Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    233           Година  2014, 22.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – І отделение, ІІІ състав

 

   на 22.10.2013 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА а.х. дело номер 1985 по описа за 2013 година и като обсъди :

 

Производството е по реда на чл.215 и сл. от Закона за устройство на те­ри­то­рията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния ко­декс /АПК/.

Образувано е по жалба на М.П.М.,***,С.В.М.,***, М.Х.М.,***, Ж.А.М.,***, Д.Н.М.,*** и М.И.Д.,***, подадена чрез процесуалния им предста­ви­тел адв.В.Т.,***, против Решение № 106, взето с Про­то­кол № 6 от 10.04.2013г. на Общински съвет - Плов­див, с което е одоб­рен Под­ро­бен ус­т­ройст­вен план - План за регулация на улици и поземлени имоти за обек­ти на пуб­­личната собственост с устройствени зони “Кв.Христо Смир­нен­ски ІІІ”, Район “За­па­ден”, гр.Пловдив и схеми: Водоснабдяване, Канализация, Елек­трос­наб­­дя­ва­не, Те­ле­комуникации, Газоснабдяване, Топлоснабдяване, верти­кал­на пла­ни­ровка, Тран­с­портно-комуникационна система, Екология, Зелена систе­ма и спорт, транс­фор­­ма­ция на собствеността и пра­вилата и нор­мативите за при­ла­гане на кв.”Сми­р­­­ненски – ІІІ”, гр.Пловдив в посочените гра­ници, в ЧАСТТА му ка­саеща частта от по­землен имот с идентификатор № 56784.513.85 по КК и КР на гр.Плов­див, вклю­че­на в обхвата на оспореното Решение.

Претендира се отмяна на решението в оспорената му част поради незако­но­съобразност. Единственият релевиран довод касае несъобразяване на плана с правата на собственост на жалбоподателяте по отношение на ПИ с идентифика­тор № 56784.513.85 по КК и КР на гр.Плов­див, като желанието е същият да бъде “раз­делен на четири парцела, а не на три, така както са начертани в скицата за продажба на идеални части и реално ползване на имота от 1994г.” Съответно на то­ва е и формулирания петитум към съда, а именно за отмяна на Решението в те­зи му части и изменение на плана в смисъл “да бъдат обособени 4 парцела, съ­об­разно приложената скица за разделяне правото на реално ползване”. 

Ответникът по делото –  Общински съвет - Пловдив, чрез надлежен проце­су­ален представител, първоначално застъпва становище за недопустимост на жал­бата с аргумента, че имотът на жалбоподателите не е предмет на процесния ПУП – ПУР, съставлява единствено контактна зона, като за него е налице влязъл в сила предходен ПУП – ПРЗ, одобрен със Заповед № ОА 1530 от 28.09.1995г. на Зам.Кмета на Община Пловдив, от което становище е отстъпено в представената по делото писмена защита. Отделно от това жалбата се счита и за неоснователна по съществото на спора, за което подробни аргументи се излагат в пледоарията по съществото на спора и в цитираната писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и станови­ща­та на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна по де­лото:

ПО ДОПУСТИМОСТТА

От материалите по делото, безспорно се установява, че М.П. М., С.В.М., М.Х.М., Ж. А. М. и М.И.Д., се легитимират като носител на пра­вото на собственост по отношение на ПИ с идентификатор № 56784.513.85 по КК и КР на гр.Пловдив.

От документите на л.133-136 от друга страна е видно, че Д.Н.М.,***, не е носител на право на собственост или други вещни права по отношение на казания имот, поради което и жалбата на това лице, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено спрямо него, поради липсата на правен интерес от оспорване на про­цесния индивидуален административен акт.

Тук съдът намира за нужно да почертае, че съобразно текстовата и гра­фич­ната част на оспореното Решение № 106 взето с Протокол № 6 от 10.04.2013г. на Об­щински Съвет – Пловдив, частта от процесния ПИ с идентификатор № 56784.513.85 по КК и КР на гр.Пловдив, попадаща в улична регулация – габарита на ул.”Явор” в частта й от о.т. 50 до 39 А, е предмет на процесната разработка, съобразно указаната граница на контактната зона в графичната част на плана.

При това положение и съдът приема, че жалбите на М.М., Ст. М., Мл.М., Ж.М. и М.Д. са процесуално до­пустими, като подадени на 03.07.2013г. – в законоустановения 14-дневен срок от съ­общаването, извършено чрез обнародване в “Държавен вестник”, бр.49 от 04. 06.2013г., от лица с правен интерес съгласно разпоредбата на чл.131, ал.1 във връз­ка с ал.2, т.1 ЗУТ – собственици на ПИ № 56784.513.85, част от който пред­мет на самия план.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните ар­гу­менти:

На първо място спор по делото относно валидността на атакувания индиви­дуален административен акт и спазването на административно производствените правила по приемането му не се формира. Отделно от това при служебната про­вер­ка на състава на съда се констатира, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената за това форма и при спазени административно производствени пра­вила за това– подробни съображения не се излагат предвид и липсата на спор по този въпрос.

Спорът се свежда до правилното приложение на материалния закон при наведен единствен аргумент – че за имотът на оспорващите са отредени 3 броя УПИ, а не четири, според правата им на собственост и осъщественото от тях ре­ал­но разпределение на ползването.

Този аргумент съдът не споделя.

Посочи се по-горе, от текстовата и гра­фич­ната част на оспореното Решение № 106 взето с Протокол № 6 от 10.04.2013г. на Об­щински Съвет – Пловдив, пред­мет на процесната разработка е единствено и само частта от процесния ПИ с иден­­­тификатор № 56784.513.85 по КК и КР на гр.Пловдив, попадаща в улична ре­гу­ла­ция – габарита на ул.”Явор” в частта й от о.т. 50 до 39 А.

Останалите части на същия ПИ – тези за които с предходен влязъл в сила ПУП – ПРЗ, одобрен със Заповед № ОА 1530 от 28.09.1995г. на Зам.Кмета на Об­щи­на Пловдив /л.35/ са отредени УПИ ХХІІІ-85, УПИ ХХІІ-85 и УПИ ХХІ-85, не са пред­мет на спорния план.

Поради което и тези възражения са несъотносими към правния спор и не мо­гат да обосноват извод за незаконосъобразност на атакуваното Решение на Об­щински съвет – гр.Пловдив.

Допълнително следва да се подчертае и че правното основание, на което е приет процесния план е това по чл.16 ал.7 от ЗУТ във р. с чл.110 ал.1 т.2 от УЗТ.

Според посочената на първо място като основание за постановяването на ос­по­реното Решение разпоредбата на чл.16 ал.7 от ЗУТ “За територии с неуре­гу­ли­ра­ни поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по пред­хо­ден устройствен план по решение на общинския съвет вместо плана по ал.1 може да бъ­де създаден план за улична регулация и имоти за обекти на пуб­лич­ната собственост по чл.110 ал.1 т.2”.

Безспорно планът по чл.110 ал.1 т.2 и в двата му подвида – ПР и ПУР е план за регулация на улици и на ПИ без режим на застрояване. План за улична регу­ла­ция по чл.16, ал. 7 ЗУТ се одоб­рява вместо плана по ал.1 на същата норма и има за предмет само улич­на регулация и оп­ре­деля само външните/към улица­та/ регу­ла­ци­онни линии на поземлените имо­ти­те, с изключение на имотите за обек­ти на пуб­лич­­ната собственост, които са предмет на цялостно регулиране /т.е. чл.16 ал.7 от ЗУТ касае втората хипотезата на чл.110 ал.1 т.2 от ЗУТ, а именно – ПУР/. Такъв план ня­ма за предмет цялостно урегулиране на частните имотите, ни­то за­ст­роя­ва­не­то на същите /Ре­­ше­ние № 17171 от 2011г., ВАС, ІІ о./. В ал.7 на чл.16 ЗУТ е пред­видено да бъ­де съз­даден ПУР и имоти за обекти на публичната соб­ственост по чл.110 ал.1 т.2 ЗУТ, като частните поземлени имоти получават са­мо регулация към предвидената с пла­на улична мрежа.

Повече от ясно е, с оглед правно основание за приемането му, че дори и имо­тът на оспорващите да бе включен в обхвата на плана, същият не би бил пред­мет на желаното от тях урегулиране.

За пълнота на изложеното съдът намира за нужно да подчертае, че в кон­к­ретната хипотеза в пълнота се установиха кумулативните предпоставки на прав­на­та норма на чл.16 ал.7 от ЗУТ.

Повече от ясно е, че визираното правно основание за постановяването на ос­по­реното решение и за приемане на процесния ПУП – чл.16 ал.7 от ЗУТ, касае неурегулирани до този момент поземлени имоти, или имо­ти с неприложена първа регулация.

Ясно е също така и че за част от територията, предмет на урегулиране с раз­глеждания план, в която попада и ПИ с идентификатор № 56784.513.85, са на­лични няколко одобрени и влезли в сила предходни регулационни планове, пос­лед­ният и действащ такъв от 1995г.

Със Заповед № ОА 1530 от 28.09.1995г. на Зам.Кмета на Община Пловдив е одобрено изменение на действащия ПУП - план за регулация и застрояване /ПЗР/, като за про­цесния имот са отредени УПИ ХХІІІ-85, УПИ ХХІІ-85 и УПИ ХХІ-85, кв.22, а част от него – за обществено мероприятие “нова улица”, съобразно  чер­вените и сини линии, надписи и зачертавания за регулацията /л.35/.

По делото обаче липсват каквито и да било доказателства регулацията по то­зи, или по който и да е от предходно одобрените планове по отношение именно на процесния имот да е била приложена по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено в § 22 от ЗР на ЗУТ.

Липсват доказателства тази част от имота да е била отчуждавана, респ. да е било заплатено дължимото се обезщетение, включително като такова не може да се приеме и влязлото в сила Решение от 15.07.2004г., постановено по адм. де­ло № 1156 от 2001г. по описа на Окръжен Съд – Пловдив /л.128-129/, при поло­же­ние че от съдържанието на същото не се установява категорично че именно по от­ношение на спорната част от ПИ № 56784.513.85 по КК и КР на гр. Пловдив /за кой­то не се спори че е идентичен с имот пл. № 85 от кв.13 по кад.план от 1993г. на Квартал “Хр.Смирненски - 3”/, регулацията /било по цитирания в същото това съдебно решение план от 1981г., било тази по изменението му през 1995г./ е била приложена по смисъла на цитираната правна норма.

В подкрепа на този извод е и фактът, че в одобрените със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на Изпълнителния Директор на АГКК – гр.София, Кадаст­рал­на карта и Кадастрални Регистри на гр.Пловдив, същият този ПИ /включително и час­тите, попадащи под улица/ е отразен като едно цяло.

От това следва, че при приемането на обжалваното решение на общинския съ­вет за спорната част от ПИ 56784.513.85 действително е бил налице влязъл в сила предходен подробен устройствен план, регулацията по който обаче не е би­ла приложена.

С оглед горното, приетото решение на Общински съвет - гр.Пловдив се при­е­ма като издадено в съответствие с разпоредбата на чл.16 ал.7 от ЗУТ, тъй като разработки по посочения текст безспорно са допустими територии с непри­ло­же­на първа регулация.

Каквито и да било други съображения във връзка с твърдяната незако­но­съ­об­разност на акта, не се сочат, а и не се ангажираха доказателства за наличието им.

Само следва да се маркира, че от материалите по делото съдът намира, че е спазено изискването на чл.103, ал.4 от ЗУТ, съгласно която всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на устройствените схеми и планове от по-горна степен и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и по-кон­кретна разработка, като планът е съобразен с предвижданията на ОУП на гр. Пловдив.

Не твърди, а и не се доказва при изработването на процесния ПУП, улицата  да е проектирана в нарушение изискванията на Наредба №2 от 29.06.2004г. за планиране и проектиране на комуникационно-тран­с­портните систе­ми на урбанизи­ра­ни­те територии.

При положение че процесният ПУП не е процедиран по реда на чл.16 ал.1 от ЗУТ, а при условията на чл.16, ал.7 от ЗУТ, в случая не намира приложение ог­ра­ничението по чл.16 ал.1 изр. Последно от ЗУТ.

Проектът за ПУП е изготвен въз основа и в този смисъл е съобразен с действащата кадастрална карта на град Плов­див.

Поради изложеното се налага извод за неоснователност на подадената от страна на М.М., С.М., М.М., Ж.М. и М.Д., жалба и същата следва да бъде отхвърлена.

Съдът не констатира до приключване на устните състезания по делото от­вет­ната страна да е поискала присъждането на съдебни разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По аргумент от чл.215 ал.7 във вр. с § 1 т.73 от ЗУТ и об­стоятелството, че от материалите по делото се установява че новопроектираната улица, под която попада спорната част от имота на оспорващите, е от VІ клас /л.195/ - т.е. част от второстепенната улична мрежа /чл.77 ал.1 т.2 от ЗУТ/, настоящият съ­дебен акт и в частта му, постановен по съществото на спора, подлежи на каса­ци­онен контрол.

Водим от горното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Н.М.,***, подадена чрез процесуалния му предста­ви­тел адв. В. Т., ********, против Решение № 106, взето с Про­то­кол № 6 от 10.04.2013г. на Общински съвет - Плов­див, с което е одо­б­­­рен Под­ро­бен ус­т­ройст­вен план - План за регулация на улици и поземлени имо­ти за обек­ти на пуб­­личната собственост с устройствени зони “Кв.Христо Смир­нен­ски ІІІ”,Район “За­па­ден”, гр.Пловдив и схеми: Водоснабдяване, Канализация, Елек­­трос­наб­­дя­ва­не, Те­ле­комуникации, Газоснабдяване, Топлоснабдяване, верти­кал­на пла­ни­ровка, Тран­с­портно-комуникационна система, Екология, Зелена систе­ма и спорт, транс­фор­­ма­ция на собствеността и пра­вилата и нор­мативите за при­ла­гане на кв.”Сми­р­­­ненски – ІІІ”, гр.Пловдив в посочените гра­ници, в ЧАСТТА му ка­саеща част­та от по­землен имот с идентификатор № 56784.513.85 по КК и КР на гр.Плов­див, вклю­че­на в обхвата на оспореното Решение КАТО

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1985/2013г. по описа на Ад­ми­нистративен съд – Пловдив, ІІІ състав, в тази му част.

 

РЕШЕНИЕТО в тази му част, имащо характер на определение, подлежи на об­жалване с частна жалба пред ВАС на РБългария в 7-дневен срок от съобща­ва­нето му на Д.М..

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.М.,***,С.В.М.,***, М.Х.М.,***, Ж.А.М.***, и М.И.Д.,***, подадена чрез процесуалния им предста­ви­тел адв.В.Т.-Б.,***, против Решение № 106, взето с Про­то­кол № 6 от 10. 04.2013г. на Общински съвет - Плов­див, с което е одоб­рен Под­ро­бен устройст­вен план - План за регулация на улици и поземлени имоти за обек­ти на пуб­­личната собственост с устройствени зони “Кв.Христо Смир­нен­ски ІІІ”, Район “За­паден”, гр. Пловдив и схеми: Водоснабдяване, Канализация, Елек­трос­наб­­дя­ва­не, Телекому­ни­кации, Газоснабдяване, Топлоснабдяване, верти­кал­на пла­ни­ровка, Транспорт­но-комуникационна система, Екология, Зелена систе­ма и спорт, транс­фор­­мация на собствеността и пра­вилата и нор­мативите за при­ла­гане на кв. ”Сми­р­­­ненски – ІІІ”, гр.Пловдив в посочените гра­ници, в ЧАСТТА му ка­саеща частта от по­землен имот с идентификатор № 56784.513.85 по КК и КР на гр.Плов­див, вклю­че­на в об­х­ва­та на оспореното Решение.

 

РЕШЕНИЕТО в тази му част подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБъл­гария в 14-дневен срок от съобщаването му стра­ните.

 

 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала,

 

Секретар:

 

Т.К.