Р Е Ш Е Н И Е

 

22

 

08.01.2015г., гр. Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски административен съд, петнадесети състав, в съдебно заседание на единадесети декември, две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

При секретаря М.Г.

Като разгледа докладваното АД № 1221 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.49, ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/- /редакцията с ДВ, бр. 29 от 2006 г./ и е образувано  по жалба на З.И.П. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и съдебен адрес: *** и по жалба на В.Г.Т.  с ЕГН **********,*** против Заповед № РД-18-1 от 12.03.2013г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър София, с която на основание чл. 49, ал.1 от ЗКИР, Решение №1243 от 27.11.2008г на Административен съд Пловдив, постановено по адм.дело №862/2008г., Решение № 9725 от 07.04.2012г на Върховния съд на Република България, постановено по адм. Дело №5254/2012г. е одобрил кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 47295.124.864, ***, община Родопи, област Пловдив.

            Жалбоподателите намират Заповед № РД-18-1 от 12.03.2013г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър София за неправилна и незаконосъобразна. Депозират допълнителни молби съответно с № 10528/26.05.2014г и с № 10684/28.05.2014г., в които излагат подробни оплаквания. Претендират отмяната на оспорената заповед. Процесуалните им представители представят подробни писмени бележки в посока незаконосъобразност на оспорения административен акт. Несвоевремено са заявени претенции относно съдебните разноски, тъй като това е направено едва с депозирането на подробните писмени съображения.

            Ответникът – Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър София не изразява становище по жалбите.

           Заинтересованата страна-К.Т.И. намира жалбите за неоснователни. Процесуалният му представител излага подробни  писмени съображения. Своевременно са претендирани разноските по делото.

         Заинтересованата страна – Р.Ж.П. не изразява становище по жалбите.

          Заинтересованата страна – С.Б.Ц. –Т. не изразява становище по жалбите.

           Пловдивският административен съд, в настоящия състав, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях основания, приема, че същите са процесуално допустими, подадени от надлежни страни и в срок. Известие за доставяне е получено от З.П. на 14.03.2014г, а от В.Т. на 05.03.2014г /л.53 по делото/. Освен това в оспорената заповед изрично е посочено, че подлежи на обжалване в 30-дневен срок от съобщаването.

           Съдът като взе предвид посочените в жалбите  съображения, събраните по делото  писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

           Жалбоподателите легитимират правата си на собственост съответно така: З.П. е собственик на ПИ  № 47295.124.865, съгласно Нотариален акт /НА/ № 222, т.4, рег. 1690 от 24.02.1998г., а В.Т. е собственик заедно със С.Т. на ПИ с идентификатор 47295.124.863, съгласно НА № 163, т.3, д.№ 1633/30.12.1998г.

           По заявление на К.Т.И. с вх. № 94-30350/19.11.2012г. до СГКК е стартирало административното производство. Представени са Решение № 9725 от 07.04.2012г. на Върховния административен съд /ВАС/, постановено по адм.д. № 5254/2012г., с което е отменено Решение № 297/13.02.2012г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм.д. № 1171/2011г. и е обявена за нищожна Заповед № КД-14-16-444/29.03.2011г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър-Пловдив. В мотивите на съдебния акт е посочено, че компетентен да изпълни влязлото в сила решение по административно дело 862/2008г. на Административен съд Пловдив е Изпълнителният директор на АГКК – София, тъй като с това решение негова заповед, издадена на основание чл. 49, ал.1 от ЗКИР, е била частично отменена.

        Представено е и Решение № 1243 от 27.11.2008г. на ПАС, постановено по адм. д. № 862/2008г. В диспозитива на съдебния акт е посочено, че се отменя Заповед № РД-18-85 от 06.12.2007г на ИД на АГКК, с която са одобрени КК и КР за землището на ***, общ. Родопи, обл. Пловдив, в частта и относно границите на имот с № 47295.124.864. Преписката е върната на АГКК за изменение на кадастралната карта в посочената част, при спазване на задължителните указания на съда.

         На 12.07.2013г, т.е. след издаването на процесната заповед, е съставен Акт за непълноти и грешки в ПИ 47295.124.865, 47295.124.864, 47295.124.863., който е подписан от съставителя  Н.В. на длъжност старши експерт  АО при СГКК-Пловдив и от  К.И.. Актът не е подписан от заинтересованите страни: Р.П., З.П., В.Т., С.Т..

          По делото са приети: скица-проект към процесната заповед и геодезическо заснемане на процесния имот по кадастралния план от 2000г.

          По делото са изслушани и приети две съдебно-технически експертизи /СТЕ/, оспорени от процесуалните представители на жалбоподателите. Съдът кредитира СТЕ, ведно с приложенията към нея, изгатвена от вещото лице инж. В.Г., тъй като същата е обективна, ясна, пълна и компетентно изготвена в съответствие с доказателствата по делото.

          Вещото лице посочва, че процесният имот  представлява УПИ XIII-527 кв. 49 по регулационния план /РП/ на ***   от   1974г.  -  скица      1 /неизменна част от СТЕ/. За първи път материализирани граници на имота са заснети в кадастралния план от 2000г. - имот платоснимачен № 864 - скица № 2  /неизменна част от СТЕ/.

           Според експерта в кадастралната  карта на ***,  одобрена със Заповед № 18- 85/06.12.2007г., са заснети границите на ПИ КИ 47295.124.864 / по скица № 3/, идентични на регулационните граници по плана от 1974г., а не по материализираните граници.

           С процесната заповед № РД-18-1/12.03.2013г. на ИД на АГКК -София са изменени  границите  на  ПИ КИ  47295.124.864,  като същите са отразени според материализираните граници, по   представеното   геодезическо   заснемане   на   имота, съответни   и   на   заснетите  в  плана  от  2000г.

           Координатите на граничните точки 2, 4, 5 и 6 от скицата-проект към процесната заповед са установени в представеното геодезическо заснемане.

           Експертът заключава, че направеното изменение на кадастралната карта съответства на решение № 1243 от 27.11.2008г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело № 862/2008г. относно приоритетите при определяне на граници в кадастрална карта от административния орган при създаването й: а/ обозначени от собствениците граници; б/ материализирани на място граници; в/ граници от одобрени кадастрални или регулационни планове.

   След проверка на административния акт, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, Съдът намира жалбите за неоснователни по следните съображения:

          Процесната заповед е издадена от компетентен орган – изпълнителният директор на АГКК, в съответствие с императивната норма на чл. 49, ал. 1 от ЗКИР  / по редакцията  с ДВ, бр. 29 от 2006 г./, в предписаната от закона форма, както и при спазване на административнопроизводствените правила, установени в чл. 35 – чл. 49 от ЗКИР, в редакцията преди изменението и допълнението с ДВ бр.49 от 2014г. Това е така, защото от мотивите и от диспозитива на съдебния акт на ПАС, влязъл в сила на 07.08.2009г. става ясно, че  при повторното произнасяне от  административния огран, след връщането на административната преписка, той трябва да изпълни задължителните указания на съда, като всъщност производството се провежда по реда на чл. 49 от ЗКИР / в редакцията към 2006г./, а не по реда на чл. 53 от ЗАКИР, каквито доводи се навеждат от процесуалните представители на жалбоподателите.

          Кадастралната карта, която се одобрява със заповед на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър по реда на чл.49, ал.1 от ЗАКИР/изм. с ДВ, бр. 29 от 2006 г./, отразява фактическото състояние на имотите към момента на заснемането им с оглед поставените на място трайни знаци за материализиране на границите им, както и данните от предходните кадастрални и други планове и документите за собственост, представени при откриване на производството пред административния орган. От приетата по делото СТЕ се установи, че задължителните указания на  Административен съд Пловдив, дадени с Решение №1243 от 27.11.2008г по АД № 862/2008г., са изпълнени от административния орган.  

           Следва изрично да се подчертае, че спорът за материално право има значение само в хипотезата на попълване или отстраняване на грешка в кадастъра, но не и при одобряване на първичен кадастър.

           Споровете за материално право са извън компетентността на административните органи и  на административния съд, както и не са основание за отмяна на заповедта по чл.49, ал.1 от ЗАКИР. След разрешаването им по съдебен ред от гражданския съд, одобрените кадастрална карта и кадастрален регистър подлежат на изменение по реда на чл.53(Изм. - ДВ, бр. 29 от 2006 г.; изм., бр. 49 от 2014 г.)   и чл.54 от ЗАКИР /бр. 29 от 2006 г.; изм., бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.; изм., бр 49 от 2014 г./.

           В своята практика Върховният административен съд нееднократно е посочвал, че в производството по чл.49 от ЗАКИР са недопустими претенции и спорове за собственост. Такива могат да бъдат решени в производството по чл. 53 от ЗАКИР. В този смисъл е Решение №11290 от 09.08.2013г. по адм. д. №12109/2012г на ВАС, Решение № 8142 от 07.06.2012 г. по адм. д. № 5604/2012г. на ВАС,  Решение №4096 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8497 / 2009.г.

         При това положение наведените в жалбите оплаквания са неоснователни, а оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, като в случая не е необходимо съставянето на Акт за непълноти и грешки.

           Своевременно са претендирани разноските по делото от заинтересованата страна К.Т.И., които се установиха в размер на 600лв. /шестстотин лева/, изплатено адвокатско възнаграждение, дължими от жалбоподателите в негова полза на основание чл. 143 ал.3 от АПК.

 

          Водим от горното и на основание  чл.172 ал.2 от АПК  Съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

           ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.И.П. с ЕГН ********** и жалбата на В.Г.Т.,  с ЕГН **********, против Заповед № РД-18-1 от 12.03.2013г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър София.

           ОСЪЖДА З.И.П. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и съдебен адрес: *** и на В.Г.Т.,  с ЕГН **********,*** да заплатят в полза на К.Т.И. сумата в размер на 600лв. /шестстотин лева/.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: