Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   127            Година  2015, 22.01.          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ състав

 

   на 23.04.2014 година

 

в открито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар:С.С.

                                        

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1636 по описа за 2013 година и като обсъди :

           

      Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба на „Дива Ауто Лизинг“ ЕООД със седалище и ад­рес на управление *** против ревизио­нен акт №161205514 от 12.02.2013г., издаден от Н. А. А., на длъжност Гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, пот­вър­ден в обжалваната част с Решение №447/07.05.2013г. на Зам. Директора на Д „ОДОП“ – Пловдив, с която на Дружеството не е признато право на данъчен кредит в размер на общо 24 569,58 лева, като са начислени и закъснителни лихви в размер на общо 1 235,30 лева.  

В жалбата се съдържат следните възражения против констатациите в ревизионния акт: ревизионното производство е проведено в нарушение на прин­­ципите за обективност, законност и служебно начало, както и при неизяс­нена фактическа обстановка. Твърди се, че доставките по които не е признато пра­во на данъчен кредит са такива с предмет доставка на резервни части на авто­мобили и плащания по договори за оперативен лизинг на автомобили, кои­то се използват за отдаване под наем, поради което за тях възниква право на приспадане на данъчен кредит. Изтъква се, че закона не изисква от полу­чателя по доставката да доказва, че автомобилите се отдават под наем, нито пък това да става през цялата година. Оспорват се изводите на районния съд, че дос­тав­ките по издадените от „ЕУРО ЕКСПЕРТ“ ЕООД и „ТОКОМАК“ЕООД не обек­тивират реално извършени доставки.

Предвид изложеното се иска отмяна на акта в тази му част, ведно с лих­вите, както и се претендират разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържат се изцяло фактическите констатации и прав­ните изводи, съдържащи се в оспорения ревизионен акт. Претендира се при­съж­дане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред конт­ролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Ди­рекция “ОДОП” – Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на пред­видения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната про­цесуална ДОПУСТИМОСТ.

            Със Заповед за възлагане на ревизия №1203522/13.07.2012 г. /л. 271/, из­дадена от Л. Ц., на длъжност Началник сектор „Ревизии“ дирекция  “Контрол” при ТД на НАП – Пловдив е сложено начало на данъчна ревизия на  „ДИВА АУТО ЛИЗИНГ“ЕООД, която да обхване задълженията за ДДС за пе­риода 19.09.2011г. – 31.05.2012г., като е определен срок за приключване на ре­визионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на Запо­ведта, което е сторено на 18.07.2012г. Със Заповеди №1204991/18.10.2012г. и №1205514/16.11.2012г. на органа по възлагане срокът за приключване на ре­визията е удължен до 18.12.2012г.

В хода на ревизията е издаден Ревизионен доклад №1205514 от 02.01. 2013г.

В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК от страна на жалбоподателя е депози­рано възражение от 31.01.2013г., което е счетено за неоснователно. Въз основа на РД и на Заповед за определяне на компетентен орган № К 1205514 от 02.01. 2013г. е издаден процесния РА №161205514/12.02.2013г.

С потвърдената с Решение №447 от 07.05.2013г. на Зам. Директорът на Дирекция “ОДОП” – Плов­див част от РА на дружеството е отказано право на прис­падане на данъчен кредит в размер на общо 24 569,58 лева и са начислени прилежащи лихви за забава в размер на 1 235,30 лева.

С оглед предоставяне на правомощия по чл.112 ал.2 и чл.114 от ДОПК по делото са представени: Заповед № РД-09-1/04.01.2010 г., ведно с приложение № 1 към нея и Заповед № РД-09-1301/01.11.2012 г., ведно с приложение № 1 към нея на директора на ТД на НАП – Пловдив. Със заповед № ЗЦУ-147/15.02. 2013 г. на Изп. Директор на НАП Г..Ар. – Зам. Директор на Д„ОДОП“ Пловдив е оправомощен да изпълнява правомощията на директор на дирек­цията, включително по чл.152 ал. 2 от ДОПК в случай на отсъствие на титуляра В. А. За отсъствието на последния по делото е представен болни­чен лист за периода 09.04.2013г. – 08.05.2013г.

            От фактическа страна настоящата инстанция приема за уста­новено следното.

1.1. С РА за данъчни периоди м. 11/2011г. и м.03/2012г. на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 11 350 лв. по 22 броя фактури „ВИАНДИ”ЕООД. Доставките са с предмет вноски по дого­во­ри за оперативен лизинг; покупка на автомобил; авточасти, газови уредби, масла, консумативи, труд.

- Фактурите с предмет на доставка вноски по оперативен лизинг касаят изпълнението на 7 броя договори за оперативен лизинг на леки автомобили, марка Шевролет Калос, с рег. номера: РВ 6935 АН, РВ 6937 АН, РВ 6938 АН,  РВ 6576 МА, № РВ 6580 МА, РВ 6581 МА и лек автомобил, марка Хюндай Сона­та, с рег. номер: РВ 8017 ВТ. Договорите са  сключени на 01.11.2011 г. меж­ду „Вианди” ЕООД - лизингодател  и „Дива Ауто Лизинг” ЕООД –лизинго­получател,  със срок  на ползване 6 месеца, като лизингополучателят има пра­во да отдава ли­зин­говите вещи под наем или да извършва търговска дейност /договори л. 192 и сл./. Към фактурите, с изключение на фактура №76/30.03.12г., която е пла­­тена по банков път, са приложени фискални бонове.

- С РА е отказан данъчен кредит в размер на 2 475 лева и по фактура № 78 от 26.04.2012 г., /л. 217/ с предмет на доставката лек автомобил Мерцедес /рег. номер РВ 2990 РК/. Разплащането е извършено в брой на 08.05.2012г., съглас­но приложен фискален бон.

- За данъчни периоди м. 11 и м.12/2011 г., м.04 и м.05.2012г. е отказан да­нъчен кредит общо в размер на 2634,58 лева по 6 броя фактури с предмет на доставките са авточасти, газови уредби, масла, консумативи, труд. Разплаща­не­то е извършено в брой.

1.2. За извършената на доставчика „Вианди”ЕООД насрещна проверка е съставен ПИНП №13-1203522-01/24.09.2012г. /л.608 и сл./, при която са конс­татирани следните обстоятелства: от доставчика са представени договорите за лизинг от 01.11.2011г. между него  и „Дива Ауто Лизинг” ЕООД – лизингополуча­тел, както и шест договора за лизинг между него като лизингополучател и  „Елма”ООД – лизингодател от 28.08.2007г.

Съгласно писмените обяснения на С. К. В. – управител на „Вианди” ЕООД, транспортните средства, предмет на договорите за оперативен лизинг с „ДИВА АУТО ЛИЗИНГ“ ЕООД са: три автомобила Шевролет Калос с рег. номера: РВ 6935 АН, РВ 6937 АН, РВ 6938 АН собственост на  „Интер­лийз” ЕАД и Хюндай Соната с рег.№ РВ 8017 ВТ - собственост на „Вианди” ЕООД.

Автомобили Шевролет Калос с рег.номера:РВ 6576 МА, РВ 6580 МА и РВ 6581 МА  към момента на извършване на насрещната проверка вече са собст­веност на „Дива Ауто Лизинг” ЕООД. Към ревизирания период трите автомо­била са били собственост на „Елма” ООД – така свидетелства за регистрация на МПС –л. 707 и сл.

Лекия автомобил Мерцедес е придобит от „Никифоров 2000” ЕООД, за което са представени копие на ф.№ 1883/02.04.11г. и договор за покупко-про­дажба на МПС от 02.04.2012г.  Съгласно данните от регистрационния талон ав­томобилът е лек, марка Мерцедес, модел Е320 бензин, рег.номер РВ 2990РК, работен обем 3 199 куб.см.,  цвят светло сив металик, брой места за сядане 4+1. Съгласно представеното свидетелство за регистрация на МПС, собственик на лекия автомобил  е „Вианди”ЕООД.

Във връзка с фактурираните доставки на масла, консумативи, труд, авто­части и 3 броя газови уредби от „Вианди”ЕООД не са представени никакви съпътстващи документи, освен фактури за закупени авточасти от предходни доставчици:  „Кей Джи Ауто”ООД, „Ауто Хит”ООД, „Киров”АД и др., които спо­ред органите по приходите обаче не могат да бъдат обвързани с издадените на „Ди­ва Ауто Лизинг” ЕООД фактури за ремонт на автомобилите.

Така например на „Дива Ауто Лизинг” ЕООД са фактурирани 3 броя газо­ви уредби, а е представена само една фактура, издадена от „Валгас 2008” ЕООД за закупена 1 брой автогазова уредба.

1.3. За използването на леките автомобили, предмет на договорите за лизинг, от „Дива Ауто Лизинг” ЕООД са издадени фактура №1 от 29.12.2011г. с предмет „авточасти и наем автомобили”  на обща стойност  500 лв./ без ДДС/, в т.ч. наем автомобили – 300 лв., издадена на ЕТ „Иван Шпатов” и фактура №2 от 29.12.2011г. с предмет ”наем автомобили”  на  стойност 300 лв./без ДДС/, из­дадена на „Волт-фриго”ЕООД.

От ЕТ „Иван Шпатов“ представено писмено обяснение /л.291/, съгласно което едноличният търговец  е ползвал автомобили под наем: Шевролет Калос и Хюндай Соната /номерата не знае/, когато неговият автомобил е бил на ре­монт през есента на 2011г. Договори, анекси, описи и приемателно-предавател­ни протоколи не са изготвяни. Документи за ползваните автомобили няма.  Ав­томобилите е получавал в гр.Пловдив, на различни удобни за него места, като ги е връщал по същия начин. Шофьори не е назначавал, приходи и разходи във връзка с експлоатацията на наетите МПС  не е осчетоводявал.

От „Волт-фриго” ЕООД е представено писмено обяснение /л.296/, съглас­но което дружеството е ползвало  под наем автомобили: Шевролет Калос с рег. номера: РВ6576МА, РВ6580МА и РВ6581МА. Автомобилите са били наети във връзка с  монтаж на тръби за охладителна система във фирма „Акумалукс БГ” ООД - гр. Асеновград. Наетите автомобили са ползвани по един ден, в периода: 21-23.12.2011г. Разходи във връзка с експлоатацията не са осчетоводявани, тъй като не са представяни документи за направени разходи  за тези автомоби­ли.

По реда на ДОПК към ревизионното производство са присъединени доку­менти и доказателства, съдържащи се в данъчно-осигурителното досие на „Дива Ауто Лизинг” ЕООД:

С Протокол № 1200591 от 12.01.2012 г./л.323/ е документиран оглед на ле­ки­те автомобили. При огледа е установено, че всички са с жълт цвят, на вра­тите, капака и стъклата са облепени със стикер на Община Пловдив, наиме­нова­ние на фирма, телефонни номера, стикер, от който е видно, че периода на разрешителното за упражняване на таксиметрови превози, издадено от Общи­на – Пловдив  е 2012г. 

От  ДАИ-Пловдив е  представена  информация /писмо л.333/ за ползвате­ля и  регистрация на ЕТАФП за посочените по-горе 7 броя леки автомобили. Установено е, че леки автомобили с рег.номера: РВ 6580 МА, РВ 6581 МА, РВ 6935 АН, РВ 6576 МА, РВ 6937 АН и  РВ 6938 АН са вписани в списъка към удостоверение за регистрация за таксиметрови превози № 10343 на фирма „Вивант груп” ЕООД; лек  автомобил Хюндай Соната с рег.номер РВ 8017 ВТ е вписан в списъка към удостоверение за регистрация за таксиметрови превози № 10382 на фирма „Осур” ЕООД.

От  ДАИ – Пловдив е удостоверено, че автомобили  Шевролет Калос с рег.номер РВ 6580 МА,  РВ 6581 МА, РВ 6935 АН, РВ 6576 МА,  РВ 6937 АН и РВ 6938 АН са регистрирани с превозвач и данъчно задължено лице е „Вивант Груп”ЕООД, като са монтирани ЕТАФП със съответни номера.   Лек автомобил  Хюндай Соната с рег. номер РВ 8017 ВТ е регистриран с превозвач и данъчно задължено лице е „ОСУР” ЕООД.

Представен в тази връзка по делото е договор за наем на МПС от 15.06. 2012г./л.180/ съгласно който „ДИВА АУТО ЛИЗИНГ“ ЕООД отдава под наем на „ОСУР“ЕООД седем броя веки автомобили за срок от една година. Уговорено е месечно плащане на наемна цена, определена в зависимост от начина на използване на МПС (служебно ползване, преотдаване под наем или извършва­не на таксиметрова дейност) и изминатите километри. От жалбопода­теля на „ОСУР“ ЕООД е издадена фактура №5/20.07.2012г. с предмет наем авто­мобили с данъчна основа 500 лева.

1.4. При така установеното от фактическа страна е направил извод, че посочените МПС са леки автомобили и са предназначени за превоз на пътници.

Доколкото от „Волт-фриго” ЕООД и ЕТ „Иван Шпатов“ не са представени документи свързани с начисляване на разходи по експлоатацията на наетите от тях автомобили, както и документи за техническото им състояние при предава­не­то им от и връщането им на „Дива Ауто лизинг” ЕООД е прието, че не се до­каз­ва  извършване от ревизираното дружество на дейност по  отдаване на леки автомобили под наем. Прието наред с това, че автомобилите по процесните договори за лизинг не са били действително отдадени под наем на „Вивант груп” ЕООД и „Осур”ЕООД за извършване на таксиметрови услуги от двете дру­жества.

Съобразно това е счетено, че тъй няма доказателства тези автомобили да са ползвани от жалбоподателя  за извършване на облагаеми доставки, което е императивно изискване на чл.69 ал.1 от ЗДДС. В случая се касае за доставки, свързани с придобиване и  ремонт на леки автомобили, с брой места 4+1, по­ради което на основание чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС при ревизията е отказано пра­вото на приспадане на  данъчен кредит  в размер на 16 459,58 лева.

2. Отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от „ВИАНДИ” ЕООД за период м.05/2012г. в размер на  2 450 лева по фактура № 82/31.05. 2012г./л.208/, с предмет на доставката „преработване дизелов генератор”. Раз­пла­ща­нето е извършено в брой на 30.06.2012г., съгласно приложен фискален бон.

На доставчика „Вианди”ЕООД е извършена насрещна проверка, за ре­зултатите от която е съставен ПИНП от 24.09.2012 г., л. 608 и ПИНП от 04.09. 2012 г.,/л.780/. Съгласно договора от 15.05.2012г. /л.657/, по повод чието изпъл­не­ние е издадена процесната фактура, доставчикът следва да извърши прера­ботване на дизелов генератор с цел работа на биогаз, получен от отпадна дър­весина, съгласно изготвена документация от „ТОКАМАК“ ООД. В уговорената цена е включена и доставката на генератора от обекта на възложителя до гр. Пловдив и обратно, както и закупуването на нужните части за извършване на пре­работката. Срок на преработване 3 месеца, след заплащане на уговорената сума.

В писмените си обяснения С. В. – управител на „Вианди” ЕООД /л.618/ е декларирала, че преработката на дизеловия генератор се извършва от  А. В. А. – автомонтьор. Към датата на насрещната про­верка /24.09.2012г./ процесът по преработка на дизеловия генератор не е при­ключил и съоръжението не е доставено и монтирано на обект на „Дива Ауто Лизинг” ЕООД. Превъзлагане на дейности по този договор  на други фирми не е извършвано.

За доказване кадровата и ресурсна обезпеченост за изпълнение на дого­вора са представени копие на трудов договор на А. В. А., платежни ведомости за периода м.11.2011г. – м.05.2012г., а във връзка с дос­тавянето на генератора в гр. Пловдив - копие на фактура № 100/15.05.2012г., издадена от „Политов стил”ЕООД за извършен транспорт /л. 778/.

Съгласно писмените  обяснения, преработката на дизеловият генератор се извършва в обекта на доставчика – автосервиз в гр.Пловдив, ул.„Рогошко шо­се”, местност Баалъка.

При насрещната проверка доставчика „Вианди”ЕООД не е представил  документация, изготвена от „Токамак”ООД, въз основа на която се извършва пре­ра­ботването на дизеловия генератор, съгласно чл.1 на сключения договор от 15.05.2012г. с ревизираното лице.

От „Политов стил”ЕООД гр.Пловдив са представени /л.314 и сл./ копие на фактура №100/15.05.2012г., издадена от „Политов стил”ЕООД на клиента „Виан­ди”ЕООД за извършена транспортна услуга; заверено копие на платежен документ, извлечен от интернет-банкиране за плащането по фактурата;  извле­чение от банковата сметка в Райфайзенбанк гр.Пловдив, счетоводна справка по сметка 503-2 – Райфайзенбанк към 11.10.2012г.; копие на приемо-предавате­лен протокол за превоза на товара; копие на пътен лист; копие на Свиде­телство за регистрация на МПС; писмени обяснения от П. П. – упра­ви­тел на „Политов стил”ЕООД.

В писмените обяснения  управителя на „Политов стил”ЕООД заявява, че на дата 15.05.2012г., според устна договорка, за клиент „Вианди”ЕООД е извър­ше­на услуга „превоз на дизелов генератор на части”, на стойност 60 лева без ДДС. При превоза е съставен приемо-предавателен протокол за движе­нието на дизеловия генератор – маршрута, по който е превозен: от с. Устина - централна улица до гр. Пловдив, ул.„Рогошко шосе”№18А (автосервиз), с из­пра­щач  „Дива Ау­то Лизинг”ЕООД и получател фирма „Вианди”ЕООД. Превозът е извършен с товарен автомобил собственост на  „Политов стил” ЕООД, управ­ля­ван от П. И. П. – управител на дружеството.

Ревизиращите органи са констатирали, че към 31.05.2012г. услугата „пре­работване на дизелов генератор” не е извършена, поради което издадената от „Вианди” ЕООД ф.№82/31.05.2012г. се явява издадена без основание. С РА е прието, че е налице фактуриране на услуги, без реално същите да са извър­шени, поради което на основание чл.69 ал.1, т.1 ЗДДС  на ревизираното лице е отказан данъчен кредит  в размер на 2 450 лева.

3. Отказан данъчен кредит по фактури издадени от „ЕУРО ЕКСПЕРТ” ЕООД.

Отказан данъчен кредит за период м.04/2012г. в размер на 620 лева  по фактура №1000000089/14.05.2012г. Предмет на доставката е „дизелов агре­гат 30 kw”. Съгласно приложен към фактурата фискален бон от ЕКАФП, раз­пла­щането е извършено в брой на 14.05.2012г.

За извършената на „Еуро Експерт”ЕООД насрещна проверка е съставен  ПИНП от 24.09.2012г./л. 608 и сл./. В хода на насрещната проверка от лицето е изискано представяне на документи касаещи осъществяване на доставката, ка­то изготвеното в тази връзка ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, но такива не са представени.

От управителя на  ревизираното дружество са представени  обяснения, че няма информация, дали фирма „Еуро Експерт”ЕООД разполага с материал­на база, търговски обекти, складови помещение, транспортни средства и ин­вентар за извършване на търговска дейност. Адресът, от където е доставен ди­зеловия агрегат е с.Устина – централна улица.  Дизеловия генератор, закупен от фирма „Еуро Експерт” ЕООД е в процес на преработване от фирма „Вианди” и се намира в сервиза й в гр.Пловдив Транспортът на генератора е за сметка на доставчика/обяснения л. 104/. Представени са копие на приемо-предавателен про­токол, но касаещ предаването на генератор от жалбоподателя на „ВИАН­ДИ“, обяснение с параметрите на дизеловия генератор, копия на фактура за из­вършен транспорт на дизелов генератор до обекта на „Дива Ауто Лизинг”ЕООД,  пътен лист.

В представеното пояснение, Д. В. Д. заявява, че не успява да се свържи с фирмата, от която закупил дизеловия генератор. Транс­пор­тирал на части дизеловия генератор до наетото помещение в гр. Съедине­ние, където е сглобен наново от фирмата изпълнител, тестван и вече е готов за електропроизводство. Присъединен е към мрежата на „ЕВН Електроразпреде­ле­ние” и има  договор за достъп до електрическата мрежа. До няколко дни ще премине към 72 часови проби, преди да премине към непрекъснат режим на работа. Дизеловият генератор е наличен  и може да се види по всяко време.

При проверка в информационната система на НАП, ревизиращите органи са установили,че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 10.08.2012г.  по инициатива на данъчен орган. В подадените от „Еуро Експерт”ЕООД дневник  за продажби  и СД по ЗДДС за  период м.05.2012г., фактурата е  отразена  фак­тура с  предмет по доставката „мат” и получател „Дива Ауто Лизинг” ЕООД. За 2011г.  „Еуро Експерт”ЕООД е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО, като е декларира­ло незначителен размер на отчетените приходи. Декларирана е основна дей­ност строителство на жилищни и нежилищни сгради. Дружеството не притежава ДМА; няма декларирани  обекти, от които да извършва дейност; не е деклари­рало данни за лица, заети по трудови правоотношения.

При липсата на доказателства, че доставчикът е бил собственик на фак­турирания генератор и за транспорта и предаването му от доставчика на жал­бо­подателя с РА е прието, че „Еуро Експерт” ЕООД не е реален изпълнител по доставката на дизелов генератор, поради което на основание  чл.69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС  е отказал данъчен кредит в размер на 620,00лв.

4.1 ТОКАМАК” ООД. 

С РА е отказан данъчен кредит за периоди м.04 и м.05/2012г. в размер на   5040,00 лв. по две фактури, издадени от „ТОКАМАК“ ООД с предмет на достав­ките: „авансово плащане за изработка и доставка на газифицирана инста­лация 30kw” и „разсрочено плащане за изработка и доставка на газифицирана инста­ла­ция 30kw”.

Разплащането по фактурите е извършено по банкова сметка, ***турите, като по фактура № 32/30.05.2012г. е извършено  частично плащане в размер на 2400 лева  на 04.06.2012г.

При извършената насрещна проверка на “ТОКАМАК”ООД /ПИНП от 25.09.2012г., л. 385/, доставчикът е представил договор за производство на обо­руд­ване от 11.04.2012г. сключен между „ДИВА АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД като въз­ло­жител и „Токамак”ООД – изпълнител; анекс от 11.07.2012г. към договора, с който са предоговорени сроковете за изпълнение; Договор за наем от 14.05. 2012г./л.456/ между „ПМЕ”ООД-наемодател и „Токамак”ООД-наемател  за пре­доставяне  на площадка в района на предприятието за извършване на ремонт­ни дейности.

За извършване на работата по сключения договор от 11.04.2012г. дру­жеството  е наело подизпълнител за производството на оборудването, за до­казване на което обстоятелство е представен  договор от 03.01.2012г. между „ПМЕ” ООД-изпълнител и „Токамак” ООД-възложител /л.440/. Тук е мястото да се посочи, че прави впечатление, че договора с подизпълнителят е с дата на сключване предхождаща датата на сключване на договора между „ДИВА АУТРО ЛИЗИНГ“ ЕООД и „ТОКОМАК“ ООД.

Съгласно представения договор „ПМЕ” ООД произвежда оборудване за газификация на суха растителна биомаса, очистка и охлаждане на генераторен газ по приложени спецификации, представяни от „Токамак” ООД.

Въпреки така представения договор за наемане на подизпълнител от стра­на на прекия доставчик не са представени документи, удостоверяващи из­работване на договорените оборудване и услуги.

От “Токамак” ООД не са представени спецификации, изрично предвидени в чл.1 от договора, сключен с подизпълнителя „ПМЕ” ООД, които следва да бъ­дат предоставени от страна на Възложителя.

При  проверка в информационната система на НАП е установено, че “Тока­мак”ООД  е декларирало дейност търговия на дребно, извън търговски обекти, некласифицирана другаде; не притежава ДМА, не е декларирало обек­ти, от които  извършва дейност. Дружеството не е декларирало данни за ли­ца, заети по трудови правоотношения.               

4.2. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка и на наетия от прекия доставчик подизпълнител - “ПМЕ” ООД. За резултатите от проверката е съставен Протокол № 13-1203522-04/16.10.2012г. /л.431/.

Съгласно издадените от „ПМЕ” ООД  фактури с получател „Токамак”ООД, във връзка със сключения договор за производство на обследваното оборудва­не, са документирани дейности свързани с изработка на 3 броя реактори /л.442/ по поръчка № 298; изработка  на 3 броя охладители и 1 комплект  гайки по поръчка № 322; изработка на 3 броя разпрашители по поръчка № 445. „ПМЕ” ООД  декларира, че към датата на насрещната проверка  не е извършен мон­таж, наладка и 72 часови проби на тези съоръжения, както и обучение на пер­сонал за работа.

След съпоставка на данъчните основи на представените от „ПМЕ”ООД фактури, с които се документира цялостния процес по изработване на догово­ре­ното оборудване, е установено, че същите са на съществено по – ниски стой­ности от тези, с които е фактуриран същият обем работи (авансово) от „Тока­мак” ООД към ревизираното дружество.

От представените поръчки от „ПМЕ” ООД е видно, че част от необходи­мите материали за изработването на конкретни части от оборудването са пре­доставени от клиента. При насрещната проверка на “Токамак”ООД не са предс­тавени никакви доказателства, че материалите за изработка на оборудването са предоставени от него на подизпълнителя  „ПМЕ” ООД.

От „ПМЕ” ООД и от прекия доставчик не са представени доказателства, че изработените елементи са предоставени на възложителя „Токамак” ООД или на ревизираното дружество „Дива Ауто Лизинг” ЕООД.

Предвид установената фактическа обстановка и описаните  несъответст­вия, ревизиращите органи са приели, че   в случая липсват  доказателства за реално изпълнение на договорените дейности по договор за производство на обо­рудване от 11.04.2012г., сключен с „Токамак” ООД , поради което  данъчният кредит в размер на 5 040 лв. е отказан на основание  чл.69, ал.1, т. 1 от ЗДДС.

5. В хода на съдебното производство от жалбоподателя са представени като доказателства: АПВ № 1201175/01.02.2012 г. касаещ извършена проверка по прихващане и възстановяване по отношение на „Дива ауто лизинг“ ЕООД за м. октомври, ноември и декември 2011 г.; Споразумение от 11.10.2013 г. между „ДИВА АУТО ЛИЗИНГ“ ЕООД и „ТОКАМАК“ ООД, с което страните се споразу­мя­ват да прекратят по взаимно съгласие договора от 11.04.2012г. за произ­водство, доставка и монтаж на инсталация за производство на генера­торен газ; приемо-предавателен протокол от м. септември 2012 г. между жалбоподателя и „ТОКОМАК“ООД, с който на „ДИВА АУТО ЛИЗИНГ“ЕООД е предадено оборуд­ване за микроелектроцентрала на термична газификация на биомаса – газифи­кационен реактор с производителност 30-50 кг./ч по гориво, центробежен сепа­ратор, скрубер воден, рашигов пълнител и предпазен взривозащитен клапан и тръбна арматура за връзки.

В съдебно заседание от 12.03.2014г. е прието без възражения заключе­ние­то на вещото лице Р.. Въз основа на събраните по делото доказателст­ва вещото лице е установило, че всяка от процесните фактури е над­лежно осчетоводена в счетоводството на жалбоподателя, разплащането е извършено в брой или по банков път. Фактурите от „ВИАНДИ“ ЕООД са осчетоводени по дебита на сметки 602 „Разходи за външни услуги“, 6511“Нефинансови разходи за бъдещи периоди - краткосрочни“, 205 „Транспортни средства, 304 „Стоки“, както и 6132 „разходи за придобиване на ДМА“.

Установено е и надлежното осчетоводяване на всяко от процесните фак­тури от страна на „Вианди“ ЕООД и „Токамак“ ООД.           

В същото съдебно заседание е разпитан и свидетелят Н. И. Т. В показанията си свидетелят заявява, че се познава от дълги години с М. Д. и го е консултирал при ремонтирането на колите и извърш­ването на преработка на дизеловия двигател в газов като дейностите са из­вършвани от „Вианди“ЕООД и по-специално „монтьора, който беше в сервиза, Сашо“.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи.

6. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по издадени от „ВИАНДИ”ЕООД фактури с предмет на доставка вноски по договори за оперативен лизинг; покупка на автомобил; авточасти, газови уредби, масла, консумативи, труд; лек автомобил Мерцедес; авточасти, газови уредби, масла, консумативи, труд.

Между страните не е спорно извършването на самите облагаеми дос­тавки, свързани със сключените договори за оперативен лизинг на автомобили и покупка на Мерцедес. Правото на данъчен кредит е отказано на осн. чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС. На основание чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит и по фактурите с предмет на доставка ав­точасти, газови уредби, масла, консумативи, труд, като наред с това по отно­шение на тези доставки в обстоятелствената част са изложени и доводи за лип­са на кадрови и материален ресурс у доставчика за реалното им извършване.

Съгласно чл.70, ал.1, т.4 и т. 5 ЗДДС /в действащата към процесните периоди редакция/ правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, не­зависимо че са изпълнени условията на чл.69 или 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил или стоките или услугите са свърза­ни с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на пре­воз­ните средства по т.4, както и за получените транспортни услуги или такси­метровите пре­вози с превозни средства по т. 4.

Видно от регистрационните талони на МПС – предмет на договорите за лизинг и за покупко-продажба, броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5, поради което попада в обхвата на определението за лек автомобил по см. на § 1, т.18 от ДР на ЗДДС. Това обстоятелство впрочем не е спорно и между страните. Твърдение в обратния смисъл – че процесните МПС не са леки автомобили, не е направено от жалбоподателя, още по-малко са ангажирани и доказателства в такъв смисъл.

Съобразно чл.70 ал.2, т.1 и 2 ЗДДС не се отнема правото на данъчен кре­дит при придобиването на леки автомобили, които са предназначени за пре­продажба или се използват единствено за транспортни или охранителни услуги, таксиметровите превози, отдаване под наем, куриерски услуги или услуги за подготовка на водачи на моторни превозни средства и др.

В основата на логиката на тези изисквания е обвързването на правото на приспадане на данъчен кредит за превозните средства с облагаемостта на доставките, които се извършват с тях. Законът изисква придобитите и наетите леки МПС да бъда използвани единствено и само за транспортни или охра­нителни услуги, таксиметровите превози, отдаване под наем, куриерски услуги или услуги за подготовка на водачи на моторни превозни средства. Като тази дейност. Използването предполага действителното извършване на обла­гаеми доставки с тези МПС, а не само намерение за това. Предназначе­нието на авто­мобила за отдаване под наем не е достатъчно, за да се приложи чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, който изисква фактически извършено използване на автомобила за описаните в текста дейности (така и Решение № №10424 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12980 / 2010г.).

Следователно, когато с леките автомобили се извършват доставките, посочени в чл.70 ал. 2 на ЗДДС, и са налице условията на чл. 69 и 71 от закона, получателят им има право на приспадане на данъчен кредит. В тежест на дружеството, претендиращо право на данъчен кредит, е да докаже проявление­то в обективната действителност на визираните в чл.70 ал.2 ЗДДС предпостав­ки за възникване правото на приспадане на данъчен кредит.

За осъществяване на дейност по отдаване под наем на процесните авто­мобили(тези по договора за лизинг и закупения такъв) по делото са предста­вени единствено три броя фактури – издадени съответно на  ЕТ „Иван Шпатов“, „Вивант груп” ЕООД и „Осур”ЕООД, и договор за наем с „ОСУР“ ЕООД.

От така представени доказателства обаче не може да се направи извод, че МПС се използват единствено за дейностите посочени в нормата на чл. 70, ал. 2, т. 4 от ЗДДС. Напротив – от представените от управителите на  ЕТ „Иван Шпа­тов“, „Вивант груп”ЕООД обяснения се установява, че се касае за едно­кратно ползване на МПС, а в изпълнение на представения договор за наем с „ОСУР“ЕООД е представена само една фактура, при това без данни за начина на определяне на наемната цена, с оглед уговорения в самия договор механи­зъм. Следователно би могло да се приеме, че е налице единствено отдаване под наем на МПС само в рамките на един месец от целия срок на договора. Обстоятелството, че част от МПС са вписани в удостоверенията за регистрация за таксиметрови превози „Вивант груп” ЕООД и „Осур” ЕООД, не води до извод за действително отдаване на въпросните МПС под наем на двете дружества. По делото не са ангажирани доказателства за това – фактури за осъществе­ните доставки, плащания в изпълнение на договори за наем и т.н. Извършва­нето от страна на жалбоподателя на такива последващи облагаеми доставки не се установява и от приетата по делото ССЕ, която като обективно изготвена и неоспорена от страните следва да бъде кредитирана изцяло.

От изложеното следва, че жалбоподателят при негова доказателствена тежест не установява, че МПС предмет на договорите за лизинг и закупения  ав­то­мобил Мерцедес с рег. номер  РВ 2990 РК, се използват единствено за посочените в чл.70 ал.2, т.1 от ЗДДС дейности. От ангажираните доказателства може да се направи извод единствено за еднократно и за кратък период от вре­ме отдаване на МПС под наем, но не и извод, че същите се използват единст­вено за отдаване под наем, каквото е изискването на закона. Следователно и за жалбоподателя на основание чл.70 ал.1, т.4 от ЗДДС не възниква право на приспадане на данъчен кредит във връзка с доставките на автомобил и напра­вените вноски по договорите за оперативен лизинг на МПС с „ВИАНДИ“ЕООД.

На осн. чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС правото на данъчен кредит не възниква и по доставките с предмет труд и резервни част за леките автомобили – именно за­щото липсват доказателства същите да са използвани единствено за отдава­не под наем.

7. Относно отказано право на данъчен кредит по фактура издадени от „ВИАНДИ”ЕООД за период м.05/2012г. в размер на  2 450 лв. по фактура № 82/31.05.2012г./л.208, 656/, с предмет на доставката „преработване дизелов генератор”. Разплащането е извършено в брой на 30.06.2012г., съгласно прило­жен фискален бон /л.209/.

За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит следва да се налице извършена облагаема доставка на стоки и/или услуги между регист­рирани за целите на ЗДДС лица. Право на приспадане възниква и в случаите на извършено авансово плащане във връзка с бъдеща облагаема доставка, преди същата да е извършена(чл.68 ал.1, т.1 и 2 от ЗДДС) В този случая доставчикът следва да издаде фактура за платената авансово сума. Данъчното събитие съответно настъпва при извършване на доставката или на авансовото плащане (чл. 25, ал. 2 и ал. 7 от ЗДДС) като за доставчикът възниква задължението в срок от пет дни да издаде данъчен документ и да начисли данъка – чл. 113, ал. 4 от ЗДДС.

Процесната фактура 82 е издадена на 31.05.2012г., а плащането  е из­вършено на 30.06.2012г., а самата услуга следва, съгласно сключения между страните договор, да бъде извършена в срок от три месеца считано от датата на извършване на плащането, тоест до 30.09.2012г. При това положение данъч­ното събитие и то във връзка с твърдяното авансово плащане в брой е възник­на­ло едва на 30.06.2012г., а издадената месец по-рано фактура – издадена без основание. Към датата на издаване на фактурата не е налице нито извършено авансово плащане, нито извършване на уговорената услуга, а следователно и данъчно събитие. При това положение фактурата е издадена без основание и за жалбоподателя за д. период м. май 2012г. не възниква право на приспадане на данъчен кредит в претендирания размер от 2 450 лв. Данъчно събитие във връзка със сключения между страните договор за преработване на дизелов генератор би възникнало най-рано на 30.06.2012г.

В допълнение следва да се посочи, че нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното такова са представени доказателства за изпълнение на сключения между страните договор, по повод на който е из­дадена процесната фактура. Ангажирани са доказателства единствено за дос­тавка на генератора до обект на „ВИАНДИ“ЕООД, но не и такива за извършване на работата – приемо-предавателен протокол между страните, с който работа­та да е приета и за транспортиране на преработения двигател до обект на жал­боподателя. Липсват доказателства за закупени от изпълнителя технически час­ти, по същество по безспорен начин не се доказва и кадровата обезпече­ност на доставчика да извърши работа по преработка на генератора. Извърш­ва­нето на същата се твърди да е сторено от А. А., но същият е автомонтьор и по делото не са ангажирани доказателства, че същият разполага с технически познания необходими за преработка на дизелов генератор в газов. Липсват представени документи, конкретизиращи начина на преработка на двигателя, които съгласно договора следва да бъдат изготвени от „ТОКОМАК“ ООД, както и за закупуване на части, необходими за извършване на преработ­ката, които са за сметка на доставчика.

От изложеното следва, че процесната фактура е издадена без основание – без да е налице извършена облагаема доставка или извършено към датата на издаване на фактурата на авансово плащане, поради което за жалбопода­теля не възниква право на приспадане на данъчен кредит и същият с РА пра­вилно му е бил отказан.

8. Относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 620 лева по фактура №10..89/14.05.2012 г. издадена от „ЕУРО ЕКСПЕРТ“ЕООД с предмет на доставка дизелов генератор.

За доказване реалността на доставката по процесната фактура в хода на ревизията от „ЕУРО ЕКСПЕРТ“ЕООД не са представени доказателства – такива за произход на дизеловия агрегат, за начина му на транспортиране, място на съхранение, включително съставени приемо-предавателни протоколи. От стра­на на жалбоподателя са представени транспортни документи, касаещи обаче доставката на дизелов агрегат до „ВИАНДИ“ ЕООД, поради което и фактурата е издадена именно на „ВИАНДИ“ ЕООД – с оглед уговореното в договора между последно посоченото дружество и жалбоподателя за ремонт на дизелов гене­ратор и поддръжка. От друга страна обаче в обясненията си управителя на жал­боподателя заявява, че транспорта на дизеловия генератор закупен от „ЕУРО ЕКПЕРТ“ЕООД е за сметка на доставчика, тоест - „ЕУРО ЕКСПЕРТ“ ЕООД и в момента се намира в обекта на „ВИАНДИ“ ЕООД.

В представения приемо-предавателен протокол, касаещ извършения пре­воз/л.314/ като изпращач е посочен „ДИВА АУТО ЛИЗИНГ“ЕООД, а не „ЕУРО ЕКСПЕРТ“ ЕООД, поради което от така представените документи не би мог­ло да се направи извод, че закупения дизелов генератор от  „ЕУРО ЕКС­ПЕРТ“ЕООД е същият транспортиран до „ВИАНДИ“ЕООД. Липсват доказа­телст­ва за предаване на генератор от „ЕУРО ЕКСПЕРТ“ЕООД на жалбопода­теля, както и такива относно произхода на същия.

В представените по делото фактури, приемо-предавателни протоколи и договори, не се съдържа информация като серийни номера, марка и т.н., от които да може да се направи извод за идентичност между дизеловия агрегат предмет на доставката по фактура №10..89/14.05.2012г., издадена от „ЕУРО ЕКСПЕРТ“ ЕООД и дизеловия генератор доставен до базата на „ВИВАНДИ“ ЕООД.

При липса на доказателства, че доставчикът е разполагал с дизелов агрегат, на приемо-предавателни протоколи и/или транспортни документи меж­ду този доставчик и жалбоподателя, на информация относно мястото, където и съхраняван дизеловия агрегат и където е предаден на жалбоподателя и не на последно място при липсата на достатъчно индивидуализиращи данни, от кои­то да се направи извод за идентичност между агрегата по издадената от „ЕУРО ЕКСПЕРТ“ЕООД фактура и генератора посочен в приемо-предавателния прото­кол и фактура издадена от „ПОЛИТОВ СТИЛ“ЕООД, органите по приходите пра­вилно са счели, че не се доказва реалността на доставката, респективно са отказали на основание чл.70 ал.5 вр. чл.69 вр. чл.6 ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура.

Допълнителен аргумент в тази връзка е и липсата на информация и дока­зателства за произхода на фактурирания дизелов агрегат. Такива от достав­чика не са представени, същият е декларирал основна дейност строителство на жилищни и нежилищни сгради. Дружеството съгласно ГДД не притежава ДМА; няма декларирани  обекти, от които да извършва дейност.

Тук следва да се посочи и следното.

Според чл.6 ал.1 от ЗДДС – доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стока­та, а според чл.9 ал.1 ЗДДС “Доставка на услуга” е всяко извършване на услуга.

Съответно, според дефиницията, възведена в чл.14 ал.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г., относно общата система на да­нъ­ка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1) - „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик. Очевидно, националният закон не транспонира коректно и точ­но чл.14 ал.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, доколкото изисква във всич­ки случаи да е налице прехвърляне на право на собственост или друго вещно право върху стока, за да се приеме, че е налице доставка за целите на облага­нето с данък върху добавената стойност.

Според посочения текст от Директивата, доставка като проявен юриди­чески факт ще е налице, когато едно данъчно задължено лице прехвърли /пре­дос­тави/ конкретна материална вещ и овласти получателя да се разпорежда фактически с нея като неин собственик. Очевидно при това положение е, че на­чинът и формата на придобиване на правото на собственост в случая са без зна­чение.

Дадена сделка може да бъде окачествена като „доставка на стоки" по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля мате­риална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ.

Константна е практиката на Съда на ЕС, за това, че данъчната админист­ра­ция не може по принцип да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фак­турата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, пред­мет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълже­нията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение.   

Според прежде цитираните разпоредби на чл.25 ал.2 от ЗДДС, за да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка на стоки, следва да се установи едно единствено нещо - прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, съответно извършването на услугата – по настоящото дело на транспортната услуга фактурирана от „ДЖИ ЕЛ СТРОЙ” ЕООД.

Ето защо, в случая, с оглед предмета на правния спор между страните,  фактите, позитивното проявление на които следваше да бъде установено в производството, за да се формира краен извод, че данъчните събития са настъ­пили, бяха физическото предаване на машината, от продавача на купувача по сделката и съответно заплащане на дължимата цена за стоките или услугите на доставчика, респективно извършването на услугата.

При положение, че обсъждания дизелов агрегат, бе индивидуализиран и предаден на жалбоподателя, то очевидно не би имало никакви пречки за уста­новяването на тези позитивно проявени юридически факти, включително пос­редством установяване местоположението му към момента на извършване на насрещните проверки. Достатъчно в тази насока бе да се въведат като данни и да се докаже: от кого, на коя дата,  с какъв транспорт е предаден генератора, кой е предал и кой е приел същото, да се представят експедиционни бележки, път­ни листове, извлечения от счетоводни сметки и пр. Не на последно място – да са налице достатъчно индивидуализиращи оборудването данни – марка, се­риен номер и т.н.

Нито в хода на административната процедура, нито пък в хода на съдеб­ното производство, жалбоподателят не е направил каквото и да е конкретно изявление в тази насока. Представените фактура за транспорт и приемо-преда­ва­телен протокол са неотносими към доставката по обсъжданата фактура.

Не се заявиха и съответно не се установиха данни за конкретния начин, време и място на предоставянето на стоките, колко и кои физически лица са ги предали, с какъв транспорт са превозени.

Само и единствено установяването на тези обстоятелства би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните доставки са осъществени така, както предвижда правилото на чл.25 ал.2 от ЗДДС. Наложителността на това установяване пък произтича от обстоятелството, че жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит именно от тези доставки, за всяка една от които твърди да е позитивно проявен юридически факт. Това определя и тежестта на доказване в конкретния казус.

Тук следва да се има в предвид и общото пра­ви­ло на чл.154 ал.1 ГПК, във връзка с §2 от ДР ДОПК, като лице, претендиращо право на данъчен кре­дит, след­ва да докаже по пътя на пълното доказване, че са на­ли­це законо­ус­тановените пред­­по­ставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на пра­во­то на да­нъ­чен кре­дит. Като лице, черпещо и бла­го­п­ри­ятни за себе си последици от пред­ста­ве­ни­те в хода на ревизията документи, именно жалбопо­дателят и пред ре­ви­зи­ра­щите ор­­гани е следвало по несъмнен на­чин да уста­нови, че отношенията са та­ки­ва, как­ви­то са се твърдяли от него.

            Жалбо­по­дателят, следваше да докаже по пътя на пъл­но и главно до­каз­ване, че процесната фактура удос­то­ве­ря­ва реална достав­ка, тъй като именно той носи доказателствената тежест относно факта, релеван­тен за спорното право на данъчен кредит, който е предмет на глав­но­то доказване (нали­чи­е­то на действително извършени доставки).

За признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е уста­но­вено осъществяване на фактурираната доставка. В този смисъл е и ре­шението на СЕО по дело С-152/02 и решение на СЕС по дело С-324/11.С това доказване стра­ната не се е справила. Т.е. не може да се приеме, че се касае до действия на дос­тав­чика, за които получателят трябва да отговаря или че адми­нистрация е прех­вър­лила върху данъчни субект собствените са за­дъл­жения по осъществяване на кон­трола. Ако процесните доставки са извършени реално, то както доставчикът, та­ка и самият получател следва да притежават доказателст­ва за това изпълне­ние.

Наличието само на фактури не може да бъде до­ка­зателство за реалното из­пъл­нение на доставките. За реалността на доставките винаги трябва да се пред­с­та­вят достатъчно убедителни писмени доказателства по из­пъл­нението им, какви­то в случая липсват.

Действително, както нееднократно СЕС в своите решения подчертава, прин­ципът на данъчния неутралитет изисква освобождаване от ДДС да се пре­дос­тави, ако материалноправните изисквания са изпълнени, дори и ако данъч­но­­за­дъл­же­ните лица са пропуснали някои формални изисквания.Същият този съд обаче при­ема, че това не е така само ако нарушаването на тези формални изисквания въз­­­препятства доказването по си­гурен начин на изпълнението на материалноп­рав­­­ните изисквания, и самото данъчно задължено лице участва или според обек­тив­ни факти се установи, че е било длъжно да знае, че участва в данъчна измама. Всъщ­ност в последната хипотеза Съдът приема, че лицето няма основание да се позовава на принципа на данъчния неутралитет.

Следователно, от получателя по дадена доставка е оправдано да се иска да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които разумно могат да бъдат изис­квани от него, за да се увери, че осъществяваната от него сделка не води до участието му в данъчна измама.

Т.е. ако лицето, въпреки че е действало добросъвестно и е взело всички ме­р­­ки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, не може да предостави дру­ги писмени доказателства, за това, че е придобил правото да се разпорежда като собственик с дадена стока, извън притежаваната от него фактура и данни за сче­товодното й отразяване, то правото му на данъчен кредит не може да бъде от­ка­зано, като в тези случаи казус следва да намери своето разрешение съобраз­но ци­тираното по-горе Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. В случая обаче жалбоподателят не представя каквито и да било съпътст­ва­щи доставката документи – приемо-предавателни протоколи, транс­пор­тен документ, удостоверяващ получаването на генератора и т.н.

Освен това не бива да се забравя, че в случая субект на изпълнението /пряко или чрез други лица/ следва да бъде дос­тавчикът. Осигуряването на изпълнение от различно лице не може да има за пос­ледица възникването на право на приспадане на данъчен кредит. Кос­вено до­казателство за различно от изпълнителя, респ. подизпълнителя лице, извър­шило услугата по спорната фактура, е отсъствието на придобити количества от доставяната стока преди това и на съответни оръдия на труда, чрез които да се извърши това доставяне, както и на достатъчно в качествено и количествено отношение заети лица.

С косвени доказателства може да се проведе успешно насрещно доказ­ване. Това е сторено от приходната администрация и е разколебана убедител­ност­та на главното доказване на претендиращия право на данъчен кредит.

Последицата е прилагането на правилата на доказателствената тежест, из­разени в обвързаността на съда да приеме за несъществуващи юридичес­ките факти, за които черпещата благоприятни правни последици от осъществя­ва­нето им страна не проведе главно пълно доказване.

Без да е извършена услугата с арг. от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС не възниква данъчно събитие, поради което не е породено задължението по чл.25 ал.6, т.1 ЗДДС за начисляване на данъка.

Това определя начисляването на данъка, съдържащо във фактическия със­тав и издаването на процесните фактури/вж. чл.86 ал.1, т.1 ЗДДС/, като неп­равомерно и изключващо правото на приспадане на данъчен кредит – чл.70 ал.5 ЗДДС.

9. Относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 5 040 лв. по фак­тури №29/11.04.2012г. и №32/30.05.2012г. издадена от „ТОКАМАК“ООД с пред­мет на доставки – авансово плащане за изработка и доставка на газифика­ционна инсталация и разсрочено/което в случая е извършено също авансово на дата 01.06.2012г./ плащане за изработка и доставка на газифи­ка­ционна инста­ла­ция.

Извън обстоятелството, че в самата жалба до съда липсват конкретни разсъждения по направените РА и решението на ответника констатации/освен, че е сбъркана датата на едната фактура/, то в хода на съдебното дирене се представи нотариално заверено споразумение между страните по договора от 11.04.2012г..

В случая безспорно РА е към дата 12.02.2013г., а решението на Директор на Д“ОДОП” е от дата 07.05.2013г., т.е. новото писмено доказателство/споразу­ме­ние­то от 11.10.2013г./ е въз­никнало в хода на съдебното разглеждане на спо­ра.

От твърде “своеобразното” уреждане на спора/клаузите на същото това споразумение/от една страна научаваме, че страните всъщност прекратяват споразумението/по природа прекратяването има действие за напред/, но от пос­ледващите клаузи се установява, че е договорена двустранна реституция на престираното. В тази връзка е договорено в чл.8 от съглашението, че догово­рът не се считал за развален по силата на предходна нотариална покана, а бил прекратен на основание чл.1/т.е. очевидно за напред/, като отделно са уредени всички спорни отношения, касаещи висящи между тях търговски и обезпечител­ни дела.

Представен е и най-накрая приемо-предавателен протокол за централа­та на газ от м.09.2012г.

При това положение следва де се посочи, че досежно извършеното аван­сово плащане приложими изцяло са разясненията, дадени с решение C-107/ 2013г. по делото “Фирин” на СЕС, според които в случая съществено е да се преценят правилно въпросите, отнасящи се до условията за коригирането на приспаднатия от “Дива ауто лизинг” ДДС и по-специално тези, отнасящи се до всички релевантни обстоятелства по бъдещата доставка, които са могли да се считат за вече известни на това дружество към момента на авансовото пла­щане и от тази гледна точка дали е можело да се приеме, че тази доставка не е изглеждала сигурна.

Извън извършеното евентуално последващо на издадения РА “прекратя­ва­не” на цялото съглашение, то от водените редица обезпечителни и търговски спорове между страните по доставката може да се направи обоснован извод, че според оспорващия е била налице определена сигурност в очакванията му да получи уго­вореното от изпълнителя.

Именно това първоначално обективно очакване влияе пряко върху пре­ценката за правото на приспадане на начисления ДДС по безспорно извърше­ното авансово плащане. Дали последващата доставка обаче не е била реали­зи­рана или същата е приключена по друг правен способ/както е в случая/ това е предмет на обсъждане в светлината на т.49 от цитираното решение на СЕС, според която възможни са евентуални “...корекции в последващите периоди, кои­то следва да се извършат при условията на членове 184—186 (Решение по дело ТЕЦ Хасково, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практи­ка)”, доколкото и както се посочи вече по-горе не е  налице изначално знание или очакване на страните, според професионалната им преценка на търговци по занятие, че изпълнението в крайна сметка няма да се случи.

Представените в хода на съдебното дирене писмени доказателства кате­горично сочат, че при сключване на съглашението и извършване на авансовото пла­щане/двукратно/ страните по него са желаели и целели правните последи­ци, а неточното изпълнение е породило именно сочените множество търговски спо­рове, завършили в крайна сметка със сключване на нотариално завереното спо­разумение, представено по това делото на листове 124 – 125.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че не е налице основание за отказ от приспадане на сумата от общо 5 040 лева ДДС по двете авансови пла­щания, тъй като не може да се приеме, че за страните са били налице дан­ни към датата на плащанията, че доставката няма да бъде извършена, а дали това е станало впоследствие по други причини не касае пряко това право.

Извършеното последващо прекратяване на договора с цитираното съгла­ше­ние очевидно касае извършване на корекции, но в последващи периоди, по­ради което и не следва да бъде обсъждано тук.

Именно направените по – горе изводи са валидни за твърдяните за из­вър­ше­ни спорни доставки по двете фактури в ревизираните периоди, тъй като е налице поре­дица от свързани факти от социалната действителност, посочени по – горе, кои­­то разколебават при това съществено достоверността на тезата на приходната администрация, а извода, касаещ реалното осъществяване на дос­тавката няма пряко отношение към правото на приспадане на търсеното ДДС по извършените авансови плащания.

Консеквентно това обосновава и извода за отмяна на РА в тази му част, като незаконосъобразен.

На Дирекция “ОДОП” се дължат разноски/при условията на съразмер­ност и компенсация/ за осъществената защита от юрисконсулт в размер на общо 840,45  лева.

  Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт №161205514 от 12.02.2013г., издаден от Н. А. А., на длъжност Гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден в обжалваната част с Решение №447/07.05.2013г. на Зам. Директора на Д„ОДОП“ – Пловдив, с която на Дива Ауто Лизинг“ЕООД със седалище и адрес на управление ***  не е признато право на данъчен кредит в размер на общо 5 040 лева по факту­ри №29/11.04.2012г. и №32/30.05.2012г., издадени от „ТОКАМАК“ООД с пред­мет на доставки – авансово плащане за изработка и доставка на газификацион­на инсталация и разсрочено плащане за изработка и доставка на газифика­цион­на инсталация, като ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Дива Ауто Лизинг“ ЕООД в оста­налата и част, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА „Дива Ауто Лизинг“ЕООД със седалище и адрес на управление *** да заплати на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП су­мата от 840,45/осемстотин и четиридесет лева и че­тиридесет и пет стотинки/ разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: