Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 219 

 

гр. Пловдив, 21.01.2014 г.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХV състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от председателя административно дело № 1497 по описа за 2013 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 226, ал. 1 от АПК във вр. с чл. чл. 156 и сл. от ДОПК.

С жалба до Административен съд Пловдив подадена от А.П.П., ЕГН ********** е бил оспорен Ревизионен акт /РА/ № 241100574/25.05.2011 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА № Р-1116658/08.06.2011 г., издадени от Е.Ц. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, който с Решение № 696/27.07.2011 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, е потвърден относно определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2004 г. в размер на 3167,60 лв., ведно със законните лихви в размер на 2441,08 лв. и за 2005 г. в размер на 879,40 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 569,37 лв., както и в частта относно установени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ: за 2007 г. в размер на 3644,20 лв., ведно със законните лихви в размер на 1363,66 лв., за 2008 г. в размер на 5733,90 лв., ведно със законните лихви в размер на 1280,83 лв., за 2009 г. в размер на 427,56 лв., ведно със законните лихви в размер на 47,16 лв.

         По повод на жалбата с постановеното по АД № 2370/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив Решение № 2003/29.08.2012 г., РА е бил ОТМЕНЕН В ЧАСТТА, относно определени на П. данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г. в размер на 879,40 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 569,37 лв., както и в частта относно установени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3644,20 лв., ведно със законните лихви в размер на 1363,66 лв., и за 2009 г. в размер на 427,56 лв., ведно със законните лихви в размер на 47,16 лв. и ИЗМЕНЕН В ЧАСТТА, относно определените  задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2004 г. в размер на 3167,60 лв., ведно със законните лихви в размер на 2441,08 лв. и в частта относно установени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 5733,90 лв., ведно със законните лихви в размер на 1280,83 лв., като НАМАЛЯВА така установените задължения както следва: Данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2004 г. от 3167,60 лв. на 522,95 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика и Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. от 5733,90 на 745,76 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика.

         Решението на административен съд Пловдив е било обжалвано от Директора на Д „ОДОП“ Пловдив пред ВАС на РБ, който със свое Решение № 6932/21.05.2013 г., постановено по КАХД № 12561/2012 г. е ОТМЕНИЛ първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е отменен ревизионен акт № 241100574/25.05.2011 г., поправен с ревизионен акт за поправка на РА № Р-1116658/08.06.2011 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден Решение № 696/27.07.2011 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно определените на А.П.П. данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и в ЧАСТТТА с която е бил ИЗМЕНЕН РА в частта, относно установените в тежест на П. задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2004 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., като е намален размерът на установените задължения: данъкът по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2004 г. от 3167,60 лв. на 522,95 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика и данъкът по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. от 5733,90 на 745,76 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика. В останалата част първоинстанционното решение е било оставено в сила.

 В отменителната част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив. По повод на така постановеното решение е образувано и настоящото съдебно производство.

Настоящата ревизия се явява повторна и е извършена във връзка с Решение № 49/19.01.2011 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр. Пловдив, с което РА № 241003215/17.11.2010 г. на ТД на НАП гр. Пловдив е отменен, а преписката, на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК, е върната на териториалната дирекция за извършване на нова ревизия.

Ревизията е била образувана със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1100574/03.02.2011 г., издадена от Г.Н. – Началник сектор „Ревизии”, Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр. Пловдив, като е определен и предметния й обхват - Данък върху доходите на физическите лица за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2009 г., и краен срок за приключването й до два месеца, считано от датата на връчване на настоящата ЗВР (заповедта е връчена на 05.02.2011 г.).

         На основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № 1100574 от 29.04.2011 г. Впоследствие на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК е издаден и оспореният РА.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди –Заповед № РД-09-1/04.01.2010 г. издадена на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив и Заповед за определяне на компетентен орган № К 1100574/29.04.2011 г., издадена от Н.К. – Началник сектор „Ревизии”, Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр. Пловдив.

От така приобщените по делото ЗВР, ЗОКО и упълномощителни заповеди се установява компетентност на органа издал ревизионния акт, както и спазване на законоустановените процесуални предпоставки затова, тоест РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на процесуалните правила.

От събраните по делото доказателства се установяват следните факти от значение за определяне данъчните задължения на жалбоподателя за процесния период /предмет на настоящото съдебно производство съобразно решението на ВАС на РБ – за данък върху доходите за 2004 г., 2007 г. и 2008 г./.

1. В хода на ревизията е установено, че за периода 2003 г. – 2006 г. ревизираното лице не е подавало ГДД по реда на ЗОДФЛ /отм./ и няма данни да е реализирало доход. В тази връзка П. твърди, че семейството му е живяло на издръжка на родителите му и от майчинството на съпругата му. През останалите данъчни периоди лицето е получавало доходи, както следва: през 2007 г. от трудово правоотношение - 2017 лв. и от земеделско производство - 28 900 лв.; през 2008 г. от трудово правоотношение – 475,75 лв. и от земеделско производство 46 750 лв. При ревизията е установено, че П. е семеен. Той и съпругата му са внасяли парични средства в “Хирон" ЕООД /едноличен собственик на капитала на дружеството е съпругата на жалбоподателя – В.П./ и в “Хирон строй” ООД /съдружник е жалбоподателя/, за които твърдят, че са от спестявания от 2004 г. и от заемни средства от Й.П.П. /сестра на жалбоподателя/. През ревизирания период П. и съпругата му са пътували многократно в чужбина, и са закупували, и доизграждали недвижими имоти. Поради липсата на информация и документи, въз основа на които да се установи действителната стойност на извършените строителни работи по недвижимите имоти, органите по приходите са възложили експертиза, за установяване на стойността на обектите при различна степен на завършеност през периодите. След извършен анализ на събраните при ревизията доказателства е установено, че жалбоподателят и съпругата му не са разполагали с доходи, които да покрият размера на извършените разходи в т.ч. и за финансиране на посочените дружества.

Всичко това е дало основание на ревизиращите органи да приемат, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно по  т. 7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което от своя страна дава основание на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 от същия член на ДОПК, основа. Лицето е уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от  ДОПК,  с Уведомление изх. № 1910/15.02.2011 г. по описа на ТД на НАП гр. Пловдив. От страна на П. са представени декларации по чл. 124, ал. 3 ДОПК. След анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, органите на приходната администрация са определили данъчната основа от недекларирани доходи за облагане с данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ и чл. 48 от ЗДДФЛ, съобразявайки се с презумпцията за съвместен принос, както следва: за 2004 г. - 13 298,24 лв.; за 2005 г. - 5 797,41 лв.за 2006 г. – 100,27 лв.за 2007 г. – 18034,39 лв.за 2008 г. – 57339,78 лв.за 2009 г. 5 265,64 лв.

2. При съпоставката на разходите с приходите, по години са взети предвид получените суми като приходи от заплати, наеми, доказаните заеми, изтеглени суми от банки, от продажба на имущество /недвижими имоти и превозни средства/. Като разходи са включени платените суми за данъци, такси и осигурителни вноски, внесените суми в банки, разходите за издръжката за живота по статистически данни на НСИ, разходи за пътувания в чужбина и за придобиване на имоти и превозни средства.                

3. В с.з. при първоначалното разглеждане на жалбата от Административен съд Пловдив проведено на 07.10.2010 г., са разпитани свидетелите:

И.И.Р., който е заявил, че познава П.. Работили заедно от 2003 г. до 2005 г. в строителството. През този период работили във Виена, където свидетелят пребивавал от 1999 г. Знаел, че жалбоподателят можел да боядисва и да извършва довършителни неща от строителството и затова му се обадил лично да дойде при него и да работят заедно. Предложил му да живее при него, но А. казал, че сестра му живеела във Виена и той отишъл да живее при нея. Имало дни, в които работили по 12 часа на ден. През 2003 г. и 2004 г. били във Виена, а през 2005 г. отишли да работят в Мюнхен, пак в строителството. В Мюнхен спели на пансион. Освен в строителството, когато намерили изгодно някоя кола или бяла техника ги взимали и ги карали в България, за да ги продават. За храна давали средно 10 евро на ден, като си носили предимно сандвичи. Плащали по 10-15 евро на ден за двама човека за стаята в пансиона. В Австрия работили само на един обект за целия престой там. В Мюнхен също работили само на един обект за целия престой.

4. В хода на съдебното производство по ахд №2370/2011 г. са допуснати и приети две експертизи – съдебно-агрономическа експертиза (САЕ) и съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), оспорени от ответния административен орган, чиито заключения се свеждат до следното:

4.1. Според заключението по допуснатата САЕ данните в приложение 8 на ГДД / период 2007 г. - 2009 г./ по чл. 50 от ЗДДФЛ са непрецизирани. Като е изходило от агротехническите изисквания за отглеждане на въпросните култури, данните на Общинска служба "ЗГ" гр. Пазарджик относно среден добив – кг./дка и тази на ТСБ към НСИ относно средни пазарни цени - лв./кг. продукция, вещото лице е дало следните два варианта:

I-ви вариант - по данни на Общинска служба "ЗГ" и ТСБ гр. Пазарджик:

год.         вид продукция    площ      ср. добив      добив           доход лв       ср.цена

                                                дка            кг/дка     общо кг.                                 лв./кг.

2007 г,

Картофи

         5

2700 кг.

13500

   15120 лв.

1,12

2008 г.

Картофи

       25

2650 кг.

66250

    47700 лв.        0,72

 

Дини

     12.5

2100 кг.

26250

    17325 лв.

0,66

 

Пъпеши

     12.5

1200 кг.

15000

    19200 лв.

1,28

 

 

 

 

 

    84225 лв.

2009 г.     Картофи               25           3100 кг.         77500          74400 лв.        0,96

                Дини                     25           3500 кг.          87500          45500 лв.        0,52

                                                                                                        119900 лв.

ОБЩО : 219245.00 лв.

II-ри вариант на експертизата по данни на САПИ ООД- Пловдив:

год,

     вид продукция

площ       ср.добив

добив

доходи

     ср. цена

 

 

 

дка

кг./дка

общо кг.

    лв.

        лв./кг.

2007 г.

Картофи

  5

2700

   13500

     8640

0,64

2008 г.

Картофи

  25

2650

   66250

37100

0,56

 

 

Дини

 12.5

2100

   26250

13125

0,50

 

 

Пъпеши

 12.5

1200

   15000

13200

0,88

 

 

 

 

 

 

63 425 лв.

2009 г.

Картофи

25

3100

77500

44950

         0,58

 

 

Дини

25

3500

87500

44625

0,51

 

 

 

 

 

 

89575 лв.

 

 

 

 

                      ОБЩО:

161 640 лв.

4.2. Заключението по допуснатата ССЕ при съобразяване параметрите по поставените задачи (включването или невключването на определен доход или разход в паричния поток) е изчислила размера на салдата към края на всеки период, респективно размера на данъчните основи и на дължимия данък върху доходите.  

5. Съпоставката на приходите и разходите за 2005 г. е извършена чрез разделяне на съответната данъчна година на едномесечни данъчни периоди. Този подход при постановяване на решението при първоначалното разглеждане на делото е счетен за незаконосъобразен. В тази връзка, съдът е констатирал, че за цялата 2005 г., така както са констатирани с оспорения РА, приходите са общо в размер на 49081,75 лв., а разходите са в размер на 48913,79 лв., т.е. към края на годината е налице положително салдо в размер на 167,96 лв.

В тази му част решението е потвърдено от ВАС на РБ. В решението на ВАС изрично е посочено, че при облагане с данък върху доходите е незаконосъобразно да се извършва съпоставка на приходите и разходите не за целия данъчен период – календарната година, а в хронологичен порядък.

6. Във връзка със спорните между страните въпроси свързани с размера на приходите и разходите следва да се съобразят указанията на ВАС в решение № 6932/21.05.2013 г., а именно:

 При определянето на данъчната основа за облагане с подоходен данък на ревизираното лице е незаконосъобразен подход, при който се вземат предвид общо приходите и разходите на семейството на касатора и разделената на две отрицателна разлика се квалифицира като облагаем доход. На националната позитивна правна уредба не е познат института на семейното подоходно облагане. Обосноваване на общност на приходи и разходи за определяне на задължението за подоходен данък не следва и от института на съпружеската имуществена общност по приложимият по време Семеен кодекс от 1985 г. /отм. ДВ бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г./. При действието на чл. 19, ал. 1 от СК /отм./ СИО като съпритежаване на права са разпростира само върху правото на собственост, другите вещни права, както и върху вземанията по парични влогове, ако са придобити по време на брака в резултат на съвместен принос. Придобитите от съпруга доходи, освен ако не се трансформират в права по чл. 19, ал. 1 от СК /отм./, не са предмет на СИО и към тях е неотносима презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от СК /отм./. За права вън от обхвата на СИО са неприложими разпоредбите за съвместния принос и той не се презюмира. Пак при действието на отменения СК общност на разходите и задълженията на съпрузите възниква само, ако са за нуждите на семейството – чл. 25 от СК /отм./.

Съобразно изложеното ВАС е констатирал, че неправилно са разделени на две разходите на ревизираното лице за пътувания в чужбина и за финансиране на търговското дружество „Хирон строй” ООД, но и включването в кръга на неговите разходи на съответната част от сумите за финансиране на „Хирон” ЕООД. По същите мотиви неправилно според ВАС са разделени на две и приходите на ревизираното лице земеделско производство, без същите да са СИО, съответно неоснователно в приходната част на баланса на паричния поток на П. са включени доходите от трудово правоотношение и осигурителните плащания на съпругата му.

За преизчисляване и коригиране на паричните потоци на жалбоподателя при съобразяване на указанията на ВАС бе назначена и приета съдебносчетоводна експертиза изготвена от вещото лице Н.Г., която ще бъде обсъдена в изложението по-долу.

7. Установява се, че за 2003 г. П. е пътувал три пъти до Австрия за периода от 18.11.2003 г. до 26.11.2003 г., от 24.09.2003 г. до 14.10.2003 г. и от 20.07.2003 г. до 29.07.2003 г., един път до Германия – за периода от 24.04.2003 г. до 06.05.2003 г., а в РА се съдържа констатация и за едно пътуване до Нидерландия – за периода от 04.03.2003 г. до 12.03.2003 г. Разходите, които ревизираното лице е направило във връзка с посочените пътувания, са изчислени в размер на 9368,36 лв. - частта за П. по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, тъй като жалбоподателят не е представил документи за тези разходи, както и „неоспорими доказателства за липсата на такива”. Като налична сума в началото на периода – 01.01.2003 г. е приета посочената от П. сума от 10000 лв. Изложеното до тук става ясно от съдържанието на самия РД, а общия размер на приходите и разходите се съдържат в таблица към РД (Приложение 6) и възлизат общо на 10000 лв. приходи и 11763,73 лв. разходи (в т.ч. разходите за живот по данни на НСИ – 2389,50 лв., разходи за пътувания в чужбина - 9368,35 лв. и 5,88 лв. свързани с банковата сметка на ревизираното лица в „Райфайзенбанк” ЕАД).

В случая от събраните по делото доказателства не се установява твърдяното от органите по приходите пътуване в Нидерландия през периода от 04.03.2003 г. до 12.03.2003 г. Такава информация се съдържа в постъпилата по делото справка от ОД на МВР гр. Пазарджик, но данните съдържащи се в нея от една страна са събрани при напускане на територията на РБългария, т.е. има вероятност посочената като крайна дестинация държава да не отговаря на действителната такава, а от друга страна от приложеното копие на задграничния паспорт на П., валиден за този период, не се установява същият да е преминавал границите на Нидерландия, напротив установява се, че лицето е преминало границите на Унгария (два пъти) и на Австрия на 05.03.2003 г. С оглед на това се доказва единствено, че през този период жалбоподателя е пребивавал в Австрия.

8. Във връзка с разходите за П. за престой в чужбина:

В хода на ревизията на Й. П. е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) № 24-01-1003214-7690/11.10.2010 г. (л. 1131 и сл. от ахд 2370/2011 по описа на ПАС). П. е дала писмени обяснения, според които за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2009 г. не е пътувала зад граница. В този смисъл и твърденията на П., че престоя му в Австрия е бил за сметка на сестра му остават недоказани.

За определяне разходите за пътуване в чужбина на жалбоподателя не са представени писмени доказателства. В хода на ревзията размера на същите е бил определен въз основа на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, в сила от 01.07.2004 г. Доколкото същата не е била в сила през 2003 г., когато са извършени част от пътуванията, които са от значение за определяне началното салдо за ревизирания период, при първоначалното разглеждане на делото правилно размерът на същите е бил коригиран съобразно Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (отм. на 01.07.2004 г.).     

9. Във връзка с формиране на началното салдо към 01.01.2004 г. следва да се посочи, че недоказан остава твърдения от лицето факт, че е разполагал със спестени  9000 лв. от работа в чужбина през 2003 г.

За заработването и спестяването от П. в чужбина на такава сума не са ангажирани доказателства. В съответствие с това и престоя на жалбоподателя в чужбина е бил за кратки периоди от време (от по няколко дни. В този смисъл следва да се посочи, че показанията на разпитания при първоначалното разглеждане на делото свидетел не следва да бъдат кредитирани именно поради несъответствието им с останалия доказателствен материал по делото -  П. е бил в Австрия неколкократно за по няколко дни и не са ангажирани доказателства, че през това време е работил.

С оглед приетото за установено по-горе, паричният поток за 2003 г. на ревизираното лице се формира от начално салдо към 01.01.2003 г. в размер на 10000 лв. – признати от ревизията и разходи, както следва: разходи за живот е тази за издръжка на домакинство в размер на 4487 лв., ½ от която е в размер на 2243,50 лв. или 6,15 лв. на ден (2243,50 : 365 дни = 6,15 лв.). От тази сума следва да се приспаднат разходите за живот съответстващи на 62 дни, през които П. е бил извън страната  (365 дни – 62 дни = 303 дни в България) и като краен резултат, сумата която следва да бъде призната като разход за целите на настоящото производство възлиза на 1862,41 лв.

В този случай се формира начално салдо за 2004 г. в размер на 2286,03 лв.

10. Относно формираната данъчна основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2004 г. отново спорът се концентрира в начина, по който са изчислени разходите на ревизираното лице във връзка със задграничните му пътувания. Изложените съображения за 2003 г. във връзка с престоя на жалбоподателя при сестра си в Австрия са относими и към този данъчен период, поради което няма да бъдат преповтаряни.

         11. За правилното формиране на началните салда следва да бъдат съобразени и приходите и разходите на жалбоподателя за 2005 г. и 2006 г. Последното е сторено от вещото лице Г. в приетата по делото ССЕ. 

 За отчетната 2007 г. и 2008 г. спорът се свежда освен до начина, по който са изчислени разходите на ревизираното лице във връзка със задграничните му пътувания, за което по-горе бяха изложени доводи относно начина за определянето им, но и до размера на признатите от ревизиращите органи приходи от земеделска продукция.

11.1. През 2007 г. ревизираното лице е декларирало в Приложение 8 към ГДД за 2007 г. доходи в размер на 28900 лв. необлагаеми съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ от производство на картофи върху площ от 5 дка (4,411 дка по Анкетна карта) в землището на с. Драгор, Община Пазарджик в качеството му на регистриран земеделски производител. В декларацията е посочен среден добив на дка - 1000 кг. При това положение органите по приходите са констатирали, че 1 кг. картофи би следвало да е продаван от ревизираното лице по 5,48 лв./кг., което на практика е невъзможно. Затова до „Система за агропазарна информация” („САПИ” ООД) гр. Пловдив, е отправено Искане за предоставяне на информация за средната цена за кг. картофи през 2007 г., в отговор на което е получен отговор, че цената за този период е 0,64 лв./кг.

С оглед така получената информация органите по приходите са приели, че реализираният доход от земеделска продукция за 2007 г. възлиза на 2823,04 лв. (4,411 дка х 1000 кг х 0,64 лв/кг), като полагащата се ½ част за П. е в размер на 1411,50 лв.

11.2. Аналогични са констатациите за 2008 г. Констатирано е, че ревизираното лице е декларирало в Приложение 8 към ГДД за 2008 г. доходи от производство на непреработена растителна продукция в размер на 26400 лв. от 25 дка картофи, в размер на 9600 лв. от 25 дка пъпеши, в размер на 8300 лв. от 25 дка дини и в размер на 2450 лв. от 25 дка кромид лук (по Анкетна карта 35,332 дка площи за засаждане на картофи). Органите по приходите, без да назначат агрономическа експертиза и без по делото да са налични данни същите да разполагат със специални знания, са формирали крайния извод, че „очевиден е фактът, че върху площ 25 дка не би било възможно да се произведат картофи като първична култура и едновременно след това дини, пъпеши и кромид лук в количества и стойност декларирани в ГДД...” Въз основа на информация предоставена от „САПИ” ООД с посочения по-горе отговор е прието, че за 2008 г. средната цена на кг. картофи е в размер на 0,56 лв./кг. При това положение е прието, че при засадени за 2008 г. 25 дка картофи посочени в Анкетната карта за регистрация на земеделски производител, при среден добив 1000 кг/дка и средна цена 0,56 лв. възможно реализирания доход от производството на непреработена земеделска продукция  е 14000 лв., като полагащата се ½ част за А.П. е в размер на 7000 лв.

11.3. При така констатираните несъответствия в подадените от жалбоподателя ГДД в частта на декларираните доходи от дейност като земеделски производител и формирания спор относно количеството произведена продукция и реализиран доход при първоначалното разглеждане на делото е била приета съдебноагрономическа експертиза /САЕ/ - констатациите на която бяха посочени в т. 4.1 от решението.

При изготвяне на паричния поток следва да бъде съобразен втория вариант от приетата САЕ, изготвен въз основа на данни от „САПИ” ООД, доколкото Областна дирекция „Земеделие и гори” гр. Пазарджик не разполага с нужната информация, видно от съдържанието на писмо изх. № РД-03-2073/28.09.2010 г. по описа на ОДЗГ”. Освен това тази информация е използвана и от органите по приходите.

11.4Съдът не възприема твърдението за предоставен заем от сестрата на жалбоподателя на семейство Пееви в размер на 40000 лв. Заемът не е бил деклариран от ревизираното лице нито в Декларацията за 2008 г. по чл. 124, ал. 3 ДОПК, нито в подадената ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2009 г. Предоставеният заем не е деклариран през 2009 г. и от самата П.. В случай от съществено значение е именно обстоятелството, че заемът не е бил деклариран в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК при положение, че същата е била попълнена от жалбоподателя след като му е било съобщено, че са налице основания за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и следва да посочи всички източници на парични средства – доходи, заеми и т.н.

12. При съобразяване на горните констатации и изводи за включването или невключването на спорните между страните разходи и доходи; на установените в хода на ревизията и безспорни между страните такива и на указанията на Върховния съд на РБ за тяхното включване или не в паричния поток на жалбоподателя, по делото е приета съдебносчетоводна експертиза /ССЕ/ изготвена от вещото лице – Г.. Експертизата е приета без възражения от страните. Въз основа на събраните по делото доказателства вещото лице е достигнало до следните експертни изводи:

При съобразяване указанията на ВАС на РБ свързани относно характера като лични или като СИО на извършените от жалбоподателя и съпругата му разходи и реализирани доходи. Заключението е изготвено в различни варианти, с оглед размера на приходите от дейността на П. като селскостопански производител, при които са определени крайните салда за отделните години, респективно размера на дължимия данък за процесните такива в случаите, когато е констатирано отрицателно салдо за жалбоподателя.

При съобразяване на изложеното в пункт 11.3 от настоящото решение следва при постановяване на решението да бъде използван варианта от заключението, при изготвяне на което са съобразени резултатите от приетата САЕ във варианта, определящ доходите от производство на селскостопанска продукция по данни от „САПИ” ООД (доколкото Областна дирекция „Земеделие и гори” гр. Пазарджик не разполага с нужната информация, видно от съдържанието на писмо изх. № РД-03-2073/28.09.2010 г. по описа на ОДЗГ). Тоест изготвения ІІ-ри вариант от приетата ССЕ на вещото лице Г..

В този вариант на заключението вещото лице е установило превишение на разходите над приходите единствено за 2004 г. – със сумата от 3829,81 лв., при което и дължимия данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. възлиза на 555,95 лв. и лихва в размер на 428,44 лв. Във всеки от вариантите на заключението не се формира превишение на разходите над приходите за процесните 2007 г. и 2008 г. С оглед на това и РА в частта на установения данък върху доходите за 2007 г. и 2008 г. се явява незаконосъобразен.

В тези му части заключението не е оспорено от страните. Същото е математически коректно изготвени, при отчитане указанията на ВАС на РБ относно характера на отделните разходи и доходи, размера на декларираните доходи, които и настоящият съдебен състав намира за реално получени от лицето, поради което и следва да участват при формиране на паричния поток.

Както се каза за 2004 г. вещото лице е констатирало превишение на разходите над приходите със сумата от 3829,81 лв. като видно от обстоятелствената част на заключението при определяне на разходите за задграничните му пътувания размерът на дневните пари е ползвана Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, в сила от 01.07.2004 г. Действително за този период за този период е действала Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (отм. на 01.07.2004 г.). Но това не опорочава само по себе си изводите на вещото лице. В случая, както последното е заявило и в зала при приемане на заключението, се касае за разлика, която би довела до разминаване в размера на дължимия данък от около 50 лв. Наред с това в случая наредбата е ползвана като аналог, тоест до определяне на приблизителни данни за размера на извършените разходи, доколкото няма доказателство за действително извършените такива. Тоест във всички случаи размера на установените по този начин разходи е различен от размера на действително извършените такива. Освен това при определяне на размера на разходите за извършените посещения в чужбина не са включени разходи за път, каквито безспорно са извършвани, а това обстоятелство е в полза на ревизираното лице.

С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че дължимия за 2004 г. данък възлиза на 555,95 лв. и лихва в размер на 428,44 лв. Съгласно заключението не се формира недостиг на парични средства за 2007 г. и 2008 г. При първоначалното разглеждане на делото РА е бил отменен в частта на установените задължения за 2007 г. С оглед приетото заключение в същия смисъл следва да бъде и настоящото съдебно решение.

За 2008 г. при първоначалното разглеждане на делото размера на дължимия данък върху доходите за 2008 г. е бил намален от 5733,90 на 745,76 лв. Действително при съобразяване указанията на ВАС за начина на изготвяне на паричния поток на ревизираното лице не се формира недостиг на парични средства за 2008 г. (така и ССЕ), но от друга страна решението на ВАС на РБ е било оспорено единствено от Директора на Д „ОДОП“ Пловдив и при настоящото разглеждане на делото важи общия за съдебния процес принцип за невлошаване положението на обжалващия (чл. 160, ал. 5 от ДПОК  , чл. 271, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. § 2 от ДОПК), при което РА в частта на установените за 2008 г. задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ следва да бъде отменен само до частта отменена и при първоначалното разглеждане на делото.

На основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК съобразно уважената част от жалбата, на жалбоподателя се дължат разноски, включително за производството пред ВАС, които се констатираха в размер на 1822,62 лв. – съответната част от заплатените държавна такса, възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, включително за производството пред ВАС съобразно отхвърлената част от жалбата. Те се констатираха в размер на 231,61 лв.

         Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Пловдивският административен съд, ХV състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 241100574/25.05.2011 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА № Р-1116658/08.06.2011 г., издадени от Е.Ц. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден Решение № 696/27.07.2011 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, относно определени на А.П. данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3644,20 лв., ведно със законните лихви в размер на 1363,66 лв.

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № 241100574/25.05.2011 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА № Р-1116658/08.06.2011 г., издадени от Е.Ц. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден Решение № 696/27.07.2011 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, относно определени на А.П.П. данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2004 г. в размер на 3167,60 лв., ведно със законните лихви в размер на 2441,08 лв. и в частта относно установени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 5733,90 лв., ведно със законните лихви в размер на 1280,83 лв., като НАМАЛЯВА така установените задължения както следва: Данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2004 г. от 3167,60 лв. на 555,95 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика и Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. от 5733,90 на 745,76 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, да заплати на А.П.П., сумата от 1822,62 лв. – съответната част от заплатените държавна такса, възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.П.П. с ЕГН ********** да заплати на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата от 231,61 лв., представляваща съответната част от възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита.

           Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: