РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 244

 

гр. Пловдив, 23 януари 2014 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и тринадесета в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 1325 по описа за 2013 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от  Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба на А.Г.С., с ЕГН********** ***, срещу Решение № 84/01.04.2013 г., издадено от Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № МП-16983/04.03.2013 г., подадена от А.Г.С., против Разпореждане № **********/24.01.2013 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ - гр. Пловдив.

С жалбата пред съда е поискано да бъде отменено процесното Решение № 84/01.04.2013 г., на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, потвърждаващо Разпореждане № **********/24.01.2013 г. на Ръководителя на ПО при РУСО Пловдив за изменение на ЛПОСВ, а също така и Разпореждане № **********/26.01.2012 г. на Ръководителя на ПО при РУСО Пловдив за изменение на ЛПОСВ, Разпореждане № **********/01.07.2009 г. за индексацията на ЛПОСВ, Разпореждане № **********/01.04.2009 г. за актуализация на ЛПОСВ и на Разпореждане № **********/25.02.2009 г. за отпускане на ЛПОСВ от 01.09.2008 г. Наред с това е поискано: да бъде възстановена отказаната лична пенсия за ОСВ на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО считано от 01.12.2007 г. съобразно данните за внесен осигурителен доход по чл. 5, ал. 4 КСО към 01.12.2007 г.; на основание чл. 114, ал. 2 КСО добросъвестно получените суми по пенсионни плащания за периода 01.12.2007 г. - 31.08.2008 г. в размер на 3508,28 лева да бъдат върнати; да бъдат възстановени незаконно внесените осигурителни вноски за периода от 01.12.2007 г. до 31.08.2008 г. в размер на 1789,18 лева. В хода по същество, във връзка с изброените по-горе разпореждания жалбоподателят изрично заявява, че иска отмяна единствено на Решение № 84/01.04.2013 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и на Разпореждане № **********/24.01.2013 г. на Ръководителя на ПО при РУСО Пловдив за изменение на ЛПОСВ, а останалите разпореждания, изброени в края на жалбата му, е посочил само за сведение.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта :

4. Жалбата срещу Решение № 84/01.04.2013 г., на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, потвърждаващо Разпореждане № **********/24.01.2013 г. на Ръководителя на ПО при РУСО Пловдив за изменение на ЛПОСВ, е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

5. Само за пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че исканията на жалбоподателя, некасаещи процесното Решение № 84/01.04.2013 г. и Разпореждане № **********/24.01.2013 г., (подробно описани в т. 2 от настоящото съдебно решение, а именно да бъде възстановена отказаната лична пенсия за ОСВ на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО считано от 01.12.2007 г. съобразно данните за внесен осигурителен доход по чл. 5, ал. 4 КСО към 01.12.2007 г.; на основание чл. 114, ал. 2 КСО добросъвестно получените суми по пенсионни плащания за периода 01.12.2007 г. - 31.08.2008 г. в размер на 3508,28 лева да бъдат върнати; да бъдат възстановени незаконно внесените осигурителни вноски за периода от 01.12.2007 г. до 31.08.2008 г. в размер на 1789,18 лв.), са заявени още в хода на административното обжалване, съответно Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив ги е обсъдил в издаденото от него Решение № 84/01.04.2013 г. и като краен резултат е отхвърлил жалбата на С.. При това положение и доколкото предмет на съдебен контрол в настоящото съдебноадминистративно производството е именно Решението на ръководителя на съответното ТП на НОИ съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО, коментираните искания ще бъдат обсъдени при преценката за законосъобразност на Решение № 84/01.04.2013 г., на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив. В конкретния случая следва да бъде съобразено й обстоятелството, че ответният административен орган не разполага с правомощия при недопустимост на жабата да остави същата без разглеждане и да прекрати производството.

ІІІ. За фактите :

6. В хода на административната процедура по отпускане, изменение, осъвременяване, спиране и възобновяване на личната пенсия на С. за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), след поредица от постановени административни актове и съдебни решения, се стига до постановяване на Разпореждане № **********/24.01.2013 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив. Със същото, личната пенсия на С. за ОСВ е изменена, считано от 07.01.20013 г., като осигурителният стаж от III категория труд е променен от 11 г. 09 м. 24 дни на 12 г. 00 м. 26 дни, съответно общият осигурителен стаж приравнен към III категория труд е променен от 43 г. 10 м. и 22 дни на 44 г. 01 м. и 24 дни, в резултат на което пенсията за ОСВ на жалбоподателя е променена от 312,74 лв. на 314,50 лв.

7. Така постановеното разпореждане е обжалвано от С. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 84/01.04.2013 г., го е потвърдил. За да постанови този резултат, Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е приел следното от фактическа и правна страна:

С разпореждане № **********/25.02.2009 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при  ТП на НОИ - гр. Пловдив е отпусната лична пенсия за ОСВ на А.Г.С., считано от 01.09.12008 г. на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Зачетеният осигурителен стаж е положен за времето от 23.09.1970 г. до 31.08.2008 г., както следва: от 2-ра категория труд 25 г. 07 м. 28 дни, от 3-та категория труд 11 г. 08 м. 21 дни. На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към 3-та категория труд – 43 г. 09 м. 19 дни. Цитираното разпореждане е стабилен административен акт.

Със заявление вх. № МП-4887/23.01.2012 г. С. е направил искане за изменение на личната пенсия за ОСВ на основание чл. 21, ал. 1 от НПОС за зачитане на допълнителен осигурителен стаж положен след пенсионирането на основание чл. 5, ал. 4 от КСО.

С разпореждане № **********/26.01.2012 г. е изменена личната пенсия за ОСВ от 23.01.2012 г. – датата на заявлението по чл. 21, ал. 1 от НПОС, като към зачетения по влязлото в сила разпореждане № **********/25.02.2009 г. се прибавят 01 м. и 03 дни допълнителен осигурителен стаж от 3-та категория труд, положен след пенсионирането. Така зачетеният на лицето стаж е, както следва: от 3-та категория труд 11 г. 09 м. 24 дни и от 2-ра категория 25 г. 07 м. 28 дни. На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към 3-та категория труд – 43 г. 10 м. 22 дни. Разпореждане № **********/26.01.2012 г. също е стабилен административен акт.

Със заявление вх. № МП-1319/07.01.2013 г. С. е направил искане за изменение на личната пенсия за ОСВ на основание чл. 21, ал. 1 от НПОС за зачитане на допълнителен осигурителен стаж, положен след пенсионирането за 2012 г. на основание чл. 5, ал. 4 от КСО.

В Регистъра на осигурените лица за 2012 г. са установени налични данни за осигурителен стаж, положен от С. в “Орион Секюрити – 1” за времето от 01.01.2012 г. до 28.02.2012 г. и в “Променергомонтаж” от 08.06.2012 г. до 25.07.2012 г. Осигурителният стаж за м. януари е положен при непълно работно време – 4 ч. при законоустановено работно време – 08 ч.

Общият осигурителен стаж положен в “Орион Секюрити – 1” изчислен по условията на чл. 38, ал. 3, т. 2 от НПОС за м. януари 2012 г. и по реда на чл. 38, ал. 3, т. 1 за м. февруари 2012 г. е 01 м. 14 дни. Осигурителният стаж на С. в “Променергомонтаж” е 01 м. и 08 дни. Зачетената обща продължителност на стажа на С. по заявление вх. № МП-1319/07.01.2013 г. е 03 м. 02 дни.

Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е констатирал, че с атакуваното разпореждане № **********/24.01.2013 г. личната пенсия за ОСВ е изменена от 07.01.2013 г. – датата на заявлението по чл. 21, ал. 1 от НПОС, като към зачетения по влязлото в сила разпореждане № **********/26.01.2012 г. стаж е прибавен 03 м. 02 дни допълнителен осигурителен стаж от 3-та категория труд, положен след изменението на пенсията от 23.01.2012 г. При това положение е прието, че така зачетеният на лицето стаж е, както следва: от 3-та категория труд 12 г. 00 м. 26 дни и от 2-ра категория 25 г. 07 м. 28 дни. На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към 3-та категория труд – 44 г. 01 м. 24 дни.

Относно претенцията на жалбоподателя за отпускане на пенсията му от 01.12.2007 г., а не от 01.09.2008 г. изрично е посочено в решението, че въпросът за началната дата на отпускане на личната пенсия за, е решен със стабилни административни актове, а към жалбата не са представени нови писмени доказателства, даващи основание за преразглеждане на същите.

Въз основа на изложеното ответният административен орган е постановил оспореното в настоящото производството решение № 84/01.04.2013 г.

ІV. За правото :

8. Разрешаването на настоящия административноправен спор, налага да се съобрази следното:

Според редакцията на чл. 21, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 1.01.2012 г.), преизчисляване на пенсията по реда на чл. 102 КСО за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането, се извършва по заявление на пенсионера не повече от веднъж в една календарна година, като новият размер на пенсията се определя от датата на заявлението по реда на чл. 70, ал. 1 КСО – за пенсиите за осигурителен стаж и възраст. При представяне и на осигурителен доход за стажа, придобит след пенсионирането, пенсията се преизчислява, ако това е по-благоприятно за лицето.  Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70 КСО, съответно по чл. 75 - 77 и чл. 79 КСО, за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането (чл. 21, ал. 2 от НПОС).

В чл. 102, ал. 1 от КСО (ред. ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 1.01.2002 г.)  лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, могат да поискат преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 - 77, за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането.

За пълнота е необходимо да се изясни смисъла на понятията  “…преизчисляване на пенсията…” Фактическият състав по чл. 102 от КСО не предполага отпускане на “нова пенсия” – такава, която не е получавана до този момент от правоимащото лице, а определяне на “нов размер” на отпуснатата и получавана от лицето пенсия, при наличието на вече установен осигурителен стаж и доход, както до датата, в конкретния случай на отпускане на ПОСВ, така и след нея. Обстоятелството, че новият размер на получаваната вече пенсия се определя по реда и механизма, по който се определя размера на пенсия, която се отпуска за пръв път, не е основание да се приеме, че в производството по реда на чл. 102 КСО е възможна промяна на установените преди това, с влезли в сила разпореждания на Ръководителя на “ПО” в съответното ТП на НОИ, размери както на осигурителен стаж до датата на отпускане на ПОСВ и осигурителен стаж след тази дата, така и на размера на  осигурителния доход. Следователно, под “преизчисляване на пенсията” трябва да се разбира възможността и условията, при които може да се иска изчисление на нова размер (на вече отпуснатата пенсия) от "нова база". Ясно е, че при определянето на конкретния нов размер, следва да се съобразят всички факти, които законът релевира при определяне на базата спрямо която, пенсията следва да бъде изчислена. Казано с други думи, при преизчисляването на пенсията, следва да се вземе предвид съответно “нова база” за нейното изчисляване, включваща всички параметри посочени в чл. 75 - 77 от КСО, а не “базата”, въз основа на която е изчислена отпуснатата вече пенсия, като спрямо нея се отнесе само допълнително придобития осигурителен стаж и осигурителен доход.

9. В контекста на изложеното до тук, следва да се отбележи, че Ръководителят на “ПО” при ТП на НОИ гр. Пловдив е бил сезиран именно с искане за преизчисляване на вече отпусната на лицето пенсия за ОСВ. Въз основа на придобития от С. осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, и по-точно след последното преизчислявана на отпуснатата му вече пенсия (с Разпореждане 26.01.2012 г.), същата е преизчислена по реда на чл. 75 -77 от КСО като по-благоприятна за лицето при съобразяване на средномесечния осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първо отпускане на пенсия.

Установени са в Регистъра на осигурените лица за 2012 г. налични данни за осигурителен стаж, положен от С. в “Орион Секюрити – 1” за времето от 01.01.2012 г. до 28.02.2012 г. и в “Променергомонтаж” от 08.06.2012 г. до 25.07.2012 г., който за м. януари е положен при непълно работно време – 4 часа.

При това положение, правилно по заявление вх. № МП-1319/07.01.2013 г. общият осигурителен стаж положен от С. в “Орион Секюрити – 1” и в “Променергомонтаж”  е изчислен в размер 03 м. и 02 дни при условията на чл. 38, ал. 3, т. 2 от НПОС за м. януари 2012 г. и по реда на чл. 38, ал. 3, т. 1 от Наредбата за м. февруари, м. юни и м. юли 2012 г.

Ето защо законосъобразно към зачетения по влязлото в сила Разпореждане **********/26.01.2012 г. стаж е прибавен 03 м. и 02 дни допълнителен осигурителен стаж от 3-та категория труд, положен след изменението на пенсията от 23.01.2012 г., в резултат на което е променен и общия осигурителен стаж на жалбоподателя от 43 г. 10 м. и 22 дни на 44 г. 01 м. 24 дни.

10. Тук следва да се посочи, че доколкото жалбоподателят не е сезирал Ръководителя на “ПО” при ТП на НОИ гр. Пловдив с искане за изменение на влязло в сила разпореждане по реда на чл. 99 КСО, а с искане за преизчисляване на пенсия чрез подаване на заявление по чл. 21, ал. 1 от НПОС (видно от съдържанието на самото заявление), административният орган законосъобразно е провел производство по реда на чл. 102 КСО и е преизчислил новия размер на пенсията на жалбоподателя съобразно представените доказателства. Искане за изменение на влезли в сила разпореждания по реда на чл. 99 КСО С. е направил за пръв път с жалбата си пред горестоящия административен орган и понастоящем поддържа пред съда. На практика така формулираното искане е такова, иницииращо производство по реда на чл. 99 КСО, различно от проведеното в настоящия случай (по чл. 102 КСО), като органът, към който следва да бъде отправено, е съответното длъжностно лице посочено в чл. 98, ал. 1 КСО.

11. В тази връзка е необходимо да се посочи още следното:

Последователно прокаран, както в действащото, така и в отмененото пенсионно законодателство е принципът, че правото на пенсия следва да бъде реализирано от лицето, което го е придобило, по най-благоприятния за него начин. Конкретно проявление на този принцип се констатира в разпоредбите на чл. 98, ал. 1 и чл. 99, ал. 1 от КСО. Според цитираните текстове, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на съответното длъжностно лице (чл. 98, ал. 1, т. 1 и 2 КСО) при Националния осигурителен институт, като същият този орган може да измени или отмени издаденото от него влязло в сила разпореждане при проявлението на някоя от хипотезите, лимитивно посочени в чл. 99, ал. 1, т. 1 до т. 6 включително от КСО. Няма съмнение, че разпореждането за отпускане /съответно изменение, отказване/ на пенсия е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. То създава права и респективно засяга права и законоустановени интереси на правния субект, който е негов адресат. Необжалването на това разпореждане или съответно отхвърлянето на жалбата срещу му с влязъл в сила съдебен акт има за последица неговото стабилизиране. Влизането в сила на административния акт означава изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на административния орган с властническо волеизявление да въздейства върху разрешения вече с акта въпрос. Именно окончателното и непререшимо уреждане на този въпрос осигурява формалната законна сила на индивидуалния административен акт, какъвто каза се е и разпореждането за отпускане, изменение, отказване на пенсия. По този начин на неговия адресат се гарантира осъществимост на разрешения материалноправен проблем така, както е установено в акта. Законодателят обаче, отчитайки така установените в административното ни право положения, е предвидил в специалния КСО компетентността, постановилият разпореждането административен орган да може сам да го отмени или измени след като то е вече влезнало в сила, когато се установи проявлението на някой от фактите и обстоятелствата предвидени в чл. 99, ал. 1 от КСО. По този начин именно е осигурена възможността, правото на пенсия да бъде реализирано от лицето, което го е придобило по най-благоприятния за него начин. Заради това, нему е предоставена последващата възможност, да депозира нови писмени доказателства, които рефлектират върху пораждането на право на пенсия и респективно върху определяне на нейния конкретен размер, като това пък поражда компетентността и задължението за административния орган постановил отпускане на пенсия или съответно отказал това, да отмени или измени акта си, като постанови отпускане на съответната пенсия, респективно определи нов размер на отпуснатата вече.

12. Ето защо, искането на жалбоподателя за изменение на влезли в сила разпореждания по реда на чл. 99 КСО, не може да бъде разгледано по реда за преизчисляване на пенсия предвиден в чл. 102 КСО. Такова искане, както вече бе казано, би могло да бъде разгледано и разрешено в производство по реда на чл. 99 от кодекса, за което лицето следва да отправи нарочно искане, подкрепено с доказателства установяващи проявлението на някоя от хипотезите посочени в чл. 99, ал. 1, т. 1 до т. 6 включително от КСО. В тази връзка следва да се добави, че изменение на влязло в сила разпореждане по чл. 98 от кодекса извършено по реда на чл. 99 КСО и увеличаването на размера на получаваната пенсия, посредством преизчисляването на нейния размер по реда на чл. 102, са правни последици, които възникват от проявлението на два различни и несвързани помежду си по никакъв начин фактически състава. При това положение възраженията на жалбоподателя се явяват неоснователни.

13. Относно останалите искания на жалбоподателя, подробно описани в т. 2 от настоящото съдебно решение, следва да се посочи, че Съдът, не може да преразглежда спорни въпроси, разрешени с влезли в сила съдебни решения, каквито са: Решение № 1487/16.11.2009 г., постановено по адм. дело № 1199/2009 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на С. против Решение № 212/17.07.2008 г. на Директора на РУСО гр. Пловдив, отменящо Разпореждане № **********/02.04.2008 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при РУСО гр. Пловдив за отпускане на ЛПОСВ считано от 01.12.2007 г., като с решението е отказано отпускането на поисканата лична пенсия, а преписката е върната на ръководителя на отдел „Пенсии“ за издаване на разпореждане за събиране на изплатени без правно основание пенсии; Решение № 1469/5.11.2010 г., постановено по адм. дело № 1923/2008 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на С. против Решение № 268/05.09.2008 г. на директора на РУСО гр. Пловдив, потвърждаващо Разпореждане № **********/30.07.2008 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при РУСО гр. Пловдив за връщане на неправилно изплатена пенсия в размер на 3376,59 лв., от които главница за периода 1.12.2007 г. - 31.07.2008 г. в размер на 2807,87 лв. и лихва по чл. 113 КСО - 568,72 лв. Както вече бе казано, тези спорове са разрешени с влезли в сила съдебни решения и в настоящето производство същите не могат да бъдат пререшени (така Решение № 16413/19.12.2012 г. постановено по адм.дело № 10702 по описа за 2012 г. на ВАС).

13. Изложеното до тук налага да се приеме, че оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство развило се на основание чл. 102 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на ПО в ТП на НОИ.

Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ по отношение на преизчисляване на отпуснатата на С. пенсия за инвалидност поради общо заболяване са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния такъв.

14. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорения административен акт. При това положение жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

V. За разноските:

15. При посочения изход на спора, на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатират в размер на 100 лв. /сто лева/, изчислени съгласно чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

Р    Е    Ш   И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.С., с ЕГН **********,***, срещу Решение № 84/01.04.2013 г., издадено от Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № МП-16983/04.03.2013 г., подадена от А.Г.С., против Разпореждане № **********/24.01.2013 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ - гр. Пловдив.

ОСЪЖДА А.Г.С., с ЕГН**********,***, да заплати на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: