Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

295

 

 

гр. Пловдив, 30.01.2014 год.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив, І отделение, І състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ПЕТРОВ

 

при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1647 по описа на съда за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:    

1. Производството е по реда на Глава десета от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 195б, ал. 1 Закона за водите /ЗВ/ и чл. 166 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.   

2. Образувано е по жалба на  „АЛЕКСАНДЪР И СИНОВЕ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.В. ул. Б.“ № 1, чрез управителя З.Г.Д., против Акт за установяване на публично държавно вземане № 1 от 08.04.2013 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив (БДУВИБРЦП), с който спрямо търговското дружество са установени задължения за такса за право на водовземане на минерална вода по Разрешително за водовземане № 01610124 от 18.07.2008 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, отменено с Решение № РР-1165 от 19.03.2011г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център гр.Пловдив, за периода 17.08.2008 г. до 18.03.2011г., общо в размер на 81 561,60 лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от Съда.

Поддържа се че размера на задължението е определен в противоречие с материално правните норми. Счита се в тази насока, че критерият “категория на ползваната минерална вода” е неприложим в конкретния казус при определяне на размера на таксата за водоползване.

Поддържа се също така, че административния орган не е изпълнил задължението си да прекрати издаденото разрешително за водоползване своевременно, при наличието на  съответните предпоставки за това.

Иска се присъждане на сторените в производството разноски.

    3. Директора на Басейнова Дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х., е на становище, че жалбата е неоснователна. Счита се, че оспореният административен акт съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.

Поддържа се, че прекратяването на издадено разрешително за водоползване е правна възможност за административния орган, както и че размера на дължимите такси е точно определен.

В тази насока се сочи, че компонента – температура на минералната вода е определен в разрешителното за водоползване, като в същото е посочено І категория минерална вода “......съгласно чл. 3, ал. 2 от Тарифа за таксите за правото на водовземане и/или разрешено ползване на воден обект, при температура 85 С, каквато е температурата на минералната вода от подземен воден обект – находище “Велинград – Каменица”, от който е разрешено водовземане на “Александър и синове”ЕООД.

Иска се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

 

ІІ. За допустимостта:    

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

В тази насока следва да се добави, че съобразно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.

В чл. 166, ал. 3 е посочено, че актът за публично общинско вземане се обжалва по административен ред пред кмета на общината, а за публично държавно вземане - пред ръководителя на съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съответно, според разпоредбата на чл. 148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в специален закон или в кодекса е предвидено друго.

В случая, според разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно осигурителния процесуалния кодекс. Друг ред за обжалване, освен предвидения в чл. 166, ал. 3 от ДОПК не е предвиден в специалния закон, поради което не е налице изискване за задължително обжалване по административен ред, като процесуална предпоставка за допустимост на съдебно обжалване.

 

ІІІ. За фактите и тяхната хронология:

 

 

 

 

5. С Разрешително за водовземане № 01610124 от 18.07.2008 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, на жалбоподателя е предоставено право да водовзема минерална вода от подземен воден обект: находище "Велинград-Каменица“ - №16 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 на Закона за водите, посредством водовземно съоръжение: Сондаж № 4 „Власа“, с цел на водоползването "за отдих", в обект "Хотелски комплекс“, находящ се в УПИ I-1610 – “за производство”, от кв. 402 по кадастралния план на гр. Велинград, собственост на „Александър и синове“ ЕООД.

Разрешения годишен воден обем е 31 536куб.м./годишно.

Определена е І категория на минералната вода, съобразно чл.3, ал.2 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, при 85 °C.

Поставено е условие, титулярът на разрешителното, да упражни правото на водовземане не по късно от една година от началния срок на действие на същото.

Установено е задължението за заплащане на такси.

Изрично е указано, че при не упражняване на правото на водовземане в срок до една година от началния срок по разрешителното, същото се отнема на основание чл. 79, ал.3, т.4 от ЗВ.

6. По административната преписка са приобщени :

- Констативен протокол № Пз-475 от 10.12.2008 г., съставен от експерт на БДУВИБРЦП, в който са отразени резултатите от извършена проверка във връзка с издаденото на „Александър и синове“ ЕООД разрешително. Установено е че правото на водовземане от предоставено с прежде посоченото разрешение не е реализирано ; не е представен в дирекцията проект за съгласуване на пропускателната способност на отклонението захранващо обекта ; не е заплатена дължимата парична гаранция ; не е заплатена таксата за водовземане за 2008 г. Направени са предписания, преди водовземането да се съгласува проект за присъединяване и съответно да се заплатят дължимите такси.

 - Констативен протокол № Пз-59 от 26.01.2010 г., съставен от същият експерт на БДУВИБРЦП, в който са отразени резултатите от извършена проверка във връзка с издаденото на „Александър и синове“ ЕООД разрешително. Установено е че правото на водовземане от сондаж № 4 „Власа“ не е реализирано ; не е заплатена гаранция ; не е съгласуван проект за присъединяване на водопроводното отклонение ; не е заплатена таксата за водовземане за 2008 г. и 2009 г. Направени са предписания, преди водовземането да се съгласува проект за присъединяване и съответно да се заплатят дължимите такси.

7. В хронологичен порядък, с Писмо изх. № 00-02-150 от 03.08.2010 г. на Директора на БДУВИБРЦП, дружеството е уведомено, че като титуляр на разрешителното за водоползване, дължи такса в размер на 11 836.80лв. за 2008 г. и 31 536.00лв. за 2009 г.

С адресирано до МОСВ Уведомление вх. № 26-00-4366 от 26.11.2010 г., „Александър и синове“ ЕООД заявява, че не е реализирано водопроводно отклонение за присъединяване, съответно не са монтирани измервателни уреди. Посочено е че причината за това е липсата на финансов ресурс. В тази насока, изрично е заявен отказ от правото на ползване, предоставено с прежде посоченото разрешително, при условията на чл. 79, ал.1, т.1 от ЗВ.

В отговор, с писмо изх. № 26-00-4366 от 10.12.2010 г., Зам. министъра на околната среда и водите е посочил, че компетентен да се произнесе по искането е Директора на БДУВИБРЦП, комуто Уведомление вх. № 26-00-4366 от 26.11.2010 г. е изпратено.

Съответно, с писмо изх. № РМ-427 от 27.12.2010 г., Директора на БДУВИБРЦП е уведомил дружеството, че за 2008г., 2009г. и 2010 г. дължи общо 74 908,80лв. В тази насока е цитирана разпоредбата на чл. 79, ал.7 от ЗВ, според който  - Прекратяване действието на разрешителното при изрично заявен отказ от титуляря на разрешителното се извършва след плащане на дължимите такси по чл. 194.

8. Последвало е извършването на нова проверка от експерти на БДУВИБРЦП, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № Пз-8 от 27.01.2011 г.

За пореден път е установено че правото на водовземане предоставено с процесното разрешение не е реализирано, с което е нарушено условието, това да бъде сторено в едногодишен срок от издаването му ; не е съгласуван проект за присъединяване ; не са заплатени дължимите такси

Изготвен е Доклад вх. № РД-12-8 от 03.02.2011 г. от ст. експерт в Отдел “Разрешителни” на БДУВИБРЦП и е предложено, издаденото на „Александър и синове“ ЕООД да бъде прекратено на основание чл. 79, ал.1, т.4 от ЗВ.

Съответно с Решение № РР-1165 от 19.03.2011г. на Директора на БДУВИБРЦП, като е прието, че не е извършено строителство на хотел, правото на водовземане не е упражнено в едногодишния срок, не е изградено трасето на водопроводното отклонение, не е заплатена паричната гаранция и дължимите такси е постановено отнемане на Разрешително за водовземане № 01610124 от 18.07.2008 г.

9.  

 

 

 

С писмо изх. № ПО-02-235/19.10.2012г., изпратено на основание чл. 195б, ал. 2, т. З от Закона за водите, жалбоподателят, като титуляр по процесното разрешително за водовземане е поканен доброволно да заплати дължимите суми за периода 17.08.2008 г. до 18.03.2011 г., общо в размер на 81 561.60лв., като е уведомен,че при неспазване на седемдневния срок за доброволно изпълнение ще се предприемат действия за принудително събиране.

В срока за доброволно изпълнение, така посоченото задължение не е било изпълнено.

При тези данни е издаден оспорения в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане № 1 от 08.04.2013 г.

 

 

 

 

 

ІV. За правото:

10. Според разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. “в” от ЗВ, такса се заплаща за правото на използване на водите, т. е. задължението възниква от предоставяне на правото на използване на водите, а не от фактическото му реализиране. Поради това като титуляр на право на ползване на воден обект дружеството жалбоподател дължи заплащане на годишна такса, независимо от степента на действително реализиране на предвидената в разрешителното за ползване на водния обект цел.

11. Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя за това, че Разрешителното за водовземане от минерална вода № 01610124 от 18.07.2008 г., никога не му е връчвано по реда на чл. 70 и сл. от ЗВ, и съответно същото не е влязло в законна сила.

Достатъчно е да се посочи, че дружеството изрично е заявило отказ от правото на водоползване, предоставено му със същото това разрешително, което обстоятелство очевидно не съответства на твърдението, че то не му е връчено.

12. Разрешаването на текущият административноправен спор обаче, налага да се съобрази следното:

Според разпоредбата на чл. 194, ал.1 от ЗВ, в първоначалната й редакция от ДВ, бр. 67 от 1999 г. – За правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект по чл. 46, т.2 и 3 се заплаща такса. Съответно в чл. 194, ал.3 от ЗВ /казаната редакция/ е посочено, че таксата по ал. 1 се определя с тарифа от Министерски съвет.

Въз основа на тази делегация, с ПМС № 154 от 28.07.2000 г. е приета ТАРИФА за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект /обн., ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. и доп., бр. 97 от 13.11.2001 г., в сила от 13.11.2001 г., бр. 11 от 10.02.2004 г., в сила от 10.02.2004 г.-отм./. Начина на определяне на таксата за водоползване на минерални води е установен в чл. 3 от Тарифата. Въпросния, подзаконов нормативен текст, релевира три факта, въз основа на които се определя конкретния размер на таксата. Това са – единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването ; размерът на ползвания годишен воден обем - куб. м  и корекционният коефициент, отчитащ категорията на използваната минерална вода, съгласно таблицата по чл. 3, ал. 2.

С оглед конкретиката на текущият казус, наложително е да се констатира, че размера на процесните такси е определен  в Акт за установяване на публично държавно вземане № 1 от 08.04.2013 г. по следния начин – 31 536.00куб.м. х 0.5 х 2 = 31 536.00лв.

Ясно е при това положение, че в случая са приложени именно правилата на въпросната Тарифа, на която впрочем, изрично се е позовал административния орган.

13. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за водите /обн. ДВ, бр.65 от 11.08.2006 г./ са внесени съществени изменения в разпоредбата на чл. 194. Подробно са диференцирани видовете такси за използване на водите; отделните хипотези при които те се дължат и съответните начини на определяне на техния конкретен размер.

Както вече се посочи, задължението за заплащане на такса за водовземане от минерални води е изрично установено в чл. 194, ал.1, т.1, б.”в” от закона.

Съответно, също така изрично са уредени  фактите, въз основа на  който се определя конкретния размер на дължимата такса. Според разпоредбата на чл. 194, ал.3 от ЗВ - Таксата за водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода.

Според чл. 194, ал.6 от ЗВ /редакция ДВ, бр.65 от 11.08.2006 г./ - Размерът на таксите по ал.1, т.1 – 3 се определя с Тарифа на Министерския съвет. Последващата редакция на чл. 194, ал. 6 от закона, обн. ДВ, бр. 61 от 2010 г., предвижда, че - Размерът на таксите по ал. 1, т. 1 – 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет.

Въз основа на тази делегираща норма, с ПМС № 177 от 24.06.2011 г. е приета Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 1.01.2012 г., като с § 1 от ДР на това ПМС е отменена Тарифата за таксите, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г.

Необходимо е също така да се констатира, че междувременно, нито е приемана нова тарифа в изпълнение на разпоредбата на чл. 194, ал. 6 от ЗВ/редакция ДВ, бр.65 от 11.08.2006 г./, нито пък е извършвана актуализация на приетата с ПМС № 154/2000 г. тарифа.

14. Съотнасянето на изложените до тук данни и цитираните правни норми, налага да се направи еднозначния извод, че размерът на дължимите такси, посочен в Акт за установяване на публично държавно вземане № 1 от 08.04.2013 г. е определен в пряко нарушение на действащият през процесните периоди от време от закон. Както се посочи, разпоредбата на чл. 194, ал.3 от ЗВ/редакция ДВ, бр.65 от 11.08.2006 г./, релевира в кумулативна съвкупност два факта - разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Вторият от тези факти, макар и посочен /85 °C/ в Разрешително за водовземане № 01610124 от 18.07.2008 г., очевидно не е приложен при определяне размера на таксите.

Правилата установени в чл. 3 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект /обн., ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г./, пряко противоречат на въпросната разпоредбата на чл. 194, ал.3 от ЗВ/редакция ДВ, бр.65 от 11.08.2006 г./. Ето защо, по аргумент на чл. 13, ал.1 от Закона за нормативните актове, те следва да се считат за мълчаливо отменени. Необходимостта от приложението на разпоредбата на закона и недопустимостта на приложението на подзаконовия нормативен акт произтича от правилото установено в  чл. 15, ал. 3 от  ЗНА.

15. Обстоятелството, че в Разрешително за водовземане № 01610124 от 18.07.2008 г. е определена “.... І (първа) категория съгласно чл.3, ал.2 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, при температура 85 °C...”, в никаква степен не променя възприетите вече изводи.

 

 

 

 

 

 

 

 

Впрочем, следва да се добави също така, че Наредба № 1 от 07.07. 2000г. г./ДВ, бр.57 от 14.07.2000г./ за проучването, ползването и опазването на подземните води, в Раздел Трети на която са определени критериите за категоризация на водите и към която препраща чл. 3, ал. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект /обн., ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г./, считано от 30.10.2007 г. е отменена, като от същата дата е в сила Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. В чл. 3, ал.1 от новата наредба е установена категоризация единствено на лицата, черпещи подземни води, като тази категоризация, по силата на чл.3, ал.3 от наредбата не се прилага на минералните води, изключителна държавна собственост от находищата за минерални води по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 ЗВ, където под № 16 е записано находището на минерална вода „Велинград-Каменица“  в гр. Велинград.

Категориите минерални води, посочени в чл. 13, ал. 2 във връзка с ал.3 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г., повече от очевидно не съставляват категоризация на същите по смисъла на чл. 3, ал. 2 от последно цитираната Тарифа/обн., ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г./. Това е също така, явен аргумент за недопустимостта, размера на процесните такси да бъде определен при условията на тази тарифа.

 

 

 

 

16. Крайният извод от изложеното до тук е че обжалваният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Това налага, същият да бъде отменен изцяло.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

V. За разноските:

 

 

 

 

17. При констатираната основателност на жалбата, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на дружеството се дължат сторените разноски по делото. Те се констатираха в размер на 2150.00 лв., представляващи заплатените държавна такса за образуване на съдебно производство и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 1 от 08.04.2013 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район, с център Пловдив, с който спрямо „АЛЕКСАНДЪР И СИНОВЕ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул. “Битоля“ № 1 са установени задължения за заплащане на такса за право на водовземане на минерална вода по Разрешително за водовземане № 01610124 от 18.07.2008 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, отменено с Решение № РР-1165 от 19.03.2011г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център гр.Пловдив, за период  от 17.08.2008 г. до 18.03.2011г., общо в размер на 81 561,60 лв.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, да заплати на „АЛЕКСАНДЪР И СИНОВЕ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул. “Битоля“ № 1, сумата от 2150.00 лв./две хиляди сто и петдесет лв./, представляваща заплатени от дружеството разноски по производството за заплащане на държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: