Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 161

 

Град Пловдив, 29.01.2015 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ, административно  дело № 1045 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 156 и сл. от ДОПК.

Делото е образувано по жалба на жалбоподателката К.К.П. - Г., с ЕГН **********, действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ“Т.– К. П.”, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, против Ревизионен акт № 161304182 от 19.12.2013г., издаден от С.Г. - началник сектор „Ревизии”, възложил ревизията и Н.А. - главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Пазарджик, потвърден с Решение № 247 от 19.03.2014 г. на и.д. Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 1 380лв. и лихви - 880.62лв.; за 2008г. в размер на 2 391.90лв. и лихви - 1 165.59лв.; за 2009г. в размер на 2 290.80лв. и лихви - 857.30лв.; за 2010г. в размер на 2 830лв. и лихви - 766.98лв.; за 2011г. в размер на 1 191.80лв. и лихви - 199.51лв.; за 2012г. в размер на 2 727.90лв. и лихви - 183.42лв. и относно допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице за периода 2007г. – 2012г., както следва: вноски за ДОО в общ размер на 13 398.90лв. и лихви - 8 564.49лв.; вноски за ДЗПО – УПФ в общ размер на 4 765.05лв. и лихви - 2 832.85лв., и вноски за здравно осигуряване в общ размер на 5 810.51лв. и лихви - 2 039.57лв.

В жалбата се твърди, че издаденият акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен. Издаден съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателката поддържа жалбата, ангажира доказателства и по същество иска отмяна на обжалвания ревизионен акт и присъждане на разноски.

Ответният административен орган - Директор на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Б., излага становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я отхвърли като неоснователна и да потвърди обжалвания ревизионен акт като правилен и законосъобразен. Моли съда да присъди в полза на Дирекция ”ОДОП” – гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, десети състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част.

Така постановеният от Директора на Дирекция "ОДОП” – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Ревизията на жалбоподателката К.К.П. - Г., действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ “Т.– К. П.”*** е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1302228/08.05.2013г., издадена от С.Г. - Началник сектор „Ревизии”, дирекция “Контрол” при ТД на НАП – гр. Пловдив, в качеството на заместваща Л. Ц., с обхватустановяване на данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007г. – 31.12.2012г., вноски за ДОО за самоосигуряващите се лица /на основание чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО/ за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2012г., вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица /на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от ЗЗО/ за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2012г. и вноски за ДЗПО за УПФ за самоосигуряващите се лица /на основание чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО/ за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2012г. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на настоящата ЗВР, като същата е редовно връчена по електронен път, за което има потвърждение, на 30.05. 2013г. /л. 542 от делото/.

С последваща ЗВР № 1304182 от 30.08.2013г. срокът на ревизията е удължен до 30.10.2013г.

В законоустановения срок е съставен Ревизионен доклад /РД/ № 1304182 от 13.11.2013г. /л. 55 и сл./

Ревизионен акт № 161304182/19.12.2013г. /л. 30 и сл./ е издаден от С.Г. - началник сектор „Ревизии” и Н.А. - главен инспектор по приходите.

Цитираните актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди.

В хода на ревизията е установена следната фактическа обстановка:

През ревизирания период лицето е реализирало доходи като ЕТ „Т. – К.П.” с предмет на дейност - организиране на погребения и свързаните с тях услуги. С протокол № 1312758/24.04.2013г. на К.К.П. – Г., с ЕТ „Т. - К.П. е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, при която са установени несъответствия между данните от счетоводните регистри на проверяваното лице и данните за извършени продажби от доставчици на лицето, установени в ПП VAT. В хода на проверка е установено, че лицето не е отразило в счетоводството си всички издадени фактури за услуги от Общинско предприятие „Траурна дейност”. С цел потвърждаване реалността на доставките по издадените от Общинско предприятие „Траурна дейност” – гр. Пловдив фактури и на основание чл. 37, ал. 5 и чл. 57 от ДОПК, в хода на ревизията е отправено запитване с искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица. В отговор на искането са представени документи и обяснения с вх. №25364/1/01.09.2013г. , в приложение към което са изпратени копия на издадените фактури – 427 бр. в електронен вид на диск, подписан с електронен подпис от представляващия.

От представените документи е видно, че ОП „Траурна дейност” при Община Пловдив осигурява обредна дейност и задоволяване на потребностите на населението в случаи на смърт, за които случаи законът ангажира местната компетентност на Община Пловдив. ОП „Траурна дейност” е издало на ревизираното лице 427 бр. фактури за периода 2007г. – 2012г., които са с предмет на доставката - организиране на погребение, изкопаване и заравяне на гробно място и граждански ритуал.

Фактурите са разплатени по касов път. В резултат на представените документи и обяснения органите по приходите са направили извод, че Общинско предприятие  „Траурна дейност” – гр. Пловдив реално е издало  на ЕТ „Т. – К.П.” включените в дневника си за продажби фактури за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2012г.

 Въз основа на така събраните доказателства и при анализ на първичните счетоводни документи и счетоводните регистри на ревизираното лице органите по приходите са направили извод, който се свежда до следното: от наличните в счетоводството на ЕТ „Т. –К.П.” фактури за продажби, осчетоводени като приходи от продажби на услуги, е видно, че за покойниците, за които общинското предприятие е издало фактури с предмет Организация на погребение,изкопаване и заравяне на гробно място и граждански ритуал”, впоследствие ЕТ „Т. – К.П. фактурира услугата и съответните материали по организацията и извършване на съответното погребение на  починалото лице на неговите близки.

През 2007г. ЕТ „Т. –К.П.” е издало 13 бр. фактури за извършени услуги по организиране на погребения и траурни дейности, свързани с тях, на обща стойност 5729лв., а издадените фактури от ОП ”Траурна дейност” към ЕТ „Т. – К.П.” са 83 бр., обобщени в табличен вид на /л.56-гръб-л.58/.

През 2008г. жалбоподателката е издала 11 бр. фактури, свързани с икономическата дейност, на обща стойност 5 139лв., а издадените фактури от ОП „Траурна дейност“ са 73 бр., обобщени в табличен вид на /л. 60 – 61 гръб/. През останалите години са налице следните осчетоводени и неосчетоводени фактури – за 2009г. 8 бр. осчетоводени фактури на стойност 2 981лв. и 67 бр. неосчетоводени фактури (таблица на л. 63 гръб – 64 гръб); за 2010г. 8 бр. фактури на стойност 6 107,32лв. и 68 бр. неосчетоводени фактури (таблица на л. 66 гръб – 68); за 2011г. 2 бр. фактури на стойност 1 085лв. и 34 броя неосчетоводени фактури (таблица на л. 70 – 70 гръб); за 2012г. 7 броя фактури на стойност 4 884лв. и 61 бр. неосчетоводени фактури (таблица на л. 72 гръб – 74).

Установеното обстоятелство представлява основание за преминаване по особения ред за извършване на ревизията, тъй като лицето не е отразило в счетоводните си документи за ревизираният период издадени фактури за доставки – покупки, което означава, че съответно не е отразило и реализираните приходи от тези неотчетени  покупки.

След анализ на събраните от извършените проверки на посочения доставчик документи и тези, предоставени от ревизираното лице е установено, че търговецът е реализирал по- голям брой услуги, които не е отразявал по счетоводните си регистри и при реализация на същите не е отчитал приход. Определен е размерът на неосчетоводените услуги по години. Прието е, че са налице обстоятелства, посочени в чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК- налице са данни за укрити приходи или доходи, поради което установяването на основата за облагане по ЗДДФЛ за всички периоди и задължителните осигурителни вноски ще бъде извършено по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.

На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК е връчено Уведомление по чл. 124, с което лицето е уведомено за това обстоятелство.

Извършен е анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, тт. 1, 4, 8 и 15 от ДОПК, като са посочени изрично относимите в конкретния случай, към определяне на данъчната основа по различните видове данъци и осигурителни вноски. На база отчетените цени на услугите от жалбоподателката, органите по приходите са определили средни цени на услугите по организиране на погребения за всеки конкретен период: за 2007г. – 496лв. (средно аритметично между посочените най-ниска и най-висока цена от 318лв., съответно 748лв.); за 2008г. – 576лв. (средно аритметично между посочените най-ниска и най-висока цена от 476лв., съответно 734лв.); за 2009г. – 573лв.; за 2010г. – 647лв. (средно аритметично между посочените най-ниска и най-висока цена от 347лв., съответно 843лв.); за 2011г. – 542лв.; за 2012г. – 698лв.

При така определената единична цена на един погребален ритуал и при съобразяване на общия размер на декларираните приходи от дейността (за които са издадени фактури и за които са отразени плащания по касов път) е определен съответстващ брой погребални ритуали на осчетоводените приходи. По години стойностите са следните – за 2007г. реализирани приходи в размер на 9 548лв., съответстващи на 20 бр. погребения; за 2008г. – 5 156лв., съответстващи на 9 бр. погребения; за 2009г. – 4 341лв., съответстващи на 7 бр. погребения; за 2010г. – 7 361лв., съответстващи на 11 бр. погребения; за 2011г. – 1 867лв., съответстващи на 3 бр. погребения; за 2012г. – 6 563лв., съответстващи на 9 бр. погребения. При ревизията са изчислени неотчетените от лицето приходи – за 2007г. – 31 248лв., съответстващи на 63 бр. погребения; за 2008г. – 36 864лв., съответстващи на 64 бр. погребения; за 2009г. – 34 380лв., съответстващи на 60 бр. погребения; за 2010г. – 36 879лв., съответстващи на 57 бр. погребения; за 2011г. – 16 802лв., съответсващи на 31 бр. погребения; за 2012г. – 36 296лв., съответстващи на 52 бр. погребения. Направени са изчисления за съотвестващите на посочените приходи разходи – за 2007г. – 11 195,68лв. (4 895,68лв. по неосчетоводените фактури и 6 300лв. за 63 бр. погребения); за 2008г. – 13 197,60лв. (5 517,60лв. по неосчетоводените фактури и 7 680лв. за 64 бр. погребения); за 2009г. – 11 019,60лв. (6 219,60лв. по неосчетоводените фактури и 4 800лв. за 60 бр. погребения); за 2010г. – 13 809лв. (6 456лв. по неосчетоводени фактури и 7 353лв. за 57 бр. погребения); за 2011г. – 6 660лв. (3 870лв. от неосчетоводените фактури и 2 790лв. за 31 бр. погребения); за 2012г. – 11 534лв. (5 658лв. от неосчетоводените фактури и 5 876лв. за 52 бр. погребения).

  Във връзка с горните обстоятелства  при ревизията е определена данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК от дейността на лицето в качеството му на ЕТ в следните размери:  за 2007г. – 9 200,11лв.; за 2008г. – 15 946,59лв.; за 2009г. – 15 272,20лв.; за 2010г. – 18 866,80лв.; за 2011г. – 7 945,54лв.; за 2012г. – 18 852,80лв., като са взети предвид гореописаните недекларирани приходи и съответстващите им разходи и са приспаднати суми за задължителни осигурителни вноски.  Върху така изчислените данъчни основи е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2007г. – 1 380лв. и лихви – 880,62лв.; за 2008г. – 2 391,90лв. и лихви – 1 165,59лв.; за 2009г. – 2 290,80лв. и лихви – 857,30лв.; за 2010г. – 2 830лв. и лихви – 766,98лв.; за 2011г. – 1 191,80лв. и лихви – 199,51лв.; за 2012г. – 2 827,90лв. и лихви – 183,42лв.

С обжалвания ревизионен акт са установени и задължения за задължителни осигурителни вноски, ведно с прилежащите им лихви.

През ревизирания период жалбоподателката е регистрирана като едноличен търговец с фирма „Т. – К.П.” и като такъв е упражнявала трудова дейност. С подадена декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, е декларирано начало на икономическата дейност, считано от 20.04.2004г., съответно начало на осигуряване за всички осигурени рискове, считано от 27.04.2004г.

 При ревизията е установено, че за ревизирания период  жалбоподателката, в качеството й на самоосигуряващо се лице, е внесла авансово дължимите ЗОВ за 2007г., 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г. върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година. За 2012г. ревизираното лице не е внесло авансово дължимите ЗОВ /с изключение на тези за м.12.2012г./. Данните са обобщени в табличен вид в ревизионния доклад, в които помесечно са определени авансово дължимите задължителни осигурителни вноски, датата от която са дължими и датата на внасяне.

В хода на ревизионното производство е установено, че за част от месеците, включени в ревизирания период, жалбоподателката е внесла дължимите авансови вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за ЗО след срока по чл. 7, ал. 4 от КСО (предишна ал. 3 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007г.), и след срока по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, за което са начислени съответни лихви на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175 от ДОПК – за 2007г. –77,08лв.; за 2009г. – 258,61лв.; за 2010г. – 585,43лв.; за 2011г. – 382,54лв.; за 2012г. – 233,60лв.

На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, ревизираното лице попада в обхвата на лицата  задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, предвид обстоятелството, че упражнява трудова дейност като едноличен  търговец през ревизирания период. По свой избор жалбоподателката е избрала да се осигурява и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/. По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО П. е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност – чл. 6, ал. 2 от КСО.          Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 7 от КСО самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, и 4 от същия кодекс правят осигурителни вноски за своя сметка и ги дължат авансово върху месечен осигурителен доход, установен по реда на точки 1 и 2 на ал. 7. На основание чл. 6, ал. 8 от КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд «Пенсии» и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация (чл. 6, ал. 8 и чл. 157 от КСО и чл. 2, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица).

Предвид разпоредбата на чл. 127, ал.1 от КСО, жалбоподателката дължи осигурителни вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд - лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване се осигуряват за фонд ДЗПО – УПФ, като осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО.                                     

Здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - „едноличният търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО”.

В хода на предходно извършена проверка и в ревизионно производство предмет на настоящото дело, на П., вследствие събраните доказателства и извършения анализ, е установено, че не е отчетен приход от продажба на услуги по фактури, издадени от ОП „Траурна дейност” Пловдив, за организация на погребения, изкопаване и заравяне на гроб, и граждански ритуал. Вследствие установеното наличие на предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК за периода 01.01.2007г. - 31.12.2012г.

След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е установен облагаем доход на жалбоподателката от дейността й като ЕТ, както следва: за 2007г. – 13 042,11лв.; за 2008г. – 22 288,03лв.; за 2009г. – 20 320,74лв.; за 2010г. – 24 324лв.; за 2011г. – 10 791лв.; за 2012г. – 24 842лв. На база така установения с ревизията облагаем доход е определен окончателният размер на осигурителния доход на лицето за посочените години, в качеството му на самоосигуряващо се лице, по реда на чл. 122 – 124, във връзка с чл.124 „а” от ДОПК – за 2007г. – 10 402,11лв. (13 042,11лв. – 2 640лв.); за 2008г. – 19 408,03лв. (22 288,03 – 2 880лв.); за 2009г. – 17 200,74лв. (20 320,74лв. – 3 120лв.); за 2010г. – 18 960лв. (24 000лв. – 5 040лв.); за 2011г. – 5 751лв. (10 791лв. – 5 040лв.); за 2012г. – 18 960лв. (24 000лв. – 5 040лв.). Изчислени са размерите на дължими суми за ЗОВ за годишно изравняване, както следва: за ДОО – 13 398,90лв., с лихви – 8 564,49лв.; за ДЗПО – УПФ – 4 765,05лв. и лихви – 2 832,85лв. и за ЗО – 5 810,51лв. и лихви – 2 039,57лв.  

При съдебното обжалване, в подкрепа защитната теза на жалбоподателката, са ангажирани писмени доказателства и съдебно – счетоводна експертиза. Към доказателствения материал по делото са приобщени протокол № 1312758 от 24.04.2013г. за извършена ПУФО на жалбоподателката, предхождаща ревизия, ведно със събраните при проверката писмени доказателства (л. 601 – 696). По делото са приети основно и допълнително заключение по допуснатата ССчЕ, изпълнени от вещото лице П.Т., без направени възражения от страните по делото. Съгласно констатациите в основното заключение, в обема на услугата „дейности по погребение на покойник“ се включват следните компоненти: административно обслужване – организация, скръбни вести, такса; изкопаване и зариване на гроб; кремация; граждански ритуал (по желание); използване на хладилна камера (по желание); доставка на ковчег; подготовка и полагане; товаро – разтоварване, носене; тоалет на покойник; транспорт. В услугата „дейности по погребение на покойник“ влизат и следните стоки: ковчег; урна; надгробен знак (кръст); траурен комплект, аксесоари, раздавки. Приходите от дейността на ЕТ „Т. – К.П.“ са обобщени от вещото лице по години в таблици на /л. 585/, като за всяка една от годините са налице приходи по фактури и приходи, отразени само по ЕКАФП. Отново в табличен вид са обобщени данните за получени услуги от ОП „Траурна дейност“, като е посочен броят на погребалните ритуали, съответно стойността на услугите. Според констатациите на вещото лице, за процесните години са налице както приходи от дейности по погребение на покойник, така и приходи от други дейности, както следва: за 2007г. – 272лв.; за 2008г. – 1 101лв.; за 2009г. – 763лв.; за 2012г. – 81лв. В таблица 6 от заключението (л. 589 – 590) са посочени приходите от продажба на стоки и извършвани услуги по всеки един от компонентите, включени в обхвата на дейността по погребение на покойник. Посочени са направените разходи от лицето по години, като е посочено изрично, че в себестойността на погребалния ритуал следва да се включат и разходи за материали, за външни услуги и за заплати и осигурителни вноски на заетите лица. Вещото лице и констатирало съпоставимост между приходите по осчетоводените от ЕТ фактури с издател ОП „Траурна дейност“ и направените от лицето разходи, свързани с дейността. Разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност следва да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване.

При извършени допълнителни проверки на извършваната основна икономическа дейност от посочените от пълномощника на жалбоподателя 5 броя фирми, вещото лице е констатирало, че само три от тях извършват дейност по организиране на погребения – „Хронос 2007“ ООД, „Архон 5“ ЕООД и ЕТ „Х.-Х.М.“, като единствено първото дружество е реализирало приходи за всички години през периода 2007г. – 2012г. (таблица 10 на л. 592). Вещото лице е посочило цени на минималния пакет за погребение на покойник (таблица на л. 593), брутният размер на приходите, реализирани от проверените от него лица, стойността на услугите, получени от ОП „Траурна дейност“, стойността на компонентите, включени в услугата по погребението (таблица на л. 593). В заключението са посочени и данни за извършени разходи от проверените лица, включително тези по фактури, издадени от ОП „Траурна дейност“.

В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е уточнило, че в обхвата на дейностите по организиране на погребение задължително се включва услугата по изкопаване на гроб, която се предоставя само и единствено от ОП „Траурна дейност“. Останалите дейности, включително осигуряване на ковчег за покойника, се предоставят от погребалната агенция, като има и такива дейности, които се извършват по желание на близките. Стойността на един ковчег е много различна, но тъй като е стока, присъща за погребалния ритуал, вещото лице е приело, че именно тази стойност формира минималната цена на едно погребение. Поради тази причина, в заключението е посочена стойността на минимални пакети по погребения, декларирани от 4 /четири/ дружества.

В таблица 3 на стр. 4 от заключението (л. 585) действително е налице разлика, но вещото лице е извършило проверка в счетоводството на жалбоподателя и е съобразило представени му фактури. Някои от фактурите са за закупуване на стоки, които не могат да се обвържат пряко с извършваната дейност, но част от тях са с предмет на доставката различни видове венци. През една от годините са налице по-малко отчетени фактури, но вещото лице не може да каже какви са причините за това. На стр. 8 от заключението е направен извод, че при издадена фактура от ОП „Траурна дейност“ не може да се твърди, че не е извършено погребение. В случаите, когато има издадени повече фактури, те касаят не самото фактическо действие по погребението, а съпътстващи дейности – доставка на венци и цветя, извършване на помени.

В допълнителното заключение са изчислени различни варианти на данъчна основа по чл. 122 от ДОПК, съответно дължими данъци по чл. 48 от ЗДДФЛ и ЗОВ, в случай, че в изчислените от ревизиращите приходи и разходи от дейността на ЕТ се включат различни стойности на някои компоненти, включително се вземат предвид разходи, направени от дружество със сходна икономическа дейност, посочени на стр. 12 от основното заключение (таблици на л. 726 – 729).

В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е уточнило, че данните в таблица 1 на стр. 7 основно почиват върху изводите, направени в основното заключение. При изготвяне на вариантите на заключението са взети предвид разходите по осчетоводените и неосчетоводените фактури.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

        Възражението за неналичие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на същата правна норма е неоснователно. Фактическите констатации на данъчните органи при ревизия, извършена по реда на чл. 122 от ДОПК се ползват с презумпцията за вярност. В хода на съдебното производство същите могат да бъдат опровергани, а презумпцията им за вярност до доказване на противното е приложима само когато основанията по чл. 122, ал. 1 са подкрепени с доказателства. В конкретиката на фактите се приема, че основанията по чл. 122, ал. 1 са подкрепени с доказателства.

        На следващо място, разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК борави с понятието „данни“ за укрити приходи, а не доказателства и в този смисъл отговорите с приложените към тях документи от страна на ОП „Траурна дейност“ правилно са преценени от приходните органи като разкриващи именно данни за укрити доходи – през ревизирания данъчен период лицето не е отчело в счетоводните си регистри приходи от услуги, документирани в издадените от този доставчик фактури при осъществени без съмнение реални доставки.

        Съгласно издадените фактури за продажби от жалбоподателката, посочените като предмет на доставка „извършени услуги по организация на погребения” /съответно и отчетените приходи от тези услуги/, са както следва: за 2007г. погребения на 13 покойника; за 2008г. погребения на 7 покойника; за 2009г. погребения на 3 покойника; за 2010г. погребения на 10 покойника; за 2011г. погребения на 4 покойника; за 2012г. погребения на 10 покойника;

        Не се спори относно факта на издадени фактури от Общинско предприятие  „Траурна дейност” – гр. Пловдив на ЕТ „Т. – К.П.”, подробно описани в ревизионния доклад, които са включени в дневника за продажби за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2012г. /приобщени като доказателства в хода на делото/. Според действащите норми, регулиращи обществените отношения, свързани с услугите по същинското погребение /включващо изкопаване на гроб, полагане на ковчега и зариване на гроба/ - Наредба № 21/1984г. на МЗ за хигиенните изисквания за изграждане и поддържане на гробищни паркове и погребване и пренасяне на покойници; Наредба № 21 за хигиенните изисквания за изграждане и поддържане на гробищни паркове /гробища/ и погребване и пренасяне на покойници и в частност чл. 7, ал. 6 и § 2 ЗР, вкл. Решение № 10655/2002г., ВАС за прогласена нищожността на разпоредба на § 2 и потвърдена законосъобразността на чл. 7, ал. 6 от наредбата, тези услуги са възложени на лица, назначени от организациите, стопанисващи гробищните паркове, които са на бюджетна издръжка. При това положение правилен е изводът, че от едноличния търговец са извършени погребални услуги за толкова покойници, колкото са издадените фактури към него от Общинско предприятие „Траурна дейност“ – гр. Пловдив.

        От страна на жалбоподателя се прави възражение за неправилно определен размер на разходите за услуги, извън тези, свързани с фактурите, издадени от ОП „Траурна дейност“, като се твърди, че са занижени спрямо тези на други лица от същия бранш. В подкрепа на твърденията се ангажира заключение на съдебно – счетоводна експертиза със задача съпоставяне на приходите и разходите от дейността на дружества, заети в областта на предоставяне на услуги по погребения.

        Съдът не кредитира заключенията на приетите по делото основно и допълнително заключение на вещото лице предвид тяхната необоснованост и несъответствие с останалите събрани доказателства. От една страна, вещото лице е извършило изчисленията си като е ползвало като аналог данните от икономическата дейност само на едно дружество – „Хронос 2007“ ООД. В тази връзка, следва да бъде съобразено следното: съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за определяне на основата за облагане с данъци органът по приходите взема предвид всяко от следните относими към съответното лице обстоятелства, като съгласно т. 12 от същата разпоредба това са обобщени данни за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия.

        Според настоящия съдебен състав размерът на приходите и разходите на „Хронос 2007“ ООД не може да бъде използван като аналог в настоящото съдебно производство, доколкото се касае за дружество, което образува облагаемата си печалба по начин, различен от този на ЕТ. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемият доход по чл. 26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и на ЗЗО, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. В конкретния случай общото между двете лица е единствено видът на икономическата дейност, но не и условията, при които упражняват тази дейност. Показателно в коментираната насока е, че приходите и разходите на жалбоподателката и „Хронос 2007“ ООД през процесните години значително се различават – обстоятелство констатирано от вещото лице в основното заключение на приетата по делото ССчЕ (таблица 11 на л. 592).

        Заключенията на вещото лице не следва да бъдат кредитирани и в частта им относно определения „завишен“ размер на разходите за дейността. В разпита си по повод приемане на заключението (л. 701 гръб) вещото лице е уточнило, че разликата се дължи на стойността на стоки и услуги, свързани със съпътстващи същинското погребение действия – венци, ковчези, „раздавки“, последващи помени. Фактурите са му предоставени в счетоводството на жалбоподателя, но не са групирани по видове дейности, за да се направи несъмнен извод за обоснованост на изводите на вещото лице. По делото са представени като доказателство само и единствено фактури, издадени от „Метро кеш енд кери България“ ЕООД (л. 631 – 653), в които са посочени като закупени както хранителни стоки, които биха могли да се използват за помени и раздавки, така и закупени други стоки (напр. первази ПВС, пистолет за силикон, пилешки хапки със сусам, свинско месо за гответе, кисело зеле, уиски и др. подобни). Съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител на ответника за включване от вещото лице на един и същ разход под различна форма – разход за закупуване на ковчег като отделно перо и същият разход, включен в общата стойност на услугата по погребение на покойник.

В жалбата се прави възражение за недължимост на задълженията за ЗОВ за годишно изравняване, доколкото не са налице укрити доходи от дейността на ЕТ. В тази връзка, следва да бъде съобразено обстоятелството, че при извършване на ревизия органите по приходите могат да установят осигурителен доход, различен от дохода, деклариран от самоосигуряващото се лице в декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ. Основание за това са разпоредбите на чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, според които при определяне окончателният размер на осигурителният доход за самоосигуряващите се лица - еднолични търговци, упражняващи трудова дейност – следва да се вземе в предвид облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, без да се намалява с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски и премии/вноски по договори за застраховки „Живот” и застраховки „Живот”, ако са свързани с инвестиционен фонд. На основание чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, във връзка с чл. 124 «а» от ДОПК, органът по приходите правилно е определил задълженията за ЗОВ на жалбоподателката  за ревизирания период.

По отношение приложимостта на разпоредбата на чл. 124 «а» от ДОПК следва да бъдат изложени следните аргументи: Нормата на чл. 124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011г., регламентира приложението на чл. 122 – 124 от ДОПК при установяването на задължения за задължителни осигурителни вноски. Логическото и систематичното тълкуване на разпоредбата налага извод, че тя не определя възникването, съдържанието, изменение, погасяването или прекратяването на субективните права и задължения за осигурителни вноски, а оправомощава органът по приходите да определя и задължения за задължителни осигурителни вноски при провеждане на особеното ревизионно производство по чл. 122 и сл. от ДОПК. В качеството си на разпоредба, препращаща към процесуални правила, нормата на чл. 124а от ДОПК също е процесуалноправна, поради което от момента на влизането си в сила тя е приложима както към неприключилите към този момент ревизионни производства, така и към тези, образувани след влизането й в сила.

   Казано по друг начин, разпоредбата на чл. 124а от ДОПК дава възможност да бъдат установени задължения за задължителни осигурителни вноски в особеното производство по чл. 122 и сл. от ДОПК по отношение на данъчни периоди преди влизането й в сила, като единственото условие ревизионното производство за тези задължения да е било висящо или да е образувано след влизането й в сила на 15.02.2011г. В конкретния случай, ревизията е образувана въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1302228/08.05.2013г., като в предмета на ревизията по смисъла на чл. 113, ал. 1, т. 5 от ДОПК са включени и установяване на вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2012г.

 Разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица конкретизира начина на изчисляване на окончателния размер на осигурителния доход от самоосигуряващите се лица. Според нея осигурителният доход, върху който се довнасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд "Пенсии" се определя помесечно върху разликата между избрания осигурителен доход и средномесечния осигурителен доход за периода, за който е упражнявана дейността през предходната календарна година, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година.

В конкретният случай, при определяне на задълженията за ЗОВ на жалбоподателката за 2010г. и 2011г. /в които установеният с ревизията облагаем доход надвишава определеният със ЗБДОО/ е приложено ограничението до максималния месечен размер на осигурителния доход – 2 000лв. Окончателните осигурителни вноски за довнасяне са изчислени върху окончателния размер на осигурителния доход, който е равен на разликата между определения с ревизията осигурителен доход /за 2007г. -  13 042,11лв.; за 2008г. – 22 288,03лв.; за 2009г. - 20 320,74лв.; за 2010г. – 24 000лв.; за 2011г. – 10 791лв. и за 2012г. – 24 000лв./ и  осигурителния доход, върху който лицето е внесло авансово ЗОВ. Размерът на осигурителните вноски е определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 7 и чл. 157, ал. 1, т. 1 от КСО - за фонд „Пенсии“: 18% - от 01.01.2007г. до 30.09.2007г.; 17% - от 01.10.2007г. до 31.12.2008г.; 13% за 2009 г.; 11%  за 2010г.; 12,8 % за 2011г. и 5 % за фонд ДЗПО – УПФ за периода 2007г. – 2012г.

На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и съобразно размерът на здравноосигурителната вноска посочена в чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2007г. и 2008г. – 6%, е определена вноската за довнасяне в приход на НЗОК.  В решението на горестоящия административен орган е констатирана допусната грешка при определяне здравноосигурителната вноска за довнасяне върху окончателния размер на осигурителния доход  за 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г., като е приложил размер на вноската 6 %, вместо посочената в чл. 2 от ЗБНЗОК за тези години от 8 %. Предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 5 от ДОПК допълнително установените задължения за ЗОВ за годишно изравняване за посочените години следва да бъдат потвърдени в размера, посочен в ревизионния акт.

В заключение, обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, като жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото, на основание чл. 161 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 2 161,32лв. (две хиляди сто шестдесет и един лев и тридесет и две стотинки), изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към 01.04.2014г.).

Предвид изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК Съдът  

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К.П. – Г. с ЕГН **********, действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ “Т.– К. П.”, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, против Ревизионен акт № 161304182 от 19. 12.2013г., издаден от С.Г. - началник сектор „Ревизии”, възложил ревизията и Н.А. - главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Пазарджик, потвърден с Решение № 247 от 19.03.2014 г. на и.д. Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 1 380лв. и лихви - 880.62лв.; за 2008г. в размер на 2 391.90лв. и лихви - 1 165.59лв.; за 2009г. в размер на 2 290.80лв. и лихви - 857.30лв.; за 2010г. в размер на 2 830лв. и лихви - 766.98лв.; за 2011г. в размер на 1 191.80лв. и лихви - 199.51лв.; за 2012г. в размер на 2 727.90лв. и лихви - 183.42лв. и относно допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице за периода 2007г. – 2012г., както следва: вноски за ДОО в общ размер на 13 398.90лв. и лихви - 8 564.49лв.; вноски за ДЗПО – УПФ в общ размер на 4 765.05лв. и лихви - 2 832.85лв., и вноски за здравно осигуряване в общ размер на 5 810.51лв. и лихви - 2 039.57лв.

ОСЪЖДА К.К.П. – Г. с ЕГН  **********, действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ “Т.– К. П.”, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Славееви гори” № 1, бл. 1408, ет. 1, ап. 1 да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”  Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 2 161,32лв. (две хиляди сто шестдесет и един лев и тридесет и две стотинки) за осъществената юрисконсултска защита.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

                                 

 

 

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/