РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 113

 

Град Пловдив, 20 януари 2015 година

 

                                            В  ИМЕТО  НА  НАРОДА           

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в открито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: В. ГЕОРГИЕВА

участието на секретаря А. ХРИСТЕВА, като разгледа докладваното от Съдията адм. д. № 1145 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.54, ал.2  от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

Образувано е по жалба на Министъра на икономиката и енергетиката за обявяване нищожност на заповед № КД-14-16-819/ 20.05.2013 г. на началника на СГКК – гр. Пловдив, в частта й за нанасяне на ПИ с идентификатор 56784.536.1550 с площ от 3788 кв.м., собственост на Н.С. С., в ПИ с идентификатор 56784.536.58, собственост на Министерство на икономиката и енергетиката.

Жалбоподателят излага подробни съображения относно придобиването на имота, като е посочено, че в резултат на извършеното отчуждаване, въвод и строителство в промишлена зона с редовни строителни книжа, предоставената държаван земя е загубила качеството си на земеделска и не е издаден последващ акт за отмяна на отчуждаването за държавна нужда. Твърди се, че практиката на съда по този въпрос е категорична, че при липсата на акт на Министерски съвет за отмяна на отчуждаването, реституцията не би могла да настъпи, тъй като не е отпаднала нуждата, за която е отчуждена. Счита, че в обжалваната част процесната заповед е нищожна, тъй като не са спазени материалноправните предпоставки за издаването й. Твърди се, че в МИЕ не е изпращана преписка от СГКК гр. Пловдив, съдържаща изискуемите съгласно чл.58 и 59 от Наредба N3/2005 г. документи с приложен Акт за непълноти и грешки в КККР, поради което същият не е подписан от Министъра на икономиката и енергетиката. Претендира се нищожност на издадения административен акт и заличаване на ПИ с идентификатор 56784.536.1550 с площ от 3788 кв.м., собственост на Н.С. С.. Претендират се направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по делото – Началникът на СГКК-Пловдив не дава становище по жалбата.

Заинтересованите страни Община Пловдив, В.Н.Н., Н.С.К., Б.Д.К. и Н.Б.С. не вземат становище по жалбата.

Заинтересованата страна Р.Б.М., чрез адв. П. намира жалбата за неоснователна по искането за нищожност. Представя писмена защита. Претендира направените разноски.

Заинтересованата страна БРСП „Автоелектроника“ Пловдив, чрез адв. С. намира жалбата за основателна. Претендира разноски.

   Съдът, след като обсъди събраните  по делото доказателства  и наведените от страните доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

         Жалбата е подадена от надлежна страна, за която процесният административен акт е неблагоприятен, което обуславя нейния правен интерес от оспорването. Същата обаче не е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок от връчването на уведомление № 94-8755-16-10-5545 от 20.05.2013 г., получено с известие за доставяне на 22.05.2013 г. от жалбоподателя.

Предмет на процесното оспорване е заповед № КД-14-16-819 от 20.05.2013 г., издадена от Началника на СГКК – Пловдив при Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, ЕКАТТЕ 56784, общ.Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, състоящо се в нанасяне на нови обекти, като се оспорва в частта относно нанасянето на поземлен имот с идентификатор 56784.536.1559, с площ 3788 кв.м., начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект, собственост на Н.С. С. въз основа на документ Решение на ПК по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ възстановяване на право на собственост в стари реални граници № Р3381 от 19.05.2008 г., издаден от ОСЗ – гр. Пловдив; и извършена промяна в границите на съществуващите обекти в КККР относно поземлен имот с идентификатор 56784.536.58 с площ преди промяната от 153002 кв.м. и данни след промяната  с площ от 148589 кв.м., с начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, собственост на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, въз основа на документ: Акт за държавна собственост  № 2066 от 01.09.1989 г., издаден от Общински народен съвет  - Пловдив, Първо кметство.

Каза се по-горе в изложението, че жалбата против издадената заповед е просрочена, поради което същият е влязъл в сила за жалбоподателя на 06.06.2013 г. Съгласно нормата на чл. 149, ал.5 АПК Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.

В тази връзка съдът намира, че твърдените от жалбоподателя нарушения при издаването на процесната заповед не могат да доведат до твърдяната нищожност. При наличие на изтъкнатите съображения относно неспазването на материалния и процесуалния закон, в частност неуведомяване за започналата процедура и невръчването за подпис на Акта за непълноти и грешки, по издаването на административния акт, са основания, които водят до неговата унищожаемост.

Така във всички случаи става въпрос за нищожност, когато е налице изцяло липса на условията и предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, когато актът е лишен изцяло от законово основание или не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, на нито един административен орган. В останалите случаи когато се твърди материлана незаконосъобразност, е налице унищожаемост на административния акт / вж. проф.Кино Лазаров, Административно право, 2004г., стр.174/. От своя страна нарушаването на  административнопроизводствените правила винаги води до унищожаемост, с изключение на случаите, когато нарушаването им води до липсата на волеизявление и от там до нищожност на административния акт.

В тази връзка следва да се посочи, че изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив е извършено на основание чл.54, ал.1 ЗКИР, въз основа на постъпили заявления и данни за възстановен имот по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно изричната разпоредба на чл.54, ал.1 ЗКИР измененията в кадастралната карта по чл.53 от закона се одобряват със заповед от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър или от овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър. Със своя заповед № 300-120 от 15.08.2003 г. Изпълнителният директор на Агенцията по кадастъра е упълномощил началниците на службите по кадастър в градовете Добрич, Кюстендил, Пловдив, Смолян и Софийска област да издават заповеди за одобряване на изменения в кадастралната карта и кадастралните регистри за пилотните обекти на територията на съответната област. Общоизвестен факт е, че за Община Пловдив началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър град Пловдив има предоставено правомощие да издава заповеди за одобряване на изменения в кадастралната карта и кадастралните регистри, а оспорената заповед е именно за одобряване на изменение. Т.е., не се установява твърдяната от жалбоподателя нищожност, изразяваща се в некомпетентност на органа, издал оспорената заповед.

Останалите, посочени от жалбоподателя пороци, както се каза или касаят материалната незаконосъобразност на акта или процесуални нарушения, като от събраните по делото доказателства се установява, че такива са налице,  но относно същите съдът не може да се произнесе, тъй като административният акт е саниран поради влизането му в сила.

Приложеното към делото за послужване адм.дело № 2227/ 2011 г. по описа на Административен съд –Пловдив в случая не е относимо, тъй като се касае за друг административен акт, който е бил оттеглен от административния орган преди първото по делото заседание, а производството е било прекратено.

Изложените от жалбоподателя съображения относно собствеността касаят друг вид производство, за което настоящият състав не е компетентен да обсъди и се произнесе.

От жалбоподателя се претендират разноски, които предвид изхода от делото не следва да се присъжда. От заинтересованите лица се претендират разноски, като предвид изхода от спора такива следва да се присъдят на Р.М.. Същите се констатираха в размер на 750 лв., представляващи възнаграждение за осъществената адвокатска защита.

 Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

                                                                                                                              

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на Министъра на икономиката и енергетиката за обявяване нищожността на заповед № КД-14-16-819/ 20.05.2013 г. на началника на СГКК – гр. Пловдив, в частта й за нанасяне на ПИ с идентификатор 56784.536.1550 с площ от 3788 кв.м., собственост на Н.С. С., в ПИ с идентификатор 56784.536.58, собственост на Министерство на икономиката и енергетиката.

ОСЪЖДА Министъра на икономиката и енергетиката на Република България да заплати на Р.Б.М., ЕГН **********,***, сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.

                                                          

    

                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/