Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 27

 

град Пловдив, 06.01.2014 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди и тринадесета година,  в състав:

                     

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

                                             ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                       

при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Ангелов касационно НАХД № 1502 по описа за 2013 година  и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на “Алекс-Д” ЕООД – Пловдив, срещу Решение № 961 от 16.04.2013 година, постановено по НАХД № 45 от 2013 година по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ наказателен състав, с което е потвърдено НП № К-028784 от 17.08.2012г. на Директора на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на “Алекс-Д” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

В съдебното заседаниe касаторът не се представлява.

В жалбата подадена чрез пълномощника на дружеството адв. Н.А., се изтъкват доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. Моли да бъде отменено, а по същество да се отмени и наказателното постановление като незаконосъобразно.

Ответникът в производството – Комисия за защита на потребителите РД - Пловдив, не се представлява в съдебно заседание и не взима становище по подадената касационна жалба.

Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение намира жалбата за неоснователна, поради което оспореното съдебно решение следва да се потвърди.

   Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна.

  Пред районния съд била установена следната фактическа обстановка:

  Наказателно постановление е издадено против дружеството “Алекс – Д” ЕООД, за нарушения установени при направена проверка на 28.05. 2012г. в магазин "Вest Kids", находящ се в МОЛ Пловдив”.

При проверката се констатирала продажба на детски панталонки, роклички, бодита, гащеризони, бански костюми и др., с търговски марки - "Besta Plus", "Desigual ", "Melania" c вносител "Алекс-Д"EООД. В хода на проверката е установено, че са изложени и се предлагат за продажба на потребителите 4 броя детски бански костюми за момичета, търговска марка „Power Flower", внос от Италия, съставени от две части с връзки със свободни краища в областта на врата, връзки на гърба и връзки от двете страни на долнището на банския костюм, както и 3 броя детски комплектчета „Besta Plus", внос от Полша - рокличка с гащички с раменни презрамки с прекъсната дължина, които не отговарят на изискванията на EN 14682 с естество на риска: риск от удушаване и нараняване.

Трите броя детски комплектчета ,, Besta Plus" – включващи  рокличка с раменни презрамки с прекъсната дължина и гащички, цветове лилаво и розово, състав 100% памук, били с размери ръст - 62, 68, 74, и с  дължина на връзките  около 30 см..

Проверяващите установили, че продаваните в търговския обект детски стоки - бански костюми-  артикул № F 616 и детски комплектчета - роклички с гащички - артикулен № 421, поради наличието на връзки, видимо не отговарят на установените стандарти за безопасност БДС EN 14682 "Безопасност на облекло за деца, връзки и шнурове на облекло за деца - съществува риск от нараняване. Било прието, че с това е нарушен чл.77, ал.1 от Закона за защита на потребителите.       

Развитите в касационната жалба съображения, сочат за наличие на основания водещи до касиране на постановеното първоинстанционно решение.

Няма спор, че с правното си битие на императивна норма чл.77, ал.1 от Закона за защита на потребителите вменява задължения на търговците дистрибутори да проявят необходимата грижа и да осигурят обща безопасност на предлаганите стоки.

Не са ангажирани доказателства по делото, от които да се направи несъмнен извод, че АНО е установил с помощта на експерти, че процесните стоки не отговарят на изискванията на БДС, както и че същите са предназначени единствено и само за деца под 7 години или и за по-големи деца.

От данните в НП не може да се установи за каква възраст и ръст банските и роклите са предназначени, доколкото в магазинната мрежа има различна номерация в зависимост от производителя.

ПРС правилно е установил фактическата обстановка по делото, но е извел изводи в противоречие със закона.

Обществените отношения, свързани със защитата на потребителите от "некачествени, опасни и вредни" стоки и услуги, са регламентирани в текстовете на Глава пета на ЗЗП "Обща безопасност на стоките и услугите" от чл. 69 до чл. 103 вкл. като в основата на тази защита е поставено императивното задължение на производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, да предлагат на потребителите само безопасни стоки и услуги. Административно наказателната отговорност на търговеца е ангажирана за нарушение по чл. 77, ал.1 от ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 77, ал.1 от ЗЗП в рамките на своята дейност дистрибуторът е длъжен да действа с необходимата грижа, така че да допринася за спазване на задължението за обща безопасност, по-конкретно като не доставя стока, за която знае или би трябвало да знае въз основа на информацията, с която разполага и в качеството му на търговец, че не отговаря на изискването за обща безопасност. Като легалното определение за безопасна стока се съдържа в разпоредбата на чл. 70, ал.1 от ЗЗП, която гласи, че безопасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която при нормални и разумно предвидими условия за употреба, включително продължителността на нейното използване, привеждането й в експлоатация, инсталирането (монтирането) и поддръжката й, не представлява риск за живота и здравето на потребителите или той е минимален и съвместим с употребата на стоката или услугата и е смятан като приемлив за осигуряване високо ниво на защита на потребителите, като се вземат предвид:в конкретния казус.Представянето на стоката или услугата, етикетирането на стоката, евентуалните предупреждения и указанията за употреба или за изваждане от употреба, както и всяко друго указание или информация за стоката или услугата, дадени от производителя или лицето, предоставящо услуга Следва да се имат предвид и рисковите групи потребители по отношение на използването на стоката или услугата, като деца, възрастни хора, бременни и кърмещи жени.

След като вносителят няма как да бъде обвързан с посочената по-горе компетентност, дали внесените от него потребителски стоки отговарят на стандартите и нормативно установените изисквания, именно за тази цел законодателят е въвел хипотезите на т. нар. "обща безопасност", съгласно чл. 70, ал.2 и сл. от ЗЗП, за да може производителят/вносителят да приведе дейността си съобразно безопасността установена по този закон и съобразно основните социални групи, ползващи с по- засилена защита потребители, каквито в настоящата хипотеза са децата до 7 годишна възраст.

На първо място следва да се отбележи, че съдът приема, че посочената като основание за налагане на административното наказание правна норма - чл. 77, ал.1 от ЗЗП е изцяло бланкетна и не съдържа посочване на санкция. Посочената правна норма вменява задължение на дистрибуторите на стоки да предлагат стоки след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. Липсва в разпоредбата на чл. 77, ал.1 от ЗЗП изрично конкретизиране какво представлява и какво се включва под понятието предоставяне на стока или услуга отговаряща на общите изисквания за безопасност нормативно установените изисквания за безопасност, което свое задължение субектът следва да изпълнява с грижата на добър търговец. Следователно налице е препращане към конкретните нормативно установени изисквания за безопасност на стоката детски бански и роклички с гащички, така както те са установени в националното законодателство - БДС, респективно европейското законодателство в областта на безопасност на стоките за потребление.

В тази връзка следва да се отбележи, че и в АУАН, така в НП е посочен БДС стандарт, приложим към настоящия случай. Наказващият орган е посочил в какво се състои опасността на конкретната стока и защо се приема, че стоката не представлява безопасна стока. В конкретния случай  е била използвана единствено субективно визуалната преценка и в НП е посочено, че детските стоки видимо не отговарят на установените стандарти. В така издаденото наказателно постановление фактически липсва описание на доказателствата, обстоятелствата, въз основа на които е направен извод за противоречие с нормативно установените изисквания за безопасност, които са нарушени. АНО се е водил единствено от своя емпиричен опит, въпреки че за установяване на нарушението е иззел проби, за което е съставил протокол. В хода на производството е била издадена и заповед на Председател на КЗП за изземване на опасна стока.

Забраната по чл. 86, ал.1 от ЗЗП за пускане на пазара на стока, която може да бъде опасна, за период, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Тази мярка се прилага в случая, когато има вероятност определена стока да бъде опасна за времето, през което се извършва контрол, проверка и оценка за безопасността й. Ако в резултат на тези действия на контролният орган се установи, че тя е безопасна, на основание чл. 86, ал.2 от ЗЗП контролният орган сам отменя забраната си. Когато контролният орган установи, че стоката е опасна или вероятно представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите забранява пускането й на пазара и предприема и съпътстващи мерки, осигуряващи спазването на забраната сред изброените в чл. 88, ал.1 от ЗЗП.

Настоящата инстанция намира, че на практика обосноваването на административното обвинение в това производство е било възоснова на влязла в сила заповед № 683 от 05.07.2012 г. на Председателя на КЗП за налагане на ПАМ. Това процесуално действие  е неправилно, доколкото се касае за реализиране на различни видове отговорност и същите не винаги са във функционална връзка. В хода на реализиране на административно-наказателната отговорност АНО следва да направи пълно, обективно доказване на административното обвинение.

За да е налице извършено нарушение на чл. 77, ал.1 от ЗЗП е необходимо по безспорен начин да бъде доказано, че в случая действително не са спазени изискванията на посочената разпоредба от ЗЗП, а именно процесната стока, да е проектирана и изработена в отклонение на цитирания стандарт - БДС ЕN 14682 и да е действително опасна за здравето на потребителите, което не е сторено, а са правени изводи въз основа на направените от проверяващите преценки.

С молба вх.№ И-03-1755 от 30.05.2012 г. дружеството – касатор е поискало от КЗП да му бъде посочена акредитирана лаборатория за извършване на изпитване на проби.

По делото не се намират доказателства, както за това, че е посочена  акредитираната лаборатория, така и за обстоятелството, че е извършено конкретно изпитване на стоките, с оглед доказване на твърдението, че същите са опасни.

 Въз основа на така приетите по делото доказателства, настоящият съдебен състав, съобразявайки и разпоредбите на чл. 70 и чл. 71 от ЗЗП приема за недоказано от страна на административния орган обстоятелството, че процесната стока е опасна за здравето и живота на потребителите и не съответства на изискванията за безопасност.

Съобразно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това обществено опасно деяние-действие или бездействие, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Това предполага, че за да бъде наложено административно наказание на едно лице, то следва да бъде доказано по безспорен начин извършеното от него административно нарушение както от обективна, така и от субективна страна.

В съдебната фаза на административнонаказателното производство фактическите констатации в АУАН и издаденото въз основа на него НП, съгласно чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, нямат обвързваща доказателствена сила, каквато имат за административно-наказващия орган в производството по налагане на административно наказание, поради което в тежест на този орган е да докаже извършването на нарушението, участието на извършителя и неговата вина /в случая вина не следва да бъде доказвана, тъй като нарушителят е юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна/.

АУАН и НП не се ползват с презумптивна доказателствена сила в съдебната фаза на производството, поради което обстоятелствата, изложени в тях, подлежат на доказване пред съда и на проверка от последния. Недоказването, както е в процесния случай, винаги има за своя последица отмяната на НП.

С оглед на изложеното налице са касационните основания по чл. 348 ал. 1 от НПК, а атакуваното решение на районния съд като не съответстващо на материалния закон и във връзка с чл. 221 ал. 1 АПК следва да бъде отменено.

Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ състав

                                                 Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ   Решение № 961 от 16.04.2013 година, постановено по НАХД № 45 от 2013 година по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ наказателен състав, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ НП № К-028784 от 17.08.2012г. на Директора на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на “Алекс-Д” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: