РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

163

гр. Пловдив, 21 януари 2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪД  - гр.ПЛОВДИВ, XXI състав в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и дванадесетата година в състав :

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЯВОР КОЛЕВ
                                                                                ЧЛЕНОВЕ :       ЯНКО АНГЕЛОВ

                                                                                        ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря С.С. и с участието на прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД № 1485 по описа на Административен съд - Пловдив за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от Агенция Държавна финансова инспекция, чрез гл.юрк. Е.Д.-К. против решение № 103/21.03.2012 г., постановено по н.ах.д.№ 6 по описа за 2012г. на Асеновградски районен съд, с което е отменено наказателно постановление № 11010602/ 21.10.2011 г. на директора на АДФИ, с което на Х.Г.Г. на основание чл.65 от Наредба за възлагане на малки общестевени поръчки  е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 32 ал.1 т.2 от Наредбата.

В касационната жалба се поддържа становище, че институтът на абсолютната погасителна давност по чл.81, ал. 3 от НК не е приложим в административно-наказателното производство. В тази връзка се посочва, че абсолютната давност била уредена в чл. 82 от ЗАНН, а освен това давността не е от обстоятелствата изключващи отговорността, а само такова което е пречка за реализирането й, и в този смисъл нормата на чл. 11 от ЗАНН не препраща към чл. 81, ал. 3 от НК. На следващо място се сочи и това, че института на давността е уреден в ЗАНН, респективно в случая в специалния закон – НВМОП чл. 66, ал. 1, който е тригодишен и не е изтекъл. В този смисъл иска решението на Рс да бъде отменено, съответно да бъде постановено ново решение по същество, с което да бъде потвърдено процесното НП.

Ответникът по касацията – Х.Г.Г. не взема становище по жалбата.

Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от Прокурор Пинчев предлага решението на АРС да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно решение и е процесуално допустима.

Районен съд гр. Асеновград е бил сезиран с жалба предявена от Х.Г.Г. срещу  НП № 11010602/21.10.2011 г. на Директора на А”ДФИ”, с което на Х.Г. е била ангажирана отговорността  за нарушение по чл. 32, ал. 1, т. 2 от НВМОП. С обжалваното решение, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна соченото нарушение се явява доказано. Съдът е приел обаче, че давностния срок за преследване на процесното административно нарушение е три години и е изтекъл на 14.07.2011 г. В тази връзка съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 81, ал. 3, вр. ал. чл. 80, ал. 1, т. 5,  вр. чл. 2, ал. 2 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН и на осн. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН е отменил наказателното постановление на това основание.

При така установеното от фактическа страна, спорът на първо място се концентрира по отношение на въпроса - доколкото в производството по ЗАНН е приложима разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност, с изтичането на която в общия случая образуваното наказателно производство се прекратява.

По силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН в административно-наказателното производство следва да се прилагат правилата относно обстоятелствата, изключващи отговорността, предвидени в НК, когато същите не са намерили уредба в ЗАНН. 

Прилагането, поради липса на изрична правна уредба в ЗАНН, на института на абсолютната давност уреден в чл. 81, ал.3 от НК следва да бъде сторено обаче не във връзка с правилата възведени в чл. 80 от НК, а с правилата и сроковете установени в чл. 34 от ЗАНН, респективно в отделните специални закони /закон в материален смисъл/. Последно посочения нормативен текст от ЗАНН съдържа изчерпателна правна уредба на давностните срокове /сиреч, в случая не е налице непълнота в уредбата по ЗАНН/ и точно поради това, именно те следва да се съобразят при приложението на абсолютната давност по чл. 81, ал.3 от НК, респективно в конкретния, доколкото е налице специална спрямо чл. 34 от ЗАНН норма - чл. 66, ал. 1 от НВМОП и чл. 127 от ЗОП, именно те следва да се прилагат. Настоящата инстанция счита Законът за обществените поръчки и НВМОП са специални, като в тях законодателят е определил специални срокове за образуване на административнонаказателното производство, различни от общите срокове, определени със Закона за административните нарушения и наказания. Отделно от това, не може да се говори, че давността по чл.80 и 81 НК намира приложение в административнонаказателния процес, доколкото в  ЗАНН  /чл.34, ал.2/  има собствени правила по отношение на давността, в този смисъл не е налице празнина в правото, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на общите норми на НК съобразно правилото на чл.11 ЗАНН. Прилагането на общите норми на чл.80 и 81 НК в случаите на финансови нарушения би довело на практика до невъзможност да се ангажира отговорността на нарушителите предвид законовоопределения по-дълъг срок за откриването им с оглед спецификата на вида административни нарушения.

Това обаче не е сторено от първоинстанционния съд.

Поради това постановеното от съда решение, с което процесното наказателно постановление е отменено, е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

В останалата си част мотивите на районния съд досежно извършеното нарушение и липсата напроцесуални пропуски по неговото съставяне, извън прежде посочените, са правилни. Правилно от административния орган е приложена нормата на чл.32, ал.1, т.2 от НВМОП, а административното наказание е ориентирано към законовия минимален размер, поради което не са налице основания за неговото изменение. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната му.

Водим от гореизложеното настоящата касационна инстанция счита, че неправилното приложение на закона налага отмяната на оспореното решение и постановяване на друго с което се потвърди оспореното НП  № 11010602 от 21.10.2011 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция.

Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 103 от 21.03.2012г., постановено по нахд № 6 / 2012г. по описа на Районен Съд – гр. Асеновград, ІV-ти наказателен състав  и вместо него постанови:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 11010602 от 21.10.2011 г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция с което на Х.Г.Г., ЕГН **********,***, на основание чл.32, ал.1, т. 1 от НВМОП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение по чл.65 от НВМОП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 ЧЛЕНОВЕ :