РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                                                             Административен съд  Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 201

гр.Пловдив, 24 . 01 .2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен Съд – Пловдив, VI състав, в открито заседание на осми януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                                                                 Административен съдия : Здравка Диева

 

с участието на секретаря Гергана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1889/2012г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

            Р.С.С., ***, представлявана от адв. Д. обжалва Ревизионен акт № 161104563 от 03.01.2012г., издаден от К. Я. – ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 431 от 19.04.2012г. на Зам.Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на оспорващото лице са допълнително определени задължения, както следва: - данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2005г. в размер на 2 146.62 лв. и лихви – 1 526.20 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 12 495.14 лв. и лихви – 5 465.10 лв.; данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2008г. – 10 826.22 лв. и лихви – 3 102.33 лв.; данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2009г. – 15 167.60 лв. и лихви – 2 631.38 лв.; данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2010г. – 422.81 лв. и лихви за просрочие в размер на 29.71 лв.

Според доводите в жалбата ревизионният акт /РА/ е незаконосъобразен изцяло поради неправилно приложени разпоредбите на материалния закон, съществени нарушения на административно производствените правила и е поискана отмяната му :

1. Твърди се, че без основание ревизията е протекла по реда на чл.122 ДОПК – не е доказано наличие на основанията за прилагане на особения ред на облагане. Не е изследвано и не е посочено с какви парични средства е разполагало ревизираното лице към 01.01.2005г., въпреки съдържащи се в преписката категорични доказателства за внесени от Спиртова суми в размер на 55 000 евро през 2004г. и даденият й заем от лицето Хр.К. през 2005г.

2. Неправилно са определени доходите и разходите на жалбоподателката през ревизирания период :

  - формално е прието, че към 01.01.2005г. има начално парично салдо 0 лв., тъй като няма доказателства за похарчени през няколко месеца внесените през 2004г. с надлежни митнически декларации 55 000 евро/

- без основание неправилно в размера на получените средства от оспорващото лице през процесния период не са включени и получените средства от А.Ю.М.Д.  по договор за заем / 10.05.2007г. Оспорени са изводите на приходните органи за липса на яснота кога, къде и с каква цел е предоставен заема, както и недоказано реално предаване на сумата. Поддържат се коректни отговори на заемодателите, като непълнотата на част от информацията се дължи на некоректно зададени въпроси в ИППДОЗЛ

- посочено е, че между страните по договорите за заем не е имало съмнение за предаване на заеманите суми, а целта на заема не е сред присъщите елементи на договора

- неправилно в средствата, с които жалбоподателката разполагала не са включени размера на получаваните от съпруга и средства – работна заплата /за нуждите на семейството/ и размера на сумите, отразени в представените фишове от Еврофутбол ООД, които отразяват броени печалби на съпругът й

- приходните органи не са мотивирали извода за собственост на С. по отношение половината от иззети на 24.06.2011г. банкноти евро

3. Жалбоподателката счита, че решаващият орган не е изложил убедителни аргументи по повдигнатите в административната жалба въпроси и при установяване основанията за преминаване по особения ред за облагане и доказване съответната хипотеза по чл.122 ал.1 ДОПК – доказателствената тежест е за приходните органи.

Твърди, че в случая няма данни, нито годни доказателства за укрити доходи, каквито укрити доходи не са посочени от приходните органи; няма събрани годни доказателства за несъответствие между имущественото състояние на ревизираното лице /РЛ/ за периода на ревизията и получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал. С оспорване на основанията по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 и ал.2 ДОПК и позоваване на съдебна практика на ВАС /Решение № 4633 от 2011г.; Решение № 1429 от 2011г., Първо О. и др./, е поискана отмяна на РА с присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът  – Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр.Пловдив, а сега Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП /изм. на чл.152 ал.2 ДОПК с ДВ бр.94 от 2012г. в сила от 01.01.2013г./ чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт Д. поддържа становище за неоснователност на жалбата и отхвърлянето й. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Поддържат се фактическите констатации и правните изводи съдържащи се в оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция “ОУИ” гр. Пловдив. Представени са писмени съображения по същество с коментар и изводи от приетите в съдебното производство доказателства : приетата ССч.Е не опровергава констатациите на органа по приходите, залегнали в оспорения РА. В тази насока е изтъкнато, че в.л. в първоначалното заключение е заявило, че по преписката няма данни името на лицето да е описано като получател на евентуални печалби от Еврофутбол. Експертизата не се е ангажирала с категоричен отговор за наличие на нужните средства от Хр.К. към 01.02.20005г. и категорично в.л. заяви, че не може да даде становище дари А.Д. е разполагал с 55 000 евро към момента на сключване на договора за заем. По отношение свидетелските показания на Хр.К. е посочено за житейски неоправдано сума в размер на 70 000 евро да бъде уговорена без лихва. От представените нот.акт и банкови извлечения по сметки на Д. не може да бъде изградено безсъмнено заключение, за това че същият е разполагал със сумата, за която твърди че е дал в заем на жалбоподателката. Не са представени безсъмнени доказателства относно начина на предаване на сумите по заемните договори – приложените копия на договори за заем представляват частни свидетелстващи документи без обвързваща материална доказателствена сила и разписките също са квалифицирани като документ с посочения характер и последици. Освен това, самите разписки не могат да установят реално предаване на сумите, поради съставянето им от жалбоподателката и установяват изгодни за нея факти и обстоятелства.

В подкрепа на тезата за последиците от договорите за заем, процесуалният представител на ответника е посочил, че в случая липсва материален интерес от страна на кредиторите в облигационното отношение /който предмет е конкретно благо, което е целено за придобиване/, поради което  и след като не е предприето действие от заемодателите за запазване на интересите им, заемите не обективират действително установени отношения  и целят обслужване тезата на ревизираното лице в хода на административното   производство.

Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, представлявана от прокурор Хр.Анчев счита жалбата за основателна.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в предвидения за това срок от страна с право и интерес от оспорването. Упражненото процесуално право на жалба е по реда на чл.156 ал.2 от ДОПК. Решението на Д"ОУИ" е получено от упълномощено лице на 23.05.2012г. / л.11/, жалбата е подадена на 05.06.2012г. /пощенско клеймо, л.9/.

1. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1102635/01.06.2011г. /л.18/, издадена от гл.инспектор по приходи, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-гр. Пловдив на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение на жалбоподателката с предмет данък по чл.35 ЗОДФЛ за периода 01.01.2005г. – 31.12.2006г. и данък по чл.48 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2010г. и е определен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е редовно сторено на 08.06.2011г. Във вр. с искане за продължаване срока за извършване на ревизията, първоначалната ЗВР е изменена със ЗВР № 1104563/08.09.2011г. /л.272/ при определен срок за завършване на ревизията – 07.10.2011г. Изменителната ЗВР е издадена от началник Сектор Дирекция “Контрол” при ТД на НАП-Пловдив и редовно връчена на 06.12.2011г., лично на ревизираното лице.

За компетентност на органите, издали ЗВР са представени Заповед № РД-09-1/04.01.2010г., издадена от териториалния директор ТД на НАП, ведно с Приложения № 1 и № 2 към заповедта от 04.01.2010г. с вписани поименно длъжностните лица, издали ЗВР / Пр. № 2, т.1/.

2. В определения срок е съставен Ревизионен доклад № 1104563 от 21.10.2011г., връчен на 06.12.2011г. С възражение против РД вх. № 41747/20.12.2011г. са представени обяснения и цитирани документи /във вр. с Искане № 11004563-1/17.10.2011г./, л.40 и сл. – четири валутни митнически декларации от м.01., м.02 и м.03.2004г. в общ размер на 55 100 евро, съхранявани в дома на ревизираното лице; договори за заем – с Хр.К. от 01.02.2005г. за 70 000 евро, ведно с разписка за предоставяне на сумата /съхранявана от РЛ в оригинал/ и заявление, че към момента заема не е изплатен и договора за заем е деклариран в декларацията по чл.50 ЗДДФЛ за 2009г. от 26.04.2010г. ; - с А.Ю.М.Д. от 10.05.2007г. за сума от 55 000 евро, също неизплатен към момента и деклариран в декларацията по чл.50 ЗДДФЛ за 2009г.

Към възражението са приложени копия от валутните МД, заверени копия от разписките за получени суми по договорите за заем – от страна на заемодателите К. и Д..

Представени с възражението са и квитанции от печалби от Евробутбол на стойност за 2006г. – 12 183.13 лв.; за 2007г. – 10 087 лв.; за 2008г. – 8 321.68 лв.; за 2009г. – 11 749.09 лв.; за 2010г. – 185.29лв. /таблици с посочени дата на фишове, заложена сума и печалба и с данни за разходи за залози за печалбите в размер на 909 лв.

Представен е и договор за отпуснат банков кредит на съпруга М.С. от банка ОББ АД, от 01.09.2008г. за сумата от 80 000лв. Всички описани документи са посочени в 10 пункта - приложения към възражението – л.42 гр. и сл./.

Въз основа на РД и на Заповед № К 1104563 от 26.10.2011г. за определяне на компетентен орган е постановен процесния ревизионен акт - редовно връчен на 14.02.2012г.

РА е обжалван по административен ред /л.25/ - възразено е против извършване на ревизията от лице, което преди да издаде РА на С., е издало РА на нейния съпруг за същия период и е създадено предварително отношение по част от представените в хода на ревизията доказателства и са изложени доводи, идентични с тези от съдебното оспорване.

С Решение № 431/19.04.2012г. на Зам.Директора на Д“ОУИ“ Пловдив, РА е потвърден изцяло.

3. Съгласно забраната по чл. 160 ал. 3 ДОПК, при обжалване на ревизионен акт съдът няма правомощието да го отмени при констатирани от него процесуални нарушения в ревизионното производство и да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

3.1.Констатациите в РА покриват тези от ревизионния доклад, който е неразделна част от РА. Фактическите основания и правните изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, който съдържа подробно описание на извършените от ревизиращия екип процесуални действия.

В РА е обсъдено възражението против РД с представените доказателства :

- 4 бр. валутни митнически декларации не са приети като налични поради липса на доказателства за място на съхранение, не посочването им в декларациите по чл.124 ДОПК и не представяне на доказателства за произхода на средствата

- договорите за парични заеми с Хр.К. и Ю.Д. са квалифицирани за привидни, предвид което нищожни по см. на чл.26 ЗЗД без да пораждат правно действие и не е прието за доказано реалното получаване на определените в договорите суми

С аргумент от характера на заемните договори – частни документи по см. на чл.180 и във вр. с чл.181 ал.1 ГПК, е прието че договорите нямат достоверна дата и са съставени за нуждите на ревизията; не е придадено значение на потвърждаване от страна на заемодателите относно предаване на заемните суми и че са разполагали със средства, които да предоставят на РЛ.

- фишовете от Еврофутбол ООД за доказване на парични средства и включването им в съпоставката на разходите с приходите са безименни, поради което не е прието за доказано, че посочените парични суми във вр. с направен залог са изплатени конкретно на лицето М.Спиртов.

Според приходните органи фишовете не са достатъчни за доказване на произхода на средствата и са посочени фишове за изплатени печалби с разлика няколко минути /от 12.12.2007г., 24.03.2009г., 12.03.2009г., 11.04.2009г., 11.01.2009г., 08.01.2009г., 12.01.2009г., 05.12.2010г. – л.33, гръб/.

3.2. РД съдържа Предложение за установяване размери на задълженията по видове и периоди с лихви за просрочие към тях, изчислени към 21.10.2011г. – Таблица 1, л.75. В таблицата са посочени размер на задължението, внесена сума от данъчния субект с дължима сума в колонка 10.

В Таблица № 1 към РА са посочени размер на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 03.01.2012г.

4. Ревизията обхваща периодите от 2005г. до 2010г. вкл. Р.С.С. е физическо лице и с регистрация като едноличен търговец – без дейност като ЕТ за ревизирания период; съдружник и управител е на Ауто Хриси ООД; семейна е със съпруг М.С. – с Протокол № 1114449 / 21.10.2011г. са присъединени документи от извършвана ревизия на съпруга.

4.1. С цел изследване на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице и ресурсите от приходи за издръжката на живота, приходните органи предприели действия за събиране на доказателства за приходите и разходите на Р.С.С. за периода 01.01.2005г.–31.12.2010г.

С ИПДПОЗЛ №16897/07.06.2011г. на основание чл.37 ал.2, ал.3, чл. 53 и чл.56 ал. 1 ДОПК от ревизираното лице са изискани документи, справки и писмени обяснения. Изискани са документи и обяснения от трети лица и други контролни органи, описани в Ревизионен доклад №1104563 от 21.10.2011г.

На основание чл. 45 ал.1 и ал.2 ДОПК били изготвени искания за извършване на насрещни проверки на А.Ю.М.Д. и Хр. К., относно предоставени заеми.

След събиране на доказателства от всички източници, извършени служебни проверки в базите данни на НАП, както и въз основа на предоставените документи и обяснения от РЛ, ревизиращият екип направил констатация, че е налице обстоятелството по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

На Р. С. са връчени по поща уведомления на основание чл. 17 ал.1, т.2 с изх. №28205/07.09.2011г. и на основание чл.124 ал.1 от ДОПК с изх. №28206/07.09.2011г., с което същата е уведомена, че основата й за облагане с данък върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2005г. – 31.12.2010г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. От същата дата е и Искане за представяне от страна на ревизираното лице на декларации по чл.124 ал.3 от ДОПК за 2005г.-2010г., поотделно.

4.2. След извършен анализ на относимите обстоятелства изброени в чл. 122 ал. 2 от ДОПК е направена съпоставка на извършените разходи от физическото лице и декларираните/получени приходи, с изготвен помесечно паричен поток за ревизираните периоди – таблично представен в РД.

- За 2005г.  задълженото лице няма подадени ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./ и не е било получател на облагаеми доходи по чл. 57 от ЗОДФЛ /отм./. В представените писмени обяснения от ЗЛ било посочено, че съгласно Договор за заем от 01.02.2005г. С. получила от Хр. К. заем в размер на 70 000 евро.

Към представеният договор за заем от 01.02.2005г. РЛ не приложило доказателства за реално предаване на уговорената сума /разписки или други доказателства/ и не е обяснено къде, кога е получен заема или за какво е вложена сумата. Заемът не е върнат към 31.12.2010г. /чл.3 ал.1 – срок за връщане на сумата/, няма анекси за удължаване срокът за връщане на заетата сума.

При съпоставка между стойността на имуществото на лицето и направените от него разходи и получени доходи е установено следното :

- налични парични средства към 01.01.2005г. – няма декларирани

- през годината семейството придобило доход в размер на 7 254.20 лв.

- разходите са в размер на 28 337.70 лв. /таблица, л.60, 61 РД/

Остатъкът в размер на 1 305.01 лв. е включен в началното салдо за съпоставка през следващата 2006г. Не са представени доказателства за произхода на средствата, превишаващи получените от семейството доходи – обстоятелство по чл.122 ал.1 т.2 ДОПК – данни за укрити приходи или доходи и чл.122 ал.1 т.7 ДОПК.

В РД са описани направените разходи от ЗЛ: покупка на нива, покупка на имот от «Аримекс» ООД – платени през 2005г. - 22 200лв., внесени задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО.

От изготвеният паричен поток се установил недостиг на парични средства за 2005г. : за месец януари – 365,97лв., за м. април – 5 340,60лв. и за м. юни – 16 681,94 лв. Прието било, че недостигът е последица от пътуване до Италия и покупка на жилище от „Аримекс” ЕООД.

За установеното несъответствие в размер на 22 388,51лв., на основание чл. 25 ал.1 и ал.2 от СК, е посочено, че съпругата Р.С. отговаря за половината сума 11 194,26лв. Това е размерът на данъчната основа за общия годишен доход, представляваща превишение на извършените разходи спрямо получените приходи и декларирани от лицето доходи.

Съобразявани са и данните попълнени в Декларацията по чл. 124 ал.3 ДОПК – парични средства към 01.01.2005г. и доходите получени от служебно правоотношение на съпруга й М.С..

Определен е дължим данък за 2005г. по чл.35 от ЗОДФЛ/отм./ - 2 146.62 лв. и съответните лихви.

- За 2006г. ЗЛ няма подадени ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./ и не е било получател на облагаеми доходи по чл. 57 от ЗОДФЛ /отм./. В РД са описани получените доходи и направени разходи от С..

От изготвения паричен поток и извършена съпоставка между входящия и изходящия паричен поток - не се установили задължения по ЗОДФЛ /отм/.

Остатъкът в размер на 13 297.35 лв. /налични средства към 01.01.2006г. – 1 305.01 лв.; придобит през годината доход – 30 022.89 лв.; разходи – 18 030.55 лв./  е включен в началното салдо за целите на съпоставка през следващата 2007 година.

- За 2007г.  ЗЛ няма подадени ГДД по чл. 48 от ЗДДФЛ. В РД са описани получените доходи и направени разходи от С. : получени заемни средства от А.Ю.М.Д. в размер на 55 000 евро; доходи от продажба на МПС; предоставен от РЛ заем на дружеството, в което е съдружник, през м. януари в размер на 61 222,81лв., като е декларирано, че това са лични средства.

Към представеният договор за заем от 10.05.2007г. РЛ не приложило доказателства за реално предаване на уговорената сума /разписки или други доказателства/ и не е обяснено къде, кога е получен заема или за какво е вложена сумата.

При изготвяне на паричен поток и извършване съпоставка между входящия и изходящия паричен поток, от паричния поток са взети по ½ от приходите и разходите на семейството, освен изрично декларираните средства като лични.

При съпоставка между стойността на имуществото на лицето и направените от него разходи и получени доходи е установено следното :

- налични парични средства към 01.01.2007г. – РЛ притежава налични парични средства в размер на 10 648.67 лв.

- приходи през годината в размер на 3 669 лв.

- разходите са в размер на 64 519.31лв. /таблица, л.65 РД/

Остатъкът в размер на 511.44 лв. е включен в началното салдо за съпоставка през следващата 2006г. Не са представени доказателства за произхода на средствата, превишаващи получените от лицето доходи – обстоятелство по чл.122 ал.1 т.2 ДОПК – данни за укрити приходи или доходи и чл.122 ал.1 т.7 ДОПК.

Изследвани са относимите обстоятелства по реда на чл. 122 ал.2 и е определена данъчната основа на ЗЛ в размер на 54 713,08лв. Определен е данъкът по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 12 495,14лв. и съответната лихва за несвоевременното му  внасяне в приход на ТД на НАП. 

- За 2008г. ЗЛ подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, с която декларирало доходи от лихви от Ауто Хриси ООД – 4 897.82 лв.; ЗОВ – 172.80 лв.

РЛ е получило доход в размер на 23 406лв. от продажба на имот на дружеството, в което е съдружник.

Спиртова предоставила на Ауто Хриси ООД парични заеми в размер на 51 700лв. и в размер на 24 400лв.

Годишна данъчна основа – 4 725.02 лв. – данъкът в размер на 472.50 лв. внесен на 28.04.2009г.

В РД са описани получените доходи и направени разходи от ЗЛ. Задълженото лице декларирало, че предоставените заеми на дружеството са лични нейни средства.

При съпоставка между стойността на имуществото на лицето и направените от него разходи и получени доходи е установено следното :

- налични парични средства в размер на 511.44 лв.

- приходи през годината в размер на 32 210.91 лв.

- разходите са в размер на 125 470.92 лв. /таблица, л.67, 68 РД/

Остатъкът в размер на 15 513.54 лв. е включен в началното салдо за съпоставка през следващата 2009г. Не са представени доказателства за произхода на средствата, превишаващи получените от лицето доходи – обстоятелство по чл.122 ал.1 т.2 ДОПК – данни за укрити приходи или доходи и чл.122 ал.1 т.7 ДОПК.

Изготвен бил паричен поток с извършена съпоставка между входящия и изходящия паричен поток. От паричния поток са взети по ½ от приходите и разходите на семейството, освен изрично декларираните средства като лични. Изследвани са относимите обстоятелства по реда на чл. 122 ал.2 ДОПК и е определена данъчната основа на ЗЛ в размер на 112 987,12 лв. /при съпоставка на постъпилите в семейния бюджет приходи и извършени разходи през 2008г. е установено несъответствие в размер на 108 262.11 лв. – по месечни данни –л.68, РД/.

Определен е данъкът по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 10 826,21лв. и съответната лихва за несвоевременното му  внасяне в приход на ТД на НАП.

- За 2009г. ЗЛ подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, с която декларирало доходи от лихви от Ауто Хриси ООД и доходи от наем. ЗЛ декларирало данък за внасяне в размер на 517,62 лв., който не е внесен.

В част VІІ на ГДД – Предоставени/получени парични заеми в табл.1, ЗЛ декларирало предоставен заем на Ауто Хриси ООД през 2009г. в размер на 137 299,27лв., в табл. 2 ЗЛ декларирало остатък от предоставен заем на Ауто Хриси ООД в размер на 61 222,81лв. от 2007г. и 76 100лв. от 2008г.

В табл. 4 ЗЛ е декларирало остатъци от получени заеми от Хр. К. в размер на 136 908,10лв., получен през 2005г. и от А.Ю.Д. в размер на 107 570,65лв., получен през 2007г. Тези данни подлежат на съпоставка с разпитаните в качеството на свидетели заемодатели.

Годишната данъчна основа е 4 648.82 лв., общата годишна данъчна основа – 5 176.19 лв. и данъкът върху общата годишна д.о. – 517.62 лв. Данъкът не е внесен.

В РД са описани подробно получените доходи и направени разходи от ЗЛ. Задълженото лице е декларирало, че предоставения заем на дружеството в размер на 137 299,27лв. са лични нейни средства.

При съпоставка между стойността на имуществото на лицето и направените от него разходи и получени доходи е установено следното :

- налични парични средства към 01.01.2009г. в размер на 15 513.54 лв.

- приходи през годината в размер на 2 712.95 лв.

- разходите са в размер на 145 035.32 лв. /таблица, л.70 РД/

Остатъкът в размер на 2 406.29 лв. е включен в началното салдо за съпоставка през следващата 2010г. Не са представени доказателства за произхода на средствата, превишаващи получените от лицето доходи – обстоятелство по чл.122 ал.1 т.2 ДОПК – данни за укрити приходи или доходи и чл.122 ал.1 т.7 ДОПК.

Изготвен бил паричен поток със съпоставка между входящ и изходящ паричен поток. От паричния поток са взети по ½ от приходите и разходите на семейството, освен изрично декларираните средства като лични. Изследвани са относимите обстоятелства по реда на чл. 122 ал.2 от ДОПК и е определена данъчната основа на ЗЛ в размер на 132 037,42 лв. /годишната д.о. по ГДД – 5 176.19 лв.; сумата от 126 861.23 лв., представляваща превишение на извършените разходи спрямо получените приходи и декларираните от лицето доходи, по месеци в РД, л.70, 71/.

Данъкът върху дохода по чл.48 ЗДДФЛ във вр. с чл.122 ал.1 ДОПК е в размер на 12 686.12 лв.

От представените документи по Възражение срещу РД №1104563 от 21.10.2011г. и получените извлечения от банкови сметки на ревизираното лице, е променен паричния поток направен в РД.

В паричния поток намерили отражение внесените суми в евро през 2009г. на 16.06. – 500евро /977,92лв./, на 20.05. – 1399,60евро /2737,40лв./, на 25.05, - 1099,90евро /2151,20лв./. При съпоставка на постъпилите приходи и направените разходи е установено несъответствие в размер на 132 727,81лв.

Във вр. с Постановление № 3117 от 26.05.2011г. на Окръжна прокуратура Пловдив /л.279/ от дома на ЗЛ са иззети банкноти на стойност 27 542,60лв. Същите са описани като такива с неясен произход - лицето не ги е декларирало като налични в Декларациите си по чл. 124 от ДОПК и не са представени доказателства за произхода на тези суми. На половината от тези средства, във връзка с чл. 25 ал.1 и ал.2 от СК, възниква основание за определяне на данък върху дохода за 2009г.

Определена е данъчната основа на ЗЛ за 2009г. в размер на 151 676,00лв. и е определен данък по чл. 48 от ЗОДФЛ за 2009г. в размер на 15 167,60лв. и съответна лихва за невнасяне в срок.

- За 2010г. лицето декларирало дължим данък в размер на 276,52 лв., внесен на 14.04.2011г. В РД са описани получените доходи и направени разходи от ЗЛ.

При съпоставка между стойността на имуществото на лицето и направените от него разходи и получени доходи е установено следното :

- налични парични средства към 01.01.2009г. в размер на 2 406.29 лв.

- приходи през годината в размер на 3 520 лв.

- разходите са в размер на 4 069.16 лв. /таблица, л.72 РД/

Остатъкът в размер на 3 179.52 лв. е включен в началното салдо за съпоставка през следващата 2011г. Не са представени доказателства за произхода на средствата, превишаващи получените от лицето доходи – обстоятелство по чл.122 ал.1 т.2 ДОПК – данни за укрити приходи или доходи и чл.122 ал.1 т.7 ДОПК.

Констатирано е несъответствие в размер на 1 662.87 лв. /по месеци, л.73 РД/. Изготвен бил паричен поток със съпоставка между входящия и изходящия паричен поток, като от паричния поток са взети по ½ от приходите и разходите на семейството, освен изрично декларираните средства като лични. Изследвани са относимите обстоятелства по реда на чл. 122, ал.2 и е определена данъчната основа на ЗЛ в размер на 4 428,11лв. /в т.ч. годишна данъчна основа по ГДД – 2 765.24 лв.; превишението на извършените разходи спрямо получените приходи и декларирани от лицето доходи – 1 662.87 лв./.

От представените документи по Възражение срещу РД №1104563 от 21.10.2011г. и получените извлечения от банкови сметки на ревизираното лице е настъпила промяна в паричния поток, направен в РД. В паричния поток намират отражение внесените 100 лв. на 08.10.2010г. и изтеглените на 01.12.2010г. 300 лв. Данъчната основа не се е променила.

Дължимият данък е определен в размер на 422,81 лв. и съответна лихва за невнасяне в срок.

4.3. Данните от документите и писмените обяснения, дадени от РЛ в отговор на връчените ИПДПОЗЛ, предоставените документи при извършавне на ревизия на съпруга й М.С., присъединени с Протокол №1114449 от 21.10.2011г., паричният поток, са обосновали извода, че за 2005г.,  в семейството на жалбоподателкта са разходвани парични суми, които очевидно надвишават приходи.

4.4. Решаващият орган потвърдил констатациите от ревизията :

- по отношение внесени през 2004г. с валутни митнически декларации 55 000 евро /л.136 и сл./, е посочено, че същите не са налични по банковите сметки на лицето и същите не са декларирани като налични към 01.01.2005г. Тоест, правилно е прието от приходния орган, че сумата не е налична към 01.01.2005г.

- относно предоставените в заем средства в размер на 70 000евро от Хр. К. е приет извода на ревизиращия екип за непредставени никакви доказателства за реално предаване на сумата и място на съхраняване на тези средства. Посочено е, че според договора за заем заемополучателя е длъжен да върне заемната сума в срок до 31.12.2010г. и не са представени доказателства за върната сума или анекси за промяна на срока за връщане на сумата в размер на 70 000 евро. Решаващият орган потвърждава извода за липса на доказателства за реално предадена сума на заемополучателя /разписка или друг платежен документ, доказващи реално предаване на заемната сума/.

- за договорът за заем в размер 55 000 евро от 10.05.2007г. с Акрам Ю. М. Дауас са изложени същите изводи

- за предоставените фишове от „Еврофутбол” ООД за получени печалби е потвърдена тезата на приходните органи - те не следва да се приемат като достоверни

В резултат на събраните доказателства е прието за правилно установено от приходните органи, че : - Р. С. не е получила реално посочения от нея заем в размер на 55 000евро; - не е изяснен произхода на иззетите банкноти, съгл. Постановление №3117 от 26.05.2011г. на Окръжна прокуратура Пловдив от дома на ЗЛ в размер на 27 542,60лв. и не са представени доказателства за произхода на тези суми / при съставяне на паричните потоци за съответните години на основание чл. 19, чл. 22 и чл. 25 от Семеен кодекс, приходните органи са взели ½  от общите приходи и ½ от общите разходи на съпрузите, освен средствата за които лицето само е декларирало че са нейни лични средства - обложена е само ½ част от средствата иззети от дома на жалбоподателката/. 

Описаните факти и обстоятелства са приети за достатъчни като обуславящи извод за наличие предпоставките по чл.122, ал. 1 т.7 от ДОПК и чл. 122 ал.1, т.2 от ДОПК и респект. ревизията да бъде извършена по особения ред : липсата на несъмнени данни за произхода на средствата, които са разходвани към всеки  един от конкретно ревизираните отчетни периоди, е наложила необходимостта да се приложи особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон.

Установеното противоправно развитие на данъчните правоотношения - последица от проявлението на някой от фактите въведени в чл. 122 ал.1 от ДОПК, обосновало прилагане на особения ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е да се установят и анализират, онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението.

        4.5.  Възражението за издаден РА от орган по приходите, който преди това е издал ревизионен акт на съпруга на РЛ за същия период, и е взел предварително отношение по част от представените в хода на ревизията доказателства - не е подържано пред съда. Решаващият орган правилно е посочил, че забрана за това няма /производствата по издаване на РА са самостоятелни, независимо от връзката между ревизираните лица, видове задължения и периоди/.

Определените данъчните основи за ревизираните години са потвърдени за правилни, поради прилагане принципа на паричния поток като разлика между получените приходи и извършените разходи, на годишна база.

5. В производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124 ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежно събрани и убедителни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им е недопустимо да се възлага на ревизирания субект.

На жалбоподателката е указана доказателствената тежест съобразно чл.124 ал.2 ДОПК /л.289/. В съдебното производство бяха заявени доказателствени искания, приети са писмени доказателства, изслушани са ССч.Е и свидетели.

5.1. Приети по делото са : нотариален акт № 93/31.08.2006г. за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който А.Ю.М.Д. продал на лицето А.А. собствен недвижим имот /апартамент в гр.София, СО – район Средец, ул.Денкоглу № 38/ за сумата от 92 084.80 лв., която представлява данъчната оценка на имота по ЗМДТ; ГДД по чл.50 за 2009г. по ЗДДФЛ на оспорващото лице; заверени преписи-извлечения от банкови сметки на А.Д. в ЕЙЧ ВИ БИ БАНК Биохим и в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК / сметки №№ 0000004139750307, 1114428200, 1114428216, 1114428216.

5.2. Според свидетелските показания :

- А.Ю.М.Д. /съдебно заседание, проведено на 17.10.2012г., л.332/ познавал Р.С. от 1998г. Заяви, че през м.май 2007 г. е дал на жалбоподателката 55 000 евро на заем. Заемът бил даден с цел – изпълнение на автосалон и автосервиз. Страните се разбрали С. да върне сумата най-късно до 2015г. Свидетелят посочи, че към 2007г. разполагал със заемната сума поради скоро продаден апартамент в София, а и получавал суми постоянно от чужбина. Доходи освен от апартамента получавал и имал в банката. До момента С. нищо не е върнала от сумата - не е изтекъл срокът. Св. Д. заяви, че сумата е дал в брой. Дадените пари на заем били у него, не са били в банката, а отделно Д. имал суми и в банката, там също съхранявал пари. Други уговорки със С. не е имал. За периода от 2007г. до сега имал бизнес в чужбина. Стои в България 1-2 месеца, пътува, после се връщам.

При предаване парите на Р., освен договора друга гаранция или обезпечение не бил искал - познавал лично С. и семейството й. Познавали се отдавна с нея, имал й доверие.

Заемодателят Д. не е открит в хода на ревизията за целите на насрещната проверка /л.80-87; л.117 – лични данни и адрес/. Към договорът за паричен заем /л.165 гр. и 166/ не е представена разписка за изпълнение на договора съобразно чл.3 ал.1.

- Х.С.К. /съдебно заседание, проведено на 27.11.2012г., л.338/ познавал Р.С. от много години. Имали приятелски отношения и били бизнес партньори. Заяви, че е предоставил на Р. заем в размер на 70 000 евро през 2005г., които трябвало да върне 2010г. Преди това също й е давал заеми, но в по-малки размери. Със заемните суми свидетелят разполагал от бизнес в Румъния, осъществяван от 2003г. до 2005г. През този период се издържал от бизнеса в Румъния и от фирма на баща му, който е интернет доставчик в гр.Съединение. За закупуване на автомобили не съм имал разходи, не съм купувал никога. В Румъния осъществявали бизнеса заедно с Р.С.. Средствата по онова време са внасяни с митническа декларация в митницата когато са над 10 000 лв., а под 10 000лв. без декларация. Свидетелят декларирал само суми над 10 000лв.

Сумата по заема дал на Р. без лихва и до 2010г. имали уговорка да ги върне, но тя имала проблеми и още не ги е върнала. Парите били конфискувани, имала проблеми, заведени дела, всичко било запорирано. Свидетелят заяви сигурно убеждение, че сумата ще му бъде върната, ако има възможност. Парите на Р.С. предал в брой, за което му била издадена разписка. Съхранявал ги в къщи, в сейфа си. Те били печалба от бизнеса в Румъния, всъщност печалбата била повече. Свидетелят е декларирал печалба за 2005г. и тези приходи, които внесъл от чужбина, били декларирани в данъчна декларация.

Името на фирмата, под която осъществявал туроператорска дейност е “Акрополис” - румънска фирма, регистрирана в Румъния. Към момента на предоставяне на заема К. действал като ЕТ “Х.К.”, а другата фирма “ТК САД” била на баща му.

При съпоставка с приложения договор за паричен заем /л.93/ се установява липса на уговорена лихва в тежест на заемополучателя. В хода на ревизията е представена разписка от 01.02.2005г. за получена “на ръка” сумата от 70 000 евро, от страна на Р.С., заверена от К. – подписана от Р.С.. Заемодателят е потвърдил писмено предоставяне на сумата /обяснение от 18.10.2011г., л.44 гръб/ и е посочил три валутни митнически декларации за произход на средствата по договора за паричен заем /декларациите са от 25.11.2003г., от 23.12.2003г. и от 18.02.2004г./. Декларация от 15.12.2011г. /л.45/ е представена в хода на ревизията и индикира съставяне за обслужване тезата на ревизираното лице.

Свидетелските показания не довеждат до знанието на съда факти и обстоятелства, опровергаващи установените в хода на ревизията. За установяване на заявените данни са необходими писмени доказателства, каквито бяха събирани в процеса. В декларацията по чл.124 ал.3 ДОПК за 2005г. е посочен заемът от Хр.К., без данни за погасителни вноски.

5.3. Заключението по СИк.Е даде отговор на поставените въпроси от адв.Д. /молба, л.295/ след проверка на наличните по делото доказателства /документи/.

- Паричният поток за периода от 01.01.2004г. до 31.12.2010г. е показан таблично /л.306 и сл./, при съобразяване на годишната съпоставка за приходи и разходи на С. с отразяване в Приходите и на получените средства по представените 4 бр. валутни митнически декларации от 2004г., договорите за заем, сумите от фишовете, отразяващи изплатени печалби от Еврофутбол ООД /задача първа от молбата с доказателствени искания/.

Изготвен въз основа на тези данни, паричния поток за 2004г. отразява салдо налични средства към 31.12.2004г. – 92 430.85 лв.

Паричния поток за 2005г. с начално салдо 92 430.85 лв. /приход/, към 31.12.2005г. отразява салдо налични средства в размер на 208 256.15 лв.

Паричния поток за 2006г. с начално салдо 208 256.15 лв. /приход/, към 31.12.2006г. отразява салдо налични средства в размер на 232 175.71 лв.

Паричния поток за 2007г. с начално салдо 232 175.71  лв. /приход/, към 31.12.2007г. отразява салдо налични средства в размер на 288 549.42 лв.

Паричния поток за 2008г. с начално салдо 288 549.42 лв. /приход/, към 31.12.2008г. отразява салдо налични средства в размер на 239.151.09 лв.

Паричния поток за 2009г. с начално салдо 239.151.09 лв. /приход/, към 31.12.2009г. отразява салдо налични средства в размер на 110 649.64 лв.

Паричния поток за 2010г. с начално салдо 110 649.64 лв. /приход/, към 31.12.2010г. отразява салдо налични средства в размер на 110 275.77 лв.

- Експертът потвърждава данните от ревизионната преписка досежно представени от Хр.К. валутни митнически декларации : 4001/1063/25.11.2003г. – 31 000 евро; 4001/1157/23.12.2003г. – 25 600 евро; 4001/1261/18.02.2004г. – 14 400 евро /л.91-93/; както и относно деклариран предоставения заем по чл.50 от ЗДДФЛ за 2009г. с декларация от 30.04.2010г. , във вр. с договорът за заем от 01.02.2005г.

Експертизата не се е ангажирала с категоричен отговор за наличие на средствата по заема към 01.02.2005г., поради наличните валутни декларации от 2003г. и от 2004г.

- представена е обобщена справка по години за приходите и разходите, период 2004г. – 2010г., видно от която по посочените от жалбоподателя данни за включване в приходите на средствата от заеми, 4 бр. валутни МД и суми по фишове от печалби от Еврофутбол , приходите с включено салдо от предходен период – не надвишават разходите

По отношение на сумите по договора за заем от 10.05.2007г. със заемодател А.Ю.М.Д. в допълнително заключение към експертизата са съобразени представени с молба / 19.12.2012г. преписи извлечения от банкови сметки на А.Д. /л.415 и сл./.

В констативно-съобразителната част от експертизата се отразени данни по четирите сметки – три от които картови в щатски долари, а сметката в Ейч Ви Банк Биохим е открита на 12.03.2001г. и закрита на 21.12.2004г. с наличност към 21.12.2004г. – 0.00. Салдата на останалите три сметки са следните : сметка № 1114428200 на Булбанк към 21.06.2003г. – 64.91 USD; сметка № 1114428216 на Булбанк към 21.03.2003г. – 1 533.38 USD; сметка № 1114428216 /картова на физически лица/ на Булбанк София към 11.05.2007г. – 34.81 /по данните от банковите извлечения/.

Експертизата не е достигнала до извод, че Д. е разполагал с 55 000 евро към 10.05.2007г., след извършения анализ на банковите извлечения за движения по открити банкови сметки на лицето. В заключителната част е посочено, че експертизата не дава становище, че А.Д. е разполагал с 55 000 евро към момента на сключване на договора за заем от 10.05.2007г.

В съдебно заседание от 08.01.2013г. при изслушване на допълнителното заключение, бе допусната корекция в частта от стр.2 - в края на последното изречение е допусната техническа грешка за годината на договора за заем.

Експертът поясни, че сметката “на стр.2, т.3 от заключението е първата сметка, която е с големите обороти. Никъде в банковото извлечение, доколкото си спомням, не може да се разбере каква е валутата.”. От приложените документи не ставало ясно каква е сметката.

В.Л. изложи предположения за лицата, правили преводи / “В цялото извлечение се налагат три имена, които са правили преводи, едното е много близко с А.М.. Така съм направила извода, че има баща, братя, защото са им близки имената. Те правят преводи, той ги тегли. Цялото извлечение по сметката е това – получен превод, изтеглен, получен и изтеглен. Тук просто е подавана валута, теглена валута. Ако имаше разплащания, можеше да се допусне, че той може да е закрил сметката и да си има след това друга сметка, която да обслужва бизнеса му. Не мога да кажа, че той е теглил пари и са били налични при него.”/.

6. Изложеното до тук от фактическа и правна страна, налага да се приеме следното:

6.1. За да бъде приложена хипотезата на чл.122 ал.1 т.7 ДОПК за определяне на данъчната основа по реда на ал.2 от същата разпоредба, е необходимо да има доказателства, че декларираните и /или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансово състояние за ревизирания период. Не може да бъдат припокривани основанията по чл.122 ал.1 с анализа на относимите обстоятелства по ал.2 и не е допустимо използване на правилата за извършване на анализа за правила за установяване наличие на основание. В случая приходният орган не е допуснал посоченото нарушение.

В хода на ревизията са изследвани възможните приходоизточници на РЛ за получени доходи с оглед доказване на ресурсите за извършените разходи. Поради непредставени доказателства за реално получени и обложени доходи, които да покриват направените разходи, изходните данни са били достатъчни за прилагане хипотезата на чл.122 ал.1 т.7 ДОПК. При доказано наличието на основание за прилагане на "Особени правила за ревизии" съгл. чл. 124 ДОПК и изпълнено условието за уведомяване ревизираното лице, основата за облагане с данъци е определена по предвидения в чл. 122 ал. 2 ред. Приходните органи са съобразявали събраните доказателства - подадените от ревизираното лице декларации по реда на чл. 124 ДОПК, писмени обяснения на РЛ /л.240, 241/, документи; данните от банки, събрани с разрешение на ЗЛ, договорите за заем, ГДД. Определянето на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК е производство, което включва поредица от действия в определена последователност, изразяващи се в установяване на факти, даващи основание за приложение на посочените разпоредби, възможност на ревизираното лице за становище и представяне на доказателства, обсъждането им и изследване на необходимите критерии, които са относими към формирането на данъчната основа към конкретния данъчен период.

6.2. По делото няма спор за това, че физическото лице през ревизираните периоди има сключен граждански брак, който и към настоящия момент не се установява да е прекратен. Този факт е от значение за определяне на имущественото и финансовото състояние на лицето, тъй като Семейният кодекс въвежда презумпции относно съвместния принос на съпрузите при придобиване на вещи и относно отговорността за задълженията и за разходите за задоволяване на нужди на семейството. Въведените от СК презумпции за съвместния принос на съпрузите при придобиване на вещи и за солидарност на задълженията, поети за задоволяване на нуждите на семейството, са оборими, т.е., за да се освободи от тяхното приложение, жалбоподателката следва да ангажира доказателства, установяващи липса на съвместен принос или на солидарност на задълженията, което не е направено. В настоящия случай в хода на ревизията не са събрани доказателства, с които бъдат оборени законовите презумпции, поради което законосъобразно при определяне на финансовото и имущественото състояние на жалбоподателя органите по приходите са приложили нормите на СК.

В случая ревизираното лице е регистрирано като едноличен търговец, но за ревизирания период няма доходи от дейност като едноличен търговец. Разпоредбите на чл. 19 СК /отм./ и чл. 21 от сега действащия СК въвеждат презумпция за съвместен принос и на двамата съпрузи за придобитото по време на брака, независимо на кое име от двамата съпрузи е извършено придобиването. Личният принос, който опровергава СИО следва да се докаже по установения в посочените кодекси ред. Такива доказателства не са представени пред приходните органи, нито пред съда. В Тълкувателно решение № 2/2001г., ОСГК на ВКС изрично е прието, че презумпцията за съвместен принос се изключва от СИО придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Ревизията се е съобразила с тази постановка.

6.3. Наличието на обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.7 ДОПК е доказано от страна на ревизиращите органи с липсата на категорични доказателства за произход на средствата, твърдяни като получени от Хр.К. и от А.Д.,  във вр. с данните от приетата експертиза. Отделно от това, е установено наличие на приходи, които не са декларирани надлежно пред данъчната администрация. Предвид изложеното, съдебният състав намира за неоснователни възраженията на жалбоподателката в насока неправилност на реда за извършване на ревизия по реда на чл.122 и следв. от ДОПК.

7. Спори се за началното салдо на паричния поток за 2005г. във вр. с данните от 4 бр. валутни МД. По отношение внесени през 2004г. с валутни митнически декларации 55 000 евро, е посочено, че същите не са налични по банковите сметки на лицето и същите не са декларирани като налични към 01.01.2005г. Тоест, правилно е прието от приходния орган, че сумата не е налична към 01.01.2005г. Тези суми не са посочени и в декларациите по чл.124 ал.3 ДОПК. Твърденията за липса на житейска логика тези суми да бъдат похарчени от С. за няколко месеца са принципно основателни, но не е доказан произхода на тези парични средства и не е опроверган факта на липсата им на деклариране. Тези суми не са били налични по банковите сметки на РЛ и съхраняването им в дома е само по себе си твърдение.

Доказателствената сила на документите – валутни митнически декларации не е оспорена пред съда, вкл. и относно авторството на лицето, посочено като вносител по реда на Наредба № 10/16.12.2003г. в приложимата редакция към момента на внос. По силата на чл.11 ал.1 от Валутния закон местни и чуждестранни физически лица могат да внасят и изнасят неограничено количество левове, чуждестранна валута в наличност и платежни инструменти на приносител при спазване на определените в този закон изисквания. Според чл.8 ал.1 от Наредбата, издадената в изпълнение на Закона - физически лица задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа декларация по образец, одобрен от министъра на финансите, когато изнасят или внасят левове и чуждестранна валута в наличност, включително пътнически чекове, с обща равностойност над 8000 лв. /в редакция за 2004г. Спорният въпрос е за произхода на средствата и доказаността на това обстоятелство. Сумата от 50 000 евро по 4-те валутни митнически декларации се явява доход, чийто произход и основание за получаване не е доказан, същата подлежи на облагане, тъй като не е сред изключените необлагаеми доходи по чл. 12 от ЗОДФЛ /в редакцията към 2004 г./. Спиртова е местно физическо лице на Република България по смисъла на чл. 6 вр. с чл.8 от ЗОДФЛ /отм./ и е задължена за всички доходи с източник България и чужбина /в тази насока Решение № 3337/2008г., ВАС/.

В хода на делото не бяха представени допълнителни доказателства, подкрепящи твърденията в жалбата, поради което възражението следва да се приеме за неоснователно.

8. По договорите за заем :

8.1. Представените договори за заем, сключени между Хр.К. и А.Д. - заемодатели и ревизирания субект - заемополучател са оспорени от органа по приходите като частни документи, без достоверна дата и съдържание посредством непризнаване доказателствената им стойност към момента на издаване на РА.

Следва да се отбележи, че според конкретното съдържание на договора с Хр.К. – размер на сумата, липса на уговорена лихва и след като липсва какъвто и да е материален интерес от страна на заемодателя /разпитан като свидетел К. не е заявил такъв интерес/ - се налага изводът, че заемният договор не обективира действително установени заемни отношения, а е съставен с цел да послужи в хода на ревизионното производство.

Вярно е, че К. е представил в хода на ревизията валутни митнически декларации за обосноваване произход на средствата, които са предоставени в заем /източници на доходи/, но експерта по приетата без оспорване експертиза не се ангажира с категоричен извод за наличие на средствата към 01.02.2005г., поради датите на валутните декларации – края на 2003г. и началото на 2004г. при съпоставка с договора за паричен заем от 01.02.2005г. Липсата на категоричност при в.л. се подкрепя от факта на доказателства за съхранение на количество парични средства от датата на получаването им от К. до датата на сключване на договора за заем. В тази насока заемодателят само устно заяви, че е съхранявал количеството парични средства в къщи – в сейф, а в ГДД от 2009г., представена в хода на ревизията е декларирана сумата по заема, като за деклариране на паричните средства по валутните МД данни не са представени /други източници – деклариране на сумите от заемодателя/ и в писмените си обяснения К. е потвърдил /както и устно/, че към момента няма връщане на заема /л.94, гръб/.

Принципно, дори наличие на доказателство за наем на банков сейф не доказва, че в него са съхранявани паричните средства, а още по-малко може да се установи техния размер.

Представеният договор за заем и разписка за получаване на сумата /л.93, 94/ са частни документи, нямат достоверна дата, и същите като оспорени от ответната страна следва да се ценят наред с останалите установени по делото данни. Основателно е възражението на ответника за последиците от изготвена от С. разписка към договора.

 За целите на данъчното облагане, не може да бъде формиран извод за наличие на парични средства въз основа на предположение за получаването им – в случая от печалба от бизнес в Румъния, за който конкретни доказателства не са представени от страна на жалбоподателя с оглед доказателствената тежест, както и не е представена декларация от К. за 2005г., в която като свидетел е посочил, че е декларирал печалба за 2005г. и приходите, които е внесъл от чужбина.

В тази вр. следва да бъде отбелязано, че принципът на обективната истина в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. Както бе посочено, съдът е длъжен да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата - чл. 160, ал.1 от ДОПК, независимо от това, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при не доказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено.

8.2. Според чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. От употребения в нормата израз – „предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи" следва изводът, че договорът по своето естество е реален, т. е. неговите правни последици и действие настъпват от момента на предаване на собствеността върху парите или другите заместими вещи. Предвид този характер на договора, по време на ревизията са били събирани доказателства дали физическите лица заемодатели са притежавали паричните суми, които са предоставили според договорите за заем на физическото лице, и било ли е извършено такова предаване.

8.3. В хода на делото са събирани доказателства за притежавани от заемодателите парични суми, в размерите по двата договора. За получената по банков път сума по нот.акт № 93/31.08.2006г. в размер на 92 084.80 лв. доказателство не е представено, но дори да бе установен положително този факт, сумата не покрива размера на паричния заем по договора с А.Д. от 10.05.2007г. Благоприятни за жалбоподателя данни в тази насока не произтичат и от анализа на в.л. на извлеченията от банковите сметки на заемодателя, а други доказателства не са представени в хода на делото. Тук се отбелязва, че свидетелят А.Д. заяви, че разполагал със заемната сума тъй като към този период бил продал апартамент в София /за което обстоятелство бе представен и приет нот.акт от 31.08.2006г./. В нот.акт е вписано, че сумата е изплатена на продавача по банков път /л.322/, а свидетелят заяви, че парите били у него и не са били в банка, като е имал и в банка. Тоест, ако сумата от 55 000 евро е тази, получена от продажбата на апартамента, съобразно вписаното в нот.акт е следвало да бъде изтеглена от банковата сметка на продавача, преди предаване на ръка на С.. За това доказателства не са приложени. В тази насока е и допълнителното заключение, прието без оспорване от страните, в което в.л. еднозначно е посочило, че експертизата не дава становище за това, че А.Д. е разполагал с 55 000 евро към момента на сключване на договора за заем от 10.05.2007г. Отговорът на експерта не е задължителен за съда /арг. от чл.202 ГПК/, но в случая е основан на данните от банковите извлечения за движение по сметките на заемодателя, които са обективни и се зачитат от съда.

8.4. Договорите за заем нямат достоверна дата, т. е. съставляват частни писмени документи и нямат обвързваща сила спрямо трети лица, в случая органите на приходната администрация. Писмената форма на договора за заем, в това число и нотариалната заверка на подписите, действително не е условие за неговата валидност, но с оглед на реалния му характер следва да са налице доказателства за реалното предаване на паричните суми, каквито доказателства не са налице по делото. В конкретния случай договорите за заем нямат нотариална заверка или друг от подробно уредените в чл.181 от ГПК белези, които да доказват достоверно, че на датата, вписана в тях, сделката е била извършена, т.е., че посочената в тях сума е била предадена. Действително договорът за заем като неформален не изисква специална писмена нотариална форма за действителност, но за целите на данъчното облагане, предаването на сумите т.е. реалното изпълнение на договора следва да бъде установено по безспорен начин. При тази фактическа обстановка правилно е било прието, че е налице хипотезата на чл. 122 ал. 1 т. 7 от ДОПК и оплакванията в обратния смисъл се явяват неоснователни.

 Поради липса на убедителни доказателства за паричния ресурс на К. и Д. да предоставят паричните суми в заем, свидетелските показания на двамата допуснати и разпитани свидетели не следва да бъдат кредитирани.

Доказателствената сила на документи със свидетелстващо съдържание се преценява с оглед всички обстоятелства по делото и подлежи на вътрешна преценка. Събраните в процеса доказателства, съпоставени с тези, представени в хода на ревизията, не доказват категорично факта на предаване на процесните суми. Този главен за доказване факт не е установен от жалбоподателката и разколебан в достатъчна степен с експертизираните данни и двете заключения. Наличието на заемно правоотношение следва по безспорен начин да се установи, като се докаже, че процесните суми съществуват в патримониума на заемодателите, към периода на предоставяне на заем. Този съществен факт също не бе установен без съмнение.

След като договора не притежава достоверна дата, това се отнася и за частта от същия писмен документ, за която се твърди, че представлява разписка за получаването на сумата. Разписката по своето правно естество е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателства сила / в реда на изложеното съставът се позовава на решения на ВАС №№ 7784 от 26.06.2008г. по адм. д. № 4363/2008 г., I О.; 5923 от 25.04.2012г. по адм. д. № 9322/2011 г., I О.;  11700/ 2012г.;  337/2013г.; 169/2013г.; др./.

В допълнение - писмените обяснения на К. в хода на ревизията /А.Д. не е представил/, подлежат на преценка, както при съобразяване степента им на твърдяната от свидетеля приятелска връзка с ревизираното физическо лице, така и с останалите доказателства и обстоятелства по делото. Договорите за заем и разписката към единия от тях, сами по себе си в случая не са достатъчни доказателства, необходими за установяване реалното предоставяне на паричните средства. Представените пред съда писмени доказателства /нот.акт и банкови извлечения/ не водят до различни изводи.

Налице са уговорени заеми в големи размери, без гаранции за връщане, без лихви и без клаузи за неустойка /при договорът с Хр.К. и без обезпечения. Доказателства за връщане на получените суми, макар и падежа на задълженията да не е настъпил по договора за заем с А.Д., също не са ангажирани, като липсват доказателства и за усвояване на заема във вр. с посоченото от св.Дауас – за изпълнение на автомивка и автосервиз, л.332. Същите представляват косвени обстоятелства, но са относими към изясняване на спора.

Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на ревизионния акт, издаден при ревизия при особени случаи, в производството по обжалването му се ползват с презумптивна доказателствена сила, от което следва, че в тежест на жалбоподателя е да ангажира доказателства, относими към спора за предоставените заеми от горепосочените лица и опровергаващи установеното от органа по приходите. В хода на административното обжалване и в хода на съдебното обжалване, жалбоподателката не представи доказателства, които да опровергават изводите на ревизиращите органи, за да се приеме, че насрещните престации са изпълнени. Следователно, по спорните обстоятелства между страните - дали заемодателите са разполагали с парични средства да представят същите в заем и факта на предаване на парите, извода на ревизиращите органи се потвърждава.

9. В описи на представени документи от С. в хода на ревизията /л.144 гръб / и писмени обяснения /л.135 гр.; л.240-241/ не са посочени квитанции от печалби от Евробутбол за 2006г. – 2010г. Във възражението против РД е цитирана част от възражението на съпруга на жалбоподателката М.С. против РД от 21.10.2011г., съставен му в самостоятелно ревизионно производство /л.40 и сл./. Тези квитанции не са представени по настоящото дело под форма на заверени преписи и към момента на даден ход по същество няма данни за влязъл в сила РА /съдебно обжалван по служебни данни – адм.д.№ 1907 / 2012г., АС-Пловдив/, с който възражението за печалбите от Еврофутбол да е уважено с корекция на данъчната основа на годишна база за всеки от ревизираните периоди.

В това съдебно производство не са представени доказателства за разходите за залози на съпругът на С.. В тази вр. и при липса на представени за твърдяни факти доказателства, същите остават недоказани.

 Извън това, съдът съобразява и следното : Не бе заявено доказателствено искане за събиране на данни, съдържащи информация от "Еврофутбол" ООД - за отпечатани форми на използваната от "Еврофутбол" ООД хартия и в използван от дружеството формат, във вр. с констатациите в РА за фишове за изплатени печалби с разлика няколко минути /от 12.12.2007г., 24.03.2009г., 12.03.2009г., 11.04.2009г., 11.01.2009г., 08.01.2009г., 12.01.2009г., 05.12.2010г. – л.33, гръб/.

- В РА възражението против РД е обсъдено, видно от установените данни за фишовете от изплатени печалби и придадената им квалификация.

- По отношение  договорът за кредит от 01.09.2008г. в РА е посочено, че същият е разгледан при съставяне на РД № 1104563/21.10.2011г. и при съставяне на паричния поток през съответния период участва сумата от 13 200 лв. – теглене от сметката от М.С. на 11.09.2008г.- л.67, гръб.

Жалбоподателката не е оспорила констатациите в РА относно безименни фишове /за доказване на парични средства и включването им в съпоставката на разходи с приходи на РЛ/, л.33 гр. Извън това, не е представен и счетоводен документ по смисъла на чл.77 ал.4 от Закона за хазарта /в редакция от бр. 95 от 29.11.2005 г., в сила от 1.03.2006г. и до отм. с бр.26 от 30.03.2012г. и изм. в сила от 30.11.2012г. /, удостоверяващ размера на изплатена печалба, който следва да съдържа и данните на получателя, съгласно чл.7 ал.1 т.3 от ЗСч. Действително, издаването на такъв документ не е задължително, но при положение, че жалбоподателката се е позовавала във възражението против РД на квитанциите за печалби, следвало е да притежава и документите /респект. – съпругът й, които да индивидуализират неговите печалби, т.е. годни доказателства, които да го индивидуализират като безусловен получател на претендираните суми по посочените над 90 форми за изплащане. Извън това се констатира от представените в таблици по години заложени суми и печалби, че за 2008г. е посочена сума от 2009г. и от 2011г., за 2010г. е посочена сума от 2011г.

С извършване на индивидуализация, чрез снабдяване с документ по чл.77 ал.4 от Закона за хазарта, е допустимо обвързване на формите - квитанции с претендираната печалба, но това не е осъществено. Освен това, печалбата предполага предварително престирана сума, която се умножава по определен от букмейкъра коефициент, а такива доказателства не са представени за претендираните години от ревизирания период. Налице са и констатираните от приходния орган в РА несъответствия във фишовете в минути на получаване на печалби / съдът се позовава на Решение № 338/2013г., ВАС; Решение № 6533/2012г.; Решение № 12905/2012г., ВАС –утвърдените от Държавната комисия по хазарта към МФ „Задължителни игрални условия и правила за провеждане на игри, организирани от Еврофутбол ООД със залагания върху резултати от спортни състезания”, печалбите на участниците в игрите се изплащат в срок до 60 дни от деня, следващ провеждането на съответния тираж, като печалби до 2 000 лв. се изплащат по касов път, във всеки букмейкърски пункт, срещу представяне на оригинална квитанция за потвърждение на залог; печалбите над 2 000 лв. се изплащат от обслужващата дейността на Еврофутбол ООД банка – „Юробанк И Еф Джи България” АД срещу представяне от лицето на „Искова форма”, която може да се разпечата от всеки букмейкърски пункт срещу представяне на квитанция за потвърждение на залог; Лицето, предоставило „форма изплащане” в този случай задължително се идентифицира/.

В случая, посочените суми във възражението против РД не надвишават 2 000лв., поради което, липсва задължение за идентифициране на лицето, на което същите са изплатени. Според константната практика на ВАС по аналогични спорове съгласно Раздел III “Изплащане на печалбите” от Правила за провеждане на игрите със залагания върху резултати от спортни състезания, организирани от ЕВРОФУТБОЛ ООД, за залозите, осъществени чрез терминал, печалбите се изплащат при представяне на оригинална квитанция за потвърждение на залог, издадена от централизираната компютърна система на ЕВРОФУТБОЛ ООД, като печалбите в размер до 2000 лв. се изплащат във всеки букмейкърски пункт и в ЦОТ на ЕВРОФУТБОЛ ООД след получаването на резултатите от всички състезания, включени в предвиждането на участника. В чл. 7 ал. 2 от посочените правила съдържанието на цитираната квитанция не включва имената на участника, който прави съответния залог. Тоест, квитанцията за потвърждение на залога по правна същност представлява ценна книга на приносител, т.е. няма посочване на името на титуляра на правата по нея.

В случая не са представени доказателства по делото за извършени от съпругът на жалбоподателката залагания в Еврофутбол, от които да се установи каква е реалната сума на направените залози и изплатените суми, за да се констатира дали от всяко залагане е печелена сума.

Възражението в тази част също не е основателно – не е доказано твърдението в жалбата и са установими несъответствия в заявените писмено суми по години, ведно с констатираните в РД относно момента на изплащане на печалби -  разлики в минути.

10. По отношение твърденията за иззетите пари по делото не са представени доказателства за движението и приключването на преписка № 3117/2011г. по описа на ОП-Пловдив, л.279. Иззетите множество банкноти с номинал от по 500, 50, 20, 10 евро; банкноти с номинал от 100, 50, 10 и 2 лв. са от дома на жалбоподателката. По делото не са представени доказателства за произхода на тези парични средства и не е опроверган факта на местоположението им. Същите не са декларирани като налични в декларациите по чл. 124 от ДОПК.

11. В процесния случай, органите по приходите са имали основания и доказателства за наличие на обстоятелства по чл. 122 ал. 1 от ДОПК и правилно са приложили правомощията си да определят данъчната основа, като приложат установения в съответния материален закон размер на данъка спрямо нея.

Относими за установяване на данъчните задължения факти и обстоятелства са - облагаемият доход за съответната данъчна година и разходите за дейността и предвидените в този закон вноски и облекчения /чл.17 ЗДДФЛ/. Съотнасянето на тези величини има за резултат формиране на основата за облагане, и от там определяне на конкретния размер на дължимия данък за всяка отчетна година. Предмет на установяване /доказване/ в случая са придобитите доходи и извършени разходи.

Наличието на основанието по чл.122 ал.1 т.2, т.7 ДОПК се подкрепя от събраните доказателства, поради което се е достигнало до извод за промяна на основата за облагане за посочения данък за периоди 2005, 2007, 2008, 2009, 2010г., при съблюдаване и правилата на СК /отм./ и действащият.

Съобразявайки правилото по чл.124 ал.2 ДОПК, следва да се приеме, че в случая не се представиха доказателства, които да опровергаят по несъмнен начин, изложените в процесния ревизионен акт факти и обстоятелства.

При ревизия по чл.122 от ДОПК, чрез последова­телното използване на заложените в чл.122 ал.2 от ДОПК критерии за определяне на данъчната основа по този ред, се цели определяне на основа за облагане въз­можно най-близка до действителната. Правилно на основание чл.122 ал.2 т.14 ДОПК при определяне данъчната основа на С. са взети предвид разходите на домакинствата, дадени в офи­ци­ал­ни­те данни на НСИ и трудовите възнаграждения на съпругът.

При цялостна преценка на събраните по делото доказателства, следва, че фактическите констатации на приходните органи са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на закона. Не се констатираха процесуални нарушения.

Констатира се, че за данъчните задължения за 2005г. /без подадена ГДД/ давностният срок е започнал да тече от 01.01.2007г. и изтича на 01.01.2012 г. С издаването на ЗВР на 01.06.2011г. давността е спряла да тече съгласно чл. 172 ал. 1 т. 1 от ДОПК и е прекъсната по силата на чл. 172 ал. 2 от ДОПК с издаването на процесния ревизионен акт на 03.01.2012г.

Поради неоснователност на жалбата и своевременно заявени за присъждане разноски от страна на ответника, се дължат такива за осъществена юрисконсултска защита. На основание чл. 161 ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.7 ал.2 т.4 във връзка с чл.8 от Наредба №1 от 9.07.2004г., разноските са в размер на 1 526.26  лв.

Мотивиран от изложеното, Съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

Отхвърля жалбата на Р.С.С., ***, против Ревизионен акт № 161104563 от 03.01.2012г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 431 от 19.04.2012г. на Зам.Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, за допълнително определени задължения : - данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2005г. в размер на 2 146.62 лв. и лихви – 1 526.20 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 12 495.14 лв. и лихви – 5 465.10 лв.; данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2008г. – 10 826.22 лв. и лихви – 3 102.33 лв.; данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2009г. – 15 167.60 лв. и лихви – 2 631.38 лв.; данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2010г. – 422.81 лв. и лихви за просрочие в размер на 29.71 лв.

Осъжда Р.С.С., ***, да заплати на Дирекция “ОУИ” гр.Пловдив, при ЦУ на НАП, а сега Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, сумата от 1 526.26 лв., представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

                                      

Административен съдия :