Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 57

 

гр. Пловдив, 09 януари 2014 година

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, осемнадесети състав в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

        при секретаря Т.К., като разгледа докладваното от Председателя АХД № 1230 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

       Производството е по реда на чл. 216, ал.6, във вр. с чл.219, ал.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

       Образувано е по жалба на Ю.П.С., ЕГН ********** и Н.М.Д., ЕГН **********, чрез адв. П.Т., против Заповед № ДК-02-   ЮЦР-04 от 25.02.2013г. на Началника на РДНСК - ЮЦР, с която на основание чл. 225, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл. 222, ал.1, т.10 от ЗУТ, §126 от ЗИДЗУТ/ДВ бр. 82/2012г./, е наредено да се премахне незаконен строеж: “Основен ремонт и реконструкция на съществуваща сграда с магазини и триетажно пристрояване на два магазина със складове, 4 ателиета, 2 апартамента“, намиращ се в УПИ XII-298, кв. 47 по плана на кв.“Капана“, гр.* с административен адрес- ул. „Г.Б.“ №  в нарушение на действащия ПУП и РУП. 

         В жалбата се поддържа, че издадената заповед е незаконосъобразна, необоснована и противоречаща на закона. Твърди се, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на чл. 57, ал. 1 от АПК.  Иска се отмяната на оспорения административен акт и се претендират направените по делото разноски.

        Ответникът – Началник на РДНСК - ЮЦР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Иванов, счита жалбата за неоснователна, претендира юрисконсултско възнаграждение.

        Административен съд-Пловдив, ХVІІІ състав намира жалбата за подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима.

        Като съобрази доказателствата, становищата и доводите на страните и приложимия закон, при служебната съдебна проверка на осн. чл. 168 АПК за валидност на оспорения административен акт и за неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК, Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

         Заповедта е постановена на основание чл.222, ал.1, т.10 във вр. с чл.225 ал.1 ЗУТ и заповед № РД-13-380/26.11.2012г. на началника на ДНСК/л.68/. Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащ ПУП, при което обстоятелство началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице е овластен да издаде заповед за премахване.

         Конкретният административен акт за премахване на незаконен строеж е издаден след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ/в съответната редакция/ и относим факт за приложение на чл. 222, ал. 1 т. 10 от ЗУТ/ в съответната редакция/ е установяването на обекта като строеж, изпълнен в отклонение от предвиденото с ПУП и РУП. В случая подлежи на преценка съответствието, респективно несъответствието между извършеното строителство и предвиденото с подробния устройствен план или регулационен план.  

По делото са представени: Нотариален акт № 138/2011г.; НА № 8/2008г.; НА № 105/2006г.; НА № 25/2004г. и НА № 18/2004г., доказващи собствеността на Ю.С., а досежно Н.Д. е представен НА № 31/2011г. Прието е Разрешение за строеж № 193/07.07.2006г. на гл. архитект на община- Пловдив, район „Централен“/л.31/, заповед № ОА-710/22.04.2005г. на кмета на община-Пловдив, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПЗ на част от кв. 47 по плана на кв.“Капана“, гр.Пловдив, заповед № 09ОА.-1390/08.06.2009г. на кмета на община-Пловдив, с която се одобрява проект за изменение на ПУП-ПР като от УПИ XII-298 и XIII-297 в кв. 47 по плана на ** се урегулира нов УПИ XII-297,298. 

Квалифицираният като незаконен строеж е установен при проверка, документирана с констативен акт № 179 от 15.11.2012г. и КА № 179А/15.11.2012г., съставени по реда на чл. 225, ал.3 от ЗУТ от длъжностни лица при РДНСК-ЮЦР. Извършители на строежа са Ю. П. С. и Н.М.Д..

За изпълнение на строежа в констативния акт е посочено следното: нова масивна четириетажна сграда от тухлена зидария и стоманобетонови плочи, завършен на груб строеж при кота -3,10 избено помещение със ЗП 96,30 кв.м., кота +0,05- магазин 1 и магазин 2 със ЗП 138,40кв.м., кота 3,20-  ателие 1 и кабинет 1 с обслужващи помещения със ЗП 139,85 кв.м., кота 5,96- ателие 2 и кабинет 2 с обслужващи помещения със ЗП 140,45кв.м., кота 8,72- апартамент 1 със ЗП 140,45кв.м., кота 11,48- таван със ЗП 123,40кв.м. Кота корниз = 11,50м., кота било +15,20м. Сградата е с размери в план 9,39м./3,87м./4,68м./6,90м./13,93м./6,86м.

Направен е извод за извършено строителство в нарушение на чл.137, ал 3 ЗУТ и чл. 12, ал. 2 от с.з. Констативните актове са съобщени по реда на §4 от ДР на ЗУТ. Подадено е Възражение вх. № П-599-06-625/27.11.2012г. против констативните актове. 

   От страна на вещото лице арх. С.В. по назначената единична СТЕ след преглед на документите по делото и на място на обекта е установено, че: не съществува самостоятелен УПИ XII-298, кв. 47, кв. „Капана“, гр.Пловдив. В УПИ XII-298, кв. 47 е изпълнен нов строеж в рамките и обема на старата сграда и предвидената пристройка съгласно заповед № ОА-710/22.04.2005г., като е посочено, че нивата между двата имота /ПИ 297 и ПИ 298/ са изравнени и е осъществена функционална връзка между съответните помещения на етажите от двата съседни поземлени имота.

   Вещото лице е констатирало, че съгласно разрешение за строеж № 193/07.07.2006г. е предвидено осъществяването на основен ремонт и реконструкция на сградата в УПИ XII-298, кв. 47, **. Впоследствие на основание чл. 154, ал. 5 от ЗУТ е допусната промяна по време на строителството, изразяващо се в нова конструкция. По отношение на ПИ-297 не е посочено, че има изрично решение на ЕСУТ за осъществяване на нова конструкция, но на място е осъществен нов строеж. Вещото лице сочи, че по отношение на функционалната организация, обемното решение, заложените параметри в ПУП, коти корниз, покривни линии съществува съответствие между одобрената документация и извършеното строителство.  

   По искане на пълномощника на жалбоподателите беше допусната допълнителна СТЕ. От вещите лица арх. П.А. и инж.Л.Е. беше прието без забележки заключение. В него се посочва, че няма самостоятелен УПИ XII-298, кв. 47 по плана на **. В ПИ 298, включен в УПИ XII-297, 298, кв. 47, е изпълнен строеж в рамките на предвидената за запазване съществуваща сграда с пристройка към нея, съгласно одобрения със заповед № ОА.-710/22.04.2005г. проект за изменение на ПУП-ПЗ и РУП. В одобрения проект по част- СК от 01.12.2006г. в архива на район „Централен“ е установено, че сградата е предвидена да се изпълни с фундаментална плоча, при което не би могла да се запази съществуващата сграда. При огледа вещите лица са установили, че част от зидовете са изпълнени със стари единични тухли. За ПИ 297, включен  в УПИ XII-297, 298, кв. 47 е констатирано, че е изпълнен изцяло нов строеж над кота 0,00 в рамките на предвидената за запазване съществуваща сграда с надстройка към нея, съгласно одобрение със заповед № ОА-710/22.04.2005г. проект за изменение на ПУП-ПЗ и РУП. При огледа на място е констатирано, че за запазени до кота 0,00 каменен зид по калкана към УПИ XIV-296 и надлъжния зид по границата между ПИ 297 и ПИ 298, както и че част от зидовете са изпълнени със стари единични тухли. Сградите в двата ПИ са функционално свързани с една обща стълбищна клетка и представляват една сграда. Посочено е още, че строежът в УПИ XII-297, 298, кв. 47 съответства на ПУП, като съществуващите сгради в двата имота не са запазени/не се запазват по одобрения проект/ и в тази част строежът не съответства на одобрения със заповед № ОА-710/22.04.2005г.ПУП. Извършеното строителство в  УПИ XII-297, 298, кв. 47, гр. Пловдив е съгласно одобрените проекти към разрешение за строеж № 193/07.07.2006г., допълнено на 05.12.2006г., 10.08.2010г. и 17.10.2012г. на гл.архитект на община-Пловдив, район Централен с изключение на частични функционални промени в част от разпределенията на сградата, които били несъществени по смисъла на чл. 154 ЗУТ. От приложената извадка от силуета по ул. „Г.Бенковски“ към одобрения ПУП-ПЗ и РУП ае прието, че извършеното строителство във височина съответства на допустимите височини по действащия ПУП.

Съдът кредитира като компетентни и безпристрастни изготвените заключения по първата и допълнителна СТЕ, както и поради обстоятелството, че същите не противоречат на събраните по делото доказателства.

  За строежа каза се има издадено Разрешение за строеж № 193/07.07.2006г., съобщено по реда на чл. 149 от ЗУТ на 20.01.2012г. По повод на него има образувано дело № 1391 по описа на ПАдС за 2007г. и постановено Решение № 402/18.04.2008г. , оставено в сила с Решение № 568/13.01.2009г. на ВАС, Второ отделение, АД № 7700/2008г. Това води до извода, че Разрешение за строеж № 193/07.07.2006г. е влязло в законна сила.

  Настоящият съдебен състав намира за несъстоятелни възраженията на жалбоподателите за нарушения на административнопроизводствените правила, състоящи се в неспазване на срока по  чл. 57, ал. 1 АПК. Това е така, защото в производството по издаване на заповед за спиране на незаконен строеж се прилага специалният закон - Законът за устройство на територията - а не общият закон - Административнопроцесуалният кодекс, от една страна, и от друга страна, следва да се има предвид факта, че определените в закона срокове, за произнасяне на административния орган, са инструктивни и тяхното неспазване не обуславя незаконосъобразност на административния акт.

  На следващо място е неоснователно възражението за незаконосъобразност на административния акт поради неправилно посочване на поземления имот, където е построен проблемният строеж. От всичкия доказателствен материал по делото става ясно по един безспорен начин, че това е осъществено в УПИ XII-298,297 кв. 47 по плана на **, състоящ се от ПИ 298 и ПИ 297. За това говорят и строителните книжа по делото, а така също и двете съдебно-технически експертизи. Това, че в обжалвания акт е посочено, че строежът се намира в УПИ XII-298, кв. 47, по плана на кв. К., гр.** не опорочава волята на административния орган при индивидуализиране на местоположението на строежа. Не е нарушено и правото на защита на адресата на административния акт, понеже е разбрал същината на въпроса и е организирал становището и позицията си по адекватен начин. 

В процесната заповед за премахване на строежа същият е описан при съответствие с констативния акт относно височина, размери в план, завършен в груб строеж.Строежът е индивидуализиран словесно в заповедта и графично в констативния акт към нея по начин, който го определя еднозначно, поради което разпореждането е валидно. Окомерната скица не представлява извадка от план с координати на подробните точки за геодезично заснемане на строежа, но такова изискване в ЗУТ не съществува. Освен това, в обстоятелствената част на заповедта обектът е конкретизиран с площ, височина, конкретно местонахождение, вид, начин на изпълнение. Началникът на РДНСК - ЮЦР се е позовал на констативните актове, поради което фактическите установявания в същите се считат за част от мотивите на заповедта/аргумент от чл.225 ал.1, вр с ал. 3 ЗУТ, съгласно която заповедта за премахване на незаконни строежи или на части от тях, се издава въз основа на констативния акт/.

Няма нарушение и при съставяне на констативните актове.Разпоредбата на чл.225, ал.3 ЗУТ не изисква актът да се съставя в присъствие на нарушителя-собственик или фактическия извършител. Условието в закона е да бъде връчен на заинтересуваните лица. КА имат доказателствена сила за съществуването и вида на строежа. След преглед на административната преписка не се констатират съществени процесуални нарушения от значение за издаване на разпореждането. Нередовности при съставяне и връчване на констативния акт не могат да повлияят върху съдържанието му. Констатациите на техническите органи може да се потвърдят или опровергаят от събраните по делото доказателства, което е определящо за законосъобразност на оспорената заповед.

 На следващо място от изложеното в описателната част на решението става ясно, че няма съмнение и спор, че строителното разрешение е влязло в сила, а разрешеното с него строителство – осъществено.

Изводът, който следва при това положение е, че така разрешеното и осъществено строителство в УПИ XII-298,297 кв. 47 по плана на ** не е незаконно. 

 Действително, след издаване на Разрешение за строеж № 193 от 07.07.2006г. са последвали забележки по него под формата на одобрени проекти на 01.12.2006г. по време на строителството за обект “Промяна на конструкцията“ от 15.12.2006г., 10.08.2010г. и 17.10.2012г., които не са съществени по смисъла на чл. 154 от ЗУТ.

           Същественото в случая, обаче е че това разрешение за строеж е влязло в сила, т.е. добило е статута на стабилен административен акт, подлежащ на изпълнение.

Влезлият в сила административен акт означава изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на административния орган да бъде страна в конкретното правоотношение. Именно преклудирането на правомощието на административния орган да въздействува върху разрешения по вече приключилото производство въпрос, осигурява формалната законна сила на индивидуалния административен акт, каквито безспорно са разрешенията за строеж. Ето защо, влезлият в сила административен акт, гарантира на адресата си окончателно и непререшимо осъществимост на разрешения с него материално правен проблем така, както е установено в акта.

Константна в тази насока е практиката на ВАС, за това, че окончателността произтича от изрично регламентираната в чл. 156, изр. 2 ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която изключва възможността за отмяната им чрез извънредните способи, включително на основанието по чл. 99, т. 1 АПК - поради съществено нарушаване на изискванията за законосъобразността им, едно от които е и съответствието им с плана. Очевидно при това положение е изключен и инцидентният контрол за законността им. В практиката си, Върховният административен съд отбелязва, че засиленият стабилитет на строителното разрешение, стоящ зад нормата на чл. 156 от ЗУТ, цели предвидимост и сигурност на инвестиционния процес. Колизията между тази цел и целите на конкретния подробен устройствен план, предмет на защита по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, не може да бъде решена чрез абсолютизирането на една от двете норми, защото това би означавало да се игнорират изцяло или правните последици на строителното разрешение, или тези на плана. Когато строежът не съответства на строително разрешение, е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ в хипотеза на такова несъответствие с плана, водещо до изключени от правото последици.

          Окончателният извод от изложеното до тук е, че в случая се констатират такива нарушения на материалния или процесуалния закон, които водят до несъмнен извод за противоправност на оспорения административен акт и налагат неговата цялостна отмяна.

         Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателите за присъждане на разноски се явява основателно. Такива се констатираха в размер на 3070 лв.

 

Водим от горното Административен съд – Пловдив, първо отделение, ХVІІІ състав,

                                                                 Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Ю.П.С., ЕГН ********** и Н.М.Д., ЕГН ********** Заповед № ДК-02-ЮЦР-04 от 25.02.2013г. на Началника на РДНСК - ЮЦР, с която на основание чл. 225, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл. 222, ал.1, т.10 от ЗУТ, §126 от ЗИДЗУТ/ДВ бр. 82/2012г./, е наредено да се премахне незаконен строеж: “Основен ремонт и реконструкция на съществуваща сграда с магазини и триетажно пристрояване на два магазина със складове, 4 ателиета, 2 апартамента“, намиращ се в УПИ XII-298, кв. 47 по плана на кв.“**“, гр.** с административен адрес- ул. „Г.Б.“ № **, като незаконосъобразна.

 ОСЪЖДА РДНСК – ЮЦР, за заплати на Ю.П.С., ЕГН ********** и Н.М.Д., ЕГН ********** сумата от 3070 /три хиляди и седемдесет/ лева разноски за водене на делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението с препис за страните.

 

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/