РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

      РЕШЕНИЕ

 

 

 

            № 124

 

             гр. Пловдив,  22.01. 2015 год.

 

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публичното съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесетата година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    М. МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА М. МИХАЙЛОВА административно дело № 1159 по описа за 2013 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба, предявена от А.И.В.,***, чрез процесуалния представител адвокат М.К.  против Ревизионен акт /РА/ № 161204002 от 21.12.2012г., издаден от  Б. Г. Ч. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, в частта в която същия е потвърден с Решение № 287 от 25.03.2013г. на Заместник - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/ при Централно управление на Национална агенция за приходите, по отношение на установеното задължение за Данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 220 184, 39 лв., ведно с прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 60 136, 63 лв.

Навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се претендира неговата отмяна от Съда. Поддържаните оплаквания от жалбоподателя се субсумират в твърденията, че атакувания административен акт е постановен в противоречие с материалния закон. В тази насока от страна на жалбоподателя се твърди, че в случая не са налице предпоставките за извършване на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, поради което и незаконосъобразно облагаемата основа за задълженията му за данъка за процесния период, е определена по този ред. Конкретно, възраженията на жалбоподателя са насочени по отношение на непризнаването от страна на органите по приходите на получените от жалбоподателя парични средства въз основа на сключените три броя договора за заем с физическите лица – Г. Й. в размер на 2 000 000, 00 лв., Б. Я. в размер на 2 000 000, 00 лв. и М.К. в размер на 150 000, 00 лв., както и на получените от него парични средства като изплатени печалби от „Еврофутбол“.

Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, като се присъди и следващото се юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на чл.161, ал.1, пр.2 от ДОПК, и алтернативно при уважаване на жалбата – в хипотезата на чл.161, ал.3 от ДОПК. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правни изводи, възприети от органите на приходната администрация при постановяване на оспорения административен акт.

ІІ. За допустимостта :

4. Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок (така и в този смисъл са заверено копие от разписка на л.26 от делото и товарителница № 12642227 от „Спиди - експресни куриерски услуги“ на л.555 от делото), налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За  процедурата :

5. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1103344/04.07.2011г. на компетентния за това орган Г. И. Н.Началник сектор „Ревизии”, Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр.Пловдив, било образувано ревизионно производ­ст­во, насочено към установя­ва­не на пу­­б­лич­­ни за­дъл­жения на оспорващото дружество за Данък  по чл.48 от ЗДДФЛ за перио­да 01.01.2009г. – 31.12.2009г., със срок за приключване на ре­ви­зията до три ме­­се­ца, считано от датата на връчване на заповедта, което е осъ­ще­­ст­­вено на 29.07.2011г.

В последствие със ЗВР № 1105722/31.10.2011г., издадена от същия орган по приходите  - Г. И. Н., Началник сектор „Ревизии”, Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр.Пловдив,  сро­кът на ревизията е продължен до 29.11.2011г., т.е. в рамките на зако­но­­установения такъв в чл.114 от ДПОК. Цитираната заповед също е редов­но връчена на ревизи­ра­ния субект на 08.11.2011г.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и Ревизионен доклад № 1105722/13.12.2011г. от ревизиращите органи по приходите, овластени, съгласно посочените заповеди за възлагане на ревизия.

В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, не е постъпило възраже­ние от ревизираното лице  против така със­тавения Ревизионен доклад.

6. Със Заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ № К 1105722/14.12.2011г. компетентният за това орган опре­де­­лил съгласно чл.119 ал.2 ДОПК /в редакцията до изм. с ДВ бр.82 от 2012г., в сила от 01.01.2013г./ компетент­ния да издаде ревизионния акт ор­­ган по приходите, а именно един от органите по приходите, съставил ревизионния доклад – главен ин­­­с­пектор по приходите Б. Г. Ч.. 

Въз основа на цитирания ревизионен доклад, в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК, определеният за това компетентен орган издал и Ревизионен акт /РА/ № 161105722/07.02.2012г.

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК този РА, е обжалван пред Директора на Дирекция “ОДОП” – гр.Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и Реше­нието си под № 455/26.04.2012г., с което е отменил този ревизионен акт, относно установените на данъчно за­дълженото лице публични задължения за Данък по чл.48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2009г. – 31.12.2009г., ведно с прилежащите лихви, като преписката е върната на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизия на основание чл.155, ал.4 от ДОПК, за извършване на нова данъчна ревизия и издаване на нов ревизионен акт на ревизираното лице за отменения данъчен период, съобразно задължителните указания, дадени в решението на контролния административен орган.

7. По повод на това Решение е издадена ЗВР № 1202597/11.05.2012г. от Г. И. Н. Началник сектор „Ревизии”, Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр.Пловдив /органът издал и първоначалната ЗВР/, във връзка с уста­но­вяване публичните задължения на А.И.В. за Данък по чл.48 от ЗДДФЛ, вноски за ДОО за самоосигуряващите се лица (на основание чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО), вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващите се лица (на основание чл.40, ал.1, т.2 и ал.5 от ЗЗО) и вноски за ДЗПО за УПФ за самоосигуряващите се лица (на основание чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО), която ЗВР е редовно връчена на реви­зира­ния субект на 16.05.2012г. Съобразно тази заповед е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца считано от връчването на ЗВР.

В последствие със ЗВР № 1204002/16.08.2012г., издадена от същия орган по приходите, възложил ревизионното производство, срокът на последното бил продължен до 16.10.2012г., т.е. в рамките на законоустановения такъв по чл.114 от ДОПК. И тази заповед се констатира, да е редовно връчена на ревизираното лице на 23.08.2012г.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и Ревизионен доклад № 1204002/30.10.2012г. от ревизиращите органи по приходите, овластени с посочените ЗВР.

Не се констатира да е постъпило възраже­ние от ревизираното лице на основание и в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК,  против така съставения ревизионен доклад въпреки удължения срок за депозиране на възражение и представяне на доказателства,  съгласно Решение № 1201333/15.11.2012г. на орган по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив.

Със Заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ № К 1294002/31.10.2012г. компетентният за това орган опре­де­­лил съгласно чл.119 ал.2 ДОПК /в редакцията до изм. с ДВ бр.82 от 2012г., в сила от 01.01.2013г./ компетент­ния да издаде ревизионния акт ор­­ган по приходите, а именно един от органите по приходите, съставил ревизионния доклад – главен ин­­­с­пектор по приходите Б. Г. Ч.. 

Въз основа на така съставения ревизионен доклад, в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК, е издаден и оспорения в настоящото производство Ревизионен акт № 161204002/21.12.2012г. от Б. Г. Ч. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив.

В срока по чл.152  ал.1 ДОПК и този РА е обжалван /така жалба на л.85 и сл. от делото и доказателства за връчване на РА на л.92 от делото/ пред Директора на Дирекция “ОДОП” – гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

В срока по чл.155 ал.1 ДОПК ответникът е разгледал жалбата, с която е бил сезиран, съответно е постановил и реше­нието си под № 287/25.03.2013г., с което е потвърдил процесния РА,в частта относно установеното задължение за данък  по чл.48 от ЗДДФЛ за 2009г., ведно с прилежащите лихви и е отменил РА в частта относно определените задължения по КСО и ЗЗО, ведно с прилежащите лихви, като на основание чл.155, ал.4 от ДОПК е върнал преписката на органа по приходите, издал заповедта за извършване на ревизия, за извършване на нова ревизия за задълженията по КСО и ЗЗО за отменения период, който акт е връчен на данъчния субект на 27.03.2013г.

Последвало е подаването на жалбата на основание и в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК против ревизионния акт, в частта му, в която същия е потвърден с решението на Директора на Дирекция „ ОДОП“ гр.Пловдив, с която спора относно законосъобразността на ревизионния акт е отнесен пред Административен съд гр.Пловдив, входирана в Дирекция ”ОДОП” – гр.Пловдив с вх.№94-00-91/11.04.2013г., по повод на която жалба е образувано и производството по настоящото дело.

8. Всички цитирани актове са издадени от компетентни органи по приходите, видно от приложените по преписката Заповед № РД-09-1/04.01.2010г., Заповед № РД-09-139/17.02.2010г. за изменение на Заповед № РД-09-1/04.01.2010г., Заповед № РД-09-1#3/10.03.2011г. за допълнение на Заповед № РД-09-1/04.01.2010г., Заповед № РД-09-464/06.06.2011г., Заповед № РД-09-1301/01.11.2012г., Заповед № РД-09-1193/20.12.2011г., Заповед № РД-09-1310/02.11.2012г., Заповед № РД-09-145/30.01.2013г., всичките, издадени от Директора на ТД на НАП гр.Пловдив, Заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ № К 1105722/14.12.2011г., Заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ № К 1294002/31.10.2012г., издадени от Г. И. Н. Началник сектор „Ревизии” Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр.Пловдив, Заповед № ЗЦУ-147/15.02.2013г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите и Болничен лист № 3037384 от 28.03.2013г. за временна неработоспособност.

IV.За фактите :

9. В хода на ревизията с Протокол  № 1214661 от 12.10.2012г. са приобщени доказателства от данъчното досие на ревизираното лице, събрани при предходната ревизия на лицето. Както при предходната, така и при настоящата ревизия е установено, че А.В. е подал Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за процесния отчетен период 01.01.2009г. – 31.12.2009г., но в същата липсват данни същият да е реализирал каквито и да е доходи за този период. В годишната данъчна декларация лицето е декларирало получени заеми от физически лица – Б. Я. – 2 000 000,00 лв. и М.К. – 150 000,00 лв.

Въз основа на събраните доказателства в хода на ревизионното проиводство е констатирано, че в качеството си на съдружник в „Джеми фил” ООД  А.И.В. е внесъл в дружеството  парични средства, както следва: на 20.01.2009г. – 2 000 000.00 лв. и на 25.01.2009г. - 200 000.00 лв. Констатациите в ревизионния доклад в тази насока са, че за процесния период 2009г. от страна на А.И.В. са направени допълнителни парични вноски в „Джеми фил“ ООД, както следва :

На 20.01.2009г. – 2 000 000, 00 лв. по с/ка 501 Каса /К/т с/ка 107 Сметка на собственика

На 25.01.2009г. – 150 000, 00 лв. по с/ка 501 Каса /К/т с/ка 107 Сметка на собственика

На 25.01.2009г. – 50 000, 00 лв. по с/ка 501 Каса /К/т с/ка 107 Сметка на собственика

10. В хода на ревизията по повод връчено му искане за представяне на документи и писмени обяснения жалбоподателят е представил обяснения, в които е декларирал, че за периода 2006г. - 2009г. е реализирал печалби от „Еврофутбол” в размер на 84 000 лв. - 86 000 лв. Относно посочените печалби от страна на органите по приходите е прието, че липсват доказателства (квитанции за потвърждаване), въз основа на които да се формира еднозначен извод за изплатени суми на А.В., съответно от кой букмейкърски пункт, кое е лицето, изплатило сумите и пр. Прието е, че представените от ревизираното лице копия на талони - „Форми изплащане” от „Еврофутбол” за изплатени печалби – 120 бр. за 2008г. в размер на 75 317, 90 лв. и за 2009г. в размер на 4 681, 50 лв. не са поименни, като сумите (до 2000лв.) се изплащат на приносител, предвид на което и въз основа на тези документи не е възможно да се формира еднозначен извод, че въпросните парични суми са изплатени именно на А.В.. Като допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е прието обстоятелството, че сумите по представените документи не представляват чиста печалба, а само суми за изплащане, чиито размер е в зависимост от размера на заложената сума и съответния коефициент на печалбата и залога.

11. По отношение произхода на останалите парични средства ревизираното лице е посочило сключени договори за временна финансова помощ от следните лица: Г. Й. в размер на 2 000 000.00 лв., сключен на 20.01.2009г.; Б. Я. в размер на 2 000 000.00 лв., сключен  на 03.09.2009г. и от М.К. в размер на 150 000.00 лв., сключен на 25.01.2009г. В тази насока, в хода на ревизията от страна на органите по приходите са преценени в тяхната савкупност всички факти и обстоятелства имащи значение за действителното сключване на въпросните сделки, като въз основа на тях са приели, че посочените лица, предоставили паричните средства не са имали възможността да предоставят коментираните средства на А.В., тъй като не е установено към датите на сключване на договорите, същите да са разполагали в патримониума си с въпросните парични средства, както и, че казаните заемодатели реално не са предали въпросните парични средства на жалбоподателя.

В тази насока и във връзка с връчено му искане за представяне на документи и писмени обяснения ревизираното лице е представило следните договори:

Договор за временна финансова помощ от 20.01.2009г., сключен в  гр.Пловдив между Г. С. Й. – заемодател и А.И.В. – заемател за сумата в размер на 2 000 000, 00 лв., която сума заемателя се е задължил да върне в срок до 31.12.2009г. при договорена лихва от 6 %.

Договор за заем от 25.01.2009г., сключен в гр.Пловдив между М.Д.К.  – заемодател и А.И.В. – заемател за сумата в размер на 150 000, 00 лв. и Анекс към Договора от 02.02.2010г., съгласно който е договорено, че срокът на договора е до 31.03.2011г., до когато заемателят дължи връщане на договорената сума.

Договор за временна финансова помощ от 03.09.2009г., сключен в гр.Пловдив  между Б.Д. Я. – заемодател и А.И.В. – заемател за сумата в размер на 2 000 000, 00 лв.

По отношение на договора, сключен с Б.Д. Я. в хода на ревизията е констатирано следното :

По повод връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения на ревизираното лице, същото е представило единствено сключения Договор за временна финансова помощ от 03.09.2009г., но не е представило разписка за получената сума. В дадено писмено обяснение лицето е посочило, че не може да представи разписка за получената сума, понеже същата е изгубена. Във връзка с връчено му искане за представяне на документи и писмени обяснения с изх.№ 8296/28.07.2011г. ревизираното лице е посочило, че въпросната парична сума, предмет на договора е получена от Я. в офиса на негов приятел – С. К. в Дома на науката и техниката в гр.Пловдив, като сумата е предадена наведнъж на датата, посочена в договора и в присъствието на К.. По повод връченото искане ревизираното лице е посочило, че не е в състояние да представи разписка за получената сума - самият договор се явява доказателство за получената сума, но може да представи потвърждение от Я. за предоставената му парична сума, която понастоящем се намирала обаче в затвора в гр.Сливен.

С оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства, касаещи действителното сключване на договора, от страна на органите по приходите е отправено и връчено в затвора в гр.Сливен искане за представяне на документи и писмени обяснения. По повод на искането Я. е посочила, че е предоставила парични средства на лицето А.И.В. на основание сключен договор за заем от 03.09.2009г. Сумата е предоставила в брой, за което са изготвени съответните документи, с които обаче лицето не разполага. Въпросната парична сума е предадена на В. в офиса на С. К. в Дома на науката и техниката в гр.Пловдив в присъствие на К. на датата, посочена в договора. Лихви по заема, нито са договаряни, нито получавани. По повод връченото искане за представяне на документи Я. е декларирала още, че е собственик на чуждестранно дружество със 70% дялово участие, както и притежава 50% дялово участие в други български дружества. Я. е посочила също така, че от 1990г. се занимава с търговия със захар и цитрусови плодове, и за развитието на бизнеса си е ползвала заемни средства от БСИ „Минералбанк” гр.Велинград, „Туристспорт банк” гр.Пловдив и „ЦК Банк”, както и, че през 2004г. чуждестранното дружество, в което Я. е имала дялово участие е извършило покупко - продажба на хотел в с.Свети Влас. Подписана е декларация от Б. Я., че същата разполага със съответните документи във връзка с предоставения заем на А.В., в т.ч и относно произхода на паричните средства, но не може да ги предостави поради пребиваването си в затвора в  гр.Сливен.

С оглед на тези данни, от страна на органите по приходите е прието, че липсват конкретни доказателства относно вида и източника на  паричните средства от Я., като например заеми, разпределен дивидент, доходи от трудови правоотношения и пр., не се сочат имената на търговските дружества, чрез които Я. е осъществявала търговска дейност, не се сочи на кого са отпуснати кредитите от въпросните търговски банки – на търговски дружества или на физическото лице, не се сочи кога са отпуснати кредитите, къде и как са съхранявани въпросните парични средства и пр.

В хода на ревизията също така е извършена и насрещна проверка в информационната база данни, съхранявана и поддържана от НАП относно получените доходи от Б. Д. Я.както и относно деклариране на представения заем в подадената ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. При проверката е констатирано, че Я. притежава дялови участия в следните търговски дружества : „Астра холдинг” ООД, „Лумо Комерс” ЕООД,”Болкан Ентерпрайсиз  Корпорейшънс” ЕООД, но не са констатирани получени доходи от дивиденти,т.к няма реализирана и разпределена печалба от посочените дружества, в които Я. притежава дялови участия, нито от същата е деклариран получен доход от дивиденти. При проверката е констатирано още, че лицето се е осигурявало като самоосигуряващо се лице за периода 2007г. – 2010г. върху минимания осигурителен доход.

Констатирано е, че Б. Я. е подала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2009г.с вх.№ 40004695/30.04.2010г., в която няма декларирани доходи. В същата декларация лицето е декларирало и предоставен заем на А.И.В. с непогасен остатък в размер на 2 000 000, 00 лв.

С оглед данните от извършените проверки на заемодателя, от страна на органите по приходите е прието, че не е установено по безспорен начин, че Я. е притежавала въпросната парична сума от 2 000 000, 00 лв., предмет на Договора за временна финансова помощ от 03.09.2009г., сключен с А.В., поради което и същата не е могла реално да му предостави въпросната парична сума.

По отношение на договора, сключен с Г. С. Й. в хода на ревизията е констатирано следното :

В писмени обяснения от 08.09.2010г. ревизираното лице в качеството си на управител на „Джеми фил„ ООД е посочило, че паричните средства, които е получил от Й. по Договора от 20.01.2009г., е върнал изцяло, ведно с договорените лихви на 04.09.2009г. Лицето е посочило още, че сумата е върната  с нов паричен заем, деклариран като такъв с декларация № 40004225/29.04.2010г., сключен с Б. Д. Я., а именно Договор за временна финансова помощ от 03.09.2009г. Ревизираното лице е приложило  и копие от разписка за върната сума, като е уточнило, че платената лихва е в размер на 75 000, 00 лв.  

С оглед на тези данни от страна на органите по приходите е прието, че на 03.09.2009г. В. е получил парична сума по договора с Я. в размер на 2 000 000, 00 лв., която сума е върната на 04.09.2009г. на Г. С.Й., тоест прието е, че жалбоподателят е върнал парични средства, за които в хода на ревизията е установено, че не са реално получени от него.

На Г. С. Й. е извършена насрещна проверка, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства, касаещи действителното сключване на договора, резултатите от която са обективирани в съставения Протокол № 13 - 03-901388/11.06.2009г. за извършена насрещна проверка. При проверката лицето е представило процесния Договор за временна финансова помощ от 21.01.2009г. В декларация, депозирана в ТД на НАП лицето е декларирало, че произхода на паричните средства, които е предоставило под формата на заем на жалбоподателя са от получен от него заем от „ГМ сет“ ЕООД – дружество, в което Йовчев е едноличен собственик на капитала и управител. В тази насока е представен Договор за послужване /безлихвен заем/ от 10.02.1994г., сключен между Г.Й. и „ГЕМ сет“ ЕООД, въз основа на който на Й. е предоставена сумата от 2 500 000, 00 лв. щатски долара. По отношение на въпросния договор от страна на органите по приходите е констатирано, че същия е подписан за двете страни – заемодател и заемател от едно и също лице – Г.Й., като договора не е нотариално заверен. Все в тази насока, от страна на органите по приходите е прието, че заемът от „ГЕМ сет“ ЕООД е предоставен на Й. на 10.02.1994г., а заемът от Й. на жалбоподателя е предоставен на 20.01.2009г., т.е след 15 години, като заемодателят не е посочил къде е съхранявал въпросните парични средства през този период. От друга страна от страна на органите по приходите е прието, че заемът, предоставен от Й. на жалбоподателя е в български лева, а заемът от „ГЕМ сет“ ЕООД на Й. е в щатски долара, като няма доказателства/липсват каквито и да е документи/ кога е извършена обмяна на валутата, преди или след деноминацията на лева и пр.

С оглед данните от извършената насрещна проверка на Г. Й., от страна на органите по приходите е прието, че не е установено по безспорен начин, че Й. е притежавал въпросната парична сума от 2 000 000, 00 лв., предмет на Договора за временна финансова помощ от 20.01.2009г., сключен с А.В., поради което и същия не е могъл реално да му предостави въпросната парична сума.

По отношение на договора, сключен с М.Д.К. в хода на ревизията е констатирано следното :

С оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства, касаещи действителното сключване на договора, от страна на органите по приходите е отправено и връчено на лицето искане за представяне на документи и писмени обяснения с изх.№ 94-00-678/24.01.2011г. По повод връченото искане от страна на К. са представени съответните документи и писмени обяснения, а именно : 4 броя извлечения от банковата сметки на лицето; Нотариален акт № 41, т.1, рег.№ 404, нот.дело № 41 от 30.12.2004г. за придобит недвижим имот – апартамент от 66, 86 кв.м в гр.Пловдив, ул.”Борис Дякович” №4 на стойност 52 000 лв., които са заплатени от купувача – 1000лв. в брой, а останалата сума от 51 000лв. чрез предоставен кредит за закупуване на имота от „Банка ДСК”  ЕАД, за която сума е вписана законна ипотека върху имота; договор за заем от 25.01.2009г., сключен между М.Д.К. - заемодател и А.И.В. – заемател за сумата от 150 000,00 лв., която сума заемателят се задължава да върне при договорена лихва от 3 % ; Годишна данъчна декларация на К. с вх.№ 1600036871830.04.2010г., в която е деклариран получен доход от лицето от друга стопанска дейност – Приложение № 3 - доход от свободна професия – адвокат – получен доход – 191 500, 00 лв.,разходи за дейността – 47 875,00 лв., облагаем доход – 143 625,00 лв., данъчна основа 137 385, 00лв., данък  13 738,50 лв.

С оглед представените извлечения от банковата сметка на лицето, на същото е връчено и второ искане за представяне на документи и писмени обяснения с изх.№ 11606/13.10.2011г., но в определения срок, от страна на К. не са представени изисканите документи.

По повод върчено на ревизираното лице искане за представяне на документи и писмени обяснения, същото е представило Договор за паричен заем от 25.01.2009г., сключен между М.К. и А.В. и разписка за получената сума по договора от 25.01.2009г.

В хода на ревизията е извършена и проверка на наличната информация в информационната база данни, съхранявана и поддържана от НАП относно получените доходи от М.Д.К., както и относно възможността същата да предостави заем в размер на 150 000, 00 лв.

Относно представените 4 броя извлечения от банковата сметка при проверката е констатирано, че по отношение на постъпилите средства по банковата сметка в размер на 102 000 евро не е установено от кого са получени и какво е основанието за получаването им – във връзка с какво са получени. Не е установено също така и предназначението на излязлата от сметката сума в размер на 55 000 евро, както и основанието за съответните операции по сметката. От К. е изискано представяне на точни обяснения и документи във връзка с представените банкови извлечения – относно постъпилите и изтеглени суми, но такива не са представени.

Относно подадените годишни данъчни декларации в хода на ревизията е констатирано, че в подадената Годишна данъчна декларация с вх.№ 1600036871830.04.2010г., от страна на К. е деклариран получен доход от лицето от друга стопанска дейност – Приложение № 3 - доход от свободна професия – адвокат – получен доход – 191 500, 00 лв., разходи за дейността – 47 875,00 лв., облагаем доход – 143 625,00 лв., данъчна основа 137 385, 00лв., данък  13 738,50 лв.

Изследвани са и получените доходи от лицето по ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ/отм./ и чл.50 от ЗДДФЛ и за предходните години – 1999г. – 2007г.

Констатирано е също така, че К. се е осигурявала като самоосигуряващо се лице за 2008г. върху минималния осигурителен доход

С оглед данните от извършената насрещна проверка на М.К., от страна на органите по приходите е прието, че не е установено по безспорен начин, че К. е притежавала въпросната парична сума от 150 000,00 лв., предмет на Договора от 25.01.2009г., сключен с А.В., поради което и същата не е могла реално да му предостави въпросната парична сума.

С оглед извършените насрещни проверки на посочените три лица, за които се твърди да са предоставили парични средства на жалбоподателя органите по приходите са формирали крайния си извод, че посочените лица не са представили доказателства относно това, че към датите на сключване на договорите, същите са разполагали с налични парични средства, които са могли да предоставят на А.И.В., както и, че въпросните парични суми реално са предоставени на В.. В резултат на това, от страна на органите по приходите е прието, че не е доказан произхода на средствата в размер на 2 000 000, 00 лв. от страна на жалбоподателя А.В., които същия от своя страна е предоставил на „Джеми фил“ ООД, като парична вноска на 20.01.2009г. в дружеството „Джеми фил“ ООД, и които са послужили за плащане по сделката за закупен недвижим имот в гр.Радомир съгласно Нотариален акт № 1, том.1, рег.№ 27, дело № 1 от 27.01.2009г.

12. Съгласно искане за представяне на документи и писмени обяснения от ревизираното лице с изх.№ 11590/13.10.2011г. от  същото са изискани документи и писмени обяснения относно наличните парични средства към 01.01.2009г., както и обяснения къде са съхранявани тези средства от момента на придобиване до 01.01.2009г. В определения от органите по приходите срок, от страна на ревизираното лице не са представени изисканите документи и писмени обяснения. На ревизираното лице е връчено и второ искане за представяне на документи и писмени обяснения с изх.№ 6556/04.06.20102г. относно същите обстоятелства, но отново от негова страна не са представени изисканите документи и писмени обяснения в определения от органите по приходите срок. След изтичане на определения срок от страна на ревизираното лице е получен отговор, в който същото сочи, че не разполага с данни за налични парични средства към 01.01.2009г.

В резултат на това, от страна на органите по приходите е прието начално салдо към началото на процесния ревизиран период – 01.01.2009г. в размер на 0, 00 лв.

13. Така, и въз основа на извършената съпоставка на реализираните и получени доходи с извършените разходи, е констатирано, че през процесния ревизиран период ревизираното лице не е разполагало с декларирани и съответно обложени доходи, като същевременно е извършвало значителни разходи за финансиране на дейността на представляваното от него търговско дружество ”Джеми фил” ООД, в което същото е съдружник, както  и за покриване на други разходи за издръжка и живот за периода, които надвишават съществено декларираните получени приходи и/или доходи, защото лицето няма такива доходи. При това положение, и въз основа на съпоставката на извършените разходи спрямо декларираните получени приходи и/или доходи за отчетния период на 2009г., с оглед установяване на съответствие между тях, ревизиращите органи са приели, че са налице предпоставките на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, като с оглед установеното несъответствие на декларираните получени доходи с извършените разходи от ревизираното лице, е прието, че е проявен и съставът, предвиден в хипотезата на чл.123 от ДОПК, поради което и органите по приходите са пристъпили към формиране на основата за облагане с данъци и за определяне на осигурителни вноски по особения ред, предвиден в разпоредбите на чл.122 - чл.124а от ДОПК.

При това положение и на основание чл.124 ал.1 от ДОПК на ревизираното лице е връчено Уведомление с изх.№ 8696/02.08.2012г., с което същото е уведомено, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, поради което облагаемата му основа ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК, както и му е връчено и Уведомление по чл.17, ал.1 от ДОПК.

При определяне на основата за облагане с данъци и задължителни осигурителни вноски, ревизиращите органи са взели предвид всяко от относимите спрямо В. обстоятелства регламентирани в нормата на чл.122 ал.2 т.1-16 от ДОПК, и са приложили онези от тях, въз основа на които е било възможно да се определи облагаемата основа по най - обективния и достоверен начин.

В тази насока и при определяне на извършените разходи органите по приходите са анализирали обстоятелството по чл. 122, ал.2, т.14, предложение първо и второ ДОПК, като са определили обичайния размер на разходите за живот и издръжка, вземайки предвид обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, по данни от  Националния статистически институт по групи разходи за едно домакинство. При определяне на разходите за живот по статистически данни, органите по приходите са приспаднали доказаните разходи от ревизираното лице за данъци и осигурителни вноски и за задгранични пътувания. Предвид липсата на представени документи относно други извършени разходи от ревизираното лице за ревизирания период по отношение на останалите разходи, органите по приходите са възприели средните разходи на едно домакинство за процесните ревизирани периоди по данни от НСИ по видове разходи.

Така и въз основа на извършения анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК, ревизиращите органи са определили  доходи с неустановен произход на ревизираното лице, като превишение на разходите над декларираните и/или получени приходи и/или доходи от лицето :

за  2009 година   -   2 203 247,00лв.

Относно посочените доходи с неустановен произход, при формиране на облагаемата основа органите по приходите са определили и дължимите задължителни осигурителни вноски за фонд ДОО, ДЗПО, които са приспаднали от облагаемата основа. Така, облагаемата основа за процесния отчетен период е определена в размер на 2 201 843,94лв. като превишение на разходите над декларираните получени доходи в годишен аспект, след приспадане на дължимите осигурителни вноски, и върху така определената облагаема основа, е определен и дължимият Данък по чл.48 от ЗДДФЛ  в размер на 220 184,39 лв. и на основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ,  във връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК, са определени и следващите се лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в 60 136,63 лв.

14. По повод проведения задължителен административен контрол,        горестоящият административен орган с решението си е потвърдил изцяло обжалвания ревизионен акт, в частта относно установеното задължение за Данък по чл.48 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви, като е възприел изцяло фактическите констатации и формираните въз основа на тях правни изводи на ревизиращите органи, и съответно е отменил ревизионния акт относно установените задължения за задължителни осигурителни вноски, ведно с прилежащите лихви и е върнал преписката за извършване на нова данъчна ревизия.

15. В хода на съдебното производство, с оглед опровергаване на фактическите констатации на ревизионния акт са ангажирани гласни доказателствени средства, като е разпитана свидетелката Б. Д. Я.

Разпитана по делото свидетелката Я. е заявила, че познава А.И.В. от преди много години, след 1995г. Той идвал често при свидетелката, която имала офиси в  хотел “Санкт Петербург”,  “Ленинград”.  Дружеството, на което била собственик свидетелката Я. – „Лумо Комерс” ООД са занимавало с внос на цитрусови плодове и банани  от  Гърция. По сведение на свидетелката А.В. също се занимавал  с  търговска дейност. Свидетелката е заявила, че също така е била и собственик на  24 % във ”Еврофутбол”,  което дружество притежавала заедно с Васил Божков от “Нове Холдинг”.  „Лумо комерс” ООД притежавало камери за замразяване на череши в  град Харманли. А.В. показал на свидетелката свой проект в Радомир, както и  проект, в който също смятал да развива подобна дейност, както тази, осъществявана от „Лумо Комерс” ООД и да прави плодохранилища. Този бизнес бил познат на свидетелката, която тогава решила да стане съдружник с В., който имал финансови затруднения. Свидетелката Я. му услужила с пари, за  да се включи в бизнеса на В.. Свидетелката Я..е заявила също, че  лично е ходила на терена да гледа базата – тя била разположена до една железопътна линия,  бивша млекоцентрала  с много сгради, много постройки. Документацията на В. била изрядна и тя убедила свидетелката да му предостави пари на заем. Дала му  2  милиона лева за въпросния проект. Свидетелката е зявила, е имала свободни парични средства от дружествата, в които притежавала дялово участие,  имала и много банкови кредити,  над 59 милиона банкови кредити – от “Минералбанк” – Велинград, ЦКБанк”,   „Туристспорт банк”. Свидетелката е заявила също, че тези  пари – 2  милиона лева към момента не й били върнати. Заявила е също, че е била осъдена на наказание лишаване от свобода четири години ефективно. Бил продаден и един  хотел на Свети  Влас и заведение в Пловдив. Парите били предадени на В. в офиса,  в Дома на техниката, където бил оформен договор и в присъствието на свидетел бяха предадени парите. Преди да  даде парите,  била извършена проверка на терена на обекта и едва тогава Я. решила  да даде парите на В..

При предявяване на свидетелката на документа на лист 171 по делото том 1, същата е заявила, че в документа е положен нейния подпис. Отпуснати били кредити на дружеството, чиито собственик била свидетелката - „Лумо комерс” ООД на стойност от 59 милиона, които били оборотни,  минавали през банки. Свидетелката е заявила, че е разполагала с документи относно въпросните парични средства на стойност два милиона лева, но тези документи не били представени по време на ревизията, защото свидетелката била в затвора в гр.Сливен. Свидетелката е пояснила още, че сумата от 2 милиона лева била  предадена на ръка на А.В..

16. Към доказателствения материал по делото е приобщен Ревизионен акт № 131002808821.10.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП –Пловдив,офис Пазарджик, потвърден с Решение № 3/03.01.2011г. на Директор на дирекция „ОУИ” – гр.Пловдив за извършена данъчна ревизия на „Джеми фил” ООД, представлявано от управителя А.В., по чл.177 от ЗДДС.

Приобщени към доказателствения материал по делото са и представени доказателства от „Юробанк България” АД относно отпуснати кредити на „Лумо Комерс” ООД от БСИ „Минералбанк” АД, съгласно писмо с изх.№ 3000/2117/19.06.2014г. на „Юробанк България”АД – л.1111 и сл. от делото, като   съгласно данните съдържащи се във въпросното писмо в архива на „Юробанк България” АД не са открити данни за кредити с титуляр Б.Д. Я..

V. За правото :

17. В случая на първо място следва да се констатира, че релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизионно производство, осъществено по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения РА, който е постановен в предвидената от закона форма, съобразно разпоредбата на чл.120, ал. 1 от ДОПК. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация. В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се формират следните изводи. 

18. Разрешаването на административноправния спор по същество,  на първо място налага, да бъдат съобразени преди всичко следните нормативни разпоредби :

Според разпоредбата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК – “Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период”.

Съответно, според разпоредбата на чл.123, ал.1 от ДОПК - В случаите по чл.122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл.122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато:

1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него;

2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.

По отношение отчетната 2009г. приложим се явява Закон за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Според, чл. 3 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ - Данъчно задължени по този закон са местните и чуждестранните физически лица и местните юридически лица, посочени в закона, като в същия закон е посочено, че местни физически лица, без оглед на тяхното гражданство, са лицата, чието постоянно местоживеене е в България.

По отношение на местните физически лица, в чл. 6 от ЗДДФЛ, изрично е указано, че са данъчно задължени за доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина.

Според чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ с данък върху общата годишна данъчна основа се облагат доходите по глава пета, придобити през данъчната година, с изключение на доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, а в чл. 16, ал. 1 (от същия закон) е указано, че облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон.

Изложеното до тук от фактическа и правна страна, налага да се направят следните правни изводи :

На първо място, относно наличието на предпоставките по чл. 122, ал.1, от ДОПК, в случая е необходимо да се отбележи следното :

Каза се, че с оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, органите на приходната администрация са приели, че е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, а именно декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице за процесния отчетен период на  2009г. не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за  ревизирания период. 

Данните, съдържащи се в документите и в писмените обяснения на ревизираното лице, дадени в отговор на връчените му ИПДПО, както и данните, съдържащи се в останалите  доказателствата, приобщени в хода на ревизионното производство,  налагат несъмнения извод, че за процесните ревизирани периоди от страна на жалбоподателя А.И.В. са внасяни парични средства в  значителен размер – 2 200 000, 00 лв. в търговското дружество „Джеми фил” ООД, на което В. е управител и в което е съдружник, както и са извършвани разходи за издръжка, които явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Това само е било достатъчно, за да се направи извод за наличието на предпоставката по чл.122, ал.1, т. 7 от ДОПК и съответно ревизията да бъде извършена по реда предвиден в този нормативен текст.

Правният извод е, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК, във връзка с чл. 123 от ДОПК, което предопределя определяне на основата за облагане с процесния пряк данък по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК. В този смисъл и наведените доводи от страна на жалбоподателя за липса на основания за извършването на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, се явяват фактически и правно необосновани. Именно констатираната в хода на ревизията липса на несъмнени данни относно произхода на паричните средства, които А.И.В. е внасял в търговското дружество, на което същият е управител и в което е съдружник, и с които е извършвал разходи за издръжка през процесния период, е наложила необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл.122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Казано с други думи, когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите възведени в чл. 122, ал.1 от ДОПК, се прилага особения ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развие на правоотношението.

Това разбира се, в никакъв случай не означава, че следва да бъдат напълно игнорирани основните принципи на облагане, възведени в съответния материален закон.

В конкретния казус, се констатира, че органите на приходна администрация са съобразили основните правила за облагане по ЗДДФЛ, и при наличието на предпоставките предвидени в чл.122,  ал. 1, т. 7 от ДОПК, са взели предвид всяко от относимите за В. обстоятелства, предвидени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК и по този точно начин са определили основата за облагане на същия с пряк данък за процесния отчетен периоди. Спрямо така определената данъчна основа е приложена данъчната ставка по чл. 48 ЗДДФЛ, в приложимата редакция през процесния отчетен период.

19. Неминуемо, така определената облагаема основа, ще се различава в една или друга степен от обективно осъществения фактически състав, но това е резултат на противоправното поведение на задълженото лице, което в случая  не е декларирало /е укрило/ получените доходи за процесния период, но което разполага с процесуална възможност, в хода на производството по обжалване на ревизионният акт да опровергае истинността на установените фактически констатации. Това определя и тежестта на доказване в настоящия процес.

Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за не настъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при не доказване, да се приеме, че не доказаното не е осъществено, съответно при доказване да се приеме, че доказаното е осъществено. А щом юридическия факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материално правна норма свързва с неговото проявление, съответно щом юридическия факт е осъществен настъпват последиците, които съответната материално правна норма свързва с неговото проявление.

На следващо място, без всякакво съмнение в случая следва да се съобрази  и правилото, възведено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва, кому лежи доказателствената тежест относно релевантните факти, при спор относно законосъобразността на ревизионен акт издаден в производство реда на чл. 122 от ДОПК, като придава отнапред установена материална доказателствена сила на съдържащите се в ревизионния акт фактически констатации.

20. Как изложеното до тук се съотнася към конкретния случай ?

В случая основният спор, по отношение на който се концентрират противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се свежда по отношение установяване на произхода на паричните средства, които В. е внасял търговското дружество „Джеми фил” ООД, на което същият е управител и в което е съдружник, и с които  е извършвал разходи за издръжка през ревизирания период. 

Според поддържаното становище от жалбоподателя, тези средства са придобити от няколко източника, които неправилно не са зачетени от органите по приходите при формиране на облагаемата основа по преда на чл.122 от ДОПК.

21. В тази насока, на първо място, се поддържа, че неправилно от страна на органите по приходите не са зачетени като източник на парични средства средствата, с които В. е разполагал през процесния период под формата на предоставени суми по договори за временна финансова помощ от лицата Г. Й., Б. Я. и М.К., съобразно представените договори и анекси в тази насока.

Каза се, че в хода на ревизията от страна на ревизираното лице са представени три договора, както следва : 

- Договор за временна финансова помощ от 20.01.2009г., сключен в  гр.Пловдив между Г. С. Й. – заемодател и А.И.В. – заемател за сумата в размер на 2 000 000, 00 лв., която сума заемателя се е задължил да върне в срок до 31.12.2009г. при договорена лихва от 6 %.

- Договор за заем от 25.01.2009г., сключен в гр.Пловдив между М.Д.К. – заемодател и А.И.В. – заемател за сумата в размер на 150 000, 00 лв. и Анекс към договора от 02.02.2010г., съгласно който е договорено, че срокът на договора е до 31.03.2011г., до когато заемателят дължи връщане на договорената сума.

- Договор за временна финансова помощ от 03.09.2009г., сключен в гр.Пловдив  между Б. Д. Я. – заемодател и А.И.В. – заемател за сумата в размер на 2 000 000, 00 лв.

Тези договори не са зачетени от страна на органите по приходите главно с мотива, че доколкото се касае за договор за заем, който по естеството си е реален договор, то не е доказан фактът на предаването на паричните средства, предмет на договорите, не е доказано фактическото наличие на въпросните парични средства в патримониума на заемодателите към момента на сключване на договорите, респ. техния произход, както и не е доказано връщането на въпросните парични средства обратно в патримониума на  заемодателите.

21.1. По отношение на спорните съглашения, сключени между жалбоподателя А.В. от една страна и Г. Й. и Б. Я. от друга, следва в случая да се отбележи следното : 

Договорът за заем, разглеждан като частен писмен документ не притежава материална доказателствена сила. Доказателствената сила на този писмен документ е формална. Той е доказателство за това, че волеизявленията на лицата, които са го съставили и подписали са били такива, каквито са отразени в писмения документ. Договорът за заем обаче, е реален договор, т.е. за да се приеме, че въпросното съглашение е сключено и е породило действие, необходимо е не само писменото обективиране на волеизявленията на страните по него, но и реалното предаване на заместимата вещ /в случая пари/ от заемодателя на заемателя. Едва тогава е налице възникнало облигаторно правоотношение, което поражда едностранно за заемателя задължение да върне заетата сума пари или заместима вещ от същия вид, количество и качество.

При това положение и при наличието на съответен материалноправен спор, без съмнение ще е от съществено значение установяването посредством допустимите от процесуалния закон доказателствени средства, на наличието на облигаторно правоотношение между спорещите, на реалното предаване на паричните суми или заместими вещи, на изпълнение на задължението на заемателя да върне вещите или парите.

Конкретният анализ на въпросните сделки, налага преди всичко да се съобрази, какво съставлява предмета на едно облигаторно правоотношение. В тази насока, трябва да се посочи, че предмет на облигационното отношение е конкретно благо, което кредиторът цели да придобие. Интересът на кредитора е неговото отношение към това благо. Според чл. 8 ал. 2 от Закона за задълженията и договорите лицата се ползват от благата си, за да задоволяват своите интереси, като не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото. Казано с други думи, интересът е границата и неспазването й води до злоупотреба с право. Най-често облигационното отношение е насочено към определен имуществен интерес.

Прочита на процесните два договора, сключени съответно на 20.01.2009г. и 03.09.2009г. показва, че конкретният имуществен интерес на заемодателите, в случая е да получат обратно, предоставената на В. парична сума от по 2 000 000, 00 лв.

В тази насока не е без значение в случая обстоятелството, че става реч за значителна парична сума, за които се твърди да е предоставена за един значителен период от време и то без да са уговорени каквито и да е обезпечения за кредиторите, неустойка и пр. Съотнасянето на изложените до тук факти и обстоятелства, индицира извода, че очевидно в случая заемодателите не са имали за цел придобиването на каквото и да е материално благо, подписвайки процесните два договора, съответно от 20.01.20009г. и 03.09.2009г. Казано с други думи, формалното, писмено обективиране на заемното правоотношение, само по себе си в случая не води до извода, че такова действително е установено между посочените страни по него. От данните по делото не се констатира, някакъв материален интерес, който да е бил наличен и в последствие охраняван от страните по спорните договори. В случая, данните по делото индицират не последващата, а първоначалната липса на правно защитим материален интерес. Разбира се, друг би бил извода, при наличието на безсъмнени доказателства, дори и за частично изпълнение на задължението за погасяване на заема или при наличието на каквото и да е действие от страна на кредитора, с оглед охраняване на  неговия интерес/обезпечение, неустойка и пр./. Каквито и да е категорични данни в обсъжданата насока, които да наведат съда на извода за съществуването на въпросните съглашения, като проявени юридически факти,  нито се заявиха, нито се установиха по делото.

Както вече бе казано, нито в хода на административното нито в хода на съдебното производство се установи по безсъмнен начин факта на предаването на въпросните парични средства от заемодателите на заемателя, установяването на който факт е в тежест на жалбоподателя, който претендира благоприятни последици от този факт, свързан с данъчното облагане. При положение, че липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на този релевантен по делото факт, то не може да се обоснове категоричен извод относно твърдяното предаване на паричните суми по обсъжданите договори. В тази насока следва да се посочи, че с оглед разяснените по-горе особености на договора за заем жалбоподателят неминуемо следваше да ангажира доказателства за конкретните обстоятелства, при които е обективирана волята на страните по сделките и точният начин и място на реалното предаване на паричните суми, за да е възможно да се направи безпротиворечив извод за наличието на предаването на паричните средства по договорите, като позитивно проявен юридически факт. Каквито и да е данни в тази насока, нито се заявиха, нито се установиха по делото, включително и от показанията на свидетелката Б. Я., които в този смисъл са твърде общи и неконкретизирани по отношение на релевантните обстоятелства относно обсъждания факт на реално предаване на въпросните парични средства.

В случая следва още да се посочи, че с оглед посочените по - горе особености на договора за заем освен фактът на предаването на паричните средства,  в тежест на жалбоподателя бе да установи и наличието на въпросните парични суми в патримониума на заемодателите, респ.възможността същите да предоставят въпросните парични суми на жалбоподателя, на основание обсъжданите договори. Каквито и да е категорични доказателства и във връзка с това релевантно за спора обстоятелство, а именно – относно произхода на предоставените парични средства под формата на временна финансова помощ от Г. Й.и Б.Я. на В., не са ангажирани, нито в хода на административното, нито в хода а съдебното производство. Тези изводи не се променят в никаква степен с оглед приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства, а именно писмо с изх.№ 3000/2117/19.06.2014г. на „Юробанк България”АД – л.1111 и сл. от делото относно отпуснати кредити на „Лумо Комерс” ООД от БСИ „Минералбанк” АД и гласни доказателствени средства - показанията на свидетелката Я. относно факта на отпускане на банкови кредити на търговското дружество „Лумо Комерс“ ООД, управител и съдружник в което е Я.. Съгласно данните от въпросното писмо, в архива на „Юробанк България” АД са налице данни за отпуснати кредити на „Лумо Комерс” ООД от БСИ „Минералбанк” АД, но не са открити данни за кредити с титуляр Б. Д. Я.. Както вече бе казано, тези доказателства установяват отпуснати кредити на търговското дружество “Лумо Комерс“ ООД, с оглед финансиране на дейността му, но по делото не се установи Я.в качеството и на управител и съдружник в това търговско дружество, да е реализирала и декларирала доходи от дивиденти, вследствие на разпределена печалба. При това положение, и доколкото по делото липсват каквито и да е доказателства за отпуснати кредити на самото физическо лице Б. Я., който евентуално биха могли да послужат за предоставянето им като временна финансова помощ на А.В. по договора от 03.09.2009г., то изводът на органите по приходите, че произходът на предоставените от Я. парични средства не е установен, е обоснован и правилен.

И на последно място, следва в случая да се посочи, че в тежест на ревизираното лице е било да установи по безпротиворечив начин и факта на връщането на  въпросните парични суми от по 2 000 000, 00лв., предоставени на жалбоподателя  под формата на временна финансова помощ обратно в патримониума на лицата Г. Й. и Б. Я.. Категорични и безпротиворечиви доказателства и във връзка с това релевантно за спора обстоятелство, не са ангажирани, нито в хода на административното, нито в хода а съдебното производство. В тази насока в хода на ревизионното производство ревизираното лице е застъпвало становище, че на 03.09.2009г. е получило парична сума в размер на 2 000 000, 00 лв. от Б. Я., която сума е използвало за връщане на сумата по договора, предоставена от Г. Й.на 04.09.2009г. С оглед констатираните факти и обстоятелства обаче във връзка с действителното сключване на договора между ревизираното лице и Б. Я., обоснован се явява изводът на органите по приходите, че на практика ревизираното лице се домогва да докаже, че е върнало паричните средства по договора, сключен с Г. Й., на 04.09.2009г. с парична сума, предоставена му въз основа на друг договор – сключен на 03.09.2009г. с Б. Я., което съглашение не е несъмнено установено като проявен юридически факт. Вярно е, че с оглед установяване на обстоятелството досежно връщане на сумата по Договора от 20.01.2009г., сключен между жалбоподателя и Г. Й., е представена разписка от 04.09.2009г., удостоверяваща посоченото обстоятелство. Без всякакво съмнение обаче, обсъжданата разписка, също както и договорът, сключен между страните съставлява частен писмен документ, чието съдържание не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, като същият се преценява наред с останалите доказателства по делото, който доказателства, обаче, не са в достатъчни да обосноват категоричен извод за реалното разместване на блага в обсъжданата насока. В обсъжданата тук насока и по отношение на връщане на паричните средства по договора, сключен между ревизираното дружество и Б.Ян., следва в случая да се посочи, че нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство са ангажирани каквито и да е доказателства относно този релевантен факт - на връщането на паричната сума, предмет на сключения договор обратно в патримониума на Б. Я.нито дори се поддържат такива фактически твърдения.

Изложеното по - горе от своя страна налага да се приеме, че явно, обсъжданите до тук писмени доказателства – Договор за временна финансова помощ от 20.01.2009г., сключен в  гр.Пловдив между Г. С. Й. и А.И.В. за сумата в размер на 2 000 000, 00 лв. и Договор за временна финансова помощ от 03.09.2009г., сключен в гр.Пловдив  между Б. Д. Я. и А.И.В. за сумата в размер на 2 000 000, 00 лв., са съставени, не за да обективират едни действително установени между страните облигаторни правоотношения, а за да послужат в ревизионното производство, предприето по отношение на В.. Този извод се налага, не само по изложените до тук съображения, но и с оглед липсата на конкретни данни, за някакво реално разместване на блага между страните. При липсата на категорични данни в обсъжданата дотук насока, е възможно да се направи само предположение, че е възможно такива сделки да са били сключени, но не и ясен извод в тази насока. Съдебното решение обаче не може да се основава на предположения, а единствено върху несъмнено установените факти, обстоятелства и данни.

Впрочем следва в случая да се констатира, че аналогична интерпретация на обсъжданите правотношения е дадена в ревизионното производство на „Джеми фил“ ООД, приключило с влезлия в сила понастоящем Ревизионен акт № 131002808/21.10.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с Решение № 3/03.01.2011г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив, където е констатирано, че в хода на ревизията на дружеството са  извършени проверки на лицата, заемодатели, като по отношение на едното от тях – Г. Й., което е предоставило заем в размер на 2 000 000.00 лв. не е доказана възможността същото да притежава въпросната сума, респ. да я предостави на А.В., който от своя страна да я предостави на „Джеми фил“ ООД. Все в обсъжданата насока във връзка с въпросната ревизия е прието, че по повод осъщественото подаване от управителя на ревизираното дружество – А.В.  на ГДД от 29.04.2010 г. той е декларирал нов заемодател Б. Я. за същата сума от 2 000 000.00 лв., но ревизиращия орган не е зачел и този заем, тъй като е констатирал разминаване между данните от ГДД на двете лица А.В. и Б. Я.. В. е посочил два милиона лева непогасена част от заема към 31.12.2009 г. по отношение на Б. Я., а последната е посочила непогасена част към същата дата от заема на А.В. в размер на 2 000.00 лв.

В изложения по - горе смисъл е и решение № 7721/28.05.2013г. на Върховен административен съд, постановено по адм.дело № 3676/2012г., Първо отделение, по повод жалба от Директор на Дирекция „ОУИ“ гр.Пловдив, с което е  отменено решение № 59 от 11.01.2012 г. по адм.дело № 202 по описа за 2011 г. на Административния съд – Пловдив, с което по жалба на "Джеми Фил" ООД е отменен Ревизионен акт № 131002808 от 21.10.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр.Пловдив, потвърден с Решение № 3 от 3.01.2011г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр.Пловдив, с който на дружеството, на основание чл.177 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 380 059.82 лв., като е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт

Касае се в случая за съдебно установени факти, релевантни за правилното разрешаване на настоящия административно правен спор, по отношение на които се разпростира задължителната сила на влязлото в сила съдебно решение, която безусловно следва да бъде зачетена, както впрочем следва да бъдат зачетени и констатациите във влезлия в законна сила Ревизионен акт № 131002808/21.10.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив  за извършена данъчна ревизия на „Джеми фил“ ООД.

Съгласно чл.297 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

След като с влязло в законна сила решение е отречена действителността на двата договора – Договор за временна финансова помощ от 20.01.2009г., сключен между А.В. – управител на „Джеми фил“ ООД и Г. Й. и Договор за временна финансова помощ от 03.09.2009г., сключен между А.В. – управител на „Джеми фил“ ООД и Б. Я., което е основен аргумент да бъдат определени и процесните фискални задължения, то изводите на органите по приходите тази насока се явяват обективно правилни и обосновани.

Ето защо, в резултат на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,  следва да се приеме за установено, че процесните договори за временна финансова помощ, не се явяват доказани с допустимите по ДОПК доказателства и доказателствени средства. При това положение, изводът на приходната администрация за липса на реално предоставени парични средства на жалпоподателя на основание обсъжданите договори, с които средства същия да е покривал извършените разходи през тези периоди, се явява фактически и правно обоснован. Оплакванията на жалбоподателя в противната насока са неоснователни и не се споделят от състава на съда.

В заключение, и с оглед коментирания по - горе въпрос за разпределение на доказателствената тежест, следва в случая да се посочи, че жалбоподателят, не ангажира в настоящото производство необходимата пълнота от доказателства, с които успешно да опровергае, посредством проведено пълно насрещно доказване нормативно установената материална доказателствена сила на ревизионния акт,   придадена му от разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК и да докаже твърденията си за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в тази му част.  С  оглед коментирания въпрос за разпределение на доказателствената тежест и с оглед очертания, спорен по делото въпрос, ревизираното лице следваше да докаже по безсъмнен начин, че лицата, предоставили финансова помощ са реализирали доходи през процесния ревизиран период, респ. в период предхождащ ревизирания период 2009г., респ., че жалбоподателят е разполагал с парични средства, които е получил на основание сключените договори, и с които да обоснове извършените разходи през процесния  период. Това в случая не е сторено, като нормативно установената материална доказателствена сила на съдържащите се в ревизионния акт фактически констатации, придадена им от разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, не е опровергана от жалбоподателя посредством ангажираните гласни и писмени доказателства.

Обратно, следва да се констатира, че в случая органите на приходната администрация, установиха по безсъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от който черпят правомощието си да определят данъчната основа за облагане на жалбоподателя по реда на чл.122 от ДОПК, като констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното  производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. В хода на проведеното административно производство са събрани достатъчно категорични и непротиворечиви доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност, които в своята съвкупност позволяват да се формира обоснования и логичен извод за наличие на предпоставките по чл.122, ал.1, 2 и т.7 от ДОПК за определяне на облагаемата данъчна основа за облагане с пряк данък по отношение на обсъжданата част от ревизионния акт.

21.2. По различен начин стоят нещата относно сключения договор за заем от 25.01.2009г. между ревизираното лице А.В. и М.К..

По отношение на обсъжданото съглашение още в хода на ревизията са представени цитирания по - горе договор за заем от 25.01.2009г., ведно с Анекс към него от 02.02.2010г., по силата на който договор М.К. предоставя на А. В. сумата от 150 000, 00 лева в заем, съставена е разписка за получената сума, в договора е уго­во­рена лих­ва и дата на връщане/променена с анекса, където е договорено сумата да бъде върната в срок до 31.03.2011г./, дадени са обяснения и от двете страни по договора относно предоставяне на заема, деклариран и установен е и произходът на средствата у заемодателя – от упражняване на свободна професия /деклариран доход по ГДД с вх.№ 160036871/30.04.2010г./ и от продажба на недвижим имот, съгласно Нотариален акт № 41, т.1, рег.№ 404, нот. дело 41 от 30.12.2004г., заемът е деклариран от жалбоподателя в подадената от него ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2009г. с вх.№ 40004225/29.04.2010г., което подаване е сторено преди предприемането на каквито и да е действия от органите по приходите спрямо ревизираното лице.

Тези доказателства, според настоящия състав на съда обосновават категоричния извод за реално предоставени парични средства под формата на паричен заем от М.Д.К. на физическото лице А.В. в размер на 150 000, 00 лева на датата на сключения договор, а именно   25.01.2009г.

Съображенията на органите по приходите в обратния смисъл, основани на липсата на данни относно произхода на паричните средства у заемодателя, са неправилни и необосновани. Като необосновани следва да се констатират и съжденията им относно липсата на основание за взетите операции, свързани с движението на суми по банковата сметка на заемодателя, които изводи като такива,  сами по себе си не могат да разколебаят извода за реално предоставен заем от М.Д.К. на физическото лице А.В. в раз­мер на 150 000, 00 лева на дата 25.01.2009г., основан на събраните доказателства по делото. 

Изложеното по - горе от своя страна налага да се приеме, че обсъжданите до тук писмени доказателства – Договор за заем от 25.01.2009г., сключен в  гр.Пловдив между М.К. – заемодател и А.И.В. – заемател за сумата в размер на 150 000, 00 лв. Анекс към него от 02.02.2010г. и разписка от 25.01.2009г за получената сума по договора, са съставени, за да обективират едно действително установено между страните облигаторно правоотношение. Този извод се налага, най - вече с оглед наличието на конкретни данни за реално разместване на блага между страните по договора.

Впрочем следва и тук да се констатира, че аналогична интерпретация на обсъжданото правотношение е дадена и в ревизионното производство на „Джеми фил“ ООД, приключило с влезлия в сила понастоящем Ревизионен акт № 131002808/21.10.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с Решение № 3/03.01.2011г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив, в което към доказателствения материал са приобщени материалите от извършената насрещна проверка на М.К., обективирани в ПИНП № 13-03-900460-1/02.11.2009г., съобразно който лицето е потвърдило предоставянето на заем от 150 000 лева, представило е доказателства за това, включително и надлежни такива за произхода на средствата. По тези причини в това ревизионно производство въпросният заем е признат от страна на органите по приходите, като е прието, че е доказана възможността заемодателя да притежава въпросната парична сума респ. да я предостави на ревизираното лице, както това в действителност е сторено от него.

В изложения по - горе смисъл е и Решение № 7721/28.05.2013г. на Върховен административен съд, постановено по адм.дело № 3676/2012г., Първо отделение, по повод жалба от Директор на Дирекция „ОУИ“ гр.Пловдив срещу решение № 59 от 11.01.2012 г. по адм.дело № 202 по описа за 2011 г. на административния съд – Пловдив, с което по жалба на "Джеми Фил" ООД е отменен ревизионен акт № 131002808 от 21.10.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр.Пловдив, потвърден с решение № 3 от 3.01.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр.Пловдив, с който на дружеството, на основание чл.177 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 380 059.82 лв. Във въпросното съдебно решение е изрично прието, че се установяват фактите относно сключването на въпросния договор за заем между ревизираното лице А.В. и М. К. по отношение на спорната сума от 150 000, 00 лв., който заем като такъв е признат от органите по приходите.

Касае се в случая за съдебно установени факти, релевантни за правилното разрешаване на настоящия правен спор, по отношение на които се разпростира задължителната сила на влязлото в сила съдебно решение, която безусловно следва да бъде зачетена, както впрочем следва да бъдат зачетени и  констатациите във влезлия в законна сила Ревизионен акт № 131002808/21.10.2010г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив  за извършена данъчна ревизия на „Джеми фил“ ООД, където този заем е признат.

Казано с други думи, след като с влязло в законна сила решение е призната действителността на договора за заем от 25.01.2009г., сключен между А.В. – управител на „Джеми фил“ ООД и М.К., то изводите на органите по приходите в обратната насока се явяват неправилни и необосновани.

В заключение, и с оглед разпределението на доказателствената тежест в съдебното административно производство, следва в случая да се посочи, че органите на приходната администрация, чиято е доказателствената тежест с оглед правилото на чл.170, ал.1 от АПК, приложим във връзка с препращащата норма на §2 от ДР ДОПК, не установиха по  безсъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от който черпят правомощието си да определят процесните фискални задължения, като констатациите им в тази им част, не са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи не са съответни на материалния закон.

22. На следващо място от жалбоподателя се поддържа, че неправилно от страна на органите по приходите не са зачетени като източник на средства паричните средства, които В. е получил през процесния ревизиран период и предходния отчетен период под формата на изплатени печалби от „Еврофутбол”.

Относно представените в тази насока от страна на жалбоподателя 120 бр. заверени копия на талони - „Форма изплащане“ от „Еврофутбол“ за 2008г. на стойност 75 317, 90 лв. и за 2009г. на стойност 4 681, 50 лв., следва да се посочи, че  нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство се събраха доказателства за реалното изплащане на посочените суми именно на ревизираното лице А.В.. Освен изложеното, следва в случая да се посочи, че не се констатира  въпросните парични суми да са вписани като доходи, както в подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, така и в подадената в декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В тази насока следва още да се посочи и това, че Съгласно чл.  24, ал. 1, т. 1  от Раздел III “Изплащане на печалбите” от Правила за провеждане на игрите със залагания върху резултати от спортни състезания, организирани от „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД, за залозите, осъществени чрез терминал, печалбите се изплащат при представяне на оригинална квитанция за потвърждение на залог, издадена от централизираната компютърна система на „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД, като печалбите в размер до 2000 лв. се изплащат във всеки букмейкърски пункт и в ЦОТ на „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД след получаването на резултатите от всички състезания, включени в предвиждането на участника. В чл. 7, ал. 2 от посочените правила пък е посочено съдържанието на цитираната квитанция, което не включва имената на участника, който прави съответния залог. Видно от съдържанието на цитираните текстове квитанцията за потвърждение на залога по своята правна същност представлява ценна книга на приносител, т.е. няма посочване на името на титуляра на правата по нея. Каквито и да е доказателства за притежаването на такива квитанции от страна на жалбоподателя, както и за лицето, което е изплатило сумите /съответния букмейкърски пункт/ и пр. каза се не са ангажирани по делото.

23. Изложеното до тук налага да се приеме, че при определянето на облагаемата данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК следва да се съобразят изводите в т.21.2 от настоящото решение, и в разходната част на паричния поток на жалбоподателя да се включи сумата на предоставените му парични средства в размер на 150 000, 00 лв., на основание сключения Договор за заем от 25.01.2009г., между него и М.К.. В резултат на това облагаемата основа /след приспадане на дължимите осигурителни вноски/ следва да бъде определена  в размер на 2 051 843, 94 лв. /2 201 843, 94 лв. – 150 000, 00 лв./

Така в случая, облагаемата основа по реда на чл.122 от ДОПК, а оттам и дължимия Данък по чл.48 от ЗДДФЛ следва да се преизчислят по следния начин, съобразно методиката на ревизиращите органи за определяне на облагаемата данъчна основа :

Данъчна основа за общия годишен доход/след приспадане на дължимите осигурителни вноски/   2 051 843, 94 лв.

Следващ се данък по чл.48 от ЗДДФЛ при данъчна ставка 10%   205 184, 39 лв.

Внесен данък по ГДД – 0, 00 лв.

Данък за внасяне - 205 184, 39 лв.

Предвид изложеното, Съдът намира, че обжалвания ревизионен акт е незаконосъобразен за разликата над установения съгласно настоящото решение размер на Данъка по чл.48 от ЗДДФЛ за 2009г. от 205 184, 39 лв.  до установения от органите по приходите размер от 220 184,39 лв., ведно с прилежащите лихви. В тази част същия ще следва да бъде отменен. В останалата част за установения размер на Данъка по чл.48 от ЗДДФЛ за 2009г в размер на 205 184, 39 лв., ведно с прилежащите лихви жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

24. Ето защо, и с оглед правомощията по чл.160, ал.1 от ДОПК Съдът намира, че обжалвания РА № 161204002/21.12.2012г., потвърден с Решение №287/25.03.2013г. на Заместник - директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, ще следва да бъде отменен, в частта за разликата над установения размер на Данъка по чл.48 от ЗДДФЛ за 2009г. от 205 184, 39 лв.  до установения от органите по приходите размер от 220 184,39 лв., ведно с прилежащите лихви за несвоевременното му разчитане с бюджета, като незаконосъобразен.

В останалата част за установения размер на Данъка по чл.48 от ЗДДФЛ за 2009г. от 205 184, 39 лв., ведно с прилежащите лихви за несвоевременното му разчитане с бюджета, жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

VI.За разноските:

25.   При посочения изход на спора, и с оглед разпоредбата на чл.161 от ДОПК, на страните по делото се дължат направените от тях разноски, които се констатираха в размери, както следва:

На основание чл.161, ал.1, пр.1 от ДОПК в полза на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, съобразно уважената част от жалбата, които се констатираха в размер на 1, 36 лв. – съответната част от заплатената държавна такса – 10, 00 лв. и такса за издаване на съдебни удостоверения - 10, 00 лв. Други разноски не се констатираха, в т.ч и заплатено възнаграждене за един адвокат, като видно от приложения Договор за правна защита и съдействие/л.344 от делото/ е уговорено платимо възнаграждение „По договор“ , но не се констатира такова да е ефективно внесено от жалбоподателя.

На основание чл.161, ал.1, пр.2 в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр.Пловдив се дължи, възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съразмерно с отхвърлената част на жалбата, което се констатира в размер на 4 581,84 лв., изчислено, съгласно правилото чл. 8, ал.1, т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ, бр.2 от 2009г., доп. ДВ, бр.43 от 2010г. изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.

Във връзка с направеното искане от пълномощника на ответника, на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК в полза на дирекцията да бъдат присъдени разноските по делото, независимо от неговия изход, с оглед на новопредставените доказателства, които са могли да бъдат представени в административното производството, е необходимо да се посочи, че в случая противно на твърденията на ответната страна такива доказателства, които да обосноват изхода на спора по отношение на отменената част от ревизионния акт, не са представени от жалбоподателя в хода на съдебното производство по делото. Напротив, такива доказателства са били представени от него още в хода на ревизионното производство, но те, каза се, не се оценени правилно  от органите по приходите и в необходимата пълнота, и въз основа на тях именно съдът формира правните си изводи. Ето защо в случая не е налице хипотезата на чл.161, ал.3 от ДОПК, като постановения от съда резултат, не е обусловен от новопредставени от жалбоподателя доказателства в хода на съдебното производство в твърдяния аспект.  

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд,

 

                          Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 161204002 от 21.12.2012г., издаден от Б. Г. Ч. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 287 от 25.03.2013г. на Заместник - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/ при Централно управление на Национална агенция за приходите, В ЧАСТТА за разликата над установения на А.И.В.,***, размер на Данъка по чл.48 от ЗДДФЛ за 2009г. от 205 184, 39 лв.  до установения от органите по приходите размер от 220 184,39 лв., ведно с прилежащите лихви за несвоевременното му разчитане с бюджета, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част,  КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите, да заплати на А.И.В., ЕГН ********** ***, сумата от 1, 36 лева, съставляваща сторените разноски по производството, съразмерно на уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА А.И.В., ЕГН ********** ***, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите сумата от 4 581,84 лева, съставляваща сторените разноски по производството, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: