РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

216

21.01.2014 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на девети януари през две хиляди и четиринадесета година, председателствано от

 

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

 

при секретаря Р.А., като разгледа Адм.Д № 1725 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е по жалба на Б.М.К. *** Стамболийски № 75, ет. 6, ап. 16, ЕГН ********** срещу РА № 161206100/05.03.2013 г., издаден от орган по приходите към ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 499/20.05.2013 г. на Зам. Директора на ДОДОП – Пловдив.

В жалбата се развиват подробни съображения, касателно незаконосъобразността на административния акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендира се противоречието му с материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че неправилно органите по приходите не са взели предвид получените средства в размер на 36 000.00 лв. от бившия й съпруг П.П. при развода. Твърдението й е подкрепено с декларации дадени от М.М. и П.П.. Неправилно също не се вземали предвид получени средства от майка й, от С. и М. П., от Е.С..  Органите по приходите незаконосъобразно са игнорирали даването на заем през 2004 г. от Б.К. на М.Г. и впоследствие връщането на тези средства. Претендира се присъждане на сторените разноски.

Ответникът в производството – Директор Дирекция “ОДОП“- Пловдив при ЦУ на НАП, в писмено становище на процесуалния представител юрисконсулт Г. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

 

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на Д “ОДОП”-Пловдив, и е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

 

І. С РА са определени данъчни задължения както следва:

Данък по чл.48 от ЗДДФЛ, за 2008г.                      5 334.13 лв.

Лихви                                                                         2 088.35 лв.

Данък по чл.48 от ЗДДФЛ, за 2009г.                      2 934.25 лв.

Лихви                                                                            844.45 лв.

Данък по чл.48 от ЗДДФЛ, за 2010г.                      3 283.51 лв.

Лихви                                                                            623.82 лв.,

 

както и задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ на самоосигуряващото се лице за периода 2008 г. – 2010 г.:

Вноски за ДОО                                                       9 357.90 лв.

Лихви                                                                       5 775.65 лв.

Вноски за ЗО                                                           4 839.22 лв.

Лихви                                                                       1 448.38 лв.

Вноски за ДЗПО                                                     3 450.13 лв.

Лихви                                                                       2 025.36 лв.

 

При издаването на оспорения акт ревизиращият екип е взел предвид следното:

1. По ЗДДФЛ 

Възприето е, че Б. М.К. е местно лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице за облагаемите си доходи, получени през данъчната година от източници в България и от чужбина по смисъла на  чл.6 и чл.8 от ЗДДФЛ.

Установено е, че ревизираното лице няма  подадени  ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. През 2008 г. и 2009 г. Б. К. е получавала доходи от трудови правоотношения в минимални размери, а за 2010 г. няма получени никакви доходи. В същото време тя е закупувала недвижими имоти, внасяла е парични средства в банкови сметки и е покривала разходите си за издръжка на живот. На жалбоподателката е извършена предварителна проверка за съпоставка на имущественото и финансово състояние, получените доходи и извършените разходи за данъчните периоди от 01.01.2008 г. до 31.12.2010 г., като констатираните факти и обстоятелства са присъединени с Протокол № 1217489 от 05.09.2012г. При извършената проверка е установено несъответствие между получените доходи и извършените разходи от лицето за проверяваните периоди. Установено е, че жалбоподателката е разведена и има едно дете М.П.. През периодите на ревизията тя живее на семейни начала с лицето М.М.Г.. 

 На основание чл. 37, ал. 5, чл. 47 и чл. 57 от ДОПК са отправени запитвания и искания за представяне на документи и писмени обяснения до външни институции, трети лица и до други контролни органи, подробно описани в РД.

          След направен анализ на наличната документация в архива и информационната система на ТД на НАП гр. Пловдив, събраните в хода на ревизията документи и получената информация от изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, Искания до специализирани контролни органи и други, подробно описани в ревизионния акт, ревизиращият екип е преценил, че „декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период”, поради което е налице хипотезата на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК. Не е установен произхода на част от средствата за извършените разходи през ревизирания период.

          Връчено е Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, с което ревизираното лице е информирано, че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица за 2008г., 2009г. и 2010г. ще бъде определена по реда на чл.122 от същия кодекс. Заедно с уведомлението на лицето са връчени Уведомление на основание чл.17 ал.1, т.2 от ДОПК и искане за представяне на документи и писмени обяснения, с което е изискано представянето на декларация за имуществено състояние по чл.124 ал.3 от ДОПК.

                   Събраните доказателства, показващи притежаваното имущество на Б.К., паричните средства, извършените разходи и т.н. са приложени към ревизионния доклад. След извършен анализ на относимите обстоятелства по т.1 до т.16 от ал.2 на чл.122 на ДОПК и съпоставка на извършените парични разходи с получените приходи,  органът по приходите е определил съответните данъчни основи за ревизираните години.

 

           За 2008г.

                   Облагаемия доход за 2008г. е в размер на 59 414,31лв. и включва:  доходи от трудови правоотношения 2 010,47лв. и доходи, представляващи превишение на извършените разходи спрямо получените приходи 57 403,84 лв.

                    Годишната данъчна основа се получава в размер на 53 341.34 лв., като облагаемия доход се намалява с дължимите вноски за социално осигуряване в размер на 6 072,97лв., които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по КСО и ЗЗО, определени на основание чл.124а от ДОПК.

                    На основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ дължимият данък за 2008г. е в размер на  5 334,13лв.  На лицето е удържан авансово данък от трудови възнаграждения – 201,05лв. На основание чл. 67 от ЗДДФЛ във връзка със ЗЛВДТДПДВ за установеният данък върху доходите за внасяне в размер на 5133,08лв. е определена дължима лихва.

 

 

        За 2009г.

                   Облагаемия доход за 2009г. е в размер на 35 404,03 лв. и включва: доходи от трудови правоотношения 597,35лв. и доходи, представляващи превишение на извършените разходи спрямо получените приходи  34 806,68 лв.

                    Годишната данъчна основа се получава в размер на 29 342,55лв., като облагаемия доход се намалява с дължимите вноски за социално осигуряване в размер на 6 061,48лв., които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по КСО и ЗЗО, определени на основание чл.124а от ДОПК.

                    На основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ дължимият данък за 2008г. е в размер на  2 934,25лв.  На лицето е удържан авансово данък от трудови възнаграждения – 59.74 лв. На основание чл. 67 от ЗДДФЛ във връзка със ЗЛВДТДПДВ за установеният данък върху доходите за внасяне в размер на 2874,51лв.  е определена дължима лихва.

       За 2010г.

                   Облагаемия доход за 2010г. е в размер на 38 595.07 лв. и включва:  доходи, представляващи превишение на извършените разходи спрямо получените приходи  38 595.07 лв.

                    Годишната данъчна основа се получава в размер на 32 835.07 лв., като облагаемия доход се намалява с дължимите вноски за социално осигуряване в размер на 5 760.00 лв., които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по КСО и ЗЗО, определени на основание чл.124а от ДОПК.

                    На основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ дължимият данък за 2008г. е в размер на  3 283.51 лв.  На основание чл. 67 от ЗДДФЛ във връзка със ЗЛВДТДПДВ за установеният данък върху доходите за внасяне е определена дължима лихва.

 

2. Относно констатациите по ЗОВ

 

В хода на извършено ревизионно производство, вследствие събраните доказателства и извършения анализ от органа по приходите, е установено наличието на предпоставката на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК е установен доход на Б.К. с недоказан произход, както следва:

За 2008 г. – 57 403.84 лв.;

За 2009 г. – 34 806.68  лв.;

За 2010 г. – 38 595.07 лв.

Ревизираното лице не е представило доказателства за произхода на средствата необходими за финансиране на това несъответствие. По тази причина органът по приходите е приел, че жалбоподателката е извършвала трудова дейност и на основание чл. 124а от ДОПК следва да се установят задълженията й за ЗОВ в качеството й на самоосигуряващо се лице по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК.

На основание чл. 124а от ДОПК са установени задълженията за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващото се лице в горепосочените размери.

РА е обжалван надлежно по реда на чл. 152 от ДОПК.

Решаващият орган, след преценка на фактите и събраните доказателства, е достигнал до извод за правилни констатации, изложени в РА. Изцяло са споделени изводите на органите по приходите, като е прието, че са налице основанията за извършените установявания и допълнителни задължения за внасяне.

 

ІІ. В хода на съдебното производство, с цел опровергаване на фактическите констатации в ревизионния акт е извършена ССчЕ и са разпитани свидетели.

С определение на съда от 03.12.2013 г. е допуснато извършването на ССчЕ, вещото лице по която да се произнесе по задачите формулирани в молба на жалбоподателката.

В изготвеният първи вариант на заключение, вещото лице заявява, че получените резултати за периода 2008г. – 2010г. са идентични с изчисленията, направени от ревизиращите органи. Подобно е и заключението на вещото лице по поисканото допълнително заключение. Единствената разлика е във втори вариант, при който от страна на процесуалният представител на жалбоподателката е поискано вещото лице да даде заключение като се отчетат твърденията на жалбоподателката относно липсата на плащания по сделки, по НА № 35, т.34, дело № 8147/2009г., НА №96, т.2, дело №307/2009г., НА № 76, т.69, дело №12786/2009г., както и да се включи получаваната “ежемесечно финансова помощ” от майката на жалбоподателката.

 

ІІІ. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните правни изводи :

 

Неоснователни са наведените в жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Няма ограничение, според което органът, който издава ревизионния акт следва да е различен от органите по приходите, които са участвали при извършване на ревизията. Следователно оспореният РА е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.

 

А. По ЗДДФЛ  

 

От доказателствата събрани при ревизията и в хода на съдебното производство е видно, че е налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. При извършване на ревизията са спазени всички разпоредби, както на чл. 122, така и на чл. 3, чл. 5 и чл. 6 на ДОПК. Въз основа на ревизионния акт и приложенията, представляващи неразделна част от него, се приема, че ревизиращият орган е спазил изискването на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като е направил нужния за целта анализ. Обстоятелствата по ал. 1 и ал. 2 на чл. 122 от ДОПК са посочени в констативната част на процесния ревизионен акт, с което са изпълнени изискванията на ал. 3 от същия член на ДОПК. Съгласно чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице следното обстоятество: декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанска дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В случая по безпорен начин и с надлежни доказателства е установено несъответствие на имущественото и финансовото състояние на ревизирания субект спрямо декларираните или получените доходи.

 

В хода на съдебното следствие не бяха ангажирани конкретни доказателства за невярност на изложените в РА фактически констатации, по отношение на допълнително определените от органите по приходите задължения по ЗДДФЛ за 2008г. – 2010г. и ЗОВ.

Независимо, че бяха допуснати и изслушани множество свидетели, включително майката- И. К. и сестрата на жалбоподателката- Й.Р., като заинтересовани от изхода на спора лица, същите дадоха показания в полза на жалбоподателя.

Не бяха ангажирани никакви доказателства откъде К. разполага със сума в размер на 55 000 лв., която в последствие да даде в заем на М.Г. и че тази сума е реално върната от него през годините. Представеният при ревизията договор за заем е частен свидетелстващ документ, от който в конкретния случай жалбоподателката черпи изгодни за себе си правни последици, с оглед на което и достоверността на същия следва да бъде преценена във връзка с останалите събрани по делото доказателства. От свидетелските показания на А.С. и М. единственото, което стана ясно е, че жалбоподателката е живяла охолно по време на брака си, но М. и С. не са били преки свидетели на нейният “охолен живот”. Всичко, което им е известно е по данни на самата К..

Не е доказан и фактът на предаване на парични средства от бившия съпруг на жалбоподателката в размер на 36 000лв. Представените декларации са частни документи, показващи декларирани факти от трети лица и са доказателство единствено, че обективираните в тях изявления изхождат от лицата, които са подписали документа и в това се заключва тяхната формална доказателствена сила.

Нелогично звучат и твърденията на близките роднини на жалбоподателката (майка и сестра) по отновение на “ежемесечната безвъзмездна финансовата помощ в размер на около 300-500 евро” от майката, че тези средства били изпращани чрез лица, пътували до Гърция, шофьори на автобуси и пр. Не е доказано, че майката е разполагала със средства, с които по нейни думи да подпомага К. ежемесечно, въпреки заявеното обстоятелство, че същата е работила и работи в Гърция от 2003г. легално. Не без значение е и фактът, че имайки предвид сумите, изпращани от майката на Б. и дългият й период от време през който са изпращани същите би накърнило значително интересите на другата дъщеря, но въпреки това тя не възразила. Нещо повече, същата дори се е съгласила част от парите да бъдат изпращани по нейна банкова и лично тя е носила пари на Б. (обстоятелство, посочено в жалбата на л.18 и заявено в подписаната от нея декларация, но непосочено по време на разпита на св. Радунчева.)

Недоказан остана факта на предаване на парите при прехвърляне на наследственото жилище от майката на дъщерята, размера им, намерението за надаряване (от майката) и наличие на договор, както и фактическото наличие на тези средства у дарителя и впоследствие у надарения, в непроменен размер.

По отношение на твърденията за получени суми от продажбата на бижута с висока стойност- жалбоподателката не е доказала наличието и притежанието на въпросните бижута и в последствие тяхната продажба. Няма доказателства къде същата е съхранявала бижутата, предвид тяхната значителна стойност и ценност. Остана неизяснено обстоятелството как и кога са придобити бижутата, които се твърди, че са дарени на ревизираното лице от съпруга й по време на брака. Не е посочено кога последният ги е придобил и от къде.

Тук е мястото да се подчертае несъстоятелността на опитите на жалбоподателката да доказва предоставените, съответно върнати заеми, чрез събиране на свидетелски показания. Сумите, за които се претендира да са били предоставени от жалбоподателката са в значителни размери, дадени за продъжителен период от време, без да са уговаряни лихви и без да е представено надлежно обезпечение за върщането им. Всички приложени договори за заем, респ. разписки за връщането им следва да бъдат ценени в качеството им на частни документи. Без всякакво съмнение в случая се касае за частни писмени свидетелстващи документи, които като такива нямат обвързваща за съда материална доказателствена сила, нито имат достоверна дата. Частният писмен документ не се ползва с материална доказателствена сила и не доказва, че съдържанието му /включително и датата като част от съдържанието/, съответства на обективната действителност. Такъв документ няма достоверна дата, която да е противопоставима на третите лица, неучаствали в съставянето му, които могат да бъдат засегнати при антидатиране /каквито са органите на приходната администрация/. Въпросните документи нямат нотариална заверка, като не се твърди и не се установява наличие на друг от подробно изброените в чл. 145 от ГПК/отм./, респ. съответстващия му чл.181, ал. 1 от ГПК белези, които да доказват достоверно, че същите са съставени на посочените в тях дати. Поради изтъкнатите причини, обсъжданите договори и разписки не установяват по безспорен начин, че са съставени, респективно- съществували към посочените дати и че въз основа на тях жалбоподателката е получила въпросните парични средства. Съдът приема същите като съставени, с оглед защитната й теза, поради което не ги кредитира по отношение на обстоятелствата, отразени в тях, а също така не кредитира и коментираните по-горе свидетелски показания, предвид установените близки отношения между свидетелите и К..

В изготвеният втори вариант на приетото заключение на ССчЕ е направено преизчисляване на паричния поток основано единствено на приетото от вещото лице твърдение на жалбоподателката и свидетелски показания, базирани на хипотетични данни, не и на събрани по делото годни доказателства, опровергаващи събраните при ревизията доказателства. Предвид казаното по-горе, заключението не се кредитира в тази му част. От друга страна, заключението на ССчЕ потвърждава правилността на констатациите на ревизиращите органи, като разминаване се получава единствено при възприемане на наличието на твърдяните, но недоказани от страна на К. обстоятелства.

От гореизложените факти и обстоятелства е видно, че липсват събрани по делото доказателства за невярност на изложените в РА фактически констатации за всички периоди и по отношение определените задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ,  заедно със съответните лихви, а съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт, изготвен по реда на този член, в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното.

 

Б. Относно констатациите по ЗОВ

 

Предвид изложеното по-горе и безспорното установяване на хипотезата по чл.122, ал.1, т. 7 от ДОПК, при спазване на специфичния процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК, е установен размерът на дължимите данъци. С влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, разпоредбите на чл.122 – 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, поради което ревизиращият орган правилно е приложил разпоредбата на чл.124а от ДОПК и е преминал към установяване на окончателния размер на осигурителния доход, в който е включен и дохода с неустановен произход. В случая и доколкото анализът на събраните доказателства не дава основания за доказване на противното, органът по приходите правилно е приел, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими ЗОВ. Налице е обоснован извод, че установеното несъответствие води до неплащане на задължение за осигурителни вноски, които следва да бъдат определени върху осигурителен доход установен по реда на чл. 124а от ДОПК.

Осигурителният доход, върху който жалбоподателката дължи ЗОВ за ревизирания период е определен по реда на чл. 124а от ДОПК, а размерът на задължителните осигурителни вноски е установен съгласно КСО и ЗЗО. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за  тяхна сметка  и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход, между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Тези лица определят окончателния размер на осигурителния си доход, на основание чл. чл. 6, ал. 8 от КСО и чл.40, ал.1, т. 2  от ЗЗО.

Следва да се потвърдят допълнително установените задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ на самоосигуряващото се лице за процесните периоди. На основание чл.113, ал.1 от КСО, органът по приходите правилно е начислил дължимите лихви за невнесените в законоустановения срок осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ, а лихвите за просрочените здравноосигурителни вноски са начислени на основание чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175 от ДОПК.

Въз основа на изложеното дотук, от фактическа и правна страна, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, възложено по реда на чл. 112 от ДОПК и осъществено в съответствие с правилата на Глава ХV от ДОПК. Ревизионното производство е завършило с издаването на предвидения в чл. 119 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в установената от закона форма. Не се констатират нарушения на процедурните правила при извършването на ревизията. Ревизионният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, като също така съответства на целта на закона да се установяват точно и пълно по вид и размер задълженията за данъци и осигурителни вноски на физическите и юридическите лица в Република България. Той следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу него – отхвърлена като неоснователна и недоказана.

 

ІV. При този изход на делото, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 290, 10 лв. /хиляда двеста и деветдесет лева и 10 ст./

 

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.М.К. *** Стамболийски № 75, ет. 6, ап. 16, ЕГН ********** срещу РА № 161206100/05.03.2013 г., издаден от орган по приходите към ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 499/20.05.2013 г. на Зам. Директора на ДОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Б.М.К. *** Стамболийски № 75, ет. 6, ап. 16, ЕГН ********** да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата в размер на 1 290, 10 лв. /хиляда двеста и деветдесет лева и 10 ст./, представляваща  възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ: