Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     65          Година  2014, 10.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – І отделение, ІІІ състав

 

   на 10.12.2013 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА а.х. дело номер 1951 по описа за 2013 година и като обсъди :

 

Производството е по реда на чл.215 и сл. от Закона за устройство на те­ри­то­рията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния ко­декс /АПК/.

Жалбоподателят К.П.Г., ЕГН **********, *****, е оспорил Заповед № 116 от 16.04.2013г. на Кмета на Община Стамболийски, с която е наредено да бъде премах­нат неза­ко­нен стро­еж “Външна тоалетна” в УПИ ХІ-2350, кв.115, по плана на ****, с извършител К.П.Г.. Пре­тен­дира се отмяна на акта поради незаконосъобразност по подробни съобра­же­ния, изло­же­ни в жалбата до съда и в пледоарията по съществото на спора. Пре­тендира раз­нос­ки.

Ответникът – Кметът на Община Стамболийски, представля­ван от юрис­кон­султ К., изразява становище за неоснователност на жал­ба­та, поради кое­то и настоява за отхвърлянето й.

Съдът, като съобрази фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, установи следното:

На първо място съдът констатира, че жалбата е депозирана в срок, от лице има­щи правен интерес от заявеното оспорване, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна се установява, че по повод постъпила молба от трето лице на 12.03.2013г. работна група от слу­жители в админист­ра­ци­ята на Община Стамболийски, са извършили проверка място в УПИ ХІ-2350, кв.115, по плана на гр.Стамболийски, при което установява наличието на строеж в имо­та, представ­ля­ва­щ “външна тоалетна”, който имот е съсобствен между К.П. Г. и Н.Н. И. и М.Н.Н., като именно К.П.Г. е възприет и като извършител на строежа. За изпълне­ние­то на стро­ежа не са представени каквито и да било стро­ителни книжа. Опи­санието на обекта се свежда до следното – извършено е строителство на външна тоалет­на с размери 1,00/1,00 м. – 1 кв.м., изградена от тухли и дървен покрив, с Н-2,00 м. от кота терен и на 1,00 м. от границата на имота. Като година на построяване е по­сочена 2012г. За ус­та­но­веното в рамките на проверката е съставен Констативен акт с №  1 от 12.03.2013г. /л.16-18/, част от който е окомерна скица на разпо­ло­же­ние­то на строежа. Със същия КА длъжностните лица квалифицират установеното като на­ру­шение на чл.47 ал.2, чл.148 ал.1 и чл.183 ал.1 от ЗУТ. Установеното е да­ло основание да се направи предло­же­ние за започване на административно про­изводство по чл.225 от ЗУТ.

Констативния акт е съставен в отсъствието на К.П.Г., на което е връчен и пре­пис от КА, като му е връчен по реда на § 4 ал.1 изр. 2 от ДР на ЗУТ. Възражения против констативни акт не са постъпили в срока за това.

Последвало е издаването на процесната Заповед.

Съгласно посочената като основание за издаването на оспорения админи­ст­ративен акт разпоредба на чл.225а ал.1 от ЗУТ /в сила от 26.11.2012г./ “Кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.2125 ал.2, или на части от тях”. 

За преценката досежно валидността и законосъобразността на акта реле­ван­­т­на е и прав­на­та квалификация на изграденото на място, което според тази ин­­с­­тан­ция на съ­да безспорно съставлява строеж по смисъла на § 5 т.38 от ЗР на ЗУТ.

В тази смисъл и съдът приема за установено, че разпоредената за пре­мах­ване “външна тоалетна” представляват строеж по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ; същата е в резултат от извършени строителни и монтажни ра­бо­ти по сми­съ­ла на § 5 т.40 от ДР на ЗУТ. Строежът безспорно е от шеста категория съгласно чл.137 ал.1 т.6 във връзка с чл.147 ал.1 т.1 във връзка с чл.46 ал.1 от ЗУТ.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът че актът е издаден от компетентен орган, както и счита административ­но­то производство за проведено при липсата на съществени нарушения на про­це­су­алните правила.

Както бе посочено вече, разпоредбата на чл.225 ал.1 от ЗУТ предвижда пре­­махването на незаконни строежи или части от тях, а според чл.225, ал.2 от за­кона, незаконен е строеж, който се извършва: в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП), без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одоб­ре­ния инвестиционен проект по чл. 154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4 от закона; със строителни про­дукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в на­ру­шение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако то­ва се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строе­жа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на то­зи закон; или без съгласуване с Националния институт за опазване на недви­жи­ми­те културни ценности при условията и по реда на чл.125, ал.5 от закона - за нед­вижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони. 

Следователно, за да бъде един строеж незаконен по смисъла на закона, е дос­татъчно безспорното установяване дори само на една от посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одоб­ре­ни инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се из­вър­шват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ). 

Разбира се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж /измежду които без­спорно и процесния такъв/, а разрешение за строеж не се изисква при изпъл­не­ние на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона, измежду ко­и­то не е спорният строеж (съобразно фактът, че като незаконен строеж е квали­фи­циран целият обект, а не само реализирания /според свидетелските показания/ ремонт на същия от страна на Г., като от друга страна от същите тези сви­де­телски показания се достига до извода, че и тези дейности не могат да се ква­ли­фицират като “текущ ремонт” по смисъла на § 5 т. 43 от ДР на ЗУТ, а се касае до “основен ремонт” според легалното определение на това понятие, дадено в § 5 т.42 от ДР на ЗУТ).

В случая, съдът намира, че с Констативен акт № 1 от 12.03.2013г. е ус­та­но­вено единствено липсата на строителни документи, съобразени с техническите и санитарни изисквания, без да е конкретизирано какви са точно те – инвестиционни проекти и/или издадено раз­ре­шение за строеж по отношение на разпоредената за премахване “масивна ограда”, като от друга страна съобразно чл.147 ал.1 т.1 от ЗУТ за същия не се е изи­сквало одобряване на инвестиционен проект, но безс­пор­но се изисква из­да­ва­не­то на разрешение за строеж, ко­е­то обстоятелство само по себе си е дос­та­тъчно основание, за да бъде квалифи­ци­ран като незаконен стро­еж.

Аналогични на тези раз­поредби са и те­зи на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./. Така чл.55 от ЗТСУ /отм./ гласеше, че “Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съг­лас­но този закон и разпоредбите по неговото приложение”, а нормата на чл.225 ал.1 т.1 от ППЗТСУ /в сила до изменението с ДВ бр.2 от 1996г./ /отм./ беше категорична, че раз­ре­ше­ние за строеж се изисква във връзка с из­г­раж­дането на едноетажни второстепенни постройки /по смисъла на чл.119 от ППЗТСУ /отм.//, включително до по­со­ченото изменение във всички случаи за тази цел е следвало да бъдат одобрени и проекти.

Посочените констатации не са обо­­рени в рам­ките на административното про­­­изводство, при гарантирано и от за­ко­на и осигурено от ад­министративния ор­ган право на участие, нито пък в рамките на съдебното про­из­водство. Както бе по­со­­чено по-горе,строежът е от шеста кате­го­рия, но не по­па­да в нито една от из­чер­­пателно изброените хипотези на чл.151 ал. 1 от ЗУТ /респ. в тези по чл.225 от ППЗТСУ ал.2 /отм./, ако се приеме, че строителството е осъществено при дейст­вие­то на тази нормативна база/, позво­ляващи изпълнението му без издаването на разрешение за целта.

Ето защо, при безспорно установена липса на издадено разрешение за из­г­раждането му, про­цес­ният строеж е незаконен по смисъла на ЗУТ, вкл. такъв е бил и при действието на ЗТСУ /отм./ и като е пос­тановил премахването му, адми­ни­­стративният орган е приложил материалния за­кон правилно.

Тук следва да се посочи, че до извод за незаконосъобразност не може да доведе и обстоятелството, че актът същият има за адресат не фактическия из­вър­шител на строежа, а настоящият собственик на имот, в който се намира той.

Съгласно константната съдебна практика възможните адресати на запо­вед­та по чл.225 от ЗУТ са лицата по § 3 т.1 от Наредба № 13/2001г. за прину­ди­тел­ното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи, като правото сре­щу кого от тези лица да образува и приключи производството по чл.225 от ЗУТ принадлежи на органа, в случая Кмета на Общината. Едно от тези лица е съсобст­ве­никът на терена, в лицето на К.Г., поради което като е об­ра­зувал производството този собственик, органът е действал законосъобразно.

До извод за отмяна на акта не може да доведе и обстоятелството, че в жи­лището на оспорващия няма друго санитарно помещение – законът, квалифи­ци­райки строежите като незаконни и в този смисъл подлежащи на премахване, не въ­вежда такова изключение, поради което и този факт е ирелевантен за прило­же­ние­то на материалния закон.

На последно място явно е, че се оспорва и възприетата от админист­ра­тив­ния орган го­­дина на построяване на външната тоалетна, относимо обстоятелство към пре­цен­ка­та на съда за приложението на нормата на § 16 от ПР на ЗУТ за ква­ли­­фи­ци­ра­не­то на строежа като “търпим” и като такъв не подлежащ на премах­ва­не.

В тази насока съдът констатира, че в КА като период на изграждане е по­со­че­но 2012г., които явно се извличат от Молбата на третото лице, по повод на коя­то е започнало и административното производство.

Всъщност от жалбоподателя в хода на развилата се административна про­це­дура не е ангажирал каквито и да е доказателства за годината на построя­ва­не­то на процесния обект, дори не е посочил такава.

В хода на съдебния процес се поддържа твърдението, че постройката е из­г­ра­дена преди “десетки години”, без каквато и да е конкретика.

За установяване на този факт по делото по искане на жалбоподателя бе до­пуснат до разпит св.Коста Димитров, чиито показания се ценят от състава на съда ка­то логични и последователни, но същите отново не установяват годината на по­ст­рояване.Единствено може да се направи извод, че строежът е същест­ву­вал към 1997-1998г., но не и кога точно е изграден.

От приетото по делото заключение по допусната СТЕ, което съдът креди­ти­ра като компетентно дадено, съответно на събраните по делото доказателства и не­оспорено от страните във фактическите си констатации, също не може да се ус­та­нови годината на построяване на “външната тоалетна”.

Данни за този факт не се съдържат и в представените по делото нота­ри­ал­ни актове.

При така събраните доказателства съдът намира, че при доказателствена тежест за Г., същият не установи през коя година е изграден разпоредения за премахване обект – относимо обстоятелство за приложеното на новелата на § 16, и в трите й хипотези, от ПР на ЗУТ, което препятства и преценката на този със­тав на съда за това в коя точно от хипотезите на цитираната правна норма се ка­сае, респ. за наличието на кумулативните предпоставки на всяка една от тях – ед­на от които безспорно е годината на построяването му, съответно – дали съ­щият е деклариран в сроковете за това /относимо обстоятелство към приложе­ние­то на ал.2 и ал.3 на § 16 от ПР на ЗУТ/ а отделно от това и за съответствие на строежа с нормативните изисквания, дей­ст­ващия към момента на изграждането му, доколкото безспорно същият не отговаря на изисквания на ЗУТ – отстои на по-малко от 3 метра от имотната граница /така заключението на вещото лице по до­пус­ната СТЕ – същият е разположен на 1 м. от регулационната граница и на 2,40 м. от имотната граница по КРП/.

Логически се стига до извода, че констатирания незаконен строеж не може да бъде квалифициран като “търпим” по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ предвид не­справянето от страна на жалбоподателя с доказателствената тежест да устано­ви всички кумулативни предпоставки, при които може да намери приложение ци­ти­раната правна норма.

Следователно, като издаден от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпо­ред­­­би и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводст­ве­ните правила, оспореният административен акт е законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли.

Разноски не са поискани до приключване на устните състезания по делото от ответника поради което и съдът не присъжда такива.

По аргумент от разпоредбата на чл.215 ал.7 от ЗУТ доколкото се касае за строежи “шеста категория” настоящият съдебен акт не подлежи на касационно об­жал­ване.

Водим от горното, съдът 

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П.Г.,***, против Заповед № 116 от 16.04.2013г. на Кмета на Община Стамболийски, с която е наредено да бъде пре­мах­­нат не­законен стро­еж “Външна тоалетна” в УПИ ХІ-2350, кв.115, по по плана на ***, с извършител К.П.Г.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

 

            Вярно с оригинала,

 

                Секретар:

 

                Т.К.