РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 


 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 6

 

 

гр. Пловдив,  05.01. 2015 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на втори декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.П. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1180 по описа за 2014 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството по делото е по реда на чл. 156 и сл. във връзка с чл. 144, ал. 1 във връзка с чл. 106 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

2. Образувано е по жалба на „К.В.Виниум” ЕООД, ЕИК *** с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК *****, представлявано от управителя Я. Х. К. срещу Акт за установяване на задължение (АУЗ) № 1400473 от 14.01.2014г., издаден от  Т. Т. К. - инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив,  потвърден с Решение № 140 от 21.03.2014г. на Териториалния Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, с който на жалбоподателя е вменено задължение по подадена годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.92 от ЗКПО с вх. № от 2400И0039637 от 09.03.2013г. за данъчен период 01.01.2012г. – 31.12.2012 г. в размер на 68,67 лв., ведно със законните лихви върху тази сума в размер на 5, 52 лв.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска прогласяването му за нищожен, евентуално неговата отмяна от съда по съображения изложени в жалбата и в депозирана по делото писмена защита от страна на процесуалния представител адв.П..

Претендира се и присъждане на сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата - Директорът на ТД на НАП гр.Пловдив, не е изразил конкретно становище по жалбата.

ІІ. За допустимостта :

4. Актът за установяване на задължение, е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната пред настоящата инстанция част. Така постановеният от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

5. Процесният акт е издаден в производството проведено по реда на чл. 106, ал. 1 ДОПК.

От страна на органите по приходите е прието, че са налице несъответствия, които засягат основата за данъчно облагане и размера на задължението в подадена от задълженото лице годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2012г. с вх. № 2400И0039637/09.03.2013г., които не са отстранени по реда на чл. 103 от ДОПК.

В тази насока от страна на органите по приходите е прието, че в подадената декларация жалбоподателят е декларирал следните обстоятелства :

Общо приходи - 40059.31 лв.

Общо разходи - 36026.72лв.;

Счетоводна печалба - 4032.59лв.

Данъчен резултат - 0.00 лв.

Дължим корпоративен данък - 0,00 лв.

В хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ на дружеството възложена с резолюция за извършване на проверка /РИП/ № 1339539/18.11.201Зг. е установено, че в подадената от дружеството годишна данъчна декларация по ЗКПО не е отразен приход, реализиран от дружеството от продажба на стоки - грозде през 2012г. по фактура № 000000022 от 27.02.201Зг., издадена на Винарна „Братанови” ООД. В тази насока от страна на органите по приходите е прието, че независимо от по-късното издаване на данъчния документ счетоводният и данъчен финансов резултат на дружеството следва да бъдат коригирани на основание чл.78 от ЗКПО и при спазване на изискванията на националните и международни счетоводни стандарти.

При това положение на проверяваното лице е изпратено съобщение изх. № 13514/09.12.2013г. по чл.103, ал.1 от ДОПК, с което същото е поканено да  отстрани така приетите от органите по приходите несъответствия в подадената декларация, в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

В съобщението до лицето е посочено и по какъв начин следва да бъдат отстранени несъответствията, а именно посредством отразяване на въпросния приход, който е приет, че е реализиран през процесната 2012г. от продажба на грозде, както следва :

Общо приходи - 84926.31 лв.

Общо разходи - 80207.01 лв.;

Счетоводна печалба - 4719.30 лв.

Данъчен резултат - 686.71лв.

Дължим корпоративен данък - 68.67 лв.

Съобщението за отстраняване на несъответствията е връчено на лицето на 10.12.2013г., но въпреки това, така констатираните от органа по приходите несъответствия не са отстранени.

В тази насока е прието, че отстраняването на несъответствията в подадената декларация е следвало да бъде извършено с подаването на нова декларация съгласно чл.103, ал.2  от ДОПК, в срок до 27.12.2013г.

Предвид обстоятелството, че не е извършена указаната корекция в подадената декларация, на основание чл. 106, ал.1 от ДОПК органът по приходите е издал обжалвания в настоящото производство акт за установяване на задължение, в който е прието, че несъответствията, засягащи основата за данъчно облагане и размера на задължението в подадената от лицето годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2012г. с вх. № 2400И0039637/09.03.2013г. произтичат от неотразен приход, реализиран от продажба на стоки - грозде през 2012г.

В тази насока от страна на органите по приходите е установено, че в периода 24.08.2012г. - 07.10.2012г. въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с Винарна „Братанови" ООД проверяваното дружество „К.В.Виниум” ЕООД е предавало произведената стока - грозде. Прието е, че при предаването на стоката на купувача същата е била придружавана със Сертификати за произход на винено грозде с № № 0 390603 до 0 390 613, в които са декларирани реколтата, произхода на гроздето, сорта, предадените количества, производителя и получателя на гроздето, както и датата на предаването. Констатирано е, че относно основанието за предаване на стоката, датите на предаване, сортовете, количествата и по повод искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. № 7863/11.07.201Зг., от страна на дружеството са представени писмени обяснения от 22.07.201Зг. и от 25.07.201Зг., за които, от страна на органите по приходите  е прието, че изцяло кореспондират с представените в хода на ПУФО, приключила с издаването на протокол № 1327240/02.10.2013г. писмени доказателства - договор за покупко-продажба с Винарна „Братанови" ООД и Сертификати за произход с №№ 0 390603 до 0 390 613.

6. Актът за установяване на задължение е обжалван от задълженото лице пред горестоящия в йерархията административен орган – Териториалния директор на ТД на НАП гр.Пловдив, който със своето Решение № 140 от 21.03.2014г. го е изцяло потвърдил, като е възприел фактическите констатации и правни изводи на органа по приходите. В тази насока контролният административен орган не е кредитирал представените с жалбата писмени доказателства - Договор за изработка от 01.08.2012г., Приложение № 1 към него, Анекс към договор за изработка от 27.02.201Зг. и Протокол от 28.02.201Зг. за прихващане на вземанията и задълженията, с мотива, че същите са представени едва след образуване на административнонаказателно производство срещу „К. В. Винум" ЕООД по повод установени нарушения по ЗДДС, и като частни писмени документи, не се ползват с материална доказателствена сила и нямат достоверна дата, доколкото са представени едва след извършената проверка.  Така от страна на контролния административен орган е прието, че тези доказателства, преценени в съвкупността им с останалите доказателства, събрани в хода на проверката доказват по несъмнен начин неотразен приход, реализиран от страна на дружеството от продажба на стоки през процената 2012г.

ІV. За правото :

7. С оглед разрешаването на административноправния спор следва в случая да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, приложима в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл.144, ал.1 от ДОПК съ­дът преценява зако­носъобразността и обосноваността на ревизионния акт (в случая акт за установяване на задължение), като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма и спазени ли са проце­суалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му.

В тази насока, в случая съдът на­мира, че преди да пристъпи към решаване на материалноправния спор по съ­ще­ство, следва да извърши преди всичко цялостна проверка относно спаз­ването на процесу­ал­но - правните и  материално - правните предпоставки за издаването на обжалвания акт.

8. В настоящия случай, и както вече бе казано, органът на приходната администрация с издадения АУЗ е коригирал/изменил/ размера на данъчното задължение на дружеството за корпоративен дънък за минал отчетен период /2012г./.

При това положение, спорния въпрос в казуса, на който следва да бъде даден отговор от съда, е може ли  органът по приходите да извърши това с АУЗ при съблюдаване на процедурата за издаването му ?

В случая становището на органите по приходите, че това може да бъде сторено посредством издадения АУЗ е неправилно, като за приходната администрация, не са били налице предпоставките за издаване на АУЗ, с оглед същността на производството по чл. 106 от ДОПК.

В тази насока следва в случая да се констатира, че разпоредбата на чл. 106, ал. 1 ДОПК предвижда възможност за органа по приходите да издава акт, с който се коригира задължение по декларацията по чл. 105, когато в тази декларация се установят несъответствия, засягащи основата за данъчно облагане или размера на задължението, които не са отстранени по чл. 103. За да се пристъпи към издаване на такъв акт, следва да са изпълнени кумулативно няколко условия, а именно: 1. подадена е декларация, с която задълженото лице само е изчислило основата и дължимия данък и/ или задължителни осигурителни вноски; 2. установени са несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението;  3. лицето е поканено в срока по чл. 103, ал. 1 от ДОПК да отстрани несъответствията, но не ги е отстранило или това е направено след 14 - дневния срок.

Законът използва думата „несъответствия“, което ще рече наличие на някаква нееднаквост, разлика, а не установяване на нещо изцяло ново. В случая, констатираното от приходната администрация не е несъответствие, а по естеството си е изцяло ново задължение, което изобщо не е било предмет на деклариране от данъчно задълженото лице. На база на данните, установени при предходно извършена ПУФО, имаща за предмет най-общо установяване на определени факти и обстоятелства, релевантни към данъчното облагане на задълженото лице, е направен извод за наличие на задължения по ЗКПО.

От друга страна, за да започне предвидената в чл. 103 ДОПК процедура е необходимо или установяване на несъответствие между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й, или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите, получени от трети лица или администрации.

Смисълът на производството по чл.106 от ДОПК е да се коригират данъчната основа или размерът на задълженията, но тази корекция следва да е само в рамките на декларираното, и не може с издаване на АУЗ да се въвежда изцяло нов предмет на облагането, както в случая това е сторено от органа по приходите чрез определяне на задължение по ЗКПО, каквото изобщо не е било декларирано от данъчно задълженото лице.

Несъответствията, които могат да се коригират по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК са такива, установени само по и в самата декларация, без да се търси друга допълнителна информация. Такива могат да са несъответствията между подадената декларация и изискването за попълването й. Такива са и случаите когато приложените от лицето към декларацията документи не обосновават декларираните данни.

Дори и тези документи да изхождат от трети лица, това не са документи, получени от органите по приходите от трети лица или администрации, тъй като лицето само се е позовало на тях във връзка с определяне на задълженията си, съответно на сумите, подлежащи на възстановяване.

9. Изложеното до тук обосновава извода, че единственият способ в случая за установяване на задължения, различни от декларираните, е чрез възлагане на ревизия.

Противното становище би обезсмислило императивната разпоредба на чл. 108, ал. 1 от ДОПК, според която данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт.

Именно ревизионното производство предоставя повече процедурни гаранции за ефективна защита на правата и интересите на данъчния субект, и именно в рамките на това производство следва, по арг. от разпоредбата на чл.108, ал.1 от ДОПК, да се установяват подобни спорни задължения, доколкото в него са предвидени пълен обем от процесуални правила и принципи, охраняващи правото на защита на данъчно задълженото лице, каквито в производството по чл. 106 от ДОПК не са предвидени.

10. Как изложеното до тук се съотнася към конкретиката на текущия казус?

В случая, и както бе казано от страна на приходната администрация се твърди, че в подадената от дружеството ГДД по чл.92 от ЗКПО не е отразен приход, реализиран от дружеството от  продажба на стоки – грозде през отчетната 2012г. по издадената от дружеството фактура № 000000022 от 27.02.2013г., за което следва да бъде допълнително определен корпоративен данък. Установяването на подобно публично задължение обаче, не може да стане с издаване на АУЗ, както това е сторено от органа по приходите, тъй като, и както бе казано в случая не се касае за служебна корекция на грешка при попълването или подаването на декларация /в случая ГДД по чл.92 от ЗКПО/,  с която задълженото лице само е изчислило основата и дължимия данък, а на практика се установяват нови факти и обстоятелства, различни от декларираните от лицето. Подобни констатации обаче е възможно да бъдат изградени единствено в хода на надлежно образувано ревизионно производство, в което с ревизионен акт да бъдат установени задълженията – аргумент от чл.106, ал.3 от ДОПК и чл.108, ал.1 от ДОПК. Допуснатото нарушение в случая е особено съществено, до степен водеща до нищожност на издадения АУЗД, тъй като съществено различни са редът и предпоставките за издаване на АУЗ и редът и предпоставките за извършване на ревизия, при която съществуват повече процедурни гаранции за ефективна защита на правата и интересите на данъчния субект  / така и в този смисъл са Решение № 10239 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1712/2009 г., I о., Решение № 16426 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7859/2012 г., VII о./.

11. В случая без всякакво съмнение се касае за порок на административния акт по смисъла на чл.146 от АПК, приложим във връзка с препращащата норма на § 2 от ДР ДОПК и по арг. от чл.160, ал.2 от ДОПК, който е дотам съществен, че обуславя неговата нищожност. В тази насока следва да се посочи, че нищожността е форма на незаконосъобразност на административните актове. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК, във вр. с § 2 от ДР ДОПК и по арг. от чл.160, ал.2 от ДОПК. Доколкото нито в ДОПК, нито в субсидиарно приложимия АПК съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерият, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, във вр. с § 2 от ДР ДОПК и по арг. от чл.160, ал.2 от ДОПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Преобладаващо становище, застъпвано в правната теория и съдебна практика е, че пълната липса на предпоставките за издаване на административния акт, е особено съществен негов порок, който винаги води до нищожност, тъй като прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.

Следователно касае се в случая за особено съществен порок на акта за установяване на задължение по смисъла на чл.146 от АПК, във вр. с § 2 от ДР ДОПК и по арг от чл.160, ал.2 от ДОПК, който като такъв има за последица неговата нищожност. Тя ще следва да бъде обявена от съда.

12. В случая при наличието на констатираната незаконосъобразност, обосноваваща нищожността на административния акт, какъвто несъмнено е и процесния акт за установяване на задължение е безпредметно обсъждането на други евентуални негови пороци, касаещи материално - правната и процесуално - правната му законосъобразност, както и ангажираните по делото доказателства в тази насока.

V. За разноските :

13. С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, съгласно представения Списък на разноските/л.138 от делото/ в размер на 410 лв. – 50 лв. държавна такса и 360 лв. изплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, ІI отделение, ХІІ състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Акт за установяване на задължение (АУЗ) № 1400473 от 14.01.2014г., издаден от Т. Т. К. - инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 140 от 21.03.2014г. на Териториалния Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, с който на „К.В.Виниум” ЕООД, ЕИК ***** с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК *****, представлявано от управителя Я. Х. К. е вменено задължение по подадена годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.92 от ЗКПО с вх. № от 2400И0039637 от 09.03.2013г. за данъчен период 01.01.2012г. – 31.12.2012 г. в размер на 68, 67 лв., ведно със законните лихви върху тази сума в размер на 5, 52 лв.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр.Пловдив да заплати на „К.В.Виниум” ЕООД, ЕИК ***** с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК ******, представлявано от управителя Я. Х. К., сумата от 410,00 лева разноски по производството.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :