д”ОУИ”-гр.Пловдив в потвърдителната му част.

С посоченото решение оспореният по административен ред РА е потвърден в частта  за допълнително начислен ДДС в размер на 5503,70 лева и лихва в размер на 915,84 лева.

Въпросният допълнително начислен ДДС е за м.04.2010 г. като органите по приходите са приели, че жалбоподателят е осъществил ВОП по фактура № 23/25.03.10 г., издадена от германската фирма „Barikzi Abdul Khaliq” c VIN DE 225247162. Органите на приходната администрация са приели, че данъчната основа на придобиването е равна на стойността по фактурата и е в размер на 14 950 евро или 29 239, 66 лева, съответно с процесния РА е доначислен ДДС в размер на 5 503,70 лева. Едновременно с това жалбоподателят сочи, че данъчната основа по фактура №23/25.03.10 г. е 880 евро или 1721,13 лева, а не 29 239,66 лева и не следва да се доначислява ДДС. През м.02.2011 г. жалбоподателят е издал протокол по реда на чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС с данъчна основа 1721,13 лева и начислен ДДС 344,23 лева. На тази плоскост се концентрира и спорния момент по делото, а именно върху коя от двете данъчни основи посочени във фактура №23/25.03.2010 г. следва да се начисли ДДС. За изясняване на това обстоятелство, въз основа на информация, получена от системата VIES, че за първото тримесечие на 2010 г. е декларирана ВОД в Германия, а не е декларирано ВОП в България на 04.02.2011 г. данъчните органи са започнали проверка на българското дружество „Шанс-2001”ЕООД. На 17.02.2011 г. е връчено искане на дружеството, с което са изискани документи по осъществените ВОП за периода 01.01.10 г. – 30.09.10 г.  и начисляването на ДДС за тези ВОП. На 23.02.11 г. от управителя на дружеството са представени обяснения, спроед които през м.март 2010 г. същият е посетил германската фирма и е закупил посочените във фактура № 23/25.03.10 г. артикули. Закупените вещи са на стойност 880 евро и понеже били за лични нужди, фактурата не е осчетоводена в счетоводството на дружеството. Управителят е заявил, че през м.02.2011 г. фактурата ще бъде въведена в дневника за покупките и продажбите. Видно от дадените от управителя на дружеството-жалбоподател обяснения, същият отрича за сделка на стойност 14 950 евро като се представя фактура № 23/25.03.10 г., издадена от германската фирма на стойност 880 евро с предмет на доставката телевизори, монитори, микровълнови фурни, DVD плеъри, авто DVD – общо 12 броя.

На 24.03.11 г. е открита административна процедура за обмен на иформация между компетентните органи на България и  Германия, съгласно чл.5 от Регламент на ЕО 1798/2003. На 25.05.11 г. е получен отговор от германските власти, според който германският данъкоплатец е доставил стоки на стойност 14 950 евро на българския данъкоплатец, стоките са взети в Хамбург от Т.М.. Приложени са фактура № 23/25.03.10 г. на стойност 14 950 евро, потвърждения за износ/вдигане на стока и копие от личната карта на Т.М.. Във фактурата, изпратена от германските власти, предметът на доставката е идентичен с този по фактурата със същия номер и дата, представена от управителя на дружеството, но единичните цени се различават, както и количествата, откъдето произтича и разликата в общата стойност между двете фактури. Ревизиращият орган е анализирал събраните доказателства и е приел, че жалбоподателят е осъществил ВОП на стойност 14 950 евро, а не на декларираната от 880 евро. За да достигне до този извод, приходната администрация е дала превес на обстоятелството, че германският доставчик е декларирал ВОД на стойност 14 950 евро като от германските данъчни власти е представена фактура на тази стойност и потвърждение за износ на стоките.

Тези изводи не се споделят от този състав на съда. Каза се, спорният момент по делото произтича от посочените във двете фактури /едната представена от германските данъчни власти по декларирания пред тях ВОД и другата, представена от жалбоподателя/ с един и същ номер и дата, но с различни стойности. Въпросните фактури представляват частни свидетелстващи  документи, конкуриращи се помежду си. В тази връзка, при конкуренция на два частни свидетелстващи документи, съдът изгражда преценката си като ги разглежда в съвкупност с останалите събрани доказателства. Следва да се има предвид, че отговорът на германските данъчни власти се базира именно на представената пред тях фактура с по-висока стойност. В придружаващото отговора потвърждение за вдигане на стоката, подписано от управителя на дружеството-жалбоподател,  фигурира единствено номер на фактурата, но не и нейната стойност или описание на артикулите. Едновременно с това, в хода на съдебното производство, на база приетата по делото СГЕ, която не бе оспорена от страните, се изясни, че върху нито една от двете фактури положеният подпис не е на управителя на дружеството – жалбоподател. Разпитаният свидетел потвърди изложеното в обяснението на управителя на дружеството-жалбоподател, че процесните стоки, описани във фактурата, са превозени с лекия автомобил Мерцедес Е класа на управителя, което оборва извода на приходната администрация, че предмет на процесния ВОП са стоките, описани във фактурата, изпратена от германската данъчна администрация, тъй като вида и количеството им е такова, че същите няма как да бъдат транспортирани с лек автомобил. От друга страна, ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на приетата за установена данъчна основа  с процесния РА по по-високата стойност по фактурата, изпратена от германските данъчни власти. Каза се, същата е частен свидетелстващ документ, който се доказа, че не е подписан от управителя на дружеството-жалбоподател, съответно, с оглед на разпределението на доказателствената тежест и преценката му с останалите доказателства по делото, се налага извода, че същият не следва да бъде кредитиран от страна на съда. Ответникът, предвид обстоятелството, че е извел изводите си за наличие на предпоставките за доначисляване на ДДС  именно на база стойността, посочена в тази фактура, носи доказателствената тежест, че правилно е определил по-високата данъчна основа от тази, която в хода на ревизията е декларирал жалбоподателят. В хода на съдебното производство обаче не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на тази теза, различни от тези, събрани в хода на ревизията. Същата обаче бе оборена посредством ангажираните  СГЕ и свидетелските показания на св.Петков като бе проведено пълно насрещно доказване на заявеното от жалбоподателя, а именно, че процесният ВОП е на стойност 880 евро, съобразно декларираното от него в хода на ревизията.

Във връзка с горното, съдът намира жалбата за основателна и доказана, а процесния РА – за незаконосъобразен и като такъв същият следва да бъде отменен.

При този изход на делото, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат извършените от него разноски, които са претендирани своевременно и се констатираха да са в размер на 250 лева – 50 лева ДТ и 200 лева внесен депозит за ВЛ. По делото не са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар – представеното по делото пълномощно на л.25  е без уговорено възнаграждение, съответно разноски за адвокат не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Пловдивският административен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 241105155/23.12.2011 г., издаден от Е.К.С. – ст.инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с Решение № 368/06.04.2012 г. на Директора на Дирекция ”ОУИ”- гр. Пловдив  при ЦУ на НАП, с който  допълнително е начислен ДДС в размер на 5503,70 лева и лихва в размер на 915,84 лева.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, да заплати на „Шанс 2001”ЕООД, представлявано от управителя Т.И.М., със седалище и адрес на управление *****, сумата в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща  направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

Председател: