РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                                          Административен съд  Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 125

 

           гр. Пловдив,  22 .  01 . 2015 г.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на седми януари през две хиляди и петнадесета година, в състав :

                                                                           Административен съдия : Здравка Диева

 

 С участието на секретаря Г.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1229/2014г., за да се произнесе , взе предвид следното :

В.Р.Г. обжалва незаконосъобразен отказ на ОСЗ – Асеновград, офис Лъки да изпълни изцяло решение по адм.д.№ 1815/2010г. на РС – Асеновград, с последващо уточняване обхвата на оспорването.

С цитирания съдебен акт /л.61 и сл./, оставен в сила от АС – Пловдив с Решение № 1908/16.10.2011г. по к.адм.д.№ 2139/2011г., са обявени за нищожни : Решение № 1262А/04.12.2009г. на ОСЗ – Лъки, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Т.Р.Т., на основание чл.18ж ал.1, чл.18з ал.1 ППЗСПЗЗ, на Нива от 1.480 дка, намираща се в землището на с.Манастир, имот № 000055 по картата на землището, при посочените съседи; решение № 1262А/26.11.2009г. на ОСЗ – Лъки, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Т.Р.Т., на основание чл.18ж ал.1, чл.18з ал.1 ППЗСПЗЗ, на Нива от 1.480 дка, намираща се в землището на с.Манастир, м.До къщата, при посочените съседи и с което е отказано да бъде възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти : нива от 1.020 дка в землището на с.Манастир, местността До къщата, заявен с пореден №1 от заявлението и установен с Решение № 129/2007г. на АРС и нива от 1.000 дка, в землището на с.Манастир, в местността до къщата, заявен с пореден №2 от заявлението и установен с Решение № 129/2007г. на АРС, с мотив – спор за материално право.

В приложено към жалбата заявление /без вх.№/ до ОСЗ – Асеновград е поискано да бъде изпълнено Решение на ОСЗГ – Лъки от 18.01.2008г. /вр. с Решение на АРС № 129 от 21.11.2007г. по гр.д.№ 455/2007г./, л.23 – 25.

В съдебно заседание, проведено на 04.06.2014г., пълномощникът на жалбоподателката адв.М. заяви, че предмет на спора е неизпълнение на съдебното решение на РС – Асеновград по гр.д.1815/2010г. и решението не е изпълнено поради невъзстановена площ от 3.5 дка.; в съдебно заседание от 03.09.2014г. адв.М. заяви, че съдебното решение на РС – Асеновград не се изпълнява поради неиздаване на скици на възстановен имот.

Във вр. с р./12.09.2014г. /л.178/, пълномощникът на жалбоподателката уточни в молба / 06.10.2014г. обхватът на оспорването – отказ да бъдат издадени скици за целия възстановен земеделски имот, който е с площ, идентична с площта на имот с кадастрален номер 299 по новата кадастрална основа от 1990г. на с.Манастир.

1. Становища на страните :

- В жалбата е посочено, че приложеното заявление до ОСЗ Асеновград е представено в офис Лъки на 23.04.2014г. и касае изпълнение на решение на ОСЗ от 18.01.2008г.   Поискано е да бъде задължена ОСЗ – Асеновград, офис Лъки, да издаде  скици за имоти №№ 122014 и 122013, записани на н-ци на М.В. – първият и на н-ци на Н.В. – вторият.

В приложеното към жалбата заявление е посочено, че Решение на ОСЗ от 18.01.2008г. е изпълнено частично, доколкото са издадени скици за „имоти №№ 58 и 59“, а за останалата площ до 3.5 дка според ОСЗ следвало да бъде разрешен спор за собственост с други лица, на които собствеността също била възстановена и имотите им се припокривали с част от имот № 55. Цитирани са мотиви от Решение № 1367/21.10.2010г. на АС – Пловдив по к.адм.д.№ 1154/2010г., с което е отменено Решение № 188 / 23.04.2010г. на АРС за отхвърляне на жалба за прогласяване нищожност на Решения на ОСЗ – Лъки №№ 1262А от 26.11.2009г. и 1262А от 04.12.2009г.

            Според решението на АС – Пловдив : „…Общинска служба по земеделие, гр. Лъки с Решение № 1262А от 18.01.2008г. е възстановила правото на собственост на наследници на Т.Т. в съществуващи стари реални граници, върху нива от 2.500дка. в местността “До къщата” и нива от 1.000дк. в местността “До къщата”, двете в землището на с. Манастир. На същата дата – 18.01.2008г., решението е връчено…, като не се твърди и не се установява то да е било обжалвано или протестирано. …, общинската служба не може да се самосезира и сама да проведе процедура по реда на чл. 14, ал.7 и ал.7а от ЗСПЗЗ.“.

            - В уточнение за обхвата на спора /молба, л.185 и сл./, пълномощникът на жалбоподателката изрично е заявил, че “става въпрос за неизпълнено докрай решение по гр.д.№ 1815/2010г., тъй като това решение остави в сила решението от 18.01.2008г. по гр.д.№ 455/2007г., признаващо правото на възстановяване и ПК възстанови същата с акта си от 18.01.2008г., който за нас е единствено в сила и частично е изпълнен…, дори и след стабилизиране на решението по гр.д.№ 1815/2010г. не го изпълнява и към настоящия момент е възстановила само 1.480 кв.м. от признатите за възстановяване и възстановени с решението но ОСЗ от 18.01.2008г., 3.5 дка“. Посочено е също, че решението на ОСЗГ от 18.01.2008г. не е само признавателно, но признавателно и възстановително; следва жалбата да се счита срещу : „отказа на административния орган да издаде скици и то за целия възстановен земеделски имот, който е с площ, идентична с площта на имот с кадастрален номер 299 по новата кадастрална основа от 1990г. на с.Манастир.“.

            - Ответникът в писмено становище /л.74 и сл./ заяви, че решението от 18.01.2008г. е признавателно относно правото на възстановяване; решение на ОСЗ от 28.08.2013г. не е обжалвано и са представени скици на двата имота, с които е констатирано припокриване /спор по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ/ - №№ 122013 и 122014.

            В писмено становище на началника на ОСЗ – Асеновград /офис Лъки/ , л.199 и сл. е посочено отново, че решението на ОСЗГ-Лъки от 18.01.2008г. е за признаване правото на собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на двата имота от 2.500дка и 1.000дка, издадено е в изпълнение на съдебно решение 0 129 от 21.11.2007г. на АРС, относно признаване правото на собственост на земеделски земи в землище Манастир на н-ци на Т.Р.Т. по реда на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ.

            Поддържа, че ОСЗ-гр.Лъки „извърши процедура по възстановяване на собствеността на н-ците“ според разпоредбата на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ, при идентифицирана площ само от 1.480 дка, върху земи по чл.19 ЗСПЗЗ, като останалата претендирана площ се припокрива с имоти с №№ 122013 и 122014 – възстановени на н-ци на Сл.В. и М.А. с Решения №№ 1057/12.03.1993г. и 1194/24.03.1993г., които са влезли в законна сила – поради този факт ОСЗ не е възстановила на наследниците на Т. общата призната площ от 3.500 дка. Липсва преработка на КВС по реда на чл.26 ППЗСПЗЗ.

            2. В опис на преписката /л.15 и сл./ са представени данни в хронология по молба с вх.№ 712/11.11.1991г., като за решението от 18.01.2008г. на ОСЗ-гр.Лъки е посочено относно „признаване“ правото на собственост по Решение № 129/21.11.2007г. на районен съд – Асеновград. Към това решение няма издадени скици на имотите.

2.1. Решение № 129/21.11.2007г. на АРС е постановено в производство по реда на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ и е признато за установено по отношение  на ОСЗ – Лъки, че наследниците на Т.Р.Т. б.ж. на с.Манастир, имат право да възстановят правата му върху притежавания от него земеделски имот : нива от 2.5 дка в м.До къщата и нива от 1 дка в м.До къщата, и двете в землището на с.Манастир, по предявен иск от Р.Т.Р. срещу ОСЗГ, гр.Лъки, на основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ – решението е в сила от 14.12.2007г.

Посредством СТЕ в съдебното производство е установено, че двете ниви са оградени в един общ имот, като част от имота към момента на произнасяне от АРС – попада в регулацията на селото и за установяването й е необходимо геодезическо заснемане. При идентификация на имота е установено, че в общия имот попадат дворно място от 600 кв.м., жилищна сграда и стопанска постройка, описани в нот.акт № 68/1985г.

В диспозитива на съдебния акт имотите не са индивидуализирани с граници и няма скица – неразделна част от решението.

2.2. С решение № 1262А от 18.01.2008г. ОСЗГ – Лъки “възстановява” правото на собственост на н-ците на Т.Р.Т. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на два имота : нива от 2.500дка в землището на с.Манастир в м.До къщата – без описани граници, по Решение № 129/2007г. на АРС, като при ограничения на ползването е посочено – попада под разпоредбите на ЗУТ; нива от 1.000 дка в землището на с.Манастир в м.До къщата - без описани граници, по Решение № 129/2007г. на АРС, попада под разпоредбите на ЗУТ.

В решението граници на имотите не са посочени / идентифицирани, л.25.

2.3. С молба от 14.10.2008г. /след решението на ОСЗГ/ Р.Т.Р. поискал имота да бъде отразен в КВС на землището на с.Манастир по приложено геодезично заснемане, л.28.  В ситуационна скица на заснетия имот в землище на с. Манастир се установило дублиране с имоти с кадастрални номера 122013 и 122014 по КВС на землище с.Манастир.

От 11.10.2008г. ОСЗ – Асеновград, офис Лъки е поставяла искания за уточняване регулационната линия на с.Манастир в частта за имота по Решение 18.01.2008г., попадаща в регулацията на селото, от Кмета на Община Лъки.

Поради констатирано “разминаване” /л.30/ в частта за регулационната линия на възстановения имот – граница от запад или както е посочено в Протокол № 1 / 25.11.2008г. – установено несъответствие между границата на урбанизираната територия на с.Манастир и землищната граница по КВС /по повод молбата на Р.Т.Р. за отразяване на съдебно решение по КВС/, е представена обемна кореспонденция между ОЗС, Община Лъки, ОДЗ – Пловдив, АГКК, МРР, МИП, МЗХ.

С цитирания протокол е предложена процедура по чл.26 ППЗСПЗЗ за частична преработка на КВС за землище с.Манастир в границите на констатираното несъответствие - застъпване с площи с кадастрални единици 122013 и 122014, собственост на н-ци на Сл.В. и М.А..

            Фактическите установявания по повод искането за отразяване на имота  в КВС, са обобщени в Доклад на Началник ОСЗ – Лъки от 25.09.2009г. /л.40 и сл./, в който е посочено, че до тази дата ОСЗ не е издала решение за възстановяване правото на собственост на н-ците на Т.Т., а Решение № 1262А е “за признаване правото на собственост”.

            - Директорът на ОДЗ – Пловдив, по искане за указания от ОСЗ, посочил след преценка на фактите и разпоредбите на чл.18д ППЗСПЗЗ, чл.26 ал.1 ППЗСПЗЗ – че не са налице основания за преработка на картата на съществуващите стари реални граници на земеделски земи землище с.Манастир, тъй като при възстановяване правото на собственост в масив 122 по КВС следва да бъде приложен предвидения в чл.18д ППЗСПЗЗ ред  и предвид идентифициране на признатите с Решение № 1262А/18.01.2008г.  имоти на н-ците на Т.Р.Т. и попадането им върху имоти с възстановено право на собственост, заинтересованите лица могат да осъществят правата си по съдебен ред в съответствие с чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ или алтернативно – местоположението на имотите, възстановени в масив 122 по КВС землище Манастир, може да бъде променено от фирмата изпълнител на техническите дейности, след подписване на нотариално заверено споразумение между всички заинтересовани лица /писмо от 02.11.2009г.; л.50, 51/.

            - По делото няма данни за споразумение в тази насока или за разрешен спор и решението от 18.01.2008г. за възстановяване на правото на собственост върху имоти не съдържа идентифицирани съществуващи стари реални граници /обхват по чл.18б ал.1 ППЗСПЗЗ/, нито нови реални граници с план за земеразделяне, а е издадено на основание чл.18ж ал.1 ППЗСПЗЗ – “Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината.“.

            - По делото няма данни имотите по решението от 18.01.2008г. на ОСЗГ – Лъки и припокриващите имоти 13 и 14 да попадат в територия с действащ ПНИ /§4 – 4л по см. на чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ/, нито за одобрена и действаща кадастрална карта.

            - При тези факти следва извод, че решението на ОСЗГ – Лъки от 18.01.2008г. е признавателно по същността си и е следвало провеждане на процедура за идентификация на границите на двата имота с цел – възстановяване обекта на правото на собственост /индивидуализиран/.

             2.4. С Решение № 1262А от 26.11.2009г. на ОСЗ-гр.Лъки било възстановено право на собственост на н-ците на Т.Р.Т. по скица от Кадастър-ни ООД-Пловдив. Издадено било и решение № 1262А от 04.12.2009г. на ОСЗ-гр.Лъки. Жалбата на наследниците на Т. против тези две решения била отхвърлена от АРС с решение № 188 / 23.04.2010г. /л.58, 59/, който съдебен акт е отменен с Решение № 1367/21.10.2010г. на АС - Пловдив /цитиран по-горе/.

            Двете решения на ОСЗ са обявени за нищожни с Решение № 234/16.06.2011г. по гр.д.№1815/2010г. на АРС, л.61 вр. с указанията на АС – Пловдив. Решението на АРС от 16.06.2011г. е оставено в сила от АС – Пловдив, л.62 гръб.

            В касационната жалба на ОСЗ против този съдебен акт за пореден път е изтъквано, че с решението от 18.01.2008г. се признава правото на собственост, но имотите не са индивидуализирани с граници и съседи, което представлява задължителен етап от възстановяване на собствеността върху земеделските имоти /л.66/. Посочено е също, че несъответствието по КВС засяга над 10 собственика в масив 122, но те ни били съгласни за преработка на ЯФГ по искането на Р.Р. тоест, няма категорични данни за осъществена процедура по реда на чл.26 ППЗСПЗЗ за преработка на КВС.

- 2.4.А. В тази вр. се отбелязва, че ЗСПЗЗ установява възможност от издаване на признавателни решения само в хипотезата на чл.14 ал.1 т.3 от закона, чл.18ж ал.3 ППЗСПЗЗ. Независимо от това и във вр. с последващите актове – след обявените за нищожни решения на ОСЗ от 2009г., идентификацията на имотите по решението от 18.01.2008г. е продължила и на практика са извършени действия и са издадени административни актове именно в изпълнение на посоченото в жалбата съдебно решение. При съобразен стабилитет на акта от 18.01.2008г. /с признавателна последица/, са издадени решения за възстановяване на правото на собственост върху части от идентифицираните имоти, ведно със скици, и с които са извършени разпоредителни сделки от наследниците, а за остатъка до признатото право на възстановяване – поради припокриване на частите от имотите с други имоти, които вече са възстановени и отразени в КВС и относно частта, попадаща в регулация – правото не е възстановено, респект. скици не са издадени, а е констатиран материално правен спор от една страна, и наследниците са уведомени за необходимост от процедура по реда на чл.11 ППЗСПЗЗ.  Налага се извод, че посоченото в жалбата съдебно решение е изпълнено от фактическа и юридическа страна, и последицата е - издадени скици за част от имотите, които са възстановени /и продадени след това от наследниците/, а към момента – скици за останалите части не могат да бъдат издадени – до приключване на производство по чл.11 ППЗСПЗЗ /за което е указано на наследниците/ и до разрешаване на спора със собствениците на имотите, с които е установено и за това не се спори – частично припокриване според идентификацията по КВС.

            А / В хронология последвало издаване на решение № 1262А/05.12.2011г. , в изпълнение Решение на АС-Пловдив от 16.10.2011г. и чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ, с което отново “се възстановява правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на двата имота от 2.500дка и 1.000дка, но без идентифицирани граници. Това решение повтаря първото от 2008г., като са изключени ограниченията при ползване „попада под разпоредбите на ЗУТ“, л.25-л.69.

- Тъй като по същество се поддържа, че издаване на решение със скица е едно цяло, скиците пряко са свързани с решението на ОСЗГ-Лъки от 2008г. Скици без граници на имотите не могат да бъдат издадени, вкл. при неосъществена процедура за корекция /чл.26 ППЗСПЗЗ – за КВС вр. с чл.17 ал.8 ППЗСПЗЗ/ и процедура по чл.11 ал.4 ППЗСПЗЗ.

            - В случая обаче не е обжалван отказ за преработка на КВС с отстраняване на явна фактическа грешка, както и не е обжалван отказ за възстановяване право на собственост за останалата част от имота.

            Б / На 28.08.2013г. е издадено Решение № 1262А – л.72, с което при доказани реално съществуващи /възстановими/ стари граници и измерване по см. на чл.18ж ал.4 ППЗСПЗЗ – е възстановено право на собственост на имот с площ 0.912 дка –др.сел.ст.тер., при посочени в решението граници и при издадена скица за имота с номер № 000055.

            В / Поддържания от ОЗС спор поради припокриване на имоти е признат всъщност от жалбоподателката с представен по делото предварителен договор, на страната на продавачите по който е жалбоподателката  - л.83, 1-ви абзац, а с нот.актове от 07.10.2013г. /л.85 , л.86/ имот с № 000055  по картата на землището на с.Манастир и ид.част от имот №№000058  - са продадени, като един от продавачите е жалбоподателката .

            Спорът се констатира и по данни от регистъра на земеделските земи по открита партида на 14.11.1997г. за имот 122014, л.170 /н-ци на М.А. по решение по чл.14 ал.1 т.1 ЗСПЗЗ без данни за бивши собственици на имота/, така и за имот № 122013 – наследници на С.В. /л.171/.

            - Тези факти и обстоятелства се потвърждават с преписките от ОСЗ и от Община Лъки /л.104 и сл./, вкл. със СТЕ.

            2.5. По данни от Община Лъки, на 09.05.2014г. е подадена молба за издаване на скица /л.111/, по която молба не е настоящата жалба от 07.05.2014г. Общината в съответствие със закона е отговорила /л.104/, че скица може да бъде издадена за частта от имота, попадаща в границите на урбанизираната територия на с.Манастир /в УПИ III-56, кв.8 по ПУП на с.Манастир/ - след процедура по чл.13 ППЗСПЗЗ.

            - Настоящото съдебно производство е против ОСЗ – Асеновград, офис Лъки. Тъй като уточнената претенцията се отнася за „отказа да издаде скици, и то за целия възстановен земеделски имот…“, л.187 – жалбата в частта за имотът, попадаща в границите на урбанизираната територия на с.Манастир, би следвало да бъде оставена без разглеждане, но както бе посочено : на практика имота не е възстановен изцяло и в хипотеза на неприключило производство по възстановяване на правото на собственост, ОСЗ е компетентен орган след процедура по чл.11 ал.4 ППЗСПЗЗ.

            В реда на изложеното се отбелязва, че по делото не са представени други доказателства от жалбоподателката, вкл. във вр. с писмено уведомление ОСЗ /л.128/ от 02.07.2013г., в което е посочено Определение на ВКС от 27.09.2012г. и установеност на предпоставки по чл.11 ППЗСПЗЗ – и за двата имота от 2.500 дка и от 1.000 дка, и необходимост от представяне в ОСЗ на удостоверение и скица по чл.13 ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Тоест, скици могат да бъдат издадени след производството по чл.11 ал.4 ППЗСПЗЗ.

             - В потвърждение на описаните факти е съдържанието на удостоверение за идентичност /л.195, Община Лъки/ - имотът по нот.акт № 76/1991г. /л.174/ - неурегулирано дворно място от 600 кв.м. и застроена в него еднофамилна жилищна сграда от 56 кв.м. по новата кадастрална основа „ на с.Манастир, съставлява имот пл.№ 299“, който имот според удостоверението представлява „неурегулирано дворно място от 600 кв.м., представляващо част от имот с кадастрален номер 299 по неодобрения КП на с.Манастир от 1990г.“, и е частично идентичен с ПИ № 000058 по КВС на землището на с.Манастир, като описаната в нот.акт жилищна сграда с една част попада в урбанизирана територия – УПИ III-56, 58, кв.8, а с друга част в неурбанизирана територия – в ПИ 000058 по КВС и сградата по нот.акт е идентична с жил.сграда, находяща се в ПИ 58 на землището на с.Манастир.

            В становище на гл.специалист при Община Лъки /л.196 и сл./ е посочено, че новият КП на с.Манастир ведно с разписен лист към него е изработен през 1990г. – но този план не е одобрен по реда на действащия ЗТСУ към 1990г. и имот с пл.№ 299 описан в нот.акт е идентифициран именно по неодобрения КП, вкл. са потвърдени многократните действия на Община Лъки за отстраняване на проблемите в контактните зони.

С писмо на Община Лъки /л.105/ от 19.03.2014г. се констатира, че за община Лъки не е изготвена и няма действаща кадастрална карта. Фактът е потвърден и в отговор на АГКК, л.110 – до момента няма кадастрална корта за територията на с.Манастир.

2.6. В съдебното производство е изслушана СТЕ /л.221 – 224/, заключението по която е прието без оспорване и се цени като обективно при съответствие с доказателствата по делото, с приложени специални знания :

            В приложение № 5 – комбинирана скица са показани граници по геодезическо заснемане от 2007г., съответстващо на границите на имот 299 по плана от 1990г. – неодобрен кадастър : границите са повдигнати в син контур; означени са с цифри припокрити площи между имотите от КВС и геод.заснемане.

            Планът от 1990г. не е одобрен /кадастрален план/; за имоти 122013 и 122014 са налице решения за възстановяване на собствеността с партиди в регистъра по КВС.

            Експертът е посочил, че според скица от 10.09.2013г. /л.114/ за ПИ 000058 с площ 0.568 дка и останалите данни по делото – този имот представлява част от спорния имот и към момента собственици са Р.Р. /н.а. от 1985г./ и две физически лица по нот.акт от 07.10.2013г. – като общо площта на ПИ 55 + ПИ 58 е 1 480кв.м. – това е стар ПИ 55, показан в Приложение скица № 3.

            При изслушване на заключението бе потвърдено и изяснено, че в отговора по т.6 се има предвид неодобрения кадастрален план от 1990г. Посочено бе, че е налице пропуск при изработване на КВС, тъй като практически има сграда и ограден имот. Имотът не е заснет, а същевременно е възстановен на други лица – 122014. Освен това при констатирана грешка отдавна, състоянието не е изправено, не е направена контактна зона, за да може имотите да бъдат попълнени правилно.

            - Адв.М. заяви в съдебно заседание с ход по същество, че скица е поискана още на 18.01.2008г., като е следвало да се изпълни решението от 18.01.2008г. и да се издадат скици за имоти 13 и 14. По същество се поддържа, че ОСЗ е трябвало да издаде две скици – за имот 13 и имот 14 – те са „в наш имот“ и става въпрос за изпълнение на първото решение. Решението и скицата са неделими.

            - Тук се отбелязва, че жалбата не е против бездействие на ОСЗ във възстановителната процедура, нито против отказ на ОСЗ за възстановяване на имота в цялост, тъй като се поддържа, че Решението на ОСЗГ – Лъки от 18.01.2008г. е признавателно и възстановително /всъщност спора е произтекъл именно от наименованието в разпоредителната част на това решение на земеделската служба/, а обхват на спора се определя от жалбоподателя в административното съдебно производство.        

            3. Последицата от решение № 234/16.06.2011г. по гр.д.№ 1815/2010г., с което са обявени за нищожни Решения на ОСЗ – Лъки №№ 1262А/04.12.2009г. и 1262А/26.11.2009г. е свързана с действието на съдебното решение № 129 от 21.11.2007г. по гр.д.№ 455/2007г., с което е установено по отношение на ОСЗГ – Лъки /а не спрямо трети лица/ - правото на н-ците на Тр.Р.Трифонов да възстановят правата му върху притежаван от него земеделски имот /двете ниви с площ 2.5 дка и 1.000 дка. Основателността на установителният иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ не означава пряко възстановяване на признатото право, тъй като е необходима идентификация на граници на имотите.

            Затова ОСЗ – Лъки е поддържала в развилите се съдебни производства, че решението от 18.01.2008г. е признавателно /макар възможност от издаване на признавателни решения е в хипотезата на чл.14 ал.1 т.3 от закона, чл.18ж ал.3 ППЗСПЗЗ/, а последващите решения на административният орган са актове в реституционното производство – пряко възстановяващи, респект. отказващи възстановяване на признатото право на възстановяване.

            3.1. Не наименованието на акта, а съдържанието и последиците му са от значение за квалификацията административен. В случая актът от 18.01.2008г. е наименован решение, а разпоредителната му част е за “възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи /възстановими/ стари реални граници“.

            При издадено протоколно решение за признаване правото да бъде възстановен определен имот – такъв акт не би представлявал окончателно решение на ПК /ОСЗГ и признавателното решение не подлежи на обжалване, тъй като не представлява индивидуален административен акт, който създава права или задължения, доколкото не финализира процедурата по възстановяване. Решението от 18.01.2008г. е издадено след благоприятното съдебно решение с установителен ефект спрямо правото да бъде възстановен земеделски имот вр. и с молбата на Р.Т.Р. от 18.01.2008г. /л.20/ и би следвало в конкретиката на фактите да бъде прието за междинно, а не окончателно.

            Както бе посочено, към решението от 18.01.2008г. няма графичен материал, доколкото от една страна към съдебното решение от 2007г. няма скица, а от друга страна – видно от преписката и събраните доказателства – двата имота /оградени в един общ според решението на АРС от 2007г./ не са били нанесени в КВС, както и в КП, тоест – не са били идентифицирани с граници.

            По тази именно причина на 14.10.2008г. Р.Т.Р. е поискал след издаване на решение ОСЗГ  - имотът да бъде отразен в КВС на землище с.Манастир. Към този момент, както се установи в хода на делото, вече са съществували открити партиди на двата имота 13 и 14, възстановени с решения от 1993г. по чл.14 ал.1 т.1 ЗСПЗЗ на други лица.

            Тоест, след като наследодателят на жалбоподателката е пропуснал срока по чл.11 ал.1 ЗСПЗЗ, обективно наследниците търпят последиците от установителното производство в по-късен момент, и по-конкретно – постановени вече реституционни решения за възстановяване право на собственост върху имоти, с които частично се припокриват двете ниви на н-ците на Т., по идентификация в достатъчна степен, позволила на ОСЗ да възприеме, че част от общия ограден имот може да бъде ситуиран в границите на ПИ 55 и ПИ 58, с които имоти - изцяло за ПИ 55 и частично за ПИ 58, жалбоподателката се е разпоредила преди подаване на жалбата.

            3.2. В случая не е имало отделно искане за издаване на скица, а очакване от страна на адресатите на решението от 18.01.2008г. /в резултат на съдебния акт от 2007г./, имотите да бъдат идентифицирани с граници и към решението на ОЗСГ да бъдат издадени скици. В резултат от поисканото отразяване на имота в КВС са установени цитираните вече данни за съществуващи два имота с граници и площ /13 и 14/, частично припокриващи се с идентифицираните части от общия ограден имот, правото на възстановяване върху който е признато от съда и който съгл. разпоредителната част от решението от 18.01.2008г. е възстановен  - в две ниви с площ, но без граници.

            Представените по делото доказателства за разпоредителни сделки с идентифицираните имоти обосновават извод, че последиците от признавателното решение, изд. на 18.01.2008г. – последващи решения за възстановяване право на собственост, са възприети изцяло от наследниците и в частност от жалбоподателката, но по различен начин се възприема отказът за останалата част от имотите до размера на претенцията в цялост.   

            Преценена в този аспект, жалбата в заявения обхват се разглежда по основателност :

- за частта от имота, попадаща в границите на урбанизирана територия са налице данни за молба от наследниците до Община Лъки, ведно с което самата земеделска служба е уведомила наследниците за необходимост от производство по чл.11 ППЗСПЗЗ.  Характерът на административния акт е възприет не еднозначно от жалбоподателката, тъй като в молбата-уточнение поддържа, че решението е признавателно и възстановително -  но жалбата не е против отказ за възстановяване или отказ по искане за довеждане на процедурата по заявлението за възстановяване докрай посредством събиране на доказателства, необходими за окончателно произнасяне /твърди се, че имота е възстановен/. В хипотеза на признавателно решение в резултат на последващите решения за възстановяване право на собственост при идентифицирани части от имота – с които е налице разпореждане от жалбоподателката, жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство не е насочена към бездействие на ОСЗ за довеждане до край на процедурата по заявлението за възстановяване право на собственост, а към отказ за издаване на скици за целия възстановен имот, л.187, л.231.

- жалбата не е и против отказ за възстановяване на останалата част от имота – твърдение в тази насока не е поддържано и изрично в уточняващата молба адв.М. е заявил, че ОСЗ е издала скици само за половината от възстановения земеделски имот /който всъщност не е възстановен към момента изцяло/;

 - правният интерес за жалбоподателката не е установен с отправяне на искане до административния орган за издаване на документ от значение за признаване на права по отношение на конкретния имот, а произтича от основанието, по което е издадено решение на ОСЗГ от 18.01.2008г. – чл.18ж ал.1 ППЗСПЗЗ /изм. - ДВ, бр. 48 от 1995г., доп., бр. 122 от 1997г., бр. 113 от 1999г., изм., бр. 31 от 2003г./. Или спорът не е за издаването на скица като административна услуга, отказът от извършването на която е приравнен на отказ от издаването на индивидуален административен акт, според чл. 21 ал. 3 АПК, във връзка с § 8 ПЗР от АПК;

Според конкретиката на доказателствата, при възприемане решението на ОСЗ от 18.01.2008г. за признавателно, случаят не е разрешим и с прилагане практиката на Европейският съд по правата на човека /решения по дела В. и Д. срещу България; П. и други срещу България/, която приема, че неоснователното забавяне на процеса на реституция на земеделска земя е непропорционална намеса в правото по чл.1 от Протокол №1, изискващ активно поведение от страна на държавните органи за довеждане до край на процеса на реституция или обезщетяване на наследници на бившите собственици при липса на предпоставките за възстановяването й в стари реални граници.   Изводът произтича от вече извършени процедурни действия от страна на ОСЗ за снабдяването с друг акт /удостоверение и скица от техническа служба на общината със съдържанието, предвидено в чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ/, които предшестват и обуславят съдържанието на крайния акт – за частта от имота, попадащ в регулация, а за останалата част е налице припокриване на имоти – и в двата случая скици не могат да бъдат издадени в изпълнение на Решението от 18.01.2008г. на ОСЗ – Асеновград, офис Лъки, респект. в изпълнение на решението по гр.д.№ 1815/2010г. както е посочено от оспорващото лице и по – конкретно скици за имоти 13 и 14.  

3.3. В хода на делото се установи, че е налице припокриване с части от съществуващи възстановени имоти, отразени в КВС и недовършена процедура по реда на чл.11 ал.4 ППЗСПЗЗ.

            За имотите, с които е установено припокриване, по данни от регистъра на земеделските земи е открита партида на 14.11.1997г. за имот 122014, л.170 /н-ци на М.А. по решение по чл.14 ал.1 т.1 ЗСПЗЗ без данни за бивши собственици на имота/, така и за имот № 122013 на н-ци на С.В., л.171. Партидите са открити през 1997г. – преди решението на АРС от 2007г. по иск с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ с обвързваща сила спрямо участвалите в него страни.

СТЕ потвърди данните от преписката и от Община Лъки – част от имота попада в граница на урбанизирана територия, другата част е извън нея, но частично се припокрива със съществуващи възстановени имоти на трети лица, отразени в КВС и вписани в регистъра на земеделските земи. При това положение, дори имотът да е идентифициран без преработка на КВС и без изработена контактна зона /§1 т.11 ДР от Наредба №3 от 28.04.2005г. и приложение чл.47 от Наредбата/, вкл. по данни от неодобрен кадастър – за част от имота следва да бъде изпълнена процедура по реда на чл.13а ППЗСПЗЗ за изготвяне на помощен план, като едва след провеждането й ще може да бъдат издадени удостоверение и скица за целите на реституционното производство; за другата част е налице припокриване със съществуващи и нанесени в КВС имоти на трети лица.    

След като за имоти 13 и 14 са налице възстановителни решения от 1993г. на трети лица и имотите са вписани в регистъра на земеделските земи към КВС по см. на Наредба № 49 за поддържане на КВС, плановете, картите и регистрите, одобрени по реда на ЗСПЗЗ, ОСЗ не може да издаде скици за тези два имота на жалбоподателката в качеството й на техен собственик – както е поддържано в ход по същество, че тези „са в наш имот“, тъй като припокриването на имоти сочи на спор за материално право.

В случая за административният орган не е съществувала предпоставка за издаване на скици за тези два имота, които се счита, че са в имота на жалбоподателката.  Това обстоятелство само по себе си не изключва неговата материална компетентност /в посочената част предвид обхвата на жалбата/, а обуславя произнасяне в неблагоприятна за заявителя насока.

Не е налице и неизпълнение на съдебно решение в цялост с последица неиздаване на скици, доколкото е издадено последващо Решение № 1262А/05.12.2011г. - на основание чл.18ж ал.1 ППЗСПЗЗ и чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ и Решение № 1908/16.10.2011г. на АС – Пловдив /л.69/ за възстановяване правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти – нива от 2.500дка в землище с.Манастир в м.До къщата и нива от 1.000дка в землище с.Манастир, м.До къщата, след което решение № 1262А от 28.08.2013г. - въз основа на предходното, за възстановяване правото на собственост върху 0.912 дка – имот др.сел.ст.тер., десета категория, с.Манастир по картата на землището, ведно със заверена скица на имота с № 000055 – неразделна част от решението и издадено /непредставено по делото/ решение от м.06.2013г. за възстановено право на собственост върху имот с № 58 /данни от СТЕ/.

Разноски не са претендирани от страните.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

 

            Отхвърля жалбата на В.Р.Г. против незаконосъобразен отказ на ОСЗ – Асеновград, офис Лъки - „ да издаде скици и то за целия възстановен земеделски имот, който е с площ, идентична с площта на имот с кадастрален номер 299 по новата кадастрална основа от 1990г. на с.Манастир.“.

    Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му.

 

 

 

                                                                         Административен съдия :