Р Е Ш Е Н И Е

 

№240

 

гр. Пловдив, 23 януари 2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд- Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито заседание на тридесети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря Т.К. и прокурора БОРИС МЕНДЕВ като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 1331 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Г.Х.М., ЕГН **********, чрез адв. И.М. срещу Ревизионен акт (РА) № 091204549 от 17.12.2012г., издаден от Н.С.Ч.- гл. инспектор по приходите в Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП), гр. Пловдив, ИРМ –Кърджали, потвърден в обжалваната част с Решение № 337 от 03.04.2013г. на Зам. директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” (сега „Обжалване и данъчно-осигурителна практика), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който му е начислен ДДС в размер на 7498 лв. и прилежащи лихви 5410,06 лв. В жалбата са изложени доводи против обжалвания административен акт, които се свеждат до искане да се обяви за нищожен РА, както и претенция за неправилно прилагане на материалния закон и оттук грешни изводи за дължимост на определеното задължение за данък. В съдебно заседание пълномощникът на оспорващия поддържа жалбата и претендира отмяна изцяло на обжалвания акт поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика ”, гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да я отхвърли. При постановяване на целения резултат, претендира присъждане на следващото се юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият прокурор от Окръжна прокуратура-Пловдив предлага жалбата да се остави без уважение като неоснователна. 

Административен съд – Пловдив, осемнадесети състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Ревизията на жалбоподателя е започнала със Заповед за възлагане на ревизия № 1202271 от 24.04.2012г. (лист 59) издадена от П.д.с.- началник сектор дирекция „Контрол“ при ТД на НАП- Пловдив с обхват прилагане на ЗОДФЛ/отм./ за периода 01.01.2006г. до 31.12.2006г. и ЗДДФЛ за периода 01.01.2007г. – 31.12.2009г., задължения по ЗОВ за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2009г. и данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2006г. до 31.12.2007г. и са определени за ревизиращи органи- Н.С.Ч. и П.д.с.- инспектори по приходите. Срокът на ревизията е бил продължен със ЗВР № 1204050/20.08.2012г., издадена от А.Н.Б.- гл.инспектор по приходите при ТД на НАП и ЗВР № 1204549/20.09.2012г. издадена от П.д.с.- началник сектор дирекция „Контрол“ при ТД на НАП- Пловдив. Ревизионният доклад (РД) с № 1204549 (л. 276) е бил изготвен на 05.11.2012г. и връчен на съпругата на ревизираното лице на 19.11.2012г., съгласно разпоредбата на чл.117, ал.4 от ДОПК. Ревизираното лице е направило възражение по РД с вх..№ Рев 495 от 03.12.2012г. Със Заповед № К 1204549 от 08.11.2012г. (л.422) на органа, възложил ревизията, е определен компетентният орган по приходите, който да издаде ревизионен акт, а именно – Н.С.Ч. – ст. инспектор по приходите. Ревизионен акт № 091204549/17.12.12г. (л.424), предмет на настоящето производство е връчен на съпругата на ревизираното лице на 18.01.2013г. При така установената фактическа обстановка, съдът намира ревизионното производство да е извършено от компетентни за целта органи и при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила. Искането за обявяване на РА за нищожен е неоснователно. По делото са налице заповед № РД-09-1/04.01.2010г. на директора на ТД на НАП-Пловдив, с която на основание чл. 11, ал.1, т.1 и т.4 от ЗНАП са определени длъжностните лица, които да издават заповеди за възлагане на ревизионни производства. Неразделна част от тази заповед са приложение № 1 и № 2. В точка 6 са посочени длъжностните лица, заемащи длъжността – Началник Сектор „Ревизии“, а поименно П.д.с. е посочен в т. 4 от Приложение № 1. В Приложение № 2 към обсъжданата заповед са определени органите по приходите в офисите към ТД на НАП-Пловдив, които ще заместват началниците на сектори „Ревизии“ при издавена на ЗВР. В него е посочено лицето А.Н.Б.- главен инспектор по приходите. За доказване на настъпило събитие, пораждащо заместване на началник сектор „Ревизии“ е приета по делото и заповед № 344 23/20.07.2012г. на директор на ТД на НАП-Пловдив, с която е наредено, че във връзка с отсъствието на П.д.с. – началник сектор „Ревизии“- ИРМ-Кърджали длъжността да се изпълнява от А.Н.Б. за срок от 06.08.2012г. до 03.09.2012г.  включително. ЗВР № 1204050, издадена от А.Н.Б. е с дата 20.08.2012г., т.е. в разрешения времеви отрязък. Всичко изложено дотук налага извода, че ревизията е възложена от материално компетентни органи. 

В рамките на ревизионното производство е установено следното:

С обжалваната част на РА е начислен ДДС за данъчен период м.12.2006г.

Органът по приходите при ИРМ - Кърджали е установил, че горепосоченото лице е извършило строителство по стопански начин на жилищна сграда с търговски обекти, находяща се в УПИ /парцел/ ХІІІ-5728, кв.128 по плана на гр.Кърджали, кв. „Възрожденци”. В последствие през периода от 28.11.2005г. до 29.12.2009г. са извършени продажби на недвижими имоти от тази сграда, за което са били издадени 14 бр. нотариални актове, както и дарение на един обект съгласно НА №37/04.11.2005г.

По време на ревизията е определен реализираният от Г.Х.М. и като ЕТ „ГЕНЪЛ – Г.М.” с Булстат ** за съответните периоди на 2005г., 2006г., 2007г., 2008г. и 2009г. приход, който формира облагаем по смисъла на ЗДДС оборот за задължителна регистрация на лицето. Взето е предвид обстоятелството, че Г.Х.М. е в съпружески отношения с Е.Г.М., поради което придобитите от тях по време на брака вещи и права върху вещи са в режим на съпружеска имуществена общност, като за всяко лице е определена данъчна основа за облагане равна на ½ от размера на прихода по повод извършените продажби на съответните недвижими имоти. 

Органът по приходи е установил, че към 31.08.2006г. жалбоподателят е реализирал облагаем оборот по смисъла на чл.108, ал.2 от ЗДДС /отм./ в размер на 56 072.50лв. и същият е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС най-късно до 14.09.2006г. включително. Такова заявление не е подавано. Прието при ревизията е, че за извършените от М. доставки на недвижими имоти към 30.11.2006г. не се следва ДДС поради изтекъл пет годишен давностен срок. През цялата 2007г. задълженото лице не е било изпълнител на облагаеми по смисъла на ЗДДС доставки, поради което е установено, че към 30.11.2007г. и след тази дата за Г.Х.  М. не са налице основания за задължителна регистрация по ЗДДС.

Изведена е констатацията, че ревизираното лице дължи единствено за периода м.12.2006г. ДДС в размер на 7 498.00лв. Последният е изчислен по формулата на чл.53, ал.1 от ППЗДДС върху определената данъчна основа от 37 490.00лв., представляваща ½ част от стойността на всички извършени през м.12.2006г. продажби на недвижими имоти /3бр. апартамента и 2бр. гаража/, прехвърлянето на собствеността върху които е документирано с Нотариални актове № 52/07.12.2006г./л.492/, НА № 79/08.12.2006г./л.489/ и НА № 82/08.12.2006г./л.490/. 

Данъчната основа е определена по реда на чл.30, ал.1 от ЗДДС /отм./, като е извършено сравнение между следните стойности:    договорената сума между страните – чл.29, ал.1 от ЗДДС /отм./;  данъчна основа, представляваща себестойността на съответните обекти по смисъла на ЗСч. - чл.29, ал.5 от ЗДДС /отм./ и данъчната основа, определена по реда на чл.46 от ЗМДТ.

Ревизиращият екип е приел най-високата от тях, която в случай се явява - договорената между страните сума. С оглед факта, че продадените недвижими имоти са в режим на СИО данъчната основа на извършените през м.12.2006г. от Г.Х.М. продажби на въпросните недвижими имоти е приета като ½ от въпросната сума. Общата стойност на коментираните недвижими имоти е установена на 74 980лв., като частта за жалбоподателя възлиза на 37 490лв. Именно тази сума е приета за данъчна основа за облагане с ДДС и дължимият данък е определен в размер на 7 498.00лв. /37 490.00лв. х 20%/. На основание чл.132, ал.2 от ЗДДС /отм./ по повод извършените от задълженото лице облагаеми доставки за м.12.2006г. органът по приходите е начислил дължим косвен данък в горния размер, ведно с прилежаща лихва от 5 410.06лв. 

По искане на жалбоподателя беше допусната по делото извършване на съдебно-счетоводна експертиза, която в основно и допълнително заключение отговори на поставените въпроси. Вещото лице П. е установил, че ЕТ“Генъл-Г.М.“ е бил регистриран по ЗДДС първоначално на 16.03.2004г. и е дерегистриран на 20.04.2006г. За данъчни периоди м. 09.2005г.; м. 10.2005г.;м.12.2005г. и м. 04.2006г. са подавани СД. Продажбите описани в стр. 131 от РД са декларирани от едноличния търговец, начислен е ДДС и е разчетен с бюджета. Проследен е оборотът на търговеца за периода от м.09.2005г. до м.01.2007г. На следващо място експертът заключава, че облагаемият оборот на Г.М./без сделките като ЕТ/ е достигнал 50000лв. през м. 11.2006г.Вещото лице е получило данъчна основа за М. в размер на 31241,67лв. и е определил дължим ДДС в размер на 6248,33лв. и лихва в размер на 4508,27лв. съдът кредитира заключенията по ССЕ като изготвени професионално и отговарящи на задачите, за които е била допусната експертизата.

Тази фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана по делото от събраните доказателства и въз основа на нея се направиха следните правни изводи:

За да издадат обжалвания РА, органите по приходите са приели, че спрямо оспорващия е било налице сбъднато условие за регистрацията му по ЗДДС, но това не е сторено, както и доход, който е облагаем и се дължи съответен данък. Настоящият състав на съда намира този извод на администрацията за правилен и съобразен с материално-правните норми, посочени в ЗДДС /отм./. 

            Въпросните разпореждания с имоти оспорващият е извършил на пазарен принцип. Видно както от констатациите в РА, така и от събраните по делото нотариални актове/л.489 до л. 492/ е, че при осъществяване въпросните продажби е целяна печалба.  Това се все индиции, че последният е осъществявал дейност по търговия с недвижими имоти по занятие. 

Съдът намира, че в настоящият случай се приложими нормите на чл. 3 и чл. 4, ал. 1 от ЗДДС /отм./. Осъществената от Г.М. дейност представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДС /отм./, а извършените доставки във връзка с нея са облагаеми. Каза се, че по време на ревизията е прието, че за продажбите, оформени с НА №52/07.12.2006г./л.492/, НА № 79/08.12.2006г./л.489/ и НА № 82/08.12.2006г./л.490/ жалбоподателят е следвал да начисли ДДС, понеже има формиран облагаем оборот. Критерият за определяне на едно лице като данъчнозадължено по ЗДДС е извършваната от него независима икономическа дейност. Легална дефиниция на това понятие се съдържа в разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и 2 от ЗДДС /отм./, съгласно които независима икономическа дейност е всяка дейност, извършвана редовно или по занятие, включително всяка интелектуална дейност, упражнявана като свободна професия, като в ал. 2 се уточнява, че освен всичко друго независима икономическа дейност е и всяка дейност, свързана с производството, търговията, селското стопанство, предоставянето на услуги, извличането на суровини, извършването на подготвителни и спомагателни работи, осъществявани за използване или консумация от потребителите.

В конкретния случай съдът намира, че е доказано безспорно, че през процесния период на 2006 г. жалбоподателят като физическо лице и като ЕТ е осъществявал дейност, която да се приеме, че е извършвана по занятие от него и това да попада в посочените от ревизиращите разпоредби на чл. 4, ал. 1 и 2 от ЗДДС /отм./, т.е. да представлява независима икономическа дейност. При това положение, след като жалбоподателят е бил задължено лице е следвало за продажбите да начислява данък върху добавената стойност в качеството на данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 1 и 2 от ЗДДС /отм./. По изложените съображения правилно органите по приходите са приели, че следва да се начисли ДДС за извършените продажби с НА №52/07.12.2006г./л.492/, НА № 79/08.12.2006г./л.489/ и НА № 82/08.12.2006г./л.490/ от Г.М. през данъчен период месец декември 2006 г. За допълнение следва да се посочи, че тези сделки имат траен характер предвид броя на извършените продажби и времето, през което са извършени, както и предвид общото голямо количество недвижими имоти, които семейството е придобило, което обосновава извода, че тези имоти не служат за задоволяване на личните и семейни жилищни нужди. Става въпрос за продължителен период от време, през който са били извършвани сделки с придобитите недвижими имоти, за това тази дейност попада в обхвата на понятието независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДДС (отм.) всяко лице с облагаем оборот 50 000 лева или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия, е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Каза се, че сделките, в резултат на които е реализиран този оборот са независима икономическа дейност по отношение на оспорващия. Според дефинитивната норма на чл. 4, ал.1 от ЗДДС (отм.) независима икономическа дейност е всяка дейност, извършвана редовно или по занятие, включително всяка интелектуална дейност, упражнявана като свободна професия. Приравнени на нея са дейностите, свързани с производството, търговията, селското стопанство, предоставянето на услуги, извличането на суровини, извършването на подготвителни и спомагателни работи, осъществявани за използване или консумация от потребителите, използването на материална и нематериална собственост с цел получаване на приход от нея, ако има траен характер. Анализът на приобщения по делото доказателствен материал обосновава извод, че осъществените от М. сделки са насочени към реализиране на икономическа изгода, нямат случаен характер и са извършени в изпълнение на стопанска дейност, поради което попадат в хипотезата на чл. 4, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и чл. 3, ал. 2 от ЗДДС.

Съдът намира, че размерът на данъчната основа и дължимият данък следва да се определят в стойност и размер така, както са определени при ревизията. При това положение заключението по ССЕ за размера на данъчната основа и размера на дължимия данък не следва да се вземат предвид, понеже са получени само при вземане предвид дохода на М. като физическо лице. Независимо от различните качества, които има лицето, става въпрос за едно и също физическо лице, поради това не само, че не е необходимо, но и е невъзможно едно и също лице два пъти да бъде регистрирано по ЗДДС.   

Неприложима в настоящия казус е и практиката на съда на Европейския съюз - дело С-291/92 г.; дело С-415/98 г.; дело С 269/00 г.; дело С72/05 г.; дело С25/03 г. Съобразно посочените решения на съда на ЕС само имоти, които са в тази група на дълготрайни активи, които могат да се използват едновременно за професионални и за лични цели, са такива по отношение на които притежателят им има право да упражни правото си на избор относно тяхното данъчно третиране - да ги включи в имуществото на своето предприятие или да ги запази за лично имущество, като по този начин ги изключи от системата за облагане с ДДС. Процесните по настоящото дело продажби не са на имоти, които могат да бъдат квалифицирани като такива с двойно предназначение - за професионални и едновременно за лични цели.

Воден от изложените по-горе изводи, настоящият състав на Административен съд – гр. Пловдив намира, че жалбата е неоснователна и следва атакуваният РА в обжалваната част да бъде потвърден.

С оглед очерталия се изход на делото, ответникът има правото на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които се констатираха в размер на 708 лева.

Ето защо Административен съд-Пловдив, І отделение, ХVІІІ състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Х.М., ЕГН ********** срещу Ревизионен акт (РА) № 091204549 от 17.12.2012г., издаден от Н.С.Ч.- гл. инспектор по приходите в Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП), гр. Пловдив, ИРМ –Кърджали, потвърден в обжалваната част с Решение № 337 от 03.04.2013г. на Зам. директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” (сега „Обжалване и данъчно-осигурителна практика), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който е начислен ДДС в размер на 7498 лв. и прилежащи лихви 5410,06 лв., като неоснователна. 

ОСЪЖДА Г.Х.М., ЕГН ********** да заплати на Дирекция              “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- гр. Пловдив сумата от 708 /седемстотин и осем/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: