Описание: Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

 

Град Пловдив, 03 януари 2014 година

 

           

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав в публично заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година в състав:

                                        Административен съдия: Анелия Харитева 

при секретар С.Д. и с участието на прокурора Димитър Ангелов, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1540 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на М.П.Д., действащ като едноличен търговец под фирма ЕТ „М.Д.“, против ревизионен акт № 161205676 от 18.02.2013 г., издаден от В.Г.Г., главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 488 от 16.05.2013 г. на зам.-директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, упълномощен със заповед № ЗЦУ-147 от 15.02.2013 г. на изпълнителния директор на НАП, в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 45 689,37 лева и 20 429,22 лева лихви, допълнително установени задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 924,27 лева и 267,66 лева лихви, вноски за ДОО в размер на 1401,62 лева и 785,21 лева лихви, здравноосигурителни вноски в размер на 997,20 лева и 385,37 лева лихви.

Иска се отмяна на оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен и присъждане на направените разноски. Съображения по същество са изложени в писмена защита от 11.12.2013 г. Твърди се, че по процесните фактури не са налице реално осъществени доставки, няма доказателства за такива доставки, фактурите не са подписани, не е доказано предаването на стоките. Твърди се, че в тежест на ответника е доказването на наличието на реална доставка като основание за начисляване на ДДС, а в хода на съдебното производство процесуалният представител на НАП не е установил по категоричен начин този факт. Съответно като не е доказал наличието на укрити приходи, но ги е приел като база за определяне на облагаемата основа и на счетоводния финансов резултат по материалните закони, приходният орган е постановил материално незаконосъобразен ревизионен акт в частта по фактурите, които нямат подпис. Твърди се още, че по делото са налице достатъчно косвени доказателства, които установяват, че жалбоподателят не е получил доставките по процесните неосчетоводени фактури, липсват разходи, свързани с процесните доставки, както и доказателства за извършеното плащане в брой. Според жалбоподателя в случая липсата на осчетоводяване не води до извод за укрити приходи. Заключението на съдебния експерт също установява ангажиране на отговорността на жалбоподателя само въз основа на неподписани фактури.

Ответният административен орган чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди ревизионния акт като правилен и законосъобразен. Пре­тендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата, както и че следва да се потвърди ревизионният акт като правилен и законосъобразен.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от заинтересована страна, пряко засегната от ревизионния акт, с който за нея се установяват нови публични задължения, в преклузивния 14-дневен срок от издаване на решението на горестоящия в йерархията на приходната администрация решаващ орган, след проведено задължително оспорване по административен ред, което налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

Ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 1203416 от 05.07.2012 г., изменена със заповеди за възлагане на ревизия № 1204864 от 10.10.2012 г. и № 1205676 от 27.11.2012 г. Ревизията обхваща установяване на задължения за ДДС за периода 15.11.2007 г. – 31.01.2010 г., данък по чл.48 ЗДДФЛ за периода 002007 г. – 31.12.2009 г., вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2009 г., вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2009 г. Въз основа на събраните при ревизията доказателства и в срока по чл.117, ал.1 ДОПК е съставен ревизионен доклад № 1205676 от 21.12.2012 г. Със заповед № К1200236 от 23.07.2012 г. на органа по възлагане е опреде­лена В.Г.Г. за компетентен орган по издаване на ревизионен акт на М.П.Д.. Въз основа на констатациите в ревизионния доклад и в срока по чл.119, ал.3 ДОПК е издаден ревизионен акт № 161205676 от 18.02.2013 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът намира, че заповедите за възлагане на ревизия и заповедта за определяне на компетентен орган са издадени от надлежно упълномощено въз основа на заповед № РД-09-1 от 04.01.2010 г. на директора на  ТД Пловдив на НАП длъжностно лице. Извършените процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК, спазени са основните принципи на кодекса. Въз основа на изложеното дотук съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на оспорения ревизионен акт само на това основание. Не се правят и такива възражения от страна на дружеството-жалбоподател.

При ревизията е констатирано основание за допълнително начисляване на ДДС в размер на 45 689,37 лева на основание чл.102, ал.3, т.1 ЗДДС, тъй като след проверка на представената търговска и счетоводна документация и след проверка в информационната система VAT 8 е установено, че част от фактурите, издадени от „Ведена” ООД, ЕТ „Чавдар Василев”, „Бета 12 – Иванови” ООД, „Куков” ЕООД, „Г.Бриз – 97” ЕООД, „Далия дринкс” ООД, „Кавен орбико” ЕООД, „Бритиш Америка Табако България” ЕООД, „Спийдстар” ЕООД, „Деливъри” ЕООД и „Тета” ЕООД, подробно описани и изброени в ревизионния доклад, не са отразени в счетоводството на жалбоподателя.

Органът по приходите в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с протокол от 16.03.2012 г., е инициирал извършването на насрещни проверки на изследваните единадесет доставчици, съответно са изискани доказателства за извършените доставки по процесните фактури, по които получател е жалбоподателят. На основание чл.40, ал.1 ДОПК протокол № 1201361 от 16.03.2012 г., ведно с всички приложения към него, е приобщен от досието на жалбоподателя. От доставчиците са представени документи и писмени обяснения, от които се установява, че те са издавали фактури за продажба на хранителни стоки и тютюневи издалия с получател ЕТ „М.Д.”, включени в техните дневници за продажби, справки-декларации по ЗДДС и в съответните счетоводни регистри. Доставките са платени в брой, като стоките са транспортирани и доставяни от „Ведена” ООД, „Бета 12 – Иванови” ООД, „Куков” ЕООД, „Г.Бриз – 97” ЕООД, „Далия дринкс” ООД, „Кавен Орбико” ЕООД, „Бритиш Америка Табако България” ЕООД, Спийдстар” ЕООД, „Деливъри” ЕООД и „Тета” ЕООД до търговския обект на ЕТ „М.Д.”***, представляващ магазин за търговия на дребно, в който се продават хранителни стоки, нехранителни стоки за бита, напитки и тютюневи изделия. Стоките, доставени от ЕТ „Чавдар Василев”, са вземани на място от обект на фирмата в гр.Пловдив. В резултат на насрещните проверки е установено, че някои от издадените фактури не са намерили отражение в счетоводните регистри на жалбоподателя, съответно не е отчетена от едноличния търговец и последващата продажба на стоките. От сметка 304 „Стоки” е установено, че тези стоки не са били налични към 31.12.2007 г., 31.12.2008 г., 31.12.2009 г. и 31.12.2010 г., поради което е прието, че те са продадени от едноличния търговец, като за продажбите не е издаден документ по смисъла на чл.6 и чл.7 ЗСч.

За 2007 г. е установено, че неотчетените фактури за покупка на стоки са в размер на 39 135,01 лева, към която се добавя  18,84 %, надценка  за 2007 г., в резултат на което неотчетените приходи са установени в размер на 43 205,80 лева, а брутните приходи, оборотът за 2007 г. възлизат на 79 345,30 лева, в това число отчетени от лицето по ЕКАФП 36 139,48 лева.

За 2008 г. е установено, че неотчетените фактури за покупка на стоки са в размер на 71 342,42 лева, към която се добавя 6,56 % надценка  за 2008 г., в резултат на което неотчетените приходи са в размер на 75 950,99 лева, а брутните приходи, оборотът за 2008 г. възлиза на 116 553,76 лева, в това число отчетени от лицето по ЕКАФП 40 602,77 лева.

За 2009 г. е установено, че неотчетените фактури за покупка на стоки са в размер на 79 796,92 лева, към които се добавя 4,5 % надценка за 2009 г. в размер на 8 830,47 лева, в резултат на което се установява, че неотчетените приходи са в размер на 89 695,58 лева, а брутните приходи, оборотът за 2009 г. възлиза на 137 234,29 лева, в това число отчетени по ЕКАФП 47 538,71 лева.

Надценката при продажба на стоките е изчислена като съотношението между нетните приходи от продажби и отчетната стойност на стоките, декларирани в годишните данъчни декларации  и отчетите за приходите и разходите.

При тези факти органите по приходите са приели за безспорно установени неотчетени приходи от продажби на стоки, въз основа на определената от тях  продажна цена. Използваната методика за определяне на продажни цени и на неотчетени приходи от продажби на стоки може да бъде приложена при особените правила за определяне на задълженията за данъци, предвидени в ДОПК. Съответно, облагането на жалбоподателя е извършено по реда на чл.122, ал.2 ДОПК с оглед наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК, а именно: наличие на данни за укрити приходи или доходи и липса или непредставяне на счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството. В хода на ревизията е констатирано, че счетоводството на жалбоподателя не дава вярна и точна информация за извършените покупки и продажби, доколкото част от получените фактури за покупка на стоки не са намерили отражение в счетоводната документация на едноличния търговец, а от продажбата на стоките не са отчетени приходи от продажби.

Ревизираното лице е било уведомено, че основата му за облагане с данъци за ревизирания период ще бъде определена по реда на чл.122 ДОПК. Във връзка с чл.122, ал.2 ДОПК при определяне на данъчната основа са взети предвид относимите към случая обстоятелства. Определен е облагаемият оборот по данъчни периоди като сума от месечните отчети от ЕКАФП, отразени като приходи от продажби на стоки в сметка от гр.70 и стойността на неотчетените покупки, установени при извършените проверки на доставчиците, увеличена с процента надценка, с който работи ревизираното лице. За установените неотчетените покупки с предмет цигари, продажните цени са определени по бандерол, по фиксирани цени. Определени са приходи от дейността за 2007 г. в размер на 79 345,30 лева, за 2008 г. – 116 553,76 лева, за 2009 г. – 137 234,29 лева.

С цел установяване на облагаемия оборот по чл.96 ЗДДС ревизиращите органи са приели за дата на данъчното събитие за продажбите на неосчетоводените стоки месеците, през които са закупени стоките, с оглед естеството им – хранителни стоки и тютюневи изделия, стоки с кратък срок на годност и бързооборотни, както и периодичността на доставките. Оборотът е определен по месеци и с оглед отчетния период по ЗДДС, който също е календарен месец. След анализ на събраните при ревизията доказателства е определен облагаем оборот с ДДС  по  месеци, обобщен в табличен вид на стр.25 от ревизионния доклад, въз основа на който е установено, че жалбоподателят на 31.10.2007 г. е достигнал задължителния оборот за регистрация по ЗДДС (54 415,18 лева). На основание чл.96, ал.1 ЗДДС е направен извод, че ЕТ „М.Д.” е следвало да се регистрира по ЗДДС до 14.11.2007 г., като е взето е предвид обстоятелството, че извършените от ревизираното лице доставки на стоки (хранителни стоки, нехранителни стоки за бита, напитки и тютюневи изделия) са облагаеми съгласно чл.12, ал.1 ЗДДС и за тях се дължи ДДС. С оглед на така установеното ревизиращият орган е констатирал, че за периода от 15.11.2007 г. до 26.01.2010 г., когато лицето е регистрирано по ЗДДС, то е извършило облагаеми доставки на обща стойност 274 136,22 лева, за които на основание чл.102, ал.3, т.1 ЗДДС следва да се начисли ДДС в размер на 45 689,37 лева.

 По ЗДДФЛ. Установено е при ревизията, че жалбоподателят е регистриран като едноличен търговец под фирма ЕТ „М.Д.”, с основна дейност – търговия на дребно с хранителни стоки, стоки за бита, напитки и тютюневи изделия. За ревизирания период жалбоподателят е подавал годишни данъчни декларации за доходи, подлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък. Органите по приходите са приели, че през 2007 г. е отпаднало едно от основанията за облагане с патентен данък, а именно, оборотът е надхвърлил 50 000 лева, следователно доходите на М.П.Д. с ЕТ „М.Д.” от стопанска дейност за всички периоди следва да се обложат по общия ред на ЗДДФЛ.

Установено е също, че М.Д. е декларирал облагаем доход по години от дейност като едноличен търговец, както следва: 2007 г. – формирана загуба в размер на 2 514,03 лева; 2008 г. – формирана загуба в размер на 7 872,16 лева; 2009 г. – 1 008,11 лева.

От ревизираното лице са изискани документи и писмени обяснения, извършени са насрещни проверки на доставчиците, при които, както вече се каза, е установено, че някои от издадените фактури не са намерили отражение в счетоводните регистри на ЕТ „М.Д.”, не е отчетена и последващата продажба на стоките, съответно ревизиращият орган е приел, че са налице данни за укрити приходи. Установено е също, че в представените оборотни ведомости към края на всеки един от ревизираните периоди в счетоводството на ЕТ „М.Д.” няма осчетоводени излишъци или липси на активи, въз основа на което е направен извод, че, след като подробно описаните в ревизионния доклад фактури не са осчетоводени през 2007 г., 2008 г., 2009 г., стоките не са отразени в счетоводството на едноличния търговец, не са отчетени липси и излишъци на стоки, то тези стоки са продадени без да са отчетени приходите, съответно налице е обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК.

По време на ревизията е направен анализ на извършваните дейности, източниците на получените приходи и доходите на М.Д., отразените в счетоводството и декларирани пред НАП доходи, а също така и получените доходи от съпругата му Анастасия Джонгова, извършените през периода разходи от домакинството и закупеното движимо и недвижимо имущество, внесени суми в банкови сметки и в предприятието на ЕТ ”М.Д.”. Въз основа на искания за представяне на документи и писмени обяснения до външни институции, трети лица и до други контролни органи, подробно описани в ревизионния доклад, и събраните доказателства, анализ на наличната документация в архива и информационната система на НАП, ревизиращият екип е преценил, че са налице предпоставки за извършване на ревизия по реда на чл.122, ал.1, т.2, 4 и 7 ДОПК. На основание чл.124, ал.1 ДОПК на жалбоподателя е връчено уведомление, с което е уведомен, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК , поради което основата за облагане с данъци по ЗДДФЛ и ЗДДС за периодите от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г. е определена по реда на чл.122 ДОПК. Изискани са декларации за имущественото състояние на жалбоподателя за ревизираните години, които не са представени.

След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК и съпоставка на извършените парични разходи с получените приходи и констатациите за дейността като едноличен търговец  органът по приходите е определил данъчните основи за ревизираните години и дължимия данък по чл.48 ЗДДФЛ, като е приспадат внесения от жалбоподателя годишен патентен данък. За 2007 г. е определена данъчна основа 3 545,04 лева и е начислен данък по чл.48 ЗДДФЛ в размер на 239,90 лева, след приспадане на внесения патентен данък от 270 лева от дължимият годишен данък 239,90 лева, в резултат на което е установен надвнесен данък от 30,09 лева, подлежащ на приспадане. За 2008 г. е установен надвнесен данък, подлежащ на приспадане в размер на 256,50  лева. За 2009 г. е установена годишна данъчна основа  7 961,80 лева и е начислен данък по чл.48 ЗДДФЛ в размер на 1 194,27 лева, от който е приспаднат внесения патентен данък в размер на 270 лева и определен данък за довнасяне в размер на 924,27 лева.

Относно вноските за ДОО и за здравно осигуряване. При ревизията е установено, че за ревизирания период жалбоподателят е упражнявал трудова дейност като едноличен търговец. Основанието за социално осигуряване е чл.4, ал.3, т.2 КСО, а за здравно осигуряване е чл.40, ал.1, т.2 ЗЗО.  Ревизията е установила, че за периода от 01.01.2007 г. до 31.05.2008 г. жалбоподателят като самоосигуряващо се лице е внасяло авансово осигурителни вноски за НЗОК върху минималния размер на месечния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година. На основание чл.4, ал.6 КСО, тъй като за този период жалбоподателят е пенсионер, не са внасяни осигурителни вноски за ДОО. За периода 01.06.2008 г. – 31.12.2009 г. са внасяни авансови осигурителни вноски за ДОО и ЗО. Тъй като са установени обстоятелства по чл.122, ал.1 ДОПК и след като жалбоподателят не е посочил източникът на приходите, които е използвал за извършените от него сделки и издръжка на живота, не са представени доказателства, че те са придобити от дейност, за която няма задължение за осигуряване по КСО и ЗЗО, органите по приходите са направили извод, че е налице периодично получаване на доходи/приходи от дейност, която не е инцидентна. На основание чл.124а ДОПК за установяване на задълженията за осигурителни вноски за ДОО и за ЗО органите по приходите са приложили реда по чл.122-124 ДОПК. На основание чл.113, ал.1 КСО органът по приходите е начислил дължимите лихви за невнесените в срок осигурителни вноски за ДОО, а лихвите за просрочените здравноосигурителни вноски са начислени на основание чл.107 ЗЗО във връзка с чл.175 ДОПК. 

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя са представени оригинали на фактурите, издадени от „Спийдстар“ ЕООД и „Деливъри“ ООД, както и заверени преписи на фактурите, издадени от останалите доставчици. Поради непредставяне на всички оригинали или на официално заверени преписи от процесните фактури в съдебното заседание от 10.09.2013 г. процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за изключването им от доказателствата по делото, а в първото по делото заседание е направено искане за откриване на производство по оспорване на автентичността, съдържанието и авторството на фактурите.

Съдът намира, че с оглед особеностите на ревизионното производство и на производството по оспорване на ревизионния акт пред съд оспорването по реда на чл.193 ГПК е недопустимо и неприложимо в това производство въпреки препращащата норма на § 2 ДРДОПК, защото както фактурите, така и останалите писмени доказателства, които се събират в ревизионното производство и въз основа на които се определят данъчните задължения на ревизираните лица, не се представят за първи път в съдебното производство, а в ревизионното производство преди издаване на какъвто и да било акт, от самите ревизирани лица или от трети лица. Като се има предвид тази особеност на ревизионното производство и изхождайки от правилата на нормата на чл.193 ГПК, съдът намира, че още преди издаване или най-късно при издаване на ревизионния доклад, към който са приложени всички събрани писмени доказателства, ревизираното лице има възможност да се запознае с тях и да направи възражения и оспорвания, съответно да представи доказателства или да поиска събиране на доказателства във връзка с направено възражение или оспорване на писмен документ. Следователно едно такова оспорване, направено макар и в първото по делото заседание, с оглед нормата на чл.193, ал.1 ГПК се явява просрочено. От друга страна, ако се допусне възможността да бъде осъществено оспорване в съдебното производство, това обезсмисля действията на органа по приходите по събиране на доказателства, извършени в самото ревизионно производство, и противоречи на нормата на чл.171, ал.1 АПК, който разпорежда, че доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Още повече, че тези доказателства са били вече предмет на преценка в производството по обжалване на ревизионния акт пред директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, което обжалване е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното обжалване, но нито в жалбата против ревизионния доклад, нито в жалбата против ревизионния акт е направено оспорване на автентичността, съдържанието и авторството на процесните фактури.

От друга страна, само наличието на фактури никога не е основание за определяне на една доставка като реална. Следва да са налице достатъчно други доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че в реалния мир са настъпили факти или събития, представляващи съставни елементи на доставката по смисъла на чл.6 ЗДДС. В този смисъл, твърдейки, че не са налице реално осъществени доставки по процесните фактури, жалбоподателят твърди отрицателен факт, който не подлежи на доказване от негова страна, върху него не тежи доказателствената тежест за установяване на факта на реално осъществени доставки, за които следва да се начисли ДДС. Установяването на тези факти е в тежест на административния орган.

Съдът намира, че в настоящото производство са събрани категорични и еднозначни доказателства, установяващи реалността на процесните доставки. Органите по приходите са установили, че доставчиците притежават складове за осъществяване на търговската си дейност и собствени транспортни средства, с които осъществяват разносната търговия, както и наети по трудови договори лица, които извършват доставките на място до клиентите. Извършеното плащане в деня на издаване на процесните фактури е доказателство за осъществените покупко-продажби и за предаването на стоките на жалбоподателя. Т.е., наличието на материална и техническа обезпеченост при доставчиците за извършване на процесните доставки, както и надлежното издаване на процесните фактури, тяхното счетоводно отразяване при доставчиците и посочването им в справките-декларации по ЗДДС, извършеното плащане на процесните стоки, са достатъчни доказателства, за да бъде направен обоснован извод за реално извършени доставки, по които жалбоподателят е следвало да начисли ДДС.

Възражението на жалбоподателя, че в процесните фактури липсва негов подпис, е неоснователно и неотносимо към факта, че те са надлежно издадени и оформени, тъй като съгласно нормата чл.7, ал.1 ЗСч., действаща към настоящия момент, както и в предходните си редакции, и установяваща необходимите и задължителни реквизити на първичния счетоводен документ, няма изискване фактурата да съдържа името и подписа на получателя. В този смисъл съдът намира искането на жалбоподателя за изключване на тези фактури като доказателства по делото за неоснователно.

Предвид безспорно установените реални доставки съдът намира, че са били налице предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК за извършване на ревизия при особени случаи по реда на чл.122, ал.2 ДОПК. Основната задача на тази ревизия е да даде възможност да се извърши облагане и тогава, когато необходимите данни за установяване на данъчните задължения съобразно приложимите норми на материалния закон не са налице. Целта на особения начин на определяне на данъчната основа за облагане при заместване на изискуемите по закон данни – декларации, отчети и други – с посочени в чл.122 ДОПК е да се получи цялостна, макар и косвена представа за дейността на ревизираното лице. Нормата на чл.122, ал.1 ДОПК изрично предвижда правната възможност ревизиращият орган да приложи установения от съответния данъчен закон размер на данъка към определена от него основа, когато е налице един от изброените седем особени случая. За да създаде възможност определената облагаема основа да е най-близко до обективната истина законодателят е посочил различни критерии, по които това може да се извърши, като органът по приходите е достатъчно да приложи онези от тях, които биха дали възможност да се определи облагаемата основа по възможно най-достоверния начин. Ревизиращият орган е спазил изискването на чл.122, ал.2 ДОПК, като е направил нужния за целта анализ, въз основа на който законосъобразно е установил, че от жалбоподателя към 31.10.2007 г. са реализирани приходи от облагаеми доставки в размер на 54 415,18 лева. Установявайки това обстоятелство, органът по приходите правилно на основание чл.96, ал.1 ЗДДС е направил констатация, че ЕТ „М.Д.”  е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.11.2007 г., което не е направено. Ето защо обоснован и законосъобразен е изводът, че са налице основания за задължителна регистрация по ЗДДС съгласно чл.102, ал.1 ЗДДС. Такава регистрация е извършена на 26.01.2010 г.

Съгласно чл.102, ал.3 ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания: 1. за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите; 2. за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Следователно в конкретния случай за периода от 15.11.2007 г. – датата, до която жалбоподателят е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС, до 26.01.2010 г. – датата, на която лицето е регистрирано по желание по ЗДДС, е реализиран облагаем оборот от продажби на стоки общо в размер на 274 136,22 лева, определен по реда на чл.122 ДОПК при ревизията. Правилно на основание чл.102, ал.3 ЗДДС е начислен ДДС в размер на 45 689,37 лева, определен по реда на чл.67, ал.2 ЗДДС и формулата на чл.53, ал.2 ППЗДДС, който размер съдът намира за правилно определен.

Тук следва да бъде отбелязано, че съдът кредитира приетото по делото основното и допълнителното заключения на вещото лице като компетентни, безпристрастни и кореспондиращи със събраните по делото доказателства.

Вещото лице е описало подробно в таблица всички издадени и неосчетоводени фактури по доставчици за всяка една от ревизираните години и е дало варианти на исканите от жалбоподателя изчисления на дължимия ДДС, данъка по чл.48 ЗДДФЛ, осигуровките и лихвите при различна данъчна основа, в която се включват всички процесни фактури, само фактурите, съдържащи подпис на жалбоподателя, или само фактурите, представени в оригинал или заверен препис. Доколкото обаче изчисленията на вещото лице в нито един вариант не отразяват данъчната основа, образувана от всички приходи – осчетоводени и неосчетоводени, а винаги се изключват продажбите по касов апарат, съдът намира, че тези изчисления не могат да повлияят за преценката относно правилното определяне от органите по приходите на размера на задълженията на жалбоподателя, защото различията в изчисленията се дължат именно на различната база, въз основа на която се определят задълженията за данъци и осигуровки. Съдът намира също, че със заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството-жалбоподател. Това е така, защото вещото лице не може да установява факти, а само дава заключение за доказателствените изводи от фактите по делото, прочетени от него съобразно притежаваните специални знания в областта на счетоводството. В тази връзка от заключението на вещото лице се доказва, че констатациите на органите по приходите са верни, още повече, че, както това изрично подчертава вещото лице в допълнителното си заключение, органите по приходите също не са включили при изчисляване на данъчните основи фактурите, цитирани от него в таблица 3 (л.2 и 3 от заключението), които не са налични по делото, както и тези, цитирани на л.24 и 30 от заключението. Техните данъчни основи не са повлияли върху определянето на данъчните задължения на жалбоподателя при ревизията, както казва вещото лице. А що се касае до подписа на получателя, както вече се каза по-горе, това не е необходим и задължителен реквизит на първичния счетоводен документ съгласно чл.7, ал.1 ЗСч., поради което тези фактури също следва да бъдат взети предвид при определяне на данъчната основа за дължимите данъци и осигуровки на жалбоподателя за ревизирания период.

От казаното следва, че заключението на вещото лице не може да обоснове различен правен извод относно наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред, както и върху правилността на определения размер на задълженията за ДДС. Фактът, че е налице предпоставка за извършване на ревизия по особения ред на чл.122 ДОПК, налага извод за вярност на фактическите констатации на органите по приходите с оглед наличието на законовата презумпция на чл.124, ал.2 ДОПК. В доказателствена тежест на жалбоподателя е обори тази презумпция и да установи с всички допустими и относими доказателства и доказателствени средства, че констатациите на органите по приходите не са верни, но това не беше направено в настоящото съдебно производство. Вярно е, че жалбоподателят твърди един отрицателен факт – няма укрити приходи от неосчетоводени продажби, който факт не следва да бъде доказван, но е вярно също, че всички останали доказателства по делото оборват това негово твърдение – наличието на фактури, касови бонове, осчетоводяването им и посочването на дължимия ДДС като дължим към бюджета при доставчиците, получаването на стоките директно в магазина на жалбоподателя и плащането на стоките по безспорен начин установяват извършването на доставки по процесните фактури и укриване на приходи, съответно водене на счетоводство, което не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, доколкото нито покупката на процесните стоки, нито последващите техни продажби са били осчетоводени при жалбоподателя. Ето защо съдът намира, че правилно и законосъобразно на основание чл.102, ал.3 ЗДДС на жалбоподателя е начислен допълнително ДДС в размер на 45 689,37 лева за периода от датата, до която е следвало да бъде подадено заявление за регистрация по ЗДДС, до датата на действително извършената  регистрация.

Съдът намира за правилен и законосъобразен оспореният ревизионен акт и в частта на допълнително определените задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ и задължителни осигуровки. Не следва да бъдат взети предвид вариантите на вещото лице, защото, както това вече се каза, в данъчната основа не са включени всички приходи от продажби (осчетоводените и неосчетоводените), а само неосчетоводените, откъдето изхождат и различията в изчисленията между вещото лице и органите по приходите. Тъй като ревизията се извършва по реда на чл.122 ДОПК, законодателят е определил относимите обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определяне на данъчната основа на ревизираното лице с цел да се постигне максимална обективност, макар и при липсата на достоверни данни за неговите приходи и разходи. Спазвайки това законодателно разрешение, органите по приходите са извършили анализ на всички относими обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК, въз основа на които са определени данъчните основи за облагане по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за ревизираните години, като при определяне на конкретните размери на данъците са взети предвид данъчните облекчения, които жалбоподателят ползва като лице с намалена работоспособност, и е приспаднат платения за съответната година патентен данък. Възраженията на жалбоподателя за липса на основание за прилагане на особения ред на ревизия по чл.122 ДОПК са неоснователни и са обсъдени по-горе. С оглед безспорно установения факт на наличие на укрити приходи и липса на счетоводна отчетност, която да дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, правилно и законосъобразно органите по приходите са установили данъчните основи за всяка една от ревизираните години по реда на чл.122, ал.2 ДОПК. Тук също следва да се има предвид наличието на законовата презумпция на чл.124, ал.2 ДОПК, съгласно която фактическите констатации в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства.

По отношение на допълнително определените задължения за ДОО и здравно осигуряване съдът намира, че същите са правилно определени. Законосъобразно и обосновано органите по приходите са направили извод, че с оглед наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК и предвид липсата на доказателства за източника на приходите за осъществяване на търговската дейност и за издръжката на живота на жалбоподателя следва да се приеме, че тези приходи са придобити от дейност като самоосигуряващо се лице, за която жалбоподателят дължи осигуровки. Съобразена е нормата на чл.124а ДОПК и данъчните основи за определяне на задължителните осигурителни вноски са същите, върху които са определени допълнителните задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ.

Що се касае за лихвата, същата като акцесорно задължение следва главното задължение. Тъй като в настоящия случай главните задължения за данъци и осигурителни вноски са дължими, дължими са и лихви върху тях поради несвоевременното им плащане.

Водим от всичко изложено, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на административния орган за заплащане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ответната дирекция сумата 1 868 лева. Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.Д., ЕГН **********, действащ като едноличен търговец под фирма ЕТ „М.Д.“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, против ревизионен акт № 161205676 от 18.02.2013 г., издаден от В.Г.Г., главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 488 от 16.05.2013 г. на зам.-директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 45 689,37 лева и 20 429,22 лева лихви, допълнително установени задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 924,27 лева и 267,66 лева лихви, вноски за ДОО в размер на 1401,62 лева и 785,21 лева лихви, здравноосигурителни вноски в размер на 997,20 лева и 385,37 лева лихви.

ОСЪЖДА М.П.Д., ЕГН **********, действащ като едноличен търговец под фирма ЕТ „М.Д.“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” град Пловдив при ЦУ на НАП сумата 1 868 (хиляда осемстотин шестдесет и осем) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                                   Административен съдия: