РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№ ………..

 

гр. Пловдив, 20 януари  2014 год.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с.,

в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и тринадесет година,  в състав:

 

             Председател:  Милена Несторова - Дичева                                                            

                  

при секретаря М.Ч. и участието на прокурора …, като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 1645 по описа за 2013 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Ж.А.Ж., ЕГН ********** ***, която оспорва Ревизионен акт /РА/ № ****., издаден от Р.Т. на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив в потвърдената с Решение № 446/07.05.2013 г. на Зам. директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив ЧАСТ, с която на Ж. са установени допълнително ДДФЛ за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2007 г. в размер на 5195,10 лв. и лихви за забава в размер на 3470,83 лв., ДОО за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2007 г. в размер на 4705,67 лв. и лихви в размер на 5756,39 лв., ДЗПО за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2007 г. в размер на 1266,50 лв. и лихви в размер на 1545,04 лв. и ЗО за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2007 г. в размер на 1519,80 лв. и лихви за забава в размер на 1011,08 лв.

Жалбоподателката оспорва наличието на предпоставки за провеждане на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Твърди, че при осчетоводяване на сумата по отпуснат на ЕТ „Д.-Ж. Ж.“ банков заем в размер на 25000 евро и при осчетоводяване на усвояването му са допуснати счетоводни грешки в резултат на което валутната сметка е била с положително салдо над действителното такова със сумата от 49765,92 лв., а по каса в лева е формирано отрицателно салдо в размер на 47194,90 лв. В тази връзка и за коригиране на грешката бил съставен според жалбоподателката приходен касов ордер /ПКО/ за последно посочената сума и основание „захранване със средства на собственика“.

Претендира се отмяна на РА и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът в производството – Директор Дирекция “ОДОП“- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Г. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. В депозираната писмена защита оспорва твърденията за незаконосъобразност на РА, обсъждайки и резултатите от приетата ССЕ.

Като съобрази фактите, произтичащи от доказателствата събрани в хода на ревизията, приетите в съдебно производство и доводите на страните, в съответствие с разпоредбата на чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът установи следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения за това срок от страна с право и интерес от оспорването, срещу потвърдената от решаващия орган част от РА.

Упражненото процесуално право е по реда на чл.156, ал.2 ДОПК.

Процесният РА е издаден в хода на ревизионно производство образувано по повод Решение № 1185/10.09.2012 г. на директора на дирекция „ОУИ“ гр. Пловдив/л.760 и сл./, с което е отменен първоначално издадения по отношение на жалбоподателя РА № 261201979/06.06.2012 г. и преписката е върната за извършване на повторна ревизия. В изпълнение на така постановеното решение със Заповед № 1204499/18.09.2012 г. /л.730/, издадена от С.Ш. – началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив е образувано ревизионно производство по отношение на жалбоподателката, с предмет данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2006 г., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2007 г.;  вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица на осн. чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, вноски за здр. осигуряване за самоосигуряващи се лица на осн. чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от ЗЗО и вноски за ДЗПО за УПФ за самоосигуряващи се лица на осн. чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2007 г. Със заповедта е определен срок за приключване на ревизията до два месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е редовно сторено на 28.09.2012 г.

За резултатите от така възложената ревизия в срок е съставен РД № 1204499/12.12.2012г., въз основа на който и на ЗОКО № К 1204499/12.12.2012 г., е издаден и процесния РА.

Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл.112 ал.1 и чл.113 ал.3 от ДОПК орган по приходите, видно от приложена по делото Заповед № РД-09-1 от 04.01.2010г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред като с Решение № 446/07.05.2013 г. на зам. Директора на Д“ОУИ“ Пловдив, РА е потвърден в съдебно обжалваната част и отменен в частта на допълнително установените задължения за 2005 г. ведно с начислените лихви към тях. За доказване компетентността на зам. директора да постанови Решение № 446/07.05.2013 г. по делото на л 9 и 10 са представени Заповед № ЗЦУ 147/15.02.2013 г. на изпълнителния директор на НАП и болничен лист на лицето В.А. за периода 09.04.2013 – 08.05.2013 г.

При преглед на ревизионната преписка не се констатира допуснато съществено процесуално нарушение. С оглед провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, на ревизираното лице е било връчено уведомление, с което е бил уведомен, че основата й за облагане с данък върху доходите на физическите лица и за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ ще бъде определена по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. Ревизираното лице е представило декларации по чл.124 ал.3 от ДОПК за процесните години, поотделно.

В хода на ревизията е било установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателката Ж.Ж. през ревизирания период е работила на трудов договор в ЕТ „Д.Д. – Л. 92” - от м.01/2005г. до 10.03.2010г. като за ревизираните периоди не са подавани ГДД по чл.41 от ЗДОФЛ и чл.50 от ЗДДФЛ.

С протокол № 1214587/12.10.2012г. са присъединени следните документи от досието Ж.Ж. като доказателства към ревизионното производство изпратени искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица и искания за извършване на действия от други контролни органи.

С протокол № 1217047/03.12.2012г. е присъединен ревизионен акт № 261201546/06.06.2012г. ведно с ревизионен доклад от извършена ревизия на Ж. Н. Ж. – съпруг на ревизираното лице.

Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно между страните, че семейството на Ж.Ж. се състои от трима човека – съпруг - Ж. Н. Ж., ЕГН: **********, собственик на ЕТ „Д. – Ж. Ж.” и  дъщеря Ж. Н.а с ЕГН: **********.

На съпругът Ж. Ж., собственик на ЕТ „Д. – Ж. Ж.” е извършена ревизия с РА № 261201546/06.06.2012г., потвърден с решение № 1140/31.08.2012г. на Директора на ОУИ Пловдив.

         В хода на ревизията на Ж. Ж., приключила с издаването на ревизионен акт № 261201546/06.06.2012г. са представени 12 броя приходни касови ордери за внесени суми от собственика на фирмата по години както следва:  за 2005г. - 491,64 лв., за 2006г.– 47 194,94 лв., за 2007г. – 11 005,51 лв., за 2008г.- 9 546,40 лв., за 2009г.– 14 200 лв. Приходните касови ордери са заверени, подписани от собственика на фирмата и подпечатани с печата на ЕТ «Д. – Ж. Ж.».

Прието е от органите по приходите, че с тези ордени се доказва, че Ж. Ж. е внесъл в касата на едноличния търговец средства, за които Ж. не е доказало произхода им.

При ревизията на Ж. Н. Ж. с ЕТ „Д. – Ж. Ж.” е извършеният анализ на събраните и присъединени доказателства,  изготвен е паричен поток на семейството му, същият е изготвен и в хода на процесното ревизионно производство. Въз основа на събраните по делото доказателства в РД са обобщени в табличен вид /л. 221 и 232 от делото/ извършените парични разходи и получените от семейството доходи. При така извършената съпоставка е установено превишение на извършените разходи над паричните постъпления по години, както следва:

- за 2006г. с 52 030,51 лв., т.е. за всеки от съпрузите по ½ - 26015.26 лв.

- за 2007г. с 17 059,86 лв., т.е. за всеки от съпрузите по ½ - 8 529,93 лв.

Във връзка с установените обстоятелства  на ревизираното лице е връчено Уведомление изх. № РД-22-346/08.11.2012г., в което е посочено, че данъчната основа по ЗОДФЛ за 2005г., за 2006г. и по ЗДДФЛ за 2007г. ще бъде определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, поради установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. С вх. № 94-00-10856/04.12.2012г. ревизираното лице е представило три броя декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за 2005г., за 2006г. и за 2007г. 

         След извършен анализ на всяко от относимите към ревизирания субект обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК с ревизията са определени данъчни основи за облагане на доходи с неустановен произход с данък по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл.48 от ЗДДФЛ, както следва:

 

За 2006г.

№ по

ред

 2006 год.

Размер:

1.

Доход определен по реда на чл.122 от ДОПК                                

26 015,25

2.

Дължими ЗОВ  общо в размер на                                                                                     

5 039,60

 

- ДОО

3 191,60

 

- ДЗПО

840,00

 

- ЗО

1 008,00

3.

Данъчна основа след приспадане на ЗОВ  

20 975,65

4.

Дължим данък по чл.35 от ЗОДФЛ(отм.)                                                                       

4 398,04

 

   С ревизията е определен е дължим данък по чл.35 от ЗОДФЛ за 2006г.  в размер на 4 398,04 лв.

 

За 2007г.

№ по

ред

За 2007год.

Размер:

1.

Доход определен по реда на чл.122 от ДОПК                                

8 529,93

2.

Дължими ЗОВ – общо в размер на :                                                              

2 452,37

 

- ДОО

1 514,07

 

- ДЗПО

426,50

 

- ЗО

511,80

3.

Данъчна основа след приспадане на ЗОВ  

6 077,56

4.

Дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ                                                                        

797,06

                   Определен е данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007г. в размер на

797,06 лв.

На основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ,  във връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК ревизиращият екип е начислил лихви за невнесените в законоустановения срок задължения за данък по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.)/ чл.48 от ЗДДФЛ.

С потвърдената от решаващия административен орган част на РА въз основа на така установените превишения на разходите над декларираните доходи и на осн. 124а във връзка с чл.123, ал.1 от ДОПК ревизиращия орган  е приел, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими ЗОВ като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. В този случай ревизиращият екип определя размера на дължимите от ЗЛ  ЗОВ за съответният годишен период, като при липса на други доказателства размера на установеното превишение се приема за цялата година.

Въз основа на това са определени като допълнително дължими осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО в посочените по-горе в настоящото решение размери.

В хода на ревизията са изискани и събрани доказателства за получените от жалбоподателката и съпруга й доходи и относно извършени разходи. Същите подробно са описани и обобщени в съставения ревизионен доклад. Така като разход за домакинството са отразени разходи за едно домакинство по данни от НСИ за съответната година, удържани ЗОВ, направени вноски в предприятието на едноличния търговец. От така извършените разходи спорни са тези досежно представляващи вноска през 2006 г. в предприятието на едноличния търгове в размер на 47194,94 лв.

Ревизираното лице не оспорва размера на разходите за издръжка и живот – определени на база средните такива по данни на НСИ.

В хода на ревизионното производство за опровергаване констатациите за недостиг на парични средства са били представени договори заеми, както следва: с Б.Т.Я. за сумата от 5000 лв. от дата 13.04.2005 г. и със С.Д.К. за сумата от 5000 лв. от 10.10.2006 г.

С РА въпросните суми не са признати като реално получени от заемополучателя  - Ж.Ж.. За да мотивират този си извод органите по приходите са се позовали на следните обстоятелства: в двата договора от 2005 г. и 2006 г. е посочен номер на личната карта на Ж. от дата 11.11.2010 г., тоест в двата договора, които се твърди да са сключени през 2005 г. и 2006 г., е посочен номер на лична карта на Ж., която към онзи момент още не е била издаден; не са представени разписки или банкови документи за предаване на сумите по договорите в съответствие с чл. 2 от същите.

С РА не е признат като реално получена от жалбоподателката и сумата от 5000 лв. по договор за заем с И.А.И. от 10.10.2006 г., поради следното: не са представени доказателства за предаване на сумата по договора в съответствие с чл. 2 от същия; налице е противоречие между обясненията на И., че сумата е с произход обезщетение от 6 брутни заплати при пенсиониране и установеното обстоятелство, че към 10.10.2006 г. лицето не е бил пенсионер, респективно няма кака да е получил такова обезщетение. Съгласно справка по чл. 62, ал. 4 от КТ трудовия договор на И. с „НЕОХИМ“ АД е прекратен едва на 16.02.2009 г.

В хода на съдебното производство, за опровергаване фактическите констатации в РА и за обосноваване възражението в жалбата до съда досежно счетоводната грешка при отразяване в счетоводството на ЕТ „Д.-Ж. Ж.“ през 2006 г. на сумата от 47194,90 лв. – като получени от съпруга на жалбоподателката Ж. Ж., с молба /л. 743/ са представени доказателства по опис, представляващи счетоводни документи на едноличния търговец, заверени копия от банкови извлечения и счетоводни сметки.

В съдебно заседание от 19.12.2013 г. е прието без възражения заключението на вещото лице М.Ш. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза /ССЕ/. Въз основа на събраните по делото доказателства, вещото лице е достигнало до следните експертни изводи:

През 2006 г. „Райфайзенбанк“ АД е отпуснал банков кредит на ЕТ „Д.-Ж. Ж.“ в размен на 25600 евро (това обстоятелство не е спорно и между страните по делото). Средствата по заема за отпускани на траншове в периода от 14.08.2006 г. до 01.12.2006 г. и на същите дати са изтеглени в брой. 10500 евро от заема са изтеглени в лева, при което общо изтеглени в лева е сума в размер на 20475 лв., а 13000 евро са изтеглени в евро. Съгласно заключението от приложените по делото коригирани извлечения на счетоводните сметки така изтеглените в брой суми са осчетоводени съответно по дебита на сметка 501 Каса в лева и по дебита на сметка 502 Каса във валута, срещу което е кредитирана сметка 504 „Разплащателна сметка „Райфайзенбанк“ АД“.

В представените по делото коригирани извлечения на счетоводните сметки вещото лице не е установило захранване през 2006 г. на касата със средства на собственика  и съответно кредитиране на сметка 499 или друга сметка. За 2007 г. вещото лице въз основа на коригираните извлечения от счетоводните сметки вещото лице е констатирало за 2007 г. захранване на касата със средства на собственика със сумата от 17885,42 лв. (а не както в РА със сумата от 11005,51 лв. по данни от ПКО).

При тези констатации на база коригираните извлечения от счетоводни сметки, вещото лице е преизчислило паричните потоци за 2006 г. и 2007 г., като е изключил от този в РА сумата от 47194,90 лв. – захранване на касата, при което към 31.12.2006 г. е налице е налице отрицателно салдо в размер на 4835,57 лв. или ½ за всеки от съпрузите в размер на 2417,78 лв. В този случай вещото лице е определило, че размера на вноски за ДОО за 2006 г. са в общ размер на 501,60 лв., а дължимите за тях лихви до датата на РА – 727,05 лв.; вноски за ДЗПО за 2006 г. в размер на 105,60 лв. и лихви до датата на РА – 04.02.2013 г. 153,05 лв., вноски за ЗО в размер на 158,40 лв. и лихви до датата на РА в размер на 126,25 лв. След приспадане размера на дължимите осигуровки от размера на крайното салдо не се формира подлежаща на облагане данъчна основа за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм., тъй като тя е под размера на необлагаемия минимум.

За 2007 г. е прието, че в паричния поток като разход е извършено захранване на касата на едноличния търговец, но не със сумата от 11005,51 лв., а с установената от вещото лице – 17885,42 лв., при което експертизата е формирала отрицателно салдо за 2007 г. общо за двамата съпрузи в размер на 23939,77 лв. или ½ за жалбоподателката в размер на 11969,89 лв.

При този размер на крайното салдо за 2007 г. вещото лице е определило размера на дължимите осигуровки и данък върху доходите  - в по-голям размер от установените от ревизията с оглед и по-високия размер на отрицателното крайно салдо за 2007 г. установен от вещото лице.

При така установеното от фактическа страна жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

   Описаните в обстоятелствената част на настоящото решение факти и обстоятелства са приети за достатъчни като обуславящи извод за наличие предпоставките по чл.122, ал. 1 т.7 от ДОПК и чл. 122 ал.1, т.2 от ДОПК и респект. ревизията да бъде извършена по особения ред: липсата на несъмнени данни за произхода на средствата, които са разходвани към всеки  един от конкретно ревизираните отчетни периоди, е наложила необходимостта да се приложи особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Горните обстоятелства по силата на чл. 124а от ДОПК са дали основание на органите по проходите да определят осигурителния доход за ЗОВ на ревизираното лице по същия особен процесуален ред.

    Именно неопределяне в хода на първоначалното ревизионно производство на дължимите осигуровки върху установения недостиг на парични средства и приспадането им от данъчната основа за определяне размера на данъка върху доходите е дало основание на решаващия административен орган да отмени РА и върне преписката за повторна ревизия.

Установеното противоправно развитие на данъчните правоотношения - последица от проявлението на някой от фактите въведени в чл. 122 ал.1 от ДОПК, обосновало прилагане на особения ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е да се установят и анализират, онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението.

   В производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124 ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежно събрани и убедителни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им е недопустимо да се възлага на ревизирания субект.

На жалбоподателката е указана доказателствената тежест съобразно чл.124 ал.2 ДОПК.

Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, като спорът между страните се свежда до това налице ли са сочените от ревизиращите превишение на извършените разходи над установените приходи, респективно налице ли са основания за провеждане на ревизията по специалния ред на ДОПК. За правилното разрешаване на така посочения спорен момент следва да се прецени дали са налице доказателства установяващи получаването от жалбоподателката на декларираните от него заеми и налице ли са през 2006 г. и 2007 г. внасяни от съпруга на жалбоподателката парични средства в касата на ЕТ „Д. – Ж. Ж.“  Именно досежно тези спорни суми се свежда по същество и спорът по делото.

Тук следва да се констатира, че в хода на ревизията са изследвани извършваните от ревизираното лице разходи за отделните процесни години като приетия от ревизията размер на същите не е спорен между страните. При непредставяне на писмени документи за извършените разходи за живот ревизията е приела тези посочени от НСИ за отделните години. Същите, каза се, не са спорни между страните и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, поради което не следва да бъдат обсъждани поотделно в настоящото решение.

Представените договори за заем за получаване на сумите са частни документи и имат достоверна дата за трети страни при условията на чл. 181 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, тоест в конкретния случай – от представянето им на органите по приходите, и същите като оспорени от ответната страна следва да се ценят наред с останалите установени по делото данни.

За целите на данъчното облагане, не може да бъде формиран извод за реално получаване от ревизираното лице на суми по декларирани заеми или дарения единствено въз основа на твърденията на самите лица, макар и обективирани и в писмени документи, без да се установи наличие на парични средства у заемодателите или дарителите по договорите или без да се установи по безспорен начин предаването на парите (например по банков път).

Това е следствие от спецификите на данъчното производство, където правоотношението е между държавата и задълженото лице, а не между заемодателя и заемополучателя, и често интересите на последните са еднопосочни и в противоречие на тези на органите по приходите. В този смисъл и представените договори и разписки следва да бъдат ценени с оглед събраните по делото доказателства и не са самодостатъчни за признаване реалното получаване на посочените в тях суми – като би било в един граждански процес по повод правен спор между страните по заемното гражданско правоотношение.

В тази вр. следва да бъде отбелязано, че принципът на обективната истина в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. Както бе посочено, съдът е длъжен да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата - чл. 160, ал.1 от ДОПК, независимо от това, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено.

 Според чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. От употребения в нормата израз – „предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи" следва изводът, че договорът по своето естество е реален, т. е. неговите правни последици и действие настъпват от момента на предаване на собствеността върху парите или другите заместими вещи. Предвид този характер на договора, по време на ревизията са били събирани доказателства дали физическите лица заемодатели са притежавали паричните суми, които са предоставили според договорите за заем на физическото лице, и било ли е извършено такова предаване.

Договорите за заем нямат достоверна дата, същите са частни писмени документи и нямат обвързваща сила спрямо трети лица, в случая органите на приходната администрация. Писмената форма на договора за заем, в това число и нотариалната заверка на подписите, действително не е условие за неговата валидност, но с оглед на реалния му характер следва да са налице доказателства за реалното предаване на паричните суми, каквито доказателства не са налице по делото. В конкретния случай договорите за заем нямат нотариална заверка или друг от подробно уредените в чл.181 от ГПК белези, които да доказват достоверно, че на датата, вписана в тях, сделката е била извършена, т.е., че посочената в тях сума е била предадена. Действително договорът за заем като неформален не изисква специална писмена нотариална форма за действителност, но за целите на данъчното облагане, предаването на сумите т.е. реалното изпълнение на договора следва да бъде установено по безспорен начин.

 Поради липса на убедителни доказателства за паричния ресурс на  заемодателите да предоставят паричните суми в заем, представените в тази насока писмени обяснения и договори за заем не следва да бъдат кредитирани.

От самото съдържание на представените договори за заем сключени с Б.Т.Я. и С.Д.К. се установява, че същите са съставени единствено и само за целите на ревизията. Посочените в тях дати на сключване са преди датата на издаване на посочената в тях лични карти на Ж. и/или на заемодателя, което опровергава и датата на съставянето им. По делото не са ангажирани доказателства за предаване на сумите по тях в съответствие с чл. 2 от същите.

При така установеното антидатиране на договорите, органите по приходите законосъобразно и правилно и при липса на други доказателства, са отказали да признаят реалното получаване на сумите по тях.

Законосъобразно не е призната като действително получена в заем и сумата от 5000 лв. по договора с И.А.И. от 10.10.2006 г. В случая не са представени доказателства за предаване на сумата по договора в съответствие с чл. 2 от същия. Не се доказва произхода на предоставените в заем парични средства и възможността на заемодателя да стори това. В случая е налице противоречие между обясненията на И., че  сумата е с произход обезщетение от 6 брутни заплати при пенсиониране и установеното обстоятелство, че към 10.10.2006 г. лицето не е бил пенсионер, респективно няма кака да е получил такова обезщетение. Съгласно справка по чл. 62, ал. 4 от КТ трудовия договор на И. с „НЕОХИМ“ АД е прекратен едва на 16.02.2009 г.

За пълнота следва да се посочи, че не са ангажирани и доказателства за възможността на Й.Ч. да предостави през м. февруари 2004 г. в заем сумата от 5000 лв. В договора за заем е посочено, че същият следва да бъде върнат до 31.12.2004 г. Не са представени разписки за предоставяне на заетата сума, но дори да се приеме, че тя е отпусната, то липсват такива, че същата е била налична към 01.01.2006 г., още повече с оглед посочения в самия договор срок за връщане на сумата и липсата на разписки за действителното й предаване / л. 321/.

Доказателствената сила на частните документи със свидетелстващо съдържание се преценява с оглед всички обстоятелства по делото и подлежи на вътрешна преценка. Събраните в процеса доказателства, съпоставени с тези, представени в хода на ревизията, не доказват категорично факта на предаване на процесните суми. Този главен за доказване факт не е установен от жалбоподателя – за доказване финансовата възможност на заемодателите да предоставят посочените заеми не са ангажирани убедителни доказателства като наред с това се установява по безспорен и категоричен начин че част от договорите за заем са антидатирани и изготвени единствено и само за целите на ревизионното производство.

Не следва да бъдат кредитирани и възраженията на жалбоподателката свързани с липсата на доказателства, че съпругът ѝ през 2006 г. и 2007 г. е внесъл в касата на ЕТ „Д.-Ж. Ж.“ сочената сума.

Както бе казано и по-горе в настоящото решение в тежест на органите по приходите е да докажат наличието на изчерпателно посочените в хипотезата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК обстоятелства за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 2 и сл. от ДОПК. При наличие на доказано основание по арг. от чл. 124 и чл. 124а от ДОПК жалбоподателя следва да опровергае фактическите констатации в РД и РА. В случая от една страна бе безспорно доказано наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а от друга не бе опровергана констатацията, че не са били внасяни суми в касата на едноличния търговец от Ж..

Дори да бъде изцяло споделена защитната теза на жалбоподателката и бъдат кредитирани като достоверни представените коригирани извлечения от счетоводните сметки на едноличния търговец, то и в този случай се установява, че е налице превишение на разходите над декларираните и установени приходи на семейството на г-жа Ж.Ж.. Това обстоятелство се установява по безспорен и категоричен начин от приетата по делото ССЕ, която като неоспорена от страните и математически коректно и в съответствие с поставените задачи, съдът кредитира.

Видно от заключението по ССЕ изготвено на база коригираните счетоводни извлечения от сметките на ЕТ „Д.- Ж. Ж.“ за 2006 г. и 2007 г. се формира отрицателно салдо, като дори това за 2007 г. е в размер над установения от ревизията, респективно и размера на установените от експертизата данъчни задължения за 2007 г. са в размер над установените са процесния ревизионен акт. Следователно дори изцяло да бъде възприета защитната теза на жалбоподателката и да бъдат изцяло кредитирани като достоверни представените коригирани извлечения от счетоводни сметки, то отново ще е налице основание за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК.

При безспорно доказаното наличие на основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, в хода на ревизията не се ангажираха доказателства за опровергаване фактическите констатации в ревизионния доклад и акт.

Така от една страна по делото са безспорно налични доказателства за съставени ПКО за внесени от съпруга на жалбоподателката суми в касата на ЕТ „Д.-Ж. Ж.“, които са били осчетоводени в счетоводството на търговеца. От друга страна не се доказва, че това по същество касае счетоводна грешка свързана с осчетоводяване усвояването на отпуснатия на едноличния търговец банков кредит. В случая липсват представени първични счетоводни документи въз основа на които е съставена коригираната счетоводна отчетност на едноличния търговец въз основа на която е изготвено и заключението по приетата ССЕ. В този смисъл съставените и представени по делото вторични счетоводни документи не представляват годно доказателство. Липсата на първични счетоводни документи наред с установеното антидатиране на договорите за заем имат опровергават доказателствената стойност на коригираните счетоводни документи и налага извода, че същите също са изготвени за целите на ревизията и обжалването на ревизионния акт.

В случай се установява, че банковия кредит е теглен на части в рамките на 2006 г., при което всяко теглене на суми от банковата сметка представлява отделна и самостоятелна стопанска операция, респективно за нея се съставя отделна счетоводна статия. Следователно възражението, че е налице счетоводна грешка при осчетоводяване на сумата от 47194,94 лв. е необоснован и неоснователен. Дори да е налице неотразяване на теглени суми от валутната сметка, то при констатиране на това обстоятелства е следвало да бъде отразено именно намаляване на сумите по нея и увеличаване било на сумата в касата било погасяване на задължения, а не да се съставят ПКО и счетоводна статия свързана с увеличаване на сумата по сметка 501 Каса и формиране задължения към собственика по сметка 499.

С оглед на изложеното съдът, намира, че жалбоподателката не опровергава фактическите констатации в РД и РА. От изслушаното по делото заключение на вещото лице по допуснатата ССЕ – изготвено при параметри, приходи и разходи посочени от жалбоподателката и на база новосъздадената вторична счетоводна документация, се доказва наличието на недостиг на парични средства и превишение на извършените от домакинството на жалбоподателката разходи над установените приходи. При това положение жалбата като НЕОСНОВАТЕЛНА следва да бъде отхвърлена. При издаване на РА не се констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения. Със същия при определяне на облагаемата данъчна основа са приспаднати определените и дължими от лицето ЗОВ.

 В случая вещото лице е констатирало, че внесените от Ж. в касата на едноличния търговец средства са над установения от ревизиращите размер с оглед на което и отрицателното салдо и размера на дължимите ЗОВ и данък върху доходите е по-голям от установения с РА. Това обаче не променя направения до тук извод с оглед забраната в чл. 160, ал. 5 от ДОПК за влошаване положението на обжалващия.

При посочения изход на спора на осн. чл. 161 от ДОПК и направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, такива следва да бъдат присъдени. Така на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита, изчислен по реда на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 939,40 лв.

         Водим от горното и на осн. чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд Пловдив, ХІ състав,

                           

 

                                               Р Е Ш И :

 

                ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.А.Ж., ЕГН ********** ***, против Ревизионен акт № ****., издаден от Р.Т. на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, в потвърдената с Решение № 446/07.05.2013 г. на Зам. директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив ЧАСТ, с която на Ж. са установени допълнително ДДФЛ за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2007 г. в размер на 5195,10 лв. и лихви за забава в размер на 3470,83 лв., ДОО за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2007 г. в размер на 4705,67 лв. и лихви в размер на 5756,39 лв., ДЗПО за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2007 г. в размер на 1266,50 лв. и лихви в размер на 1545,04 лв. и ЗО за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2007 г. в размер на 1519,80 лв. и лихви за забава в размер на 1011,08 лв.

 

         ОСЪЖДА Ж.А.Ж., ЕГН **********, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив сумата от 939,40 лв. /деветстотин тридесет и девет лева и 40 ст./ разноски по делото.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

 

 

                                                                        Председател: