РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 8

 

Град Пловдив, 02 януари 2013 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря А.Х. и с участието на прокурора ХРИСТО АНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1874 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на „Транс ДПБ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. Септември и адрес на управление *** с управител Д.П.Б., срещу ревизионен акт № 131105617/ 06.02.2012 г. – издаден Б.Ч. - инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ Ст.Загора, потвърден с решение № 462 от 02.05.2012 г. на Директора на Дирекция “ОУИ“ гр. Пловдив, в частта, с която на дружеството жалбоподател не е признато правото на данъчен кредит в размер на 614237,88 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 145466,01 лв.

В жалбата се посочват доводи за неправилност и  незаконосъобразност на РА. На първо място се сочи нищожност на издадения ревизионен акт, като се счита, че ЗВР са били издадени от некомпетентно лице Г.Н. по смисъла на чл.111 от ДОПК. По съществото на спора се твърди още, че издадените кредитни известия не били отразени в дневника за покупки за съответния период при получателя, но те не са били отразени от дружеството, тъй като не са били получени в счетоводството на жалбоподателя. Твърди се, че в мотивите на органа били посочени противоречиви и взаимноизключващи се обстоятелства. Счита, че няма основание за начисляване на лихва. Иска ревизионният акт да бъде отменен в обжалваната част за ДДС.

Ответният административен орган - Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” при ЦУ на НАП гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.С. излага становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я остави без уважение и да присъди в полза на Д”ОУИ” – Пловдив следващото се юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, Четиринадесети състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната пред настоящата съдебна инстанция част. Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Ревизията е започнала с издаването на заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1103623/ 18.07.2011 г. на Г.И.Н. – началник сектор „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив. Съгласно заповедта, срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 26.07.2011г. на упълномощен представител. Възложената ревизия е с предмет установяване на задължения по ЗДДС за периода 01.09.2009 г. – 31.05.2010 г. и за корпоративен данък 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г. Със ЗВР № 1105617/ 26.10.2011 г. и ЗВР №1104461/01.09.2011 г., издадени от Николай Жеков Колев - началник сектор „Ревизии”, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив срокът за извършване на ревизията е бил удължен. В законоустановения срок е съставен ревизионен доклад № 1105617/12.12.2011 г. – връчен на ревизираното лице по реда на чл.32 от ДОПК. Извън срока за представяне на възражения такова е постъпило, след което е издаден процесният ревизионен акт.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди – Заповед № РД-09-1/04.01.2010 г., издадена на основание чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, ведно с придружаващите ги приложение № 1 и № 2, от които е видно, че лицата, издали процесните ЗВР са надлежно упълномощени за това, включително и да се заместват взаимно, както и Заповед за определяне на компетентен орган № К 1105617/15.12.2011 г. на началник сектор „Ревизии” Дирекция “Контрол” при ТД на НАП гр.Пловдив.

При това положение настоящият съдебен състав намира, че обжалваният РА е издаден от компетентен органи и при спазване на административно-производствените правила.

Извършената ревизия на жалбоподателя „ТРАНС ДПБ” ЕООД е повторна, във връзка с Решение № 593/30.06.2011 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Пловдив, с което Ревизионен акт № 241004467/04.04.2011 г. е отменен в частта по ЗДДС и  допълнително установения корпоративен данък за 2005 г. и за 2009 г., ведно с начислените лихви към тези задължения, и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната за издаване на нов ревизионен акт.

С процесния ревизионен акт за жалбоподателя се установява, че основна дейност на дружеството до 23.06.2009г. е продажба на едро и дребно на горива на обект – бензиностанция и газ станция в гр.Септември, а след тази дата, т.е.  през ревизирания период – посредническа дейност в търговия с горива. Установено е ощу, че до м.03.2010г. едноличен собственик на капитала и представляващ дружеството е В.Р., съпруга на М.Р.. Последният от своя страна е собственик и представляващ на ЕТ „М.Р. – Менсъл”, „Български еко храни” ООД и „Раян газ” ЕООД, всички фирми доставчици на „Транс ДПЛ” ЕООД, със старо наименование „Марица газ” ЕООД.

С Протокол за претърсване и изземване по чл.161, ал.2 от НПК от 15.06.2010г. на СО - СГП гр.София са иззети 15 броя чували и 4 броя компютри на „Транс ДПБ” ЕООД, ЕТ „М.Р. – Менсъл”, „Български еко храни” ООД и „Раян газ” ЕООД.

1.                 В хода на процесната ревизия е констатирано, че през  ревизираните периоди м.12/2009г., м.01 и м.02/2010г. лицето е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 597128,48лв. по 12 броя фактури, посочени в РД и РА, издадени от ЕТ „М.Р. - Менсъл” с предмет на доставките гориво.

При проверка в информационния масив на НАП се установява, че към така издадените фактури има издадени 12 броя кредитни известия /КИ/, описани в ревизионния акт, по които отразеният ДДС е в размер съответстващ на този отразен във фактурите. От своя страна „Транс ДПБ” ЕООД не е отразило издадените му КИ в дневника си за покупки и СД.

При извършена насрещна проверка на ЕТ „М.Р. - Менсъл” се установява, че фирмата е с предмет на дейност търговия с петролни продукти, както и че има назначени лица  на трудови договори. Представена е заповед от Община Пазарджик за ползване на общински терен с цел да се монтира и експлоатира модулна газстанция и бензиноколонка с площ 60 кв.м. срещу наем. Представени са също така кочани с фактури и с кредитни известия. При прегледа им се установява, че издадените фактури към „Транс ДПБ” ЕООД, със старо наименование „Марица газ” ЕООД и издадените към тях КИ са отразени от  ЕТ „М.Р. - Менсъл” в дневника за продажби и СД, през периода на тяхното издаване. През същите периоди са направени и съответните счетоводни записвания. Причина за издаването на КИ, според проверяваното лице е факта, че по фактурите, към които те са издадени, липсва доставка на гориво, няма плащане и няма транспорт осъществен към тях. Така от извършената насрещна проверка се констатира, че не са налице документи удостоверяващи реално извършване на фактурираните доставки.

2.                При ревизията е установено още, че през м.03/2010г. жалбоподателят е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 17109,40лв. по фактура №28/02.03.2010г., издадена от „Български еко храни” ООД с предмет на доставката гориво.  Установено е след проверка в информационния масив на НАП, че към издадената фактура има издадено кредитно известие №30/31.03.2010г., по което отразеното ДДС е в размер съответстващ на този отразен във фактурата. От своя страна „Транс ДПБ” ЕООД не е отразило издаденото му КИ в дневника си за покупки и СД.

При насрещната проверка на „Български еко храни” ООД се установява, че фирмата е с предмет на дейност търговия, като има назначени лица на трудови договори. Не притежава специализирани транспортни средства за превоз на ГСМ. Дружеството ползва бензиностанция под наем в гр.Септември, за което е представен договор. В съоръженията се съхраняват ДГ, бензин и пропан бутан. Дружеството декларира, че към фактура № 28/02.03.2010г. е издадено КИ №30/31.03.2010г., като както фактурата, така и КИ към нея са отразени от „Български еко храни” ООД в дневника за продажби и СД, през периода на тяхното издаване, а именно през м.03/2010г. През същите периоди са направени и съответните счетоводни записвания. Причина за издаването на кредитното ивестие, според проверяваното лице, е фактът, че по фактурата, към която е издадено, липсва доставка на гориво, няма плащане и няма транспорт осъществен към нея. Констатира се още, че не са налице документи удостоверяващи реално извършване на фактурираната доставка.

Като са взети предвид резултатите от насрещните проверки на доставчиците ЕТ „М.Р. - Менсъл” и „Български еко храни” ООД, в хода на ревизията от „Транс ДПБ” ЕООД е изискано представянето на доказателства за извършване на реални доставки.  

В отговор са представени документи и писмени обяснения, според които относно фактурите и издадените към тях кредитни известия не е имало реално движение на гориво, нито плащания. Поради тази причина са били издавани и кредитни известия. Същите са били осчетоводявани, съгласно Закона за счетоводството – Д-т 304/К-т 401 – за фактурите със знак плюс, а кредитните известия със знак минус. Кредитните известия са описани в други отчетни периоди, тъй като тогава са получени. Няма извършен транспорт, тъй като сделките не са били извършени.

Посетен е отдел „Следствен” при СГП, с цел да се провери при иззетите документи, съгласно представения протокол за претърсване и изземване от 15.06.2010г. на СО-СГП има ли счетоводни документи и счетоводни справки, първични и вторични счетоводни документи, свързани с осъществяваната търговска дейност на ревизираното лице за ревизирания период, които не са представени на органите по приходите от ревизираното лице с обяснението, че са иззети с цитирания протокол.

Съгласно Протокол №1101865/11.02.2011г. не са намерени първични счетоводни документи-фактури по извършените покупки на материали, стоки и услуги за ревизирания период, придружени с транспортни документи /пътен лист, товарителница, анализни свидетелства за съответствие на горива/, доказващи извършената доставка с транспорт за периода на ревизията. Не са намерени и договори за ползване на специализиран транспорт за превоз на гориво, от които да се установи кой е извършил транспорта и за чия сметка е той.

Предвид констатираните обстоятелства се определя, че фактурите издадени от ЕТ „М.Р. - Менсъл” и „Български еко храни” ООД не документират реално извършени стопански операции, т.е. данъчни събития, респективно не възниква задължение за регистрираното лице доставчик да начисли данък. След като липсва осъществена облагаема доставка, то данъкът по фактурите е начислен в нарушение на императивните законови норми /неправомерно/ и по същите не е налице и формиран данъчен кредит. Последното е следствие от нормата на чл.70, ал.5 от ЗДДС, която изрично регламентира, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. На основание тази норма е отказан и ползваният  данъчен кредит.

В хода на настоящото призводство от страна на жалбоподателя бе поискано събирането на данни кога от страна на доставчика са изпратени процесните кредитни известия, за което е получено писмо от доставчика ЕТ „М.Р. – Менсъл“. Твърди се, че на 31.03.2010 г. била извършена кражба на документи, включително процесните фактури и издадените към тях кредитни известия. Приложена е служебна бележка от 31.03.2010 г. на РУ на МВР Септември за образувано досъбедно производство № 164/ 2010 г.

От така събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства от фактическа и правна страна, съдът намира жалбата за неоснователна, предвид следното.  

Обосновано органът по приходите е приел, че по спорните фактури не са осъществени доставки, не е налице данъчно събитие за издаването им, поради което правилно е приложен чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като е начислен данък без основание.

Реалността на доставката е необходим елемент от възникването на задължението за начисляване на данък и от възникването на правото на данъчен кредит и след като по делото са събрани доказателства, които оборват съдържанието на издадените фактури от посочените доставчици, тъй като не е настъпило данъчно събитие, за да бъдат издадени тези фактури, то и издадените към тях ДКИ се явяват такива без основание, по които не се следва правото на данъчен кредит. Съгласно чл.115, ал.1 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата, като известието според ал.2 се издава задължително не по-късно от пет дни от възникването на обстоятелството по ал.1. В чл. 25 ЗДДС са уредени хипотезите на възникване на данъчно събитие - прехвърляне на право на собственост върху стока или извършване на услуга или плащане, както и изрично посочените такива в ал.3 от същата норма. От това следва изводът, че при съставени фактури при първоначална липса на данъчно събитие по тях, какъвто е настоящият случай, не могат да се издадат данъчни кредитни известия, а следва фактурите да бъдат  анулирани по чл. 116, ал.1 , изр. второ от ЗДДС погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови, ако разбира се е налице основание за това.

Поради това съдът намира за правилно възприетото в ревизионния акт и предвид данните по делто, че след като е налице първоначална липса на данъчно събитие, не е приложим чл. 115, ал.1 от ЗДДС и данъчното кредитно известие се явява издадено без основание, поради което съставените фактури не установяват настъпило данъчно събитие – нито доставка на описаните стоки, нито плащане на цената или някоя от другите хипотези на чл.25, ал.3 от ЗДДС, което обстоятелство не се спори между страните. След като това е така, то не е имало и основание за издаване на ДКИ, а оттам и претендиране на право на приспадане на данъчен кредит по него.

Установява се безспорно, че ДКИ към тези фактури не са включени в дневниците за покупки и справките декларации за съответния период на жалбоподателя, нито по-късно в който и да е било данъчен период, но са включени от доставчиците заедно с фактурите към тях в дневниците за покупки и справките декларации за съответния период, нито по-късно, поради което е налице ощетяване на бюджета с размера на ползвания от жалбоподателя данъчен кредит по тези фактури.

Съдът на споделя възраженията на жалбоподателя, че не бил получил навреме ДКИ, за да ги включи в съответните периоди. Задължението да стори необходимото за това съгласно ЗДДС е на жалбоподателя, още повече същият се е постарал да получи издадените фактури навреме, за да ползва правата, предоставени му от закона /при наличие на достатъчно технически средства за това в днешно време/, но не и да изпълни задълженията си да се снабди навреме с издадените ДКИ, за да ги включи с отрицателен знак за съответния период, с което да възстанови неправомерно ползвания от него данъчен кредит.

3.                 С ревизията е начислена допълнително лихва на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, във връзка с чл.124, ал.5 от ЗДДС, лихви по ЗДДС общо в размер на 24245,50лв. през м.09 м.10, м.11, м.12/2009г., м.01 и м.02/2010г. относно ДКИ, които са били включени от лицето в дневниците за покупки, но в последващ данъчен период, видно от констативната част на ревизионния акт. Така в хода на ревизията е установено, че през различни периоди на 2009г. и 2010г. „Транс ДПБ” ЕООД е получател по фактури издадени от ЕТ „М.Р. - Менсъл”, с предмет гориво, на обща стойност 863392,56лв., отразени от дружеството в дневника му за покупки и в СД за периода през който са издадени данъчните документи. Установено е също, че към така издадените фактури, подробно описани в констативната част на акта, фирмата доставчик е издавала КИ. Същите са отразени от нея своевременно, в отчетните и регистри по чл.124 от ЗДДС и в СД, т.е. отчетени са в периода на тяхното издаване, като по този начин  ЕТ „М.Р. - Менсъл” е намалявал стойността на начисления от него ДДС при продажбите. Получателят на КИ, а именно  „Транс ДПБ” ЕООД е отразявал така издаваните му КИ, в дневника си за покупки и СД, но не в периода на тяхното издаване, а по-късно, в периодите м.09 м.10, м.11, м.12/2009г., м.01 и м.02/2010г., като в същото време се е съобразявало и със срока по чл.72, ал.1 от ЗДДС /до 3 месеца за 2009г. и до 12 месеца за 2010г./.

Съдът намира констатациите на приходната администрация в тази част за правилни и законосъобразни, поради което следва да бъдат потвърдени.

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.4 от ЗДДС, в сила през 2009г., регистрирано лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до третия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл.72, ал.1 от ЗДДС. В сила от 01.01.2010г. разпоредбата на чл.124, ал.4 от ЗДДС визира, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл.72, ал.1 от ЗДДС. Независимо от ал.4, законодателят в ал.5 на чл.124 от ЗДДС изрично е регламентирал, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени.

Така предвид установеното, че „Транс ДПБ” ЕООД не се е съобразило с така посочената норма на закона, органът по приходите правилно и на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, е начислил лихви на ревизираното лице общо в размер на 24245,50лв., определени за времето от 15-то число на месеца, през който съответното КИ е следвало да се отрази в дневника за покупките на „Транс ДПБ” ЕООД, до 15-то число на месеца, следващ месеца през който КИ е отразено от жалбоподателя в регистъра по чл.124, ал.1 от ЗДДС.

Воден изложените по-горе изводи, настоящият състав на Административен съд – гр. Пловдив намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. От ответника по делото се претендират разноски, които съобразно изхода от делото ще следва да му бъдат присъдят. Същите се констатираха в размер на 15644 лв.

Ето защо на основание чл.160, ал.1, предл. последно и чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Транс ДПБ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. Септември и адрес на управление *** с управител Д.П.Б., срещу ревизионен акт № 131105617/ 06.02.2012 г. – издаден Б.Ч. - инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ Ст.Загора, потвърден с решение № 462 от 02.05.2012 г. на Директора на Дирекция “ОУИ“ гр. Пловдив, в частта, с която на дружеството жалбоподател не е признато правото на данъчен кредит в размер на 614237,88 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 145466,01 лв.

 ОСЪЖДА на „Транс ДПБ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. Септември и адрес на управление *** с управител Д.П.Б., да заплати на Дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението” при ЦУ на НАП гр. Пловдив сумата от 15644 /петнадесетхиляди шестотин четиридесет и четири/ лева, представляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/