РЕШЕНИЕ № 74

гр. Пловдив,  14.01.2013 год.

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                                                                        

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ІІ състав в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ

                                                                                                   

при секретар Т.К. като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 1737 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

       

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК. Образувано е по жалба на Л.Ч.К., като ЕТ “Л.К.– **“, ЕИК ****, с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК **** срещу Ревизионен акт №  211105720 от 15.02.2012 г., издаден от П.К.К., на длъжност главен инспектор по приходите при Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, потвърден с Решение № 478 от 04.05.2012 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”, гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта за непризнато право на данъчен кредит в размер на 23 814, 96 лв. за м.юни, 2011 г. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Сочи се, че е неправилен извода за недоказан произход на стоката при доставчика и се твърди реална възможност за придобиване от дружеството-жалбодател на продадените му количества. На следващо място се твърди, че неспазването на трудови и осигурителни задължения от страна на доставчика не е предпоставка за отказ на данъчен кредит при получателя. Сочи се, че фактурираните стоки били получени и заплатени съобразно договор за доставка, като стоките били приети и индивидуализирани без забележки съгласно описаните кантарни бележки и приемо-предавателни протоколи. Твърди се че, в противоречие с директива 2006/112/ЕО и практиката на съда на ЕО се обвързвало правото на данъчен кредит с произхода на стоката, и то при собирачите – ФЛ, нерегистрирани по ДДС, като договорните отношения между същите  и доставчика не били релевантни за правото на данъчен кредит.  Твърди се, че в мотивите на решението на Директор ДОУИ последният сам си противоречи, като отбелязва, че всички лица потвърждават брането на гъби за дружеството, къде и кога е извършвано, а след това – че това били само декларативни твърдения на доставчика; че нямало данни за фактическо предаване на стоката, а в същото време в решението ясно било отбелязано, че транспорта е за сметка на доставчика, а предаването  на стоките е по приемо-предавателни протоколи в базата на жалбодателя в с.Змеица.  Иска се оспореният ревизионен акт да бъде отменен, като се претендира  и присъждане на разноски.        

 Ответникът чрез процесуален  представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, и моли съдът да я остави без уважение, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в посочената негова част. Жалбата пред настоящата инстанция е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес. Това налага извод за нейната процесуална допустимост.

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед № 1103783 от 28.07.2011 г., издадена от С.И.Ш., на длъжност Началник Сектор „Ревизии“ Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив. В предметният обхват на ревизията, посочен в заповедта, е установяване на задължения по ЗДДС за периода 01.10.2010 г. до  30.06.2011 г., включително. Същата е връчена на ревизираното лице на 02.08.2011 г. Срокът за извършване на ревизията е съответно продължен с последваща Заповед № 1105720/ 31.10.2011 г. , издадена от същия орган по приходите. С оглед делегирането на правомощия по чл.112, ал.2, т.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК, по делото е представена и Заповед № РД-09-1 от 04.01.2010 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив.  В хода на  развилото се ревизионно производство е съставен Ревизионен доклад № 1105720 от 16.12.2011 г., като въз основа на него и на Заповед за определяне на компетентен орган № К 1105720 от 19.12.2011г., е постановен оспорения в настоящото производство Ревизионен акт № 211105720 от 15.02.2011 г.  Постановения ревизионен акт е обжалван от неговия адресат пред Директора на Дирекция “ОУИ” - гр. Пловдив, който с Решение № 478 от 04.05.2012 г. го е потвърдил в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 23 814, 96 лв., а в останалата част го е отменил и върнал преписката на ТД на НАП – Пловдив за издаване на нов ревизионен акт.

Извършената ревизия, относно правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС обхваща периодите от 01.10.2010 г. до 30.06.2011 г., през които основният предмет на дейност на задълженото лице е търговия на едро с твърди и течни горива, като дружеството не разполага със склад за съхранение на горива. През периода на ревизията фирмата е осъществявала и търговия с горски продукти – боровинки и гъби. Гъбите са съхранявани в собствен склад и са изнасяни за Полша. При преглед на преписката и материалите към нея е установено, че предмет на обжалване е непризнатият от ревизията данъчен кредит общо в размер на 23 814,96 лв. по 20 броя фактури издадени от „Ран Инвест Къмпани” ЕООД в периода от 01.06. до 22.06.2011г. на обща стойност 119 074, 80 лв. с предмет „прясна гъба – пачи крак” – 21 409 кг. Плащането по фактурите е в брой. Анализирайки документите, събрани в хода на извършена насрещна проверка на доставчика, както и тези предоставени от самото ревизирано лице органът по приходите е направил извод, че фактурите издадени от „Ран Инвест Къмпани” ЕООД, по които се претендира данъчен кредит през м.06, 2011г. представляват документи, в които посоченото не съответства на обективната действителност, тъй като същите не отразяват реално извършени доставки на стоки. Правната норма, на основание която е отказан данъчният кредит е чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, което от своя страна е прието като основание за корекция на данъчната основа на получените доставки и на приспаднатия данъчен кредит от ЕТ „Лилко Касабов – Дили”. Жалбоподателят е оспорил въпросните констатации, в резултат на които му е отказан данъчен кредит, на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, като е възразил, че така цитираната норма от фактическа страна изисква да се установи неправомерно начислен данък от съответния доставчик, а конкретни доказателства за това по преписката не са били събрани или изложени, напротив, правомерността на начисления данък и включването му в дневника за продажби на доставчика били факт. Посочено е също така, че основанието за непризнат данъчен кредит е „недоказан произход” на стоката при доставчика. Основен аргумент за това била „невъзможността” на персонала му да добие фактурираното количество гъби. Това обстоятелство лицето счита за ирелевантно по отношение на оспорените облагаеми доставки, по които то е получател. Понятието „произход на стоката” не било релевантно за правото на ДК по конкретните облагаеми доставки. Подобно тълкуване било в противоречие с характера на ДДС като косвен, некумулативен и многофазен данък. Твърдението, че процесните фактури са безстокови и неистински било напълно необосновано според лицето, тъй като доставчикът му потвърждавал предаването на фактурираните количества гъби и плащанията по тях. В заключение лицето изтъква, че изследваните количества гъби са предмет на последваща реализация /ВОД/ от дружеството в рамките на същите данъчни периоди, което потвърждава тяхната наличност.

При извършената проверка на всички приложени документи към данъчната преписка е прието за установено, че претенциите на жалбоподателя, по отношение установената липса на доставка са неоснователни по следните съображения:

С протокол е извършена насрещна проверка на „Ран Инвест Къмпани” ЕООД, за целите на която до дружеството е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. По повод искането е представено писмено обяснение от упълномощено от управителя на „Ран Инвест Къмпани” ЕООД лице, в което се обяснява, че стоката е транспортирана от мястото и на добиване до базата на фирма ЕТ „Лилко Касабов – Дили” в с.Змеица, община Доспат с нает транспорт. Гъбите са добивани в землището на местност Юндола, община Велинград, област Пазарджик от колектива на отдел „Селскостопански” към фирма „Ран Инвест Къмпани” ЕООД, съгласно заповед № 4/30.05.2011 г. За добитите количества има издадени протоколи за приемане на продукция от добив, заверени от комисия назначена със заповед № 5/ 31.05.2011г. Протоколите за приемане на продукция от добив на гъби „Пачи крак” са заверени в книгата за входящ контрол на добитата продукция от отдел „Селкостопански”. Няма предходни доставчици по доставките свързани с добитата гъба „Пачи крак”. Плащането по фактурите е по банков път и в брой, за което са представени: счетоводна разпечатка на банкова сметка ***тида: клиент „Лилко Касабов - Дили” ЕТ. Представени са заверени копия от ведомост за заплати за м.06, 2011 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.4 от КТ за назначения персонал, протокол за подадените данни с Декларация обр.1. Стоката е предадена на фирма ЕТ „Л.К. – ***” съпътствана от приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки и фактури – оригинал за съответните количества. От страна на ЕТ „Л. К. –***” лицето, претеглило и приело количествата е В.Д.. Транспортното средство е микробус марка Мерцедес, модел Спринтер с рег № РА 6419 ВА, нает с договор от 01.05.2011 г., чието заверено копие е приложено. Транспортът е за сметка на „Ран Инвест Къмпани” ЕООД.  По т. ІІ от ИПДПОТЛ, касаеща представяне на писмени обяснения от управителя на „Ран Инвест Къмпани” ЕООД, от упълномощеното лице е заявено, че писмени обяснения по тази точка не може да представи, поради факта, че на 16.07.2011 г. управителят и едноличен собственик на фирма „Ран Инвест Къмпани” ЕООД е катастрофирал тежко и към датата на деклариране лицето се намира все още в противошокова зала на УМБАЛСМ „Пирогов” гр. София, като е посочено, че към настоящия момент лицето няма физическа възможност да даде каквито и било обяснения за обстоятелствата свързани с исканите обяснения по горе упоменатата точка.  В отделна декларация „Ран Инвест Къмпани” ЕООД сочи имената на 16 лица участвали в брането на гъби „пачи крак” през периода. В нея е посочено, че в качеството си на управител лицето Р.Б.М. също е участвал при брането на продукцията. Р.Б.М. - шофьор, назначен по трудов договор от 31.05.2011г. и И.Г.Л. заместник управител - назначен по трудов договор от 31.05.2011г. също са брали гъби. На останалите лица има издадени граждански договори. Според обяснението през периода на бране част от лицата участвали в брането и показали добри показатели, са назначени на трудов договор, видно от приложена Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.4 от КТ за назначения персонал. Към момента на заявлението, сумите по гражданските договори на лицата не са изплатени, поради факта, че на 16.07.2011г. управителят и едноличен собственик на фирма „Ран Инвест Къмпани” ЕООД е катастрофирал тежко и към датата на деклариране лицето се намира все още в противошокова зала на УМБАЛСМ „Пирогов” гр. София.  Към декларацията има приложени 13 броя граждански договори с описаните в РД лица за извършване на услугата – бране на гъби в м.Юндола. Посоченото възнаграждение на всички работници е 500,00 лв. и всички граждански договори са сключени на 30.05.2011 г. В тези договори няма посочени срокове за извършване на работата – начален и краен срок. В същото време от предоставените справки от фирма „Ран Инвест Къмпани” ЕООД е установено, че по счетоводни сметки няма начислени осигуровки за сумите по граждански договор.

Извършени са насрещни проверки на лицата, намиращи се в трудови и извънтрудови правоотношения с „Ран Инвест Къмпани” ЕООД от които е изискано да отговорят на следните въпроси: “1. Имате ли сключен трудов или граждански договор с фирма „Ран Инвест къмпани” ЕООД с б-т 201511754? 2. Каква работа сте извършвали, място на изпълнения? 3. Работно време на договора, размер на изплатеното възнаграждение - суми и дати на получаване на възнагражденията? 4. Как, кога и къде е станало брането на гъби, какъв сорт и какво количество гъби сте брали?  5. Как е осъществено транспортирането на работниците от личните домове до района на бране на гъби? 6. За чия сметка е транспортирането на гъбите и къде са съхраняване до осъществяване на доставката? 7. Чия собственост е материалната база за съхранение на гъбите? 8. Имате ли разрешение за бране на гъби от горския фонд на Р.България –в коя област?  Представете копие на разрешението и копие от бележката за платена такса за разрешението за бране на гъби”. От направените 13 броя насрещни проверки на работниците брали гъби „пачи крак” е установено следното: И.А.Г. – трудов договор от 06.06.2011г. - пазач - невъоръжена охрана на оранжерия; Б.И.Б. - трудов договор от 06.06.2011г. – напуснал на 13.06.2011г.; Г.Д.И. - трудов договор от 06.06.2011г.; М.Д.У. - трудов договор от 06.06.2011г.; Ф.Д.А. – работила е по договор във фирмата , но не знае какъв;  П.В.М. – работила е по договор във фирмата; М.К.П. - трудов договор от 06.06.2011г.; Ф.Я.А. – трудов договор от 22.06.2011г.; Г.И.Л. - трудов договор от 22.06.2011г.; ЗВ.М. - трудов договор от 04.07.2011г.; Я.Р.А. - работил е по договор във фирмата; Д.Х.Л. – граждански договор от 01.06.2011г.  Анализирайки резултатите от извършените проверки е прието за установено, че наетите по граждански договор лица, за които „Ран Инвест Къмпани” ЕООД представя граждански договори, не били потвърдили това обстоятелство, с изключение на едно от тях, и не представили доказателства за изплатено възнаграждение /сметки за изплатени суми/. Всички лица са потвърдили, че са брали гъби за „Ран Инвест Къмпани” ЕООД, тъй като са били на трудов договор с фирмата, но не били потвърдили наличието на сключени граждански договори. В обясненията си те посочили, че с транспорт на фирмата са били превозвани в околностите на Велинград, Юндола и други места от страната, където са събирали гъби и билки, каквито са им казвали да събират от фирмата. Набраните количства са предавани на управителя Р.Б.М.. Количество не е посочвано. Спали са на палатки в гората. Брането е било през м. юни и юли. Предаването на гъбите е ставало вечерта след приключване на брането. Идвала е кола на пътя и там са предавани набраните количества. Количеството набрани гъби е измервано, записвано в списък и плащано веднага на лицето, но документи за плащане не били представени. При преглед в информационната система СУП на НАП е установено и прието, че: И.А.Г. – сключил е трудов договор с Ран Инвест Къмпани на 06.06.2011 г – лицето декларира, че е работил като невъоръжена охрана, т.е. той не е участвал в брането на гъби;  Б.И.Б. е работил на трудов договор във фирма „Перфект –НГ” до 06.06.2011г. и за м. юни 2011г. има 3 работни дни. Лицето прекратява трудовия си договор с „Ран Инвест Къмпани” ЕООД на 13.06.2011 г.; Г.Д.И. - е работила на трудов договор във фирма „Перфект –НГ” до 06.06.2011г. и за м. юни 2011г. има 3 работни дни;  М.Д.У. - е работила на трудов договор във фирма „Перфект –НГ” до 06.06.2011г. и за м. юни 2011г. има 3 работни дни;  Ф.Д.А. - е работила на трудов договор във фирма „Перфект –НГ” до 06.06.2011г. и за м. юни 2011г. има 3 работни дни;  П.В.М. - е работила на трудов договор във фирма „Перфект –НГ” до 06.06.2011г. и за м. юни 2011г. има 3 работни дни;  М.К.П. - е работила на трудов договор във фирма „Перфект –НГ” до 06.06.2011г. и за м. юни 2011г. има 3 работни дни; Ф.Я.А. - е работил на трудов договор във фирма „Перфект –НГ” до 06.06.2011г. и за м. юни 2011г. има 3 работни дни; Г.И.Л. - е работил на трудов договор във фирма „Перфект –НГ” до 06.06.2011г. и за м. юни 2011г. има 3 работни дни; Д.С.А. - е работила на трудов договор във фирма „Перфект –НГ” до 06.06.2011г. - и за м. юни 2011г. има 3 работни дни.  От всички работници, запитани дали са работили на трудов и/или граждански договор само 1 работник е декларирал, че е работил на граждански договор – Д.Х.Л.. Според регистрите на НАП - 9 броя работници са работили до 06.06.2011 г. в друга фирма на трудов договор и не са отсъствали от работа, вследствие на което е направен извод, че те не са участвали в брането на гъби от 01.06.11 г. до 05.06.11 г. включително. И.А.Г. е декларирал, че е работил като невъоръжена охрана на оранжерия, вследствие на което е направен извод, че той не е участвал в брането на гъби. Г.Д.И. е декларирала, че „през свободното време и почивните дни съм ходила да събирам гъби и диворастящи плодове”, а ЗВ.М. е започнал работа на 04.07.2011 г., т.е. ЗВ.М. изобщо не е участвал в брането на гъба „Пачи крак” през м. 06, 2011 г. Има 2-ма работника - Ф.Я.А. и Г.И.Л., които са започнали работа на 22.06.2011 г. – последния работен ден, на който има издадена ф-ра на ЕТ”Лилчо Касабов - Дили”, т.е. те също не са участвали в събирането на посочените количества гъби в предходните дни. Ревизиращият екип приема, че и следните лица са участвали в брането на гъби:  Р.Б.М. – управител на фирмата; Р.Б.М. - шофьор, назначен по трудов договор от 31.05.2011 г.; И.Г.Л. - заместник управител - назначен по трудов договор от 31.05.2011 г.  Към преписката с протокол е присъединено изпратено до БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА БИЛКАРИТЕ И ГЪБАРИТЕ гр. София Искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица. От отговора на Асоциацията се установява, че обичайното количество гъби пресен пачи крак, което едно лице може да набере в рамките на един ден е от 5 до 7-8 кг. Ако времето е хубаво, т.е. много топло, а берачът е добър, добитото количество може да достигне до 20 кг. за един ден. Ревизията е направила съпоставка между количеството добити гъби от „Ран Инвест Къмпани” ЕООД, описано в изготвените протоколи и броят на работниците заети във фирмата през периода от 01.06. до 22.06.2011 г., който според проверяващите варира между 4 и 14 човека. За целите на тази съпоставка е изготвена справка по дни, от която е видно, че средно на един работник се пада на ден да набере гъба пачи крак от 57 кг до 343 кг на човек. В обясненията си лицата не са конкретизирали набраните от тях количества, като е посочено, че през този период те са извършвали и друга селскостопанска работа в оранжерията на дружеството. В обясненията предоставени от „Ран Инвест Къмпани” ЕООД е посочено, че продукцията е добивана и предавана в местност Юндола, община Велинград. Посочва се, че съгласно Инструкция № 17 от 10.08.1999 г., страничните ползвания в горите и земите от горския фонд се разрешават с писмено позволително, издадено от държавното лесничейство по образец. В обясненията предоставени от доставчика се сочело, че не се изискват разрешителни за съответната дейност, което в случая не кореспондирало с горепосочената норма, следователно „Ран Инвест Къмпани” ЕООД не разполага с позволителни за странично ползване и книга за изкупени, реализирани и налични недървесни продукти. В тази връзка ревизиращите са посочили, че макар „Ран Инвест Къмпани” ЕООД да декларира, че добиването и предаването на гъбите е ставало в района около Юндола, община Велинград, тези твърдения били само декларативни и  неподкрепени със съответните доказателства, а именно разрешително за откриване и поддържане на изкупвателни пунктове, издадено от общината на чиято територия е организирано същото, както и позволително за странични ползвания, издадено от съответното държавно лесничейство, по образец. От описанието на гъбата - пачи крак, ставало ясно, че това е малка гъба с малък грамаж и набирането и в особено големи количества ден след ден е невъзможно, това се потвърждавало и от отговора на Асоциацията на гъбарите, които дават добив на ден от 5 до 8 кг, и в особени случаи до 20 кг. Вследствие на всичко изложено е прието, че по фактурите издадени от „Ран Инвест Къмпани” ЕООД с получател ЕТ „Лилко Касабов - Дили” не се доказва наличието на доставка, с прехвърляне на право на собственост върху вещи, определени по своя род, с оглед факта, че не е възможно да се добие фактурираното количество гъби - пачи крак с толкова работници. Посочено е, че наличният персонал на дружеството-доставчик е ангажиран и в отглеждането и брането на зеленчуци, отглеждани в оранжерия на фирмата, находяща се в с.Мало Конаре, следователно работниците за които се твърди, че са добивали гъби са съвместявали тази дейност едновременно с работата си в оранжерията. Предвид горепосочените факти е прието, че не се доказва произхода на гъбите, не става ясно от кои лица е добита и изкупена гъба пачи крак прясна – 21 409 кг., макар от дружеството доставчик да са представени редица документи, като протокол за добитото количество гъби и кантарни бележки, липсват такива, които по неоспорим начин да докажат, че именно лицата наети в дружеството по трудови и извънтрудови отношения са предали посочените в обясненията си гъби.  Сочи се, че предметът на доставките са пресни гъби, т.е. родово определена вещ. Съгласно чл.24 от ЗЗД прехвърляне на собствеността върху родово определените стоки ставало в момента, в който страните не само са се споразумели за количеството и стойността на сделката, но и са определили конкретната стока, предмет на сделката, а при липса на такова определяне - в момента на фактическото й предаване. Определянето на стоката, предмет на доставката, можело да стане с физическото й отделяне в отделна опаковка, склад, транспортно средство или посредством индивидуализирането й по друг начин, еднозначно сочещ за коя стока рискът се носи от купувача. В конкретния случай отделянето на стоките чрез тяхното транспортиране и предаването им от прекия доставчик на ревизираното лице следвало да се удостовери със съответните транспортни документи регламентирани в Закона за автомобилните превози -товарителници, пътни листа, спецификации и др., каквито не били представени за нуждите на ревизията от доставчика „Ран Инвест Къмпани” ЕООД, който според представеното обяснение е извършил транспорта на фактурираните количества гъби от мястото на тяхното събиране до складовата база на ревизираното лице, находяща се в с. Змеица, общ. Доспат. Според документите представени от „Ран Инвест Къмпани” ЕООД гъбите са били транспортирани с микробус марка Мерцедес, модел Спринтер с рег. № РА 6419 ВА, нает с договор от 01.05.2011г., чието заверено копие е приложено. За въпросното МПС нямало представен регистрационен талон, от който да е видно, чия собственост е, както и дали фирмата която го е предоставила има правомощия да се разпорежда с него, нямало товарителници и пътни листове, т.е. документи изготвени във връзка с направените множество курсове и начина на зареждане с гориво, необходимо за експлоатацията на въпросното превозно средство, разпечатки на счетоводни сметки за неговото заприхождаване и изписване, като материален запас, при потреблението, макар видно от приемо-предавателните протоколи почти всеки ден през м.06, 2011г. е следвало да се извършват курсове по маршрута от мястото на товарене на гъбите в местността Юндола, община Велинград и до с.Змеица, община Доспат, не бил без значение и факта, че фирмата наемодател на МПС е собственост и се представлява от И.Г.Л., който е и заместник управител в „Ран Инвест Къмпани” ЕООД, назначен по трудов договор от 31.05.2011 г.  ревизиращите са приели, че след като в хода на ревизията не е установено предаването, т.е. прехвърляне на правото на собственост върху тази вещ, то не е налице и доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, последното било следствие от самото съдържание на понятието доставка на стока визирано в чл.6 от ЗДДС, а именно: доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стока. Ревизията не  могла да установи произхода на тези родово определени вещи. По отношение тяхната наличност в дружеството – доставчик, също липсвали доказателства, тъй като от „Ран Инвест Къмпани” ЕООД не била представена хронологична ведомост на сметка 304 - стоки, за аналитичност  „Стоки/прясна гъба пачи крак” за м.06, 2011 г., поради което не било възможно да се установи начално салдо за съответния месец /складовата наличност на 01.06.2011 г./, съответното завеждане на определени количества гъби, като придобити, както и представяне на съответния документ, послужил като основание за определяне цената им на придобиване, въз основа на който е извършено и заприхождаването на стоките в патримониума на дружеството, количествено и стойностно. Въз основа на гореизложеното следвало, че документите представени от „Ран Инвест Къмпани” ЕООД и дадените обяснения от лицата са неистински и с невярно съдържание, написани за целите на данъчното облагане. В тази връзка следвало да се подчертае, че макар ревизираното дружество да представяло документи, че разполага със складова база в с. Змеица, общ. Доспат, представляваща масивна сграда, в която има хладилни камери, склад за амбалаж, сушилни и умивални, в които са съхранявани пресните гъби, липсата на достоверни документи, а не такива създадени за целите на ревизията, като приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, изкупвателни разписки и др. подобни, удостоверяващи придобиването на предмета на изследвания стоков поток – пресни гъби, от фирма „Ран Инвест Къмпани” ЕООД, не давала възможност да се установи пряката, причинно-следствена връзка на осчетоводените от ЕТ „Лилко Касабов - Дили” по с-ка 304 „Стоки”, пресни гъби пачи крак – 21 409 кг. и впоследствие изписани на разход, свързан с декларирани ВОД, с доставките от „Ран Инвест Къмпани” ЕООД, станали предмет на изследване.  В жалбата лицето твърдяло, че понятието „произход на стоката” не е релевантно за правото на ДК по конкретните облагаеми доставки. В тази връзка се изтъква, че действително произходът на стоката не е елемент на фактическия състав на чл.68 от ЗДДС, но е пряко свързан с наличието на реалност на доставките, а събраните документи в хода на ревизията не доказват реалното извършване на доставка на стоки, за да бъде налице доставка на стоки, на първо място било необходимо да има наличие на такива стоки. Последното обаче не се удостоверявало с годни доказателствени средства, с оглед факта, че не било възможно „Ран Инвест Къмпани” ЕООД да добие такова количество гъби - пачи крак с толкова работници, а липсата на доставка на стоки предопределяла невъзможността, както за възникване на данъчно събитие, така и за определяне датата на възникването му, от което следвал извода, че за ревизираното лице не възниква правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл.68, ал.2 от ЗДДС. Направен и извод, че със събраните по време на ревизията документи не може да се докаже, че прекият доставчик на жалбоподателя реално е добил, чрез наличния си персонал, коментираните в РА количества гъби, както и не може да се докаже, че той е прехвърлил собствеността върху тях на ревизираното лице, т.е. не е доказана реална доставка на стоки за тези количества, като този извод е  направен с оглед правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава. По отношение претенциите на жалбоподателя, че изследваните количества гъби са предмет на последваща реализация /ВОД/ от фирмата в рамките на същия данъчен период, което потвърждавало тяхната наличност, е отбелязано следното: от една страна фактът, че стоки от вида на процесните – прясна гъба “пачи крак” са продадени от ревизираното лице на дружество от общността, не доказвал факта, че тези стоки са получени по процесните фактури от „Ран Инвест Къмпани” ЕООД.  Последващата доставка на стоката по принцип представлявала косвено доказателство за реалност на предходната доставка /в случая процесната/, но само когато били налице доказателства за прехвърлянето на собствеността по тази процесна доставка, такова било и становището на ВАС, изразено в Решение № 12662 от 28.10.2010 г. В жалбата също били посочени решения на ВАС, но те касаели прилагането на отменения ЗДДС, в сила до 31.12.2006 г. За целите на облагането по ЗДДС, съответно за признаване право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставките от значение било дали доставката е осъществена между лицата посочени като страни по доставката в съответния данъчен документ /в случая данъчните фактури/ и съответно – дали предвидените в закона предпоставки са изпълнени именно по отношение на тези лица. За да бъде признато право на данъчен кредит не било достатъчно данъчният субект да притежава данъчна фактура, в която е посочен като получател и данъкът да е начислен от доставчика, а било безусловно необходимо да е извършена реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Начисляването на данък без да е извършена реална доставка представлявало неправомерно начисляване на данък, което е предвидено в чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, като условие препятстващо възникването и признаването на право на данъчен кредит.  Посочено е също, че ЕТ „Л.К. - **”, може да е извършил ВОД на гъби пачи крак, но въпросните количества станали предмет на последваща продажба не са закупени от фирма „Ран Инвест Къмпани” ЕООД,  което говорело за изкупени от ревизираното лице гъби от физически лица,  без право на данъчен кредит. Предвид всичко изложено е прието, че констатациите на органа по приходите за отказан данъчен кредит са правилни и следва да бъдат потвърдени.

В хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е приета без заявени възражения от страните по делото. В изпълнение на поставените задачи, вещото лице  А. е посочило следното: в раздел ІІІ на заключението подробно е проследено как е заведено счетоводно, съответно отписано цялото количество гъби, предмет на 20 бр. фактури от м.юни, 2011 г., всички с издател” Ран инвест къмпани” ЕООД, както и плащанията по тях, включително начисления ДДС; от книгата за входящ контрол  и Протоколите за приемане на продукция е видно, за периода от 01.06.2011 г. до 22.06.2011 г. е отразен добив на гъби в общо количество 21 406 кг; по счетоводната сметка 301 “доставки” във фирмата доставчик “Ран инвест къмпани” ЕООД са осчетоводени добити гъби “пачи крак” само в стойност, представляваща себестойността на добитите гъби /без заприхождаване на количества. Разходите  за добиване на гъби “пачи крак” са отразени в счетоводни сметки от група 60 – “разходи по икономически елементи”. Приходите от продажба на гъби “пачи крак” по процесните 20 бр. фактури са осчетоводени по счетоводна сметка 701, а счетоводно реализацията на стоката е надлежно отразена в движението по счетоводните сметки. Издадените от “Ран инвест къмпани” 20 бр. фактури за продажба на гъби “пачи крак” на ЕТ “Лилко касабов – Дили” са отразени в Дневника за продажбите за данъчен период юни, 2011 г. Сумата на посочения в таблицата в раздел ІІІ на заключението ДДС по процесните 20 бр. фактури в общ размер на 23 814, 96 лв. участва в разчета с бюджета по Справка-декларацията за ДДС за данъчен период м.юни, 2011 г., отчетена в ТД на НАП с протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС вх. № 1300-1110122/ 13.07.2011 г. По данни от платежно-разчетната ведомост на фирма “Ран инвест къмпани” ЕООД за м.юни, 2011 г. и приложените към делото справки от персонален регистър на НАП – Пазарджик се установява, че през месеца в дружеството работят по трудови договори за осемчасов работен ден лица по длъжности и брой, изброени в раздел ІІІ в общ брой 25 човека, като за м.юни, 2011 г. са начислени и изплатени трудови възнаграждения на 25 човека. На 30.05.2011 г. “Ран инвест къмпани” ЕООД е сключило граждански договори с 13 лица да извършат бране на гъба “пачи крак” в местност Юндола, общ.Велинград. По счетоводна сметка 304 “Стоки” за отчетния период м.юни, 2011 г. е заприходено количество гъби “пачи крак” 21 406 кг на обща стойност 119 074, 80 лв., при единична цена 5, 6794 лв. на основание посочените 20 бр. фактури. Издадените от “Ран инвест къмпани” ЕООД 20 бр. фактури за доставка на гъби “пачи крак”, получени от жалбодателя са отразени в дневника за покупките на последния за данъчен период м.юни, 2011 г. с поредни номера в стойност на сделката и начислен 20 % ДДС. Последващата реализация на стоката е отразена в движението по счетоводни сметки 304, 411, 702 и 503. Отразеното като получено количество гъби “пачи крак” по процесните 20 бр.фактури е осчетоводено като реализирано – износ за Полша през данъчен период м.юни, 2011 г., като за осъществяване на износа жалбодателя е издал фактури, както са изброени в раздел ІІІ от заключението. По всички издадени фактури за извършения износ жалбодателя е получил плащания по манковата сметка на фирмата в “ОББ” АД. Издадените от жалбодателя фактури за последваща реализация на гъби “пачи крак”, износ за Полша, са отразени в Дневника за продажби на жалбодателя за данъчен период м.юни, 2011 г., с поредни номера в стойност на сделката и начислен 20 % ДДС, изброени в таблицата в раздел ІІІ от заключението. Сумата на посочения в таблицата ДДС по процесните 20 бр. фактури в размер на 23 814, 96 лв. участва в разчета с бюджета по Справка-декларацията за ДДС за данъчен период м.юни, 2011 г., отчетен в ТД на НАП – Смолян с Протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС. Съгласно съществуващата счетоводна документация   и водените счетоводни регистри в счетоводството на жалбодателя конкретния стоково-паричен поток е установим, същият в хронологична последователност на придобиване, заприхождаване и последваща реализация е отразен в аналитичните ведомости на счетоводни сметки 304 и 702, а самото парично разплащане в лева е отразено в движението по счетоводна сметка 501, 503, а стойностния израз  на стоково паричния поток е отразен в данните по справките при отговорите на въпроси 1 до 3 в констативно съобразителната и заключителната част на заключението.

В хода на съдебното производство, от страна на жалбоподателя са ангажирани и гласни доказателствени средства, като са разпитани двама свидетели. Свидетелката Г.И. е заявила, че през 2011 г., м.май и юни е била назначена на граждански договор в “Ран инвест къмпани” ЕООД и е ходила да бере гъби в районите на Велинград, Юндола, Света Петка, почти ежедневно. Извозването е било с превоз на фирмата, брано е предимно пачи крак, гъбите са предавани в края на работния ден на представители на фирмата, като е плащано на място и ежедневно, като претеглянето на набраното количество е ставало от представител на фирмата. Като количество, набирано за ден свидетелката сочи 20-30 кг. Посочва, че  освен нея в брането са участвали и други хора, включително със семействата, като свидетелката също била водила и други хора. Броят на лицата не се уточнява, но се посочва “немалко хора сме били, щом ни извозваха с автобуси”. Свидетелката сочи също, че са били назначени “като на изпитателен срок”, а след това била назначена на постоянен договор и работила в с.Мало конаре производство на краставици. Свидетелят И.Л. е заявил, че юни месец, 2011 г. работил по трудов договор като управител в “Ран инвест къмпани” ЕООД, като фирмата се занимавала с добиване на диворастящи гъби в Родопите, в частност около Юндола, над Велинград.   В някои дни според свидетеля са набирани по няколко тона, в други дни много по-малко. За нуждите на счетоводството се изготвяли протоколи за добити количества, след края на деня и съответното замерване на добитите количества. Свидетелят сочи, че участвал в продажбата на гъби на Лилко, понякога лично карал гъбите в Змеица с буса, където гъбите били измервани на неговия кантар, пишели се кантарни бележки, фактура, касови бележки, като плащането ставало понякога на ръка, понякога по банков път, в някои случаи със закъснение. Бусът бил Мерцедес Спринтер, дълга база, с товароносимост 1,5 тона, но бил претоварван “от два до три тона”. Свидетелят сочи, че отивал с хората сутрин, също участвал в процеса на бране на гъбите, заедно с целият персонал на фирмата, като лицата на граждански договор вземали семействата си, за да им помагат, включително със свидетеля идвала съпругата му, която към този момент била безработна. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като обективни непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото.

Като доказателства в хода на производството са изискани и са представени  договор за наем на микробус марка Мерцедес, модел Спринтер, рег. № РА 64 19 ВА, регистрационне талон на същия микробус, издаден на 03.01.2012 г., като видно от номерата на рамата и двигателя става въпрос за същия микробус, с която се твърди да са извозвани гъбите, 4 бр. хронологични регистри по сметка 301 за м.юни, 2011 г. на „Ран инвест къмпани” ЕООД, книга за входящ контрол, пълномощно.

Въз основа на изложеното до тук, следва да се приеме, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това, материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. В пълнота е спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния такъв. Впрочем, спор по тези обстоятелства не се формира между страните по делото. Разрешаването на административноправния спор по същество, налага да се констатира, че противоположните становища на страните, поддържани в настоящото производство, се концентрират по отношение на наличието на доставки на стоки, като проявени юридически факти, последица от които е възникването на съответните данъчни права и задължения за страните по тях. Според органите на приходна администрация, изводът за липсата на доставки на стоки по процесните фактури, се основава на констатацията, че в случая дружеството – доставчик не е било в състояние на достави процесните количества стоки на жалбоподателя, обратно е становището на жалбоподателя, които се основава и на съдебната практика на СЕО във връзка с тълкуването и прилагането на Директива 2006/112/ЕО.  Така очертаният спор, и становищата на страните налага да се посочи на  следното:

В ревизионния доклад, въз основа на който е издаден оспореният акт, спрямо счетоводната отчетност, водена от жалбоподателя, не са констатирани допуснати нарушения на нормативните изисквания. Както от констатациите, извършени от ревизиращите органи, така и от данните по делото се установява, че дружеството - жалбоподател е осъществявало облагаеми доставки на територията на страната и вътреобщностни доставки на стоки, за случая гъба “пачи крак”, която стопанска дейност очевидно е намерила вярно отражение в едно заведено според изискванията на закона счетоводство. Няма съмнение и спор, че дружеството е упражнило процесното право на данъчен кредит въз основа на данъчни фактури, съответстващи на изискванията на закона относно формата, в която следва да са  обективирани.  При това положение, правото на данъчен кредит е отказано от ревизиращите единствено въз основа на данните, получени от извършените насрещни проверки на прекия доставчик “Ран инвест къмпани“ ЕООД и физическите лица, от които същия е заявил, че е придобил съответните количества така, както бяха изложени в предходните части на настоящото решение. Въз основа на тези данни, на извършените проверки в информационния масив на администрацията и отговорите на отправените до жалбоподателя искания за представяне на документи и писмени обяснения, са направени крайните констатации, за това че начисляването на данъка е извършено неправомерно, и на основание чл. 70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, във връзка с чл. 25, ал.2 от ЗДДС, не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Дефиницията на понятието данъчен кредит се съдържа в чл.68 от ЗДДС и това е сумата от начислен данък върху добавената стойност на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато този закон предвижда друго. Съответно, според  чл. 71, т.1 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. В конкретния случай, тези предпоставки са налице. Разрешаването на административноправния спор по същество, налага да се посочи още следното: В конкретния случай, няма съмнение, че процесните първични счетоводни документи касаят доставка на стока – гъби, т.е. касае се за договор за продажба. Договорът за продажба е – двустранен /възникват задължения и за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/. Договорът за продажба е неформален по принцип. Продавачът има две основни задължения: да прехвърли собствеността /чл.183 от ЗЗД/ и да предаде продадената вещ /чл.187 от ЗЗД/. Продажбата има не само облигаторно действие. Съгласно чл.24 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. От този момент продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погиване на вещта. Едно от изключенията на това правило е установено в чл.24, ал.2 от ЗЗД. Това изключение се отнася до търговските покупко-продажби,  каквито каза се, са процесните сделки – които имат за предмет родово определени  вещи – гъби.  В този случай, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. Според разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДС,  доставка по сми­съла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно право върху стока. Тоест, за  да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДС, следва да се установи едно единствено нещо - прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Именно съотнасянето на посочените до тук правни норми, е наложило в настоящия процес да се установи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по сделката.  Най-сетне, с оглед установяването на процесните стоки, като конкретни вещи – носители на правото на собственост, за което са твърди да е прехвърлено на жалбоподателя, следваше точно да се установи били ли са налични тези стоки, съответно, били ли са реализирани впоследствие. Само и единствено установяването на тези обстоятелства би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните доставки са осъществени така, както предвижда правилото на чл.6, ал.1 от ЗДДС.  Това от своя страна, произтича от обстоятелството, че жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит именно от тези доставки, за всяка една от които твърди да е позитивно проявен юридически факт от обективната действителност. В случая от данните по делото е възможно да се направи безпротиворечив извод по отношение на цената и предмета на доставките, т.е. по отношение на насрещните престации, които страните са фактически осъществили една спрямо друга. Няма съмнение при това положение, че цитираните първични счетоводни документи, отговарят като форма и съдържание на изискванията както на общия закон /ЗСч/, така и на специалния такъв /ЗДДС/. Обстоятелството дали и доколко физическите лица, участвали в събирането на гъбите са могли да доставят и са доставили съответните количества на прекия доставчик, с оглед останалите събрани доказателства по делото относно съществуването и наличието на стоките, като обекти на вещни права, само по себе си не е основание да се отрече процесното право на данъчен кредит, още повече, че изводите на проверяващите в тази насока се опровергават от събраните по делото доказателства.  По отношение на обсъжданите доставки, в хода на съдебното производство се събра необходимата пълнота от доказателства /писмени, гласни и експертно заключение на назначената счетоводна експертиза/, които съдържат достатъчно данни, за да се направи безпротиворечив извод, че правото на собственост върху процесните стоки е прехвърлено на жалбоподателя, и фактическият състав, от който жалбоподателят черпи спорното право на данъчен кредит е осъществен. В тази насока следва да се съобрази обстоятелството, че още в хода на ревизионното производство са представени съответните протоколи съставени  към фактури­те, издадени от “Ран инвест къмпани“ ЕООД, обективиращи фактическото приемо - предаване на стоките, кантарни бележки и др. Налице е надлежно счетоводно отразяване на доставките и на плащането по тях, както при получателя, така също и при доставчика по съответните счетоводни сметки; не е спорен и факта на осъществената от страна на жалбоподателя последваща реализация на доставените стоки посредством извършен ВОД, което е отразено като изрична констатация в ревизионния акт. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, което е обективно, компетентно изготвено, неоспорено от страните във фактическите си констатации и направените изводи, а и се констатира да е съответно и на събрания по делото доказателствен материал. Събрани са доказателства, че множество лица са участвали в процеса на събиране на гъбите, вкл. освен лицата, които са потвърдили това, и членове на техните семейства, които са нямали сключени договори, както се установява и от свидетелските показания. Или иначе казано, в случая е установено по несъмнен начин съществуването и  наличието на стоките, като обекти на вещни права, поради което и следва да се приеме, че жалбоподателят е придобил правото на собственост върху сто­ките, от прекия доставчик, което със­тавлява доставка на стока по смисъла на това понятие, вложено в нормата на чл.6 ал.1 ЗДДС. Ето защо, правото на данъчен кредит  следва да бъде зачетено.

 С оглед констатациите на ревизиращите органи относно неустановения произход на стоката, и направените оплакванията на жалбоподателя в тази насока, следва в случая да се посочи и следното :

Част от изводите на ревизиращите за липса на осъществени доставки между прекият доставчик “Ран инвест къмпани” ЕООД и жалбоподателя по процесните фактури, са обосновани с неустановения произход на стоката. Понятието „произход на стоката”, няма легално определение, но съобразно установената практика на висшия по степен съд по аналогични казуси, за целите на данъчното облагане, под стока с произход, или стока с установен произход се има предвид тази стока, за която е доказано наличието на производител или вносител. Действително, установяването на такъв произход би съответствало на принципното изискване движението на стоките в стопанския оборот да съответства на съставените за това счетоводни и търговски документи, но липсата му не е безусловно основание за непризнаване правото на данъчен кредит, ако е доказано, че стоката действително съществува, респективно прехвърлена е собствеността върху нея по пряката доставка, която е предмет на облагане, съответно на претендираното право на данъчен кредит. В тази връзка, следва да се посочи, че не съществува знак за равенство между стока с неустановен произход и несъществуваща стока, затова ако не е установен произхода на стоката, от това не следва безусловният извод, че същата не съществува, и че не би могла да бъде предмет на доставка. За преценката дали е осъществена реална доставка по конкретна данъчна фактура, е необходимо да се изследва дали са налице предвидените в чл.6 ЗДДС елементи от понятието за доставка за целите на облагането по ЗДДС, и в случая след като е установено, че стоката по процесните фактури съществува като обект - носител на вещно право, и е прехвърлено право на собственост, включително е установено е фактическото й предаване и транспортиране, срещу насрещна престация, и това е сторено на основание сключена сделка, обективирана с процесните фактури от прекия доставчик, то фактът, че не е установено по какъв начин доставчикът е придобил стоката, не води до извод за липса на реална доставка, нито препятства възникването на право на данъчен кредит. Разбира се, различно би било положението, ако липсваха доказателства за  прехвърлянето на собствеността върху стоките от жалбоподателя по пряката доставка, тъй като в този случай няма да е изпълнен фактическия състав на доставката по чл. 6 ЗДДС, а именно – прехвърлянето на собствеността върху стоката. Конкретният случай обаче не е такъв, тъй като по делото са налице множество преки и косвени доказателства, чиято съвкупна преценка налага несъмненият извод, че процесните стоки са придобити и са налични при жалбоподателя, респективно осъществено е прехвърляне на собствеността върху стоката по преките доставки, обективирани с процесните фактури от доставчика  “Ран инвест къмпани ” ЕООД на жалбоподателя.  А що се отнася до обстоятелството, прието от ревизиращите органи, че прекият доставчик не е разполагал със съответното позволително за странично ползване и книга за изкупени, реализирани и налични недървесни продукти, изискуемо, съгласно Инструкция № 17 от 10.08.1999 г., то същото може само да доведе до реализиране на съответната административна отговорност, но не може да бъде съотнесено към преценката във връзка с основанията за пораждане на данъчен кредит. В изложения смисъл е и непротиворечивата съдебна практика на Върховен административен съд на Република България по аналогични казуси, намерила израз в редица съдебни актове/ така Решение № 8725 от 15.07.2008 по административно дело № 3948/2008 на ВАС, І отделение/.

В   заключение може да се направи извод, че съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на приходната администрация, не са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи не са съответни на материалния закон. По делото се събраха категорични и непротиворечиви доказателства, чиято съвкупна преценка налага да се приеме, че са налице осъществени облагаеми доставки на стоки по процесните фактури, тъй като е установено по несъмнен начин, прехвърляне правото на собственост върху стоките, като проявен елемент от фактическия състав по чл.6, ал.1 от  ЗДДС. Казано иначе, констатираното по делото редовно и навременно изпълнение на задълженията за отчитане на процесния данък добавена стойност от страна на жалбоподателя; начисляването на размера на данъка като задължение към бюджета от страна на доставчика; невъзможността на жалбоподателя да осигури изпълнение на задълженията, възложени от ревизиращите органи на прекия и предходните нему доставчици, било по обективни или пък по субективни причини, или да начислят косвения данък като задължение към бюджета, както и че не се констатират каквито и да е данни за наличие на измама или нарушаване на реда за отразяване и разчитане на ДДС с бюджета, за която жалбоподателят да е знаел или да е имало начин да знае, налага да се приеме, че от жалбоподателя не може да се изисква да носи всички последствия от неизпълнението или ненавременното изпълнение на задълженията от съответния доставчик. Съдът в случая счита, че фактическият състав, от който жалбоподателят черпи за себе си спорното право на данъчен кредит, е надлежно установен в процеса и не са налице несъмнени данни, които да основат извод за неговото незачитане. Тук е мястото да се отбележи, че с Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11 (Mahagében kft срещу Nemzeti Adóés Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (C-80/11), и Péter Dávid срещу Nemzeti Adóés Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága (C-142/11)), Съдът на Европейския съюз при идентична фактическа обста­нов­ка на настоящата както относно доставките на услуги, така и относно доставката на сто­ки, се е произнесъл изрично в обсъжданата до тук насока. За да формира изводите си, Съдът на Европейския съюз за пореден път е подчертал категорично, че съобразно постоянната съдебна практика, правото на приспадане на ДДС е основен принцип на въведената от законодателството на съ­юза обща система на ДДС, същото е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано и се упражнява принципно незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки; цели да освободи изцяло данъчния субект от тежестта на дължимия и платен ДДС в ця­ла­та му икономическа дейност, по който начин всъщност се гарантира неутралитета на ДДС, както и че въпросът дали дължимият ДДС за предходна или последваща про­дажба на отделни стоки, е бил внесен изцяло или не в държавния бюджет, е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получените доставки ДДС. Съдът на Европейския съюз е постановил, че “борбата срещу да­нъч­ните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112. От друга страна, Съдът е бил категоричен, че при положение, че сделката, по която е отказано правото на данъчен кредит, обективно е осъществена /така на­лич­на е фактура, същата съдържа данните, изисквани от Директива 2006/112/, по­ра­ди което “са изпълнени предвидените в тази директива процесуални и матери­ал­ноправни условия за възникването и упражняването на правото на приспадане”, как­то и че не се установява данъчно задълженото лице да е извършило неправомер­ни действия като например представяне на неверни декларации или изгот­вя­не на нередовни фактури, на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане, само при положение, когато въз основа на обек­тив­ни данни се установи, че данъчнозадълженото лице, което е полу­чи­ло стоките и услугите, е знаело или е тряб­ва­ло да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от дос­тав­чика или друг стопански субект нагоре по веригата. Прието е още, че режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива, не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС, да бъде санкцио­ни­ра­но, като не му бъде признато право на приспадане. Посочено е също така, че данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Такива обективни обстоятелства в настоящия процес по никакъв начин не бяха доказани от органите на данъчната администрация. Отделно от това, в същия този акт, Съдът на Европейския съюз изрично е отбелязал, че данъчната администрация “не може по принцип да изисква от данъч­но­задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС от ед­на страна да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с кои­то се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено ли­це, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги дос­тави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се уве­ри, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или изма­ма, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение”, доколкото имен­но “данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необ­хо­димите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъч­но­за­дължено лице”, като именно “държавите-членки следва да проверят декларациите на данъчнозадължените лица, отчетите на същите и другите относими документи.   Няма причина, даденото разрешение от Съда на Европейския съюз да не бъде съобразено изцяло в конкретния случай, включително с оглед неговия задължителен характер. Като преюдициално заключение на Съда на ЕС, то се ползва със сила на тълкуваното нещо, не само по отношение на националния съд, автор на преюдициалното запитване, и евентуално на по – горните инстанции, сезирани по същото дело, но и по отношение на всички други национални юрисдикции в страните – членки.

Въз основа на изложеното, настоящият състав на съда намира, че жалбата, с която е сезиран, е основателна, и ще следва да се уважи, като ревизионният  акт бъде отменен в обжалваната част.

С оглед констатираната основателност на оспорването, на основание чл.161, ал.1, пр.1 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат и претендираните разноски по производството. Те се констатираха в размер на  1230 лв., представляващи ДТ, заплатено възнаграждение за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, и за един адвокат.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №  211105720 от 15.02.2012 г., издаден от П.К.К., на длъжност главен инспектор по приходите при Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, потвърден с Решение № 478 от 04.05.2012 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”, гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта за непризнато право на данъчен кредит в размер на 23 814, 96 лв. за м.юни, 2011 г., на Л.Ч.К., като ЕТ “Л.К.– **“, ЕИК ****, с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК ****.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция за приходите, да заплати на Л.Ч.К., ЕГН **********, като ЕТ “Л.К.– **“, ЕИК ****, с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК ****, разноски в размер на 1230 лв., представляващи ДТ, заплатено възнаграждение за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, и за един адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/

Top of Form