РЕШЕНИЕ

гр. Пловдив, 17.01.2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, V състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември, две хиляди и тринадесета година в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1283  по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Жалбоподателят Ш.С.С., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** 96 – Ш.С.“ обжалва  РА № 091204165/02.01.2013г., издаден от С.П. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Пазарджик, потвърден в обжалваната част с Решение № 302 от 27.03.2013г. на Заместник директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно установените  задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 27,40лв., ведно с прилежаща лихва за забава в размер на 7,58лв., за 2010 г. в размер на 62,08лв., ведно с прилежаща лихва за забава в размер на 10,75лв., както и допълнително установените задължения по ЗОВ за периода 2008 г. – 2010г., както следва: вноски за ДОО в общ размер на 7 131,34лв., ведно с прилежащата лихва в общ размер на 4 225,38лв.; вноски за ДЗПО в общ размер на 2 572,04лв., ведно с прилежащата лихва в общ размер на 1 433,96лв.; вноски за ЗО в общ размер на 3 703,66лв., ведно с прилежащата лихва в общ размер на 1 007,12лв.

В жалбата се навеждат  доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт, като се акцентира на неправилност на подхода на органите по приходите за включване на суми в разходната част на паричния поток, съответно изключване на такива от приходната му част. Претендират се направените съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Б. е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, по  подборни съображения в депозирана писмена защита. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение,.

Окръжна прокуратура - Пловдив, не взема становище по съществото на спора.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция “ ОДОП” – гр. Пловдив  при ЦУ на НАП резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост.

Ревизионното производство е започнало с издаване на заповед  за възлагане на ревизия № 1204165/28.08.2012г. на компетентния за това орган по приходите - Началник сектор „Ревизии“, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – гр. Пловдив, с която е възложено извършването на ревизия на жалбоподателя с обхват данък по чл. 48 от ЗДДФЛ да периода 01.01.2008г. - 31.12.2010г.; вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица /на основание чл. 4, ал. 3, тт. 1, 2 и 4 от КСО/ за периода 01.01.2008г. - 31.12.2010г., вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващи лица /на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от ЗЗО/ за периода 01.01.2008г. - 31.12.2010г. и вноски за ДЗПО на УПФ за самоосигуряващи  се лица /на основание чл. 4, ал. 3, тт. 1, 2 и 4 от КСО/ за периода 01.01.2005г. - 31.12.2010г., вноски за фонд гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност за периода 01.01.2008г. - 31.12.2010г.

Въз основа на така издадената заповед ревизиращия екип е извършил ревизия за резултатите  от която в законоустановения срок е съставен РД № 1204165/13.11.2012г. /л. 62 – 100/ .

Със  Заповед  № К 1204165 от 16.11.2012г. на компетентния за това орган по приходите – С.Г. - началник сектор „ Ревизии“ Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – гр. Пловдив е определил съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в действащата към онзи момент редакция/ компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите, а именно един от органите по приходите, съставил ревизионния доклад – С.П. –  главен инспектор по приходите. Въз основа на същия ревизионен доклад, в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК определения за това компетентен орган е издал и процесния ревизионен акт /л. 43 - 52/, като в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК срещу същия е подадена жалба /л. 38 - 41/ до Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – гр. Пловдив, с приложени към нея писмени доказателства. Въз основа на жалбата е издадено Решение № 302 от 27.03.2013г. /л. 30 - 35/, с което е потвърден процесният РА № 091204165 от 02.01.2013г., обжалваната му част.

С оглед доказване делегиране правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 119, ал. 2 и чл. 152, ал. 2 от ДОПК по делото са представени Заповеди №№ РД-09-1/04.01.2010г., РД-09-1301/01.11.2012г., ведно с приложенията към тях и Заповед № РД-09-1310 от 02.11.2012г. на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив /л. 4 – 9 и л. 12/ и Заповед № ЗЦУ-147/15.02.2013г. на Изпълнителния директор на НАП /л. 10/.

Въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият състав на Административен съд Пловдив, V състав намира за установено следното от фактическа и правна страна: При ревизията е установена и надвнесена сума за ДДФЛ за 2008 г. в размер на 3,02лв. и лихва в размер на 1,03лв., която са прихванати от установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г.

При разглеждане на възраженията в жалбата се взеха предвид разпоредбите на ДОПК, ЗОДФЛ /отм./, ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО, Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица /загл. изм. ДВ бр.2 от 2010г./ и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /загл. изм. ДВ бр.1 от 2007г./.

  Ревизията е втора по ред и е във връзка с Решение № 1039 от 20.08.2012г. на Директора на Дирекция „ОУИ”- гр. Пловдив, с което е отменен частично първоначално издаденият РА № 091201078/16.05.2012г., относно данъчните задължения на лицето за периода от 2008г. до 2010г.

І. По ЗДДФЛ

При ревизията е установено че задълженото лице има регистриран едноличен търговец с фирма ЕТ „Франга 96 – Ш.С.”, чрез който е осъществявана икономическа дейност „автобусни превози“, облагаема с окончателен годишен /патентен/ данък. На жалбоподателя е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с Протокол № 1107558/24.06.2011г., ведно с доклад към него.

  Установено е, че Ш.С.С. е женен за С.Е.С. и семейството има две деца – А. Ш.С. и Е. Ш.С..

 По време на ревизията е направен анализ на извършваните дейности, източниците на получените приходи и доходи от Ш.С. и извършените през периода разходи от домакинството и закупеното движимо и недвижимо имущество, внесени суми в банкови сметки, както и в ЕТ „Франга 96 – Ш.С.”. На основание чл. 37, ал. 5, чл. 47 и чл. 57 от ДОПК са отправени запитвания и искания за представяне на документи и писмени обяснения до външни институции, трети лица и до други контролни органи, подробно описани в РД № 1204165/13.11.2012г. С Протокол № 1214543/11.10.2012г. към доказателствения материал на повторното ревизионно производство са приобщени доказателства, събрани в първоначално извършеното такова. В хода на повторното ревизионно производство на ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ изх. № 30096/05.10.2012г. До приключване на ревизионното производство не са представени изисканите документи и писмени обяснения.

След направен анализ на наличната документация в архива и информационната система на ТД на НАП гр. Пловдив, събраните в хода на ревизията документи и получената информация от изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, Искания до специализирани контролни органи и други, подробно описани в ревизионния акт, ревизиращият екип е преценил, че „декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период”, поради което е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1 т. 7 от ДОПК. Не е установен произхода на част от средствата за извършените разходи през ревизирания период.

Връчено е Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК изх. № 30100/05.10.2012г., с което ревизираното лице е информирано, че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица за 2008г., 2009г. и 2010г. и задълженията за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО ще бъдат определени по реда на чл. 122 от същия кодекс. Заедно с уведомлението на лицето са връчени Уведомление на основание чл. 17 ал. 1, т. 2 от ДОПК и искане за представяне на документи и писмени обяснения, с което е изискано представянето на декларация за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Тъй като не са представени изисканите документи и писмени обяснения са присъединени подадените при първоначалното ревизионно производство декларации за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.

Събраните доказателства, показващи притежаваното имущество на Ш.С., паричните средства, извършените разходи и т.н. са приложени към ревизионния доклад. След извършен анализ на относимите обстоятелства по т. 1 до т .16 на ал. 2 на чл. 122 на ДОПК и съпоставка на извършените парични разходи с получените приходи,  органът по приходите е определил съответните данъчни основи за ревизираните години.

За 2008г. с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх.№ 09001997/16.03.2009 г. в Приложение № 2 „Доходи от стопанска дейност като ЕТ“ са декларирани извършени приходи и разходи и отрицателен финансов резултат в размер на 14 058,43лв., като при ревизията  не са установени основания за корекция на декларираните данни.

От събраните доказателства при извършената предходна ревизия, приключила с издаването на РА № 091201078/16.05.2012г., е установено, че тъй като е налице превишение на извършените разходи над доходите на лицето не се формира сума на налични парични средства към 31.12.2007 г. Предвид на това, е прието нулево начално салдо на парични средства към 01.01.2008 г.

Изготвена е таблица с входящ и изходящ паричен поток /л. 70 – 72/ и е установено, че извършените разходи от лицата Ш.С. и съпругата му Е.С. превишават доходите им със сумата в размер на 46 921,79лв. От входящия паричен поток са изключени изтеглени от сметката в ТБ „Банка ДСК“ АД суми в размер на 5 000лв. и твърдяни като получени от бащата С.С. парични средства в размер на 25 000лв. /на 20.06.2008г./. Определено е превишение на разходите над доходите на Ш.С. в размер на ½ от 46 921,79лв. = 23 460,90лв., като след приспадане на дължимите ЗОВ е определена данъчна основа по чл. 122 от ДОПК в размер на 16 791,04лв. Дължимият данък върху тази данъчна основа възлиза на 1 679,11лв. Тъй като с предходния ревизионен акт № 091201078/16.05.2012 г. е определена дължима сума за довнасяне в по-голям размер – 1 682,13лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 545,70лв. и сумите са внесени на 13.07.2012 г., след извършена рекапитулация на задълженията /л. 23 гръб/ е констатирана надвнесена сума в размер на 3,02лв. и лихва в размер на 1,03лв.

  За 2009г. с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх.№ 0916000227/28.01.2010 г. в Приложение № 2 „Доходи от дейността като едноличен търговец“ са декларирани извършени приходи и разходи и отрицателен финансов резултат 6 129,80лв., като при ревизията  не са установени основания за корекция на декларираните данни.

                Изготвена е таблица с входящ и изходящ паричен поток /л. 77 – 79/ и е установено, че извършените разходи от лицата Ш. и С.С. превишават доходите им със сумата в размер на 30 039,79лв. От входящия паричен поток са изключени декларирани като получени парични средства от бащата С.С. на обща стойност 12 690лв. от субсидии от ДФ „Земеделие“ за реколти 2008г., 2009г. и 2010г. /1 500лв.  на 02.09.2009г. и 9 690лв. на 24.11.2009г. и 1 500лв. на 22.12.2009г./ и от дядото А. А. на стойност 4 900лв. от субсидии от ДФ „Земеделие“ за реколта 2009г., получени на 20.11.2009г. Определено е превишение на разходите над доходите на Ш.С. в размер на ½ от 30 039,79лв. = 15 019,90лв., като след приспадане на дължимите ЗОВ е определена данъчна основа по чл. 122 от ДОПК в размер на 11 005,52лв. Дължимият данък върху тази данъчна основа възлиза на 1 100,56лв. Тъй като с предходния ревизионен акт № 091201078/16.05.2012г. е определена дължима сума за довнасяне в по-малък размер – 1 073,16лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 226,80лв. и сумите са внесени на 13.07.2012г., след извършена рекапитулация на задълженията /л. 23 гръб/ е установена сума за довнасяне в размер на 27,40лв. и лихва в размер на 7,58лв.

За 2010г. с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 0916001079/28.02.2011 г. в Приложение № 2 „Доходи от дейност като ЕТ“ са декларирани извършени приходи и разходи и финансов резултат загуба в размер на 4 894,65лв.

Изготвена е таблица с входящ и изходящ паричен поток /л. 85 – 88/, и е установено, че извършените разходи от лицата Ш. и С.С. превишават доходите им със сумата в размер на 79 753,09лв. От входящия паричен поток са изключени изтеглени парични средства от касата на ЕТ „Франга 96 – Ш.С.“ в размер на 10 394,52лв., изтеглени от банковата сметка в ТБ „Банка ДСК“ АД парични средства в размер на 500лв., декларирани като получени парични средства от бащата С.С. на обща стойност 7 661,76лв. от субсидии от ДФ „Земеделие“ /6 661,76лв.  на 12.08.2010г. и 1 000лв. на 27.08.2010г./ и в размер на 40 000лв. с източник остатък от изтеглен инвестиционен кредит за покупка на недвижим имот и от дядото А. А. на обща стойност 8 987,94лв. от субсидии от ДФ „Земеделие“. Определено е превишение на разходите над доходите на Ш.С. в размер на ½ от 79 753,09лв. = 39 876,55лв., като след приспадане на дължимите ЗОВ е определена данъчна основа по чл. 122 от ДОПК в размер на 33 940,15лв. Дължимият данък върху тази данъчна основа възлиза на 3 394,02лв. Тъй като с предходния ревизионен акт № 091201078/16.05.2012г. е определена дължима сума за довнасяне в по-малък размер –3 331,94лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 360,26лв. и сумите са внесени на 13.07.2012г., след извършена рекапитулация на задълженията /л. 24/ е установена сума за довнасяне в размер на 62,08лв. и лихва в размер на 10,75лв.

При административното обжалване жалбоподателят е твърдял,  че неправилно е определен паричният разход за домакинство, съгласно информация на НСИ, като същият следва да бъде в намален месечен размер, както следва: за 2008г. - 656,25лв. вместо 706,17лв., за 2009г. – 668,25лв. вместо 732,83лв. и за 2010г. – 660,33лв. вместо 691,92лв. Наред с това се твърди, че при определянето му не е взето предвид, че лицето съжителства в едно домакинство с баща си, майка си и дядо си. По отношение на входящия паричен поток се твърди, че „непризнатите“ от органите по приходите суми, предоставени от баща му С.С. и дядо му А. С. са действително получени от тях от посочените източници и са му предадени, но не са съставени документи за това.

Директорът, при прегледа на Ревизионния акт, материалите към преписката във връзка с ревизионното производство и твърденията на жалбоподателката е приел, че твърденията й, че органът по приходите е извършил ревизия при особени случаи без ясни мотиви за това са необосновани. Констатациите при ревизията показват, че са налице предпоставките и се реализира съставът на чл.122, ал.1,  т.7 от ДОПК, а от тук и възможността за определяне на данъчната основа  и данъка по реда на ал.2 от чл.122 на ДОПК при съблюдаване на текста на чл.123 и особените правила на чл.124 от ДОПК, на Ш.С.. Действията на органите по приходите като подход в тази насока са правилни и обосновани. Съобразно събраните доказателства ревизиращите органи правилно са изградили и обосновали своите констатации и правни изводи в ревизионния доклад, от които се изграждат мотивите в обжалвания акт. В доклада и акта  се посочва какви фактически констатации са установени за несъответствие на имущественото и финансовото състояние на ревизирания субект спрямо декларираните или получените доходи, а именно без да получава доходи лицето е извършвало разходи в големи размери. Разпоредбите на чл. 122 от ДОПК регламентират издаването на РА при особени случаи, като осигуряват на органите по приходите правна възможност при наличието на определени обстоятелства и спазвайки определени законови изисквания да определят данъчна основа за облагане с преки или косвени данъци, а от там и данъчните задължения по реда на съответния материален закон. Ревизия по чл. 122 от ДОПК се извършва при наличие на някое от обстоятелствата, визирани в ал. 1 от същия член, като механизмът и редът, които следва да се спазват от страна на ревизиращия орган са регламентирани в ал. 2 на чл. 122 и ал. 1 на чл. 124 от ДОПК. По силата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, основата за облагане с данъци се определя след задължителен анализ на всяко от относимите към съответното лице обстоятелства, изброени в т. 1-16 от същата алинея, като изискването на процесуалния закон е да бъдат взети предвид онези от тях, които биха дали възможност на ревизиращия орган да определи облагаемата основа по възможно най-достоверния начин. За постигане на горната цел, в задължение на органите по приходите е вменено, съблюдавайки принципите за обективност и служебно начало, да установят безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. Във връзка с това, в хода на процесното ревизионно производство са извършени редица процесуални действия, в резултат на които са събрани доказателства, които са подложени на обективна преценка и анализ. В ДОПК не е дадена легална дефиниция на понятието „доказателства” и  като такива следва да бъдат приемани данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за определяне на задълженията на субектите за данъци и задължителни осигурителни вноски, които допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в ДОПК. Следователно доказателствата са данни, имащи значение за законосъобразността на акта, който предстои да бъде издаден, изяснявани чрез допустимите по ДОПК доказателствени средства. Доказателствата се установяват чрез различните видове доказателствени средства - ревизии и проверки, писмени обяснения, справки и декларации на задължените лица или техни представители, свидетелски показания, протоколи за действията на приходните органи, експертизи и други средства, предвидени в ДОПК. С оглед описаното и при всички събрани в хода на ревизията доказателства, правилно е записано в мотивната част на РА, че са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1,  т. 7 от ДОПК. Безспорно е, с оглед императивния характер на данъчните норми, че ревизиращите органи не могат да определят по преценка конкретния размер на дължимия данък. Затова в разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК /при наличие на посочените обстоятелства/ законодателят несъмнено е имал предвид по преценка, ревизиращият орган да определи размера на облагаемата основа, върху която, с оглед вида на данъка, съответният материален данъчен закон дава възможност да се изчисли дължимият данък. Тъй като тези обстоятелства са плод на действия, респективно бездействия, на субекта на данъчното задължение законодателят, с оглед на общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, е приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от органа по приходите. Именно това е извършено при настоящата ревизия, като в мотивната част на РА и РД са посочени онези критерии от чл. 122, ал. 2 от ДОПК, които са използвани от ревизиращия орган при определяне на облагаема основа по възможно най-достоверния начин.

По отношение приетия размер на разходите за издръжка на домакинството на жалбоподателя следва да се има предвид обстоятелството, че ако претендира по-малък, съответно по-голям размер на същите лицето следва да представи съответен документ, с който да обоснове твърдението си. Що се касае за непризнаването като доход на определени суми, предоставени от бащата и дядото на Ш.С. следва да се има предвид, че такива възражения се правят едва при повторното ревизионно производство, като не са декларирани такива получени суми в декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК и в справката вх. № 8674/23.03.2012г., изготвена по повод първоначалното ревизионно производство. По преписката са приложени банкови извлечения, които обаче само показват, че на определени дати лицата С.С. и А. А. са получили по банков път определени суми, но не се доказва факта на фактическото им предаване на жалбоподателя. Дори да се приеме, че се касае за лица с близка степен на родство по права линия, което е причина за неиздаване на документи за предаване на сумите в брой, отново не става ясно естеството на правоотношенията между лицата и по-точно дали се касае за заем или за дарение. По отношение твърдението за изтеглени парични суми от банковата сметка и от касата на ЕТ „Франга 96 – Ш.С.“ не са представени изисканите с ИПДПОЗЛ от 05.10.2012г. хронология на сметка 501 „Каса“ и сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“ на едноличния търговец за 2008г., 2009г. и 2010г., за да бъде извършена преценка за движението на паричните средства по съответните сметки, съответно възможността да бъдат изтеглени на посочените от лицето дати.

В заключение Директора на Д „ОДОП“  приема, че от гореизложените факти и обстоятелства е видно, че в жалбата си данъчният субект не привежда нито едно конкретно доказателство за невярност на изложените в РА фактически констатации за всички периоди и по отношение определените й задължения по ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., а съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт, изготвен по реда на този член, в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното.

ІІ. По КСО и ЗЗО

С РА № 091204165/02.01.2013 г. са установени задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ на Ш.С. с ЕТ „Франга 96 – Ш.С.”, в качеството му на самоосигуряващо се лице, за 2008 г., 2009 г. и 2010 г.

Жалбоподателят обжалва изцяло издаденият РА, в т. ч. и определените задължения за задължителни осигурителни вноски за 2008 г. – 2010 г., като посочва, че незаконосъобразното определяне на дохода по реда на чл. 122 от ДОПК води до незаконосъобразно определяне и на задължения за ЗОВ за посочения период.

От прегледа на обжалвания акт, приложенията към него и доводите в жалбата, е установено, че за периода включен в обхвата на ревизията, органите по приходите са установили, че Ш.С. е упражнявал дейност като едноличен търговец с фирма „Франга 96 – Ш.С.”. През ревизираният период няма прекъсване на дейността и последващи промени в регистрацията на задълженото лице. На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, ревизираното лице подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт като лице, упражняващо трудова дейност като едноличен търговец. По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО жалбоподателят е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност – чл. 6, ал. 2 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 7 от КСО самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, и 4 от същия кодекс правят осигурителни вноски за своя сметка и ги дължат авансово върху месечен осигурителен доход, установен по реда на точки 1 и 2 на ал. 7. На основание чл. 6, ал. 8 от КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд «Пенсии» и за допълнително задължително пенсионно осигуряване най-късно в 30 - дневен срок от датата на подаване на данъчната декларация. (чл. 2, ал .3 /в редакцията й до 31.12.2006 г./ от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица /загл. изм. ДВ бр. 2 от 2010 г./).

Здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - „едноличният търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО”.

В решението е прието, че при ревизията за периода 2007 г. –  2010 г. е установено наличието на предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е установен доход на жалбоподателя с недоказан произход  за посочените години.

Производството по реда на чл.122 от ДОПК представлява особен процесуален ред, който дава възможност на органите по приходите да установяват задължения и в случаите, когато не са налице необходимите данни за извършване на ревизионното производство по общия ред. Когато органите по приходите установят превишение на направените разходи над получените доходи/приходи и задълженото лице не може да предостави доказателства за произхода на средствата, това дава основание да се приеме, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, върху установения доход по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК.

На база установеното наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, ревизията е преминала към специфичния процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК за установяване размера на дължимите данъци. С влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, разпоредбите на чл. 122 – 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задълженията за задължителни осигурителни вноски, поради което ревизиращият орган правилно е приложил разпоредбата на чл.124 «а» от ДОПК и е преминал към установяване на окончателния размер на осигурителния доход, в който е включен и дохода с неустановен произход за 2008г., 2009г. и 2010г., предвид установеното наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за тези години. В случая и доколкото анализът на събраните доказателства не дава основания за доказване на противното, органът по приходите правилно е приел, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими ЗОВ от самоосигуряващото се лице. Налице е обоснован извод, че установеното несъответствие води до неплащане на задължение за осигурителни вноски, които следва да бъдат определени върху осигурителен доход установен по реда на чл. 122 – 124а от ДОПК.

На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК Ш.С. е уведомен, че осигурителния доход, върху който са дължими ЗОВ за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2010 г., ще бъде определен по реда на чл. 122 от ДОПК. След извършен анализ на относимите обстоятелства по ал. 2 на чл. 122 на ДОПК и съпоставка на извършените парични разходи с получените приходи/доходи, органът по приходите е установил, че за ревизирания период разходите превишават доказаните приходи, при което ревизираното лице не е представило доказателства за произхода на средствата за финансиране на това несъответствие. Осигурителният доход, върху който жалбоподателят  дължи ЗОВ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., е определен по реда на чл.122 – 124а от ДОПК, а размерът на задължителните осигурителни вноски, е определен съгласно материалните закони – КСО и ЗЗО. При определяне на окончателния размер на осигурителния доход на лицето и дължимите вноски, е взет предвид максималният размер на месечния осигурителен доход определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. Взети са предвид и авансово внесените от ревизираното лице ЗОВ на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО в качеството му на самоосигуряващо се лице – собственик на ЕТ „Франга 96 – Ш.С.”. Така за 2008г. е определен осигурителен доход в размер на 20 580,90лв., като разлика от дохода, определен по реда на чл. 122 от ДОПК, в размер на 23 460,90лв. и осигурителния доход, върху който са внасяни ЗОВ за годината, в общ размер на 2 880лв. След извършване на съответните изчисления са определени като дължими осигурителни вноски за ДОО в размер на 3 498,76лв., за ЗО в размер на 1 234,86лв. и за ДЗПО – УПФ в размер на 1 029,04лв., ведно с прилежащите лихви /таблица на л. 92/. По аналогичен начин са определени допълнително ЗОВ за 2009г., ведно с прилежащите лихви /таблица на л. 94/ и за 2010г. /таблица на л. 96/.

В съдебно заседание  на 11.07.2013 г. е поискано  да бъде допусната  ССчЕ, със  следната задача: да обследва невключените в паричния поток от ревизиращия орган по приходите суми, получени от роднини, и въз основа на това да определи данъчната основа за облагане и да изчисли дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и задълженията за задължителни осигурителни вноски, като вземе предвид броя на лицата, включени в домакинството на жалбоподателя, както и да определи действително сторения средномесечен разход от ревизираното лице, определен на база „паричен разход на домакинствата по групи разходи“ според НСИ за съответните години.

За изпълнение задачата на вещото лице по делото са приети писмени доказателства, подробно описани в молба вх. № 22590/19.11.2013 г. (л. 389 – 437).

Съгласно заключението на вещото лице във входящия паричен поток на домакинството следва да бъдат включени паричните средства дядото А. С., майката П. С., бащата С.С. и синът А. А., постъпили по банковите им сметки като получени субсидии за произведен тютюн (л. 448 – 449). Изключение е налице само по отношение на сумата в размер на 6 661,76лв., получена на 12.08.2010 г. от ЕТ „Каменец – С.ф А.“. Следва да бъдат включени и парични средства в общ размер на 65 000лв., предоставени от бащата С.С., тъй като са с източник отпуснат банков кредит по договор от 16.06.2008 г. в размер на 89 000лв. Част от сумата в размер на 85 000лв. е изтеглена касово на 23.06.2008 г., предвид на което следва да се приеме, че в периода 2008 г. – 2010 г. са били налице разполагаеми парични средства.

Сумата на разхода за издръжка за живот по информация на НСИ е намалена в месечен размер, както следва: за 2008 г. – 634,58лв.; за 2009 г. – 646,08 лв. и за 2010 г. – 634,67лв.

От страна на вещото лице е изготвен паричен поток на жалбоподателя и съпругата му по години, чрез включване в него и на доходите от пенсии на А. С.ф А. (дядо), С.ф А. С. (баща) и П. Д. А. (майка), както и получените от тях субсидии, изтеглени от банковите им сметки. При така формирания паричен поток вещото лице е констатирало недостиг на парични средства на семейство Ш. и С.С. към 31.12.2008 г. в размер на 11 989,01лв. (л. 449 – 452), остатък от парични средства към 31.12.2009 г. в размер на 4 163,12лв. (л. 452 – 455) и недостиг на парични средства към 31.12.2010 г. в размер на 23 624,81лв. (л. 455 – 457). Извършени са съответни изчисления за 2008 г., съгласно които данъчната основа за облагане по чл. 122 от ДОПК възлиза на 4 152,96лв., а осигурителния доход, върху който са дължими ЗОВ – 3 114,50лв. Дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е в размер на 415,30лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 141,52лв. и като се вземе предвид внесеният по предходен РА данък се получава надвнесена сума в размер на 1 266,83лв. данък и 431,68лв. лихви. Дължимите ЗОВ са както следва: за ДОО в размер на 529,46лв., за ЗО в размер на 249,16лв. и за ДЗПО – УПФ в размер на 155,72лв., ведно с прилежащите лихви (л. 452).

За 2009 г. не се формира данъчна основа по чл. 122 от ДОПК, съответно не са налице дължими суми за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и за ЗОВ. Предвид внесеният по предходния РА данък е налице надвнесена сума в размер на 1 073,16лв. данък и 244,34лв. лихви (л. 455).

Извършени са съответни изчисления за 2010 г., съгласно които данъчната основа за облагане по чл. 122 от ДОПК възлиза на 8 807,53лв., а осигурителния доход, върху който са дължими ЗОВ –6 722,40лв. Дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е в размер на 880,75лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 109,61лв. и като се вземе предвид внесеният по предходен РА данък се получава надвнесена сума в размер на 2 451,19лв. данък и 305,11лв. лихви. Дължимите ЗОВ са както следва: за ДОО в размер на 744,96лв., за ЗО в размер на 537,79лв. и за ДЗПО – УПФ в размер на 336,12лв., ведно с прилежащите лихви (л. 458).

В съдебно заседание на 04.12.2013 г. Съдът е приел заключението на вещото лице, неоспорено от страните, като при приемането му вещото лице е направило следното уточнение: при изготвяне на заключението се е срещнала с членовете на семейството на жалбоподателя, които са й представили удостоверения за постоянен адрес и лични карти, от които е видно, че същите живеят на един адрес, т.е. следва да бъдат приети за едно домакинство. Бащата, майката и дядото на жалбоподателя са декларирали, че са му предоставяли парични средства, които са описани подробно на стр. 3 от заключението.

Съдът обсъждайки изложеното по-горе, включително и събраните в съдебната фаза доказателства,  по същество на спора, счита следното:

На първо място, в жалбата се прави изрично възражение за неправилен месечен размер на потребителския разход за домакинството, като се сочат съответно намалени размери, спрямо тези, определени от органите по приходите. Настоящият съдебен състав споделя аргументите на органите по приходите, като намира, че в ревизионния доклад правилно е прието, че домакинството на жалбоподателя се състои от него и съпругата му, тъй като децата им са навършили пълнолетие.  В този смисъл,  съдът намира за противоречива защитната теза на жалбоподателя относно включването във входящия паричен поток на доходите на лица, съжителстващи с него на един адрес (дядо, баща, майка и син). В случай, че се претендира включване на техните доходи в паричния поток, следва реципрочно в разходната част на паричния поток да бъдат включени по-големи разходи за издръжка, т.е. такива за 6-членно домакинство, а не за двучленно, състоящо се от Ш.С. и съпругата му Е.С..

По същите аргументи не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице Х., в частите му, в които във входящия паричен поток са включени доходите на дядото, бащата и майката на Ш.С. с източник пенсии, тъй като предвид неотразена корекция в разходната част на паричния поток се получава „изкривяване“ на същия.

Не следва във входящия паричен поток да намерят отражение и сумите, изплатени на лицата под формата на премии от ДФ „Земеделие“ за произведена реколта за процесните 2008 г., 2009 г. и 2010 г. По делото са представени доказателства за постъпили по банковите сметки на лицата целеви средства под формата на премии, които в последствие са изтеглени в брой от тях, но не се съдържат каквито и да било доказателства за предоставянето им на жалбоподателя. Следва да бъде отбелязано, също така, че получените премии имат целеви характер, т.е. отнасят се за произведена селскостопанска продукция, за производството на която са направени съответни разходи. При липсата на представени доказателства в тази насока, съдът намира за обоснован изводът на органите по приходите, че изтеглените в брой парични средства са послужили за покриване на разходите за издръжка на лицата, като не може да се направи преценка за възможността за спестяване на същите и предоставянето им на един член от домакинството, в случая Ш.С.. В подкрепа на това твърдение са събраните по делото доказателства за размера на получаваните от родителите му С.ф и П. С. пенсии, чийто месечен размер е по-малък дори от разхода за издръжка на двучленно домакинство, посочен в жалбата (например 355,68лв. средно за 2008 г. срещу месечна издръжка в среден размер на 656,25лв.). Това означава, че за покриване на разходите си лицата следва да разполагат или със спестени през годините парични средства (каквито доказателства не са представени по делото) или да реализират доходи от друг източник, както е в настоящия случай.

По аналогични съображения не следва да се приемат за предоставени на жалбоподателя и суми от дядо му А. А.. Дори да се приеме за житейски логично предоставянето на парични суми на един член от общото домакинство за покриване на негови разходи или за подпомагане на икономическата му дейност (ЕТ „Франга 96 – Ш.С. декларира загуби през процесните периоди), отново следва да се има предвид, че лицата, предоставили паричните средства също имат лични разходи, които да се имат предвид при възможността за генериране на определен паричен ресурс.

По отношение на твърденията за предоставени парични суми в общ размер 65 000лв. от бащата С.С., съдът намира същото за недоказано, предвид следните аргументи: твърдението за предоставянето на паричните суми се прави едва при повторното ревизионно производство, след като жалбоподателят е бил започнат с резултатите от първоначалната ревизия. Това до голяма степен поставя под съмнение достоверността на декларираните данни, още повече, че същите са поднесени под формата на декларативни изявления. Действително, близкото родство между дарилия и получилия сумите (баща и син) обуславя несъставянето на документи, но критерия за преценка в настоящия случай е дали С.С. е разполагал с паричната сума, който да предостави на сина си Ш.С.. В подкрепа на твърдението по делото е приет като доказателство договор за банков кредит от 16.06.2008 г. за отпуснат банков кредит на ЕТ „Каменец – С.ф А.“, собственост на С.С. за инвестиционни нужди и по-точно за закупуване на два недвижими имота. В договора се посочва, че кредитът е в размер на 89 000лв., следва да бъде усвоен до 30.06.2008 г., като за обезпечаване изпълнението на задълженията е учредена ипотека върху недвижимите имоти, предмет на договора и още 4 на брой недвижими имоти. По делото не са представени доказателства дали паричните средства по кредита и каква част от тях са послужили за закупуване на недвижими имоти, за да се направи обоснован извод за възможността на С.С. да предостави по-голямата част от тях за финансиране дейността на собствения на сина му ЕТ „Франга 96 – Ш.С.“. Следва да се има предвид, също така, че по делото не са представени каквито и да било доказателства в подкрепа на извода на вещото лице за касово изтегляне на сумата от 85 000лв. на 23.06.2008 г. Дори да се приеме за вярно, че не цялата сума по отпуснатия банков кредит е усвоена за целта на отпускането му, т.е. за закупуване на недвижими имоти, в тежест именно на жалбоподателя е установяването на този факт, съответно оборването на констатациите на органите по приходите, направени при проведено по особения ред на чл. 122 от ДОПК ревизионно производство.

По отношение на паричните средства, изтеглени от банковата сметка и от касата на ЕТ „Франга 96 – Ш.С.“ в приходната, съответно разходната част на паричния поток са отразени както сумите, изтеглени от касата на ЕТ, така и сумите, внесени в нея. Едно от обстоятелствата, констатирани по отношение на жалбоподателя е именно правенето на вноски в касата на ЕТ, като за това същият не разполага с необходимите парични средства. Като основание за този извод са послужили констатациите в предходен ревизионен акт, съгласно които към 01.01.2008 г. Ш.С. не разполага с налични парични средства, тъй като за предходните години е налице недостиг.

По отношение на допълнително определените задължения за ЗОВ в жалбата не се сочат конкретни възражения. Тъй като същите са определени върху облагаем доход, формиран като разлика между данъчната основа на недекларирани доходи, определена по реда на чл. 122 от ДОПК и годишния размер на дохода, върху който са внесени ЗОВ, която е приета за правилно определена с настоящото решение, съответните ЗОВ са определени правилно и законосъобразно.

При този изход на делото и направеното своевременно искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски, на ответника се дължи равностойността на осъществената юрисконсултска защита, който е в размер на 907,63лв. (деветстотин и седем лева и шестдесет и три стотинки).

Ето защо и на основание чл. 160 , ал. 1 от ДОПК Пловдивски административен съд, V –и  състав:

Р      Е      Ш      И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  Ш.С.С., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** 96 – Ш.С.“ против РА № 091204165/02.01.2013г., издаден от С.П. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Пазарджик, потвърден в обжалваната част с Решение № 302 от 27.03.2013г. на Заместник директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно установените  задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 27,40лв., ведно с прилежаща лихва за забава в размер на 7,58лв., за 2010 г. в размер на 62,08лв., ведно с прилежаща лихва за забава в размер на 10,75лв., както и допълнително установените задължения по ЗОВ за периода 2008 г. – 2010г., както следва: вноски за ДОО в общ размер на 7 131,34лв., ведно с прилежащата лихва в общ размер на 4 225,38лв.; вноски за ДЗПО в общ размер на 2 572,04лв., ведно с прилежащата лихва в общ размер на 1 433,96лв.; вноски за ЗО в общ размер на 3 703,66лв., ведно с прилежащата лихва в общ размер на 1 007,12лв.

ОСЪЖДА Ш.С.С., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** 96 – Ш.С.“ да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 907,63лв. (деветстотин и седем лева и шестдесет и три стотинки), представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

                                                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :