РЕШЕНИЕ № 7

гр. Пловдив, 03.01.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив,  ІІ-ри състав, в открито заседание на трети декември, две хиляди и тринадесета година  в състав:  

             

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар Веселина Елкина. като разгледа административно дело № 1310  по описа на съда за 2013 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на ЕТ “С–3–Ц.К.” - Пловдив  против Заповед № РД – 13-292/ 12.04.2013 г. на Кмета на район „Централен”, с която  е наредено да се изземе терен - общинска собственост, както е описан в заповедта, който се държи без правно основание от ЕТ.  В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на чл.80, ал.1 от ЗОС /вероятно се има предвид чл.65, ал.1 от ЗОС/, като в същото време се твърди, че била нарушена разпоредбата на чл.57, ал.2 от НРПУРОС, тъй като не бил съставен констативен акт. Твърди се още, че органът се  не се произнесъл по всички факти от значение за предпоставките за издаване на административния акт на фактическите обстоятелства на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН /която разпоредба е абсолютно неприложима и което не е необходимо да бъде разяснявано/, респективно на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, и се моли съда да отмени в заповедта. В СЗ процесуален представител поддържа жалбата и претендира адвокатско възнаграждение.

Ответникът чрез процесуален представител оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.   

    Жалбата е подадена в срок  и от лице, имащо право на жалба, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Оплакванията в жалбата са абстрактни и неоснователни, а заповедта е издадена при спазване изискванията на чл.146 от АПК, в това число и по отношение компетентността на органа, за която са представени доказателства.  Не се спори между страните, че изземваната част от имот, както и целият имот са общинска собственост, за което е съставен съответния АЧОС, представен по делото /л.66/. В първото СЗ на жалбодателя е указана доказателствената тежест, а именно че в негова тежест е да установи, че има основание да държи частта от  процесният изземван имот, за който имот не се спори, че е общинска собственост. Доказателства в тази насока не са представени, а представените от жалбодателя са или неотносими поради което няма как да доведат до извод за материална незаконосъобразност на заповедта,  или са в незаверени копия /представените актове за узаконяване/, поради което не представляват годни доказателства по смисъла на ГПК. Последните впрочем, както и опитите на жалбодателя да се снабди с удостоверение за търпимост по § 127, ал.1 ПЗРЗИДЗУТ за обект: „Временен павилион (кафе-аперитив), находящ се в УПИ ІІ-общ. дейности, кв.343 по плана на Трета градска част на град Пловдив, одобрен със заповед № 617 от 21.06.1984 г. на кмета на Община Пловдив, с административен адрес: град *****, т.е. на стопанисвания от жалбодателя строеж/обект, находящ се в процесния имот /такова му е отказано, а жалбата срещу отказа е отхвърлена с влязло в сила решение

по административно дело № 1778 по описа на Административен съд – Пловдив  за 2013 г./ показват, че се касае за строеж, а не за преместваемо съоръжение, поради което оплакването, че следвало да се приложи НРПОТДОДЕГОТОП също е неоснователно, отделно от това следва да се посочи, че от една страна се касае за различни административни производства и преценка на органа е кое от тях да избере, а от друга страна евентуалното премахване на строежа/обекта няма да доведе до целените от органа последици, а именно установяване на пълната фактическа власт върху процесния имот. Неоснователно е и оплакването, че съставения констативен протокол нямал характеристиките на констативен акт по смисъла на чл.80 от местната НРПУРОИ, тъй като същият съдържа необходимите и достатъчно  реквизити, за да се пристъпи към изземване по чл.65 от ЗОС, последното впрочем е и изрично посочено в акта. По повод твърденията на жалбоподателя, основаващи се на чл.120 ал.4 от ППЗТСУ, съдът намира за нужно да посочи, че същите са неоснователни, тъй като въпросната норма е изчерпала правното си действие с отмяната на ЗТСУ и ППЗТСУ, като в същото време по делото не са представени доказателства /въпреки изричните указания на съда по разпределението на доказателствената тежест/ за налични приключили с влязъл в сила акт /учредено право на строеж/ по реда на § 50а от ЗТСУ и § 17 от ЗУТ. Най-накрая жалбодателят твърди, че има основание да държи имота, като в тази връзка представя и се позовава на Заповед №ОА-464/ 03.04.2002 г. на Кмета на Община Пловдив, с която му били продадени идеални части от процесния имот. Въпросната заповед обаче е обявена за нищожна с Решение от 31.12.2003 г. по адм.д.№1019/ 2002 г. на Пловдивският окръжен съд, оставено в сила с  Решение № 9358/ 15.11.2004 г. по адм.дело  7562/ 2004 г. на ВАС, поради което обсъждането и на тази заповед е безпредметно.

Предвид изложеното жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. При този изход на делото следва да бъде осъден жалбодателя да заплати на Община Пловдив своевременно поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

 Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ “С–3–Ц.К.” - Пловдив  против Заповед № РД – 13-29/ 12.04.2013 г. на Кмета на район „Централен”.

ОСЪЖДА  ЕТ “С–3–Ц.К.” – Пловдив да заплати на  район „Централен” при Община Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                          

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: