РЕШЕНИЕ

 

№. 56

 

гр.Пловдив,  14.01 2015 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Административен съд-Пловдив, ІХ състав в публично съдебно заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година

                                                                                                                         

                                                                                                              Председател:  Велизар Русинов

 

при секретаря Добринка Трънгалова , като разгледа докладваното от Председателя административно дело №1533 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.Образувано е по жалба на ”Екострой - 4” ООД, ЕИК по *** с адрес за кореспонденция***, представлявано от управителя Т.Н.Н. против ревизионен акт № 161002040/23.09.2010г., издаден от  главен инспектор по приходите при ТД на НАП  гр. Пловдив , поправен с ревизионен акт №1026413/06.10.2010г. за поправка на ревизионен акт, потвърден с решение № 832 от 17.11.2010 год. на Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” -  гр. Пловдив ,към момента Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика”/ОДОП/ -  гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта му, с която за м.8.2007г. е определено задължение по ЗДДС 3614,78лв. с начислени лихви, а също и в частта, с която е отменен същият РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м.12.2006г., м.3 и 6.2007г. в общ размер 4224,71лв със съответните лихви съгласно Решение№7075/23.5.2013 по а.д.№12459/2012г. на  Върховният административен съд на Република България - Първо отделение.В жалбата се навеждат  доводи за необоснованост, незаконосъобразност и неправилност  на административния акт и се иска неговата отмяна . Жалбоподателят не се представлява в о.с.з ,не претендира разноски .

         Национална агенция за приходите – Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив, чрез процесуалният си представител,оспорва жалбата като неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи съдържащи се в оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция “ОУИ” гр. Пловдив. Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в оспорената негова част. Така постановения от директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”/ОУИ/ - Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.По същество  жалбата е неоснователна. Със Заповед № 900670/12.06.2009г., на длъжност Началник сектор „Ревизии и проверки“ при ТД на НАП П е  започнала данъчна ревизия на жалбоподателя, като в обхвата на същата е включено правилното определяне на задължения за данъци и осигурителни вноски, в това число за Корпоративен данък за периода 16.06.2005г. – 31.12.2008г. и за Данък върху добавената стойност за периода 27.11.2006г. - 31.12.2008г. Крайният срок за извършване на ревизията е съответно продължен със Заповед № 901302/18.09.2009г. на същия орган по приходите. В хода на ревизионното производство е издаден Ревизионен доклад № 901302/02.11.2009г., като въз основа на него е постановен Ревизионен акт №160901302/18.12.2009г. на ТД на НАП П, с който, в тежест на жалбоподателя са установени задължения към бюджета в това число и за Данък върху добавената стойност и Корпоративен данък за процесните ревизирани периоди, и прилежащи лихви за просрочие. С Решение № 134 от 04.03.2010 г., по повод съответно подадена жалба, Директора на Дирекция „ОУИ“, П е отменил Ревизионен акт № 160901302/18.12.2009г. на ТД на НАП П в частта на установения корпоративен данък за 2006г., 2007г. и 2008г., и за определените задължения по ЗДДС за периода 27.11.2006г. - 31.12.2008г., ведно с прилежащите лихви за просрочие, като е върнал преписката за извършване на нова ревизия за отменените данъчни периоди. Контролният административен орган, е констатирал, че установяването на основанията за извършване на ревизия по реда на чл.122 от ДОПК не е доказано с допустимите от ДОПК доказателства и доказателствени средства, при доказателствената тежест за ревизиращите органи, като е дал указания, че при извършване на новата данъчна ревизия ревизиращият орган следва да прецени наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК за извършване на ревизия по особения ред, и евентуално, при наличието на такива основания, да определи данъчната основа след анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК. В решението на контролния административен орган са изложени съображения по отношение на представената от жалбоподателя в хода на административното обжалване експертна оценка на процесните недвижими имоти, като е прието, че същата не е изготвена в съответствие с приложимите методи за определяне на пазарните цени, съгласно §1, т.10 от ДР ДОПК и Наредба № Н – 9 от 14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне  на пазарните цени.     Новото ревизионно производство за отменените ревизирани периоди е възложено със Заповед № 1000878/15.03.2010г. на З.Г.К., на длъжност Началник сектор “Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП П, като в предметния обхват на същото е включено установяване на задълженията за данък добавена стойност и за корпоративен данък за отменените периоди,  като със Заповед № 1001681/20.05.2010г. и Заповед № 1002040/23.06.2010г., срокът за извършването на ревизията е съответно продължен, до 23.07.2010г. Всички заповеди са надлежно връчени на ревизираното лице.В хода на това ревизионно производство е съставен Ревизионен доклад  № 1002040/06.08.2010г.  В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК от ревизираното лице не е постъпило възражение по ревизионния доклад. Въз основа на така съставения ревизионен доклад и на Заповед за определяне на компетентен орган № К 1002040/06.08.2010г., е издаден и оспореният в настоящото производство Ревизионен акт № 161002040/23.09.2010г. на ТД на НАП Пловдив.Издаден е и ревизионен акт № 1026413/06.10.2010г. за поправка на ревизионен акт, с който са поправени допуснатите технически грешки в Таблица 1 на ревизионния акт.Ревизионния акт, поправен с ревизионния акт за поправка, е обжалван пред горестоящия административен орган на основание и в срока по чл.152 от ДОПК, който с  решение № 832 от 17.11.2010г.  е потвърдил ревизиония акт в обжалваната част, по отношение на допълнително определените задължения по ЗДДС, вследствие на непризнатото право на данъчен кредит  в размер на 26 662, 53   лв., на допълнително начисления ДДС в размер на 73 790,00 лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие, както и за допълнително установените задължения за Корпоративен данък за 2006г., 2007г. и 2008г., ведно с прилежащите лихви за просрочие. По делото е приложена Заповед № РД-09-1 от 04.01.2010 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив и Заповед № РД – 09-139/17.01.2010г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив предвид, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК.РА е оспорен пред  Административен съд-Пловдив ,като същия е  обявен  от Административен съд-Пловдив за нищожен.Предметът на настоящото производство  е определен с Решение№7075/23.5.2013 по а.д.№12459/2012г. на  Върховният административен съд на Република България - Първо отделение,както следва в частта, с която е отменено решението на Административен съд-Пловдив относно определено задължение по ЗДДС в размер на  3614,78лв. за м.8.2007г.  с начислени лихви, а също и в частта, с която е отменен същият РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м.12.2006г., м.3 и 6.2007г. в общ размер 4224,71лв със съответни лихви.Спорът, касае допълнително определените задължения по ЗДДС.Съгласно указанията на ВАС по делото бяха представени и приети  АПВ № 15869/16.04.2007г. и АПВ № 43837/19.09.2007г.,като се удостоверява от ответника че, същите не са обжалвани и са влезли в сила.В ревизионния доклад е отразено, че за част от процесните ревизирани периоди на 2006г., 2007г., и 2008г. са издадени АПВ, с които е  възстановен декларирания ДДС за възстановяване по справките – декларации за  тези периоди, подробно описани в РД.С обжалвания ревизионен акт е извършена корекция на декларираните резултати за горепосочените данъчни периоди, като са постановени резултати, различни от декларираните от жалбоподателя .Относно отказаното от ответника  право на приспадане  на данъчен кредит за процесните ревизирани периоди  м.12.2006г., и , м.03 ,  м.06.2007г.на жалбоподателя.При извършената ревизия органите по приходите са отказали да зачетат претендираното от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 4224, 71 лв. със съответните лихви, на основание чл.64, ал.1, т.5 от ЗДДС /отм./, във връзка с чл.34 от ППЗДДС /отм./ за ревизираните периоди на 2006г., и на основание чл.69, ал.1, т.1 във връзка с чл.130 от ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./. за ревизираните периоди на 2007г. . Прието  е от ответника, че придобитите стоки и услуги няма да се използват за извършване на облагаеми доставки от регистрирано по ЗДДС лице,жалбоподател в настоящото производство. Този извод ревизиращите органи са направили въз основа на следното :Видно от  НА № 65 от 10.10.2006г. Илия Вучков Илиев  като собственик на недвижим имот, находящ се в гр.София, кв. „Хаджи Димитър", ул. “Немирович Данченко,№4 съставляващ дворно място с площ от 900 кв.метра, като си запазва правото на строеж на подробно описани обекти - апартаменти, гаражи и складове, учредява в полза на жалбоподателя право на строеж на обект, съставляващ пет етажна масивна жилищна сграда с офиси, ателиета, подземни гаражи и складови помещения, който става собственик на всички обекти в сградата без обектите, които остават изключителна собственост на учредителя на правото на строеж. Срещу това жалбоподателят  се задължава да построи със свои средства, материали и труд в груб строеж описаната пет етажна сграда, както и обектите на учредителя.Правилно е  приетото от ревизиращите органи,че в случая са налице две сделки - от една страна прехвърляне на право на строеж и от друга страна извършване на строителна услуга. Предвид обстоятелството, че правото на строеж е прехвърлено през 2006г.,съгласно нотариалния акт,правилно е прието, че са приложими разпоредбите на ЗДДС /отм./ в сила до 31.12.2006г.Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.2 от ППЗДДС /отм., в сила до 31.12.2006г./ данъчното събитие и за двете доставки възниква на датата на възникване на по-ранната от тях, и това в случая е датата на прехвърляне на правото на строеж, което е извършено с нотариалния акт, а именно 10.10.2006г., тъй като доставката на строителна услуга, като насрещна престация по бартерната сделка, ще възникне в един по - късен момент.Правилно е  приетото от ответника също така, че към датата на възникване на данъчното събитие, изпълнителят на строителната услуга жалбоподателят в настоящото производство не е регистрирано по ЗДДС лице и за него не е било налице задължение за начисляване на косвен данък за тази услуга.От ответника е установено е също така, че жалбоподателят е приспадал данъчен кредит за закупени  материали и оказани му услуги, включително, във връзка с построяването на имотите на собственика на земята Илия Вучков Илиев  , но тъй като данъчното събитие за доставката на строителна услуга от „Екострой - 4" ООД на учредителя на правото на строеж, е възникнало на 10.10.2006г., когато дружеството-жалбоподател не било регистрирано по ЗДДС,  то ответникът е достигнал до правилен извод, че  жалбоподателят няма право на приспадане на данъчен кредит. Предвид това е формиран и извода, че за начисленият от неговите доставчици данък за получени стоки и извършени  услуги, свързани с това строителство, не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Това е така защото получените стоки и услуги не са свързани с извършване на облагаеми по смисъла на ЗДДС доставки от регистрирано по ЗДДС лице.Ревизиращите са определили размерът на  непризнатия данъчен кредит, като са изготвили справка за фактурите, по които е приспаднат данъчния кредит. От представената от дружеството Таблица за определяне на технико-икономическите показатели на обектите в жилищната сграда, като е взета предвид общата застроена площ на сградата, е определена общата застроена площ на обектите на учредителя и процентното й съотношение спрямо общата площ, възлизащо на 18,16%. Това именно е прието, че е процентът на непризнатия данъчен кредит по всички фактури, по които е претендиран такъв във връзка със строителството на сградата.Горните изводи са възприети изцяло от горестоящия административен орган и се споделят от състава, като прилагането на разпоредбите на чл.64, ал.1, т.5 от ЗДДС/отм./, респ. чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е обосновано  с обстоятелството, че така придобитите стоки и оказани услуги, няма да се използват за извършване на облагаеми доставки, тъй като към датата на възникване на данъчното събитие /датата на съставяне на НА/, жалбоподателят не е регистрирано за целите на ЗДДС лице. Спорът се концентрира във въпроса относно наличието на законоустановените предпоставки, съгласно чл.64, ал.1, т.5 от ЗДДС/отм./, респ. на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС/ за възникване право на данъчен кредит за закупените стоки и извършените услуги, включително и по повод построяване на имотите за овъзмездяване на собственика на недвижимия имот, съгласно НА№65/10.10.2006г.Настоящият състав приема, че даденият от органите по приходите отрицателен отговор на въпроса дали към момента на осъществяване на бартерните сделки по силата на Нотариален акт № 65 от 10.10.2006 г. за дружеството е могло да се породи право на данъчен кредит за последващите доставки на услуги , е правилен, тъй като резултатът по РА в тази част  е съобразен с целта на ЗДДС.В случая не съществува спор, че се касае за бартерни сделки по смисъла, вложен в приложимата разпоредба на чл.34, ал.1 от ППЗДДС/отм./, при което са налице две сделки -прехвърляне правото на строеж, а другата сделка - доставка на строителна услуга, като данъчното събитие и за двете доставки възниква на датата на възникване на данъчното събитие на по -ранната от тях/чл.34, ал.2 от ППЗДДС/отм./ . При това положение, данъчното събитие за доставките на строителни услуги е възникнало на 10.10.2006г., когато с НА № 65 от 10.10.2006г., е извършена сделката по учредяване на право на строеж срещу задължението за извършване на строително - монтажни работи, предвид което и именно към този момент дружеството е станало приобретател на суперфициарни права. Към тази дата жалбоподателят не е бил регистрирано по ЗДДС лице. Безспорно установено е по делото, че във връзка с прехвърлените суперфициарни права са налице реално извършени доставки на услуги /СМР/ в по-късен момент. Няма спор по делото, и относно обстоятелството, че „ЕКОСТРОИ - 4" ООД е приспаднало данъчен кредит за всички закупени стоки и услуги, включително и по повод построяване на обектите за овъзмездяване на собственика на недвижимия имот. Не е спорно също така и обстоятелството, че по фактурите по които е отказан данъчен кредит е начислен ДДС.По смисъла на чл.34, ал.2 от ППЗДДС данъчното събитие и за двете доставки възниква на датата на възникване на по-ранната от тях- в случая - 10.10.2006г. Следователно на тази дата е налице и дата на възникване на данъчното събитие за доставката, по която ревизираното дружество е изпълнител- строителната услуга. На тази дата то не е регистрирано по ЗДДС лице и не е било задължено да начислява ДДС за строителната услуга. Но след като не е начисляван такъв данък, то и дружеството няма право на приспадане на данъчен кредит, което произтича от съответните разпоредби на ЗДДС в сила до 31.12.2006г.- чл.64, ал.1 и чл.68, ал.1 и ал.2 и на ЗДДС в сила от 01.01.2007г.- чл.69, ал.1, т.1. На тези основания правилно ревизиращият екип е отказал данъчен кредит в обжалвания размер. Съответен на материалния закон е извода на ответника, че след като към момента на осъществяване на бартерните доставки по силата на Нотариален акт от 10.10.2006г., „ЕКОСТРОИ - 4" ООД не е било регистриран по реда на ЗДДС данъчен субект, то за жалбоподателят не е възникнало право на данъчен кредит по последващите доставки на услуги /СМР/, по които „ЕКОСТРОИ - 4" ООД е получател и които са използвани за фактическо престиране на резултата, за който дружеството вече се е задължило по бартерната сделка с физическите лица, учредители на спурфициарните права. Обратното разбиране не кореспондира с характера на ДДС, като косвен, многофазен данък. В този смисъл, ако се приеме за основателно становището на жалбоподателя, то очевидно би следвало, след като дружеството претендира право на данъчен кредит по услугите /СМР/ по които е получател, на същото основание да начисли и събере ДДС, по престиране на същите услуги/СМР/ по които то е изпълнител, а физическите лица - получатели. Това, обаче противоречи на изложените  съображения от фактическа и правна страна.Процесния  случай не касае  отказано право на приспадане поради неспазване на преклузивния срок. Не са изпълнени  изискуемите условия по същество за неговото упражняване. Правото на данъчен кредит е упражнено след като лицето е регистрирано по ЗДДС и то при спазване на преклузивния срок, но със закупените стоки и услуги няма да бъдат извършвани облагаеми доставки, т.к. датата на данъчното събитие за двете доставки възниква на дата, когато жалбоподателят не е регистрирано по ЗДДС лице и не е било задължено да начислява ДДС за строителната услуга.След като обаче не е начисляван такъв данък, то и дружеството-жалбоподател няма право на приспадане на данъчен кредит .В частта на отказано право на данъчен кредит в размер на 3614,78 лв. за период м.08.2007г.  в обжалвания РА липсва влязъл в сила АПВ,видно от приетите в настоящото производство два броя АПВ.По преписката няма данни за АПВ, документиращ извършена проверка за данъчен период/ м.08.2007 г.. В РД е посочено, че декларираният ДДС за внасяне за периода 01.08.2007г. - 31.08.2007г.  е внесен чрез прихващане с АПВ , но от приетите два броя АПВ се установява,че по тях не е  извършена проверка за този период.Предвид горното обжалваният ревизионен акт в ,частта предмет на настоящото производство в обхвата посочен в решението на ВАС е законосъобразен и като такъв следва да бъде оставен в сила в разгледаната по - горе част, относно отказаното от ревизиращите органи право на приспадане на данъчен кредит за процесиите ревизирани периоди м.12.2006г., м.03.2007г., м.06.2007г. в размер на 4224,71 лв. с прилежащи лихви и  на отказано право на данъчен кредит в размер на 3614,78 лв. с прилежащи лихви за период м.08.2007г.

При посочения изход на спора, на основание чл.161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Дирекция “ОДОП” гр.Пловдив при ЦУ на НАП, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, което предвид предмета на оспорване се констатира в размер на / петстотин шестдесет и три лева и петдесет и осем стотинки  / лева,юрисконсултско възнаграждение.  Мотивиран от горното,  Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

Отхвърля жалбата на ”Екострой - 4” ООД, ЕИК по *** с адрес за кореспонденция ***, представлявано от управителя Т.Н.Н. против ревизионен акт № 161002040/23.09.2010г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП  гр. Пловдив , поправен с ревизионен акт №1026413/06.10.2010г. за поправка на ревизионен акт, потвърден с решение № 832 от 17.11.2010 год. на Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” -  гр. Пловдив ,към момента Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика”/ОДОП/ -  гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта съгласно Решение№7075/23.5.2013 по а.д.№12459/2012г. на  Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , с която за м.8.2007г. е определено задължение по ЗДДС 3614,78лв. с начислени лихви, а също и в частта,  за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м.12.2006г., м.3 и 6.2007г. в общ размер 4224,71лв. със съответните лихви.

            Осъжда ”Екострой - 4” ООД, ЕИК по *** с адрес за кореспонденция ***, представлявано от управителя Т. Н. Н. да заплати на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите сумата от/ петстотин шестдесет и три лева и петдесет и осем стотинки/ лева,юрисконсултско възнаграждение.Препис от акта да бъде изпратен на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

                                                                                                     Съдия :