Р Е Ш Е Н И Е

 

62

 

гр. Пловдив, 11 януари 2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                          НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Р.П., като разгледа административно дело №1858 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

“Фокус Компани” ЕООД, със седалище и адрес на управление: *  офис 215, представлявано от адвокати Д. П. и Б.С.- пълномощници, обжалва Ревизионен акт (РА) с №161105891 от 13.02.2012г., издаден от П. Х. К.- главен инспектор по приходите в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), потвърден с Решение №521 от 11.05.2012г. на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” (Д”ОУИ”), гр. Пловдив, а понастоящем Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на търговското дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 110 640,96 лв. и са начислени законните лихви върху тази сума.

Претендира се изцяло отмяна на акта поради незаконосъобразност.

Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, а понастоящем директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), представляван от юрисконсулт М. Д.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Галина Андреева-Минчева, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, при което положение се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №1103846 от 01.08.2011г. (лист 138) на С. И. Ш.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП е възложена ревизия на дружеството жалбоподател по прилагането на ЗДДС за периода 01.06.2011г. – 30.06.2011г. и са определени за ревизиращи органи– П. Х. К.и П. С. К.- инспектори по приходите. Заповедта е връчена на 08.08.2011г. на К. В. К.- упълномощено от дружеството лице. Със ЗВР с №1104269 от 24.08.2011г. (лист 135) на К. Л.Л.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 10.10.2011г., променен е периода на ревизираните задължения от 01.06.2011г. до 31.07.2011г., а ревизорите не са променени. Заповедта е връчена на 02.11.2011г. на К. К.. Със ЗВР с №1105230 от 10.10.2011г. (лист 132, 133) на С. И. Ш.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 08.11.2012г., а ревизорите, ревизираните задължения и ревизираните периоди не са променени. По делото не са ангажирани доказателства за връчване на заповедта на ревизираното лице. Със ЗВР с №1105891 от 07.11.2011г. (лист 129, 130) на С. И. Ш.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, е определен нов краен срок за извършване на ревизията- до 08.12.2011г., като ревизорите, ревизираните задължения и ревизираните периоди не са променени. По делото не са ангажирани доказателства за връчване на заповедта на жалбоподателя. Ревизионният доклад (РД) с №1105891 (листи 51-97) е изготвен на 22.12.2011г., респективно в срока по чл.117, ал.4 от ДОПК, като липсват доказателства за датата на връчването му на дружеството жалбоподател. Против съставения РД е подадено възражение с Вх.№70-00-1992 от 30.01.2012г. (лист 43). Със Заповед №К1105891 от 28.12.2011г. (лист 48) на С. И. Ш.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, е определен компетентен орган, който да издаде ревизионен акт– П. .Х К.- главен инспектор по приходите. Ревизионният акт (листи 38-42), предмет на настоящето производство, е издаден на 13.02.2012г. и връчен на К. К.на 20.02.2012г. заедно със Заповед №К1105891 от 28.12.2012г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира ревизионното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Освен това, по делото е прието заверено копие на Заповед №РД-09-1 от 04.01.2010г. (листи 4-5) на териториалния директор на ТД- Пловдив на НАП, според която заповед, на К.Л.и на заместващия го при отсъствие С.Ш. е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии и съответно да определя компетентния орган по приходите, който да издава РА. Посоченото делегиране на правомощия съдът намира за надлежно направено, поради което процесният РА се явява издаден от компетентен орган.

На първо място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 5 броя данъчни фактури, издадени от “Агрофог” ЕООД, съответно с №427 от 21.06.2011г. (лист 179), с данъчна основа (ДО) от 20 122,80 лв. и ДДС в размер от 4 024,56 лв.; с №429 от 22.06.2011г. (лист 179), с ДО от 20 221,20 лв. и ДДС в размер от 4 044,24 лв.; с №474 от 24.06.2011г. (лист 178), с ДО от 39 360,00 лв. и ДДС в размер от 7 872,00 лв.; с №477 от 30.06.2011г. (лист 178), с ДО от 13 858,00 лв. и ДДС в размер от 2 771,60 лв.; и с №478 от 01.07.2011г. (лист 803), с ДО от 39 556,80 лв. и ДДС в размер от 7 911,36 лв. Предмет на доставките по 5-те фактури е “слънчоглед” с общо количество от 162 340,00 кг. Плащането по фактурите е направено по банков път, според нарочно извлечение (лист 189).

В рамките на извършена насрещна проверка на доставчика “Агрофог” ЕООД, резултатите от която са отразени в Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) с №16-02-1103846-02 от 07.09.2011г. (листи 142-144), е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с Изх.№ИТ-00-1388 от 15.08.2011г. (лист 151). В отговор на посоченото искане, са представени множество документи (листи 154-194), придружени от опис (лист 153), за което е съставен и Протокол за предаване на документи на орган по приходите от 03.09.2011г. (лист 152). Прекият доставчик е търговец на земеделска продукция, вписан в регистъра на търговците на зърно (лист 176); разполага със собствени наети складови бази. През 2010г. са закупени големи количества слънчоглед. Основни доставчици на “Агрофог” ЕООД за първата половина на 2011г. са “Агрогея” ООД, “ИР Груп” ЕООД, “Десислава-Агро 2008” ЕООД, “Петрол елит” ООД, “АСЕ” ЕООД, “Агро Они Груп” ЕООД, “Търговия и изкупуване” ЕООД, ЕТ”Николай Миланов- Ентърпрайз”; частни земеделски производители (ЧЗП)- Г.. Н. М., Р.И. Б.; както и земеделски производители (ЗП)- И.Ц.И. В.Ц.В. Според представените 6 броя кантарни бележки (листи 184-187, 207), удостоверяващи предаването на общо 138 260,00 кг. от процесните количества слънчоглед /162 340,00 кг./, стоката е предадена от управителя на дружеството доставчик И.Т.а лицата М.М. С.Ч. Р.  Р.При направена служебна проверка в системата на НАП, е установено, че приелите стоката лица не фигурират като наети по договор от жалбоподателя. А според обяснение на управителя на “Агрофог” ЕООД (лист 193), транспортът на слънчогледа е за сметка на получателя по доставките.

Извършена е насрещна проверка на предходния доставчик “Агрогея” ООД, за което е съставен ПИНП с №16-02-1104269 от 14.10.2011г. (листи 199-200). Представени са договор за покупко-продажба на 100 000,00 кг. слънчоглед от 10.01.2011г. (лист 250-252) и договор за покупко-продажба на 40 040,00 кг. слънчоглед от 26.01.2011г. (листи 257-258); фактура с №1-37 от 10.01.2011г. (лист 156, 249), с ДО от 86 000,00 лв. и ДДС в размер от 17 200,00 лв. и фактура с №1-38 от 26.01.2011г. (лист 159, 256), с ДО от 36 836,80 лв. и ДДС в размер от 7 367,36 лв., удостоверяващи плащанията по двата договора; приемо-предавателен протокол от 27.01.2011г. (лист 261), за предаването на общо 140 040,00 кг. слънчоглед; представени са 7 броя кантарни бележки (листи 262-268) за предаването на общо 140 040,00 кг. слънчоглед от “Агрофог” ЕООД на “Олива” АД.

Извършена е насрещна проверка на предходния доставчик “ИР Груп” ЕООД, за което е съставен ПИНП с №16-02-1104269-5 от 18.10.2011г. (листи 273-275). Представени са 4 броя фактури, съответно с №24 от 05.01.2011г. (лист 160, 315), с №25 от 01.02.2011г. (лист 164, 310), с №26 от 01.03.2011г. (лист 167, 302) и с №27 от 24.03.2011г. (лист 166, 302), за закупени общо 44 400,00 кг. слънчоглед на обща стойност от 34 348,00 лв. и ДДС в размер от 6 869,60 лв.; доставките са заплатени по банков път (лист 309); представени са 4 броя договори за покупко-продажба на слънчоглед; кантарни бележки и приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на слънчогледа от “Агрофог” ЕООД.

Извършена е насрещна проверка на ЧЗП Р. И. Б., доставчик на 40 000,00 кг. слънчоглед по фактура с №20 от 07.01.2011г. (лист 158, 359), за което е съставен ПИНП с №16-02-1104269-7 от 26.10.2011г. (лист 351). Изготвено е ИПДПОЗЛ с Изх.№10991от 13.10.2011г. (лист 352), но същото не е връчено на лицето. От страна на ревизорите е прието за установено, че липсват доказателства, подкрепящи реалността на доставката, предвид липсата на представен договор за покупко-продажбата на слънчогледа, липсата на доказателства за предаването на слънчогледа, липсата на доказателства за транспортирането на слънчогледа до база на “Агрофог” ЕООД, липсата на счетоводно отразяване на доставката от страна на предходния доставчик.

Извършена е насрещна проверка на предходния доставчик “Десислава-Агро 2008” ЕООД, доставчик на общо 169 640,00 кг. слънчоглед по фактури с №59 от 13.12.2010г. (лист 161, 374), с №60 от 13.12.2010г. (лист 162, 379), с №62 от 01.02.2011г. (лист 163, 384) и с № 63 от 01.02.2011г. (лист 165, 388), за което е съставен ПИНП с №16-02-1104269-8 от 21.10.2011г. (листи 369-370). В рамките на проверката са представени кантарни бележки за предаване и приемане на слънчогледа, извлечения за направено плащане по банков път, декларации за произход и добра земеделска практика, приемо-предавателни протоколи. Предходния т доставчик е регистриран земеделски производител (лист 416). Не са представени обаче, според ревизорите, доказателства за произхода на слънчогледа и счетоводни данни за наличността му в база на “Десислава-Агро 2008” ЕООД, за да се приеме, че доставките са реални.

Извършена е насрещна проверка на предходен доставчик на слънчогледово семе за посев “Бароло” по фактура с №1323 от 05.04.2011г. (лист 168, 427), издадена от ЕТ”Николай Миланов- Ентерпрайз”, за което е съставен ПИНП с №16-02-1104269-9 от 24.10.2011г. (листи 421-422). Предвид обстоятелството, че предметът на тази доставка е различен от предмета на преките доставки към жалбоподателя, от ревизорите е прието, че установените обстоятелства са неотносими към предмета на ревизията.

Извършена е насрещна проверка на предходния доставчик ЗП И. Ц.И.издал фактура с №68 от 04.04.2011г. (лист 169, 481) за 35 000,00 кг. слънчоглед, с ДО от 25 075,00 лв. и ДДС в размер от 5 215,00 лв., за което е съставен ПИНП с №16-02-1104269-10 от 27.10.2011г. (листи 474-475). Представени са договор за покупко-продажба от 04.04.2011г. (листи 483-484), приемо-предавателен протокол към договора (лист 485), кантарни бележки, извлечение от банкова сметка *** (лист 482). От ревизорите е прието, че липсват доказателства за реалността на доставката, предвид липсата на доказателства за наличност на продадените количества слънчоглед към момента на подписване на договора, както и на доказателства за кадрова и материално-техническа обезпеченост на предходния доставчик да произведе посоченото количество слънчоглед.

Извършена е насрещна проверка на предходния доставчик “Агро Они Груп” ЕООД, издало фактура с №2 от 27.05.2011г. (лист 171, 542) за 21 105,00 кг. слънчоглед, с ДО от 10 552,50 лв. и ДДС в размер от 2 110,50 лв. и фактура с №3 от 31.05.2011г. (лист 170, 551) за 24 000,00 кг. слънчоглед, с ДО от 12 000,00 лв. и ДДС в размер от 2 400,00 лв., за което е съставен ПИНП с №16-02-1104269-11 от 31.10.2011г. (листи 535-536). В рамките на насрещната проверка са представени 2 броя договори за покупко-продажба на съответните количества слънчоглед, 2 броя приемо-предавателни протоколи за получаването на слънчогледа от страна на прекия доставчик; кантарни бележки, удостоверяващи предаването на слънчогледа на купувача; 3 броя товарителници, съставени по повод транспортирането на слънчогледа; банкови извлечения за направено плащане по договорите за покупко-продажба; счетоводни документи, съставени по повод на доставките; карта на земеделски производител. От страна на ревизорите е прието, че доставките не са реални, предвид липсата на кадрова обезпеченост на предходния доставчик за изпълнение на същите, както и липсата на реквизити от съставените по повод на доставките транспортни документи.

Извършена е насрещна проверка на “Петрол елит” ООД, предходен доставчик по фактура с №4424 от 04.05.2011г. (лист 173, 583) за 9 400,00 кг. слънчоглед, с ДО от 7 238,60 лв. и ДДС в размер от 1 447,00 лв., за което е съставен ПИНП с №16-02-1104269-13 от 21.10.2011г. (листи 573-574). От страна на предходния доставчик са представени договор за покупко-продажбата на фактурирания слънчоглед, приемо-предавателен протокол; кантарни бележки за предаването на слънчогледа на купувача. Прието е от ревизиращите, че доставките са реални.

Извършена е насрещна проверка на ЗП В. Ц. В., предходен доставчик по фактура с №37 от 09.05.2011г. (лист 174, 64) за 50 080,00 кг. слънчоглед, с ДО от 40 064,00 лв. и ДДС в размер от 8 012,80 лв. Съставен е ПИНП с №16-02-1104269-14 от 27.10.2011г. (листи 640-641); представени са договор за покупко-продажбата на слънчогледа от 09.05.2011г.; приемо-предавателен протокол от 09.05.2011г.; 6 броя кантарни бележки. Ревизорите приемат, че доставката не е реална, предвид липсата на доказателства за размера на обработваната от Владимиров земя, липсата на превозно средство, позволяващо му транспортирането на слънчогледа, както и извлечение от сметки от група 30.

В заключение, органите по приходите приемат за установено, че е недоказана наличността на общо 480 585,00 кг. слънчоглед у прекия доставчик “Агрофог” ЕООД, позволяваща му изпълнението на доставките към жалбоподателя с общо количество от 162 340,00 кг. слънчоглед. Съответно, издадените към жалбоподателя 5 броя фактури не отразяват реални стопански операции, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.6, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер от 26 623,76 лв.

Признаването на получател по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 от ЗДДС се обуславя от наличието на някое от условията, посочени в чл.71 от ЗДДС, а при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, задължително се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и едва след това се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

В случая, не се спори, че е изпълнено условието по чл.71, т.1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактури/ от страна на получателя по доставката, издадени му от неговия пряк доставчик, които са отразени в дневника му за продажбите. Спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗДДС по делото е наличието на осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, с предмет слънчоглед, за които са издадени процесните 5 фактури.

Според чл.6, ал.1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а според чл.24, ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род /какъвто несъмнено е процесният слънчоглед/, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В случая, по делото са ангажирани достатъчно и непротиворечиви доказателства, въз основа на които да се направи извод, че количествата слънчоглед, за чиято покупко-продажба са издадени процесните 5 фактури, действително са предадени на жалбоподателя от страна на прекия му доставчик. Освен това, произходът на стоките, предмет на доставки, не е елемент от фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит. Ето защо, следва да се приеме, че 5-те фактури, по които на дружеството жалбоподател е отказано право на приспадане на данъчен кредит, отразяват реални стопански операции.

В съставения РД изрично е посочено, че се приема за реална предходната доставка на 9 400,00 кг. от “Петрол елит” ООД на прекия доставчик “Агрофог” ЕООД, за което е издадена фактура с №4424 от 04.05.2011г. Следователно, прекият доставчик е разполагал поне с 9 400,00 кг. слънчоглед, които да продаде впоследствие на жалбоподателя, според РД. Посоченото обстоятелство обаче, не е попречило на органите по приходите да приемат за установено, че прекият доставчик изобщо не разполага със слънчоглед, който да продаде на жалбоподателя.

Нещо повече, по делото е представена фактура с №473 от 23.06.2011г. (лист 183), издадена от “Агрофог” ЕООД, с ДО от 19 811,20 лв., ДДС в размер от 3 962,24 лв. и предмет на доставката- 24 160,00 кг. слънчоглед, по която обаче не е отказано право на данъчен кредит на жалбоподателя.

Също така, с оспорения РА няма извършени корекции на данъка по доставки, изпълнени от жалбоподателя в рамките на ревизирания период, представляващи износ на слънчоглед за Косово.

Хипотетичното допускане, че липсата на материална обезпеченост на прекия доставчик да изпълни процесните доставки предпоставя съмнение за реалността на доставките, доколкото от страна на жалбоподателя са спазени законовите изисквания и същият е в невъзможност да знае, че доставчикът му не е спазил или не ще спази предвиденото от закона, то той има законово основание да очаква да му бъде разрешено приспадането на ДДС, който е заплатил на доставчика си. Казано с други думи, правото на упражняване от страна на жалбоподателя на процесния данъчен кредит в случая е най-малкото "легитимно очакване" за получаване на ефективно възползване от право на собственост, свързано със "собственост" по смисъла на първото изречение на чл.1 от Протокол №1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Гарантирането и защитата на това право е възведено като основен принцип и в чл.17, ал.ал.1 и 3 от Конституцията на Република България (КРБ).

Освен това, за решаване на спора по същество следва да се вземе предвид и Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11 (Mahagében kft срещу Nemzeti Adóés Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (C-80/11), и Péter Dávid срещу Nemzeti Adóés Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága (C-142/11)), чийто диспозитив ясно и точно постановява: “1) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. 2) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материално правни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател”.

С оглед, задължителния характер на посоченото решение на Съда на Европейския съюз, което се ползва със сила на тълкуваното нещо не само спрямо националния съд, автор на преюдициалното запитване, и евентуално на по–горните инстанции, сезирани по същото дело, но и спрямо всички други национални юрисдикции в страните – членки, както и неангажирането на доказателства по делото, въз основа на които да се направи извод за наличието на измама или нарушаване на реда за отразяване и разчитане на ДДС с бюджета, за която кооперацията жалбоподател да е знаела или да е имало начин да знае, от една страна. А от друга страна, установеното по делото редовно и своевременно изпълнение на задълженията за отчитане на процесния ДДС от страна на кооперацията и начисляването на данъка от страна на доставчика, обуславят извода за надлежно установено право на приспадане на данъчен кредит, чието отказване с оспорения РА е направено в противоречие с материалния закон. Респективно, РА е незаконосъобразен в тази си част и следва да бъде отменен.

На следващо място, предмет на спора е отказано право на данъчен кредит по 11 броя данъчни фактури, издадени от “Геа Груп” ООД, съответно с №385 от 22.06.2011г. (лист 761), с ДО от 39 294,40 лв. и ДДС в размер от 7 858,88 лв.; с №386 от 23.06.2011г. (лист 758), с ДО от 17 958,00 лв. и ДДС в размер от 3 591,60 лв.; с №387 от 23.06.2011г. (лист 759), с ДО от 902,00 лв. и ДДС в размер от 180,40 лв.; с №392 от 24.06.2011г. (лист 718), с ДО от 672,40 лв. и ДДС в размер от 134,48 лв.; с №393 от 29.06.2011г. (лист 721), с ДО от 39 704,40 лв. и ДДС в размер от 7 940,88 лв.; с №394 от 29.06.2011г. (лист 722), с ДО от 20 385,20 лв. и ДДС в размер от 4 077,04 лв.; с №395 от 29.06.2011г. (лист 718), с ДО от 20 434,40 лв. и ДДС в размер от 4 086,88 лв.; с №396 от 30.06.2011г. (лист 720), с ДО от 6 363,20 лв. и ДДС в размер от 1 272,64 лв.; с №397 от 04.07.2011г. (лист 912), с ДО от 19 401,20 лв. и ДДС в размер от 3 880,24 лв.; с №398 от 04.07.2011г. (лист 911), с ДО от 38 572,80 лв. и ДДС в размер от 7 714,56 лв.; и с №399 от 04.07.2011г. (лист 910), с ДО от 19 188,00 лв. и ДДС в размер от 3 837,60 лв. Предмет на доставките по всички фактури е “слънчоглед” с общо количество от 271 800,00 кг.

Извършена е насрещна проверка на доставчика “Геа Груп” ООД, за което е съставен ПИНП с №16-02-1103846-01 от 19.09.2011г. (листи 706-707), е изготвено нарочно ИПДПОЗЛ от 12.09.2011г. (листи 708-709). В отговор на искането, като приложение към писмо с Вх.№04-53-06-1549 от 17.09.2011г. (лист 714) са представени множество документи (листи 715-763) по повод на процесните доставки. Освен това, по преписката е представен и ПИНП с №16-02-1103846-18 от 24.10.2011г. (листи 873-874) за извършена насрещна проверка на “Геа Груп” ООД. Като приложение към писмо с Вх.№04-53-964 от 24.10.2011г. (лист 875) са представени документи (листи 876-936). Процесните фактури са отразени в справките-декларации и в дневниците за продажбите за съответните данъчни периоди. Представени са констативни протоколи, удостоверяващи предаването на слънчогледа по отделните фактури на жалбоподателя; превозът, според писмото от 19.09.2011г. е извършен с коли на купувача /”Фокус Компани” ЕООД/; предходен доставчик на 342 тона слънчоглед, реколта 2009г., е ЧЗП В.. П. А. (лист 727, 880), според протокол за изкупуване на земеделска продукция от ЧЗП от 26.04.2010г. (лист 725); предходен доставчик на 26 400,00 кг. слънчоглед, реколта 2010г., е Л. Я. Г., според протокол за изкупуване на земеделска продукция от ЧЗП от 29.09.2010г. (лист 767); а според протокол за покупко-продажба на селскостопанска продукция от 22.11.2010г. (лист 768), предходен доставчик на 33 000,00 кг. слънчоглед, реколта 2010г., е В.Й. В.. При служебна проверка в регистрите на НАП, е установено, че В. П. А. не е декларирала доходи от продажба на селскостопанска продукция; не е подавала годишни данъчни декларации за 2009г. и 2010г., няма декларирани недвижими имоти и моторни превозни средства, няма регистрация по ЗДДС. Прието е за установено, че в счетоводството на доставчика “Геа Груп” ООД няма данни за заприхождаване на стоката и съответно за нейното изписване при последващата продажба на жалбоподателя. Съответно, липсват доказателства, въз основа на които да се приеме за установено, че прекият доставчик притежава необходимата материална обезпеченост да достави на жалбоподателя общо фактурираните количества слънчоглед /271 800,00 кг./, поради което данъкът по процесните 11 фактури е начислен неправомерно и за получателя по доставките не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Предвид изложеното, органите по приходите отказват правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя в общ размер от 44 575,20 лв. на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.68, ал.2 от ЗДДС.

Както бе посочено вече, приспадането на данъчен кредит по чл.68 от ЗДДС се обуславя от наличието на някое от условията, посочени в чл.71 от ЗДДС, а при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, задължително се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и едва след това се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

В случая, съдът намира, че както условието на чл.71, т.1 от ЗДДС, относно притежаването на данъчен документ /фактури/ от страна на получателя по доставката, издадени му от неговия пряк доставчик, така и наличието на реално изпълнени стопански операции по процесните 11 фактури се подкрепят от събраните по делото доказателства. С пълна сила, за доставките с изпълнител “Геа Груп” ООД, важи цитираната по-горе практика на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-80/11 и C-142/11

Следователно, оспорения т РА се явява незаконосъобразен и в тази си част.

На трето място, предмет на спора е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 39 442,00 лв. по 6 броя данъчни фактури, издадени от “Елетеза” ЕООД, съответно с №26 от 06.07.2011г. (лист 847), с ДО от 20 008,00 лв. и ДДС в размер от 4 001,60 лв.; с №27 от 07.07.2011г. (лист 848), с ДО от 60 680,00 лв. и ДДС в размер от 12 136,00 лв.; с №28 от 07.07.2011г. (лист 849), с ДО от 37 720,00 лв. и ДДС в размер от 7 544,00 лв.; с №29 от 07.07.2011г. (лист 846), с ДО от 278,80 лв. и ДДС в размер от 55,76 лв.; с №30 от 11.07.2011г. (лист 843), с ДО от 19 483,20 лв. и ДДС в размер от 3 896,64 лв.; и с №31 от 11.07.2011г. (лист 844), с ДО от 59 040,00 лв. и ДДС в размер от 11 808,00 лв.

Предмет на доставките по всички фактури е “слънчоглед” с общо количество от 240 500,00 кг.

На “Елетеза” ЕООД е извършена насрещна проверка, за което е съставен ПИНП с №16-02-1103846-01 от 27.09.2011г. (листи 824-825). От прекия доставчик са представени множество документи (листи 838-869) като приложение към писмо с Вх.№11-74-00-86 от 21.09.2011г. (лист 837). Предходен доставчик на 242 тона слънчоглед е “Геа Груп” ООД, според фактура с №451 от 06.07.2011г. (лист 850, 876); слънчогледът, с общо количество от 241 840,00 кг. е натоварен от база на предходния доставчик /”Геа Груп” ООД/ с транспорт на получателя /”Фокус Компани” ЕООД/, за което са представени 4 броя констативни протоколи (листи 838-841); доставките са отразени в подадената справка-декларация за месец 07.2011г. и в дневника за продажбите. От страна на ревизорите е прието, че поради липсата на доказателства за материалната обезпеченост на “Елетеза” ЕООД да съхранява продадените на жалбоподателя количества слънчоглед, както и че предходния доставчик “Геа Груп” ООД не разполага с нужното количество слънчоглед, което да продаде реално на прекия доставчик, фактурираните 6 доставки не са реални. Съответно, отказано е право на данъчен кредит за посочената по-горе сума от 39 442,00 лв.

С оглед на представените по делото доказателства, съдът намира констатациите в РА за неправилни досежно отказания данъчен кредит на жалбоподателя по 6-те фактури. От една страна, прекият доставчик е разполагал с нужното количество слънчоглед, придобито по фактура с №451 от 06.07.2011г. от “Геа Груп” ООД и продадено на жалбоподателя, а от друга страна, не е нужно прекият доставчик да разполага със собствена складова база за съхранение на слънчогледа, предвид обстоятелството, че слънчогледът е получен от жалбоподателя в базата на предходния доставчик /”Геа Груп” ООД/. Разбира се, налице са пропуски във воденото на счетоводството на прекия доставчик, но същите не могат да обусловят извод за нереалност на процесните 6 доставки. Освен това, не е ясно защо при описаната фактическа обстановка на жалбоподателя не е отказан данъчен кредит и по фактура с №32 от 11.07.2011г. (лист 845), с ДО от 1098,00 лв. и ДДС в размер от 219,76 лв. за 1 340,00 кг. слънчоглед, с което количество общо продадените на жалбоподателя количества слънчоглед са 241 840,00 кг., равняващи се приблизително на закупените 242 тона слънчоглед от “Геа Груп” ООД.

Посоченото се подкрепя и от констатациите в РА относно последващите доставки на жалбоподателя, представляващи износ на слънчоглед за “INTER COMPANY”, Косово, за които доставки няма установено отклонение от режима за облагане с ДДС.

Поради изложените съображения, съдът намира жалбата за основателна и оспореният РА следва да бъде отменен. По делото няма направено искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт с №161105891 от 13.02.2012г., издаден от П. Х. К.главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, потвърден с Решение №521 от 11.05.2012г. на директора на Д”ОУИ”- Пловдив, а понастоящем Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на “Фокус Компани” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 110 640,96 лв. и са начислени законните лихви върху тази сума.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:.........................

/Н.Бекиров/