РЕШЕНИЕ № 135

гр. Пловдив, 16.01.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив, ІІ-ри състав, в открито заседание на двадесет и девети октомври,  2013 г.  в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар Веселина Елкина като разгледа докладваното административно дело № 1299 по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Е.Т.Д. ***, с ЕГН **********, против ревизионен акт № 211205269 от 17.01.2013 г., издаден от Л.Б.Е., главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, поправен с ревизионен акт № Р-1305203 от 18.02.2013 г., и потвърден с решение № 361 от 08.04.2013 г. на зам.-директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, в частта за установения данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г., и прилежащи лихви, както и за допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО в размер на 3 043, 32 лева и 1 633, 09 лева лихви, ДЗПО в размер на 1 261, 43 лева и 638, 60 лева лихви, и ЗО в размер на 1 960, 70 лева и 497, 37 лева лихви. Твърди се, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен. Доколкото ревизията била повторна, жалбоподателят счита, че е нарушен основният принцип да не се влошава положението на обжалващия, тъй като при повторната ревизия са определени и задължения за осигуровки. Жалбоподателят не е съгласен с извода на органите по приходите за наличие на несъответствие на приходите и разходите му и счита, че не са налице основания за определяне на данъчната основа по реда на чл.122 ДОПК. В тази насока били неглижирани писмени доказателства, изцяло опровергаващи констатациите. Според жалбоподателя органите по приходите не са изследвали обективно имущественото му състояние към началната дата на ревизията, като не са взели предвид сумите, постъпили в предприятието на съпруга - едноличен търговец, сумата от 26 000 лева, получена въз основа на анекс към нотариален акт от 08.06.2005 г. и обратно писмо-разписка от 28.02.2006 г., а също така сумата от 75 000 лева, представляващи продажната цена на предприятието на едноличния търговец. Неправилно били определени разходите за живот. Иска се отмяна на ревизионния акт. В СЗ процесуален представител поддържа жалбата. В писмени бележки се излагат съображения в подкрепа на жалбата.

Ответният административен орган чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата. Пре­тендира юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки се излагат съображения в подкрепа на обжалвания акт.

Административен съд  - Пловдив, ІІ състав, намира че жалбата е подадена от заинтересована страна, пряко засегната от ревизионния акт, с който за нея се установяват нови публични задължения, в преклузивния 14-дневен срок от издаване на решението на горестоящия в йерархията на приходната администрация решаващ орган, след проведено задължително оспорване по административен ред, което налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

Ревизията е повторна, след отмяна на първоначално издадения ревизионен акт.  Намиращите се по преписката заповеди за възлагане на ревизия и заповедта за определяне на компетентен орган са издадени от надлежно упълномощени въз основа на заповед № РД-09-1 от 04.01.2010 г. на директора на  ТД Пловдив на НАП длъжностни лица. Извършените процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и относими към спорния въпрос за правилното определяне на публичните задължения на жалбоподателя за ревизираните години. Относно извършеното изменение на обхвата на повторната ревизия съдът намира, че не е налице нарушение на принципа за забрана за влошаване на положението на оспорващия, защото на първо място в резултат на обжалването е бил отменен първоначално издаденият ревизионен акт, който резултат е благоприятен за жалбоподателя, а на второ място, след отмяната на издадения ревизионен акт започва нова ревизия въз основа на нова заповед за възлагане на ревизия, която съгласно чл.113, ал.3 ДОПК може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане, т.е. новата заповед за възлагане ще измени съдържанието на предходната в рамките, определени от чл.113, ал.1 ДОПК, което означава, че може да измени видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски (чл.113, ал.1, т.5 ДОПК), още повече че в настоящия случай това е задължително и необходимо с оглед констатираното от решаващия орган в хода на административното обжалване на първоначално издадения ревизионен акт и задължителните указания, дадени на ревизиращия орган, че нормите на чл.122-124 ДОПК се прилагат и за установяване на задължителни осигурителни вноски и че не е приложил нормата на чл.124а ДОПК. В този смисъл разширяването на обхвата на ревизията чрез включване на нови публични задължения е възможно и допустимо, а в конкретния случай е извършено и в изпълнение на задължителните указания на горестоящия решаващ орган. Въз основа на изложеното съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на оспорения ревизионен акт само на това основание.

Както се посочи ревизията е втора по ред и е във връзка с Решение № 824 от 11.07.2012 г. на Директора на  Дирекция „ОУИ” Пловдив и обхваща периодите 2008 г., 2009 г. и 2010 г. за задълженията на лицето за данък върху дохода по чл.48 от ЗДДФЛ. В хода на ревизията е установено, че лицето е работило по трудов договор с „Болкан секюрити - 99” ЕООД  и „РДД” ЕООД, като през този период е била и в майчинство. При ревизията е установено, че жалбоподателката е семейна и органите по приходите са имали предвид съответните разпоредби на СК. Съпругът й е осъществявал дейност в качеството на едноличен търговец с основната дейност на ЕТ „РДД – Р.Д.” – международен автомобилен транспорт. Изследвани са и доходите и разходите на съпруга – Р.Д., като му е извършена ревизия, приключила с РА № 211205267 от 17.01.2013 г. При ревизията е установено, че за 2008 г. е подадена декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, като са декларирани доходи от дейност като ЕТ  в размер на 3 459, 17 лв. Предприятието едноличен търговец е прехвърлено с договор за покупко - продажба от 18.03.2008 г. на „РДД” ЕООД за 85 000, 00 лв. През 2009 г. лицето е подало декларация за получени доходи от работни заплати с данъчна основа 1 505, 60 лв. През 2009 г. е получена и част от сумата от продажбата на едноличния търговец в размер на 75 000, 00 лв. През 2010 г. лицето е декларирало получени доходи от работни заплати с данъчна основа 8 860, 95 лв. През 2010 г. е получена и останалата част от сумата от продажбата на едноличния търговец в размер на 6 078, 93 лв. През тези периоди лицето има придобито имущество, което е в режим на СИО съгласно приложени НА, описани в ревизионния доклад и акта; жалбоподателката и съпруга й са правили вноски по банкови сметки; покривали са разходите си за издръжка на живот.  При така установените обстоятелства е прието, че са налице предпоставките на чл.122, ал.1, т.7  от ДОПК за определяне на данъчната основа по реда на чл.122, ал.2 от същия кодекс. От страна на органите по приходите е извършена съпоставка на извършените разходи и доказаните приходи на жалбоподателката и съпруга й, за установяване несъответствие между тях, и с оглед прилагането на разпоредбата на чл.123 от ДОПК. Събраните доказателства, показващи притежаваното имущество, парични средства, извършените разходи и т.н. са приложени към акта.  След извършения анализ на относимите обстоятелства от ал.2 на чл.122 на ДОПК и съпоставка на извършените парични разходи с получените средства,  органът по приходите е определил данъчна основа по години. За 2008 г., 2009 г. и 2010 г.  при  анализа  на  получените  парични средства и  изразходваните такива  е установено превишение в следните размери – 155, 87 лв.; 4 768, 53 лв. и 30 276, 12 лв. Определена е данъчна основа равна на това превишение, намалено с определените при ревизията осигурителни вноски, като годишна данъчна основа, равна на сбора от данъчните основи от всички приходоизточници по периоди. Определен  е допълнително дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ със съответните лихви за просрочие, както и са установени допълнително задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО в размер на 3 043, 32 лева и 1 633, 09 лева лихви, ДЗПО в размер на 1 261, 43 лева и 638, 60 лева лихви, и ЗО в размер на 1 960, 70 лева и 497, 37 лева лихви.

В хода на съдебното производство на жалбодателя изрично е указана доказателствената тежест. Разпитан е като свидетел З.Т. и е допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза. В заключението по същата вещото лице е дало вариант на данъчната основа, върху която следва да се определят задълженията на жалбоподателя, ако се приемат за суми с доказан произход 26 000 лева, получени по анекс към нотариален акт от 08.06.2005 г. и обратно писмо-разписка от 28.02.2006 г., и сумата, получена от предприятието на ЕТ „РДД – Р.Д.“, като са определени дължимите данък, осигуровки и лихви за съответните години. Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се установяват нови факти, които да не са били известни при извършване на ревизията и определяне на задълженията на жалбоподателя. Вариантът на вещото лице е условен – ако се приемат за пари с доказан произход цитираните две суми от 26 000 лева и от 75 000 лева, поради което следва да се преценява съобразно установено по делото за тези две суми.

При издаване на оспорения ревизионен акт органът по приходите не е включил тези цитираните две суми в паричния поток. Преценено е, че анексът към нотариалния акт от 08.06.2005 г. е представен едва в хода на предходната ревизия и след приключила проверка, при която от жалбоподателя също са били изискани документи и писмени обяснения за приходите и разходите за 2008 г., че анексът представлява частен документ без достоверна дата, а от друга страна, липсва правна и житейска логика да се продаде недвижимият имот за 5 000 лева и по-късно да се продаде обзавеждане и временна постройка с дървен материал за 26 000 лева. По отношение на парите, получени от предприятието на едноличния търговец, органът по приходите е преценил, че печалбата на едноличния търговец и на „РДД“ ЕООД не представлява реален паричен доход, получен от жалбоподателя, тъй като представлява неразпределена печалба, която би се превърнала в реални пари, ако има редовни осчетоводявания по сметка 501 „Каса“ или друга сметка от група 50, след начисляване и внасяне на дължимите данъци при разпределението на дивиденти. Касовите наличности и разпределените документално като дивиденти през 2011 г. парични суми независимо от изплащането им според органа по приходите са използвани от жалбоподателя през съответните години без да бъде отразено счетоводно тяхното движение.

В хода на съдебното производство освен извършената експертиза единствено е разпитан като свидетел З.Т., който е страна по сделката с НА /л.626-627/ и анекса към този НА. Показанията на този свидетел са изключително неконкретни по отношение посочените парични суми, така например свидетелят единствено заявява, че бил платил парите по-късно, със заем и в брой, но не посочва дори годината на едно такова евентуално плащане, т.е. няма как показанията да се приемат за достоверни, съответно няма как една такава сума да бъде отнесена към която и да е от ревизираните години, съответно да даде отражение върху паричните потоци. В този смисъл показанията на свидетеля не следва да бъдат кредитирани от една страна поради изложеното, а от друга поради изложеното по-долу във връзка с вида и характера на представените документи, съответно времето на тяхното представяне.

С оглед на установеното по време на ревизията и на изложеното по-горе  съдът намира, че жалбоподателят не е доказал по несъмнен начин получаването на тези две парични суми. По отношение на сумата от 26 000 лева следва да се посочи, че за разлика от нотариалния акт анексът и обратното писмо-разписка представляват частни писмени документи без достоверна дата и като такива не се ползват с материална доказателствена сила. Основателно е твърдението на органа по приходите, че същите са съставени за нуждите на настоящата ревизия, тъй като са представени едва в хода на повторната ревизия и след приключила проверка, в хода на която органите по приходите също са изследвали приходите и разходите на жалбоподателя за 2008 г., т.е., още тогава жалбоподателят е имал интерес да представи тези документи, ако те действително са били съставени на 08.06.2005 г. и на 28.02.2006 г. От друга страна, доколкото анексът представлява допълнително съглашение към договор, с което се цели изменение на вече постигнатото съгласие, следва да бъде сключен в същата форма, в която е сключен самият договор, т.е. договорът съставен във формата на нотариален акт следва да бъде изменен с анекс, сключен също във формата на нотариален акт, което в настоящия случай не е направено, поради което съдът намира, че с представеният анекс не може да се постигне целеният правен ефект за допълване на предмета на договора за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт № 175, том ІІ, рег.№ 2401, дело № 326 от 08.06.2005 г. на нотариус с рег.№ 122 по регистъра на Нотариалната камара. Освен това действително крайно нелогично е да се  продаде недвижим имот представляващ земя и сграда за 5 000, 00 лв. и  впоследствие да се прехвърли обзавеждане и временна постройка и дървен материал за пет пъти по висока цена – 26 000, 00 лв. Предвид на това, както и предвид изложеното, че представения анекс е частен документ, който няма достоверна дата, правилно ревизиращите са приели, че произходът на паричните средства в размер на 26 000, лв. не е доказан по безспорен и категоричен начин.

По отношение на сумата от 85 000 лева, уговорена като цена за продажбата на търговското предприятие на ЕТ „РДД – Р.Д.“ по договор от 18.03.2008 г., съдът намира, че представеният разходен касов ордер за сумата от 75 000 лева, получени от „РДД“ ЕООД, сам по себе си не доказва по безспорен начин получаването на сумата, доколкото същият представлява частен документ без достоверна дата, който не се ползва с материална доказателствена сила, като следва да се отбележи и обстоятелството, че същият е представен едва в хода на повторната ревизия. В тази насока съдът намира неоснователни направените възражения, че касовите наличности в ЕТ ”РДД-Р.Д.”, както и сумите разпределени документално като дивиденти през 2011 г., независимо от изплащането им, са използвани от физическото лице през съответните години без да бъде отразено счетоводно това движение.  Печалбата на ЕТ ”РДД-Р.Д.” и на „РДД” ООД не представлява реален паричен доход, получен от Р.Д., тъй като става въпрос за неразпределена печалба и тя би се превърнала в реални парични средства, само в случай че има редовни осчетоводявания по сметка 501 Каса или друга от група 50, както и след начисляването и внасянето на дължимите данъци при разпределение на дивиденти. По силата на чл.51 от ДОПК вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството. В настоящия случай след преценка на всички събрани доказателства в хода на ревизионното производство е установено, че в счетоводствата на ЕТ и дружеството няма доказателства, които да подкрепят твърдението на Р.Д., че е използвал сумите, налични в касите на двете фирми. От друга страна при положение, че е установено, че сумата от 75 000 лева е осчетоводена като налична в касата на едноличния търговец от 30.11.2009 г. до м.08.2010 г. и същата представлява част от сумата 81 078,93 лева, осчетоводена като изплатено участие през м.08.2010 г., следва да се приеме, че правилно не е включена в паричния поток на жалбоподателя сумата от 75 000 лева през м.11.2009 г., доколкото е невъзможно да се получи една и съща сума два пъти.  

Въз основа на изложеното по-горе съдът намира, че не следва да се кредитира заключението на вещото лице при определяне на данъчната основа на жалбоподателя и на задълженията му за ревизираните години, доколкото не се установява по категоричен начин получаването на сумите от 26 000 лева и от 75 000 лева. Липсват доказателства, от които да може да направи обоснован и еднозначен извод в тази насока.

От друга страна доколкото ревизията е по особения ред на чл.122 ДОПК, както органите по приходите, така и вещото лице установяват, че жалбоподателят има превишение на разходите над приходите, т.е., по безспорен начин е установена предпоставката на чл.122, ал.1, т.7 ДОПК – декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Освен обсъдените не са представени други доказателства, които да са оборили констатациите на органите по приходите. Съгласно чл.124, ал.2 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства. В случая жалбоподателят не е провел пълно насрещно доказване на твърденията и доводите си, т.е., констатациите в обжалвания ревизионен акт не са оборени и същите са верни, съответно правилни и обосновани са изводите, изградени на основата на тези констатации.

Напълно необосновано и недоказано е и възражението на жалбоподателя за определения размер на направените разходи за издръжка. При ревизия по чл.122 ДОПК за стойност на направените разходи се приема стойността, посочена в съответния документ, когато такъв съществува. Ако лицето не разполага с документи за извършените разходи за издръжка и техният размер не е установен от органите по приходите, тези разходи се определят съобразно информацията, публикувана от Националния статистически институт в „Бюджети на домакинствата” за съответната година. В случая са изследвани  разходите за издръжка, събрани са съответните документи за направените от домакинството разходи (фактури, разписки, платежни нареждания) и те са изключени от разходите, определени в съответствие с информацията на НСИ, като е взет предвид действително установеният размер.  

С оглед на така установеното в хода на ревизията и в настоящото съдебно производство съдът намира, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен. Както вече се каза, действително се доказва, че в случая е налице обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК – декларираните и получени приходи не съответстват на материалното и имущественото състояние на жалбоподателя. Наличието на това обстоятелство е достатъчно основание за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК, за която важи правилото на чл.124, ал.2 ДОПК, че  в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства, т.е., в тежест на жалбоподателя е да обори фактическите констатации на органите по приходите, което в настоящото съдебно производство не е направено. Затова съдът намира, че данъчната основа за облагане с данък по чл.48 ЗДДФЛ, а с оглед нормата на чл.124а ДОПК тази данъчна основа служи съответно и за установяване на задължителните осигурителни вноски, е определена правилно, съответно  правилно са определени конкретните размери на дължимите данък и задължителни осигурителни вноски по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ, чл.6, ал.8 КСО и чл.40, ал.1, т.2 ЗЗО. Предвид закъснялото разчитане с бюджета и основателността на основните задължения за данък и задължителни осигурителни вноски жалбоподателя дължи и съответни лихви за забава, за чийто размер впрочем не се спори.

Поради изложеното съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на административния орган за заплащане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателя да плати на дирекцията  701, 09 лева  юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, ІІ състав

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Т.Д. ***, с ЕГН **********, против ревизионен акт № 211205269 от 17.01.2013 г., издаден от Л.Б.Е., главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, поправен с ревизионен акт № Р-1305203 от 18.02.2013 г., и потвърден с решение № 361 от 08.04.2013 г. на зам.-директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, в частта за установения данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г., и прилежащи лихви, както и за допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО в размер на 3 043, 32 лева и 1 633, 09 лева лихви, ДЗПО в размер на 1 261, 43 лева и 638, 60 лева лихви, и ЗО в размер на 1 960, 70 лева и 497, 37 лева лихви.

ОСЪЖДА Е.Т.Д. ***, с ЕГН **********, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” град Пловдив при ЦУ на НАП сумата  701, 09 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

                       

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: