Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    45           Година  2015, 13.01          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ състав

 

   на 05.01.2015 година

 

в открито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар:С.С.

                                        

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1959 по описа за 2012 година и като обсъди :

          

       Производство пред първа инстанция.

Жалбоподателят “ЛМ”ЕООД с адрес на управление село ***, обл.Плевен е ос­по­рил ре­ви­зионен акт /РА/ №131105707/17.02. 2012г., из­да­ден от В. К., ст. инспектор по приходите в ТД на НАП – Плов­див, потвърден с Решение №535/15.05.2012г. на Директор на Ди­рек­ция “ОУИ”/сега „Обжалване и да­нъчно-осигури­телна практика“ /Д„ОДОП“// - Пловдив при ЦУ на НАП в ЧАСТ­ТА, с която не му е признат данъчен кредит в общ раз­мер на 320 526,75 лева и съответните закъснителни лихви по доставки от: “Партс трейд”ЕООД,“Елит Комепрс 555”ЕООД, “Ди ви ауто”ЕООД, “Бенжами” ЕООД, “Оптима билд”ООД, “БГ импорт експорт 09”ЕООД и “Шугар Т”ЕООД.

Оспорващият счита, че РА в потвърдената част е необоснован, немоти­ви­ран и постано­вен при нарушение на материалния и процесуалния закони.

По същество на правния спор се сочи, че органите по приходите едност­ран­чиво и превратно са интерпретирали фактите и обстоятелствата, установе­ни при ревизията, необосновано не са приели сочените доставки от цитираните дружества през спорните периоди за реално осъществени.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Пловдив счита жалбата за неоснователна. Претен­дира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският Административен Съд – VІІ състав, след като прецени поот­­­­­­дел­но и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателст­ва, намира за установено следното.

Със Заповед за възлагане на ревизии/ЗВР/ №1002615/03.08.2010г./л. 360/ на К. Л. Началник отдел „Контрол“, Дирекция “СДО” при ТД на НАП – Плов­­­див било об­ра­зувано по отношение на жалбоподателя ревиз­ион­но произ­вод­­ст­во, насочено към установяване на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2006г. – 30.06.2010г., със срок на прик­­­­­люч­ване на ревизията до два месеца от връчването на Заповедта, което е ре­­­­дов­но сторено на 11.08.2010г. С пос­лед­ваща ЗВР №1003791/11.10.2010г. /л.358/ сро­кът за при­ключване на ревизията е последова­телно удължен съот­ветно до 11.11.2010г., а със ЗВР №1004391/10.11.2010г. /л.356/ сро­кът за при­ключване на ревизията е удължен съот­ветно до 11.12.2010г., а със ЗВР №1004997/09.12.2010г./л.354/ сро­кът за при­ключване на ревизията е удължен съот­ветно до 10.02.2011г., а със ЗВР №1100698/09.02.2011г./л.352/ сро­кът за при­к­лючване на ревизията е  удължен съот­ветно до 08.04.2011г.

Със Заповед №1100119/01.04.2011г./л. 350/ възложилият ревизията На­чал­ник спрял ревизионното производство на основание чл.34 ал.1/ал.2 ДОПК, което било последващо възобновено със негова Заповед №1105706-В от 31.10. 2011г./л. 349/.

Със ЗВР №1105705/31.10.2011г./л.348/ сро­кът за при­ключване на реви­зия­та бил финално определен до 07.11.2011г.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад от про­веря­ва­щите органи по приходите №1105707/21.11.2011г. /л. 292 и сл./.

Със Заповед за определяне на компетентен орган №К 1105707/23.11. 2011г./лист 286 от делото/ органът, възложил ревизията, опре­де­­лил съ­гласно чл.119 ал.2 ДОПК ком­­­­пе­­тен­тния да издаде ревизионния акт орган, а имен­но един от органите по прихо­ди­те, съставил ревизионния доклад – Главен инс­пек­­тор по приходите В. К. Тук следва да се посочи, че съвмес­тяването на две­те ка­чест­ва/съставител на ревизионния доклад и на реви­зионни акт/ не влияе върху за­коно­съ­об­разността на оспорвания админист­ра­тивен акт.

Видно от находящата се на лист 4 и сл. от делото Заповед № РД-09-1 от 04.01.2010г. на Дирек­тора на ТД на НАП – Пловдив/пункт І.3 от нея/, е налице компе­тент­ност за орга­на по приходите, издал ЗВР и Заповедта за определя­не на компе­тен­тен орган.

В законоустановения съгласно чл.117 ал.5 ДОПК срок против констата­циите в ревизионния доклад било подадено възражение от дата 03.02.2012г./л. 148 и сл./, което било обсъдено, но прието за неоснователно, поради което и въз основа на РД в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК бил съставен и про­цесният РА №131105707/17.02. 2012г.

Ревизионният акт е бил обжал­ван в срока по чл.152 ал.1 ДОПК пред Ди­ректора на Дирекция “ОУИ – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК постановил Решение №535 от 15.05.2012г., с което го потвър­дил в оспорената тук негова част.

Така постановеният от решаващия административен орган резултат и по­да­ване на жалбата до съда в законоустановения за това 14 – дневен срок, обос­­но­вава извода за нейната процесуална допустимост.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено следното от фактическа страна.

Ревизията обхваща данъчния период 01.01.2006г.-30.06.2010г.

Ревизиращият екип е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС по фактури, издадени от посочените по-долу доставчици, тъй като е установил, че по тях не  е налице основание за начисляване на данък, а именно :

1.      „Партс трейд” ЕООД.

Този доставчик е издал на ревизираното лице 3 броя фактури през м.м.01, 02 и м.03.2009г. с ДДС в общ размер 27 337,50лв., документиращи поку­пко продажба на захар.

Извършена му е  насрещна проверка, която е документирана с протокол № 16-01-1002615-06/12.01.2011г. При проверката са представени копия на фактурите, документи за плащане, фактури за предходни доставки, приемо-пре­да­вателни протоколи, договори, заявки, дневници за продажби и справки-дек­ларации, счетоводни документи.

Представено е копие и на  РА № 2000902754/12.11.2009г., съгласно който в хода на ревизията на „Партс трейд” ЕООД е установено, че дружеството не разполага с активи, необходими за извършване на дейността му, няма собстве­ни или наети обекти. Управителят му, считано от 24.10.2008г. се намира в Зат­вора.

От  доставчика не са представени документи, доказващи извършен превоз на стоките, съхранението им до момента на продажбата им, както и вторични документи, доказващи основание за записване в счетоводните регист­ри. Не са представени и аналитични и синтетични счетоводни регистри.

При проверка в информационните масиви на НАП е установено, че по инициатива на орган по приходите регистрацията по ЗДДС на този доставчик е прекратена на 13.07.2009г.

След като са разгледали представените им документи органите по приходите са приели, че те не доказват извършването на доставки на стоки по смисъла на ЗДДС и основание за издаване на процесните фактури, поради което са отказали и данъчен кредит на ревизираното дружество.

С цитирания по-горе РА №2000902754/12.11.2009г., издаден на „Партс трейд” ЕООД, е документирана извършена ревизия на това дружество по ЗДДС, която  обхваща и периодите, в които са издадени процесните фактури на жалбоподателя.

В хода на ревизията органи по приходите са установили, че дружеството не разполага със собствени или наети обекти, а на назначените по трудови правоотношения лица не са плащани дължимите вноски за ДОО, ЗО, ГВРС, данък по ЗДДФЛ за нито един от периодите, за които са се водили на трудови договори, от което  е направен извод, че персоналът е назначен фик­тив­но. Освен това в хода на административното обжалване бе установено, че тези лица са били назначени на длъжности работник строителство и асистент кореспонденция, които длъжности не са свързани с търговията със захар.

В хода на ревизията на доставчика е извършена насрещна провер­ка на дружеството, посочено като предходен доставчик на захарта- „Грация 6” ЕООД. При тази проверка са представени фактури, договор за доставка, приключвателни протоколи за приемане и предаване на стоките, приходни касови ордери за извършени разплащания в брой, в които като управител на „Партс трейд” ЕООД, и лице, подписало всички представени документи, е посочен Г. И. М., който се намира в затвора, считано от 28.10.2008г., от което следва, че документите, в които фигурира името и подпи­са му /както по получени доставки, така и по извършени такива/ са документи с невярно съдържание и неистински такива.

При проверката не са представени документи, доказващи фак­тическото предаване на стоките, мястото на доставката, транспортирането й. „Партс трейд” ЕООД не е представило никакви доказателства за извършени дос­тавки от този доставчик и след цялостен анализ на събраните по време на ревизията доказателства органите по приходите са приели, че липсва доставка на стоки между „Грация 6” ЕООД и „Партс трейд” ЕООД и са отказали на пос­ледното дружество правото на приспадане на данъчен кредит.

Прието е от приходната администрация, че въпреки многото предс­тавени в хода на ревизията документи, доставчикът не е разполагал с необ­ходимите количества захар, за които се твърди, че са доставени от  „Грация 6”ЕООД, чиято собственост да му прехвърли. Не е установено също та­ка, че дружеството разполага с обекти, от които да осъществява дейността си, както и документи, доказващи от къде  са натоварени значителните количества захар, кой е извършил транспорта на същата и къде е разтоварена тя, кой е получил захарта и къде е съхранявана до транспорта й.

В случая не е доказано настъпило данъчно събитие и извършва­нето на доставка по всяка една от фактурите, което означава, че посоченият в тях данък е начислен без основание.

2. „Елит комерс 555”ЕООД.

Ревизираното лице е приспаднало данъчен кредит в размер на 20 162,62 лв. през м.06.2010г. по фактури с предмет на доставка брашно и олио.

Във връзка с изясняване на факти и обстоятелства относно по­купко продажбата по тези фактури е извършена насрещна проверка на това дружество, по време на която са представени копия от издадените фактури, фактури за предходни доставки, касови бележки, международни товарителни­ци, декларации за транспорт, счетоводни документи, справки- декларации и дневници за продажби по ЗДДС. Представени са копия на приходни касови ордери, които представляват компютърни разпечатки без номер и подписи на лицата предали/приели съответните суми, което означава че не е доказано извършено плащане по фактурите.

Относно придобиването на брашното доставчикът е представил протоколи за осъществено ВОП/вътреобщностно придобиване/ на същото от Гър­ция.

Като превозвач на стоките в представените международни товари­тел­ници е посочен ЕТ „Д. Ч. – С.Ч.”.

Органи по приходите са изискали от него да представи доказа­телст­ва за извършения транспорт от Гърция до България, след което той е представил писмено обяснение, в което посочва, че не е извършвал транс­порт­на услуга на това дружество, т.е. доставчикът „Елит комерс 555” ЕООД не може да докаже транспортирането на стоките от Гърция до България и преда­ва­нето им на ревизираното дружество.

Относно фактурираните количества рафинирано слънчогледово  олио е посочен предходен доставчик „Есприт С” ЕООД. Общото закупено коли­чест­во олио от този доставчик е 57 998 кг, а продаденото на „ЛМ” ЕООД коли­чество е 102 741кг. За разликата между двете количества „Елит комерс 555” ЕООД не може да докаже откъде е придобито.

На „Есприт С” ЕООД по реда на чл.32 от ДОПК е връчено чрез при­лагане към досие ИПДПОЗЛ относно продажбите на олио, но това дружество не е представило доказателства за извършване на доставки във връзка с издадените на „Елит комерс 555” ЕООД фактури.

Нито ревизираното лице, нито последното дружество са предста­ви­ли годни според приходната администрация доказателства за това къде са били съхранявани стоките при предаването им, от къде са натоварени, до къде са извозени, кой е осъществил транспорта им, на кого са предадени, т.е. не е доказано прехвърлянето на собствеността върху тях и съответно основание за издаване на процесните фактури и за начисляване на данък.

3. „Ди Ви Ауто” ЕООД.

Жалбоподателят е претендирал данъчен кредит в общ размер 43 752лв. през м.07.2009г. по два броя фактури, издадени от това дружество. Предмет на покупко/продажба по тях е бяла захар.

Във връзка с извършена му насрещна проверка, документирана с протокол № 16-01-1002615-10/16.11.2011г., доставчикът е представил копия на фактури от предходни доставчици, договор за доставка на стоки, свидетелство за регистрация на ЕКАФП от 29.10.2009г.- т.е. след датата на издаване на фактурите При проверка на свидетелството е установено, че ЕКАФП  е регист­ри­ран в гр.София в обект автомивка.

В представения договор не са уточнени условията за транспорти­ране на захарта и съхранението й. Не са представени и доказателства за това от къде  е натоварена захарта, кой е извършил превоза на същата, къде е раз­то­ва­рена тя, разполага ли доставчикът с необходимите ресурси за извършване на дейността, която след преглед на дневниците му за продажби не може да бъде ясно разграничена, тъй като издадените фактури са за най-разнообразни стоки- строителни материали, захар, арматурно желязо, яйца, автомобили, услуги, гуми, части. Не са установени данни за наличие на трудови ресурси, необ­ходими  за извършване на фактурираните стоки.

С възражението срещу РД са представени допълнително доку­менти, произхождащи от предходни доставчици на захарта- фактури, протоколи за приемане на документи по ЗДДС, счетоводни документи, след прегледа на които органите по приходите са констатирали следното:

Документите са представени от представляващия ревизираното дружество само с подпис и печат, като не е ясно кое е лицето, подписало съот­ветните документи. На някои от тях е направена заверка от адвокат, за който не става ясно кое дружество представлява и в качеството си на какъв е положил подписа си.

Тъй като не са представени счетоводни документи на предходните доставчици, не може да се приеме, че издадените от тях фактури представля­ват предходни доставка по отношение на стоката, за която се претендира данъ­чен кредит. Противоречиви са представените доказателства за транспортиране на захарта, като една част от тях се отнасят за транспорт на същата от Гърция, а други – от Румъния. Липсват представени пътни листове, от които да е видно какъв е маршрутът, кой и кога е пътувал по него, къде е натоварена и къде е разтоварена стоката.

От представените дневници за продажби на единия от предход­ните доставчици - „Малибу 2000”ЕООД е видно, че дейността му се състои в покупко-продажба на автомобили, т.е. дейност, различна от търговия със захар.

По тези причини органите по приходите са приели, че представе­ни­те с възражението копия на документи и тези, събрани в хода на ревизията, не доказват реално извършени доставки  на захар по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, което означава, че данъкът, посочен в издадените от „Ди Ви Ауто” ЕООД фактури е начислен без основание.

4. „Бенжами” ЕООД.

Жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит в размер на 16 170 лв. по фактура №301/08.05.2010г., издадена от този доставчик  с предмет на доставка захар. Като предходен доставчик на захарта се сочи „Партс трейд” ЕООД по фактура № 489/08.05.2009г. със съставител Г. И. М.- управител на същото, за който, както бе посочено по-горе в настоящото реше­ние, е установено, че по същото време се е намирал в Затвора.

В хода на ревизията не са представени данни за материална и кадрова обезпеченост на доставчика за извършена продажба на захарта, не е доказано с годни документи и закупуването на същата, съхранението и транс­пор­ти­рането й.

От гореизложеното е направен извод, че по издадената от този доставчик фактура не е доказано извършването на доставка на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, което означава, че данъкът, посочен в нея е начис­лен без основание.

5. „Оптима билд”.

Ревизираното дружество е приспаднало данъчен кредит в размер на 30 044 лв. по издадените от това дружество два броя фактури от м.04.2009г. за 66 тона арматурно желязо и 147 куб.м. дървен материал.

Като предходни доставчици на стоките са посочени следните фирми: „Велс трейдинг” ЕООД – за дървения материал и „Ники фор ник мени­дж­мънт” ЕООД за арматурното желязо.

Тези доставчици  след връчени им чрез прилагане към досие ИПДПОЗЛ не са представили доказателства за това, че са притежавали фактурираните количества стоки, чиято собственост да са прехвърлили на „Опти­ма билд” ООД. Последното дружество също не е представило документи, от които да е видно откъде са натоварени стоките, от кого, до къде и как са транспортирани, кой и на кого е извършил предаването им, къде са съхраня­вани.

При проверка в информационната база данни на НАП е установе­но, че в „Оптима билд” ООД е имало назначено по трудов договор на длъжност управител само едно лице и няма данни за други назначени лица. 

Предвид изложеното, органите по приходите са приели, че издаде­ни­те от този доставчик фактури не документират извършени доставки на стоки по смисъла на ЗДДС и данъкът по тях се явява начислен без основание.

6.„БГ импорт експорт 09”.

Жалбоподателят е претендирал данъчен кредит в общ размер 111 071,20 лв.  през м.11 и м.12.2009г. по фактури с предмет на доставка бяла захар.

За този доставчик е установено, че е бил няколко пъти регистриран и дерегистриран по ЗДДС, не е имал назначени по трудови договори лица и не е подавал информация за осигурени лица. Той е представил фактури на пред­ходни доставчици, които не са преведени на български език и писмени обясне­ния. Не е посочил местонахождението на обекта, от който осъществява дей­ност­та си; не е представил документи, доказващи транспортирането на захарта, то­варенето и разтоварването на същата; поименни списъци на лицата, участ­вали в тези операции; документи за осъществени разплащания между контра­ген­тите.

Такива документи не са представени и от самото ревизирано дру­жество и органите по приходите са приели, че в хода на ревизията не е дока­зано извършването на доставка на стоки и основание за издаване на процесни­те фактури и за начисляване на данък по тях.

С възражението срещу РД са били представени превод на профор­ма фактура от 07.08.2009г. за покупка на захар от „Транс груп оверсийз корпо­рей­шън”, Сейшелска република; писмено обяснение, според което захарта е с произход Бангладеш, като мястото на товарене е в последната страна, а мястото на разтоварване Солун, Гърция; копия на транспортни документи за международен автомобилен превоз от Гърция до гр.София, според които транс­портът е извършен от „Терминален оператор” ЕООД , „Боби транс-  Н. С.”, „Видидо” ЕООД; извлечения от инвентарна книга на „Боби транс-  Н. С.”, документи за назначени по трудови договори ли­ца в тази фирма, автомобилен лиценз, справки.

Като е анализирал тези представени документи органът, издал об­жалвания акт е констатирал, че във връзка с транспортирането на захарта от Бангладеш до Гърция и разтоварването й не са представени никакви първични документи, доказващи платени пристанищни такси, такси по товарене и разто­вар­ване на захарта. Не са представени сертификати за произход и качество на същата.

Отделно от това сумата, за която е доставена захарта по двете фактури от този доставчик, е на стойност 1 127 360 евро, а представените доку­менти за плащане са само за 196 140 евро, което представлява малка част от дължимата сума. 

Не са представени доказателства и за извършен автомобилен превоз на товари от Солун до София, от които да е видно кой е транспортирал стоката; с какво превозно средство; кога същата е натоварена от пристанището и кога и къде е разтоварена в гр.София; кои са лицата, осъществили тези дей­ности.

Предвид изложеното е прието, че от събраните по преписката мате­риали не е доказано извършването на доставка на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и основание за начисляване на данък по съответните фак­тури и правилно ревизиращият екип е отказал данъчен кредит на жалбо­подателя.

7. „ Шугарт Т” ЕООД.

Жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит в общ размер 71 990,27 лв. частично по фактури, издадени от този доставчик с предмет на продажба различни количества захар.

Според обясненията му продажбата на захарта се извършва на база предварителни устни договорки с клиенти на дружеството и след обобща­ване на заявените количества, се прави заявка до доставчиците. Предвари­телно договорената захар се изпраща на адреса, посочен от клиента на „Шугър Т”ЕООД. Дружеството ползва помещения за осъществяване на дейността си под наем. Дейността се упражнява от управителя.

При проверката на този доставчик са идентифицирани предходни­те доставчици на захар по години и са им извършени насрещни проверки.

След като са обобщили резултатите от тези проверки органите по приходите са отказали данъчен кредит по фактури, издадени от „Шугър Т” ЕООД със следните предходни доставчици на захар: а/ „Мите” ЕООД.

За да откажат данъчен кредит органите по приходите са се позовали на констатациите в РА № 051001195/19.08.2010г., документиращ извършена ревизия на „Шугър Т” ЕООД и резултатите от извършената в хода на тази ревизия насрещна проверка на „Мите” ЕООД. Последното дружество след връчено му ИПДПОЗЛ не е представило документи относно получаването на захарта, транспортирането й, наличието на обекти и хора, необходими за извършване на покупката и продажбата на захар, счетоводни документи във връзка с тези стопански операции. Такива не са представени и от получателя на стоката „Шугър Т” ЕООД и органите по приходите са приели, че по издаде­ните от „Мите” ЕООД фактури не е доказано извършването на доставка по сми­съла на чл.6 ал.1 ЗДДС и са отказали на получателя правото на данъчен кре­дит по тях.

В хода на разглежданата ревизия също е извършена проверка на „Мите” ЕООД, в хода на която са извършени две посещения на адреса за кореспонденция. При тези посещения не е открит представител, не е намерен и офис на дружеството. Искането е връчено чрез прилагане към досие. Проверя­ваното лице не е представило доказателства за реално осъществени доставки по смисъла на ЗДДС, в т.ч. техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките и счетоводното им отразяване.

При проверката е установено, че то е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на орган по приходите и има установени задължения към бюджета в особено големи размери.

б/ по установена стокова верига „Зар.Им.Екс” ООД – „Еврофууд 2010” ЕООД- „Кристи индивидуал” ЕООД.

За да откажат данъчен кредит, органите по приходите са извърши­ли проверки на тези доставчици и са присъединили събрани в хода на извър­ше­на ревизия на „Зар.Им.Екс” ООД документи. След анализ на същите те са установили следното, че приложените приемо-предавателни протоколи, подпи­са­ни от доставчици и получатели на различни етапи от процеса на покупко-продажба на захарта  дават противоречива информация.

Според представени писмени обяснения участниците в този про­цес обикновено са посредници, които не контактуват физически със стоката, но в същото време има протоколи подписани от една страна между тях и достав­чика им и от друга между тях и съответният им клиент.

В протоколите не е видно мястото на предаване/приемане на сто­ка­та и съответно лицата, които са сторили това. Фирмите обикновено нямат наети по трудови договори лица или на такъв договор е нает само управител.

От доставчиците не са представени документи, доказващи транс­пор­ти­рането на захарта по така очерталата се стокова верига. От страна на „Кристи индивидуал”ЕООД и „Еврофууд 2010”ЕООД не са представени доказа­телства за предаването на стоката и за плащане на същата.

В хода на ревизията на „Зар.Им.Екс” ООД са извършени  проверки и на други клиенти на „Еврофууд 2010” ЕООД,  които също не са дали едно­знач­ни обяснения за това къде е прехвърлена собствеността върху стоката, от  къде и по какъв е транспортирана тя, от кого и къде е предадена.

Органите по приходите са приели, че събраните документи не до­казват извършването на реални доставки на стоки по смисъла на ЗДДС. Налице са само издадени фактури и протоколи, но липсват доказателства за движе­нието на значителни количества захар, за възможностите на всеки един от участ­ниците в процеса да осъществи товаренето/разтоварването, съхранение­то на захарта и предаването на същата на „Зар.Им.Екс” ООД. След като не е до­казано това дружество да е разполагало с такава стока, то и същото не е мог­ло да прехвърли собствеността върху нея на ревизираното лице, поради което последното не може да се възползва от правото на приспадане на данъчен кре­дит по фактурите, издадени от този доставчик.

При осъщественото задължително административно обжалване от­вет­никът посочил, че предмет на доставки по процесните фактури са различни количества захар в опаковка по 50 кг.

Описанието на стопанските операции във фактурите налага изво­да, че в случая става дума за търговски покупко-продажби на стоки, определени по техния род. Според чл.24, ал.2 от ЗЗД собствеността върху такива стоки се прехвърля, щом те бъдат определени  по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. А според нормата на чл.6, ал.1 от ЗДДС, за да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно пра­во.

Именно заради това органите по приходите са изготвили искания за представяне на документи  и писмени обяснения до доставчика и неговите предходни доставчици, с цел да се установи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на стра­ните или пък физически предадени от продавача на купувача.

От събраните по преписката материали това не е доказано на нито един етап от покупко-продажбата на захарта, тъй като у доставчиците липсва кадрови потенциал за извършване на фактурираните сделки, обекти, от които да се осъществява дейността им, както и транспортни средства. 

С оглед разпоредбата на чл.17 ал.2 ЗДДС, свързана с определяне на мястото на изпълнение при доставката на стока, която се изпраща или пре­возва от доставчика, получателя или трето лице, в хода на ревизията е следва­ло да бъдат представени доказателства за това къде е било местонахожде­нието на стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнал превоза й, както и кога и как е била превозена към получателя. Такива доказателства не са представени. Към преписката са приложени само множество приемо-предава­телни протоколи, но не са представени складови разписки, кантарни или експе­диционни бележки, транспортни документи, данни за моторни превозни средст­ва, с които е транспортирана захарта. 

Протоколите и фактурите не се придружават от пътен лист, с който се документира маршрута и разхода на гориво за конкретния автомобил и с товарителница, която е документ, съдържащ всички подробности около конкрет­ната  пратка и я придружава през цялото й пътуване. Установяването на тези факти и обстоятелства би позволило да се направи несъмнен извод, че посо­чените във фактурите доставки са осъществени, така както предвижда пра­вилото на чл.6 ал.1 ЗДДС.

Установяването им е наложително и произтича от това, че жалбо­подателят черпи за себе си оспореното в хода на ревизията право на данъчен кредит от тези доставки, за всяка от които твърди, че е реално осъществена.  А те не могат да се считат за реално осъществени, тъй като в хода на настоящата ревизия, а и в хода на ревизията на „Зар.Им.Екс” ООД не е доказано това дружество да е разполагало с определени количества захар, чиято собственост да прехвърли на „ЛМ” ЕООД.

При запознаване в хода на административното обжалване с  конс­та­тациите в РА №261100712/15.06.2011г., документиращ извършена ревизия на „Зар.Им.Екс” ООД, е установено, че от всички представени документи по ве­ригата „Кристи индивидуал” ЕООД → „Еврофууд 2010” ЕООД → „Зар.Им.Екс” ООД → клиенти може да се направи извод, че е  налице само едно фактическо префактуриране на стоки и съставяне на приемо-предавателни протоколи, без те да обективират реалното прехвърляне на собствеността на стоките, чрез тяхното приемане, съхраняване и предаване.

Същевременно тези документи не могат да докажат, че достав­чикът „Кристи Индивидуал”ЕООД реално е закупил от Гърция коментираните количества захар, както и не могат да  докажат, че той е прехвърлил собст­веността върху тях на клиентите си, т.е. не е доказана реална доставка на стоки за тези количества. Този извод може да се направи с оглед правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава.

При осъществено съдебно дирене освен ревизионните актове на посо­чените доставчици/вече приобщени в хода на ревизията и обсъдени от орга­ните по приходите/, бяха изслушани две заключение на вещото лице Р. /основно и допълнително на листове 6 647 – 6 657 и 7 215 – 7 216/, а също така и гласни доказателства – показанията на разпитания в о.с.з. на 12.03.2014г. сви­­де­­тел М. П.

Според фактическите костатации на вещото лице, вкл. и от разпита на св. П., обаче не се очертава картина, различни от вече установената в хода на административната фаза на процеса.

Експертът е установил същите обстоятелства, приети за доказани от органите на приходната адмистрация, за които формалното редовно водене на счетоводството на жалбоподателя и част от доставчиците не представлява собствено основание за признаване правото на приспадане на ДДС, без да са налице действително извършени стопански операции, респ. разместване на бла­га в правната сфера.

При това положение, съдът намира, че представените по делото писмени до­­­казателства не позволяват да се направи обоснован извод, че е на лице т.н. “реал­­ност на всяка една от преките доставки.

Такъв извод не може да се направи и от наличието на самите пър­вич­ни сче­то­водни документи и тяхното счетоводно отразя­ва­не във вторичните сче­то­вод­ни ре­гистри.

Недоказана реална доставка, макар и докумен­тал­но оформена в счето­водството, не поражда права за данъчно задълженото лице, как­то по отноше­ние на косвени, така и по отношение на преките данъци. Законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на пре­ки данъци изисква, преди всичко, доказателства за реалност на доставката, а след това и за правилното й счетоводно отразяване.

Тук следва да се има в предвид и общото пра­ви­ло на чл.154 ал.1 ГПК, във връзка с §2 от ДР ДОПК, като лице, претендиращо право на данъчен кредит, след­ва да докаже по пътя на пълното доказване, че са на­ли­це законо­ус­тановените пред­­по­ставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на пра­во­то на да­нъ­чен кре­дит. Като лице, черпещо и бла­го­п­ри­ятни за себе си последици от пред­ста­ве­ни­те в хода на ревизията документи, именно жалбопо­дателят и пред ре­ви­зи­ра­щите ор­­гани е следвало по несъмнен на­чин да уста­нови, че отношенията са та­ки­ва, как­ви­то са се твърдяли от него.

Поради всички изложени съображения, се налага изводът, че процес­ните фа­­к­тури, издадени от всеки един от преките доставчици не удостове­ря­ват осъ­ще­ст­вена облагаема доставка по сми­съла на чл.6 ал.1 ЗДДС в сила от 01. 01.2007г. и възникнало данъчно събитие по сми­съла на чл.25 ЗДДС, поради което и следва да се приеме, че по тях е на­числен неп­­ра­во­­ме­рно данък, и на основание чл.70 ал. 5 от ЗДДС следва да се от­каже пра­во­то на да­нъчен кредит за получателя по тях.

            Жалбо­по­дателят, както вече бе казано, следваше да докаже по пътя на пъл­но и главно до­каз­ване, че процесните фактури удос­то­ве­ря­ват реални достав­ки, тъй като именно той носи доказателствената тежест относно факта, релеван­тен за спорното право на данъчен кредит, който е предмет на глав­но­то доказване (нали­чи­е­то на действително извършени доставки).

Както и Съдът на европейските общности е имал възможност да се произ­несе в Решение на съда (трети състав) от 18 юни 2009 година по дело C-566/07 (Staatssecretaris van Financien срещу Stadeco BV) във връзка с тълкуването на об­щ­­ностното право, в смисъл, че предвиждайки, че посоче­ни­ят във фактурата ДДС се дъл­жи независимо от това дали е налице за­дължение за плащане на данъка въз основа на облагаема по ДДС, сделка чл.21 па­раграф 1 б.) в от Шестата Дирек­тива /която норма е заменена с чл.28 ж параг­раф 1 буква г) на Шестата директива, и е аналогична на сега действащия чл.203 от ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕ­ТА от 28 ноември 2006 година относно об­щата система на да­нъка върху до­баве­ната стойност, съответно транспонирана в на­ционалното ни за­конодателство с чл. 85 от ЗДДС, бел.моя/, има за цел да отстрани риска от загуба на да­нъчни при­ходи, който може да по­роди предви­деното право на при­с­падане.

По нататък е прието, че всъщност, въпреки че упражняването на посо­чено­то право на приспадане се ограничава само до данъка по облагаема с ДДС сдел­ка /в този смисъл е постановено и Решение по дело Genius/, рискът от загуба на да­нъч­ни приходи по принцип не е напълно отстранен дока­то полу­чателят на факту­рата, в която не е следвало да бъде начислен ДДС, все още има възможност да я използва с цел такова упражняване, в съответствие с член 18, параграф 1, буква а) от Шеста директива (в този смисъл и Решение по де­ло Schmeink & Cofreth и Strobel) /съ­от­вет­но сега действащите разпоредби на европейското законодателст­во, бел. моя/. 

Или иначе казано следва да се приеме, че правото на приспадане е свърза­но винаги и само, с наличието на реално осъществена облагаема дос­тавка с ДДС, до­­ка­то с цел да се предотвратят загуби на данъчни приходи, е въведено прави­ло­то на чл.85 от ЗДДС /което е в унисон и с нормите на правото на Общността/, съг­ласно което на практика данъкът ще е дължим към бюд­же­­та, когато е погрешно по­­сочен във фактурата, при положение, че той не се дъл­жи поради наличие на об­лагана с то­зи данък сделка.

Следва да се посочи, че в цитираното Решение на Съда в Люксембург, дей­ствително е прието, че след като в Шеста директива /а и в сега действащата Ди­ректива 2006/112/ЕО на Съвета, бел.моя/ не е изрично предвидена хипотезата, при която ДДС е погрешно посочен във фактурата, при положение че той не се дъл­­жи пора­ди облагана с този данък сделка, именно държавите-членки следва да предви­дят разре­шение на посочения случай, като за да осигурят неутралитета на ДДС, съ­щи­те следва да пред­видят във вътрешния си правен ред възможността да се кори­ги­ра фак­тури­ран данък, който не е следвало да бъде начислен, при поло­жение, че из­да­телят на фак­турата докаже своята добросъвестност, докато об­щ­ностният зако­но­дател не запълни тази празнота.

Това обаче касае лицето, което е посочило данъка във фактура и, от което съ­щият е изискуем, съобразно посоче­ните нормативни разпоредби, и не влияе вър­ху пра­вото на приспадане на данъчен кредит за получателя по тези фактури, кое­то ви­на­ги се свързва с наличието на реално осъществена дос­тавка.

Или иначе казано приема се, че правото на приспадане е свърза­но винаги и са­мо с наличието на реално осъществена облагаема доставка с ДДС, който факт в процесния случай, не бе успешно доказан от жалбоподателя, посочи се при до­ка­­зателствена тежест за него.

В този смисъл се произнесе Съда в Люксембург и в Решенията си от 31.01.2013г., по дело С – 643/11 и дело С – 642/11, по отправени преюдициални запит­ва­ния на Административен съд – Варна.

В случая не може да намери приложение и разрешението дадено в реше­нието по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, поради различният предмет на спора по цитираните дела, сравнен с процесния. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да ус­танови наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на да­нъ­чен кредит, първата от които е осъществяване на достав­ката на стока в случая.

За признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е уста­но­вено осъществяване на фактурираната доставка. В този смисъл е и решението на СЕО по дело С-152/02 и решение на СЕС по дело С-324/11.С това доказване стра­ната не се е справила. Т.е. не може да се приеме, че се касае до действия на дос­тав­чика, за които получателят трябва да отговаря или че администрация е прех­вър­лила върху данъчни субект собствените са за­дъл­жения по осъществяване на кон­трола. Ако процесните доставки са извършени реално, то както доставчикът, та­ка и самият получател следва да притежават до­ка­зателства за това изпълне­ние. Наличието само на фактури не може да бъде до­ка­зателство за реалното из­пъл­нение на доставките. За реалността на доставките винаги трябва да се пред­с­та­вят достатъчно убедителни писмени доказателства по из­пъл­нението им, какви­то в случая липсват.

Действително, както нееднократно СЕС в своите решения подчертава, прин­ципът на данъчния неутралитет изисква освобождаване от ДДС да се пре­дос­тави, ако материалноправните изисквания са изпълнени, дори и ако данъч­но­­за­дъл­же­ните лица са пропуснали някои формални изисквания.Същият този съд обаче при­ема, че това не е така само ако нарушаването на тези формални изисквания въз­­­препятства доказването по си­гурен начин на изпълнението на материалноп­рав­­­ните изисквания, и самото данъчно задължено лице участва или според обек­тив­ни факти се установи, че е било длъжно да знае, че участва в данъчна измама. Всъщ­ност в последната хипотеза Съдът приема, че лицето няма основание да се позовава на принципа на данъчния неутралитет.

Следователно, от получателя по дадена доставка е оправдано да се иска да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които разумно могат да бъдат изис­квани от него, за да се увери, че осъществяваната от него сделка не води до участието му в данъчна измама.

Т.е. ако лицето, въпреки че е действало добросъвестно и е взело всички ме­р­­ки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, не може да предостави дру­ги писмени доказателства, за това, че е придобил правото да се разпорежда като собственик с дадена стока, извън притежаваната от него фактура и данни за сче­товодното й отразяване, то правото му на данъчен кредит не може да бъде от­ка­зано, като в тези случаи казус следва да намери своето разрешение съобраз­но ци­тираното по-горе Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС.

Процесният случай обаче не е такъв, тъй като установяването на право­пораждащия задължението за доставката юри­ди­чес­ки факт е само една инди­ция за реалността на разместването на блага при изпъл­нението.

Субект на изпълнението/пряко или чрез други лица/ следва да бъде дос­тавчикът. Осигуряването на изпълнение от различно лице не може да има за пос­ледица възникването на право на приспадане на данъчен кредит. Косвено до­казателство за различно от изпълнителя, респ. подизпълнителя лице, извър­шило услугата по спорната фактура, е отсъствието на придобити количества от доставяната стока преди това и на съответни оръдия на труда, чрез които да се извърши това доставяне, както и на достатъчно в качествено и количествено отношение заети лица.

С косвени доказателства може да се проведе успешно насрещно доказ­ване. Това е сторено от приходната администрация и е разколебана убедител­ност­та на главното доказване на претендиращия право на данъчен кредит.

Последицата е прилагането на правилата на доказателствената тежест, из­разени в обвързаността на съда да приеме за несъществуващи юридичес­ките факти, за които черпещата благоприятни правни последици от осъществя­ва­нето им страна не проведе главно пълно доказване.

Без да е извършена услугата с арг. от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС не възниква данъчно събитие, поради което не е породено задължението по чл.25 ал.6, т.1 ЗДДС за начисляване на данъка.

Това определя начисляването на данъка, съдържащо във фактическия със­тав и издаването на процесните фактури/вж. чл.86 ал.1, т.1 ЗДДС/, като неп­равомерно и изключващо правото на приспадане на данъчен кредит – чл.70 ал.5 ЗДДС.

Именно направените по – горе изводи са валидни за твърдяните за из­вър­ше­ни спорни доставки през ревизираните периоди, тъй като е налице поре­дица от свързани факти от социалната действителност, посочени по – горе, кои­­то разколебават при това съществено достоверността на тезата на задъл­жения су­бект за реално осъществени такива.

Предвид изложеното, съдът намира, че правилно и законосъобразно с про­цес­­ния РА на оспорващия е отказано правото на данъчен кредит по спор­ните фак­ту­ри, в резултат на което са определени и процесните фискални за­дължения, вед­но с прилежащата им лих­ва за забава.

С оглед изложените по-горе мотиви жалбата против РА се явява неосно­ва­телна и като такава подлежи на отхвърляне.

При посочения изход на спора, на основание чл.161 от ДОПК жалбопо­дате­лят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция “Обжалване и данъч­но-оси­гу­ри­телна практика” разноски по делото в размер на дължимото се юрис­кон­сул­тско възнаграждение от 12 637,20 лева. 

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ЛМ”ЕООД с адрес на управление село ***, обл.Плевен срещу ре­ви­зионен акт /РА/ №131105707/17.02.12г., из­да­ден от В.К., ст. инспектор по приходите в ТД на НАП – Плов­див, потвърден с Решение №535/15.05.2012г. на Директор на Ди­рек­ция “ОУИ” /сега „Обжалване и да­нъчно-осигури­телна практика“ /Д„ОДОП“// - Пловдив при ЦУ на НАП в ЧАСТ­ТА, с която не му е признат данъчен кредит в общ размер на 320 526,75 лева и съответните закъснителни лихви по доставки от: “Партс трейд”ЕООД, “Елит Комепрс 555”ЕООД, “Ди ви ауто”ЕООД, “Бенжами”ЕООД, “Оптима билд”ООД, “БГ импорт експорт 09”ЕООД и “Шугар Т”ЕООД, като НЕОС­НО­ВА­ТЕЛ­НА.

ОСЪЖДА “ЛМ”ЕООД с адрес на управление село ***, обл.Плевен да запла­ти на Ди­ре­к­ция “Обжал­ва­не и да­нъчно – осигурителна практика” – Плов­див, при ЦУ на НАП сумата от 12 637,20/дванадесет хиляди шестстотин тридесет и седем лева и двадесет стотинки/ разнос­ки по де­­ло­то.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :