Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 104

 

Гр. Пловдив, 14.01.2014 година

 

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ,  Х състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Ангелов административно дело № 1704 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Делото е образувано по жалба на К.В.Г., с ЕГН **********,*** против ревизионен акт /РА/ № 091204475/12.02.2013 г., издаден от П. И. Т. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 478 от 14.05.2013 г. на заместник директора на дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика - гр. Пловдив, упълномощен със Заповед № ЗЦУ–147/15.02.2013 г. на изпълнителния директор на НАП–София, в частта, с която на ревизираното лице са определени допълнително данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2006г. в размер на 14.39 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 9.96 лв., данък по чл.48 от ЗДДФЛ за периода 2007 г. – 2011 г. в размер на 16 258.34 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 6 844.32 лв., ДОО год. изравняване 2007 г. в размер на 2 073.55 лв. и лихви – 2 105.72 лв., ДЗПО год. изравняване 2007 г. в размер на 584.10 лв. и лихви – 593.16 лв., ЗО год. изравняване 2007 г. в размер на 700.92 лв. и лихви – 382.71 лв., ДЗПО год. изравняване 2009 г. – 1 044.00 лв. и лихви – 583.12 лв., ЗО год. изравняване 2009 г. – 1 670.40 лв. и лихви – 480.94 лв., ДЗПО год. изравняване 2010 г. – 253.20 лв. и лихви – 89.62 лв., ЗО год. изравняване 2010 г. – 405.13 лв. и лихви – 74.83 лв., ДЗПО авансови и год. изравняване 2011 – 240.02. 02лв. и лихви – 39.50 лв., ЗО год. изравняване 2011 г. – 347.15 лв. и лихви – 28.15 лв., и в частта, с която е изменен, както следва: - вноски за ДОО за 2008 г. за годишно изравняване от 1200.51 лв. на 1163.11 лв. и лихви от 928.00 лв. на 899.09 лв.; - вноски за ДЗПО за 2008 г. за годишно изравняване от 353.09 лв. на 342.09 лв. и лихви от 272.94 лв. на 264.44 лв.; - вноски за ЗО за 2008 г. за годишно изравняване от 423.71 лв. на 410.51 лв. и лихви от 169.90 лв. на 164.61 лв.; - вноски за ДОО за 2009 г. за годишно изравняване от 3 445.20 лв. на 3 229.90 лв. и лихви от 1924.31 лв. на 1804.05 лв.; - вноски за ДОО за 2010 г. за годишно изравняване от 734.30 лв. на 557.05 лв. и лихви от 259.90 лв. на 197.16 лв.; - вноски за ДОО за 2011 г. за годишно изравняване от 707.33 лв. на 614.45 лв. и лихви от 105.14 лв. на 91.33 лв.

Жалбоподателят счита, че неоснователно ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като не са налице основанията за това. По съществото на спора се твърди, че неправилно при формиране на началното салдо не са взети предвид доходи и спестявания на лицето в периоди, преди ревизирания и, че неправилно, не са включени в паричния поток средствата, получени от продажбата на недвижими имоти, както и тези получени в дарение, като подробни доводи са изложени в жалбата. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., който поддържа жалбата, иска отмяна на РА, по доводи, подробни изложени в представената писмена защита.  

 Ответникът - директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Г., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение по съображения, изложени в депозираната по делото писмена защита. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

  Административен съд – Пловдив, десети състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от заместник директора на дирекция "ОУИ" град Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

 При направената служебна проверка за законосъобразност на акта в обжалваната част съгласно чл.160, ал.2 ДОПК, намира следното:

 Ревизионното производство е инициирано със Заповед за възлагане на ревизия № 1204475/17.09.2012 г. на компетентния за това орган – начал­ник сектор “Ревизии”, дирекция “Контрол” при ТД на НАП – гр. Пловдив с обхват следните задължения: - за данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ за периода 01.01.2006 г.– 31.12.2006 г.; - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г.–31.12.2011 г.; - вноски за ДОО за самоосигуряващите се лица (на основание чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 КСО) за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2011 г.; - вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (на основание чл.40 ал.1 т. 2 и ал.5 от ЗЗО) за периода – вноски за ДЗПО за УПФ за самоосигуряващите се лица ( на основание чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 от КСО) за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2011 г. Определен е срок за приключване до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, която е надлежно връчена на задълженото лице  на 24.09.2012 г.

Съгласно представените по делото: - Заповед № РД-09-1301/ 01.11.2012 г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, Заповед № РД-09-1#3/10.03.2011 г., Заповед № РД-09-1/04.01.2010 г., Заповед № РД-09-139/17.02.2010 г., Заповед № РД-09-464/06.06.2011 г., Заповед № РД-09-1193/20.12.2011 г., заповед № РД-09-1125/02.10.2012 г. и Заповед № РД-09-1310/02.11.2012 г., издадени от териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив, на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията и заповед за определяне на компетентен ор­ган, са били делегирани правомощия по чл.112 ал.1 и чл.119 ал.2 от ДОПК.

В законоустановения срок е съставен РД № 1204475/07.01.2013 г., против констатациите на който, в законоустановения срок, е постъпило възражение вх. № ВКХ–1312–14.03.2013 г. След определяне на компетентния орган със Заповед №К1204475/10.01.2013 г., в законоустановения в разпоредбата на чл.119 ал.3 т.1 от ДОПК срок е издаден про­цесният Ревизионен акт № 091204475/12.02.2013 г.

 В срока по чл.152 ал.1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред заместник директора на дирекция “ОДОП”, който в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК постановил и решението си под № 478 от 14.05.2013 г., с което е потвърдил същия по отношение определените допълнително данъчни задължения по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2006г. в размер на 14.39 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 9.96 лв., данък по чл.48 от ЗДДФЛ за периода 2007 г. – 2011 г. в размер на 16 258.34 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 6 844.32 лв., ДОО год. изравняване 2007 г. в размер на 2 073.55 лв. и лихви – 2 105.72 лв., ДЗПО год. изравняване 2007 г. в размер на 584.10 лв. и лихви – 593.16 лв., ЗО год. изравняване 2007 г. в размер на 700.92 лв. и лихви – 382.71 лв., ДЗПО год. изравняване 2009 г. – 1 044.00 лв. и лихви – 583.12 лв., ЗО год. изравняване 2009 г. – 1 670.40 лв. и лихви – 480.94 лв., ДЗПО год. изравняване 2010 г. – 253.20 лв. и лихви – 89.62 лв., ЗО год. изравняване 2010 г. – 405.13 лв. и лихви – 74.83 лв., ДЗПО авансови и год. изравняване 2011 – 240.02. 02лв. и лихви – 39.50 лв., ЗО год. изравняване 2011 г. – 347.15 лв. и лихви – 28.15 лв., и изменил в частта, за - вноски за ДОО за 2008 г. за годишно изравняване от 1200.51 лв. на 1163.11 лв. и лихви от 928.00 лв. на 899.09 лв.; - вноски за ДЗПО за 2008 г. за годишно изравняване от 353.09 лв. на 342.09 лв. и лихви от 272.94 лв. на 264.44 лв.; - вноски за ЗО за 2008 г. за годишно изравняване от 423.71 лв. на 410.51 лв. и лихви от 169.90 лв. на 164.61 лв.; - вноски за ДОО за 2009 г. за годишно изравняване от 3 445.20 лв. на 3 229.90 лв. и лихви от 1924.31 лв. на 1804.05 лв.; - вноски за ДОО за 2010 г. за годишно изравняване от 734.30 лв. на 557.05 лв. и лихви от 259.90 лв. на 197.16 лв.; - вноски за ДОО за 2011 г. за годишно изравняване от 707.33 лв. на 614.45 лв. и лихви от 105.14 лв. на 91.33 лв.

При така установеното, настоящата инстанция на съда намира, че жалбата до съда е процесуално допустима, като подадена в предвидения за това срок и от лице имащо правен интерес от това.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

I.                  По ЗОДФЛ /отм./ и ЗДДФЛ.

         С процесния ревизионен акт проверяващите са определили на К. Г. данъчни задължения по ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2007 г. – 2011 г. въз основа на установените в хода на ревизията приходи и разходи на физическото лице за съответните проверявани години, както и задължения за ЗОВ.

         Видно от събраните доказателства е установено, че К.В.Г. е физическо лице без дейност като ЕТ, че е представляващ и едноличен собственик на капитала на „Кивас“ ЕООД, Булстат **** и съдружник във „Васмар“ООД, Булстат *** и „Тригер“ ООД, Булстат ***.

         В РД е посочено, че за периода 01.01.2006 г. – 31.08.2008 г., лицето е назначено по трудов договор в общ. Кърджали и, че се самоосигурява за ревизирания период (01.01.2006 г. – 31.12.2011 г.) чрез „Кивас“ ООД. К.Г. не е семеен и няма деклариран доход с ГДД по ЗОДФЛ /отм./ и ЗДДФЛ.

         В хода на ревизията, на основание чл.37, чл.53, чл.56 и чл.57 от ДОПК са отправени запитвания и искания за представяне на документи и писмени обяснения до задълженото лице, външни институции и контролни органи, и трети лица, като събраните доказателства са приложени към РД. Съобразно чл.45 от ДОПК са извършени насрещни проверки и с протокол № 1218131/21.12.2012 г. са присъединени доказателства от досието на ревизираното лице към настоящото ревизионно производство. Извършените действия са с цел установяване получените доходи и извършените разходи от ревизираното лице.

         В констативната част на РД към обжалвания РА, е посочено, че за ревизирания период К.В.Г. е получил доходи от трудови правоотношения от общ. Кърджали: 2006 г.  – 2 352.00 лв.;  2007 г. – 2 478.00 лв. и 2008 г. – 220.00 лв. Установено е, че същият е получил дарение на 25.03.2006 г. – 5 000.00 лв.от Васил Г. (баща), за което са представени документи за произхода на дарението – продажба на акции /компенсаторни документи на стойност 5 031.00 лв./. освен това дарение, лицето е посочило и други такива: - 35 000.00 лв. на 12.05.2007 г. и 30 000.00 лв. на 15.05.2009 г. от майка му; 60 000.00 лв. на 15.05.2009 г. от баща му; 9 500.00 лв. на 15.09.2009 г. от Х. Х.; 9 000.00 лв. на 03.08.2011 г. от В. П.. Същите не са признати от ревизията, тъй като при извършени насрещни проверки, подробно описани в РД, на посочените лица, предвид представените от тях документи, доходите им, и разходите за издръжка на живот, не са констатирани възможности за спестяване на посочените средства, които евентуално биха могли да предоставят като дарение на К.Г.. Приходните органи не са кредитирали и представено от ревизираното лице обяснение, съгласно което има налични средства към 01.01.2006 г. – 10 000.00 лв., спестени от трудови правоотношения, тъй като същото няма посочен източник на доходите, няма представени документи, доказващи наличие на посочените парични средства. Извършена е проверка в информационната система на НАП и е установено, че К.Г. има получени нетни доходи по трудови правоотношения за 2001 г. – 568.78 лв. (подадена ГДД с нулев резултат от дейността на ЕТ „Ланс – К.В.“); за 2002 г. – 2 268.00 лв. (подадена ГДД с нулев резултат от дейността на ЕТ „Ланс – К.В.“; за 2003 г. -2 027.16 лв. (няма подадена ГДД за деклариране на доходи, различни от трудови); за 2004 г. – 2 013.75 лв. (няма подадена ГДД за декларирани на доходи, различни от трудовите), за 2005 г. – 2 006.64 лв. (няма подадена ГДД за деклариране на доходи, различни от трудови). Според ревизиращите органи, имайки предвид паричния разход на едно лице по статистически данни за 2001 г. – 1 290.00 лв., за 2002 г. – 1 469.00 лв., за 2003 г. – 1 593.00 лв., за 2004 г. – 1 805.00 лв. и за 2005 г. – 1 959.00 лв., за лицето не са установени възможности за спестявания в размер на 10 000.00 лв. към 31.12.2005 г.

         Реализирайки минимални или никакви доходи през ревизираните години, жалбоподателят е извършвал разходи за вноски за погасяване на банков кредит (2006 г. – 6 180.00 лв., 2007 г. – 5 892.00 лв., 2008 г. – 5 892.00 лв., 2009 – 5 117.00 лв., 2010 г. – 5 842.00 лв., 2011 г. – 5 84200 лв.), за закупуване на НИ по НА № 141/08.06.2007 г. – апартамент № 6, на адрес: гр. К., ул. ***, с площ 103.46 кв. м. за сумата от 32 568.20 лв. и по НА № 211/11.06.2009 г. – апартамент с площ 78.9 кв.м. и гараж в С., манастирски ливади, за сумата от 48 150.00 лв., заплащани са покупки на лицето, установени при извършена проверка в ПП „VAT 11“, данъци и др.

В хода на извършената ревизия органите по приходите, на база горните данни, са формирали извода, че К.В.Г. е извършвал разходи в големи размери, като същият не е доказал произхода на средствата за покриване на тези разходи. Според констатациите и анализа, който са направили органите по приходите, жалбоподателят не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените разходи. Предвид това е констатирано несъответствие на извършените разходи с получените приходи и доказаните ресурси за 2006, 2007, 2008, 2009 2010 и 2011 г., и е установено, че са налице обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, за определяне на данъчната основа и данъка за тези години, по реда на ал.2 от същия член. На основание чл.124 ал.1 от ДОПК е изготвено и връчено уведомление на задълженото лице, изискани са декларации по чл.124 ал.3 от ДОПК, определен е срок за представяне на доказателства и вземане на становище.

След извършен анализ на относимите обстоятелства от ал.2 на чл.122 на ДОПК и съпоставка на извършените парични разходи с получените приходи (средства), ревизиращият екип е установил превишение на разходите над приходите за лицето за 2006, 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011 г., съответно с 1 128.64 лв.; 42 184.78 лв.; 9 941.85 лв.; 59 372.83 лв.; 10 104.17 лв. и 9 374.45 лв., приети от ревизията като доходи с неустановен произход. Определен е общ годишен доход за съответната година, от който са приспаднати установените осигурителни вноски, в т. ч. на основание чл124 а от ДОПК. Въз основа на това, определени са годишните данъчни основи, върху които е установено съответното данъчно задължение по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./, респ. чл.48 от ЗДДФЛ за 2006 – 2011 г.

Към възражението по РД и РА лицето е представило документи за получени средства от продажба на: -  магазин на стойност 45 000.00 лв. по НА, преведени по банков път, изтеглени от ЕТ „Ланс - К.В.“ и предоставени на жалбоподателя с РКО от 02.06.2003 г.; втори магазин на стойност 17 500.00 лв. с НА, предоставени с РКО от 01.12.2003 г., като лицето твърди, че е съхранявало сумите в дома си с цел бъдещи инвестиции.

         Предвид изложеното, органите по приходите са приели за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил разходи през ревизираните периоди, без да е доказал произхода на паричните средства. В хода на ревизията са изследвани възможните приходоизточници на ревизираното лице да получени доходи с оглед доказването на ресурсите за извършените разходи, като са формирали крайния извод, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

         За да потвърди РА в тази му част решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип.

         Що се отнася до представените с възражението по РД доказателства и обяснения, решаващият орган е приел за установено следното: - продажбите на магазини са извършени от ЕТ „Ланс – К.В.“ през година, която е извън обхвата на ревизията и за която не е декларирано, посоченият търговец да е осъществявал каквато и да е дейност, в т. ч. продажба на обекти, активи и др.При извършената първоначална проверка и впоследствие при извършване на ревизията на задълженото лице, многократно са били изискани всички документи, свързани с доказване на началното салдо към началото на ревизирания период – 01.01.2006 г., но не са били предоставени доказателства за наличие на парични средства. От решаващия орган е отбелязано, че представените два броя РКО, на първо място, са представени едва с жалбата до решаващия орган, и на второ място, в тях не е посочено основанието на което се предоставени посочените суми от ЕТ на ФЛ – заем, дарение, доход или друго.  В този смисъл е и извода на решаващия орган, че при положение, че РЛ е разполагало с тези документи, би следвало същите да са били представени при проверката и при ревизията, или поне въпросните суми да фигурират като парични средства в изготвените декларации от лицето по чл.124 от ДОПК, поради което е прието, че въпросните ордери не обективират действителна стопанска операция, а са с цел да послужат в хода на ревизионното производство, в полза на жалбоподателя. Решаващият орган е приел, че въпросните документи са съставени след ревизията, с цел доказване при обжалването на РА на средства за извършените разходи. Решаващия орган е констатирал още, че в хода на извършените проверки и ревизия, лицето само е дало обяснения, че има налични средства към 01.01.2006 г. само 10 000.00 лв., спестени от трудови правоотношения (факт, опроверган от ревизиращия екип), т.е. претендираните суми от РКО не са били посочени от ревизираното лице. По отношение представения договор за банков кредит от 20.05.2004 г., решаващия орган е приел, че е несъстоятелно твърдението на ревизираното лице, че същият е изтеглен с цел ремонт и реконструкция на жилището на родителите на жалбоподателя, а впоследствие, лицето решило да ползва парите за покупка на собствено жилище, тъй като е налице противоречие с твърдяното от Г., че живее заедно с родителите си. Що се отнася до твърдяните дарения, решаващият орган е приел, че констатациите на ревизиращия екип са правилни, тъй като лицата, предоставили даренията, не са доказали достатъчно доходи, за да спестят сочените средства, които впоследствие да дарят на Г.. 

II.              По КСО и ЗЗО

Ревизията за установяване задълженията на жалбоподателя за

осигурителни вноски за фонд ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване е първа по реда си и обхваща периода 01.01.2006 г. – 31.12.2011 г. К.В.Г. обжалва издадения РА № 091204475/12.02.2013 г., и в частта за изменените задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, като доводите в тази насока са, че е наложително по безспорен начин да бъде установено източника на укрития доход, което в настоящото производство не е сторено.

         На първо място, органите по приходите са установили, че жалбоподателят през ревизирания период е упражнявал трудова дейност и е осигурен, както следва :

- За 2006 г. ЗЛ е осигурено по трудов договор с Община Кърджали, върху осигурителен доход в размер на 2 352.00 лв. и като самоосигуряващо се лице - в качеството си на собственик на капитала на «Кивас» ЕООД, върху минималния размер на осигурителния доход  - 2 640 лв. С ревизията е определен доход с  неустановен произход за 2006 г. в размер на 1 128.64 лв., който е по-малък от размера на дохода, върху който жалбоподателя е внесъл ЗОВ в качеството му самоосигуряващо се лице.

- За 2007 г. ЗЛ е осигурено по трудов договор с Община Кърджали върху осигурителен доход в размер на 2 478.00 лв. и като самоосигуряващо се лице - в качеството си на собственик на капитала на «Кивас» ЕООД, върху минималния размер на осигурителния доход  - 2 640 лв. С ревизията е определен доход с  неустановен произход за 2007 г. в размер на 42 247.22 лв. Установен е окончателен размер на осигурителния доход, върху който се дължат ЗОВ, след прилагане на ограничението до максималния му размер за 2007 г. – 16 800.00 лв. и приспадане на доходите, върху които ЗЛ е осигурено по трудов договор и като самоосигуряващо се лице. Установени са дължимите вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване  и прилежащите лихви.

- За 2008 г. ЗЛ е осигурено по трудов договор с Община Кърджали върху осигурителен доход в размер на 220.00 лв. и като самоосигуряващо се лице - в качеството си на собственик на капитала на «Кивас» ЕООД, върху минималния размер на осигурителния доход  - 2 880 лв. С ревизията е определен доход с  неустановен произход за 2008 г. в размер на 9 941.85 лв. Определен е окончателен размер на осигурителния доход, върху който се дължат ЗОВ, след приспадане на доходите, върху които ЗЛ е осигурено като самоосигуряващо се лице. Установени са дължимите вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване  и прилежащите лихви.

- За 2009 г. ЗЛ е осигурено като самоосигуряващо се лице - в качеството си на собственик на капитала на «Кивас» ЕООД, върху минималния размер на осигурителния доход  - 3 120.00 лв. С ревизията е определен доход с  неустановен произход за 2009 г. в размер на 59 372.83 лв. Определен е окончателен размер на осигурителния доход, върху който се дължат ЗОВ, след прилагане на ограничението до максималния му размер за 2009 г. – 24 000.00 лв. и приспадане на доходите, върху които ЗЛ е осигурено като самоосигуряващо се лице. Установени са дължимите вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване  и прилежащите лихви.

- За 2010 г. ЗЛ е осигурено като самоосигуряващо се лице - в качеството си на собственик на капитала на «Кивас» ЕООД, върху минималния размер на осигурителния доход  - 5 040.00 лв. С ревизията е определен доход с  неустановен произход за 2010 г. в размер на 10 104.17 лв. Определен е окончателен размер на осигурителния доход, върху който се дължат ЗОВ, след приспадане на доходите, върху които ЗЛ е осигурено като самоосигуряващо се лице. Установени са дължимите вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване  и прилежащите лихви.

- За 2011 г. ЗЛ е осигурено като самоосигуряващо се лице - в качеството си на собственик на капитала на «Кивас» ЕООД, върху минималния месечен размер на осигурителния доход - 420.00 лв. Направена е констатация, че за м.06.2011 г. не са внесени дължимите ЗОВ, а за м.05 и м.07.2011 г. направените вноски са в по-малък размер от дължимия. С ревизията е определен доход с  неустановен произход за 2011 г. в размер на 9 379.45 лв. Определен е окончателен размер на осигурителния доход, върху който се дължат ЗОВ, след приспадане на доходите, върху които ЗЛ е осигурено като самоосигуряващо се лице. Установени са дължимите вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване  и прилежащите лихви.

В хода на ревизията, органите по приходите са установили, че жалбоподателят през ревизирания период е едноличен собственик на капитала „Кивас” ЕООД.  На основание чл.4 ал.3 т.2 от КСО, ревизираното лице попада в обхвата на лицата  задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, предвид обстоятелството, че упражнява трудова дейност, чрез посоченото дружество за периода 2006 г.– 2011 г. По смисъла на чл.5 ал.2 от КСО жалбоподателят е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност – чл.6 ал.2 от КСО. От страна на органите на приходната администрация е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.6 ал.7 от КСО самоосигуряващите се лица по чл.4 ал.3 т.1, 2, и 4 от с.з. правят осигурителни вноски за своя сметка и ги дължат авансово върху месечен осигурителен доход, установен по реда на точки 1 и 2 на ал.7. На основание чл.6 ал.8 от КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал.7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд «Пенсии» и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация (чл.6 ал.8 и чл.157 от КСО и чл.2 ал.4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица). Здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са дължими на основание чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО - „едноличният търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т.3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6 ал.8 от КСО.

В хода на административното производство, след направена справка

в информационната система на НАП е установено, че с подадена декларация по чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица /загл. изм. ДВ бр.2 от 2010 г./ задълженото лице /ЗЛ/ е заявило дейност като собственик на „Кивас” ЕООД с начало на осигуряване, считано от 06.12.2004 г. Избраният вид осигуряване е за всички осигурени социални рискове /чл.4, ал.4 от КСО/.  

            Посочено е също така, че при извършване на ревизия, органите по приходите могат да установят осигурителен доход, различен от дохода, заявен от самоосигуряващото се лице в декларацията по чл.41/50 от ЗОДФЛ/ЗДДФЛ. В хода на настоящото ревизионно производство, вследствие събраните доказателства и извършения анализ от органа по приходите, каза се, е установено наличието на предпоставката на чл.122 ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за периода 2006 г. – 2011 г. След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл.122 ал.2 от ДОПК в РД е установен доход на К.В.Г. с недоказан произход за 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., съответно в размер на 1 128.64 лв., 42 184.78 лв., 9 941.85 лв., 59 372.83 лв., 10 104.17 лв. и 9 379.45 лв. Ревизираното лице не е представило доказателства за произхода на средствата необходими за финансиране на това несъответствие. По тази причина органът по приходите е приел, че жалбоподателят е извършвал трудова дейност, и на основание чл. 124 «а» от ДОПК, е необходимо да се установят задълженията му за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо се лице по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК.

Решаващият орган е посочил, че производството по реда на чл.122 от ДОПК представлява особен процесуален ред, който дава възможност на органите по приходите да установяват задължения и в случаите, когато не са налице необходимите данни за извършване на ревизионното производство по общия ред. С влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, разпоредбите на чл.122 – 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, поради което ревизиращият орган е приложил разпоредбата на чл.124 „а” от ДОПК и е преминал към установяване на окончателния размер на осигурителния доход, в който е включен облагаемия доход установен по реда на чл.122 от ДОПК. На основание чл.124, ал.1 от ДОПК на задълженото лице е връчено Уведомление, че осигурителният доход, върху който са дължими ЗОВ за периода 2006 г. - 2011 г., ще бъде определен по реда на чл.122 от ДОПК. В табличен вид в РД са представени доходите по години, върху които се дължат  ЗОВ, датата на дължимост на вноските, дата на внасяне, размерът на дължимите вноски върху окончателния размер на осигурителния доход, както и прилежащите лихви. На база установения при ревизията нов размер на облагаемия доход на ЗЛ, е определен окончателния размер на осигурителния му доход, в който е включен размерът на дохода с неустановен произход и дохода по трудово правоотношение При определяне на задълженията за ЗОВ е приложено ограничението до максималния размер на осигурителния доход определен със ЗБДОО за съответната година. Взет е предвид и дохода, върху който самоосигуряващото се лице е правило авансовите вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване през ревизирания период. Размерът на задължителните осигурителни вноски е определен съгласно материалните закони – КСО и ЗЗО. В резултат на установеното и на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175 от ДОПК органът по приходите е начислил дължимите лихви просрочие, за невнесените в законоустановения срок задължения.

При обжалването по административен ред, решаващият орган е констатирал, че въпреки правилния подход и механизъм за извършване на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК, органите по приходите са направили съществени пропуски, изразяващи се в следното:

         1. Неправилно е определен процентът на дължимата вноска за ДОО, върху окончателния размер на осигурителния доход за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.8 от КСО «окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация». С процесния РА са установени задължения и за фонд «Общо заболяване и майчинство».

2. Неправилно за  м.06.2011 г. и частично за м.05 и м.07.2011 г. са установени задължения за ДОО и ДЗПО, а за здравно осигуряване определените размери на вноската са погрешни. В хода на настоящото административно производство, след направена справка в информационната система на НАП се установи, че за посочените периоди ЗЛ е ползвало отпуск за временна неработоспособност. Предвид посочено, на основание чл.9 ал.2 т.5 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение. За лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл.164 ал.1 и 3 от Кодекса на труда,  съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 т.5 от ЗЗО,  здравноосигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица; вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят едновременно с изплащането на месечното възнаграждение; осигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за своя сметка, са в същия размер и се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, върху минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.

3. Погрешно е определен окончателният размер на осигурителния доход за 2008 г., тъй като не е взет предвид доходът, върху който лицето е осигурено по трудов договор – 220.00 лв.

В резултат на изнесеното и след направени преизчисления от решаващия орган, установените с РА задължения се изменят, както следва:

         - Вноски за ДОО за 2008 г. за годишно изравняване от 1200.51 лв. на 1163.11 лв.;

         - Вноски за ДЗПО за 2008 г. за годишно изравняване от 353.09 лв. на 342.09 лв.;

         - Вноски за ЗО за 2008 г. за годишно изравняване от 423.71 лв. на 410.51 лв.;

         - Вноски за ДОО за 2009 г. за годишно изравняване от 3 445.20 лв. на 3 229.90 лв.;

         - Вноски за ДОО за 2010 г. за годишно изравняване от 734.30 лв. на 557.05 лв.;

         - Авансови вноски за ДОО за 2011 г. от 821.52 лв. на 746.38 лв.;

         - Вноски за ДОО за 2011 г. за годишно изравняване от 707.33 лв. на 614.45 лв.;

         - Авансови вноски за ЗО за 2011 г. от 403.20 лв. на 388.45 лв.;

         В жалбата са оспорени изводите на органите по приходите за непризнаване за приходи през годините на спестените парични средства от лицето и предоставените като дарение парични средства от физически лица. За доказване на тези твърдения в хода на съдебното производство, от страна на жалбоподателята се ангажираха гласни доказателства, както и изготвяне на съдебно-оценителска и на съдебно-икономическа експертизи.

         В съдебно заседание на 04.12.2013 г. и двете експертизи са изслушани и приети без възражения от страните.

         От съдебно-оценителската експертиза се установява, че в апартамент № 7, находящ се в гр. К., ул. ***, няма извършени ремонти и преустройства от построяването на жилищния блок през 1969 г.

         Съдебно-икономическа експертиза е отговорила подробно на поставените въпроси и е представила таблично всички извършени преизчисления. Паричният поток за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2011 г. е представен в Приложение № 1 към заключението, а преизчисляването на данъчната основа, дължимият данък и лихви са показани в Приложение № 2. След преизчисляване на данъчната основа за облагане за процесните периоди по методиката, избрана от органите по приходите и парични потоци, съставени съгласно поставените от жалбоподателя задачи, лицето К.В.Г., дължи данъци и лихви, представени в табличен вид в заключението (л.306).

         В съдебно заседание са разпитани като свидетели лицата – Х. П. Х. и В. Х. П..

         От показанията на свид. Х. се установява, че познава жалбоподателя от 2004 г., тъй като същият живее на семейни начала с дъщеря му. През периода 2004 – 2005 г., до към 2006 г. двамата са живеели в апартамент в кв. Младост, блок Б., с родителите на К., след което се преместили да живеят при него, което е станало до 2007 г., когато са си купили апартамент. Свидетелят сочи, че през 2009 г. е дал на К. 9 500 лв. Дал е пари и на дъщеря си. Според свидетеля, К. е вземал някакви заеми и трябвало върне парите. Свидетелят сочи, че е бивш полицай и при пенсионирането през 2011 г. е взел 20 заплати, от които пари е дал на дъщеря си за ремонт на софийски апартамент. Понастоящем сочи, че също работи, като взема и пенсия. Според свидетелят К. имал два магазина и оттам са имали пари да си купят жилището. К. и дъщеря му нямат сключен брак, а апартаментът се води на името на К..

         От показанията на свид. П. се установява, че с К.Г. живее на семейни начала от 2004 г., като за периода 2004 – 2006 г. са живеели при родителите му в гр. Кърджали, след което са се преместили при баща й в кв. Възрожденци, а през 2007 г. са си взели апартамент на ул. „***, и след ремонт, през 2008 г. са се нанесли в него. Свидетелката сочи, че апартаментът се води на името на К.. Според П., К. е получил в заем парите от баща й и от приятели, но е разполагал и със собствени средства, тъй като през 2003 г.е продал два магазина и тези пари са ги приготвили за ремонт на апартамента на майка м,у и баща му, който не се е състоял, и са останали за апартамента на ул. ***. Свидетелката сочи, че нямат банков кредит. Твърди, че след като Г. е продал магазините, се е занимавал с търговия а строителни материали, и е имал кафене. Според свидетелката, апартаментът в София е закупен през 2009 г. лично от К., а тя, през м. август 2011 г., също му е дарила 9 000.00 лв., с цел връщане на заемите към приятелите за закупуване на апартамента. Сочи, че баща й също му е дал пари за този апартамент в София, малко преди покупката. Свидетелката твърди, че през цялото време също е работила и от баща си е получавала допълнително средства, след като е получил 20-те заплати от пенсионирането си. С К. имат едно дете на 2 години и половина.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

На първо място, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсват мотиви за извършване на ревизия по особения ред на ДОПК. В този смисъл съдът намира, че не са оборени и констатациите на органите на данъчната администрация по отношение установените обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК. От страна на жалбоподателя не се отрича реализираният доход, а същевременно не са представени доказателства, от които да се установи, че той е деклариран, при законово задължение за такова деклариране. Липсата на доказателства, че така получените доходи от процесните сделки не са декларирани, сочи, че изводите на приходната администрация в тази насока са правилни и законосъобразни.

С оглед горните констатации, следва да се има предвид, че според чл.110 ал.2 от ДОПК – “Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.”

Принципът на “Законност”, установен в чл.2 ал.1 от ДОПК изисква при осъществяване на това производство, органите по приходите да действат в рамките на правомощията си, установени от закона, като прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица.

Първо, принципът за “Обективност” възведен в чл.3 от ДОПК, безусловно налага задължението, органите по приходите в производствата по ДОПК, да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като административните актове по същия този кодекс, следва да се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса.

Второ, принципът на служебното начало, възведен в чл.5 от ДОПК според който – “Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на опре-делените в закона облекчения”, без съмнение възлага доказателствената тежест в административното ревизионно производство на данъчните органи. Те са органи на изпълнителната власт, които са снабдени с всички необходими правомощия, упражняването на които позволява събирането на необходимата пълнота от данни /доказателства/ за установяването на законосъобразното, респективно на незаконосъобразното възникване, развитие и осъществяване на данъчните правоотношения. С такива правомощия отделният данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите волеизявления на органите и да представя поисканите му документи и писмени обяснения. Когато крайният резултат от административното ревизионно производство е неблагоприятен за данъчния субект, поражда се правото той да бъде обжалван пред горестоящия в йерархията административен орган. При положение, че резултатът е отново неблагоприятен, за данъчния субект е налице вече право на съдебно обжалване.

От гледна точка на съдебния административен процес, упражняването на това право е равнозначно на предявено пред съда искане да бъде разгледан и разрешен конкретен административен спор. В спорното съдебно производство, двете страни – данъчният субект и административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.

Как се разпределя доказателствената тежест при това положение между данъчния субект – жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата? Отговорът на въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази последица, страната носи доказателствената тежест. Във връзка с тук обсъждания въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение:

Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи до-казателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл.160 ал.1 от ДОПК, независимо от това, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материално-правна норма свързва с неговото проявление.

Трето, без съмнение в случая следва да се съобрази и правилото, възведено в чл.124 ал.2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл.122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено от събраните доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва, кому лежи доказателствената тежест относно релевантните факти, при спор относно законосъобразността на ревизионен акт издаден в производство реда на чл.122 от ДОПК, като придава отнапред установена материална доказателствена сила на съдържащите се в ревизионния акт фактически констатации.

Във връзка с разрешаването на текущия административноправен спор,  е необходимо да се съобрази и следното: - съгласно разпоредбата на чл.122 ал.1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: по т.1. - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; т.2. - налице са данни за укрити приходи или доходи; т.3. - когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи; т.4. - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; т. 5. - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен негодни за ползване; т.6. - данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28; т.7. - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съгласно чл.124 ал.1 ДОПК, когато установи наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 ДОПК органът по приходите уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл.122 от ДОПК ред, и му определя срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни, като съгласно ал.2 на чл.124 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.

Предвид изложеното, следва да се отбележи, че от страна на жалбоподателя не бяха представени безспорни доказателства, покрепящи твърденията, изложени в жалбата до настоящата инстанция за липсата на мотиви за извършване на ревизия по особения ред.

В контекста на изложеното, в случая следва да се има предвид и разпоредбата на чл.160 от ДОПК, съгласно която, съдът при съдебното обжалване на ревизионните актове е задължен да разреши материално-правния спор по същество. Поради това, дори и да констатира процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, само на това основание, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.

I.                  По ЗОДФЛ /отм./ и ЗДДФЛ.

          Съгласно разпоредбата на чл.122 ал.2 от ДОПК данъчната основа по чл.122 ал.1, се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в т.т. 1 - 16 от ал.1 на чл.122 от ДОПК. При определяне на данъчната основа по особения ред на чл.122 ал.1 от ДОПК, органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал.2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да  направи анализ на онези от тях, които биха му позволили да определи данъчната основа по възможно най-достоверния начин по отношение на конкретния ревизиран субект. В случая, ревизиращите органи са извършили анализ на обстоятелствата по ал.2, които са приели за относими към данъчната основа, и които са способствали за определянето й по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение ревизирания субект. Неминуемо, така определената данъчна основа, ще се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице. Същото разполага с процесуална възможност, в хода на производството по обжалване на ревизионния акт да опровергае установените фактически констатации /които съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК се считат за верни до доказване на противното/, като ангажира съответните доказателства, във връзка с обективно осъществения данъчен фактически състав и докаже, чрез проведено пълно насрещно доказване, че размерът на облагаемата му данъчната основа е друг, а не приетия от ревизиращите органи. Това в настоящия случай не е сторено, като, каза се, че жалбоподателят не ангажира необходимата пълнота от доказателства, които да обосновават по категоричен начин поддържаното от него становище. Обратно, в случая органите на приходната администрация, установиха по безспорен начин съществуването на фактите, от който черпят правомощието си да определят данъчната основа за облагане на жалбоподателя по реда на чл. 122 от ДОПК, като фактическите констатации на ревизиращите са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Съвкупната преценка на приетите по делото доказателства, налага да се приеме, че за ревизираните периоди извършените от жалбоподателя Г. разходи надвишават установените му доходи, като превишението е прието за данъчна основа за облагане с данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./, съответно чл.48 от ЗДДФЛ, дължим ведно с прилежащите лихви за забава.

          В настоящия случай жалбоподателят само и единствено оспорва констатациите на органите по приходите за наличие на спестени от него парични средства от работата му като ЕТ преди 2006 г. и от доходите му от трудови правоотношения, като не ангажира доказателства за размера на евентуалните спестявания. Декларираните от него данни за спестявания в размер на около 10 000 лв. и на реализирани доходи от продажба на два магазина през 2003 г., са подложени от органите по приход на анализ с оглед други събрани при ревизията доказателства и е констатирано, че не е възможно посочените суми да бъдат разполагаеми в един много по-късен момент – към 01.01.2006г., тъй като в представените РКО липсват основанието и причината за предоставяне на посочените суми от ЕТ на физическото лице, както и, че от извършения анализ на представените документи относно даренията от Х. Х. и В. П., е установено, същите не са имали възможност да спестят съответните суми, които да предоставят в дарение на К.В.Г.. Изслушаните показания на свидетелите не следва да се кредитират, тъй като това са показания на близки лица до жалбоподателя и те са пряко заинтересовани от хода на делото.

          Не се ангажират доказателства и относно твърденията, че полученият банков кредит по договор от 25.05.2004 г. е с цел ремонт и реконструкция на жилището на родителите, а впоследствие намеренията са се променили и парите са ползвани за закупуване на жилище, още повече, че самият Г. твърди, че живее с родителите си, видно от представените от него писмени обяснения. Този факт се потвърждава и от заключението на вещото лице по съдебно-оценъчната експретиза, която съдът кредитира изцяло, като коректно и безпристрастно изготвена, отговаряща на поставената задача, и от която се установи, че ремонт в апартамента на ул. ***, в гр. К., не е извършван от 1969 г.

          По отношение твърденията на жалбоподателя, че към 01.01.2006 г. е разполагал със сумата 10 000.00 лв., спестени от трудови правоотношения, следва да се има предвид, че няма посочен източник на доходите, няма предоставени документи, доказващи наличието на финансови средства в такъв размер. В подкрепа на този извод е констатацията при извършената от органите по приходите проверка в информационния масив на НАП, от която са установени нетните доходи на Г. за периода от 2001 г. до 2005 г., както от дейност като ЕТ «Ланс – К.В.», така и от трудови правоотношения, още повече, че при подаване на ГДД или е посочен нулев резултат от дейност като ЕТ или изобщо не е подавана ГДД. Наред с това не е оборена и констатацията, че за 2003 г. ЕТ «Ланс – К.В.» не е декларирал извършване на продажба на обекти, активи или други подобни. Същевременно е установено, че реализирайки минимални доходи, жалбоподателят е извършвал разходи за вноски за погасяване на банков кредит в далеч по-високи размери, като липсват доказателства за произхода на обследваните средства.

            Тук е мястото да се отбележи, че настоящият състав на съда не кредитира заключението посъдебно-икономическата експеритза, тй като същата би имала значение, ако жалбоподателят беше доказал твърденията си в настоящия процес.            

             II. По КСО и ЗЗО

По отношение установените задължения за здравно-осигурителни вноски, съдът намира за установено следното от правна страна: - безспорно е установено, че в годишните си данъчни декларации за съответните ревизирани години, жалбоподателят не е декларирал изцяло доходите от търговската си дейност, която е осъществявал, или доходи от друга дейност, и са налице укрити такива. Именно с техния размер е извършена корекция облагаемия доход, като е определен окончателният размер на осигурителния доход, върху който К.Г. дължи ЗОВ за ревизираните години, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО, за ДЗПО и за здравно осигуряване. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансови осигурителни вноски. Съгласно чл.2 ал.4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина окончателният размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица, какъвто е и жалбоподателят, се определя по данъчна декларация, а осигурителните вноски се изчисляват за всеки месец върху разликата между избрания осигурителен доход и средномесечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана дейността през предходната календарна година (в случая дейността е упражнявана и през всички ревизирани години), но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната календарна година. На основание чл.6 ал.8 и чл.157 ал.6 КСО, чл.40 ал.1 т.2 ЗЗО във връзка с чл.122 ал.1 т.2 и ал.2 ДОПК на жалбоподателя въз основа на корекцията в облагаемия доход е определен окончателния размер на осигурителния доход за 2006, 2007, 2008, 2009 г., 2010 г. и 2011 г., върху който се дължат осигурителни вноски, въз основа на който са определени и допълнителните задължения. Материалният закон е приложен правилно и не са налице основания за корекция, а следва също да се отбележи, че по същество жалбоподателят  оспорва изцяло констатациите на органите по приходите, без да излага конкретни доводи в тази насока.

         Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата против ревизионния акт е неоснователна и недоказана, и като такава следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК на Дирекция “ОДОП» – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, което се констатира в размер на 1 342.62лв. (хиляда триста четиридесет и два и 0.62) лева, изчислено съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

          Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд,  второ отделение, Х състав

 

                                                     Р    Е    Ш    И    :

                     

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.В.Г., с ЕГН **********,*** против ревизионен акт /РА/ № 091204475/12.02.2013 г., издаден от П. И. Т. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 478 от 14.05.2013 г. на заместник директора на дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика - гр. Пловдив, упълномощен със Заповед № ЗЦУ – 147/15.02.2013 г. на изпълнителния директор на НАП – София, в частта, с която на ревизираното лице са определени допълнително данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2006г. в размер на 14.39 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 9.96 лв., данък по чл.48 от ЗДДФЛ за периода 2007 г. – 2011 г. в размер на 16 258.34 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 6 844.32 лв., ДОО год. изравняване 2007 г. в размер на 2 073.55 лв. и лихви – 2 105.72 лв., ДЗПО год. изравняване 2007 г. в размер на 584.10 лв. и лихви – 593.16 лв., ЗО год. изравняване 2007 г. в размер на 700.92 лв. и лихви – 382.71 лв., ДЗПО год. изравняване 2009 г. – 1 044.00 лв. и лихви – 583.12 лв., ЗО год. изравняване 2009 г. – 1 670.40 лв. и лихви – 480.94 лв., ДЗПО год. изравняване 2010 г. – 253.20 лв. и лихви – 89.62 лв., ЗО год. изравняване 2010 г. – 405.13 лв. и лихви – 74.83 лв., ДЗПО авансови и год. изравняване 2011 – 240.02. 02лв. и лихви – 39.50 лв., ЗО год. изравняване 2011 г. – 347.15 лв. и лихви – 28.15 лв., и в частта, с която е изменен, както следва: - вноски за ДОО за 2008 г. за годишно изравняване от 1200.51 лв. на 1163.11 лв. и лихви от 928.00 лв. на 899.09 лв.; - вноски за ДЗПО за 2008 г. за годишно изравняване от 353.09 лв. на 342.09 лв. и лихви от 272.94 лв. на 264.44 лв.; - вноски за ЗО за 2008 г. за годишно изравняване от 423.71 лв. на 410.51 лв. и лихви от 169.90 лв. на 164.61 лв.; - вноски за ДОО за 2009 г. за годишно изравняване от 3 445.20 лв. на 3 229.90 лв. и лихви от 1924.31 лв. на 1804.05 лв.; - вноски за ДОО за 2010 г. за годишно изравняване от 734.30 лв. на 557.05 лв. и лихви от 259.90 лв. на 197.16 лв.; - вноски за ДОО за 2011 г. за годишно изравняване от 707.33 лв. на 614.45 лв. и лихви от 105.14 лв. на 91.33 лв.

          ОСЪЖДА К.В.Г., с ЕГН **********,***, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, сумата от 1 342.62лв. (хиляда триста четиридесет и два и 0.62) лева, съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.                      

 

 

                                     

 

 

 

                                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: