Р Е Ш Е Н И Е

 

…………………..

 

гр. Пловдив, 17.01. 2014 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                   

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Х състав, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета  година в състав:

 

                                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от 
съдия
Ангелов  адм. дело N 1292 по описа на съда за 2013  год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Ч.С.Ч.,, пълномощник на „Стрела“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Ревизионен акт № 161205586/31.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение358/08.04.2013 г. на заместник директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/Пловдив при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ – 147/15.02.2013 г. на изпълнителния директор на НАП – София, с който е начислен ДДС в размер на 172 833.16 лв., и лихви в размер на 114 984.47 лв.; допълнително установен корпоративне данък за 2007 г. в размер на 66 751.30 лв., ведно с прилежащата лихва 37 437.11 лв. и е коригирана декларираната данъчна загуба за 2008 г. със 181.67 лв.

В жалбата се твърди, че ревизионния акт е незаконосъобразен и необоснован, тъй като е постановен при нарушение на материалния закон поради неправилно тълкуване от приходната администрация на събраните доказателства. Твърди се, че не са били налице предпоставките за извършване на ревизия. Иска се отмяна на оспорения РА. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ч., който поддържа жалбата и моли да се отмени РА по мотиви, подробно изложени в представената писмена защита.

Ответната страна - Директор на дирекция „ОДОП - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представителю юрисконсулт Б., оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, като подробни доводи излага в представената писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

  Административен съд – Пловдив, десети състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция "ОДОП“ - град Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл.156 ал.1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

 При направената служебна проверка за законосъобразност на акта в обжалваната част съгласно чл.160 ал.2 ДОПК, намира следното:

 Ревизионното производство е инициирано със Заповед за възлагане на ревизия № 1203295/27.06.2012 г. на компетентния за това орган – директор на офис Смолян при ТД на НАП – гр. Пловдив с обхват следните задължения: - корпоративен данък за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2008 г. и данък върху добавената стойност за периода 01.03.2007 г. – 31.12.2008 г. Определен е срок за приключване до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, която е връчена на задълженото лице  по електронен път на 24.07.2012 г. Със ЗВР № 1205026/22.10.2012 г. и ЗВР № 1205586/22.11.2012 г., срокът на ревизионното производство е удължен съответно до 23.11.2012 г. и 21.12.2012 г., като и двете заповеди са връчени по електронен път на ревизираното дружество.  

Съгласно представените по делото: - Заповед № РД-09-1/04.01.2010 г., Заповед № РД-09-1358/12.11.2012 г., Заповед № РД-09-1193/20.12.2011 г., Заповед № РД-09-1#3/ 10.03.2011 г., всички на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията и заповед за определяне на компетентен орган, са били делегирани правомощия по чл.112 ал.1 и чл.119 ал.2 от ДОПК.

В законоустановения срок е съставен РД № 1205586/03.01.2013 г., против констатациите на който, няма данни в законоустановения срок да е постъпило възражение.  След определяне на компетентния орган със Заповед № К 1205586/ 07.01.2013 г., в законоустановения в разпоредбата на чл.119 ал.3 т.1 от ДОПК срок е издаден процесният Ревизионен акт № 161205586/31.01.2013 г.

 В срока по чл.152 ал.1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред заместник директора на дирекция “ОДОП”, който в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК постановил и решението си под № 358 от 08.04.2013 г., с което е потвърдил същия по отношение така определените допълнително данъчни задължения.

При така установеното, настоящата инстанция на съда намира, че жалбата до съда е процесуално допустима, като подадена в предвидения за това срок и от лице имащо правен интерес от това.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Извършената ревизия е повторна и е възложена във връзка с Решение № 681/ 2012 г. на директора на дирекция „ОУИ“ – гр. Пловдив. С това решение е отменен РА № 161200681/ 26.03.2012 г. и на основание чл.155 ал.4 от ДОПК преписката е върната за издаване на нов ревизионен акт. Посочено е, че на „Стрела“ ООД е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с издаването на Протокол № 1117774/14.07.2011 г., от което е последвала ревизия, приключила с издаването на РА № 161200681/26.03.2012 г. Прието е, че констатациите от проверката и предходната ревизия са от значение за извършване на настоящата ревизия, и същите, с всички приложения към нея, са присъединени към настоящото производство с протокол.

Основната дейност на дружеството през ревизирания период е извършване на транспортни услуги, като в РД е посочено, че от 2005 г. до м.юни 2007 г. лицето е извършвало пътнически превози по линия № 37 в гр. Пловдив. В хода на проверката са представени лиценз за превоз на пътници със списък към него за 21 бр. превозни средства, маршрутно разписание за делнични и празнични дни, договор за наем на терен за паркиране на МПС, справки относно закупени, преоценени, продадени през периода 2005 г. – 2009 г. налични билети. В констативната част на РД към обжалвания РА е записано, че от направения анализ на представените справки за билети по отделни години е установено следното:

„Стрела“ ООД не е представило справка за наличните билети на 01.01.2005 г., като наличността е установено на база представените документи за 2005 г. за преоценка на билети (номинал 7 400.00 лв.) и за продадените билети до датата на първата фактура за закупуване на билетите през 2005 г., т.е. 21.01.2005 г (номинал 73 180.00 лв.), подробно описани в РД по брой кочани (1 кочан съдържа 100 билета), единична номинална стойност и обща номинална стойност, обобщени в рекапитулация (л.15-гръб от делото).

В хода на ревизията са присъединени доказателства от извършена проверка  във връзка с информация за наличните билети и тяхното местонахождение. В РД е посочено, че към настоящия момент от дружеството са представени: - удостоверение от ОД на МВР – Пето РУ „Полиция“ – Пловдив за извършена кражба на 09.01.2011 г. на 9 500 кочана билети за градски транспорт, за което е образувана преписка; постановление за спиране на наказателното производство; декларация от управителя на „Стрела“ ООД за налични към ревизията 288 кочана билети, с описан номинал, които след кражбата се съхраняват в седалището на дружеството, и декларация, че не знае какви билети по номинал са откраднати на 09.01.2011 г., които са били съхранявани в автобус с ДК № ***.

На 14.07.2011 г. е извършена инвентаризация на наличните кочани с билети, документирана с протокол от проверяващите органи, при която е установено, че дружеството има 288 бр. кочани с различни номинали (подробно описани в РД) и обща номинална стойност в размер на 38 650.00 лв. Според органите по приходите, инвентаризацията доказва, че наличните билети са като тези, закупени на 13.11.2008 г. (общо за 40 000.00 лв.). От страна на ревизираното дружество се твърди, че в счетоводството на „Стрела“ ООД няма отразени продажби на билети след тази дата и следователно е налице липса на билети – общо 12 бр. кочани за 1 350.00 лв.

В хода на извършената проверка и на ревизията са изискани множество документи и писмени обяснения, в т. ч.: - в коя сметка са заведени билетите; МОЛ, приело билетите; място на съхранение на билетите; налични билети към 01.01.2005 г.; данни за шофьора на автобус с рег. № ***; приемо-предавателни протоколи за предаване на билетите на шофьора на автобуса, както и, какви са били мотивите на ръководството на „Стрела“ ООД да съхранява ценни образци (кочани с билети) в големи количества в транспортно средство. От дружеството не са представени всички изискани документи и обяснения. От дадените от съдружниците обяснения е установено, че по решение на всички тях, и за улеснение на работата във фирмата, билетите са се съхранявали в един автобус, който не е работил, не е имало МОЛ, нито склад или материална база, автобусите са били паркирани на платен паркинг. Според обясненията, след прекратяване на работата с градски транспорт поради приключване на договора с община Пловдив, по решение на всички съдружници, останалите билети са били оставени в един от автобусите, без да се уточнява какъв е бил техният брой; вследствие била установена кражба на билетите и от „Стрела“ ООД е подадено уведомление до прокуратурата и органите на МВР – Пловдив за извършена кражба на билети за обществен превоз – 9 500 кочана. Не са дадени обяснения за: - какъв е бил редът за отчитане на приходите от продадени билети, както и техният контрол относно осчетоводяване на всички приходи от продажби на билети.  

  В хода на ревизията по електронен път (с получено на 28.10.2012 г. потвърждение за получаването му) е връчено ИПДПОЗЛ изх. № 5544/25.10.2012 г. на „Стрела“ ООД, с което е изискано да се представи писмено обяснение относно това, какви са били мотивите на ръководството на „Стрела“ ООД да закупува билети за автомобилен транспорт, при положение че е имало големи количества налични билети, но такова обяснение не е получено.

При проверка на счетоводната документация е установено, че в счетоводството на „Стрела“ ООД няма заведени и изписани билети по номинална стойност, т. е. билетите не са били заведени като задбалансови активи (ценни образци) в счетоводството на дружеството. Сочи се, че билетите за обществен превоз са ценни книжа по смисъла на Наредба за условията и реда на отпечатване и контрол върху ценни книжа и при организацията на счетоводството следва да се заприхождават задбалансово по брой и номинал, съответно, при тяхното потребление, да се изписват по брой и номинал, а приходите от тях да се отчитат по общия ред. Цитираните образци се приемат, при закупуването, от отговорния счетоводител; при предаването на кочаните, се описват в прошнурована и прономерована книга по вид на ценните образци, поредна номерация, дата на предоставяне на кочаните, подпис на лицето, което ги е получило, дата на връщане и подпис на лицето, което ги е приело. Ценни образци се предоставят само след връщането на изписаните вече кочани, като се връщат празните, изразходени кочани. При кражба, загуба, повреждане или унищожаване на ценни образци, се съставя протокол от комисия, в който се изясняват обстоятелствата и при наличие на виновно поведение или небрежност на лицето, отговорно за ползването на ценните книа, се търси дисциплинарна или имуществена отговорност.

Органите по приходите са установили, че тези правила не са били изпълнени и счетоводно не може да се установи какви са били наличностите и колко билета са продадени, т.е. не може да се определи приходът от тях. Приели са, че в същото време, не може да се каже, че действително е налице кражба на билети, след като липсва отчетност за тях. Посочили са, че няма обяснение на факта, че при така установените големи налични количества билети, „Стрела“ ООД е продължила да закупува нови билети. Сочи се факта, че при преустановена дейност за извършване на градски превоз на пътници още през м.06.2007 г., през 2008 г. са закупени нови кочани на билети с номинал 40 000.00 лв. и отново няма счетоводна отчетност за тях, но същите са били налични. Приходните органи посочват, че в конкретния случай, да се говори за липса на билети, породена от кражба, следва да е налице конкретна информация за брой билети и номинал, както и съдържаща се информация за брой кочани. Към датата на установяване на кражбата, от „Стрела“ ООД не е направена инвентаризация за конкретното установяване на липсващите кочани билети, за липсващите от всеки кочан брой билети по номинална стойност. Прието е, че след като е нямало счетоводно отразено наличие на билети към датата на кражбата, не би могло да се твърди, че нещо е откраднато, за което липсват данни, че е било налично, т.е. липсват записвания по счетоводните сметки, с което би могло да се удостовери наличие на кражба.

Наред с това, ревизиращият екип приема, че не би могло да се прави аналог с друга фирма със сходна дейност, нито съпоставка с други маршрутни линии в градския транспорт на Пловдив или в региона, тъй като маршрутните линии не са обвързани с приходите и с броя пътници, а със спазване на разписанието. Не може да се определи броят пътници, пътували с билети, както и броя пътници, пътували с предварително закупени карти за градски транспорт. За продадените карти, общ. Пловдив е изплащала субсидии, а натовареността на пътнико-потока по различните линии в гр. Пловдив е различна, както и в различните часове на денонощието. Изтъква се факта, че са купували периодично билети и са правени преоценки за тях, което формира извод у ревизиращите, че са реализирани и приходи от тези билети.

Формиран е извод, че не би могло действително да са били налични въпросните билети към края на годината, а единствено възможно е да се заключи, че са налице реално продадени билети и тяхната продажба не е отразена като приход в счетоводството на „Стрела“ ООД. Органите по приходите са установили, според твърдения на ревизираното дружество, че липсва отразена по счетоводен път информация, касаеща ежедневното отчитане на ценните книжа, предоставяни за продажба на МОЛ и съответно за ежедневните постъпления на продажби на билети, инкасирани и отчетени от МОЛ по надлежен ред. Поради липса на конкретна информация, ревизията е приела, че всички придобити ценни книжа от ТД на НАП – Пловдив и „Автотрансснаб“ АД за периода 2005 – 2008 г., както и извършените преоценки, намалени с отчетените приходи, са отново реализирани, неотчетени като приход от „Стрела“ ООД.

При тази фактическа обстановка ревизията е приела, че липсващите билети са били продадени и от тях е реализиран, но не е отчетен приход от продажба на билети за обществен транспорт, респ. не е начислен и ДДС. В мотивната част на РД е записано, че поради изтичане на срока на договора с общ. Пловдив за извършване на превоз на пътници, „Стрела“ ООД е прекратила тази дейност към 30.06.2007 г. Предви това, ревизията е приела, че всички налични билети, към момента на прекратяване на дейността по извършване на превоз на пътници с градски транспорт, са били продадени.При инвентаризацията на 14.07.2011 г. са били налични частично само закупените билети на 13.11.2008 г. Други билети не са били налични и затова ревизията е установила, че наличните към 31.12.2007 г. билети са 0.00 лв., както следва:

-         Налични билети към 01.01.2007 г.                  1 100 081.90 лв.;

-         Закупени билети към 01.01.2007 г.                       35 400.00 лв.;

-         Преоценени билети                                                    870.00 лв.;

-         Продадени билети (по счетоводни данни)          99 570.90 лв.;

-         Продадени билети (от ревизията)                   1 036 781.00 лв.;

-         Налични билети към 31.12.2007 г.                                 0.00 лв.,

т.е. реализираните, но неотчетени приходи от продажба на билети за градски транспорт са в размер на 1 036 781.00 лв. За „Стрела“ ООД са налице основания за облагане на тези продажби със ставка 20%, тъй като е настъпило данъчно събитие, доставките са с място на изпълнение на територията на страна и са облагаеми по смисъла на ЗДДС.

            На основание чл.86, ал.1, чл.25 от ЗДДС и чл.53 ал.2 от ППЗДДС, в хода на ревизията е начислен данък в размер на 172 796.83 лв. за м.06.2007 г. Данъкът е начислен в този месец, тъй като именно през този период жалбоподателят прекратява дейността по извършването на превоз на пътници и приходите от тази дейност са реализирани, но не са отчетени към 30.06.2007 г.

            Респективно, съгласно чл. 78 от ЗКПО е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2007 г., с неотчетените приходи в размер на 863 984.17 лв., а след като са пренесени и загуби от минали години, е формирана данъчна печалба и е определен корпоративен данък в размер на 66 751.30 лв.

            Аналогични са констатациите и за 2008 г. – след като са съпоставили данните от представени счетоводни справки за реализиран от дружеството приход за 2008 г.,извършената последна покупка на билети на 13.11.2008 и намерените при извършена на 14.07.2011 г. инвентаризация кочани с билети, органите по приходите са установили, че са налице реализирани, но неотчетени приходи от продажби на билети за обществен транспорт, които са на стойност 218 лв. По реда на чл.53 ал.2 от ППЗДДС, те начисляват ДДС в размер на 36.33 лв. за м.12.2008 г. и извършват корекция на декларираната загуба със 181.67 лв. Съобразно чл.1 от ЗЛВДТДПДВ са определили и дължимата лихва за доначисления ДДС и КД.

По отношение твърдяната от жалбоподателя кражба органите по приходите са

посочили, че кражбата е инкриминирано деяние по чл.194 ал.1 от НК, изразяващо се в отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно присвояване. За целите на данъчното облагане кражбите са приравнени и включени в категорията „липси“, но в случая такива не са били осчетоводени, поради което не може да се твърди реалното им съществуване. При наличие на липси (от кражба), дружеството е следвало да вземе съответните счетоводни записвания, като тогава е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗКПО.

За да потвърди ревизионния акт, решаващият орган изцяло е възприел мотивите

на ревизиращия екип.

            В съдебно заседание на 04.12.2013 г. е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. За да изготви заключението си, вещото лице е взело предвид всички налични по делото и събрани по преписката писмени документи, извършило е проверка и сравнение на подадените от жалбоподателя справки за продадени билети и изминат пробег, получени субсидии и компенсации от общ. Пловдив. В табличен вид, в. л. Т. е представил превозните средства на „Стрела“ ООД разполагащи с лицензии за осъществяване на превоз; справки за изминатия пробег в километри и продадените билети в брой и стойност за периода 01.03 – 01.06.2007 г., обобщени справки за изминатия пробег и полагащо се гориво за всеки един от автобусите, обслужващ линията;  показаните от жалбоподателя приходи за процесните периоди 2005 и 2006 г.; изготвени са и подробни справки за формиране на месечния доход на превозвача за процесния период от 01.03.2007 г. – 07.06.2007 г. и същите периоди на 2005 и 2006 г. Констатациите на експертизата са следните: - фирмата-жалбоподател е представяла в Община Пловдив справки за изминати километри и продадени билети по номинал и брой, съответно за всеки автобус, извършвал курсове по линия № 37 за съответния месец от изследвания период от 01.01.2005 г. до 06.06.2007 г.; в общ. Пловдив са налице изискваните от всички превозвачи справки по договорите за превоз в масовия градски транспорт, в т. ч. и от „Стрела“ ООД. Справките са заверени от общ. Пловдив с номер и дата на приемане, като е посочено и какви субсидии и компенсации са изплатени, а нетният приход на дружеството е  представен също в табличен вид. В табличен вид е представен и пътнико-потока, като в заключение вещото лице е посочило, че получените стойности надхвърлят превозения по маршрут на линия № 37 брой пътници, изчислен като средна величина на база продадени билети и карти за същите месеци на периода 2004 – 2006 г., който варира в границите на 108 000 – 120 000 човека.   

            В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - писмо изх. № 68-00-18074/ 05.06.2007 г. на общ. Пловдив; писмо изх. № 09-00-53/10.02.2009 г. на общ. Садово; представени от общ. Садово писмени доказателства по опис с писмо изх. № 11-03-422/18.07.2013 г.; протокол за оглед на местопроизшествие от 09.01.2011 г. по описа на V РУ „Полиция“ – Пловдив; представени от пълномощника на жалбоподателя по опис 15 бр. пътни листове и 17 бр. справки за изминал пробег за месец май 2007 г.             Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалния и материалния закони към момента на издаването му.

            На първо място, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не са били налице условия за извършване на ревизия.

Съгласно чл.110 ал.1 от ДОПК, органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки, а според ал.3 и ал.4 на същия текст, проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. Проверката се извършва от органите по приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане. Правилата по чл.8 не се прилагат, когато е налице възлагане от изпълнителния директор или упълномощено от него лице. За резултата от проверката се съставя протокол, когато в закон не е предвиден актът, с който проверката трябва да завърши.

            Или иначе казано, съгласно тези разпоредби, проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство, при която могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Проверката се извършва от органите по приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане, като за резултата от същата се съставя протокол, когато в специален закон не е предвиден актът, с който проверката трябва да завърши. Цитираните разпоредби, съотнесени към настоящи казус, налагат да се приеме, че извършването на проверка по смисъла на ДОПК е процес, резултатите от който се обективират в протокол, представляващ крайният акт, съдържащ окончателните констатации на органа по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. Именно протоколът, като официален свидетелстващ документ, доказва с обвързваща съда материална доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа издател, са се осъществили така, както се твърди в самия протокол.

Съгласно  чл.110 ал.2 ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Систематичното тълкуване на ал.2 и ал.3 на чл.110 ДОПК налага извода, че проверката установява фактите и обстоятелствата, а ревизията - задълженията. Ето защо, след като дадени данъчни периоди вече са били предмет на проверка, с ревизионния доклад и с ревизионния акт не могат да се установяват нови факти и обстоятелства, различни от тези, вече установени с проверката. Промяна на вече проверените факти и обстоятелства е недопустима.

            На второ място, настоящият състав намира, че в съответствие с материалния закон приходната администрация извършва корекция на задълженията за ДДС за период 01.03.2007 г. – 31.12.2008 г. и корпоративен данък /КД/ за период 01.01.2005 г. – 31.12.2008 г. от доставки – продажби на билети, извършени от името и за сметка на СтрелаООД.

            Не е спорно по делото, че билетът представлява ценна книга по смисъла на Наредбата за условията и реда на отпечатване и контрол върху ценните книжа,. Не  е спорно, че „Стрела“ ООД не е представило справка за налични билети на 01.01.2005 г. Не е спорно, че при голямо количество на налични билети дружеството е закупило допълнително такива. Не е спорно, че инвентаризация не е извършвана, макар и да се твърди, че е налице кражба на кочани с билети.

            От страна на данъчната администрация се твърди, че дружеството не е осъществявало контрол върху тези ценни книжа, същите не са били заведени  и изписани в счетоводството на жалбоподателя, както и, че билетите са продадени, като от тях е реализиран приход, който не е отчетен пред данъчната администрация.

Противно е становището на жалбоподателя, според който е осъществяван надлежен контрол и е налице кражба на билети, а не продажба.

В този смисъл е необходимо да се отбележи следното:

На първо място, трябва да се изясни какво представляват документите под строга отчетност и как се организира тяхното отчитане?

Документи под строга отчетност са кочаните и отделните екземпляри от бланки на документи (бланки на транспортни билети, на лотарийни билети, стикери, сертификати, митнически декларации, застрахователни полици и др.), съхранявани след купуването им от съответното издателство в специален архив (хранилище или друго подходящо място), които не са включени в документооборота на притежаващото ги предприятие (отчетна единица). От финансово-икономическа гледна точка документите под строга отчетност имат съществено важно значение за дейността на отчетната единица и са обект на строг контрол (транспортни фирми, финансови институции, фирми, занимаващи се с хазартна дейност, и др.).

За целите на контрола във връзка с тяхното правилно съхранение и опазване отчитането на тези документи се извършва по извънсчетоводен (оперативен) начин в специални за целта регистри - спомагателни книги, картони или посредством използването на компютърна техника. Отчитането се извършва в натурални измерители по наименование, вид и количество (обикновено в брой) и по материалноотговорни лица. Въпреки че производството и доставката им формират конкретна цена на придобиване, същите бланки не се посочват в отчетните документи по стойност.

Купените и доставени документи под строга отчетност се вписват в горепосочените регистри с пореден номер и дата на получаване в отчетната единица, при възникване на необходимост за предоставянето им в употреба те се отписват от регистрите, като се посочват техният брой и материалноотговорното лице, на което се предоставят срещу подпис.

Счетоводното отчитане на документите под особена отчетност се извършва по следния начин:

1. При получаване на бланките на документи под особена отчетност се съставя счетоводната статия:

Дт с/ка 9180 “Документи под особена отчетност”

Кт с/ка 9998 “ Обща пасивна кореспондираща задбалансова сметка”

2. При предоставяне в употреба на бланките на документи под особена отчетност се съставя статията:

Дт с/ка 9998 “Обща пасивна кореспондираща задбалансова сметка”

Кт с/ка 9180 “Документи под особена отчетност”

Въпросът за конкретната форма и регламент при отчитането на бланките под строга (особена) отчетност е част от вътрешната нормативна уредба в съответната отчетна единица, който се решава от ръководството по предложение на главния счетоводител.

В случая безспорно е установено, че това не е сторено в счетоводството на дружеството жалбоподател. В подкрепа на горното са: - проверката в счетоводството на дружеството; - липсата на справка за наличните билети на 01.01.2005 г.; - обясненията, дадени от съдружниците в дружеството, че билетите са били оставени в един от автобусите, като не е ясен какъв е бил техният брой.

            На второ място, твърди се, че е извършена кражба, не не е извършвана инвентаризация в седалището и адреса на управление на дружеството, където е възможно съхранението на закупени и нереализирани автобусни билети. Това обстоятелство не е спорно. По-горе в настоящото решение се посочи какъв е начинът за установяване на кражба с цел конкретното установяване на липсващите кочани с билети, както и за липсващите от всеки кочан брой билети по номинална стойност. Каза се по-горе, че подобно деяние също се отбелязва счетоводно, но това не е сторено – липсват записвания по счетоводните сметки, от които би могло да се удостовери, че налице е била кражба. В подкрепа на казаното е и факта, че билетите са обявени за откраднати едва през 2011 г., а не през 2007 г., когато дружеството е преустановило дейността си като превозвач.

Съгласно §1, т.10 от ДР на ЗСч, целта на инвентаризацията е установяване към точно определена дата на наличните активи и пасиви, както и съпоставка на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. За целта се завеждат всички счетоводни сметки към датата на проверката, коригират се евентуално сгрешените счетоводни операции и се извършва фактическо преброяване на материалните запаси. За резултатите от инвентаризацията се съставя инвентаризационен опис - сравнителна ведомост, като в него се отразява намереното при инвентаризацията, намереното по счетоводни данни и явяващата се между тях разлика под формата на липси или излишъци. В конкретния случай, от страна на органите по приходите е извършена съпоставка между придобитите ценни книжа от ТД на НАП – Пловдив и „Автотрансснаб“ АД за периода 2005 – 2008 г., извършените преоценки, намалени с отчетените приходи, и с оглед факта, че липсва отразена по счетоводен път информация, касаеща ежедневното отчитане на ценните книжа, предоставени за продажба на МОЛ и съответно за ежедневните постъпления от продажби на билети, инкасирани и отчетени от МОЛ по надлежен ред, органите по приходите са приели, че липсващите билети са били продадени и от тях е реализиран, но не е отчетен приход от продажба на билети за обществен транспорт, респ. не е начислен ДДС. След като жалбоподателят твърди настъпването на положителния факт за наличието на доставка, то именно негова е тежестта за доказване, както на фактическото извършване на доставката, така и стойността й, представляваща данъчна основа. В хода на настоящото производство жалбоподателят не ангажира доказателства за неотчетени продажби на билети, конкретизирани с период и размер. Съдът намира, че от писмените обяснения на представляващия търговското дружество може да се достигне до извод за неотчитани продажби на билети, предвид изричното признаване на този неизгоден за лицето факт. В случая техният конкретен размер е установен от ревизиращия екип по реда на чл.53 ал.2 от ППЗДДС.

Тук е мястото да се отбележи, че настоящият състав на съда не кредитира заключението на вещото лице, тъй като същата третира въпроси несъотносими към основния спор – липсата на счетоводна отчетност на билетите съгласно Наредбата.

На трето място, в хода на извършената проверка и на ревизията са изискани множество документи и писмени обяснения, касаещи именно завеждането на билетите, МОЛ приело същите за съхранение, мястото на съхранение, и пр. други обстоятелства, но от страна на ревизираното дружество не са представени всички изискани документи и обяснения. Каза се по-горе, именно от тези обяснения е потвърден факта за липсата на контрол върху съхранението и предоставянето на билетите, за липсата на МОЛ, както и липсата на обяснение, защо е било необходимо закупуването на допълнителни билети, при положение, че е имало големи количества налични. В този смисъл съдът намира, че изводите на приходната администрация в тази насока са правилни и обосновани.

На следващо място, основателно е възражението на ответника и в насока представените от жалбоподателя договори с общ. Садово от м.11.2008 г. и твърдението му, че именно затова дружеството е продължило да закупува билети.  Няма обяснения от страна на жалбоподателя по отношение прекратяването на договорите само няколко месеца след тяхното подписване – 02.03.2009 г. и защо тогава също не е представена отчетност за това колко билети са закупени и отчетени като продадени в изпълнение на този договор.

Или иначе казано, съдът намира, че действително от страна на „Стрела“ ООД липсва счетоводна отчетност на ценните книги по надлежния ред.  

В този смисъл съдът намира изводите на приходната администрация за наличие на реализирани, но неотчетени приходи от продажба на билети за градски транспорт, за които се дължи ДДС, от страна на „Стрела“ ООД, за правилни и законосъобразни, а жалбата в тази и част за неоснователна.  

По приложението на ЗКПО съдът намира следното:

В съответствие с материалите по делото и материалния закон е извършено преобразуване на финансовия резултат на  жалбоподателя за 2007 г. и 2008 г. с неотчетени приходи от продажби на билети от „Стрела” ООД общо в размер на 863 984.17 лв. Изводите и основанията за преобразуване на приходната администрация са въз основа на данни на ревизираното дружество, като в хода на настоящото производство не са представени доказателства за фактите, че през 2007 г. и 2008 г. са отчетени приходи от продажби на билети.

Според чл.78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели.

Предвид изложеното ревизионния акт в тази му част следва да бъде потвърден, като постановен в съответствие с материалния закон.

На следващо място, според  чл.110 ал.2 от ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Принципът на "Законност", установен в чл.2 ал.1 от ДОПК, изисква при осъществяване на това производство, органите по приходите да действат в рамките на правомощията си, установени от закона, като прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. На следващо място, принципът за "Обективност", възведен в чл.3 от ДОПК, безусловно налага задължението, органите по приходите в производствата по ДОПК да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като административните актове по същия този кодекс, следва да се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса. Най-сетне, принципът на служебното начало, възведен в чл.5 от ДОПК, според който - органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения, без съмнение възлага доказателствената тежест в административното ревизионно производство на органите по приходите. Те са органи на изпълнителната власт, които са снабдени с всички необходими правомощия, упражняването на които позволява събирането на необходимата пълнота от данни /доказателства/ за установяването на законосъобразното, респективно на незаконосъобразното възникване, развитие и осъществяване на данъчните правоотношения. С такива правомощия отделния данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите волеизявления на органите по приходите и да представя поисканите му документи и писмени обяснения. Когато крайният резултат от административното ревизионно производство е неблагоприятен за задълженото лице, поражда се правото той да бъде обжалван пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган. При положение, че резултатът е отново неблагоприятен, за задълженото лице е налице вече право на съдебно обжалване. От гледна точка на съдебния административен процес, упражняването на това право е равнозначно на предявено пред съда искане да бъде разгледан и разрешен конкретен административен спор. В спорното съдебно производство, двете страни - ревизираното лице и административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Как се разпределя доказателствената тежест при това положение между данъчния субект - жалбоподател и административния орган - ответник по жалбата? Отговорът на въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството - каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази последица, страната носи доказателствената тежест. Във връзка с тук обсъждания въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение:

Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата - чл.160 ал.1 от ДОПК, независимо от това, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. След като юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление. Впрочем, нормата на чл.170 ал.1 от АПК /приложима по силата на § 2 от ДР на ДОПК/ изрично посочва това - "Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му".

Както вече бе казано, жалбоподателят не е представил никакви счетоводни документи, нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на административното обжалване, нито в настоящото, които да оборят твърденията на данъчната администрация.

Предвид изхода на спора и претенцията на ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват и същите се констатираха в размер на 8294.75 (осем хиляди двеста деветдесет и четири и 0.75) лв., изчислено съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, Х състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата наСтрела“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Ревизионен акт № 161205586/31.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 358/08.04.2013 г. на Заместник-директора на дирекцияОбжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който е начислен ДДС в размер на 172 833,16 лв., и лихви в размер на 114984,47 лв.; допълнително е установен корпоративен данък за 2007 г. в размер на 66751,30 лв., ведно с прилежащата лихва 37437,11 лв. и е коригирана декларираната данъчна загуба за 2008 г. със 181,67 лв.

ОСЪЖДА Стрела“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,  да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, сумата от 8294.75лв. (осем хиляди двеста деветдесет и четири лева и 0.75 ст.),  представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.

 

                                                          

                                                          

 

 

 

 

 

 

                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: