Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 118

 

гр. Пловдив, 16 януари 2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на тридесет и първи октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря М.Г., като разгледа административно дело №1548 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Дент” ООД, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от адвокат И.В.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №261105305 от 10.01.2012г., издаден от К. Г. Д.- главен инспектор по приходите в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, изнесено работно място (ИРМ) Кърджали, на Националната агенция за приходите (НАП), в частите му, потвърдени с Решение №316 от 23.03.2012г. на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” (Д”ОУИ”), гр. Пловдив, а понастоящем Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на търговското дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 19 451,02 лв. и са начислени законните лихви върху тази сума; увеличен е счетоводният финансов резултат за 2008г. по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) със сумата от 7 554,00 лв. и са извършени корекции на данъчния финансов резултат по ЗКПО за 2009г. и 2010г.

Претендира се изцяло отмяна на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, а понастоящем директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), представляван от юрисконсулт Н.П.-Ш.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, при което положение се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №1103452 от 08.07.2011г. (лист 52) на П.Д.С. - началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП е възложена ревизия на дружеството жалбоподател относно прилагането на ЗДДС за периода 01.08.2008г. – 31.05.2011г.; задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2006г. – 31.12.2010г. по ЗКПО, отм. и ЗКПО; данък по чл.чл.34, 35 и 36 от ЗКПО, отм. за периода 01.01.2006г. – 31.12.2006г.; и данък по чл.чл.194, 195 и 204 от ЗКПО за периода 01.01.2007г. – 31.12.2010г. За ревизиращи органи са определени К. Г. Д. и С.С.Т.- инспектори по приходите. Заповедта е връчена на 12.07.2011г. на М.И.- управител на ревизираното дружество. Със ЗВР с №1105305 от 11.10.2011г. (лист 53) на П.Д.С.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 12.11.2011г., като ревизираните задължения, ревизираните периоди и ревизорите не са променени. Заповедта е получена по електронната поща от “Дент” ООД на 17.10.2011г., според приложената по делото нарочна разпечатка (лист 54). Ревизионният доклад (РД) с №1105305 (листи 56-106) е изготвен на 28.11.2011г., респективно в срока по чл.117, ал.4 от ДОПК, и връчен на жалбоподателя на 15.12.2011г., като по делото не са ангажирани доказателства за направено възражение против РД. Със Заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) с №К1105305 от 02.12.2011г. (лист 848) на П.Д.С.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, е определен компетентен орган, който да издаде ревизионен акт– К. Г. Д.- главен инспектор по приходите. Посочената заповед е връчена на 12.01.2012г. на управителя на “Дент” ООД. Ревизионният акт (листи 849-870), части от който са предмет на настоящето производство, е издаден на 10.01.2012г. и връчен на М.Д.И. на 12.01.2012г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира ревизионното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Освен това, по делото е прието заверено копие на Заповед №РД-09-1 от 04.01.2010г. (листи 42-44) на териториалния директор на ТД- Пловдив на НАП, според точка І.6 от която заповед, на П.Д.С. е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии и съответно да определя компетентния орган по приходите, който да издава РА. Посоченото делегиране на правомощия съдът намира за надлежно направено, поради което процесният РА се явява издаден от компетентен орган.

На първо място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 2 броя данъчни фактури, издадени от “Лили 2007” ЕООД, съответно с №1587 от 29.08.2008г. /неприложена по преписката/, с данъчна основа (ДО) от 3 877,00 лв. и ДДС в размер от 775,40 лв.; и с №1618 от 27.09.2008г. /неприложена по преписката/, с ДО от 3 677,00 лв. и ДДС в размер от 735,40 лв. Предмет на доставките по 2-те фактури, според РА и РД, е “ел. услуги”. Според заключението на вещото лице В.Ш. (листи 894-932), по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира като съответстващо на останалите по делото доказателства, процесните 2 фактури са осчетоводени от жалбоподателя по дебита на сметка “6132- ремонт на сгради”; платени са в брой, към всяка от фактурите е приложен фискален бон, с дата и стойност, съответстващи на посоченото във фактурите. Фактурите обаче, не са отразени в дневника за продажбите и в справката-декларация за съответните периоди от страна на доставчика “Лили 2007” ЕООД.

На доставчика “Лили 2007” ЕООД е извършена насрещна проверка, резултатите от която са отразени в Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) с №16-09-1103452-3 от 28.07.2011г. (листи 842а-843). В отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с Изх.№06-7402-7 от 22.07.2011г. (листи 844-845), от Л.Н.Д.- управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, е представена декларация с Вх.№06-7402-7 от 27.07.2011г. (лист 847), с която се заявява, че дейността на дружеството е международна спедиция; никога не е извършвана друга дейност освен спедиторска; не познава фирма “Дент” ООД и не са издавани процесните две фактури към жалбоподателя.

            Въз основа на посочените констатации, органите по приходите приемат за установено, че соченото за пряк доставчик в двете фактури търговско дружество не е изпълнител на фактурираните услуги, поради което данъкът по фактурите се явява неправомерно начислен и за жалподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Съответно, на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е отказан данъчен кредит по двете фактури в общ размер от 1 510,80 лв.

Признаването на получател по облагаема доставка на материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 от ЗДДС се обуславя от наличието на някое от условията, посочени в чл.71 от ЗДДС, а при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, задължително се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 и/или чл.9, ал.1 от ЗДДС и едва след това се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

В случая, макар и формално да е изпълнено условието по чл.71, т.1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактури/ от страна на получателя по доставката, доколкото тези фактури не са издадени от неговия пряк доставчик, то за “Дент” ООД не е налице правото на приспадане на данъчен кредит. Респективно, констатациите в РА досежно разгледаните две фактури се явяват правилни и законосъобразни. Още повече, че при установена доказателствена тежест за жалбоподателя /чл.170, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК/ по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се приеме за установено, че тези две доставки са изпълнени именно от “Лили 2007” ЕООД. Следователно, жалбата се явява неоснователна в тази си част.

На второ място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 3 605,35 лв. по 23 броя данъчни фактури, издадени от ЕТШЕНЕЛ- Ш.Ш.” (листи 760-779, 783-785), издадени в периода 27.03.2009г. – 28.01.2010г., с предмет на доставките различни продукти от животински произход- свински котлет, свински гърди, свински врат, свински джолан, телешко месо, телешко шкембе, телешки джолан, телешко бон филе, телешки шол, свински уши, обезкостено свинско и телешко месо.

На доставчика е извършена насрещна проверка, за което е съставен ПИНП с №16-09-31-1103452-8 от 12.09.2011г. (листи 753-754). В отговор на ИПДПОЗЛ с Изх.№Рев.-3597 от 20.07.2011г. (листи 756-757), са представени заверени копия на процесните фактури; търговски документи, придружаващи фактурите; 6 броя данъчни фактури, издадени от предходни доставчици на едноличния търговец. Установено е, че по фактурите е направено плащане в брой; няма сключени писмени договори за доставките на месните продукти; липсват придружаващи доставките документи, изискуеми от нормите на ветеринарномедицинския контрол; липсват документи, удостоверяващи транспортирането и предаването на месните продукти на жалбоподателя. От страна на органите по приходите е прието, че издадените от едноличния търговец фактури не документират реално прехвърляне на право на собственост върху стоките, предмет на доставките, съгласно чл.6, ал.1 от ЗДДС, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на “Дент” ООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в посочения размер.

Каза се вече, че правото на данъчен кредит се обуславя от изпълнението на условията по чл.71, т.1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ, издаден от страна на доставчика, както и с наличието на реално изпълнена стопанска операция.

В случая, изискването на чл.71, т.1 от закона е налице. Освен това, съдът намира, че е налице и доставка на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 от закона, противно на приетото с процесния РА. Видно от представените в рамките на насрещната проверка писмени доказателства от страна на едноличния търговец /справка за активи в експлоатация, обобщен годишен амортизационен план за 2009г., ведомост за заплати за м.06.2009г., счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите (ОПР) за 2009г./, същият разполага с достатъчна кадрова и материално-техническа обезпеченост за изпълнение на доставките. Прекият доставчик разполага и с необходимите месни продукти, които впоследствие да продаде на дружеството жалбоподател, предвид представените в тази връзка фактури, удостоверяващи закупуването на крава (лист 780), 60 броя угоени свине (лист 780а), 7 броя ЕРД /едър рогат добитък/ (лист 781), 12 броя крави (лист 781а), 5 броя говеда (лист 782). Посоченото се подкрепя и от приетата по делото ССЕ на вещото лице Ш., илюстриращо счетоводното отразяване на придобиването на собствеността върху процесните месни произведения и тяхната последваща реализация от жалбоподателя. С оспорения РА не е извършвана корекция на начисления данък по продажбите на жалбоподателя. А според ССЕ, счетоводството на жалбоподателя е водено редовно.

Следователно, установеното по делото редовно и своевременно изпълнение на задълженията за отчитане на процесния ДДС от страна на дружеството жалбоподател и начисляването на данъка от страна на неговия доставчик, предпоставят извод за надлежно установено право на приспадане на данъчен кредит, чието отказване с оспорения РА е направено в противоречие с материалния закон. Респективно, РА е незаконосъобразен в тази си част и следва да бъде отменен.

На трето място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 3 268,41 лв., според Решение с №316 от 23.03.2012г. по 4 броя данъчни фактури, издадени от “Елко” ООД, докато всъщност е отказан данъчен кредит в общ размер от 3 164,23 лв. по 3 броя данъчни фактури с издател “Елко” ООД, съответно с №11-1312 от 09.10.2009г. (лист 559а), с ДО от 5 284,83 лв. и ДДС в размер от 1 056,97 лв.; с №11-1475 от 02.12.2009г. (лист 563), с ДО от 6 510,25 лв. и ДДС в размер от 1 302,05 лв. и с №11-2460 от 08.09.2010г. (лист 571а), с ДО от 4 026,08 лв. и ДДС в размер от 805,22 лв., тъй като посочените в Решение №316 от 23.03.2012г. на ответника фактури с №1120 от 27.10.2009г. (лист 779) и с №1121 от 27.10.2009г. (лист 783), са издадени от ЕТШЕНЕЛ- Ш.Ш.”. Предмет на доставките по 3-те фактури са “месо и месни продукти”.

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, за което е съставен ПИНП с №16-09-31-1103452-4 от 01.09.2011г. (листи 527-525). В отговор на ИПДПОЗЛ с Изх.№Рев.-3596 от 20.07.2011г. (лист 523), са представени заверени копия на процесните фактури, както и заверени копия на фактури от предходни доставчици- “Кемер” ЕООД, Евромес” ООД, ЕТ”ФАНТАСТИКА 95- Г.Ц.”; стоков поток на продуктите, продавани на жалбоподателя; банкови извлечения, удостоверяващи направените плащания по фактурите (листи 545-641).

Прието е, че липсата на доказателства за извършен транспорт на стоките по процесните 3 фактури, както и доказателства за счетоводното им заприхождаване, предпоставят извод за нереалността на тези доставки. Съответно, на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на дружеството жалбоподател е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по три от фактурите.

Правото на признаване на получател по облагаема доставка на приспадане на данъчен кредит по чл.68 от ЗДДС се обуславя от наличието на което и да е от условията, посочени в чл.71 от ЗДДС, а при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, задължително се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 и/или чл.9, ал.1 от ЗДДС и едва след това се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

В случая, съдът намира, че както условието по чл.71, т.1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактури/ от страна на получателя по доставката, които са издадени от прекия доставчик “Елко” ООД, така и реалността на доставките е налице, а отказаното право на приспадане на данъчен кредит е направено в противоречие със закона. Видно от събраните в хода на ревизията доказателства, както и проследяването в заключението по ССЕ придобиване и последваща реализация на процесните месни продукти, предпоставят извод за реално осъществени стопански операции по процесните 3 фактури. Както и по отношение на доставките с изпълнител ЕТШЕНЕЛ- Ш.Ш.”, така и по последно разгледаните с доставчик “Елко” ООД няма корекции на данъка, начислен по последващите продажби на стоките, закупени от “Елко” ООД. Освен това, не е ясно защо на жалбоподателя е отказан данъчен кредит само по 3-те фактури, като се има предвид, че от “Елко” ООД са издадени общо 44 данъчни фактури към “Дент” ООД за периода на ревизията по ЗДДС.

Ето защо, жалбата се явява основателна и в тази си част.

На четвърто място, предмет на спора е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 11 365,46 лв. по общо 15 броя данъчни фактури, издадени от “ЕМ СИ ЕМ ГРУП 2009” ЕООД в периода 08.12.2010г. – 03.05.2011г. Предмет на доставките са месо и месни продукти.

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, за което е съставен ПИНП с №16-09-31-1103452-1 от 18.08.2011г. (листи 151-152). В отговор на ИПДПОЗЛ с Изх.№1474-00-399/2/ от 04.08.2011г. (лист 153), като приложение към писмо с Изх.№8 от 15.08.2011г. (лист 157) са представени множество документи (листи 158-413), между които заверени копия на процесните фактури, заверени копия на фактури от предходни доставчици- “Уни Стийлс” ЕООД и “Николов Трюк Експорт” ЕООД; товарителници, съставени по повод транспортирането на стоката с превозвач “ЛП-Транс” ЕООД; платежни нареждания за направени плащания на фактурираните доставки по банков път; извадки от счетоводната документация на доставчика; стоков поток на продуктите, продавани на жалбоподателя; копия на фактури, издадени от предходни доставчици на ЕМ СИ ЕМ ГРУП 2009” ЕООД.

Извършена е насрещна проверка на предходния доставчик “Николов Трюк Експорт” ЕООД, за което е съставен ПИНП с №16-09-31-1103452-07 от 01.11.2011г. (листи 415-416). В рамките на проверката е изготвено ИПДПОЗЛ с Изх.№06-74-02-9 от 27.09.2011г. (листи 417-418). Дружеството не е открито на декларирания адрес при направени две посещения на място, за което са съставени два броя нарочни протоколи, съответно с №1145476 от 27.09.2011г. (лист 419) и с №1146693 от 05.10.2011г. (лист 420). Изготвено е съобщение по чл.32 от ДОПК с №06-74-02-9 от 06.10.2011г. (лист 422), поставено на информационното табло на ТД- София на НАП, офис Подуяне, на 06.10.2011г. и свалено на 21.10.2011г. Съобщението е изпратено и по пощата с обратна разписка, за което по преписката е представено копие на същата (лист 425). Лицето не е открито.

Извършена е насрещна проверка на предходния доставчик “Уни Стийлс” ЕООД, за което е съставен ПИНП с №160931110345211 от 26.10.2011г. (листи 431-432). За нуждите на проверката е изготвено ИПДПОЗЛ с Изх.№19-53-02-2719 от 26.09.2011г. (листи 439-440, 442-443), в отговор на което искане като приложение към писмо от 24.10.2011г. (лист 441) са представени множество документи (листи 444-522), между които фактури за продажби, издадени от проверяваното дружество към прекия доставчик на жалбоподателя, протоколи по чл.117 от ЗДДС за вътреобщностни придобивания (ВОП) на месо от Испания, Полша и Унгария; ЧМР и товарителници; дневници на сметки 410, 4532, 701, 400 и 500; дневници за продажби; синтетични оборотни ведомости; договор за влог с №96 от 14.02.2011г. с “Фриго Сток” ЕООД за съхранение на месо в антрепозитен хладилник.

От органите по приходите е прието, че в рамките на ревизията не са представени доказателства за наличието на кадрова и материално-техническа обезпеченост на предходните доставчици, която да им позволи изпълнението на доставките към прекия доставчик на жалбоподателя. Съответно, издадените от прекия доставчик фактури не отразяват реални стопански операции /доставка на стока по чл.6, ал.1 от ЗДДС/, поради което начисленият по процесните 15 броя данъчни фактури данък е начислен неправомерно и за жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит.

Аналогично на изложените по-горе-съображения за реалността на доставките по фактурите, издадени от ЕТШЕНЕЛ- Ш.Ш.” и “Елко” ООД, съдът намира, че и по отношение на издадените от “ЕМ СИ ЕМ ГРУП 2009” ЕООД 15 броя данъчни фактури за жалбоподателя е налице правото на приспадане на данъчен кредит.

Според чл.6, ал.1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а според чл.24, ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род /каквито несъмнено са процесните меса и месни продукти/, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В случая, в рамките на самото ревизионно производство са представени достатъчно и непротиворечиви доказателства, въз основа на които да се направи извод, че месото и месните продукти, за чиято продажба са издадени последно разгледаните 15 фактури, действително са предадени на жалбоподателя от страна на прекия му доставчик. Освен това, произходът на стоките, предмет на доставки, не е елемент от фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит. Ето защо, следва да се приеме, че фактурите, по които на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит, отразяват реални стопански операции.

В подкрепа на посоченото е и фактът, че с оспорения РА няма извършени корекции на данъка по доставки, изпълнени от жалбоподателя в рамките на ревизираните периоди, както и заключението по ССЕ.

Дори хипотетично да се допусне, че липсата на кадрова, техническа и/или материална обезпеченост на преките доставчици ЕТШЕНЕЛ- Ш.Ш.”, “Елко” ООД и “ЕМ СИ ЕМ ГРУП 2009” ЕООД да изпълнят процесните доставки предпоставя съмнение за реалността на доставките, доколкото от страна на жалбоподателя са спазени законовите изисквания и същият е в невъзможност да знае, че доставчиците му не са спазили или не ще спазят предвиденото от закона, то той има законово основание да очаква да му бъде разрешено приспадането на ДДС, който е заплатил на своите доставчици. Иначе казано, правото на упражняване от страна на жалбоподателя на процесния данъчен кредит в случая е най-малкото “легитимно очакване” за получаване на ефективно възползване от право на собственост, свързано със "собственост" по смисъла на първото изречение на чл.1 от Протокол №1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Гарантирането и защитата на това право е възведено като основен принцип и в чл.17, ал.ал.1 и 3 от Конституцията на Република България (КРБ).

Освен това, за решаване на спора по същество относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит следва да се вземе предвид и Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11 (Mahagében kft срещу Nemzeti Adóés Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (C-80/11), и Péter Dávid срещу Nemzeti Adóés Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága (C-142/11)), чийто диспозитив ясно и точно постановява: “1) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. 2) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материално правни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател”.

Предвид задължителния характер на посоченото решение на Съда на Европейския съюз, което се ползва със сила на тълкуваното нещо не само спрямо националния съд, автор на преюдициалното запитване, и евентуално на по–горните инстанции, сезирани по същото дело, но и спрямо всички други национални юрисдикции в страните – членки, както и неангажирането на доказателства по делото, въз основа на които да се направи извод за наличието на измама или нарушаване на реда за отразяване и разчитане на ДДС с бюджета, за която дружеството жалбоподател да е знаело или да е имало начин да знае, от една страна. А от друга страна, установеното по делото редовно и своевременно изпълнение на задълженията за отчитане на процесния ДДС от страна на “Дент” ООД и начисляването на данъка от страна на доставчиците му, обуславят извода за надлежно установено право на приспадане на данъчен кредит, чието отказване с оспорения РА е направено в противоречие с материалния закон.

На следващо място, в рамките на ревизията е прието за установено, че за отчетната 2007г. дружеството жалбоподател е отчело счетоводна загуба от 53 609,11 лв., докато паричните приходи на “Дент” ООД са в размер от 276 396,08 лв., а разходите са 276 493,91 лв. или разходите превишават приходите с 97,83 лв.

За 2008г. жалбоподателят отчита счетоводна загуба от 43 510,87 лв., докато ревизорите установяват разходи в размер от 427 273,48 лв. и приходи от 428 420,31 лв. или приходите превишават разходите с 1 146,83 лв.

За 2009г. е отчетена счетоводна печалба в размер от 6 405,51 лв., докато ревизорите установяват разходи от 669 404,15 лв. и приходи от 665 404,15 лв. или разходите превишават приходите с 4 000,00 лв.

За 2010г. е отчетена счетоводна печалба от 13 756,06 лв., докато ревизорите установяват приходи от 725 000,58 лв. и разходи от 725 102,02 лв. или разходите превишават приходите със 101,44 лв.

Прието е, че са налице данни за укрити приходи или доходи от жалбоподателя (чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК), при наличието на което обстоятелство е пристъпено към определяне на публичните му задължения по реда на чл.122 от ДОПК. За целта са изготвени Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, с Изх.№5313 от 04.11.2011г. (лист 111) и Уведомление с Изх.№Рев.5311 от 04.11.2011г. (листи 109-110), с които жалбоподателят е информиран, че данъчната основа на задълженията му за корпоративен данък за периода 01.01.2006г. – 31.12.2010г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК и че следва да представи декларации по смисъла на чл.124, ал.3 от кодекса. Посочените уведомления е получено по електронната поща на “Дент”ООД на 07.11.2011г., за което е представена нарочна разпечатка (лист 112), но от страна на ревизираното лице не са представени изисканите му документи.

След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК, органите по приходите приемат, че отчетената счетоводна загуба за 2008г. от 43 510,87 лв. следва да бъде намалена със сумата от 7 544,00 лв., представляваща общо направените разходи по фактура с №1587 от 29.08.2008г. и фактура с №1618 от 27.09.2008г., издадени от “Лили-2007” ЕООД, тъй като тези разходи не са документално обосновани, съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО. Съответно, следващата се данъчна загуба за 2008г. е 35 956,84 лв.

Според разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗКПО, признаването на счетоводен разход за данъчни цели се обуславя от наличието на първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), който отразява вярно стопанската операция. И след като констатациите в РА относно липсата на реални доставки по посочените две фактури, издадени от “Лили-2007” ЕООД, не са оборени, то тези фактури, като първичен счетоводен документ се явяват документи с невярно съдържание, което обстоятелство ги лишава от доказателствена сила. От своя страна, непризнатите разходи представляват данъчни постоянни разлики по смисъла на чл.23, ал.1 от ЗКПО и съобразно разпоредбата на чл.23, ал.2, т.1 от закона с тези разходи следва да се увеличи счетоводния финансов резултат за годината на счетоводно отчитане на разхода /2008г./. Както в рамките на оспорване на РА по административен ред, така и при съдебното му оспорване не са ангажирани доказателства за реално предоставяне на фактурираните “ел. услуги”, поради което увеличаването на финансовия резултат за 2008г. със стойността на неправомерно отчетен разход от 7 544,00 лв. се явява направено при правилно прилагане на закона. Респективно, определянето с РА на данъчна загуба за 2008г. от 35 956,84 лв. е законосъобразно.

За 2009г. към декларираните от жалбоподателя приходи в размер от 527 961,49 лв. ревизорите прибавят сумата от 4 000,00 лв., представляваща установената положителна разлика между разходи и приходи, установена в рамките на ревизията, в резултат на което приемат, че общият размер на приходите е 531 961,49 лв. От декларираните разходи 521 555,98 лв. са приспаднати разходите по 21 фактури, издадени от ЕТШЕНЕЛ- Ш.Ш.” и по 2 от фактурите, издадени от “Елко” ООД през 2009г., по които на жалбоподателя е отказан данъчен кредит по ЗДДС, в общ размер от 28 275,93 лв.; както и разходи от 2 657,19 лв. от неизползвани отпуски. Определен е размер на разходите от 490 622,86 лв. Разликата между определените приходи и разходи от 41 338,63 лв. е положителна величина, която обаче е намалена с данъчната загуба от 2005г. в размер на 24 794,40 лв. и с данъчната загуба за 2006г. в размер от 16 544,23 лв. Съответно, данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2009г. е нулева величина, а остатъка от загубата за 2006г. в размер от 50 678,89 лв. се пренася в следващите години.

Както бе посочено по-горе, 15-те доставки с изпълнител ЕТШЕНЕЛ- Ш.Ш.” през 2009г. и 2-те доставки от “Елко” ООД през същата година са реално осъществени стопански операции, поради което общият размер на направените по тези доставки разходи /28 275,93 лв./ следва да бъде признат на жалбоподателя за данъчни цели. Съответно, разходите на жалбоподателя за 2009г. са в размер от 518 898,79 лв. /490 622,86 лв. + 28 275,93 лв./; разликата между приходите и разходите възлиза на 13 062,70 лв.; данъчната загуба от 2005г. /24 794,40 лв./ следва да се намали със сумата от 13 062,70 лв. и на жалбоподателя да се определи пренасяне на данъчна загуба за 2005г. от 11 731,70 лв. през следващите години, както и да се определи подлежаща за приспадане през следващите години загуба за 2006г. в размер от 67 623,72 лв. Респективно, данъчният финансов резултат на жалбоподателя за 2009г. е данъчна загуба в размер от 79 355,42 лв.

Аналогично, за 2010г. на “Дент” ООД са определени разходи с 13 787,95 лв. по малко от декларираните такива, тъй като е прието, че разходите по 3 от фактурите, издадени от “ЕМ СИ ЕМ ГРУП 2009” ЕООД, на обща стойност от 9 423,54 лв., 2 от фактурите, издадени от ЕТШЕНЕЛ- Ш.Ш.”, на обща стойност от 4 026,08 лв. и по фактура с №1326 от28.01.2010г., издадено от “Елко” ООД, на стойност 338,33 лв., не следва да бъдат признати за целите на ЗКПО. Съответно, разликата между приходите и разходите е положителна величина- 26 279,23 лв. /511 195,50 лв. – 485 017,27 лв./; остатъкът от данъчната загуба за 2006г. е намален със сумата от 26 279,23 лв. и за приспадане в следващата година загуба за 2006г. е призната сумата от 24 399,75 лв.

Констатацията е неправилна. Доставките, за които са издадени процесните 6 фактури са реални, поради което разходите на жалбоподателя за 2010г. са в размер от 498 805,22 лв. /485 017,27 лв. + 13 787,95 лв./; разликата между приходите и разходите за 2010г. е сумата от 12 491,28 лв. /511 296,50 лв. – 498 805,22 лв./; не се дължи корпоративен данък; пренесената от 2005г. загуба в размер от 11 731,70 лв. се погасява; от декларираната за 2006г. загуба от 67 623,72 лв. се погасява сумата 759,58 лв. и се пренася в следващата година следва да се признае сумата от 66 864,14 лв. Респективно, данъчният финансов резултат на дружеството жалбоподател за 2010г. е данъчна загуба в размер от 66 864,14 лв.

С оглед очерталия се изход на делото, жалбоподателят има правото на разноски, съразмерно на уважената част от жалбата му /17 940,22 лв./, а ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за отхвърлената част от жалбата /9 064,80 лв./ в минимален размер, определен по реда на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт с №261105305 от 10.01.2012г. на К. Г. Д.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив, ИРМ- Кърджали, на НАП, в частта му, потвърдена с Решение №316 от 23.03.2012г. на директора на Д”ОУИ”- Пловдив, а понастоящем Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на “Дент” ООД, със седалище и адрес на управление: ***, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 19 451,02 лв. и законните лихви върху тази сума, за сумата от 17 940,22 лв. и законните лихви върху тази сума.

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт с №261105305 от 10.01.2012г., като определя данъчен финансов резултат за 2009г. по ЗКПО от 79 355,42 лв. данъчна загуба и финансов резултат по ЗКПО за 2010г. от 66 864,14 лв. данъчна загуба.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалите и части.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, да заплати на “Дент” ООД, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 398,60 лева съразмерно на уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА “Дент” ООД, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, сумата от 612,59 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:.........................

/Н.Бекиров/