РЕШЕНИЕ

 

№ 35

 

град Пловдив, 07 януари 2013 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на пети декември  през две хиляди и дванадесета година в състав:                                                 

                                                

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно  дело №1789 по описа за 2012 год.  взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Делото е образувано по жалбата на П.П.Г. ***, против Решение № 86/19.03.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване"Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №**********/ПР-2538/16.11.2010 г. на Ръководителя на отдел "Пенсии", с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на жалбоподателя. 

П.Г. твърди в жалбата си, че Директорът на РУ”СО” Пловдив неправилно е зачел положен от него труд за трета, вместо за втора категория, което от своя страна е довело до недостиг на изискуемия трудов стаж за отпускане на пенсия. П.Г. счита, че административния орган е нарушил материалния закон при  категоризацията  на  положения труд, с оглед  неговото отнасяне към приложимите правни норми за придобиване на  право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли Съда да отмени оспореното решение и да му присъди разноските по делото.

 В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

 Ответникът - Директорът на ТП на НОИ Пловдив, чрез пълномощника си юрк. К. счита жалбата за неоснователна, моли съдът да я отхвърли, като присъди  юрисконсултско възнаграждение.

  Съдът, като прецени данните по административната преписка и представените от делото доказателства, намери следното:

  Така постановения от Директора на ТП на НОИ Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за допустимост на жалбата, а разгледана по същество тя е основателна по изложените съображения:

 Фактите по делото са безспорно установени и те са следните:  

 На 05.07.2010 г. П.П.Г. е подал заявление вх.№ МП -45730 за отпускане на лична пенсия за ОСВ по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО.

Административният орган е установил, че към момента на заявлението жалбоподателят има навършени 60 години и 2 дни, а въз основа на представените към заявлението документи осигурителният му стаж от трета категория е 35 години, 4 месеца и 15 дни, а осигурителният му стаж от първа категория е 8 месеца и 12 дни, като общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория, съгласно чл.104 КСО възлиза на 36 години, 6 месеца и 15 дни.

П.Г. е представил трудова книжка № 242в/05.11.1971 година, издадена от КЦМ гр.Пловдив, с отразен осигурителен стаж, положен в НПК "Г.Димитров" с. Първенец от 19.07.1972 г. до 31.12.1976 г. на длъжност "техник"; от 01.01.1977 г. до 31.03.1987 г. в НПК-ПЗП "Г.Димитров" с. Първенец на длъжност "техник, шлосер­монтьор, пом. тех.р-л"  и от 01.04.1987 г. до 30.07.1992 г. в ТКЗС с.Първенец на длъжност "ръководител стр.група, строит.техник".

 Административният орган установил, че като вид дейност на цитираните предприятия е посочено "селско стопанство" и няма предложение за категоризиране на труда.

 В представените по делото УП-3 № 33/ 05.06.2008 г. от "АХМСС" ЕАД ( правоприемник на НПК "Г.Димитров") е посочена длъжност "техник"; в УП-3 № 219/20.0З.2008 г. издадено от "СО Спектър" ЕАД ( правоприемник на НПК-ПЗП "Г.Димитров") е посочена длъжност "технически ръководител строителен обект", като дружествата-правоприемници са направили предложение за зачитане на положения осигурителен стаж от втора категория труд по т.26 и т.66 ”и” от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.).

  Административният орган изискал допълнителна информация, като в отговор на отправени от него запитвания, с удостоверение № 29/25.08.2010 г. "АХМСС" ЕАД е уточнило, че в предприятието липсва проектно-сметна документация за извършване на целогодишна строително-монтажна дейност.

 С удостоверение № 48/20.08.2010 г. "СО Спектър" ЕАД се уточнявало, че не може да даде отговор за начина на заплащане на труда: по разценки на строителство или по друг начин. Пенсионният орган  установил, че първичната документация на ТКЗС с.Първенец е предадена за съхранение в отдел "Обединен осигурителен архив" при РУСО гр.Пловдив.

В издадените образци УП-15 № ОАС-3674-4000/ 05.10.2010 г. и УП-13 № ОАС-3674-4001/05.10.2010 г. за времето от 01.04.1987 г. до 30.07.1992 г. липсвала длъжност, като съгласно трудовата книжка на жалбоподателя видът на дейността на предприятието е селско стопанство.

 При тези факти пенсионният орган е издал на жалбоподателя разпореждане от 16.11.2010 г., с което е отказал отпускането на лична пенсия за ОСВ. 

  С оспореното разпореждане №********** от 16.11.2010 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е определило този трудов стаж от трета категория, приемайки че:

 а) "осигурителният стаж за периода 19.07.1972 г. - 31.12.1977 г., положен в ЕАД "АХМСС" се зачита от трета категория, тъй като съгласно удостоверение с изх. № 29/25.08.2010 г. в предприятието липсва проектно сметна документация за извършване на целогодишна строително-монтажна дейност";

 б) "осигурителният стаж за периода 01.01.1978 г. - 31.03.1987 г., положен в "СО Спектър" ЕАД се зачита от трета категория труд, тъй като съгласно удостоверение с изх. № 48/20.08.2010 г. осигурителят не може да уточни начина на заплащане на труда (няма данни дали е заплащано по разценки на строителството и в кой отрасъл се е отчитала дейността)";

в) "осигурителният стаж за периода 01.04.1987 г. - 30.07.1992 г., положен в "Родопи" АД се зачита от трета категория труд, тъй като съгласно данни от трудова книжка вида дейност на предприятието е селско стопанство."

 Между страните няма спор по фактите, а се спори по въпроса от коя категория е трудовият стаж на П.Г., придобит от него, както следва:

-  за времето от 19.07.1972 г. до 31.12.1977 г. в търговското дружество "Агрохимия и механизация на селското стопанство" ЕАД (изписвано с абревиатурата "АХМСС" ЕАД), с. Първенец, Пловдивска област, на длъжност "техник", изпълнявана от него непосредствено на строителен обект (удостоверение № 29 от 25.08.2010 г. на "АХМСС" ЕАД на л.54 и удостоверение обр. УП-30 от 05.06.2008 г. на л. 55 от дело №1021 от 2011г. на Административен Съд Пловдив);

-   за времето от 01.01.1978 г. до 31.03.1987 г. в СО "Спектър" ЕАД, с. Първенец, Пловдивска област, на длъжност технически ръководител на строителен обект (удостоверения изх. № 48 от 20.08.2010 г. и изх. № 219 от 20.03.2008 г. на СО "Спектър" ЕАД, съответно на л. 74 и л. 75 от дело №1021 от 2011г. на Административен Съд Пловдив);

           - за времето от 01.04.1987 г. до 01.02.1989 г. в "Родопи 95" АД, с. Първенец, на длъжност “ръководител на строителна бригада” и

          -   за времето от 01.02.1989 г. до 30.07.1992 г. също в "Родопи 95" АД на длъжност “строителен техник” (съгласно у-ние изх. № 105 от 26.08.2009 г. на л. 76 от дело №1021/2011 г . на Административен Съд Пловдив).

 От съвкупния анализ на доказателствата, съдът приема за установено, че съгласно приложените по делото писмени доказателства и от кредитираната съдебно-техническа експертиза, по безспорен начин се доказва, че положеният от жалбоподателя труд е от втора категория, съгласно т. 66и”, а сборът от точките, които той е имал към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия е този, за да възникне право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

  От втора категория труд по т. 26 и 66и ПКТП (отм.) е трудът на строително монтажните работници и ИТР до началник на строителен обект включително, работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност. Съгласно правната норма на чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ от 1 януари 2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66а - 66к по отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 39 от 1998 г.; изм., бр. 123 от 1998 г.), се счита за осигурителен стаж, както следва: 1. по т. 66а, 66б, 66в, 66д, 66ж и 66к - от първа категория; 2. по т. 66г, 66е, 66з и 66и - от втора категория.

Относимият в процесния случай запис по т. 66и ПКТП (отм.) е: "Инженерно-технически работници до началник на строителен обект включително". Следователно в него попада трудовият стаж на инженерно-строителните работници до началник на строителен обект включително.

 В този текст няма изискване посочената категория работници да работят в звена, обособени на самостоятелна стопанска сметка, да им се е заплащало по разценките на строителството, дейността им се е отчитала в отрасъл "Строителство" и да са извършвали целогодишно строително-монтажна дейност на обекти с проекто-сметна документация, каквото неправилно е приел ответника.

По делото се изслуша и прие без възражения /в хипотезите на чл.201 от ГПК/ от страните, заключението на инж.Я.Р. по назначената съдебно техническа експертиза, изготвено от лице с необходимата специалност – промишлено и гражданско строителство – конструкции. Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника, че съдът не следва да кредитира заключението и да обосновава изхода на спора от същото, след като то съдържало правни изводи. До направените със заключението изводи, вещото лице-инж.Р. е достигнала като е съобразила множество проверена документация и анализирани факти. Тази съпътстваща дейност е необходима при обосноваване на заключението, но само формалното негово оспорване, не води до друг извод за съда, освен до този по съществото на спора, постановен с настоящия съдебен акт.  Съдът кредитира изцяло заключението като компетентно изготвено и относимо към правния спор.  Несъмнено е заявено в заключението, че предвид естеството на полагания труд, фирмите, в които Г. е работил през процесните периоди са били специализирани и в строително-монтажни дейности. По-“широкия” предмет на дейност за фирмите, в които Г. е полагал труд, с установения от административния орган “акцент” – селско стопанство, не следва да се приема ограничително и във вреда на жалбоподателя. Анализирала обследваната документация, инж. Р. е категорична, че извършваната дейност в тези поделения на предприятия от отрасъл “Селско стопанство” на практика по нищо не се различава от дейностите на други предприятия, работещи в отрасъл “Строителство”. Трудовите функции на работещите в тези строителни поделения на обединенията са идентични с трудовите функции  на работещите в строителните фирми и представляват по съществото строителна дейност, а заплащането на заетите в предприятия с дейност “Строителство” е било определяно като такова по отделен ред, очевидно считано за различаващо се от другите дейности в цялото обединение.

 С разпоредбата на т. 66и от раздел четвърти на ПКТП (отм.), действаща до 31.12.1999 г., е създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста отрасли и дейности. Предвидено е да се зачете като втора категория труд положения такъв от инженерно-технически работници до началник на строителен обект включително, като в посочената правна норма не се коментира какво следва да е естеството на извършваното строителство.

В посочения текст на ПКТП /отм./ не се изисква това лице да е работило в специализирани строително- монтажни фирми и организации.

Условието, на което следва да отговаря П.Г., за да бъде признат положения от него труд през въпросните периоди като такъв от втора категория, визирано в т. 66и от ПКТП /отм./ е единствено той да е имал качеството на инженерно-технически персонал до началник на строителен обект включително. При преценка на събраните по делото доказателства става ясно, че Г. работейки в  “АХМСС”ЕАД като техник, в СО ”Спектър”ЕАД като “технически ръководител на строителен обект” и в “Родопи 95”АД като “ръководител на строителна бригада” и “строителен техник” е отговарял на това условие.

Законодателят не е предвидил никакви други изисквания към вида и естеството на престирания труд, както и към фирмата или организацията, където същият е осъществяван. Поставянето на такива допълнителни условия от административния орган е неправилно, като това е довело до един погрешен извод, че полагания труд от П.Г. през процесния период не следва да се зачете като такъв от втора категория.

По тези съображения, съдът намира оспорваното решение за постановено в противоречие със закона, което при условията на чл.173, ал.2 от АПК следва де се отмени, а преписката се върне на административния орган за произнасяне.

 Ето защо, Съдът                             

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение 86 от 19.03.2011 г. на Директора на РУ"СО" град Пловдив и потвърденото с него Разпореждане **********/ПР-2538/ от 16.11.2010 година на Ръководител “ПО” при РУ“СО” гр.Пловдив, материализиращо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление с вх.№ МП-45730 от 05.07.2010 година.

 ВРЪЩА административната преписка на РУ“СО” гр.Пловдив за произнасяне  по заявление с вх.№МП-45730 от 05.07.2010 година на П.П.Г.  при съобразяване с указанията по приложение на закона дадени в мотивната част на настоящото решение.       

ОСЪЖДА Районно управление “Социално осигуряване град Пловдив, да заплати на П.П.Г. ***, направените деловодни разноски в размер на 420лв. /четиристотин и двадесет лева/ за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице .

Решението е подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

                                                  

                                   

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: