Р Е Ш Е Н И Е

 

№192

 

Град Пловдив, 17 януари  2014 година

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХVІІІ състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОРДАН  РУСЕВ

 

 

при участието на секретаря Т.К. и на прокурора БОРИС МИХОВ, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 1678 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на „Зара фуражи“ АД, ЕИК ***, против Ревизионен акт/РА/ № 241106219 от 01.02.2012г., издаден от Е.С.Ц. – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.Пловдив, потвърден в обжалваната част с Решение № 426/19.04.2012г. на Зам. Директора на Дирекция “ОУИ”/сега дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/-Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказан данъчен кредит в размер на 589912,10 лв. и са определени лихви.        

 Оспорващият твърди,че изводите на органа по приходите за непризнаване на правото на данъчен кредит се явяват немотивирани, неподкрепени с надлежни доказателства и формулирани при неясна фактическа обстановка. Счита, че неправилно в хода на ревизията не са взети предвид представените от бившата управителка на „Руми-60” ЕООД копия на документи, а същите били от съществено значение за определяне на задълженията му по ЗДДС. Посочва, че органите по приходите не са издирили и други лица, при които би могло да се открият данни или факти, които да докажат извършването на доставка по процесните фактури. Прави се искане за прогласяване на нищожност на РА в частта му, обхваната от АПВ №П 2078/16.03.2007г., а в останалата част по същество се иска отмяната му, като се сочи, че няма основание да се отказва право на данъчен кредит на основание чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС /отм./ и чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Претендира разноски.

Ответният административен орган - Директор на Дирекция “ Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не взема становище по депозираната жалба. 

           Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез участвалия в производството  прокурор, излага становище за неоснователност на жалбата, като намира, че ревизионният акт е законосъобразен.                        

Административен съд – Пловдив, осемнадесети състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

           Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния орган в структурата на приходната администрация, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната допустимост.

            Разгледана по същество жалбата е основателна по изложените по-долу съображения. 

 Ревизията на „Зара фуражи“ АД е започнала със Заповед за възлагане на ревизия № 1104043/11.08.2011г., изменена със ЗВР № 1106219/21.11.2011г. и двете издадени от Началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол” при ТД на НАП, гр. Пловдив, упълномощен със Заповед № РД-09-1/04.01.2010г. на Директора на ТД на НАП- гр. Пловдив. Предметът на ревизията е бил проверка на задълженията по ЗДДС за периода 01.06.2006г. – 31.08.2007г.

Издаден е Ревизионен доклад № 1106219/03.01.2012г. от органите по приходите, определени със заповедта за възлагане на ревизия. Против доклада е депозирано възражение вх. № 1870/19.01.2012г. Въз основа на РД е издаден и обжалвания РА № 241106219/01.02.2012г., редовно връчен на пълномощник на жалбоподателя на 03.02.2012г.

Ревизията на жалбоподателя обхваща данъчните периоди 01.06.2006г. -31.08.2007г. Тя е повторна и е във връзка с решение № 688/27.07.2011г. на директора на дирекция ОУИ -Пловдив, с което е отменен РА № 241100646/04.05.2011г. и РА за поправка № 1115851/27.05.2011г.  

С процесния РА е отказан данъчен кредит в размер и по фактури, както следва:

-         412 673.76 лв. по фактури, издадени от „Руми-60” ЕООД с ЕИК  ** през данъчните периоди  м.06.2006г.-м.12.2006г. и м.02.2007г. – м.06.2007г. Фактурите са с предмет на доставка различни количества зърно и услуги.

На посочения доставчик е извършена насрещна проверка, документирана с Протокол № 2401-104043-9977/12.09.2011г. Изготвено е ИПДПОЗЛ №04-53-06-1570/14.09.2011г., за чието връчване са извършени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК. В указания срок не са представени исканите документи.

Ревизиращите са извършили проверка в информационния масив на НАП, при която е било установено, че дружеството-доставчик е дерегистрирано по ЗДДС на  21.08.2008г. по инициатива на данъчен орган и дължи суми по ДДС в особено големи размери. Фактурите са били включени в съответните дневници за продажби и справки- декларации по ЗДДС.

Ревизираното лице и настоящ жалбоподател, в молба от 09.11.2011г.  е посочило, че счетоводната документация на доставчика за 2006г. и 2007г. се намира при бившия управител и собственик на това дружество- Румяна Христова  от гр.Силистра. Органите по приходите са извършили насрещна проверка на това лице, в хода на която то е представило заверени копия на поисканите му документи и писмени обяснения, от които органите по приходите са установили, че между двете дружества няма сключени договори за доставка на стоки и плащанията са ставали по банков път. Представени са копия на банкови извлечения, платежни нареждания, оборотни ведомости на сметки от гр.70, сметка 4532 и сметка 411.

В писмените обяснения е посочено, че фирмата не е разполагала, нито е наемала складове и съоръжения за съхранение на зърно. Практиката е била то да се транспортира директно от зърнопроизводителя до клиента. Доставчикът не е имал назначен персонал. Товаренето се е извършвало от производителя, а разтоварването на зърното- от клиента. Като превозвач на стоките по процесните фактури е използван ЕТ „ДАР- Д.В.” с ЕИК **, като е посочено, че стойността на транспорта е включена в цената. Представени са фактури  от предходни доставчици на зърно и приемо-предавателни протоколи.

Въз основа на горното ревизиращият орган за 2006г. е установил, че  по издадените фактури от „Руми-60” ЕООД, не се доказва счетоводното начисляване на ДДС като задължение към бюджета, както  и реалното изпълнение на доставките, документирани в издадените фактури. Констатирано е, че на основание чл.64, ал.1, т.3 от ЗДДС/отм./ и чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС/отм./ не следва да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени през 2006г. от „Руми-60” ЕООД.

Относно фактурите, издадени от същия доставчик през 2007г.,  данъчният кредит е отказан на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС.

Ревизиращите органи не са признали правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 177 238.34 лв.  по фактури,  издадени от „Аспарух -55” ЕООД с ЕИК **, с правоприемник „Корал -15” ЕООД за данъчни периоди м.10,м.11,м.12.2006г.,м.01,м.02,м.03 и м.08.2007г. Предмет на доставка по фактурите са царевица, зърно, пшеница. Те са отразени в дневниците за продажби и справките декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди.

С Протокол № 2401-104043-9978/30.09.2011г. е документирана извършена насрещна проверка на доставчика. Изготвено е ИПДПОЗЛ № 04-53-06-1575/14.09.2011г., което е връчено лично на представляващия го. В указания срок не са представени исканите документи относно наличието на сключени договори с ревизираното дружество, начисляването на ДДС, извършени разплащания, предходни доставчици на стоките, наличието на материална и кадрова обезпеченост за извършване на доставките.

Установено при ревизията е, че „Корал -15” ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 05.08.2008г. по инициатива на орган по приходите. Към момента на проверката дружеството има задължения към бюджета в особено големи размери.

Ревизираното лице в молба от 09.11.2011г.  е посочило, че счетоводната документация на доставчика за 2006г. и 2007г. се намира при бившия управител и собственик на това дружество-Г.Г. от **. Органите по приходите са извършили насрещна проверка на това лице, в хода на която то е декларирало, че не разполага с оригинални документи. В хода на ревизията  са присъединени и протоколите за извършени по време на предходната ревизия насрещни проверки на този доставчик, при които управителят или упълномощено от него лице не са открити на адреса за кореспонденция и изготвените искания за представяне на документи са връчени чрез прилагане към досие. В законоустановения срок не са представени исканите документи.

При предходното ревизионно производство от досието на „Корал 15” ЕООД са предоставени:заверено копие на ГДД по чл.51, ал.1 от ЗКПО за 2006г., заедно с Годишен отчет, Счетоводен баланс и ОПР. Ревизиращите са установили, че задълженото лице не е подавало ГДД за финансовата 2007г. Няма данни за регистрирани ЕКАФП.

На ревизиращите са били представени фактури, ведно с приемни бележки и пътно-прехвърлителни разписки, Договор за покупка на зърно на 05.01.2007г. между ЕООД „Аспарух-55” –Продавач и АД „Провими Зара” /с правоприемник АД „Зара фуражи”/- Купувач; справка за доставени суровини за 2006г. и 2007г. от ЕООД „Аспарух-55”, съдържаща информация за МПС и шофьор относно зърното по дати и количества; осчетоводяване на процесните доставки, обяснение, съгласно което стоките са доставени с транспорт на доставчика и са вложени в производство на фуражни смески.

Въз основа на събраните документи ревизиращите са приели, че „Корал -15” ЕООД, правоприемник на ЕООД „Аспарух-55” не е представило изисканите му по реда на ДОПК документи, справки и обяснения. Направен е извод, че дружеството не притежава такива, защото те не са представени нито след връченото лично на представляващия ИПДПОЗЛ, нито от лицето, за което жалбоподателят сочи, че съхранява оригиналите на счетоводни документи. В ОПР и счетоводния баланс за 2006г. не са налице доказателства за трудов, технически и технологичен ресурс за извършване на каквито и да било доставки. Дружеството не е подавало уведомления по чл.62 от КТ за 2006г. и 2007г., не е подало ГДД по ЗКПО за 2007г. Констатирано от приходните органи е, че липсва ресурс  от страна на ЕООД „Аспарух-55” за извършване на доставките, вкл. и за транспорт на зърно, независимо от обстоятелството, че АД „Провими Зара”, с правоприемник АД „Зара фуражи”, в своите първични и вторични документи сочи,  ЕООД „Аспарух-55” ЕООД за доставчик на зърно, което документално приема и заприхождава като материален актив и впоследствие изписва като вложен в продукция. Не са налице доказателства за транспортиране на стоките, заети лица, материална обезпеченост за извършване на доставките, разплащане по тях, произход на стоката.  

Въз основа на горното ревизиращият орган е установил, че относно издадените фактури от „Аспарух-55” ЕООД през 2006г., с правоприемник „Корал -15” ЕООД, не се доказва счетоводното начисляване на ДДС като задължение към бюджета, както и реалното изпълнение на доставките, документирани в издадените от него фактури на ревизираното лице. Констатирано е, че на основание чл.64, ал.1, т.3 от ЗДДС/отм./ и чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС/отм./ не следва да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени през 2006г. от „Аспарух -55” ЕООД. 

Относно фактурите, издадени от същия доставчик през 2007г.,  данъчният кредит е отказан на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, тъй като не е доказано реалното извършване на доставки на стоки и данъкът по тях се явява начислен без основание.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          

По искане на пълномощника на оспорващото дружество беше допусната съдебно-техническа експертиза. Заключението по същата беше прието в съдебно заседание на 04.03.2013г. без възражения от страните. В него вещото лице Ст.Ж. приема, че „Зара фуражи“ АД е разполагало с налична складова база за получаване, складиране и съхранение на зърното, предмет на спорните фактури. Дава точно описание на складовата и производствена база на жалбоподателя и технологична схема на произвежданите фуражи за птици, свине и други животни.

По делото беше допусната и съдебно-счетоводна експертиза, основното заключение, по която беше прието в съдебно заседание на 17.04.2013г. В него експертът Т.Р. е изследвал счетоводството на доставчиците „Руми 60“ ЕООД и „Аспарух 55“ ЕООД и на жалбоподателя, както и това на превозвача ЕТ „Дар-Даринка Велкова“. Фактурите за покупка са отразени от „Руми-60“ ЕООД по дебита на с-ка 304 срещу к/т на с-ка 401“Доставчици“, плащанията са отразени по кредита на с-ка 501 и 503. Фактурите да отразени в ДП за съответните периоди. При „Зара фуражи“ АД експертът е установил, че всички фактури и от двамата доставчика са включени в СД и ДП за съответните данъчни периоди, стойността на фактурите от „Руми-60“ ЕООД е отразена като приход по к/т на с-ка 702. ДДС по същите фактури е отразен като задължение към бюджета и че ДДС по фактурите от 2006г. е начислен като задължение по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС/отм./. На следващо място вещото лице посочва, че данъчните основи по фактурите от двамата доставчика са платени по банков път, по фактурите от 2006г. е платен по сметките на доставчиците. В счетоводството на доставчика „Руми 60“ ЕООД има отразени фактури от ЕТ *** за извършени транспортни услуги. Счетоводството на  Руми 60“ ЕООД е водено редовно през проверяваните периоди. Изследвани са и фактурите издадени от ЕТ *** като е прието, че са включени в СД за периодите, стойностите са отразени по кредита на с-ка 703 и ДДС е отразен по кредита на с-ка 4532, данъчните основи и ДДС са платени по банков път, като ДДС по фактурите от 2066г. бил платен от получаващите дружества по ДДС-сметка на едноличния търговец. Заключението продължава с данни, че през проверяваните години ЕТ *** е разполагал с 13 товарни автомобила, завадени като активи по дебита на с-ка 205, а през 2007г. е разполагал с 15 товарни автомобила. Посочва се, че има съставяни товарителници, пътни листове. Проследено е как са изписвани закупените материали, и че жалбоподателят за ревизирания период има заведени 5 броя товарни автомобила. В счетоводството на жалбоподателя нямало данни за получени транспортни услуги, свързани с процесните доставки. Експертът Р. е посочил общо произведената продукция от „Зара фуражи“ за проверяваните периоди като е изчислил, че получените по процесните фактури количества пшеница и царевица представляват повече от 50% от общо вложените количества в произведеното. Коментиран е въпросът, че с РА № 190000600/25.03.2008г. на „Корал 15“ ЕООД, правоприемник на „Аспарух 55“ ЕООД е извършена ревизия за периода 10.10.2006г. до 31.08.2007г. и ревизиращите не са извършили промени в декларираните доставки по фактури, издадени на „Зара фуражи“ ЕООД. 

На 18.10.2013г. е прието и допълнително заключение по ССЕ. В него се коментира доставчикът „ Аспарух 55“ ЕООД. Проследена е веригата на доставка на царевица и пшеница, като всички фактури за покупка са отразени от дружеството по дебита на с-ка 304 срещу к/т на с-ка 401, а плащанията са отразени по к/т на с-ка 501 и 503. Същите фактури са отразени в ДП и ДДС за покупките е платен но ДДС-сметка на доставчиците. Същите са включени в СД, ДДС е отразено като задължение към бюджета, данъчните основи и ДДС по издадените към „Зара фуражи“ АД са платени по банков път и ДДС-сметка на доставчика. Проследени са и отношенията на това дружество с посоченото като превозвач ЕТ“Дар-Д.В.“. Дадено е заключение за редовно водено счетоводство при този доставчик.   Съдът дава вяра на експертните заключения като професионално изготвени и отговарящи на целите и задачите, за които са били допуснати СТЕ и ССЕ по делото.

От правна страна съдът приема за установено следното:

Ревизията е била извършена от компетентен орган и е приключила в законоустановения срок, като в хода на съдебното производство не се установиха нарушения на процедурата по провеждането и.

Искането за прогласяване на нищожност на обжалвания РА за периода 01.07.2006г.-28.02.2007г. е основателно. То се базира на приетия АПВ № 2078/16.03.2007г./л.2048/.

Действително с издадения АПВ данъчната администрация е признала, че за всеки един от процесните данъчни периоди дружеството има право на възстановяване на декларирания данък добавена стойност, като резултатите за тези данъчни периоди са в съответния размер на декларирания по справка-декларацията. По делото не се спори, че посоченият Акт е влязъл в сила - изрично е изявлението на администрацията- писмо изх. № РД-50-7338#1/14.10.2013г.               /л.3239/. 

Не се спори и за това, че заповедите за възлагане на ревизия са издадени от органи по приходите - началник Сектор "Ревизии", дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, както и безспорно е обстоятелството, че ревизията е възложена след изменението на нормата на чл. 129 ал. 3 от ДОПК /ДВ, бр. 108/19.12.2007г./.

Производствата по издаване на акт за прихващане или възстановяване и ревизионното производство в обсъждания случай са с предмет данъчно-осигурителни задължения за един и същи период и с идентичен адресат.

Законодателят не е конкретизирал в чл.129, ал.3, изречение второ ДОПК кои актове за прихващане или възстановяване има предвид, тоест дали това са всички актове за прихващане или възстановяване, включително влезлите в сила до 19.12.2007 г., или има предвид само актовете, издадени след цитираната дата. Действието на акта за прихващане или възстановяване се характеризира с признаването на права на данъчния субект, като са възможни две юридически хипотези.

При първата хипотеза органът по приходите е установил, че срещу подателя на искането съществуват насрещни публични вземания, включително данъчно-осигурителни. Тогава действието на акта за прихващане е с правно погасителен ефект. В хипотезата, при която данъчният субект не дължи данъци или задължителни осигурителни вноски, съответно липсват други публични вземания, с акта по чл.129, ал.3, изречение първо ДОПК на подателя на искането само се възстановяват недължимо платените или събрани суми.

Преценката за оспоряемостта на акта за прихващане или възстановяване е свързана с предвидената в чл.129, ал.7 ДОПК обжалваемост на този акт по реда за обжалване на ревизионните актове. Окончателният акт за прихващане или възстановяване се ползва с формална правна сила и представлява стабилен административен акт.

Настоящият съдебен състав приема, че издадените и влезли в сила до изменението на чл.129, ал.3 ДОПК актове за прихващане или възстановяване са формирали стабилитет и са проявили своето съдържание. Стабилитетът и осъщественото съдържание на актовете предшестват изменението на чл.129, ал.3 ДОПК, те са заварени от него, поради което не могат да бъдат отлагани във времето след промяната на нормата.

Актът за прихващане или възстановяване, придобил статута на окончателност преди 19.12.2007 г., не може да бъде оттеглян или изменян след цитираната дата чрез възлагане и извършване на ревизия, приключваща с ревизионен акт, издаден по реда на чл.112, чл.113 ДОПК.

Незачитането на стабилитета на акта за прихващане или възстановяване, проявил своите последици до изменението на чл.129, ал.3 ДОПК, е в противоречие с принципа на правовата държава и нарушава правната сигурност. Този стабилитет може да бъде преодолян след 19.12.2007 г. само чрез възлагане и извършване на ревизия по особения ред на чл.133, чл.134 ДОПК.

Нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК е процесуално правна и има действие за напред. Доколкото настоящото ревизионно производство е образувано след влизане в сила на соченото изменение, то следва да се приеме, че процедурата е опорочена, лицето издало ЗВР и ЗОКО не е разполагало с материално-правната компетентност да стори това, РА не е съставен от определения за това по надлежния ред компетентен орган, не е спазена и предвидената в закона форма.  Тези констатации за нарушения на административно-производствените правила при издаването на процесния РА обосноват извод за нищожност на същия.

Това налага обжалвания РА да бъде обявен за нищожен в частта му по установяванията за данъчни периоди от 01.07.2006г до 28.02.2007г.

В останалата част за данъчни периоди м.06.2006г. и м.03.2007г. до м. 08.2007г. жалбоподателят ангажира доказателства за реално извършване на фактурираните доставки от доставчиците „Руми 60“ ЕООД и „Корал 15“ ЕООД , правоприемник на „Аспарух 55“ ЕООД.

          За периода от 2006г. настоящият състав приема, че са налице всички кумулативни предпоставки на чл.64 от ЗДДС /отм./ за признаване право на приспадане на данъчен кредит. Това се доказва от събраните доказателства и от заключението по ССЕ, от където става ясно, че начисляването на ДДС в счетоводството на доставчиците е извършено в съответствие със законовите изисквания, в частност – чл. 55, ал. 5 и ал. 6 от ЗДДС/отм/ и от друга се доказа реалността на доставките по оспорените фактури, съобразно чл. 6 от ЗДДС/отм./, чрез казаното от експерта по СТЕ за наличие на ресурсна и кадрова обезпеченост у доставчиците и сграден фонд за съхранение на купеното зърно от жалбоподателя.

За периодите на 2007г. следва да се има предвид, че за да се признае на получателя по облагаема доставка материалното пра­во на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за въз­никване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това на­лице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 или чл.9 ал.1 от ЗДДС и ед­­­­ва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, рег­ла­­ментирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл.71, ал.1, т.1 ЗДДС, свързано с при­­тежаването на данъчен документ/фактури/от страна на прекия доставчик, който е издал проблемните фактури, както и че е отразил спорните първич­ни счетоводни документи в дневниците за продажби и справките декларация за съ­ответния данъчен период и в счетоводството си, по който начин е начислил да­нъка по смисъла на понятие в чл.86 от ЗДДС, което от друга страна следва да се посочи, че съгласно действащото законодателство не е и предвидено като пре­д­поставка за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кре­дит за получателя. 

Спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС в процесния случай е наличието на осъ­ще­ст­вена обла­га­­ема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от с.з. на стоките – в случая –царевица и пшеница.   

Изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка между  прекия доставчик и жалбоподателя са поради липса на доказателст­ва за транспорт, за съхранение на стоките, за произхода на сто­ки­те.

 Според легалното определение на чл.6 ал.1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно пра­во върху стока.

Относно реалното осъществяване на тези доставки доказа­тел­ства са представените още в хода на ревизията фактури, касателно тяхното сче­товодно отразяване при оспорващия и доставчика. 

От страна на жалбоподателя в хода на съдебното оспорване на РА, се представиха доказателства относно реалност на стопанските операции, във връз­ка с които е упражнено правото на данъчен кредит, оспорено от реви­зи­ращите ор­га­ни.

Представени бяха годни доказателства за транспортирането на стоките, както и принципно за придобиването на стоки от рода на процесните от прекия доставчик, за да може същият да се разпореди в пос­ледствие с тях в полза на оспорващия търговец.  В тази насока е заключението –основно и допълнително по ССЕ.  Представените фактури и доказателствата за транспорт и съхранение могат да обосноват извод за реално осъществяване на сделките. По делото се представени и пътни листове, товарителници, който факт е от същест­вено значение с ог­лед легалното определение на чл.6 ал.1 от ЗДДС. 

При това положение, съдът намира, че представените по делото писмени до­­­­к­азателства позволяват да се направи обоснован извод, че за данъчните периоди м.03.2007г. до м. 08.2007г. е налице реал­ност на пряката доставка. 

Изложените съображения, предвид на идентичността на представените до­ка­­зателства, касаят и предходните доставки по стоковия поток спрямо дос­тав­ките, обективирани с фактурите. 

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че фа­к­турите, издадени от “Руми 60” ЕООД и „Корал 15“ ЕООД за данъчните периоди м.03.2007г. до м. 08.2007г. удостоверяват осъществена облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от с.з., поради което и следва да се приеме, че по тях е на­числен п­ра­во­­ме­рно данък и на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС следва да се признае пра­вото на да­нъчен кредит за получателя по тях.

В този смисъл незаконосъобразно с процесния РА на оспорващия е отказано правото на данъчен кредит по тези спорни фактури за данъчните периоди м. 06.2006г., м.03.2007г. до м. 08.2007г., в резултат на ко­ето следва същият да бъде отменен в тази му част като незаконосъобразен.   

С оглед яснота и прецизност в изложението следва да се изложат мотиви относно изводите за значението на РА на прекия доставчик – „Корал 15“ ЕООД влязъл в сила, обхващащ процесния период, за който не е извършена корекция на начисления от доставчика ДДС. Според решение от 31 януари 2013 г. по дело C-642/11 ("Стройтранс" ЕООД) и решение от 31 януари 2013 г. по дело С-643/11 ("LVK - 56 EOOД) Член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка и само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Следователно според СЕС принципът на данъчен неутралитет допуска на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение че липсва облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е извършена корекция на декларирания от последния ДДС. В настоящия казус се установи, че реалността на сделката е доказана и е налице осъществена размяна на стоки и материални блага.

По отношение на разноските, в нормата на чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК се съдържат правила за тяхното определяне, като в тях се включва възнаграждение за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част от жалбата. Обсъжданата законова норма урежда изчерпателно въпроса за присъждане на разноски в данъчния процес, поради което не е приложима общата разпоредба на чл. 80 ГПК. Видно от приложения към делото договор за правна помощ се установява, че дружеството е упълномощило адвокатско дружество "Комсийски и съдружие" - гр. Ст.Загора да го представлява по образуваното административно дело пред Пловдивския административен съд по жалбата срещу РА № 241106219 от 01.02.2012г. От приложената фактура № 0…383/15.05.2012г./л.2021/ е видно, че за осъществяването дейност доверителят (дружеството) е заплатило на довереника възнаграждение в размер на 45600 лв. с ДДС. Пълната сума включва в себе си и ДДС, което не се заплаща като разноски, тъй като тя представлява данък, който при определени от закона предпоставки се възстановява като данъчен кредит. Аргумент за това е и § 2а от ПЗР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който предвижда, че размерът на възнаграждението по наредбата е сумата без включения в нея ДДС. Затова искането за разноски в частта за заплатено адвокатско възнаграждение следва да се уважи до 38000лв. и е неоснователно за сумата от 7600 лева, представляваща размера на ДДС.  При това положение ответната администрация следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 50лв.-държавна такса, 1300лв.- възнаграждения на вещите лица по СТЕ и ССЕ и 38000лв.-адвокатско възнаграждение или общо- 39350лв. 

         Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

            ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен акт /РА/ № 241106219 от 01.02.2012г., издаден от Е.С.Ц. – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.Пловдив, потвърден с Решение № 426/19.04.2012г. на Зам. Директора на Дирекция “ОУИ”/сега дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/-Пловдив при ЦУ на НАП в частта за данъчни периоди от 01.07.2006г-28.02.2007г.

            ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ № 241106219 от 01.02.2012г., издаден от Е.С.Ц. – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.Пловдив, потвърден с Решение № 426/19.04.2012г. на Зам. Директора на Дирекция “ОУИ”/сега дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/-Пловдив при ЦУ на НАП в останалата му част, като незаконосъобразен.

            ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „Зара фуражи“ АД, ЕИК ***, сумата от 39350/тридесет и девет хиляди триста и петдесет лева/ разноски по делото.           

            Решението  подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :  /п/