РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 РЕШЕНИЕ

 

 

 № 284

 

    гр. Пловдив, 29.01. 2014 год.

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично заседание на дванадесет и пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1635 по описа за 2013 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 9б, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

2. Образувано е по жалба на Д.К.Ш. *** против Заповед № 10 ОА 580 от 22.03.2010г., издадена от Кмета на Община  Пловдив, на основание чл.9б, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, с която са установени задължения за такса битови отпадъци за притежавания от същия недвижим имот за периода 01.01.1998 год. – 31.12.2009 год. и е наредено да се внесе в приход на общинския бюджет сумата в размер от 997, 73 лв. в т. ч главница в размер на  651, 33 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 346, 40 лв.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт, като се иска неговата отмяна от Съда. Поддържаните оплаквания от жалбоподателя се свеждат до твърдения, че същият не е живял в процесния недвижим имот и не го е ползвал, за което многократно е уведомявал административния орган и е правил съответните искания за освобождаване от задължението за плащане на ТБО, придружени с писма от В и К и ЕВН. С оглед на това, и предвид твърденията на жалбоподателят, че същия не е генерирал битови отпадъци от имота, жалбоподателя счита, че вменените с акта публични задължения не са дължими.

Прави се  възражение и за погасяване на задълженията по давност.

Ангажират се и доказателства в подкрепа на твърденията за предприети действия във връзка с освобождаване от задължението за плащане на ТБО за имота.

В съдебно заседание оспорващия поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

3. Ответникът – Кметът на Община Пловдив, чрез процесуалния си представител е на становище за неоснователност на жалбата, като моли Съда да я остави без уважение. Поддържа се, че оспорения административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира се и присъждане на следващото се възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. 

 ІІ. За допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок и от лице, за което обжалвания акт е неблагоприятен, при наличие на правен интерес от оспорване, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

5. На 25.02.2010г. от страна на С.П.П. на длъжност главен  инспектор в отдел „Събиране, контрол и ревизии“ на Дирекция „МД и ТБО и ревизионен контрол“  при Община Пловдив, е извършена служебна проверка в масива на сектор ”МД и ТБО и ревизионен контрол” в Община Пловдив, при която е установено, че съгласно подадена декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ с вх. № 0949582 от 07.04.1999 год.  Д.К.Ш. има задължения за такса битови отпадъци за периода 01.01.1998г. – 31.12.2009г. по подадената декларация, в общ размер на 997, 73 лв. в т. ч главница и прилежащи лихви.  Въпросната декларация е приложена по преписката, като от същата се установява, че Ш. е декларирал следния недвижим имот :

-  Недвижим имот, представляващ 1/3 идеална част от 254 кв.м жилище, 1/3 идеална част от 40 кв.м мазе и 1/3 идеална част от 510 кв.м. земя, с партиден № 3609054601003, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Александър Екзарх“ № 5.

Резултатите от така извършената проверка са обективирани в Доклад № 15/25.02.2010 г. на главен  инспектор в отдел „Събиране, контрол и ревизии“ на Дирекция „МД и ТБО и ревизионен контрол“ при Община Пловдив С.П.П., който е изпратен на Кмета на Община Пловдив за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 9б от ЗМДТ.

Въз основа на цитирания доклад  Кмета на Община Пловдив е издал оспорената в настоящото производство Заповед №  10 ОА 580 от 22.03.2010г., с която на жалбоподателя са установени задължения за такса битови отпадъци за притежавания от него недвижим имот за периода 01.01.1998 год. – 31.12.2009 год. и е наредено да се внесе в приход на общинския бюджет сумата от 997, 73 лв. в т. ч главница в размер на  651, 33 лв. и начислена лихва в размер на  346, 40 лв.

6. Към доказателствения материал по делото са приобщени и съответните Заповеди на Кмета на Община Пловдив, издадени на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ за процесните 1998г. - 2009г. за определяне на границите на районите, в които се извършва сметосъбиране и сметоизвозване, а също и относимите към процесните периоди решения на Общински съвет Пловдив за определяне на годишния размер на таксата битови отпадъци за процесните периоди 1998г. - 2009г.

7. Следва да се констатира, че процесната Заповед № 10 ОА 580 от 22.03.2010г. на Кмета на Община Пловдив е обжалвана от Ш. с жалба, адресирана едновременно и до горестоящия административен орган – Областен управител на Област с административен съд гр. Пловдив и до Административен съд – гр.Пловдив, като по повод на това обжалване, горестоящият орган със своя Заповед № ЗД – 00 – 70 от 19.04.2010г. е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното пред него производство, поради недопустимост на административния контрол върху оспорената заповед, при едновременно  подадена жалба срещу акта и до съда, с оглед разпоредбата на чл.130, ал.2 от ГПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144 от АПК.

ІV. За правото :

8. В изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от Административнопроцесуалния кодекс, за служебна проверка относно обстоятелствата, дали административният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, съдът констатира, че в случая релевантните за разрешаването на административноправния спор факти и обстоятелства са установени от материално компетентен административен орган в хода на производство, осъществено по реда на чл.9б от ЗМДТ в приложимата му редакция /Изм. - ДВ,  бр. 84 от 2003 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г./.  Административното производство е завършило с издаването на предвидения в чл. 9б, ал.2 /Изм. - ДВ,  бр. 84 от 2003 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г./  понастоящем отменен, но действал към момента на развилото се административно производство, административен акт.

Според чл. 9б, ал. 1 от ЗМДТ, в приложимата редакция /изм. ДВ,  бр. 84 от 2003 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г./ невнесените в срок такси се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Алинея 2 от същия законов текст гласи, че вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като актът за установяване на вземането може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс (чл. 9б, ал. 3 от ЗМДТ).

Видно от цитираните законови разпоредби, производствата по издаването и обжалването на актовете за установяване на местните такси, за разлика от местните данъци, по силата на действалите към момента на развилото се производство нормативни текстове, се уреждат от нормите на АПК. Само по отношение на събирането на невнесените в срок такси е предвидено, че се осъществява по реда на ДОПК.

9. Впрочем, спор по тези обстоятелства и по установените факти не се формира между страните по делото. Така безспорно установено е по делото, че жалбоподателят е съсобственик на Недвижим имот, представляващ 1/3 идеална част от 254 кв.м жилище, 1/3 идеална част от 40 кв.м мазе и 1/3 идеална част от 510 кв.м. земя, с партиден № 3609054601003, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Александър Екзарх“ № 5, и като такъв е задължено лице за задълженията за ТБО за процесния период.

Спорът по делото е от правен характер и е свързан със законосъобразното установяване на задълженията за такса битови отпадъци на жалбоподателя за услугите по чл.62 от ЗМДТ по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане чистотата на територии за обществено ползване за процесния период 01.01.1998г. – 312.2009г.

10. При това положение, и с оглед разрешаването на текущия административноправен спор, ще следва в случая,  да бъдат съобразени следните нормативни разпоредби :

Според разпоредбата на  чл. 62 от ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Съответно границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година /чл.63, ал.2 от ЗМДТ/. Респективно, условията, при които не се събира такса за някоя от услугите, са предвидени в чл. 71 ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998г.). Така съгласно  въпросната разпоредба, не се събира такса за : 1. (Изм. – ДВ, бр.103 от 1999г. в сила до 31.12.2003г., съгл. Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002г.) - сметосъбиране и сметоизвозване – за имотите, които не се обслужват, за което общината уведомява териториалната данъчна дирекция; за имотите, които няма да се ползват през цялата година и е подадена декларация за това в териториалната данъчна дирекция по местонахождението им от собственика или ползвателя до края на предходната година.

Считано от 01.01.2004г. хипотезите за освобождаване, съответно облекченията при заплащане на таксата за битови отпадъци не се уреждат от ЗМДТ, а регламентацията на тези въпроси се съдържа в наредбата на общинския съвет по чл.8, ал.5 и ал.6 и чл.9 от ЗМДТ. В случая, и по отношение на Община Пловдив, тези предпоставки са регламентирани в разпоредбите на чл.19в от приета от Общински съвет Пловдив Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Пловдив.

11. По делото не съществува спор относно обстоятелството, и то се установява от приложените в тази насока заповеди на Кмета на Община Пловдив, с които се определят границите на районите, в които се организира сметосъбиране и сметоизвозване, че притежаваният и деклариран от жалбоподателя недвижим имот,  се намира в урбанизираната територия на гр.Пловдив и попада в район, в който за процесните периоди е организирано сметосъбиране и сметоизвозване от Община Пловдив.

Разбира се, за да възникне задължение за заплащане на такса за услугата па сметосъбиране и сметоизвозване за собственика на определен недвижим имот, не е достатъчно включването на притежавания от него имот в границите на район, където общината е организирала такова. Определянето на границите на районите и вида на предоставяните услуги и на размера на таксите за отделните дейности, представляват само част от организирането и осъществяването на дейността, за която законът разпорежда събиране на такса за битови отпадъци. ТБО е вид финансово вземане, чието заплащане се дължи единствено при наличието на реално извършени услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Задължението за заплащане на ТБО е установено в закона, но възниква и се дължи само когато общината реално извършва съответната дейност. Това означава, че при липса на предоставяне на някоя от услугите, такса за нея не следва да бъде заплащана.

В случая също следва да се констатира и това, че  не се формира спор между страните, и относно обстоятелството, че Община Пловдив реално е извършвала дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване в урбанизираната територия на гр.Пловдив, където се намира процесния имот - собственост на жалбоподателя.

В случая за пълнота, следва да се констатира още и това, че относно другите две услуги (обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване), също не е формиран спор между страните относно предоставянето им от Община Пловдив.

12. В случая обаче, по отношение на тези две услуги, а също и по отношение на  услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, като съставни компоненти на таксата за битови отпадъци, следва да се посочи следното :

В нарушение на  разпоредбата на чл.62, изр.2 във вр. с чл.66 ,ал.1  от ЗМДТ, ал.1 от ЗМДТ, в обжалваната в настоящото производство заповед на Кмета,  установената като дължима ТБО е определена като сума в общ размер, без да е посочен поотделно размера на задължението за всяка една от услугите за съответната година. Съгласно разпоредбата на чл.62, изр.2 от ЗМДТ, размерът на таксата се определя по реда на чл.66 от ЗМДТ за всяка една услуга поотделно, което изискване в случая не е спазено. В нормата на чл.62 от ЗМДТ са посочени трите компонента, формиращи таксата битови отпадъци - тя се заплаща за услуги по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения за битови отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. В нормата на чл.66 от ЗМДТ е посочен редът за определянето на таксата, компетентният орган и какви разходи се включват в същата, като размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно. В случая именно това изискване - да се определи таксата за всяка услуга поотделно, не е спазено от ответния административния орган - Кмета на Община  Пловдив при издаване на процесната заповед. Допуснатото нарушение на изискването относно формата и съдържанието на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК  - а именно, че с него е определена обща сума като дължима за ТБО, без да посочено за коя от видовете услуги по чл.66 от ЗМДТ е определена и съответно, ако е дължима за трите услуги,  в какъв размер за всяка една от услугите, е съществено, тъй като от една страна същото възпрепятства упражняването на съдебния контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт, предвид основанията за недължимост, предвидени в чл.71 от ЗМДТ, както и с оглед преценката за законосъобразното определяне на таксата по основание и размер, а от друга накърнява  правото на защита на задълженото лице.

Каквито и да е мотиви в обсъжданата насока не се съдържат в оспорената заповед, или в друг документ от преписката, надлежно връчен на лицето, което обосновава извод за нейната незаконосъобразност. Правната теория и съдебната практика в тази насока еднозначно приемат, че въз основа на фактическите констатации се дава възможност на адресата на акта и на заинтересованите лица да разберат фактите, мотивирали административния орган да издаде обжалвания административен акт, с оглед организиране на адекватна защита. Мотивите дават възможност и на по-горестоящия административен орган и на съда да извършат проверката за законосъобразност на акта и липсата им е винаги съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до неговата отмяна.

В случая  изтъкнатият процесуален порок на административния акт е съществен и препятства възможността за проверка на материалната му законосъобразност, като  следва да  се посочи, че този порок не е преодолян и в хода на съдебното производство от страна на ответника, който  въпреки, че е разполагал с процесуалната възможност, не е установил това релевантно за спора обстоятелство – а именно относно размерът на дължимата ТБО за всяка една от видовете услуги поотделно, включително и посредством назначаването на съдебна експертиза, която да установи това обстоятелство, за което ответникът носи доказателствената тежест в процеса, с оглед правилото на чл.170, ал.1 от АПК.

В изложения смисъл е и константната практика на Върховния административен съд по аналогични казуси/така Решение № 8354 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2749/2009 г., I о., Решение № 8377 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14136/2010 г., I о. и други/.

13.На следващо място, в  случая следва да се констатира, че с оглед заявените становища от страните и направеното възражение от жалбоподателя в тази насока, спорът по делото се концентрира и във въпроса досежно погасяване по давност на установените публични вземания за такса за битови отпадъци и прилежащите им лихви за процесния период 1998г. – 2009г.

В тази насока, следва да се посочи, че по делото не съществува спор относно приложимия за случая материален закон, уреждащ института на погасителната дав­но­ст във връзка с погасяване на публичните вземания, респективно за нейното спиране и прекъсване.

Така няма спор, че в случая се касае за събиране на публични държавни вземания за такса битови отпадъци, които са такива, съгласно чл.1, ал.2, т.1 от ЗСДВ/отм./, респ. чл.13, ал.2 т.2 и т.4 от ДПК /отм./, и чл.162, ал.2, т.3 ДОПК, поради което и съответно приложими се явя­­ват правилата, уреждащи давностните срокове, регламентирани в ЗСДВ/отм./, ДПК/отм./, респ. ДОПК.

14.При това положение, и с оглед разрешаването на този въпрос, на първо място ще следва да бъде съобразено следното :

Разпоредбите на приложимите процесуални закони – Закона за събиране на държавните вземания ЗСДВ/отм./, Данъчния процесуален кодекс ДПК/отм./ и Данъчно – осигурителния процесуален кодекс ДОПК, регламентират давностни срокове, с изтичането на които се погасяват публичните вземания, в това число и вземанията за такса битови отпадъци и прилежащите им лихви, като вид публични вземания, които се събират по реда, регламентиран в приложимите процесуални закони – ЗДСДВ/отм./, ДПК/отм./ и ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал.1 от ЗСДВ/отм./ вземанията на държавата по чл. 1, ал. 2 и вземанията за лихви върху тях се погасяват с изтичането на петгодишна давност, като съгласно ал.2 от въпросната разпоредба, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В разпоредбата на ал.5 е предвидена т.н. абсолютна давност, като се предвижда, че независимо от спирането и прекъсването на давността вземането не се събира, след като са изтекли 15 години от деня, в който то е станало изискуемо.

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ДПК/отм/, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 - годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в  закон е предвиден по - кратък срок. В разпоредбата на ал.2 също е предвидена т.н. абсолютна давност, като се предвижда, че с изтичането на 10 – годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността.

В идентичен смисъл е и разпоредбата на чл.171 от ДОПК, регламентираща въпроса за погасителната давност при действието на ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.171 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 - годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по кратък срок. Съответно в разпоредбата на ал.2 е предвидена т.н. абсолютна давност, като нормата предвижда, че с изтичането на 10 – годишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността.

Съответно в разпоредбите на чл.4, ал.3 от ЗСДВ/отм./ и чл.141 от ДПК/отм./ и чл.172 от ДОПК се предвиждат и основанията за спиране и прекъсване на давността.

Следва в случая да се съобразят и разпоредбите, регламентиращи сроковете за плащане на публичните вземания за такса битови отпадъци, свързани с изискуемостта на вземането. Така, съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗМДТ в редакцията на нормативния текст, относима за съотвентия процесен период, данъкът върху недвижимите имоти се плаща на съответните  вноски, внасяни  за  годината, за която е дължим.

15. В случая, следва да се посочи и това, че давността/в частност погасителната/ е материалноправен институт, поради което и несъмнено нормите, които я уреждат имат материалноправен характер, като се прилагат разпоредбите, действащи към момента на възникване на спорното правоотношение. В правната теория и в съдебна практика по въпросите относно погасителната давност, еднозначно се застъпва становището, че при определяне на приложимия закон относно погасителната давност при промяна на правния режим /както е в настоящия случай/, следва да се изхожда от характера на давността като институт на материалното право. 

Следователно, на първо място, въпросът за давността следва да бъде разгледан на плоскостта на нормативния акт, който е действувал към момента на възникване на спорните правоотношения. През процесните 1998г. и 1999г. това са нормите на чл.4 от ЗСДВ/отм./, които са били в сила обаче до 01.01.2000г., от  когато същите са били отменени с приемането на ДПК/отм./, в сила от 01.01.2000г. Доколкото давността е започнала да тече при условията на чл. 4, ал.2 от ЗСДВ/отм./  от съответната дата на 1998г.и 1999г., на която вземането е станало изискуемо,  то същата  изтича на съответната дата през 2003г. и 2004г., т. е. вече при действието на нормите за давността по ДПК/отм./. Аналогично е положението и за процесните периоди 2001г., 2002г., 2003г., 2004г., тъй като към момента на възникване на спорните правоотношения, респ. от когато е започнал да тече давностния срок, са действали нормите на чл. 140 от ДПК/отм./, които се  били в сила обаче до 01.01.2006г., когато ДПК е бил отменен с приемането на ДОПК /в сила от 01.01.2006г./. Доколкото при условията на чл. 140 от ДПК/отм./ давността за процесните периоди 2001г., 2002г., 2003г., 2004г. е започнала да тече съответно от 01.01.2002г., 01.01.2003г., 01.01.2004г., 01.01.2005г., то същата изтича съответно на 01.01.2006г., 01.01.2007г., 01.01.2008г., 01.01.2009г., т. е. при действието на нормите за давността по ДОПК.

В действуващото законодателство няма установено правно правило за подобни случаи, но общо правно правило е, че нормите за сроковете, установени в нов закон, не се прилагат към започнали да текат вече заварени срокове, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от предвидения по новия закон. В случая сроковете по чл.140 от ДПК/отм./ и чл.171 от ДОПК са идентични, като начален момент и продължителност, поради което и не може да се приеме, че е налице колизия между тях. Различно е положението обаче по отношение на началния момент на срока, съгласно чл.4, ал.1 от ЗСДВ/отм./, който започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /е следвало да се плати/, а не от 01 януари на годината, следваща годината през която е следвало да се плати публичното вземане, какъвто е началния момент на срока по чл.140, ал.1 от ДПК/отм./, респ. чл.171 от ДОПК. В случая по отношение на тази колизия, следва да се приложи общото правно правило, че нормите за сроковете, установени в нов закон, не се прилагат към започнали да текат вече заварени срокове, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от предвидения по новия закон, какъвто не е настоящия случай, защото за завършването на давностния срок, започнал да тече при действието на ЗСДВ/отм./, с оглед предвидения в ал.2 на чл.4 начален момент, не се предвижда по – дълъг, а напротив по - къс срок, спрямо предвидения по чл.140, ал.1 от ДПК/отм./ и чл.171 от ДОПК. Тоест, по отношение на задълженията за 1998г. и 1999г. приложим е началният момент на 5 - годишния давностен срок, с оглед правилото на действалия при възникване на вземането чл.4, ал.2 от ЗСДВ/отм./, доколкото същия поставя лицето в по - благоприятно положение по отношение  началния момент на срока, регламентиран в чл.140, ал.1 от ДПК/отм./ и чл.171, ал.1 от ДОПК.

16. В случая следва да се съобрази и друго, а именно, че всъщност давностният срок за задълженията за 1998г. и 1999г. е започнал да те­че от съответните дати през тези години, но междувременно от 01.01.2000г. в сила е ДПК/отм./, където в чл.141 са посочени основания за спиране и прекъсване на давността, едно от който основания, съдържащо се в ал.2 за прекъсване на давността, е влизане в сила на акта за установяване на публичното вземане. Съответно, основание за спиране на давността е предвиденото в чл.141, ал.1, т.5 от ДПК/отм./ обжалване на акта за установяване на вземанията.  При това положение, по отношение на нормите, регламентиращи изтичането на давностния срок, включително и тези за спирането и прекъсването му, като се има предвид, че правилата за изчисляването му, са процесуални, следва, според този състав на съ­да да намерят приложение нормите на ДПК/отм./, които са в сила от 01.01.2000г., а не правилата на чл.4, ал.3 и 4 от ЗСДВ/отм./, при положение, че давностния срок все още не е изтекъл към датата на влизане в сила на ДПК/отм./.

Аналогично е и положението относно задълженията за 2000г., 2001г., 2002г., 2003г., и 2004г.,  за които срокът е започнал да те­че при действието на ДПК/отм./, но междувременно от 01.01.2006г. в сила е ДОПК, където в чл.172 са посочени основанията за спиране и прекъсване на давността, едно от който основания, съдържащо се в ал.2 за прекъсване на давността е именно издаване на акта за установяване на публичното вземане. Съответно, основание за спиране на давността, също както и по чл.141, ,л.1 т.5 от ДПК/отм./, е предвиденото в чл.172, ал.1, т.4 от ДОПК обжалване на акта за установяване на вземанията. При това положение, по отношение на нормите, регламентиращи изтичането на давностния срок, включително и тези за спирането и прекъсването му, като се има предвид, че правилата за изчисляването му, са процесуални, следва, според този състав на съ­да да намерят приложение нормите на ДОПК, които са в сила от 01.01.2006г., а не правилата на чл.141 от ДПК/отм./, при положение, че давностния срок все още не е изтекъл към датата на влизане в сила на ДОПК.

17. И накрая, по отношение на т.н. абсолютна давност, следва също да се посочи, че за процесните 1998г. и 1999г. към момента на възникване на спорните правоотношения е действала нормата на чл. 4, ал.5 от ЗСДВ/отм./, предвиждаща абсолютен давностен срок от 15 години, който започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Тази норма е била в сила обаче до 01.01.2000г., когато е отменена с приемането на ДПК /в сила от 01.01.2000г./. Доколкото при условията на чл. 4, ал.2 от ЗСДВ/отм./ давността е започнала да тече от съответните дати на 1998г. и 1999г.,  то същата изтича на съответните дати на 2008г. и 2009г. т. е. при действието на нормите за давността по ДОПК, който в нормата на чл.171, ал.2 предвижда 10 - годишна абсолютна давност (каквато е предвидена и  в отменения чл.140, ал.2 от ДПК).

Каза се, вече, че в действуващото законодателство няма установено правно правило за подобни случаи, но общо правно правило е, че нормите за сроковете, установени в нов закон, не се прилагат към започнали да текат вече заварени срокове, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от предвидения по новия закон. В случая стария закон – ЗСДВ/отм./ предвижда по  - дълъг срок на абсолютната давност – 15г., от този предвиден в чл.171, ал.2 от ДОПК, респ. чл.140, ал.2 от ДПК/отм./ – 10 годишен, при което положение и по отношение на тази колизия, следва да се приложи нормата на чл.171, ал.2 от ДОПК, която поставя лицето в по - благоприятно положение.

18. Как изложеното до тук се съотнася към процесния случай?

18.1. Относно задълженията за периода 01.01.1998г. – 31.12.2004г., следва да се констатира следното :

За 1998г., 5 - годишният давностен срок, съгласно чл.4, ал.1 от ЗСДВ/отм./ е започнал да тече на съответните дати, регламентирани в приложимата редакция на нормата на чл.28, ал.1 от ЗМДТ през 1998г. и е изтекъл на съответните дати през 2003г., съответно относно задълженията за 1999г., 5 годишният давностен срок е започнал да тече на съответните дати, регламентирани в приложимата редакция на нормата на чл.28, ал.1 от ЗМДТ през 1999г. и е изтекъл на съответните дати през 2004г.

В тази насока, следва да се посочи, че в случая не се констатират основания за спиране и прекъсване на давността, като каза се, с оглед изложеното в пункт 16 от настоящото решение, в случая са приложими правилата на чл.141 от ДПК /отм./, в частност на ал.2, където като основание за прекъсване на давността е предвидено влизането в сила на акта за установяване на публичното вземане,   а няма няма спор, че процесния акт на Кмета на Община Пловдив не е влязъл в сила предвид обжалването му, съответно като основание за спиране на давността е предвидено обжалването на акта за установяване на вземанията, но то в случая е извършено на 26.03.2010г., тоест., след като давността е била изтекла.   

В случая следва да се констатира, че е изтекъл и абсолютния 10 - годишен давностен срок по чл.140, ал.2 от ДПК/отм./ и чл.171 ал.2 от ДОПК, който е започнал да тече на съответните дати, регламентирани в чл.28, ал.1 от ЗМДТ през 1998г. и 1999г. и е изтекъл на съответните дати през 2008г. и 2009г.

Относно задълженията за 2000г. 5 - годишният давностен срок, съгласно чл.140, ал.1 от ДПК/отм./, с оглед сроковете за плащане на задължението регламентирани в чл.28, ал.1 от ЗМДТ, е започнал да тече от 01.01.2001г. и е изтекъл на 31.12.2005г., като същевременно не се констатира наличие на  основания за спирането и прекъсването му, настъпили до изтичането му. В случая следва да се констатира, че е изтекъл и 10 – годишния абсолютен давностен срок, който също е започнал да тече на 01.01.2001г. и е изтекъл на 31.12.2010г.

Относно задълженията за 2001г. 5 - годишният давностен срок, съгласно чл.140, ал.1 от ДПК/отм./, с оглед сроковете за плащане на задължението регламентирани в чл.28, ал.1 от ЗМДТ, е започнал да тече от 01.01.2002г. и е изтекъл на 31.12.2006г., като същевременно не се констатира наличие на  основания за спирането и прекъсването му, настъпили до изтичането му. В случая следва да се констатира, че е изтекъл и 10 – годишния абсолютен давностен срок, който също е започнал да тече на 01.01.2002г. и е изтекъл на 31.12.2011г.

Относно задълженията за 2002г. 5 - годишният давностен срок, съгласно чл.140, ал.1 от ДПК/отм./, с оглед сроковете за плащане на задължението регламентирани в чл.28, ал.1 от ЗМДТ, е започнал да тече от 01.01.2003г. и е изтекъл на 31.12.2007г., като същевременно не се констатира наличие на  основания за спирането и прекъсването му, настъпили до изтичането му. В случая следва да се констатира, че е изтекъл и 10 – годишния абсолютен давностен срок, който също е започнал да тече на 01.01.2003г. и е изтекъл на 31.12.2012г.

Относно задълженията за 2003г. 5 - годишният давностен срок, съгласно чл.140, ал.1 от ДПК/отм./, с оглед сроковете за плащане на задължението регламентирани в чл.28, ал.1 от ЗМДТ, е започнал да тече от 01.01.2004г. и е изтекъл на 31.12.2008г., като същевременно не се констатира наличие на  основания за спирането и прекъсването му, настъпили до изтичането му. В случая следва да се констатира, че е изтекъл и 10 – годишния абсолютен давностен срок, който също е започнал да тече на 01.01.2004г. и е изтекъл на 31.12.2013г.

Относно задълженията за 2004г. 5 - годишният давностен срок, съгласно чл.140, ал.1 от ДПК/отм./, с оглед сроковете за плащане на задължението регламентирани в чл.28, ал.1 от ЗМДТ, е започнал да тече от 01.01.2005г. и е изтекъл на 31.12.2009г., като същевременно не се констатира наличие на  основания за спирането и прекъсването му, настъпили до изтичането му. В случая следва да се констатира, че е не е изтекъл  10 – годишния абсолютен давностен срок, който също е започнал да тече на 01.01.2005г. и  ще изтече на 31.12.2014г. В случая обаче,  обстоятелството, че не е изтекъл 10 – годишния давностен срок е без значение, доколкото, каза се е изтекъл 5 - годишния давностен срок, предвиден в чл.140, ал.1 от ДПК/отм./.

Следователно, следва да се констатира, че задълженията на жалбоподателя за такса битови отпадъци и прилежащите им лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, за периода 01.01.1998г. – 31.12.2004г. са погасени по давност, и оплакването му в тази насока е основателно и се споделя от състава на съда. 18.2. По различен начин обаче стоят нещата относно задълженията на жалбоподателя за такса битови отпадъци и прилежащите им лихви за несвоевременното разчитане с бюджета за  периода 01.01.2005г. – 31.12.2009г., по отношение на които, следва да се констатира следното :

Относно задълженията за 2005г. 5 - годишният давностен срок, съгласно чл.140, ал.1 от ДПК/отм./ е започнал да тече от 01.01.2006г. и е следвало да  изтече на 31.12.2010г. Същевременно обаче, в случая се констатира основание за прекъсването му, а именно - издаването на акта за установяване на публичното вземане - процесната Заповед № 10 ОА 580 от 22.03.2010г. на Кмета на Община Пловдив, с издаването на която е прекъсната давността, и съответно от прекъсването й, е започнала да тече нова 5 - годишна давност, считано от 22.03.2010г, която ще изтече към 22.03.2015г. Освен това, дори нещо повече - следва в случая се констатира и наличие на основание за спиране на давността,  която в случая е спряна с обжалването на акта за установяване на вземанията, на основание чл.141, ал.1, т.5 от ДПК/отм./, като това е сторено на 26.03.2010г. с подаване на жалба срещу акта, което спиране има действие и продължава  до приключване на производството по обжалването му, което понастоящем все още не е приключило.

В случая следва да се констатира, че е не е изтекъл  10 – годишния абсолютен давностен срок, който също е започнал да тече на 01.01.2006г. и ще изтече на 31.12.2015г.

Относно задълженията за 2006г. 5 - годишният давностен срок, съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, с оглед сроковете за плащане на задължението регламентирани в чл.28, ал.1 от ЗМДТ, е започнал да тече от 01.01.2007г. и е следвало да изтече на 31.12.2011г. Същевременно обаче, в случая се констатира основание за прекъсването му, а именно - издаването на акта за установяване на публичното вземане - процесната Заповед № 10 ОА 580 от 22.03.2010г. на Кмета на Община Пловдив, с издаването на която е прекъсната давността, и съответно от прекъсването й, е започнала да тече нова 5 - годишна давност, считано от 22.03.2010г, която ще изтече към 22.03.2015г. Освен това, дори нещо повече - следва в случая се констатира и наличие на основание за спиране на давността,  която в случая е спряна с обжалването на акта за установяване на вземанията, на основание чл.141, ал.1, т.5 от ДПК/отм./, като това е сторено на 26.03.2010г. с подаване на жалба срещу акта, което спиране има действие и продължава  до приключване на производството по обжалването му, което понастоящем все още не е приключило.

В случая следва да се констатира, че е не е изтекъл  10 – годишния абсолютен давностен срок, който също е започнал да тече на 01.01.2007г. и ще изтече на 31.12.2016г.

Относно задълженията за 2007г. 5 - годишният давностен срок, съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, с оглед сроковете за плащане на задължението регламентирани в чл.28, ал.1 от ЗМДТ е започнал да тече от 01.01.2008г. и е следвало да изтече на 31.12.2012г. Същевременно обаче, в случая се констатира основание за прекъсването му, а именно - издаването на акта за установяване на публичното вземане - процесната Заповед № 10 ОА 580 от 22.03.2010г. на Кмета на Община Пловдив, с издаването на която е прекъсната давността, и съответно от прекъсването й, е започнала да тече нова 5 - годишна давност, считано от 22.03.2010г, която ще изтече към 22.03.2015г. Освен това, дори нещо повече - следва в случая се констатира и наличие на основание за спиране на давността,  която в случая е спряна с обжалването на акта за установяване на вземанията, на основание чл.141, ал.1, т.5 от ДПК/отм./, като това е сторено на 26.03.2010г. с подаване на жалба срещу акта, което спиране има действие и продължава  до приключване на производството по обжалването му, което понастоящем все още не е приключило.

В случая следва да се констатира, че е не е изтекъл  10 – годишния абсолютен давностен срок, който също е започнал да тече на 01.01.2008г. и ще изтече на 31.12.2017г.

Относно задълженията за 2008г. 5 - годишният давностен срок, съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, с оглед сроковете за плащане на задължението регламентирани в чл.28, ал.1 от ЗМДТ, е започнал да тече от 01.01.2009г. и е следвало да изтече на 31.12.2013г. Същевременно обаче, в случая се констатира основание за прекъсването му, а именно - издаването на акта за установяване на публичното вземане - процесната Заповед № 10 ОА 580 от 22.03.2010г. на Кмета на Община Пловдив, с издаването на която е прекъсната давността, и съответно от прекъсването й, е започнала да тече нова 5 - годишна давност, считано от 22.03.2010г, която ще изтече към 22.03.2015г. Освен това, дори нещо повече - следва в случая се констатира и наличие на основание за спиране на давността,  която в случая е спряна с обжалването на акта за установяване на вземанията, на основание чл.141, ал.1, т.5 от ДПК/отм./, като това е сторено на 26.03.2010г. с подаване на жалба срещу акта, което спиране има действие и продължава  до приключване на производството по обжалването му, което понастоящем все още не е приключило.

В случая следва да се констатира, че е не е изтекъл  10 – годишния абсолютен давностен срок, който също е започнал да тече на 01.01.2009г. и ще изтече на 31.12.2018г.

Относно задълженията за 2009г. 5 - годишният давностен срок, съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, с оглед сроковете за плащане на задължението регламентирани в чл.28, ал.1 от ЗМДТ,  е започнал да тече от 01.01.2010г. и е следвало да изтече на 31.12.2014г. Същевременно обаче, в случая се констатира основание за прекъсването му, а именно - издаването на акта за установяване на публичното вземане - процесната Заповед № 10 ОА 580 от 22.03.2010г. на Кмета на Община Пловдив, с издаването на която е прекъсната давността, и съответно от прекъсването й, е започнала да тече нова 5 - годишна давност, считано от 22.03.2010г, която ще изтече към 22.03.2015г. Освен това, дори нещо повече - следва в случая се констатира и наличие на основание за спиране на давността,  която в случая е спряна с обжалването на акта за установяване на вземанията, на основание чл.141, ал.1, т.5 от ДПК/отм./, като това е сторено на 26.03.2010г. с подаване на жалба срещу акта, което спиране има действие и продължава  до приключване на производството по обжалването му, което понастоящем все още не е приключило.

В случая следва да се констатира, че е не е изтекъл  10 – годишния абсолютен давностен срок, който също е започнал да тече на 01.01.2010г. и ще изтече на 31.12.2019г.

Следователно, следва да се констатира, че задълженията на жалбоподателя за такса битови отпадъци и прилежащите им лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, за периода 01.01.2005 – 31.12.2009г. не са погасени по давност, и  оплакването на същия в тази насока е неоснователно и не се споделя от състава на съда.

19. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалвания административен акт – Заповед № 10 ОА 580 от 22.03.2010год. на Кмета на Община Пловдив, с който на жалбоподателя за установени задължения за такса битови отпадъци за периода 01.01.1998г.- 31.12.2009г. е незаконосъобразна, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което съставлява основание за нейната отмяна, съгласно  чл.146, т.3 от АПК от настоящата инстанция. Каза се обаче, че за периода 01.01.1998г. 31.12.2004г. задълженията са погасени по давност, което от своя страна, като последица обуславя незаконосъобразността и съответно, отмяната  на акта и на това основание, в ЧАСТТА му по отношение на установените задължения за посочения период, за който е наредено да се внесе в приход на общинския бюджет сумата от 268, 92 лв. съставляваща главница за периода 01.01.1998год. – 31.12.2004год., ведно с прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета.

По отношение на задълженията за периода 01.01.2005 год. – 31.12.2009 год, които каза се не са погасени по давност, с оглед естеството на административния акт, и на основание разпоредбата на чл. 173, ал.2 от ДОПК, след отмяната на акта, като незаконосъобразен В ТАЗИ МУ ЧАСТ, делото следва да бъде изпратено като преписка на  Кмета на Община Пловдив за ново произнасяне и евентуално издаване на нов акт за установяване на задължения за ТБО за процесния период 01.01.2005 год. – 31.12.2009 год., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона, както и на доводите на жалбоподателя относно наличие на основания за освобождаване от задължението за заплащане на ТБО по чл.71 от ЗМДТ (в приложимата редакция за процесните периоди), респ. чл.19в от Наредбата определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Пловдив.

Изложеното по - горе обосновава извода на този съд за основателност на жалбата, с която е сезиран. Тя ще следва да бъде уважена.

V. За разноските:

20.Констатираната основателност на жалбата, обаче не  предполага  да се уважи  претенцията на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената по делото защита от юрисконсулт, като с оглед изхода на спора, следва да се посочи, че жалбоподателят принципно има право на присъждане на разноските по делото, но такова искане не е направено.  

Мотивиран от горното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

                                                     

                                                    Р    Е    Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 10 ОА 580 от 22.03.2010г., издадена от Кмета на Община  Пловдив, на основание чл.9б, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, в ЧАСТТА, с която на Д.К.Ш. *** са установени задължения за такса битови отпадъци за притежавания от същия недвижим имот за периода 01.01.1998 год. – 31.12.2004 год. и е наредено да се внесе в приход на общинския бюджет сумата от 268, 92 лв., съставляваща главница за периода, ведно с прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ПО ДАВНОСТ.

ОТМЕНЯ Заповед № 10 ОА 580 от 22.03.2010г., издадена от Кмета на Община  Пловдив, на основание чл.9б, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, в ЧАСТТА, с която на Д.К.Ш. *** са установени задължения за такса битови отпадъци за притежавания от същия недвижим имот за периода 01.01.2005 год. – 31.12.2009 год. и е наредено да се внесе в приход на общинския бюджет сумата от 382, 41 лв., съставляваща главница за периода, ведно с прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета.

ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община Пловдив за ново произнасяне, евентуално  издаване на нов акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци за периода 01.01.2005 год. – 31.12.2009 год. за притежавания от Д.К.Ш. *** недвижим имот : Недвижим имот, представляващ 1/3 идеална част от 254 кв.м жилище, 1/3 идеална част от 40 кв.м мазе и 1/3 идеална част от 510 кв.м. земя, с партиден № 3609054601003, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Александър Екзарх“ № 5, при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

                          

 

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: