РЕШЕНИЕ

 

№ 188

 

град Пловдив, 17 януари  2014 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:                                                                                                                        

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно  дело №1948 по описа за 2013 година  взе предвид следното:      

 

 Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 Делото е образувано по жалба на С.М.Ш.,***, чрез адв. К.У., против Решение №178 от 23.05.2013 година на Директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено Разпореждане №414 от 02.04.2013г., издадено от Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в РУ”СО”  град Пловдив, произтичащо от съставен ревизионен акт за начет с вх.№ 1 от 25.05.2013 година в РУ”СО” Пловдив, за сумата от 1287,30лв., от които 1028,12лв.- главница и 259,18лв.- лихва.

 С потвърденото разпореждане на основание чл.110, ал.1 от КСО е разпоредено събиране на суми по Ревизионен акт за начет пореден   414/ 26.03.2013 година /л.27/, солидарно от начетените лица Р.Х.С., С.М.Ш., С.Г.Д. и Д.А.М., за възстановяване на нанесени щети на фондовете на ДОО, съставляващи неправомерно изплатена сума за пенсия получавана от К. В. К. възоснова на Експертно решене №0587, зас.№ 072 от 15.04.2011 г. на ТЕЛК на специфични и неспецифични белодробни заболявания – Пловдив 1620, за периода от 26.05.2011 г. до 01.04.2012 г.

 В съдебно заседание – Жалбоподателят лично и  с адв. К.У., излага доводи за незаконосъобразност на решението и разпореждането, като считат, че не следва да се носи отговорност.Представяват се писмени бележки, претендират се разноски.

Заинтересованата страна – Р.С. поддържа жалбата.

Заинтересованата страна – Д.М. поддържа жалбата.

Заинтересованата страна – С.Д. не се явява, не се представлява.

 Ответникът - Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез юрисконсулт В. счита жалбата за неоснователна, претендира разноски, представя писмени бележки.

 В развилото се административно производство е разпоредена и  извършена финансова ревизия по разходите на ДОО на лекарите - членове на ТЕЛК Д-р Р. Х. С.,  Д-р С.М.Ш.,  Д-р С.Г.Д. и  Д-р Д.А.М., за причинени щети на ДОО от отменени актове на медицинската експертиза /ЕР №0587, зае № 072 от 15.04.2011г. на ТЕЛК за специфични и неспецифични белодробни заболявания 1620/.

 Ревизията е приключила с Ревизионен акт за начет, с който е установена солидарна отговорност на членовете на ТЕЛК, постановили ЕР № 0587 от 15.04.2011г., за изплатената на К. В. К. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, определена в минимален размер съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО.

 За събиране на сумата по ревизионния акт за начет, на основание чл.110 ал.3 от КСО е издадено разпореждане № 414/02.04.2013 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО.

 Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, на което основание е съставен ревизионен акт за начет, връчен на 15.03.2013 г. на Д-р С.М.Ш., Д-р С.Г.Д. и Д-р Д.А.М. и на 25.03.2013г. на Д-р Р.Х.С., контролните органи на НОИ съставят на физическите или юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи  и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.

Експертно решение № 0587, зае. № 072 от 15.04.2011г. на ТЕЛК, е отменено с ЕР на НЕЛК № 0626, зас. № 152 от 28.10.2011г.

С ЕР на НЕЛК № 0626, зас. № 152/28.10.2011г.  НЕЛК не е определила краен процент трайно намалена работоспособност, а е върнала решението на ТЕЛК за ново освидетелстване на лицето.

Твърди се, че щетата за ДОО е възникнала в резултат на отмяната на акт на орган на медицинската експертиза /ЕР № 0587, зас. № 072 от 15.04.2011г. на ТЕЛК/ и се изразява в реално намаляване имуществото на ДОО поради извършените от осигурителния орган разходи за неправилно изплатена пенсия.

 С Разпореждане № **********/29.08.2011г. на К. В. К. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 26.05.2011г. за ТНР /вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто, със срок на инвалидността до 01.04.2012г./

 Пенсията е отпусната възоснова на ЕР на ТЕЛК № 0587, зас. № 072 от 15.04.2011г. Съгласно представената по административната преписка справка за неправилно изплатена пенсия щетата за ДОО е в размер на 1028,12 лв. главница и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО към 18.09.2012г. в размер на 178,00 лева.

 Твърди се от административния орган, че е налице и причинна връзка между щетата, причинена на ДОО и допуснатите от органите на медицинската експертиза нарушения на правни норми, след като възоснова на ЕР на НЕЛК № 0626, зас. № 152/28.10.2011г. е постановено ново ЕР № 1811, зас. №116 от 28.06.2012г. на ТЕЛК, състав 4 - общи заболявания гр. Пловдив за К. В. К. с ЕГН **********, с което при дадените в ЕР на НЕЛК № 0626, зас.№152 от 28.10.2011г. задължителни указания по прилагането на разпоредбите, свързани с определяне на трайно намалената работоспособност на лицето, и при спазване на разпоредбите на НМЕ е определена 44% трайно намалена работоспособност.

 Съгласно разпоредбата на чл. 71 от КСО лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Разпоредбата на чл.72 от КСО предвижда, че пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане.

 На основание чл.99, ал.1, т.5 от КСО е отменено разпореждане № **********/ 29.08.2011г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ  Пловдив за отпускане на пенсия за инвалидност на Красимир Колев и е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

 Изплатената за периода от 26.05.2011г. до 01.04.2012г. пенсия на К. В. К. е отпусната въз основа на отмененото ЕР № 0587, зас. № 072 от 15.04.2011г. на ТЕЛК за специфични и неспецифични белодробни заболявания 1620, с което е била определена 52 % ТНР.

 Разпореждането е съобщено на начетените лица.

 В 14-дневния срок съгласно чл. 117 ал.2 от КСО начетените лица са подали жалба до Директора на РУСО  Пловдив, в която са изразили несъгласие с разпореждането, тъй като намират, че липсва закононарушение от тяхна страна.

При проверката на осн. чл. 168 от АПК възоснова на посочените в жалбата основания и от анализа на събраните доказателства, при контрола за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира разгледаната по същество жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.

Оспореното решение и предхождащото го потвърдено разпореждане са издадени от компетентни органи и в рамките на предоставените им правомощия, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушен е материалния закон.

Видно от постановеното ЕР на НЕЛК № 0626, зас. № 152/28.10.2011г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 0587/15.04.2011г. за специфични и неспецифични белодробни заболявания 1620 гр. Пловдив, НЕЛК не е определила краен процент трайно намалена работоспособност, а е върнала решението на ТЕЛК за ново освидетелстване на лицето поради допуснати пропуски от органите на медицинската експертиза, изразяващи се основно в липса на доказателства относно определения в ЕР на ТЕЛК № 0587/15.04.2011г. процент трайно намалена работоспособност 52%.

Съгласно така постановеното от НЕЛК ЕР установените заболявания на лицето по представените медицински документи и събраните в хода на административното производство доказателства са ХОББ /бронхит, емфизем/ без регистрирани чести екзацербации, без системно провеждано лечение, довело до хронична дихателна недостатъчност I степен и деснокамерно обременяване. Според НЕЛК този  обуславя 40% трайно намалена работоспособност по т. 2, р.9, ч. 6 от НМЕ/10г.

Друго заболяване на освидетелстваното лице, посочено от НЕЛК в постановеното ЕР, е артериална хипертония I-II стадий, сърдечна форма с регистрирани стойности от 100/70 до 140/80 мм. във връзка с т.2, р.VІ, ч. IV.  Според НЕЛК този извод обуславя 20% трайно намалена работоспособност.

 В хода на административното и съдебно производство не се установи по несъмнен начин наличието на причинна връзка между твърденята щета, причинена на ДОО и твърдяните за допуснатите от органите на медицинската експертиза нарушения на правни норми.

При издаване на ЕР на ТЕЛК № 0587/15.04.2011г., в мотивите на експертите е посочено, че се определя краен процент от 52% ТНР за срок от една година  с оглед проследяване на състоянието му.

Повече от година по-късно  е постановено новото ЕР № 1811, зас. №116 от 28.06. 2012г. на ТЕЛК, състав 4 - общи заболявания гр. Пловдив за К. В. К., с което е  определена трайно намалената работоспособност от  44%.

В тази връзка административвния орган се позовава на разпоредбата на чл. 71 от КСО, според която лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време, а разпоредбата на чл. 72 от КСО предвижда, че пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане.

Само наличието на отменен акт на медицинската експертиза не е достатъчно основание за възникване на имуществената отговорност по чл.110 ал.1, т.1 КСО.

В процесния случай нито в решението на НЕЛК, нито в ревизионния акт за начет, нито в решението на Директора на ТП на НОИ е посочено нарушението, което са допуснали или извършили членовете на ТЕЛК постановили решение №0587 от 15.04.2011 г. В случая няма посочване кое от правилата на НЕР /действаща към момента/ членовете на ТЕЛК са нарушили, респ. кои от фактическите обстоятелства, посочени от тях като обуславящи извода им за процента намалена работоспособност на освидетелстваното лице са отречени след това от НЕЛК.

Подобно административно-процесуално поведение, води до извод за липса на мотиви. Липсата на посочване на мотиви обективиращи твърденията за допуснатото или извършеното нарушение от лекарите - членове на ТЕЛК е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и ограничава правото им на защита противопоставима на презумпцията, че имат вина за вредите, причинени на ДОО.

Производството по чл.110 от КСО представлява специална административна процедура за реализиране на отговорността на участващите в състава на ТЕЛК лекари за причинените от техни отменени експертни решения щети на ДОО. По същество това представлява особен ред за реализиране на тази деликтна отговорност, за която се прилагат субсидиарио правилата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, според който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се предполага до доказване на противното.

 Съгласно соченото материално-правно основание - чл. 110 ал.1, т.1 КСО контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или ш юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от отменени актове на медицинската експертиза, като се изследват няколко основни въпроса - какво е допуснатото от начетените лица нарушение при определяне процента на неработоспособност на освидетелстваното лице, какъв е размера на вредите за ДОО, налице ли е причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат.

Вината се предполага до доказване на противното, което не значи, че не трябва да се изследва от административния орган при наличие на възражения.

 Целта на разпоредбата е да се търси поправяне на виновно причинените от лицата щети на ДОО от отменени актове на медицинската експертиза, защото фондовете на ДОО представляват обществени средства, които се разходват за покриване на определени социални рискове на осигурените лица. Отговорността на членовете на органите на медицинската експертиза не е нито обективна, нито безвиновна, поради което не е достатъчно да се констатира отменен акт на медицинската експертиза и размера на средствата, които са изплатени от фондовете нз ДОО на освидетелстваното лице.

 Необходимо е да се установи конкретното нарушение, причинната връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат, както и наличието на вина у начетените лица, което изисква субсидиарното прилагане на правилата на деликтната отговорност. Тези правила се прилагат независимо, че законът е предоставил на административен орган възможонстта да търси поправяне на вредите по специален административен ред, а не по общия исков ред - с цел бързина, ефективност и процесуална икономия,  но при съблюдаване правата на страните в административното прозиводство и принципите за законност, истинност и справедливост, залегнали в основата на административния процес и намерили своята законова регламентация в АПК.

Текстът на чл. 110 от КСО съдържа и материално правни и процесуално правни разпоредби. Конкретно ал.1, регламентираща основанията за търсене на имуществена отговорност, е от материално правен характер, каквато е и всяка друга разпоредба, уреждаща основание за търсене на даден вид юридическа отговорност. Тя съдържа факти, въз основа на които се развива специфична последица- поражда се юридическа отговорност. Като такава нормата се подчинява на общото правило за действие "за напред", т.е. приложима е към обществените отношения, възникнали след влизането й в сила и до нейната отмяна, касае юридически факти, настъпили след 01.01.2012 г. Обратно действие на същата не се предвижда. Самата юридическа отговорност е вид правоотношение, което възниква на основание правните норми, които са в сила към момента на осъществяване на фактическия състав, с който разпоредбата обвързва правната последица юридическа отговорност.

Настоящият състав намира, че за да се търси отговорност от членовете на ТЕЛК за неправомерно изплатени суми от бюджета на ДОО, то основанията затова /правопораждащите факти/ следва да са налице от момента на осъществяване на неправомерното им поведение - в случая от издаване на отмененото в последствие решение на ТЕЛК, което е 15.04.2011 г. Към този момент от жалбоподателите отговорност може да бъде търсена единствено при условието на издаване на документ с невярно съдържание, но такъв мотив не се съдържа в процесния ИАА, нито са налице представени доказателства, за да се смята, че те са издали такъв документ.

Съдържанието на заварено правоотношение се урежда според материално правните норми, които са били в сила при неговото възникване.

 Изложените съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение и Разпореждане, поради което същите ще следва да бъдат отменени, а това налага извод за основателност на жалбата.

По така изложените съображения, съдът             

 

                                                                            РЕШИ:                                                                                           

 

ОТМЕНЯ Решение №178 от 23.05.2013 година на Директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено Разпореждане №414 от 02.04.2013г., издадено от Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в РУ”СО” - град Пловдив, произтичащо от съставен ревизионен акт за начет с вх.№ 1 от 25.03.2013 година в РУ”СО” Пловдив, за сумата от 1287,30лв., от които 1028,12лв.- главница и 259,18лв.- лихва.

ОСЪЖДА ТП на Националния осигурителен институт - град Пловдив, да заплати  на С.М.Ш.,***, чрез адв. К.У., направените деловодни разноски в размер на 300 лв./ триста  лева /

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд на Република България в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

                              

 

 

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ