РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

    РЕШЕНИЕ

 

 

        № 154

 

 

     гр. Пловдив,  16.01. 2014 год.

 

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и тринадесетата година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря С.С., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МИХАЙЛОВА административно дело № 1303 по описа за 2013 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от  Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба на  Л.Д.Ш., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Г.Н., с посочен в жалбата адрес ***, офис 1 срещу решение № 119 от 03.04.2013г. на Ръководителя на ТП на НОИ – гр.Пловдив, с което е  оставена без уважение жалба­та й срещу разпореждане № О-15-000-00-00581958 от 18.12.2013г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в същото поделение, с което й е отказано отпускането на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване по болничен лист № 2724346, серия А – 2012, за периода 16.09.2012г. – 25.10.2012г.

3. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт, като се претендира неговата отмяна от съда. Твърденията са, че същия е издаден в противоречие с материалния закон, като неправилно с процесните административни актове е отказано отпускане на претендираното обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване, като са налице законоустановените предпоставки по чл.40, ал.1 от КСО за отпускане на такова обезщетение. В тази връзка се поддържа, че осигурителният орган в противоречие с нормата на чл.9, ал.2 от КСО неправилно е приел, че към датата на настъпване на осигурителния риск – 16.09.2012г., Ш. не е внесла дължимите осигурителни вноски, като дължимите вноски са внесени от Ш., което се установява от приложеното към жалбата до Ръководителя на ТП на НОИ платежно нареждане от 06.03.2013г.

В подкрепа на твърденията в жалбата се представят писмени доказателства, а именно два броя платежни нареждания, съответно от 06.03.2013г. и от 10.04.2013г. относно плащане на сумите по дължимите осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване по първото платежно нареждане в размер на 2 0605, 33 лв. и по второто – в размер на 94, 22 лв.

4. Ответникът по жалбата – Директорът на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правни изводи, възприети от органите на  РУ ”СО”  при постановяване на оспорения административен акт. Претендира се присъждане на следващото се юрисконсултско възнаграждение.

 

ІІ. По допустимостта :

5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен  срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За фактите :

6. С обжалваното в настоящото производство решение, Директорът на РУ ”СО” – гр.Плов­див е отхвърлил като неоснователна жалбата на Л.Д.Ш. против разпореждане № О – 15-000-00-00581958 от 18.02.2013г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО при РУ ”СО” - гр. Пловдив, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване за периода от 16.09.2012г. – 25.10.2012г., вкл. по болничен лист се­рия А-2012, № 0576231 2724346.

7. В хода на развилото се административно производство пред  Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО при РУ ”СО” - гр. Пловдив е установено, че на 22.11.2012 г. от страна на осигурителя "НЮ АГРОЕКСПОРТ" ЕООД в ТП на НОИ - гр. Пловдив е представен за изплащане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване болничен лист № 2724346, серия А-2012 г. за  периода 16.09.2012 г. ­25.10.2012г. вкл., издаден на Л.Д.Ш..

Въз основа на проверка на данните, съдържащи се вот информационната система на НОИ относно осигурителния статус на Л.Д.Ш., във връзка с определяне правото и размера на парично обезщетение по болничен лист № 2724346, серия А-2012 г., е установено следното:

В Регистъра на осигурителите, Ш. е заявила начало на дейност от 01.07.2009г. и вид осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и за общо заболяване и майчинство, като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.2 от КСО - собственик на "НЮ АГРОЕКСПОРТ" ЕООД, ЕИК ***.

Няма данни за промяна на вида осигуряването и за прекъсване на дейността след тази дата, и до датата на настъпване на осигурителния риск.

Въз основа на данните от регистър "Приходи", към датата на постановяване на разпореждане № 0­-15-000-00-00581958/18.02.2013г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - гр. Пловдив, липсват осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от 01.01.2011г. до 16.09.2012г. за сметка на самоосигуряващото се лице.

В Регистъра на осигурените лица за 2011г. и 2012 г. е подадена информация с декларация образец № 1. Това според констатираното от органите на ТП на НОИ е сторено преди внасяне на дължимите осигурителните вноски за фондовете на ДОО, което ( оглед регламентираното изискване в чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № H-8/29.12.2005г., за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, декларацията да се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица - не по-късно от 10 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец), е прието за неправомерно, доколкото именно декларирания от лицето осигурителен доход служи за определяне правото и размера на паричното обезщетение, но в случая върху този доход, на основание чл. 5, ал. 2 от КСО не са внесени дължимите осигурителни вноски.

Въз основа на събраните доказателства в хода на административното производство е установено още, че Ш. е заявила по нормативно установения ред  вид на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и за общо заболяване и майчинство, като за процесния период не е прекратила или прекъснала трудовата си дейност, но не е изпълнила нормативноустановеното си задължение да внесе дължимите осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване.

При това положение, и като е прието, че плащането на дължимите осигурителни вноски за риска общо заболяване и майчинство, е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на парично обезщетение, е прието, че Ш. не се счита за осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към датата на настъпване на риска - 16.09.2012 г., поради което и по отношение на същата са изпълнени изискванията на чл.40, ал.1 от КСО и не е възникнало правото на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване по представения болничен лист.

8. При тази фактическа обстановка е издадено и  процесното разпореждане на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО при РУ ”СО” - гр. Пловдив, с което на Ш. е отказано отпускането на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване по чл.40, ал.1 от КСО.

9. Ш. е обжалвала така издаденото разпореждане на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО при РУ ”СО” - гр. Пловдив на основание и в срока по чл.117 от КСО с жалба вх. № К – 2272/06.03.2013г. пред контролния административен орган – Директорът на РУ ”СО” -  Пловдив, като към жалбата е приложена платежно нареждане от 06.03.2013г. във връзка с плащане на дължимите осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване.  

10. По повод на така подадената жалба е издадено и обжалваното в настоящото производство решение на Директорът на РУ ”СО” - гр.Пловдив, който е потвърдил отказът на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО при РУ ”СО” - гр. Пловдив за отпускане на парично обезщетение с мотива, че с оглед въведената от 01.01.2013г. единна сметка за плащане на данъци и осигурителни вноски и новия ред за погасяване на задълженията към бюджета, на физическите и юридическите лица, регламентиран в разпоредбата на чл.169 от ДОПК, така представеното платежно нареждане не може да се приеме като доказателство, което да обоснове отмяната на атакуваното разпореждане, тъй като съгласно данните от регистър "Приходи", само част от внесената сума е разпределена по данъчно - осигурителната сметка, за погасяване на осигурителни вноски по фонд ДОО, а именно сумата от 889,71 лв. за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г., които не са в дължимия за 2011 г. размер от 1073, 52 лв. Наред с това е прието, че   въобще липсват  внесени осигурителни вноски за периода от 01.01.2012г. до датата на настъпване на временна  нетрудоспособност - 16.09.2012 г.

С оглед на тези данни, горестоящият административен орган е формирал решаващият извод, че  Ш. не се счита осигурено лице в смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради което и по отношение на същата не са изпълнени  условията на чл. 40, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал.1 от  КСО, и за нея не е възникнало претендираното право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване от фондовете на ДОО за периода 16.09.2012г. - 25.10.2012 г. вкл. по болничен лист № 2724346, серия А  ­2012г.

11. В хода на съдебното производство е изискана от ТД на НАП – гр.Пловдив и е приобщена към доказателствения материал по делото Справка от данъчно - осигурителната сметка на Л.Д.Ш., досежно декларираните данъчно - осигурителни задължения и извършени плащания за финансовата 2011г. и 2012г. (л.57 - л.59 от делото).

Така, от данните, съдържащи се във въпросната справка относно погасяванията, съгласно чл.169 от ДОПК,  се установява следното:

За финансовата 2011г. от страна на Ш. е подадена декларация образец 6 с вх.№ 160021201699767/26.03.2012г., с която са декларирани задължения  по фонд ДОО : 1073, 52 лв. и по фонд НЗОК : 403, 20 лв.

Няма постъпили плащания към 30.04.2012г.

За финансовата 2012г. от страна на Ш. е подадена декларация обр.6 с вх.№ 160021304512636/26.07.2013г., с която са декларирани задължения по фонд ДОО : 753, 35 лв. и начислена лихва за просрочие 35, 85 лв., вноска 0, 00 лв. По фонд НЗОК : 355,10 лв. и начислена лихва за просрочие 16, 91 лв., вноска 0, 00 лв.

През 2013г. са постъпили суми, както следва : на 06.03.2013г  е постъпила сума в размер на 2 605, 33 лв.

На 10.04.2013г. сума в размер на 94,22 лв.

Сумата в размер на 94, 22 лв. е покрила задължения по декларация образец 6 № 160021201699767/26.03.2012г., разпределението по фондове е както следва :

ДОО в размер на 68, 50, касаеща период 01.01.2011г. – 31.12.2011г. и НЗОК в размер на 25,72 лв., касаеща период 01.01.2011г. – 31.12.2011г.

Сумата от 2 605, 33 лв.е покрила задължения, както следва :

- По  декларация образец 6 № 160021201699767/26.03.2012г. фонд ДОО в размер на 889, 71 лв., касаеща период 01.01.2011г. – 31.12.2011г.

Остатък на задълженията в размер на 115, 31 лв.

- По декларация образец 6 № 160021201699767/26.03.2012г. фонд НЗОК, в  размер на 334,17 лв., касаеща период 01.01.2011г. – 31.12.2011г.Остатък от задължението 43, 31 лв.

- По Годишна данъчна декларация, подадена във връзка с чл.50 от ЗДДФЛ № 1600003010/04.02.2010г. – начисляване на лихви в размер на 313, 91 лв., касаещо период 01.05.2010г. – 06.03.2013г.

- По Годишна данъчна декларация, във връзка с чл.50 от ЗДДФЛ № 1600003010/04.02.2010г. - вземане  по декларация, в размер на 1 067, 54 лв., касаещо период 01.01.2009г. – 31.12.2009г.

 

ІV. За правото :

12. Оспореният административен акт – решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Потвърденото с решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив разпореждане на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО при РУ ”СО” – гр.Пловдив от своя страна е издадено в хода на административно производство по чл.40, ал.3 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащане на обезщетенията и помощите при РУ “СО“ - гр.Пловдив/така заповед № 317/29.10.2012г. на Директора на РУ  “СО“  - гр.Пловдив, л.36 от делото/, в предвидената от закона форма. Не се констатират нарушения на процесуалните правила в хода на развилото се производство и пред този административен орган.

Впрочем, спор по тези обстоятелства и по установените факти, не се формира между страните по делото.

  13. Спорът по делото е от правен характер, и е свързан с наличието на законоустановените предпоставки, съгласно чл.40, ал.1 от КСО за възникване правото на парично обезщетение за временна нетрудоспособност, като се концентрира във въпроса дали жалбоподателката е била осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство към датата на настъпване на осигурителния риск, съответно има ли същата право на отпускане на такова обезщетение по представения болничен лист. Породен е от становището на ответния административен орган, че с оглед невнасянето на дължимите осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване за риска общо заболяване и майчинство, Ш. не се счита за осигурено лице по смисъла, вложен в разпоредбата на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, поради което и за нея не е възникнало правото на парично обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО за временна нетрудоспособност поради общо заболяване по представения болничен лист № 2724346, серия А - 2012.

  Обратно разбира се е становището на жалбоподателката, която поддържа, че е внесла дължимите осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, съгласно представените платежни нареждания от 06.03.2013г. и от 10.04.2013г., поради което и за нея е възникнало правото на парично обезщетение за временна нетрудоспособност по представения болничен лист.

   В случая становището на административния орган е правилно, като се е наложило от правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията в тази насока :   

14. Разрешаването на административноправния спор по същество, налага преди всичко да бъдат съобразени следните нормативни разпоредби :

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна нетрудоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

"Осигурено лице" по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от КСО  самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.

Кръгът на лицата, които следва да се осигуряват за своя сметка е определен с разпоредбите на чл. 4, ал. 3, точки 1, 2 и 4 от КСО,  като съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО това са собствениците или съдружниците в търговски дружества. Тези лица задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт, като по свой избор могат да се осигуряват и за риска общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е регламентиран с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), с променено наименование в сила от 01.01.2010г./, в редакцията й, действаща през процесния период преди изменението й с ДВ, бр. 2/2010г. В разпоредбата на чл.1, ал.3 от наредбата  е предвидено, че видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност.

15. Анализът на въпросните нормативни разпоредби налага да се приеме, че качеството „осигурено лице“ за риска общо заболяване и майчинство, възниква при  кумулативното проявление на следните условия :

- да е подадена декларация по чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ;

- лицето да е започнало упражняването на трудова дейност по чл.4 от КСО от датата на която е декларирало, че ще се осигурява за риска общо заболяване и майчинство;

- да са внесени дължимите осигурителни вноски.

16. От страна на ответника по делото не се оспорва факта, че жалбоподателката е придобила за времето на трудовата си дейност изискуемия се 6 месеца осигурителен стаж по чл.40, ал.1 от КСО, през който е осигурявана и за осигурителен риск общо заболяване и майчинство. Не се оспорва от ответника по делото, като се установява от доказателствата, приобщени към административната преписка и факта, че  Ш. е подала, като самоосигуряващо се лице по чл.4, ал.3, т.2 от КСО – едноличен собственик на „НЮ АГРОЕКСПОРТ“ ЕООД декларация по чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ, с която е  декларирала начало на дейността от 01.07.2009г. и вид осигуряване инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, като няма данни да е настъпила каквато и да е последваща промяна на вида на осигуряването. Няма спор по делото, и от доказателствата по приложената административна преписка се установява и обстоятелството, че  Ш. е започнала упражняването на дейност, като едноличен собственик на търговското дружество съобразно декларираното с декларацията по чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ, считано от 01.07.2009г., като липсват данни да е настъпило последващо преустановяване на дейността, след тази дата, до датата на настъпване на осигурителния риск – 16.09.2012г.

17. Спорът в случая е относно внасянето на дължимите осигурителни вноски за риска общо заболяване и майчинство за фондовете на държавното обществено осигуряване за периода от 01.01.2011г. до датата на настъпване на осигурителния  риск 16.09.2012г., като предпоставка за възникване качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал.1,  т.3 от ДР на КСО за този социален  риск, а оттам и на правото на парично обезщетение за общо заболяване по процесния болничен лист. 

В тази насока, и както вече бе казано, в хода на проведеното административно производство по издаване на процесното разпореждане на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ е установено, въз основа на данните от регистър Приходи“, че към датата на постановяване на разпореждането, Ш. не е внесла дължимите осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване за периода от 01.01.2011г. до датата на настъпване на осигурителния риск на 16.09.2012г., като е подала декларация образец № 1 преди внасянето на дължимите осигурителни вноски (при положение, че същата се подава най - късно 10 дни след внасянето на дължимите осигурителни вноски за съответния месец)  и преди определянето на осигурителния доход по чл.5, ал.2 от КСО, служещ за основание за определяне размера на вноските. С оглед представеното в хода на административното обжалване, платежно нареждане от 06.03.2013г. за внасяне на сумата на осигурителните вноски от страна на Ш., горестоящият административен орган е приел, че при въведената единна сметка за плащане на данъци и осигурителни вноски и регламентирания в разпоредбата на чл.169 от ДОПК (в сила от 01.01.2013г.) ред за погасяване на публичните задължения,  само част от дължимата сума за осигурителни вноски за периода 01.01.2011г. - 31.12.2011г. в размер на 1037, 52 лв. е разпределена за погасяване на осигурителни вноски за фондовете на ДОО, а именно сумата от 889, 71 лв., като за периода от 01.01.2012г. до 16.09.2012г. въобще не са внесени осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване. При това положение, както от страна на осигурителния орган, така и от страна на горестоящия административен орган – ръководителя на ТП на НОИ, е прието, че с оглед невнасянето на дължимите осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, Ш. няма качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО  за риска  общо заболяване и майчинство, и следователно за нея не се е породило правото на парично обезщетение съгласно чл.40, ал.1 от КСО.

В хода на настоящото съдебно производство от страна на жалбоподателката е представено освен въпросното платежно нареждане от 06.03.2013г., също и платежно нареждане от 10.04.2013г. относно плащане на сумите по дължимите осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване.

18. При това положение, следва в случая да се обсъди въпросът относно настъпилия погасителен ефект на извършените плащания, съобразно обсъжданите две платежни нареждания, съответно от 06.03.2013г. и 10.04.2013г. на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, в аспекта на регламентацията, съдържаща се в разпоредбите на чл.169, ал.4 - ал.7 от ДОПК, в сила от 01.01.1013г.

Няма никакъв спор и съмнение между страните по делото, че осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване са публични държавни вземания, съобразно регламентацията на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, които с оглед разпоредбата на чл.163 от ДОПК, се събират по реда на ДОПК. Съответно в разпоредбата на чл.168 от ДОПК са  регламентирани способите за погасяване на  задълженията, като считано от 01.01.2013г. е в сила нов ред за погасяване на публичните вземания, различен от досегашния (така чл.169, ал.4- ал.7 от ДОПК).  В разпоредбата на чл.169, ал.4 от ДОПК е предвидено, че когато длъжникът има няколко публични задължения, установявани от Националната агенция за приходите, които не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, погасява се задължението, на което срокът за плащане изтича най-рано, освен ако в закон не е предвидено друго. Ако срокът за плащане на две или повече публични задължения изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно. Тоест, с оглед регламентацията относно начина на погасяване на публичните вземания (каквито каза се са и осигурителните вноски), в сила от 01.01.2013г., плащането на данъци и осигурителни вноски (с изключение на тези за допълнително задължително пенсионно осигуряване – ДЗПО) става по една единна  банкова сметка, ***, съобразно  последователността на погасяванията по чл.169 от ДОПК.

При това положени, в случая несъмнено ще следва да се съобразят данните, съдържащи се в представената и приобщена към доказателствения материал по делото Справка от ТД на НАП – гр.Пловдив, неоспорена от страните по делото, досежно декларираните от Ш. данъчно - осигурителни задължения и извършени плащания за финансовата 2011г. и 2012г.  (л.57 - л.59 от делото). От данните, съдържащи се в обсъждания документ,  се установява, че дължимите осигурителни вноски за фондовете на ДОО, съобразно подадената декларация образец № 6 за 2011г. са в размер на 1037, 52 лв., като към 30.04.2012г. не са констатирани постъпили плащания. Дължимите осигурителни вноски за фондовете на ДОО, съобразно подадената декларация образец № 6 за 2012г. са в размер на 753, 35 лв., начислената лихва за просрочие е 35, 85 лв., вноска - 0, 00 лв. От данните съдържащи се във въпросния документ се установява още, че през 2013г. от страна на Ш. са постъпили по единната сметка на НАП суми, както следва : на 06.03.2013г. е постъпила сума в размер на 2 605, 33 лв. и на 10.04.2013г. е постъпила сума в размер на 94, 22 лв. Сумата от 94, 2 лв., съобразно разпределението по чл.169 от ДОПК, е послужила за погасяване на задълженията по подадената декларация образец № 6 за 2011г. за фондовете на ДОО в размер на 68, 50 лв. за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г., а сумата от 2 605, 33 лв. е послужила за погасяване на задълженията по подадената декларация образец № 6 за 2011г. за фондовете на ДОО в размер на 889, 71. При това положение, непогасения остатък от задължението за фондовете на ДОО за 2011г., съобразно данните от единната сметка, е 115, 31. лв. Следователно,  налага се изводът, че дължимите осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване от Ш., като самоосигуряващо се лице за 2011г. в размер на 1037, 52 лв. не са внесени в пълен размер – каза се, с оглед регламентацията и реда на погасяване предвиден в чл.169 от ДОПК, след плащането по обсъжданите две платежни нареждания, е останал непогасен остатък от 115, 31 лв., по отношение на който, нито се твърди, нито се установява от данните по делото да е налице плащане, като за процесната 2012г., и по конкретно за периода от 01.01.2012г. до датата на настъпване на осигурителния риск на 16.09.2012г. липсват каквито и да е данни за внасяне на дължимите осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване.

19.Изложеното до тук, съотнесено към конкретиката на настоящия административноправен спор, налага да се приеме, че към  датата на настъпване на осигурителния риск временна нетрудоспособност, жалбоподателката не е внесла дължимите осигурителни вноски за този социален риск за периода 01.01.2011г. до датата на настъпване на риска – 16.09.2012г., поради което и обосновано осигурителните органи са приели, че същата не се счита за осигурено лице за този социален риск по смисъла, вложен в разпоредбата на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, и следователно за същата не се е породило претендираното право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност по чл.40, ал.1 от КСО по представения от нея болничен лист № 2724346, серия А - 2012.

20. Предвид гореизложеното правилно с процесното разпореждане на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО при РУ ”СО” - гр. Пловдив  е отречено претендираното от жалбоподателката право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване по смисъла на чл.40, ал.1 от КСО с мотива, че не е спазено кумулативното условие, предвидено в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, като предпоставка за придобиване на качеството осигурено лице за риска временна нетрудоспособност поради общо заболяване и майчинство, а именно не са внесени дължимите осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване за този социален риск.

21. Крайният извод е, че обжалвания административен акт - решението на Директора на РУ “СО” и потвърденото с него разпореждане на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО при РУ ”СО” - гр. Пловдив  са   постановени при правилно приложение на закона. Те ще следва да бъдат оставени в сила, а жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена

 

V. За разноските:

22. При посочения изход на спора, на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 150 лв.

 

 

 

Мотивиран от горното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

 

 

     Р    Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Д.Ш., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Г.Н., с посочен в жалбата адрес ***, офис 1 срещу решение № 119 от 03.04.2013г. на Ръководителя на ТП на НОИ – гр.Пловдив, с което е  оставена без уважение жалба­та й срещу разпореждане № О-15-000-00-00581958 от 18.12.2013г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в същото поделение, с което й е отказано отпускането на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване по болничен лист № 2724346, серия А – 2012, за периода 16.09.2012г. – 25.10.2012г.

ОСЪЖДА Л.Д.Ш., ЕГН ********** ***, да заплати на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, сумата от 150 лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: