РЕШЕНИЕ

 

№…...............................…..

 

град Пловдив, 24.01.2014 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадесет и първи януари  през две хиляди и четиринадесета година в състав:                                               

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря П.Ц. като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно  дело №1884 по описа за 2013 год.  взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.    

Делото е образувано по жалбата на С.П.П., с адрес: ***№1, срещу Решение 188 от 03.06.2013 г. на Директора на ТП на НОИ град Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № К-16550#2/22.04.2013 година, издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ..

 Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административните актове и се иска тяхната отмяна от Съда.

 В  съдебно заседание жалбоподателката  чрез адв.П. поддържа оспорването, претендират се  разноски.     

 Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез  юрисконсулт В. намира жалбата за неоснователна, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, представят се писмени бележки.

 Административен съд - Пловдив, II отделение, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:

Няма спор, че на С.П. е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност в пълен размер по болнични листове №№ Б20110043188 и Б20110043193, за периода от 17.09.2012 г. до 01.10.2012 г., представени в ТП на НОИ - гр. Пловдив от осигурителя – “Многопрофилна болница за активно лечение – Пловдив” с ЕИК *******.

Няма спор, че към 17.09.2012 година – началото на временната неработоспособност, С.П.П. е осигурено лице по трудово правоотношение в МБАЛ-Пловдив”АД, при осемчасова дневна заетост и по допълнителен трудов договор в АСИП МЦ “Св. Врач” АД – Пловдив, ЕИК *******, с работно време – два часа на ден.

С писмо изх. № К-16550/09.04.2013 г. до АСИП МЦ ”Свети Врач"АД, ТП на НОИ Пловдив е изискало да бъдат представени заверени копия от разчетно-платежните ведомости /фишове, присъствена форма и/или график/ за С.П., за месец септември 2012 г.

Със заявление на управителя от 12.04.2013 г., осигурителят АСИП МЦ ”Свети Врач”АД, е представил заверени копия на фиш за възнаграждение и отчетен график за явяването на работа за месец септември 2012 г. Съгласно представените фиш и отчетен график, както и съгласно данните от Регистъра на осигурените лица, административният орган е приел, че П. е работила в периода на временната неработоспособност по трудовото правоотношение при осигурителя АСИП МЦСвети ВрачАД и е получила възнаграждение за всички работни дни по календар за месец септември 2012 г.

С Разпореждане № К-16550#2/22.04.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО е разпоредено С.П.П. да възстанови недобросъвестно полученото за периода 17.09.2012 г. - 01.10.2012 г. парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване.

На 13.05.2013 г. П. е депозирала пред ТП на НОИ - гр. Пловдив жалба с вх. № 16550#3 срещу Разпореждане № К-16550#2/22.04.2013 г., а при възложената проверка по разходите на ДОО на АСИП МЦ"Свети Врач”АД е съставен констативен протокол с вх. № 20/17.05.2013 г.

Административният орган е приел, че неправилно на П. е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност по болнични листове № № Б20110043188 и Б20110043193 за периода 17.09.2012 г. - 01.10.2012 г., представени от МБАЛ – Пловдив”АД.

 В хода на административното производство П. е оспорила установените обстоятелства касаещи упражняването на трудова дейност в периода 17.09.2012 г. - 01.10.2012 г. с твърдението, че не е била в състояние да извършва физическа работа, както и че това е известно  на управителя на АСИП МЦ "Свети Врач"АД.  В тази връзка е заявила, че не следва да възстановява полученото от нея парично обезщетение по болнични листове   Б20И0043188 и Б20110043193 /л.17 и л.18.

По делото е установено, че д-р С.П., която е осигурено лице за общо заболяване, отговарящо на условието по чл. 40, ал. 1 от КСО за наличие на минимум 6 месеца осигурителен стаж като осигурена за този риск, в процесният период от 17.09.2012 г. - 01.10.2012 г. е имала трудови правоотношения с двама работодатели.

По основното й трудово правоотношение с МБАЛ-Пловдив" е представила издадените й болнични листи, въз основа на които е получила парично обезщетение в размер на 493,32 лв., като през периода на отпуск за временна неработоспособност не е упражнявала трудова дейност.

 Не е представила болничните листи на работодателя по допълнителното й трудово правоотношение АСИП МЦ "Свети Врач"АД гр.Пловдив, но за същите периоди не се е явявала на работа при последния и съответно не й е изплащано трудово възнаграждение.

 Въз основа на събраните по делото доказателства, в това число и събраните гласни доказателства, съдът намира, че са налице данни за незаконосъобразност на процесните административни актове.

 В чл. 46 от КСО са уредени материалноправни основания, при наличието на които не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност, но никое от тях в случая не е налице.

 По делото не се установи С.П. да е упражнявала трудова дейност по време на отпуска за временна неработоспособност и да е нарушила предписания от здравните органи режим в процесните болнични листи.

  Горното изключва приложното поле както на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, така и на чл. 46, ал. 3 от КСО, на която последна норма се позовава административния орган.

На основание чл. 40, ал. 1 от КСО за осигуреното лице е възникнало правото на парично обезщетение за времето на отпуска поради временна неработоспособност, разрешен по основното трудово правоотношение, и заплатеното му такова е дължимо, защото д-р П. не е извършвала действия, които да са причинили щета на ДОО. Т. е. погрешна е преценката на административния орган, че осигурителният разход е извършен неправилно и полученото от С.П. осигурително плащане е неоснователно, поради което подлежало на възстановяване в бюджета на ДОО ведно със съответната лихва.

Съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 6 от КСО отпускането и изчисляването на паричните обезщетения и помощи се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетението.

В хода на административното производство не са ангажирани никакви доказателства, че в процесния случай е налице хипотезата по чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО, т.е, че при твърдяното от административния орган изпълнение на трудови задължения при втория работодател, нарушен да се явява режима, определен от здравните органи.

Подобна  констатация административният орган основава само на факта за подпис върху фиша и от графика за явяване/неявяване на работа за месец септември 2012 г. в АСИП МЦ "Свети Врач"АД гр.Пловдив, но тези обстоятелства се опровергават от останалите  доказателства по делото.

На първо място съгласно чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната.

Данни по делото, че болничните листове, от които С.П. черпи правата си са обжалвани или отменени няма.

 Разпитаните като свидетели в открито заседание на 08.11.2013 г., д-р К. и д-р А., установяват с показанията си две важни обстоятелства.

Д-р Д. К. – управител на АСИП МЦ "Свети Врач"АД гр.Пловдив, спомняйки си за заболяването /дискова херния/ на колежката д-р П., заявява, че през месец септември 2012 година, за период от около 10 дни тя не е била на работа. Д-р К. през този период е бил сам на работа през този период, а заявява също така, че на С.П. не е начислявано възнаграждение когато е била в болнични.

Налице е известно противоречие между показанията на свидетеля К. и показанията на свидетелката К.Н. /обслужващ счетоводител на АСИП МЦ "Свети Врач"АД гр.Пловдив/, досежно факта на начисляване на трудово възнаграждение за месец септември 2012 г. на С.П., което само по себе не води до извод за заканосъобразност на админстативните актове. Свидетелката Н. изрично заяви, че тя е начислила трудово възнаграждание за м.септември 2012 г., но само защото не са и били представени болничен лист, молба за платен или молба за неплатен отпуск, касаещи С.П.. В този случай, след като болничните листове са представени при т.нар основен работодател, а С.П. не е ползвала нито платен, нито неплатен отпуск, също не може да се обоснове извод, че тя е извършвала трудова дейност /престирала е труд/ по втория си трудов договор.

Причините да се отразят като присъствия в графика за м.септември 2012 г. и отработени дни за д-р С.П., могат да се търсят във вътрешно-ведомствената организация на  МЦ "Свети Врач"АД, но в приложното поле на настоящия спор и при съвкупния анализ на събраните доказателства също не обосновават извод за извършвана трудова дейност от страна на д-р С.П..

В този аспект следва да се кредитират свидетелските показания на д-р А. /специалист невролог, л.59 – гръб/. Свителката А. като специалист е придобила лични впечатления за състоянието на С.П.. Констатирала е заболяване със силно изразена болка в кръста, придружена с почти невъзможност за движение и с разпространение на болката по хода на десен крак, което допълнително е ограничавало движението и е налагало лечение, а то е било комбинирана терапия от системи, инжекциозно плюс лекарства през уста. Според свидетелката А., обективното състояние на С.П. е позволявало режим втори, т.е ходене само до тоалетна.

 Паказанията на д-р Ц. А. не са в противоречие с приложения по делото Амбулаторен лист  от 26.09.2012 г./л.16/, в който е отразена анамнезата – оплакване от силни болки и ограничени движения в поясно-кръстаната област с ирадиация по хода на двата крака, въпеки проведеното до момента лечение.

От събраните в хода на делото писмени и  гласни доказателстава по несъменен начин се установява, че С.П. е била в болнични за периода – 17.09.2012 г. - 01.10.2012 г., при режим на лечение – “ДОМАШЕН-АМБУЛАТОРЕН” и не е извършвала трудова дейност при работодателя - МЦ "Свети Врач"АД.

 Тези обстоятелства се потвърждават и от събраните по делото гласни доказателства, които съдът като непротиворечиви и дадени при липса на  съмнения за пристрастност намира, че следва да кредитира.

Изложените съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение и Разпореждане, поради което същите ще следва да бъдат отменени, а това налага извод за основателност на жалбата.

 При този изход на делото в полза на С.П.П. следва се се присъдят деловодните разноски в размер на 150лв. действително направени.                Мотивиран от изложените съображения, съдът

 

 РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение 188 от 03.06.2013 г. на Директора на ТП на НОИ град Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № К-16550#2/22.04.2013 година, издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ.

ОСЪЖДА Териториалното поделение на НОИ град Пловдив, да заплати на С.П.П., с адрес: ***№1, деловодни разноски в размер на 150лв. /сто и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

                                           

                                             

 

 

 

 

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: